Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
25
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
Намерени са
30602
резултата от
1737
текста в
31
страници с части от думите : '
Съзнателен Живот
'.
На страница
25
:
1000
резултата в
31
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Оказа, че другият е живял в древен Египет не в неговия последен, но в един по-преден земен
живот
, и особеното е, че той е бил мумифициран в древен Египет, бил е балсамиран като мумия.
Тогава се получи нещо твърде странно. От онова, което можах да науча, виждайки заедно двете личности и от впечатлението, което ми направи тази друга личност, чийто писателски път и лекарска дейност аз отдавна познавах и ценях и която за първи път видях външно, чрез всичко това аз получих силата, първо да изследвам не тази личност, с която сега се запознах, по отношение на нейните кармически и жизнени връзки, но тя някак си хвърляше светлина върху другия, когото отдавна познавах.
Оказа, че другият е живял в древен Египет не в неговия последен, но в един по-преден земен живот, и особеното е, че той е бил мумифициран в древен Египет, бил е балсамиран като мумия.
към текста >>
Докато иначе много лесно се намира връзката между сегашния земен
живот
на даден човек и неговия последен минал
живот
, тук интуицията ме отведе далече в древен Египет и представи пред душевното зрение един вожд в Египет, който доста задълбочено бе въведен в древното египетско посвещение, но като посветен беше стигнал до упадък.
Докато иначе много лесно се намира връзката между сегашния земен живот на даден човек и неговия последен минал живот, тук интуицията ме отведе далече в древен Египет и представи пред душевното зрение един вожд в Египет, който доста задълбочено бе въведен в древното египетско посвещение, но като посветен беше стигнал до упадък.
В течение на своя живот той беше започнал да не взема твърде сериозно посвещението, даже се отнасяше към това посвещение с известна подигравка. Обаче вождът имаше един прислужник, който беше извънредно сериозен. Естествено прислужникът не беше посветен, но и двамата имаха задачата да балсамират мумии и за целта трябваше отдалече да се снабдяват с необходимите вещества.
към текста >>
В течение на своя
живот
той беше започнал да не взема твърде сериозно посвещението, даже се отнасяше към това посвещение с известна подигравка.
Докато иначе много лесно се намира връзката между сегашния земен живот на даден човек и неговия последен минал живот, тук интуицията ме отведе далече в древен Египет и представи пред душевното зрение един вожд в Египет, който доста задълбочено бе въведен в древното египетско посвещение, но като посветен беше стигнал до упадък.
В течение на своя живот той беше започнал да не взема твърде сериозно посвещението, даже се отнасяше към това посвещение с известна подигравка.
Обаче вождът имаше един прислужник, който беше извънредно сериозен. Естествено прислужникът не беше посветен, но и двамата имаха задачата да балсамират мумии и за целта трябваше отдалече да се снабдяват с необходимите вещества.
към текста >>
Обаче прислужникът, който чрез работа се издигна постепенно до едно много сериозно отношение към
живот
а, по един конгениален начин беше обхванат от един вид посвещение, което не беше едно действително посвещение, но живееше така инстинктивно в него.
Вождът, който беше посветен, постепенно достигна до един вид лекомислие, до един вид непристойност по отношение на своята професия. Стана така, че той постепенно, както би се казало на езика на мистериите, издаде онези неща, които беше научил чрез един вид посвещение, на своя прислужник, който се прояви като човек, който постепенно по-добре разбра съдържанието на посвещението от посветения. И така този прислужник стана балсамьор на мумии, докато другият не си гледаше работата, но разбира се, запази за себе си всичко, което беше свързано с общественото му положение и със социалния му ранг. Този другият постепенно започна съвсем да не участва в професията, но всичко, което беше свързано с общественото му положение запазваше само за себе си. Постепенно той престана да се ползва с уважението на околните и се заплете в различни жизнени конфликти.
Обаче прислужникът, който чрез работа се издигна постепенно до едно много сериозно отношение към живота, по един конгениален начин беше обхванат от един вид посвещение, което не беше едно действително посвещение, но живееше така инстинктивно в него.
И под ръководството и сътрудничеството на тези двама хора беше балсамирана цяла редица мумии.
към текста >>
Сега този, който е бил вожд през време на древния Египет и постепенно беше станал един лекомислен посветен, след като беше минал през вратата на смъртта почувства това като едно извънредно горчиво земно изпитание с всички последствия на едно такова чувство, на едно горчиво земно изпитание – ние го намираме отново като дъщеря на Август на име Юлия, която се омъжва за доведения син на Август, на име Тиберий и води един
живот
, който естествено пред нейните очи се явява като оправдан, но сред тогавашното римско общество беше считан за толкова неморален, че тя беше изпратена в изгнание.
Както казах, това е едно съвестно изследване, което е също така точно, както може да бъде точно едно изследване в областта на физиката или на химията. Аз не бих говорил за тези неща, ако от седмици насам не би била дадена възможността да говоря върху тях точно по този начин.
Сега този, който е бил вожд през време на древния Египет и постепенно беше станал един лекомислен посветен, след като беше минал през вратата на смъртта почувства това като едно извънредно горчиво земно изпитание с всички последствия на едно такова чувство, на едно горчиво земно изпитание – ние го намираме отново като дъщеря на Август на име Юлия, която се омъжва за доведения син на Август, на име Тиберий и води един живот, който естествено пред нейните очи се явява като оправдан, но сред тогавашното римско общество беше считан за толкова неморален, че тя беше изпратена в изгнание.
Другият, прислужникът, който чрез труд се беше издигнал почти до степента на посветен, но сам се издигна отдолу нагоре, се прероди в това време в лицето на римския писател Тит Ливий.
към текста >>
Всичко, което едната душа беше изживяла - да бъде всъщност почти един вид посветен, но да пропилее тази посветеност в лекомислие и непристойност, горчивината на последиците от това в
живот
а между смъртта и едно ново раждане, след това прероден като Юлия да изпита онази особена съдба на тази жена - прочетете това в историята, - всичко това произведе за следващия
живот
, който последва след
живот
а като Юлия между смъртта и едно ново раждане, една силна антипатия против въплъщението като Юлия, която антипатия се универсализира по един странен начин.
А сега, виждате ли, ние отново срещаме двете личности преродени като Юлия и като Тит Ливий. И като Юлия и Тит Ливий те отново минават през вратата на смъртта.
Всичко, което едната душа беше изживяла - да бъде всъщност почти един вид посветен, но да пропилее тази посветеност в лекомислие и непристойност, горчивината на последиците от това в живота между смъртта и едно ново раждане, след това прероден като Юлия да изпита онази особена съдба на тази жена - прочетете това в историята, - всичко това произведе за следващия живот, който последва след живота като Юлия между смъртта и едно ново раждане, една силна антипатия против въплъщението като Юлия, която антипатия се универсализира по един странен начин.
Ние можем чрез интуицията да намерим тази индивидуалност в живота между смъртта и едно ново раждане в такова състояние, като че тя постоянно вика: - Ах, никога да не бях станала жена, защото до това битие на жена ме доведе онова, което някога извърших в древен Египет!
към текста >>
Ние можем чрез интуицията да намерим тази индивидуалност в
живот
а между смъртта и едно ново раждане в такова състояние, като че тя постоянно вика: - Ах, никога да не бях станала жена, защото до това битие на жена ме доведе онова, което някога извърших в древен Египет!
А сега, виждате ли, ние отново срещаме двете личности преродени като Юлия и като Тит Ливий. И като Юлия и Тит Ливий те отново минават през вратата на смъртта. Всичко, което едната душа беше изживяла - да бъде всъщност почти един вид посветен, но да пропилее тази посветеност в лекомислие и непристойност, горчивината на последиците от това в живота между смъртта и едно ново раждане, след това прероден като Юлия да изпита онази особена съдба на тази жена - прочетете това в историята, - всичко това произведе за следващия живот, който последва след живота като Юлия между смъртта и едно ново раждане, една силна антипатия против въплъщението като Юлия, която антипатия се универсализира по един странен начин.
Ние можем чрез интуицията да намерим тази индивидуалност в живота между смъртта и едно ново раждане в такова състояние, като че тя постоянно вика: - Ах, никога да не бях станала жена, защото до това битие на жена ме доведе онова, което някога извърших в древен Египет!
към текста >>
И отново е интересно да видим именно особения лирически стил на Валтер, който действително се показва такъв, като че е изпитал действително неприятно чувство, страдание от балсамирането и поради това се обръща към съвършено другата страна на
живот
а, към страната на
живот
а, където човек няма нищо общо с мъртвото, а с пълното радостно съществуване - но и тук отново с известна доза песимистичност.
А сега, виждате ли, ние проследяваме тук едновременно - което е, така да се каже, кармически закон, - как личностите винаги са привлечени една към друга, как те постоянно отново са призовани на Земята едновременно, допълвайки се, или проявявайки се в противоположности.
И отново е интересно да видим именно особения лирически стил на Валтер, който действително се показва такъв, като че е изпитал действително неприятно чувство, страдание от балсамирането и поради това се обръща към съвършено другата страна на живота, към страната на живота, където човек няма нищо общо с мъртвото, а с пълното радостно съществуване - но и тук отново с известна доза песимистичност.
Почувствайте стила на Валтер фон дер Фогелвайде, почувствайте двете предидущи земни съществувания в този стил. Почувствайте също и неспокойния живот на Валтер фон дер Фогелвайде: Той напомня извънредно много на онзи живот, който възниква за някого, когато дълго време е бил заедно с мъртвите и в душата му се отразяват много съдби, какъвто е случаят при един балсамьор. А сега по-нататък. Виждате ли, по-нататъшното проследяване на тази кармическа верига ме доведе отново в онази стая - но сега само интуитивно, духом, - където в присъствието на един мой стар познат, когото обаче знаех също като мумия - сега аз знаех: като мумия, балсамиран от другия - следователно цялата линия ме доведе отново в тази стая. И аз намерих душата, която беше минала през древния прислужник балсамьор, през Тит Ливий, през Валтер фон дер Фогелвайде, в модерния лекар Лудвиг Шлайх.[4]
към текста >>
Почувствайте също и неспокойния
живот
на Валтер фон дер Фогелвайде: Той напомня извънредно много на онзи
живот
, който възниква за някого, когато дълго време е бил заедно с мъртвите и в душата му се отразяват много съдби, какъвто е случаят при един балсамьор.
А сега, виждате ли, ние проследяваме тук едновременно - което е, така да се каже, кармически закон, - как личностите винаги са привлечени една към друга, как те постоянно отново са призовани на Земята едновременно, допълвайки се, или проявявайки се в противоположности. И отново е интересно да видим именно особения лирически стил на Валтер, който действително се показва такъв, като че е изпитал действително неприятно чувство, страдание от балсамирането и поради това се обръща към съвършено другата страна на живота, към страната на живота, където човек няма нищо общо с мъртвото, а с пълното радостно съществуване - но и тук отново с известна доза песимистичност. Почувствайте стила на Валтер фон дер Фогелвайде, почувствайте двете предидущи земни съществувания в този стил.
Почувствайте също и неспокойния живот на Валтер фон дер Фогелвайде: Той напомня извънредно много на онзи живот, който възниква за някого, когато дълго време е бил заедно с мъртвите и в душата му се отразяват много съдби, какъвто е случаят при един балсамьор.
А сега по-нататък. Виждате ли, по-нататъшното проследяване на тази кармическа верига ме доведе отново в онази стая - но сега само интуитивно, духом, - където в присъствието на един мой стар познат, когото обаче знаех също като мумия - сега аз знаех: като мумия, балсамиран от другия - следователно цялата линия ме доведе отново в тази стая. И аз намерих душата, която беше минала през древния прислужник балсамьор, през Тит Ливий, през Валтер фон дер Фогелвайде, в модерния лекар Лудвиг Шлайх.[4]
към текста >>
Така по един изненадващ начин се получават взаимовръзките в
живот
а.
Така по един изненадващ начин се получават взаимовръзките в живота.
Кой въобще може да разбере един земен живот с обикновеното съзнание! Той може да бъде разбран само тогава, когато знаем, какво се намира в основата на една душа. Теоретически мнозина знаят, че в основата на душата са складирани редуващите се земни съществувания. Но това става действително, конкретно едва тогава, когато го разгледаме също действително в конкретния случай.
към текста >>
Кой въобще може да разбере един земен
живот
с обикновеното съзнание!
Така по един изненадващ начин се получават взаимовръзките в живота.
Кой въобще може да разбере един земен живот с обикновеното съзнание!
Той може да бъде разбран само тогава, когато знаем, какво се намира в основата на една душа. Теоретически мнозина знаят, че в основата на душата са складирани редуващите се земни съществувания. Но това става действително, конкретно едва тогава, когато го разгледаме също действително в конкретния случай.
към текста >>
А сега моля ви вземете целия
живот
и писателското творчество на Август Стриндберг и го поставете на фона на това, което аз току-що описах, вижте особената омраза на Стриндберг към жените, която всъщност не е никаква омраза, защото произхожда от съвършено други основания.
А сега моля ви вземете целия живот и писателското творчество на Август Стриндберг и го поставете на фона на това, което аз току-що описах, вижте особената омраза на Стриндберг към жените, която всъщност не е никаква омраза, защото произхожда от съвършено други основания.
Вижте всичко това, което преминава като нещо демонично през съчиненията на Стриндберг. Вижте предпочитанията му към всички алхимически и окултни изкуства и художествени маниерничения при Август Стриндберг - и накрая обърнете внимание на приключенския живот на Август Стриндберг! Тогава вие вече ще откриете, колко добре този живот израства от описаната основа.
към текста >>
Вижте предпочитанията му към всички алхимически и окултни изкуства и художествени маниерничения при Август Стриндберг - и накрая обърнете внимание на приключенския
живот
на Август Стриндберг!
А сега моля ви вземете целия живот и писателското творчество на Август Стриндберг и го поставете на фона на това, което аз току-що описах, вижте особената омраза на Стриндберг към жените, която всъщност не е никаква омраза, защото произхожда от съвършено други основания. Вижте всичко това, което преминава като нещо демонично през съчиненията на Стриндберг.
Вижте предпочитанията му към всички алхимически и окултни изкуства и художествени маниерничения при Август Стриндберг - и накрая обърнете внимание на приключенския живот на Август Стриндберг!
Тогава вие вече ще откриете, колко добре този живот израства от описаната основа.
към текста >>
Тогава вие вече ще откриете, колко добре този
живот
израства от описаната основа.
А сега моля ви вземете целия живот и писателското творчество на Август Стриндберг и го поставете на фона на това, което аз току-що описах, вижте особената омраза на Стриндберг към жените, която всъщност не е никаква омраза, защото произхожда от съвършено други основания. Вижте всичко това, което преминава като нещо демонично през съчиненията на Стриндберг. Вижте предпочитанията му към всички алхимически и окултни изкуства и художествени маниерничения при Август Стриндберг - и накрая обърнете внимание на приключенския живот на Август Стриндберг!
Тогава вие вече ще откриете, колко добре този живот израства от описаната основа.
към текста >>
Обаче тогава онова, което се представя в земния
живот
, става действително прозрачно.
Виждате ли, как по този начин нещата, отнасящи се до повтарящите се земни прераждания и кармата, които отначало могат теоретически да бъдат обяснени, стават конкретни.
Обаче тогава онова, което се представя в земния живот, става действително прозрачно.
Какво представлява един отделен човешки земен живот, когато той не може да бъде разглеждан на основата на миналите земни съществувания!
към текста >>
Какво представлява един отделен човешки земен
живот
, когато той не може да бъде разглеждан на основата на миналите земни съществувания!
Виждате ли, как по този начин нещата, отнасящи се до повтарящите се земни прераждания и кармата, които отначало могат теоретически да бъдат обяснени, стават конкретни. Обаче тогава онова, което се представя в земния живот, става действително прозрачно.
Какво представлява един отделен човешки земен живот, когато той не може да бъде разглеждан на основата на миналите земни съществувания!
към текста >>
Ето защо, след като по този начин поставих основата, върху която следващия час, който ще бъде осем и половина часа в сряда, бих искал да говоря за кармата на Антропософското общество и после в следващите часове, които ще оповестя, да премина към онова, което представляват такива разглеждания на кармата за човека, който иска да разбере своя собствен
живот
според неговия по-дълбок смисъл.
Ето защо, след като по този начин поставих основата, върху която следващия час, който ще бъде осем и половина часа в сряда, бих искал да говоря за кармата на Антропософското общество и после в следващите часове, които ще оповестя, да премина към онова, което представляват такива разглеждания на кармата за човека, който иска да разбере своя собствен живот според неговия по-дълбок смисъл.
към текста >>
В неговия активен
живот
той трябваше да преодолее някои неща, които затрудняват човека да се приближи до едно чисто духовно движение.
[3] Тази друга личност я познавах много точно от по-дълго време: Става въпрос за сприятеленият с Карл Людвиг Шлайх лекар Макс Аш, член на немската секция на Теософското общество. След неговата смърт през март 1911 при 10. Генерално събрание Рудолф Щайнер го почете с думите: «Искам да почетем една трета личност, която може би за много от вас неочаквано напусна физическия план; това е нашия мил секционен член д-р Макс Аш.
В неговия активен живот той трябваше да преодолее някои неща, които затрудняват човека да се приближи до едно чисто духовно движение.
Той обаче накрая намери пътя към нас така, че лекарят намери най доброто лекарство за своите страдания в заниманията си с теософската литература и теософските мисли. Той винаги твърдеше, че лекарят не може да повярва в душата си в някое друго лекарство, освен в това, което може да се получи от теософските книги, че той е чувствал, как теософските лекции като балсам се вливат в неговото измъчено от болки тяло. И наистина до смъртта си той следваше теософията в този смисъл. И когато научих, че нашият приятел е преминал отвъд, ми беше много тежко, че не можах да изпълня желанието на неговата дъщеря, да произнеса няколко думи на гроба му, понеже на този ден започна цикълът ми лекции в Прага и поради това не ми беше възможно на физическия план да окажа последна почит на теософския приятел. Думите, които трябваше да произнеса на неговия гроб, му бяха изпратени като мисли, за да го придружат в онзи свят, в който той тогава пристъпи.»
към текста >>
[6] Спомени от Шлайх: «Осмислено минало, спомени за
живот
а » 19.
[6] Спомени от Шлайх: «Осмислено минало, спомени за живота » 19.
до 40. хиляди Берлин 1922. Там се казва: «Беше в началото на деветдесетте години, когато един ден в работния ми кабинет пристъпи моят колега д-р Макс Аш с един непознат. - Тук ви водя Стриндберг.» (стр. 176).
към текста >>
2.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Ние разбираме само една много малка част от хода на историята на човечеството и на нашия собствен
живот
, когато го разглеждаме само по неговата външна страна, по онази негова външна страна, която обхващаме с поглед, когато вземем на помощ това, което става в нашия
живот
между раждането и смъртта.
Ние разбираме само една много малка част от хода на историята на човечеството и на нашия собствен живот, когато го разглеждаме само по неговата външна страна, по онази негова външна страна, която обхващаме с поглед, когато вземем на помощ това, което става в нашия живот между раждането и смъртта.
И невъзможно е да обгърнем с поглед вътрешните мотиви на историята и на живота, когато този поглед не е насочен върху онова, което като духовна същност стои в основата на външните физически събития. Описва се историята на света и в тази история на света също и събитията, които стават във физическия свят, и се казва, че тази история представя причини и следствия. Пристъпва се към събитията от второто десетилетие на 20-и век, като тези събития се представят като следствия на събитията от първото десетилетие и т. н.. Но колко много илюзия е възможна при този подход! Това е така, като че бихме гледали течаща вода, която произвежда вълни и бихме приемали всяка една вълна като следствие на предхождащата я; докато отдолу проникват силите, които произвеждат вълните.
към текста >>
И невъзможно е да обгърнем с поглед вътрешните мотиви на историята и на
живот
а, когато този поглед не е насочен върху онова, което като духовна същност стои в основата на външните физически събития.
Ние разбираме само една много малка част от хода на историята на човечеството и на нашия собствен живот, когато го разглеждаме само по неговата външна страна, по онази негова външна страна, която обхващаме с поглед, когато вземем на помощ това, което става в нашия живот между раждането и смъртта.
И невъзможно е да обгърнем с поглед вътрешните мотиви на историята и на живота, когато този поглед не е насочен върху онова, което като духовна същност стои в основата на външните физически събития.
Описва се историята на света и в тази история на света също и събитията, които стават във физическия свят, и се казва, че тази история представя причини и следствия. Пристъпва се към събитията от второто десетилетие на 20-и век, като тези събития се представят като следствия на събитията от първото десетилетие и т. н.. Но колко много илюзия е възможна при този подход! Това е така, като че бихме гледали течаща вода, която произвежда вълни и бихме приемали всяка една вълна като следствие на предхождащата я; докато отдолу проникват силите, които произвеждат вълните. Така е.
към текста >>
Онова, което става на определено място в историческото събитие или изобщо в човешкия
живот
, то се формира от духовния свят и по отношение на тези събития ние можем да говорим за причини и следствия само до много малка степен.
Описва се историята на света и в тази история на света също и събитията, които стават във физическия свят, и се казва, че тази история представя причини и следствия. Пристъпва се към събитията от второто десетилетие на 20-и век, като тези събития се представят като следствия на събитията от първото десетилетие и т. н.. Но колко много илюзия е възможна при този подход! Това е така, като че бихме гледали течаща вода, която произвежда вълни и бихме приемали всяка една вълна като следствие на предхождащата я; докато отдолу проникват силите, които произвеждат вълните. Така е.
Онова, което става на определено място в историческото събитие или изобщо в човешкия живот, то се формира от духовния свят и по отношение на тези събития ние можем да говорим за причини и следствия само до много малка степен.
към текста >>
В духовно отношение настоящото време е свързано с това, което в духовния
живот
можем да наречем господство на Михаил.
Бих искал сега с няколко примера да ви покажа, как трябва да включим в тези събития духовните процеси, за да получим един действителен образ на това, което стои в основата на събитията.
В духовно отношение настоящото време е свързано с това, което в духовния живот можем да наречем господство на Михаил.
Обаче това господство на Михаил е отново свързано с онова, което в най-дълбокия смисъл също иска и антропософското движение, а именно с това, което то трябва да извършва. Така че със събитията, за които ще говоря, е свързана също съдбата, кармата на Антропософското общество и с това кармата на по-голяма част от отделните личности, които се намират в това Антропософско общество, както ще видим това следващия път. Отделни неща от това, което ще засегна тази вечер, са вече известни на мнозина от вас от лекциите, които изнесох досега. Но днес бих искал от една определена гледна точка да разгледам познати и непознати неща.
към текста >>
Ние виждаме, как това течение постепенно пресъхва повече за външния свят, но то не пресъхва вътре в развитието на духовния
живот
.
Ако вземем определено време, например 8-то и началото на 9-то столетие, ние ще видим, как една такава личност като Карл Велики е разнесъл християнството навсякъде между живеещите в онова време в Европа нехристиянски хора, по един начин, с който ние не можем да бъдем съгласни въз основа на нашите хуманитарни понятия. Обаче между тези нехристиянски хора особено изпъкват много от онези, които са били повлияни от онези течения, които са дошли от Азия през Северна Америка в Европа и които изхождат от арабизма, от мохамеданството. Ние трябва да схващаме мохамеданството в по-широк смисъл на думата. Повече от половин хилядолетие след Тайната на Голгота ние виждаме от арабизма да се раждат в мохамеданството всички стари светогледни елементи на арабизма, много неща, които са свързани с това, много неща именно от една богата, но изградена по нехристиянски начин ученост. Ние виждаме, как тази ученост се разпространява чрез ударни военни походи от Азия през Северна Африка към Западна и Южна Европа.
Ние виждаме, как това течение постепенно пресъхва повече за външния свят, но то не пресъхва вътре в развитието на духовния живот.
Когато вече пресъхва повече външният начин на разпространение на арабизма в Европа, ние виждаме - и тук имаме един от случаите, където от външната история сега трябва да погледнем към духовните основи, - как арабизмът се разпространява по един вътрешен начин. И при последното разглеждане на кармата, което направих тук, аз ви казах, че когато разглеждаме редуващите се земни съществувания на отделните хора, ние не можем да направим никакви изводи от външното, от външното положение, как е бил изграден един минал земен живот, понеже се касае за много по-вътрешни импулси. Така също и при историческите личности се касае за много по-вътрешни импулси. И ние виждаме резултатите от минали културни епохи, пренесени в по-късните епохи от личности, от самите хора, но при това пренасяне ние ги виждаме изменени, така че в новата форма както те са били пренесени от дадена личност в едно ново въплъщение не можем да ги разпознаем отново, само като разглеждаме външното. И така ние искаме да обгърнем с поглед едно такова вътрешно течение.
към текста >>
И при последното разглеждане на кармата, което направих тук, аз ви казах, че когато разглеждаме редуващите се земни съществувания на отделните хора, ние не можем да направим никакви изводи от външното, от външното положение, как е бил изграден един минал земен
живот
, понеже се касае за много по-вътрешни импулси.
Ние трябва да схващаме мохамеданството в по-широк смисъл на думата. Повече от половин хилядолетие след Тайната на Голгота ние виждаме от арабизма да се раждат в мохамеданството всички стари светогледни елементи на арабизма, много неща, които са свързани с това, много неща именно от една богата, но изградена по нехристиянски начин ученост. Ние виждаме, как тази ученост се разпространява чрез ударни военни походи от Азия през Северна Африка към Западна и Южна Европа. Ние виждаме, как това течение постепенно пресъхва повече за външния свят, но то не пресъхва вътре в развитието на духовния живот. Когато вече пресъхва повече външният начин на разпространение на арабизма в Европа, ние виждаме - и тук имаме един от случаите, където от външната история сега трябва да погледнем към духовните основи, - как арабизмът се разпространява по един вътрешен начин.
И при последното разглеждане на кармата, което направих тук, аз ви казах, че когато разглеждаме редуващите се земни съществувания на отделните хора, ние не можем да направим никакви изводи от външното, от външното положение, как е бил изграден един минал земен живот, понеже се касае за много по-вътрешни импулси.
Така също и при историческите личности се касае за много по-вътрешни импулси. И ние виждаме резултатите от минали културни епохи, пренесени в по-късните епохи от личности, от самите хора, но при това пренасяне ние ги виждаме изменени, така че в новата форма както те са били пренесени от дадена личност в едно ново въплъщение не можем да ги разпознаем отново, само като разглеждаме външното. И така ние искаме да обгърнем с поглед едно такова вътрешно течение.
към текста >>
- Те са били наистина тук, но трябва да се има предвид, че онзи, който в един минал земен
живот
е бил посветен, при едно свое ново въплъщение трябва преди всичко да използва едно външно тяло, което може да му даде именно епохата.
Не е така, че един човек, който в минало въплъщение е бил посветен, трябва да се появи в следващото въплъщение също като посветен. Даже във връзка с някои неща, които бяха изнесени в тази лекции, вие можете да повдигнете въпроса: - Да, древни посветени е имало, но къде са отишли те сега? Къде се намират те днес? Къде бяха те в последните столетия?
- Те са били наистина тук, но трябва да се има предвид, че онзи, който в един минал земен живот е бил посветен, при едно свое ново въплъщение трябва преди всичко да използва едно външно тяло, което може да му даде именно епохата.
По-новото развитие на човечеството не дава вътрешно гъвкави тела, гъвкави и меки, за да може в тях непосредствено да проникне онова, което е живяло в едно минало въплъщение на индивидуалността. И тогава посветените получават други задачи, при които в ударната сила на импулсите несъзнателно действа онова, което е съществувало в миналото при посвещението, но не се явява във формата на инициирано действие.
към текста >>
И двамата бяха големи сили и през време на своя земен
живот
Харун ал Рашид беше направил доста неща за разпространението на арабизма във физическия свят.
Тези две личности, Харун ал Рашид и неговият съветник, минаха през вратата на смъртта. И след като стигнаха там горе в духовното царство, те видяха, така да се каже, още последните фази на разпространението на арабизма далеч навътре в Европа от една страна през Африка в Испания, от друга страна също и в Средна Европа.
И двамата бяха големи сили и през време на своя земен живот Харун ал Рашид беше направил доста неща за разпространението на арабизма във физическия свят.
към текста >>
Последната голяма вълна на развитието в посока към Азия беше излязла от миналата епоха на Михаил като онова, което гръцкият духовен
живот
, гръцката духовност, гръцкото художествено чувство беше създало и което беше резюмирано от съвместното действие на Аристотел и Александър Велики, и като цвят на гръцкия духовен
живот
, то беше пренесено по един необикновен енергичен, но също и образцов начин за разпространение на духовното чрез завоевателните походи на Александър Велики в Азия и в Африка.
Този арабизъм беше приел една особена форма при двора на Харун ал Рашид: Формата, която беше произлязла от някои други форми, които познанието и изкуството бяха отдавна приели отвъд в Азия.
Последната голяма вълна на развитието в посока към Азия беше излязла от миналата епоха на Михаил като онова, което гръцкият духовен живот, гръцката духовност, гръцкото художествено чувство беше създало и което беше резюмирано от съвместното действие на Аристотел и Александър Велики, и като цвят на гръцкия духовен живот, то беше пренесено по един необикновен енергичен, но също и образцов начин за разпространение на духовното чрез завоевателните походи на Александър Велики в Азия и в Африка.
То беше проникнато от възгледите, от начина на мислене и чувстване, който научно се изрази в аристотелизма в Предна Азия и в Африка. И с това съобразно с убежденията въобще бе изграден арабизмът и ориентализмът с онези импулси, които беше приела Гърция на Аристотел и които след това намериха такова блестящо разпространение чрез завоеванията и изграждането на културни центрове от Александър Велики.
към текста >>
Когато насочим поглед няколко столетия преди Тайната на Голгота до походите на Александър Велики, до разпространението на онова богатство от мъдрост, за която току-що споменах, чрез Александър Велики, ние виждаме отвъд в Азия през целите столетия чак до Харун ал Рашид, който живя през 8-то следхристиянско столетие, разбирането, възприемчивостта за гръцкия духовен
живот
във формата, която Аристотел му беше дал.
Когато насочим поглед няколко столетия преди Тайната на Голгота до походите на Александър Велики, до разпространението на онова богатство от мъдрост, за която току-що споменах, чрез Александър Велики, ние виждаме отвъд в Азия през целите столетия чак до Харун ал Рашид, който живя през 8-то следхристиянско столетие, разбирането, възприемчивостта за гръцкия духовен живот във формата, която Аристотел му беше дал.
Но то прие своеобразни форми. Въпреки че в двореца на Харун ал Рашид това живееше одухотворено, величествено внушително, проникнато от арабизма, въпреки че беше подържано от Харун ал Рашид, от неговия съветник и от другите, които се намираха там и даже беше проникнато от древната източна мъдрост на посвещението, все пак това, което живееше като аристотелизъм в двора на Харун ал Рашид, не беше истинското, което беше развито от Аристотел и Александър Велики. То беше приело форми, които малко искаха да знаят за християнството.
към текста >>
С такава нагласа на древен духовен
живот
, която не искаше да се влее в християнството, минаха през вратата на смъртта Харун ал Рашид и неговият съветник.
С такава нагласа на древен духовен живот, която не искаше да се влее в християнството, минаха през вратата на смъртта Харун ал Рашид и неговият съветник.
Всичките им усилия, целият им копнеж, всичките им сили, след като бяха минали през вратата на смъртта бяха насочени към това, от духовния свят да се намесят в историческото развитие, да се намесят, така да се каже, като продължение в онова, което беше станало като разпространение на духовния живот на арабизма - по-рано през военните походи и т. н. - от Азия в Европа.
към текста >>
Всичките им усилия, целият им копнеж, всичките им сили, след като бяха минали през вратата на смъртта бяха насочени към това, от духовния свят да се намесят в историческото развитие, да се намесят, така да се каже, като продължение в онова, което беше станало като разпространение на духовния
живот
на арабизма - по-рано през военните походи и т. н.
С такава нагласа на древен духовен живот, която не искаше да се влее в християнството, минаха през вратата на смъртта Харун ал Рашид и неговият съветник.
Всичките им усилия, целият им копнеж, всичките им сили, след като бяха минали през вратата на смъртта бяха насочени към това, от духовния свят да се намесят в историческото развитие, да се намесят, така да се каже, като продължение в онова, което беше станало като разпространение на духовния живот на арабизма - по-рано през военните походи и т. н.
- от Азия в Европа.
към текста >>
След тяхната смърт от духовния свят те изпращаха долу на Земята духовните лъчи, които искаха да проникнат с арабизма духовния
живот
на Европа.
След тяхната смърт от духовния свят те изпращаха долу на Земята духовните лъчи, които искаха да проникнат с арабизма духовния живот на Европа.
към текста >>
Описват се възпитанието и
живот
ът на Александър, неговите походи в Азия.
Така ние насочваме нашият поглед нагоре към тези индивидуалности, така да се каже, в духовни пътувания, които се проектират долу на Земята по току-що посочения начин. Вие знаете вече от историята, как аристотелизмът, как легендите за Александър Велики са се вляли и разпространили в християнството. В 9-и, 10-и, 11-и, 12-и, 13-и век една от най-популярните теми, за която се разказваше навсякъде в Европа, беше темата, която беше свързана с Александър Велики. И ние имаме чудесното съчинение на свещеника Лампрехт, Песента на Александър, която обаче навсякъде свързва делата на Александър с духовния свят.
Описват се възпитанието и животът на Александър, неговите походи в Азия.
Обаче навсякъде се изтъква онова, което живее духовно в този земен живот на Александър. С всеки земен живот е свързано нещо духовно, само че обикновеното съзнание не вижда това. В това разработване на материала в Средновековието се съдържаше всичко това. И така аристотелизмът се разпространява чак до схоластиката, навсякъде аристотелски понятия. Но то е само другият полюс - отвъд в Азия арабската форма, тук в Европа християнската форма; песента за Александър проникната напълно от християнското разбиране, аристотелизмът в Европа напълно в християнска форма.
към текста >>
Обаче навсякъде се изтъква онова, което живее духовно в този земен
живот
на Александър.
Така ние насочваме нашият поглед нагоре към тези индивидуалности, така да се каже, в духовни пътувания, които се проектират долу на Земята по току-що посочения начин. Вие знаете вече от историята, как аристотелизмът, как легендите за Александър Велики са се вляли и разпространили в християнството. В 9-и, 10-и, 11-и, 12-и, 13-и век една от най-популярните теми, за която се разказваше навсякъде в Европа, беше темата, която беше свързана с Александър Велики. И ние имаме чудесното съчинение на свещеника Лампрехт, Песента на Александър, която обаче навсякъде свързва делата на Александър с духовния свят. Описват се възпитанието и животът на Александър, неговите походи в Азия.
Обаче навсякъде се изтъква онова, което живее духовно в този земен живот на Александър.
С всеки земен живот е свързано нещо духовно, само че обикновеното съзнание не вижда това. В това разработване на материала в Средновековието се съдържаше всичко това. И така аристотелизмът се разпространява чак до схоластиката, навсякъде аристотелски понятия. Но то е само другият полюс - отвъд в Азия арабската форма, тук в Европа християнската форма; песента за Александър проникната напълно от християнското разбиране, аристотелизмът в Европа напълно в християнска форма.
към текста >>
С всеки земен
живот
е свързано нещо духовно, само че обикновеното съзнание не вижда това.
Вие знаете вече от историята, как аристотелизмът, как легендите за Александър Велики са се вляли и разпространили в християнството. В 9-и, 10-и, 11-и, 12-и, 13-и век една от най-популярните теми, за която се разказваше навсякъде в Европа, беше темата, която беше свързана с Александър Велики. И ние имаме чудесното съчинение на свещеника Лампрехт, Песента на Александър, която обаче навсякъде свързва делата на Александър с духовния свят. Описват се възпитанието и животът на Александър, неговите походи в Азия. Обаче навсякъде се изтъква онова, което живее духовно в този земен живот на Александър.
С всеки земен живот е свързано нещо духовно, само че обикновеното съзнание не вижда това.
В това разработване на материала в Средновековието се съдържаше всичко това. И така аристотелизмът се разпространява чак до схоластиката, навсякъде аристотелски понятия. Но то е само другият полюс - отвъд в Азия арабската форма, тук в Европа християнската форма; песента за Александър проникната напълно от християнското разбиране, аристотелизмът в Европа напълно в християнска форма.
към текста >>
В това 9-то столетие беше дошло вече онова време, в което за европейското човечество и за неговия духовен
живот
беше напълно забравено това, което в първите християнски столетия беше още напълно познато за истинските християни: Че Христос беше едно същество, което по-рано обитаваше Слънцето, че по-рано неговият
живот
беше свързан със Слънцето, че този Христос се беше въплътил в тялото на Исус от Назарет, както това бе описано някога тук.
В това 9-то столетие беше дошло вече онова време, в което за европейското човечество и за неговия духовен живот беше напълно забравено това, което в първите християнски столетия беше още напълно познато за истинските християни: Че Христос беше едно същество, което по-рано обитаваше Слънцето, че по-рано неговият живот беше свързан със Слънцето, че този Христос се беше въплътил в тялото на Исус от Назарет, както това бе описано някога тук.
Христос, слънчевото същество свързано с космическия свят чрез неговото обиталище на Слънцето преди Тайната на Голгота и не само слънчево същество, а съществото, което беше свързано с всичко, което планетарно е свързано със Слънцето: Това беше нещо познато на първите християни. Но този космически произход на Христовия импулс беше изгубен за хората в 9-то столетие. Величието на Христовия импулс беше, така да се каже, изхвърлено. Хората все повече и повече стигнаха до това, което наричаха чисто човешко, т. е. което става само на физическото поле.
към текста >>
Само че за съществото Христос се говореше като за едно същество, което се намира на Слънцето, което може да бъде видяно, с което човек може да работи тогава, когато чрез мъдростта на посвещението стигне така далеч, че фактът на слънчевия
живот
в неговото духовно съдържание, в неговото фактическо съдържание може да стане за него нещо настоящо.
Ако искаме добре да разберем онова, което всъщност стана по този начин, ние трябва да бъдем наясно върху факта, че в действителното развитие на християнството е съществувало едно християнство преди слизането на Христос на Земята, преди Тайната на Голгота. И трябва да се вземат сериозно такива думи, като тези на свети Августин, който казваше, че християнството винаги е съществувало, само че онези, които изповядваха християнството преди Тайната на Голгота, не се наричаха християни, а носеха други имена. Обаче това е само външният прикачен израз за нещо, което има извънредно дълбоко значение. В мистериите, в истинските мистерии и даже в онези места, където не се намираха древни мистерии, но действаше знанието на мистериите и импулсът на мистериите, винаги съществуваше едно християнство преди Тайната на Голгота.
Само че за съществото Христос се говореше като за едно същество, което се намира на Слънцето, което може да бъде видяно, с което човек може да работи тогава, когато чрез мъдростта на посвещението стигне така далеч, че фактът на слънчевия живот в неговото духовно съдържание, в неговото фактическо съдържание може да стане за него нещо настоящо.
към текста >>
Впечатлението от тези елементарни духове, които живеят във всичко това, взаимодействието на елементарните духове в
живот
а, в тъкането на тези елементарни духове и днес още напълно видимо се показва, как Слънцето в неговата същност произвежда нещо земно, като се среща с това, което израства отдолу от Земята като първични стихии, като духовни елементарни същества.
От това място на развалини, което, въпреки че е напълно разрушено, прави огромно впечатление, ние гледаме в ляво долу морето. Това е един планински връх, а от двете му страни се простира морето. Гледайки надолу морето, в една местност, където времето се променя почти всеки час, ние виждаме блестящата слънчева светлина, която се отразява в морето; веднага след това настъпва бурно време. Когато обгърнем с поглед това, което и днес още става там, ние имаме величествена гледка. Там живеят и тъкат елементарни духове, които изплуват от въздействията на светлината, от въздействията на въздуха, от въздействията на надиплящите се и блъскащи се в брега вълни на морето.
Впечатлението от тези елементарни духове, които живеят във всичко това, взаимодействието на елементарните духове в живота, в тъкането на тези елементарни духове и днес още напълно видимо се показва, как Слънцето в неговата същност произвежда нещо земно, като се среща с това, което израства отдолу от Земята като първични стихии, като духовни елементарни същества.
Там днес ние получаваме впечатлението: Това е било непосредственият, първичният извор на инспирацията на дванадесетте, които принадлежаха към Артур.
към текста >>
И много повече отколкото се мисли днес,
живот
ът на древна Европа трябва да се разбира така, че навсякъде да се вижда намесата на елементарни духовни същества в непосредствения човешки
живот
.
Задачата на този орден на Артур, който е бил основан там по указания на Мерлин беше да култивира Европа, когато тази Европа още навсякъде се намираше под влиянието на най-странните елементарни същества.
И много повече отколкото се мисли днес, животът на древна Европа трябва да се разбира така, че навсякъде да се вижда намесата на елементарни духовни същества в непосредствения човешки живот.
към текста >>
Но преди християнството да бъде възвестено в тази област дори и в неговите най-стари форми - защото, както казах,
живот
ът на Артур води до предихристиянски времена, - там също живееше познанието, поне практически инстинктивно, но много ясно практически инстинктивно, познанието за Христос, за Духа на Слънцето, преди Тайната на Голгота.
Но преди християнството да бъде възвестено в тази област дори и в неговите най-стари форми - защото, както казах, животът на Артур води до предихристиянски времена, - там също живееше познанието, поне практически инстинктивно, но много ясно практически инстинктивно, познанието за Христос, за Духа на Слънцето, преди Тайната на Голгота.
И в това, което рицарите на кръглата маса на Артур вършеха, живееше същият този космически Христос, който - само че не под името Христос, - се съдържаше също и в подтика и размаха на Александър Велики, с който той пренесе в Азия гръцката култура с нейния духовен живот. Имаше, така да се каже, по-късни Александрови походи, които бяха проведени от рицарите на кръглата маса на Артур към Европа така, както беше проведен походът на Александър от Македония в Азия.
към текста >>
И в това, което рицарите на кръглата маса на Артур вършеха, живееше същият този космически Христос, който - само че не под името Христос, - се съдържаше също и в подтика и размаха на Александър Велики, с който той пренесе в Азия гръцката култура с нейния духовен
живот
.
Но преди християнството да бъде възвестено в тази област дори и в неговите най-стари форми - защото, както казах, животът на Артур води до предихристиянски времена, - там също живееше познанието, поне практически инстинктивно, но много ясно практически инстинктивно, познанието за Христос, за Духа на Слънцето, преди Тайната на Голгота.
И в това, което рицарите на кръглата маса на Артур вършеха, живееше същият този космически Христос, който - само че не под името Христос, - се съдържаше също и в подтика и размаха на Александър Велики, с който той пренесе в Азия гръцката култура с нейния духовен живот.
Имаше, така да се каже, по-късни Александрови походи, които бяха проведени от рицарите на кръглата маса на Артур към Европа така, както беше проведен походът на Александър от Македония в Азия.
към текста >>
Когато виждаме, как този
живот
около цар Артур, как
живот
ът на самия цар Артур хвърля своята светлина в настоящето, ние виждаме колко странно се предава по-нататък, когато чрез силата на кармата, чрез силата на съдбата то внезапно застава в настоящето.
Когато виждаме, как този живот около цар Артур, как животът на самия цар Артур хвърля своята светлина в настоящето, ние виждаме колко странно се предава по-нататък, когато чрез силата на кармата, чрез силата на съдбата то внезапно застава в настоящето.
Така благодарение на ясновидството аз можах да открия един член на кръглата маса на цар Артур, който по един много внушителен начин действително водеше живота на кръглата маса на Артур, малко настрана от другите, които бяха отдадени повече на рицарството. Това беше един рицар водещ съзерцателен живот. Не подобно на рицарството на Граала, - това не съществуваше при Артур. Това, което тези рицари на Артур вършеха, изпълнявайки техните задачи, които съобразно тогавашното време бяха военни походи, се наричаше приключения, авантюри. Но този единият, който ме впечатли повече от другите образи, в този свой живот показа много неща, които представляваха една чудесна инспирация.
към текста >>
Така благодарение на ясновидството аз можах да открия един член на кръглата маса на цар Артур, който по един много внушителен начин действително водеше
живот
а на кръглата маса на Артур, малко настрана от другите, които бяха отдадени повече на рицарството.
Когато виждаме, как този живот около цар Артур, как животът на самия цар Артур хвърля своята светлина в настоящето, ние виждаме колко странно се предава по-нататък, когато чрез силата на кармата, чрез силата на съдбата то внезапно застава в настоящето.
Така благодарение на ясновидството аз можах да открия един член на кръглата маса на цар Артур, който по един много внушителен начин действително водеше живота на кръглата маса на Артур, малко настрана от другите, които бяха отдадени повече на рицарството.
Това беше един рицар водещ съзерцателен живот. Не подобно на рицарството на Граала, - това не съществуваше при Артур. Това, което тези рицари на Артур вършеха, изпълнявайки техните задачи, които съобразно тогавашното време бяха военни походи, се наричаше приключения, авантюри. Но този единият, който ме впечатли повече от другите образи, в този свой живот показа много неща, които представляваха една чудесна инспирация. Тези рицари отиваха върху издаващата се напред в морето суша, обгръщаха с поглед чудесната игра на облаците горе, надиплящите се вълни долу, тези сблъсъци едно в друго, което и днес още създава величествено впечатление, виждаха в него духовното, вдъхновяваха се от него.
към текста >>
Това беше един рицар водещ съзерцателен
живот
.
Когато виждаме, как този живот около цар Артур, как животът на самия цар Артур хвърля своята светлина в настоящето, ние виждаме колко странно се предава по-нататък, когато чрез силата на кармата, чрез силата на съдбата то внезапно застава в настоящето. Така благодарение на ясновидството аз можах да открия един член на кръглата маса на цар Артур, който по един много внушителен начин действително водеше живота на кръглата маса на Артур, малко настрана от другите, които бяха отдадени повече на рицарството.
Това беше един рицар водещ съзерцателен живот.
Не подобно на рицарството на Граала, - това не съществуваше при Артур. Това, което тези рицари на Артур вършеха, изпълнявайки техните задачи, които съобразно тогавашното време бяха военни походи, се наричаше приключения, авантюри. Но този единият, който ме впечатли повече от другите образи, в този свой живот показа много неща, които представляваха една чудесна инспирация. Тези рицари отиваха върху издаващата се напред в морето суша, обгръщаха с поглед чудесната игра на облаците горе, надиплящите се вълни долу, тези сблъсъци едно в друго, което и днес още създава величествено впечатление, виждаха в него духовното, вдъхновяваха се от него. Благодарение на това те имаха тяхната сила.
към текста >>
Но този единият, който ме впечатли повече от другите образи, в този свой
живот
показа много неща, които представляваха една чудесна инспирация.
Когато виждаме, как този живот около цар Артур, как животът на самия цар Артур хвърля своята светлина в настоящето, ние виждаме колко странно се предава по-нататък, когато чрез силата на кармата, чрез силата на съдбата то внезапно застава в настоящето. Така благодарение на ясновидството аз можах да открия един член на кръглата маса на цар Артур, който по един много внушителен начин действително водеше живота на кръглата маса на Артур, малко настрана от другите, които бяха отдадени повече на рицарството. Това беше един рицар водещ съзерцателен живот. Не подобно на рицарството на Граала, - това не съществуваше при Артур. Това, което тези рицари на Артур вършеха, изпълнявайки техните задачи, които съобразно тогавашното време бяха военни походи, се наричаше приключения, авантюри.
Но този единият, който ме впечатли повече от другите образи, в този свой живот показа много неща, които представляваха една чудесна инспирация.
Тези рицари отиваха върху издаващата се напред в морето суша, обгръщаха с поглед чудесната игра на облаците горе, надиплящите се вълни долу, тези сблъсъци едно в друго, което и днес още създава величествено впечатление, виждаха в него духовното, вдъхновяваха се от него. Благодарение на това те имаха тяхната сила. Но имаше един между тях, който притежаваше особено проникващ поглед за това надипляне и вълнуване на морската вода, за това, как духовните същества лудуваха в тези надиплящи се вълни, с техните гротескни за земния поглед форми, имаше чудесен поглед за начина, как това чисто величествено слънчево действие действаше съвместно с останалата природа, живееше и твореше в духовното действие и съзидание на тази раздвижена морска повърхност. Той живееше в това, което се вижда в тази светлинна природа на Слънцето, носена, бих искал да кажа, чрез тази водна атмосфера, която стига до дърветата и до пространствата между дървета по един начин, различен от този в другите местности. Тя отново проблясва, понякога като че играейки в цветовете на дъгата, от пространствата между дърветата.
към текста >>
За мен беше много важно да проследя неговия
живот
по-нататък, да видя по-нататък тази индивидуалност, защото именно при нея трябваше да се получи нещо от един, бих могъл да кажа, почти първобитен езически
живот
, който беше християнски дотолкова, доколкото аз го описах, в едно по-късно въплъщение.
Такъв един рицар който имаше проникващ поглед за тези неща, беше между намиращите се около кръглата маса на цар Артур,.
За мен беше много важно да проследя неговия живот по-нататък, да видя по-нататък тази индивидуалност, защото именно при нея трябваше да се получи нещо от един, бих могъл да кажа, почти първобитен езически живот, който беше християнски дотолкова, доколкото аз го описах, в едно по-късно въплъщение.
И получи се следното: Именно този рицар на кръглата маса на цар Артур се прероди като Арнолд Бьоклин /швейцарски художник, роден в Базел, живял от 1827 до 1901 г.. И тази загадка, която ме преследваше, извънредно продължително време, може да бъде решена само във връзка с кръглата маса на цар Артур. Виждате ли, там ние имаме едно християнство преди Тайната на Голгота, което и днес още може да се напипа с духовни ръце, което още изпраща своята светлина до времето, за което аз накратко говорих тук.
към текста >>
И при този събор в свръхсетивния свят, при съдействието на Михаил, Александър и Аристотел взеха, така да се каже, решение по отношение на това, което ще стане в бъдеще и което предвиждаше, как духовният
живот
в Европа трябва да получи нови импулси в смисъла на един християнизиран александризъм, на един християнизиран аристотелизъм.
Там искащите да действат в смисъла на християнството Аристотел и Александър положиха големи усилия, за да победят арабизма, който живееше в индивидуалностите на Харун ал Рашид и на другите. Обаче усилията не се увенчаха с успех. Горепосочените индивидуалности не се подадоха на техните увещания. Получи се обаче другото: Древното космическо християнство проникна още по-дълбоко в хората произхождащи от кръглата маса на Артур, отколкото това ставаше по-рано на Земята в по-суровото поведение на артуровите рицари.
И при този събор в свръхсетивния свят, при съдействието на Михаил, Александър и Аристотел взеха, така да се каже, решение по отношение на това, което ще стане в бъдеще и което предвиждаше, как духовният живот в Европа трябва да получи нови импулси в смисъла на един християнизиран александризъм, на един християнизиран аристотелизъм.
към текста >>
Защото когато насочим поглед върху по-нататъшното развитие на духовния
живот
, ние намираме Харун ал Рашид, този чудесен организатор, този велик дух от времето на Карл Велики, отново прероден на Земята.
Харун ал Рашид и неговият съветник останаха при своите стари разбирания. И да се проследи това, което стана чрез този, ако мога така да кажа, свръхсетивен събор, да се проследят последействията на този събор по-нататък в европейската духовна история, това има най-голямо значение.
Защото когато насочим поглед върху по-нататъшното развитие на духовния живот, ние намираме Харун ал Рашид, този чудесен организатор, този велик дух от времето на Карл Велики, отново прероден на Земята.
И той се явява отново по-късно сред християнството, но пренесъл през живота между смъртта и едно ново раждане своя арабизъм. Във външната конфигурация, която се прояви тогава във физическия свят, не е нужно, онова, което една такава личност проявява, да бъде подобно на арабския елемент. То се облича в новите форми, но въпреки всичко в тези форми все пак си остава старото - мохамеданство, арабизъм.
към текста >>
И той се явява отново по-късно сред християнството, но пренесъл през
живот
а между смъртта и едно ново раждане своя арабизъм.
Харун ал Рашид и неговият съветник останаха при своите стари разбирания. И да се проследи това, което стана чрез този, ако мога така да кажа, свръхсетивен събор, да се проследят последействията на този събор по-нататък в европейската духовна история, това има най-голямо значение. Защото когато насочим поглед върху по-нататъшното развитие на духовния живот, ние намираме Харун ал Рашид, този чудесен организатор, този велик дух от времето на Карл Велики, отново прероден на Земята.
И той се явява отново по-късно сред християнството, но пренесъл през живота между смъртта и едно ново раждане своя арабизъм.
Във външната конфигурация, която се прояви тогава във физическия свят, не е нужно, онова, което една такава личност проявява, да бъде подобно на арабския елемент. То се облича в новите форми, но въпреки всичко в тези форми все пак си остава старото - мохамеданство, арабизъм.
към текста >>
Това се прояви действащо в европейския духовен
живот
, когато Харун ал Рашид се прероди в лицето на Бейкън от Варулам.
Това се прояви действащо в европейския духовен живот, когато Харун ал Рашид се прероди в лицето на Бейкън от Варулам.
И същото нещо се прояви по един друг начин, даже проникнато по един странен начин с християнството, когато неговият съветник се прероди в Средна Европа и проведе широка дейност в Европа; този съветник се прероди в лицето на Амос Комениус. Много неща в европейския духовен живот се случиха като следствие на това, което преродените духове от двора на Харун ал Рашид основаха в тези свои нови човешки форми в Европа.
към текста >>
Много неща в европейския духовен
живот
се случиха като следствие на това, което преродените духове от двора на Харун ал Рашид основаха в тези свои нови човешки форми в Европа.
Това се прояви действащо в европейския духовен живот, когато Харун ал Рашид се прероди в лицето на Бейкън от Варулам. И същото нещо се прояви по един друг начин, даже проникнато по един странен начин с християнството, когато неговият съветник се прероди в Средна Европа и проведе широка дейност в Европа; този съветник се прероди в лицето на Амос Комениус.
Много неща в европейския духовен живот се случиха като следствие на това, което преродените духове от двора на Харун ал Рашид основаха в тези свои нови човешки форми в Европа.
към текста >>
Това се изрази първо в най-разнообразните явления, които се получиха на отделни места, в отделни центрове, където се развиваше християнският духовен
живот
.
Срещу него сега действа другият полюс, полюсът, който бяха приели за християнството александризмът и аристотелизмът.
Това се изрази първо в най-разнообразните явления, които се получиха на отделни места, в отделни центрове, където се развиваше християнският духовен живот.
Такъв един център беше така наречената школа от Шартр, за която аз вече често говорих пред някои от присъстващите тук, обаче не пред всички вас. Школата от Шартр, която разцъфтя именно в 12-то столетие, съдържаше един величествен духовен елемент. Силвестър от Шартр, Аланус аб Инсулис, други духове, които се намираха в някакво отношение с школата от Шартр или както Аланус аб Инсулис или Силвестър обучаваха в нея, носеха в себе си много от древната мъдрост на посвещението, макар и те самите да не могат в истинския смисъл на думата да бъдат наречени напълно посветени. Книгите, които произхождат от тях, изглеждат като каталози от думи. Но онова, което тогава хората искаха да дадат на пълния живот, не беше възможно да бъде предадено в книги по друг начин, освен като реторика, като един вид каталог от думи.
към текста >>
Но онова, което тогава хората искаха да дадат на пълния
живот
, не беше възможно да бъде предадено в книги по друг начин, освен като реторика, като един вид каталог от думи.
Това се изрази първо в най-разнообразните явления, които се получиха на отделни места, в отделни центрове, където се развиваше християнският духовен живот. Такъв един център беше така наречената школа от Шартр, за която аз вече често говорих пред някои от присъстващите тук, обаче не пред всички вас. Школата от Шартр, която разцъфтя именно в 12-то столетие, съдържаше един величествен духовен елемент. Силвестър от Шартр, Аланус аб Инсулис, други духове, които се намираха в някакво отношение с школата от Шартр или както Аланус аб Инсулис или Силвестър обучаваха в нея, носеха в себе си много от древната мъдрост на посвещението, макар и те самите да не могат в истинския смисъл на думата да бъдат наречени напълно посветени. Книгите, които произхождат от тях, изглеждат като каталози от думи.
Но онова, което тогава хората искаха да дадат на пълния живот, не беше възможно да бъде предадено в книги по друг начин, освен като реторика, като един вид каталог от думи.
Обаче който разбира да чете, той точно в тези книги чете онова, което великите учители от Шартр са преподавали на многобройни ученици по един блестящ, чудесно духовно проникнат начин.
към текста >>
Там над европейския духовен
живот
действително блестеше една духовна звезда в тази школа от Шартр, онзи център, където и днес още се намират архитектонично чудесно изградените катедрали, които показват в една фина форма произведението на вековете.
Там над европейския духовен живот действително блестеше една духовна звезда в тази школа от Шартр, онзи център, където и днес още се намират архитектонично чудесно изградените катедрали, които показват в една фина форма произведението на вековете.
към текста >>
Това, което беше духовен
живот
, - едно вникване в природата, обаче едно друго вникване, едно по-духовно вникване, отколкото това, което дойде по-късно; един духовен
живот
, който действаше по духовен път, - живееше също и на други места.
Това, което беше духовен живот, - едно вникване в природата, обаче едно друго вникване, едно по-духовно вникване, отколкото това, което дойде по-късно; един духовен живот, който действаше по духовен път, - живееше също и на други места.
Интересно е това, което този духовен живот излъчваше по най-разнообразен начин. Можем да проследим на отделни места във Франция, как духът от Шартр изхождайки от Шартр, живееше във висшите училища, заливайки Франция, прониквайки в Южна Франция, в Италия. Но той живееше също и сам по един духовен начин.
към текста >>
Интересно е това, което този духовен
живот
излъчваше по най-разнообразен начин.
Това, което беше духовен живот, - едно вникване в природата, обаче едно друго вникване, едно по-духовно вникване, отколкото това, което дойде по-късно; един духовен живот, който действаше по духовен път, - живееше също и на други места.
Интересно е това, което този духовен живот излъчваше по най-разнообразен начин.
Можем да проследим на отделни места във Франция, как духът от Шартр изхождайки от Шартр, живееше във висшите училища, заливайки Франция, прониквайки в Южна Франция, в Италия. Но той живееше също и сам по един духовен начин.
към текста >>
Когато вникнем в тези неща, когато обгърнем с поглед целия европейски духовен
живот
от старото време на Александър Велики, от времето на Тайната на Голгота, до времената, когато се разцъфтява школата от Шартр и когато ги проследим по-нататък в следващите времена - ние още ще видим това, - когато обгърнем с поглед какво става свръхсетивно заедно с това, което тук долу на Земята има своя сянков образ във физическия свят, едва тогава действително започваме да разбираме това, което днес трябва да наречем течение на Михаил, да разбираме какво иска течението на Михаил.
Когато вникнем в тези неща, когато обгърнем с поглед целия европейски духовен живот от старото време на Александър Велики, от времето на Тайната на Голгота, до времената, когато се разцъфтява школата от Шартр и когато ги проследим по-нататък в следващите времена - ние още ще видим това, - когато обгърнем с поглед какво става свръхсетивно заедно с това, което тук долу на Земята има своя сянков образ във физическия свят, едва тогава действително започваме да разбираме това, което днес трябва да наречем течение на Михаил, да разбираме какво иска течението на Михаил.
към текста >>
3.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Ако искаме да имаме едно човешко мислене и дейност, отново проникнати от духовен
живот
, ще бъде необходимо с пълна сериозност да приемем такива възгледи за духовния свят, каквито преминаха през нашите души в последните лекции, след като столетия наред те са липсвали всъщност на цивилизованото човечество.
Ако искаме да имаме едно човешко мислене и дейност, отново проникнати от духовен живот, ще бъде необходимо с пълна сериозност да приемем такива възгледи за духовния свят, каквито преминаха през нашите души в последните лекции, след като столетия наред те са липсвали всъщност на цивилизованото човечество.
към текста >>
Но липсва смелост у хората да свържат онова, което конкретно става в земната област, също и с конкретните форми на духовния
живот
.
Когато хвърлим поглед назад в различните епохи на човешкото историческо развитие, ние ще видим, как в по-древни времена човешката дейност на Земята навсякъде е била свързана с онова, което става в свръхсетивния свят. Не че при по-голямата част от човечеството в последно време липсваше известно абстрактно съзнание за свръхсетивното; това не може да се каже.
Но липсва смелост у хората да свържат онова, което конкретно става в земната област, също и с конкретните форми на духовния живот.
към текста >>
А именно стигаме до това, когато успеем да свържем земния
живот
на човека, както това стана тук, с
живот
а между смъртта и едно ново раждане и когато успеем да свържем това, което става в един земен
живот
, с онова, което става в редуващите се земни съществувания.
С такива разглеждания, каквито направихме тук, ние отново стигаме до това.
А именно стигаме до това, когато успеем да свържем земния живот на човека, както това стана тук, с живота между смъртта и едно ново раждане и когато успеем да свържем това, което става в един земен живот, с онова, което става в редуващите се земни съществувания.
към текста >>
изхождайки от един самопонятен подтик на тяхното вътрешно същество,
живот
а на тяхната душа, на техния дух с антропософското движение.
Ние започваме да разглеждаме онова духовно-свръхсетивно течение, за което аз исках да кажа, че е свързано с нашето настоящо течение на Михаил, в служба на което се е поставила антропософията. С това ние тръгнахме по пътя, който в известен смисъл трябва да стигне до кармата на антропософското движение и с това също до кармата на отделните личности, които могат да свържат по един честен начин, т. е.
изхождайки от един самопонятен подтик на тяхното вътрешно същество, живота на тяхната душа, на техния дух с антропософското движение.
към текста >>
И аз обърнах вниманието ви върху това, как в известна степен под покровителството на Михаиловата сила е станало едно свръхсетивно събитие в същото време, когато на Земята в 869 година бе проведен онзи събор, чрез който дълбоко бе повлияно цялото Средновековие в неговия цивилизован
живот
.
И аз обърнах вниманието ви върху това, как в известна степен под покровителството на Михаиловата сила е станало едно свръхсетивно събитие в същото време, когато на Земята в 869 година бе проведен онзи събор, чрез който дълбоко бе повлияно цялото Средновековие в неговия цивилизован живот.
Трябва само да наблюдаваме дълбокото страхопочитание, с което просветени духове на Средновековието избягваха да говорят за тричленния човек, състоящ се от тяло, душа и дух. Защото този осми вселенски събор в Константинопол обяви учението за тричленния човек като еретическо и при силата, която подобни духовни разпоредби имаха в Средновековието, стана ясно, че сега всъщност целият духовен живот протича на Земята в известно отношение под влиянието и властта на това обявяване на така наречената трихотомия като еретическа.
към текста >>
Защото този осми вселенски събор в Константинопол обяви учението за тричленния човек като еретическо и при силата, която подобни духовни разпоредби имаха в Средновековието, стана ясно, че сега всъщност целият духовен
живот
протича на Земята в известно отношение под влиянието и властта на това обявяване на така наречената трихотомия като еретическа.
И аз обърнах вниманието ви върху това, как в известна степен под покровителството на Михаиловата сила е станало едно свръхсетивно събитие в същото време, когато на Земята в 869 година бе проведен онзи събор, чрез който дълбоко бе повлияно цялото Средновековие в неговия цивилизован живот. Трябва само да наблюдаваме дълбокото страхопочитание, с което просветени духове на Средновековието избягваха да говорят за тричленния човек, състоящ се от тяло, душа и дух.
Защото този осми вселенски събор в Константинопол обяви учението за тричленния човек като еретическо и при силата, която подобни духовни разпоредби имаха в Средновековието, стана ясно, че сега всъщност целият духовен живот протича на Земята в известно отношение под влиянието и властта на това обявяване на така наречената трихотомия като еретическа.
към текста >>
Обаче толкова по-силен е всъщност онзи духовен
живот
, който от дълго време работи върху това, да подготви течението на Михаил за 20-то столетие, това течение на Михаил, в което ние се намираме от последната третина на 19-то столетие насам и в което ще се намираме като човечество в течение на 3 до 4 столетия.
Обаче толкова по-силен е всъщност онзи духовен живот, който от дълго време работи върху това, да подготви течението на Михаил за 20-то столетие, това течение на Михаил, в което ние се намираме от последната третина на 19-то столетие насам и в което ще се намираме като човечество в течение на 3 до 4 столетия.
Днес искаме да обърнем вниманието върху продължението на това течение, което започнахме да разглеждаме, за да стигнем след това в други ден, в следващата неделя, повече до онова, което е свързано от една страна с кармата на антропософското движение, а от друга страна кармически е свързано с духовния живот на настоящето.
към текста >>
Днес искаме да обърнем вниманието върху продължението на това течение, което започнахме да разглеждаме, за да стигнем след това в други ден, в следващата неделя, повече до онова, което е свързано от една страна с кармата на антропософското движение, а от друга страна кармически е свързано с духовния
живот
на настоящето.
Обаче толкова по-силен е всъщност онзи духовен живот, който от дълго време работи върху това, да подготви течението на Михаил за 20-то столетие, това течение на Михаил, в което ние се намираме от последната третина на 19-то столетие насам и в което ще се намираме като човечество в течение на 3 до 4 столетия.
Днес искаме да обърнем вниманието върху продължението на това течение, което започнахме да разглеждаме, за да стигнем след това в други ден, в следващата неделя, повече до онова, което е свързано от една страна с кармата на антропософското движение, а от друга страна кармически е свързано с духовния живот на настоящето.
към текста >>
След това обърнах вниманието върху това, как Харун ал Рашид отново се прероди - пренасяйки в Европа източен духовен
живот
с едно станало нехристиянско аристотелско учение, - как Харун ал Рашид отново се прероди в лицето на лорд Бейкън, като Бейко от Варулам, който упражни голямо влияние върху духовния
живот
на Европа, влияние, което се движи напълно в материалистическия смисъл.
След това обърнах вниманието върху това, как Харун ал Рашид отново се прероди - пренасяйки в Европа източен духовен живот с едно станало нехристиянско аристотелско учение, - как Харун ал Рашид отново се прероди в лицето на лорд Бейкън, като Бейко от Варулам, който упражни голямо влияние върху духовния живот на Европа, влияние, което се движи напълно в материалистическия смисъл.
И аз обърнах вниманието върху това, как съветникът на Харун ал Рашид, който охарактеризирах, се прероди отново като Амос Комениус, за който с право се говори в един добър смисъл, който обаче в стремежа си да внесе в обучението нагледна образност подпомогна с това материализма, че всъщност той остро подчерта непосредствената сетивна нагледност.
към текста >>
И ние виждаме, как в земния
живот
от края на 16-то и началото на 17-то столетие прониква онова течение, което не стои в праволинейното продължение на християнството, което внася в европейското духовно развитие един чужд на християнството елемент.
И ние виждаме, как в земния живот от края на 16-то и началото на 17-то столетие прониква онова течение, което не стои в праволинейното продължение на християнството, което внася в европейското духовно развитие един чужд на християнството елемент.
Но от друга страна продължават да действат, а именно сега в свръхсетивните светове, оставащите с течението на Михаил индивидуалности на Аристотел, на Александър и на всички онези, които принадлежат към тях.
към текста >>
Освен това обаче сред това течение действа, отчасти в свръхсетивните светове, отчасти на самата Земя нещо чрез определени личности, които бяха във връзка с тези свръхсетивни течения през време на техния
живот
като индивидуалности между смъртта и едно ново раждане, които след това се преродиха като личности на Земята в течение на следващите столетия; индивидуалности, които се придържат по-малко към александризма, към аристотелизма, а повече към Платон и към всичко онова, което беше станало от платоновия възглед.
Освен това обаче сред това течение действа, отчасти в свръхсетивните светове, отчасти на самата Земя нещо чрез определени личности, които бяха във връзка с тези свръхсетивни течения през време на техния живот като индивидуалности между смъртта и едно ново раждане, които след това се преродиха като личности на Земята в течение на следващите столетия; индивидуалности, които се придържат по-малко към александризма, към аристотелизма, а повече към Платон и към всичко онова, което беше станало от платоновия възглед.
към текста >>
Какъв духовен
живот
се разви всъщност там, който накрая се вля в тази знаменателна, позната само външно на човечеството школа от Шартр?
Какъв духовен живот се разви всъщност там, който накрая се вля в тази знаменателна, позната само външно на човечеството школа от Шартр?
Това е един духовен живот, който всъщност е напълно подтиснат в по-ново време, един духовен живот, в който още се предават древни традиции на мистериите. Ние намираме, че навсякъде в този духовен живот царува един възглед за природата, който е дълбоко духовно проникнат, който още е напълно различен от този абстрактен възглед за природата, който по-късно обхвана всички кръгове, различен от онзи абстрактен възглед за природата, който познава само природни закони изразими в мисли.
към текста >>
Това е един духовен
живот
, който всъщност е напълно подтиснат в по-ново време, един духовен
живот
, в който още се предават древни традиции на мистериите.
Какъв духовен живот се разви всъщност там, който накрая се вля в тази знаменателна, позната само външно на човечеството школа от Шартр?
Това е един духовен живот, който всъщност е напълно подтиснат в по-ново време, един духовен живот, в който още се предават древни традиции на мистериите.
Ние намираме, че навсякъде в този духовен живот царува един възглед за природата, който е дълбоко духовно проникнат, който още е напълно различен от този абстрактен възглед за природата, който по-късно обхвана всички кръгове, различен от онзи абстрактен възглед за природата, който познава само природни закони изразими в мисли.
към текста >>
Ние намираме, че навсякъде в този духовен
живот
царува един възглед за природата, който е дълбоко духовно проникнат, който още е напълно различен от този абстрактен възглед за природата, който по-късно обхвана всички кръгове, различен от онзи абстрактен възглед за природата, който познава само природни закони изразими в мисли.
Какъв духовен живот се разви всъщност там, който накрая се вля в тази знаменателна, позната само външно на човечеството школа от Шартр? Това е един духовен живот, който всъщност е напълно подтиснат в по-ново време, един духовен живот, в който още се предават древни традиции на мистериите.
Ние намираме, че навсякъде в този духовен живот царува един възглед за природата, който е дълбоко духовно проникнат, който още е напълно различен от този абстрактен възглед за природата, който по-късно обхвана всички кръгове, различен от онзи абстрактен възглед за природата, който познава само природни закони изразими в мисли.
към текста >>
И тогава се вижда, как самият човек по отношение на неговото тяло взима участие в това тъкане и в този
живот
на четирите елемента земя, вода, въздух и огън, как това добива в него органическа форма.
И тогава се вижда, как самият човек по отношение на неговото тяло взима участие в това тъкане и в този живот на четирите елемента земя, вода, въздух и огън, как това добива в него органическа форма.
И тогава онези, които вникваха по този начин в живота и съзидателната дейност на елементите, виждаха в тъкането и в живота на елементите земя, вода, въздух и огън не природните закони, а зад тази съзидателна дейност те виждаха една велика, жива същност - богинята Природа. И от виждането те добиваха непосредственото чувство, че тази богиня Природа обръща отначало към човека само една част от нейното същество, че другата част на нейното същество се крие в онзи свят, в който човекът живее в съня си между заспиването и събуждането, където азът и астралното тяло се намират в една духовна среда, стояща в основата на природата, където азът и астралното тяло са заедно с елементарните същества, които стоят в основата на елементите (земя, вода, въздух, огън). И в тези изолирани духовни центрове и школи, ние навсякъде намираме учители на по-големи или по-малки групи от хора, които говорят за това, как във външните явления, които се представят на човека в неговото будно състояние, богинята Природа показва една част от нейното живеещо и творящо същество, как обаче във всяко действие на стихиите, във вятъра и в бурята, във всичко, което заобикаля човека и го конституира, съдейства онова, което човек не може да вижда, което за него е скрито в тъмнината на съня.
към текста >>
И тогава онези, които вникваха по този начин в
живот
а и съзидателната дейност на елементите, виждаха в тъкането и в
живот
а на елементите земя, вода, въздух и огън не природните закони, а зад тази съзидателна дейност те виждаха една велика, жива същност - богинята Природа.
И тогава се вижда, как самият човек по отношение на неговото тяло взима участие в това тъкане и в този живот на четирите елемента земя, вода, въздух и огън, как това добива в него органическа форма.
И тогава онези, които вникваха по този начин в живота и съзидателната дейност на елементите, виждаха в тъкането и в живота на елементите земя, вода, въздух и огън не природните закони, а зад тази съзидателна дейност те виждаха една велика, жива същност - богинята Природа.
И от виждането те добиваха непосредственото чувство, че тази богиня Природа обръща отначало към човека само една част от нейното същество, че другата част на нейното същество се крие в онзи свят, в който човекът живее в съня си между заспиването и събуждането, където азът и астралното тяло се намират в една духовна среда, стояща в основата на природата, където азът и астралното тяло са заедно с елементарните същества, които стоят в основата на елементите (земя, вода, въздух, огън). И в тези изолирани духовни центрове и школи, ние навсякъде намираме учители на по-големи или по-малки групи от хора, които говорят за това, как във външните явления, които се представят на човека в неговото будно състояние, богинята Природа показва една част от нейното живеещо и творящо същество, как обаче във всяко действие на стихиите, във вятъра и в бурята, във всичко, което заобикаля човека и го конституира, съдейства онова, което човек не може да вижда, което за него е скрито в тъмнината на съня.
към текста >>
Когато искаха да доведат човека до разбирането на неговия душевен
живот
, изхождайки от неговия телесен
живот
, обясняваха му следното: - По отношение на твоето тяло ти си съставен от черите елемента, в които творят елементарните същества, но ти носиш в себе си душата; тя не стои само под влиянието на тези 4 елемента, а напротив владее в тебе организацията на елементите; тази твоя душа стои под влиянието на планетния свят на Меркурий, на Юпитер, на Венера, под влиянието на Слънцето и Луната, на Сатурн и Марс.
Когато искаха да доведат човека до разбирането на неговия душевен живот, изхождайки от неговия телесен живот, обясняваха му следното: - По отношение на твоето тяло ти си съставен от черите елемента, в които творят елементарните същества, но ти носиш в себе си душата; тя не стои само под влиянието на тези 4 елемента, а напротив владее в тебе организацията на елементите; тази твоя душа стои под влиянието на планетния свят на Меркурий, на Юпитер, на Венера, под влиянието на Слънцето и Луната, на Сатурн и Марс.
Погледът на човека беше насочван нагоре, когато трябваше да се изучава психология, той беше насочван към тайните на планетния свят. Тогава се разширяваше от телесното в душевното това, което беше човешко същество, обаче от съзерцанието на съпринадлежността със света, от действието и творчеството на елементите земя, вода, въздух, огън човешкото същество биваше разширено до онова, което планетите произвеждаха в човешкия душевен живот с тяхното въртене, светене, светлинно въздействие, в техните пълни с тайнственост окултни действия. И от богинята Природа, предишната Прозерпина, погледът биваше насочен нагоре към интелигенциите, към гениите /духовете/ на планетите, когато хората искаха да разберат човешкия душевен живот.
към текста >>
Тогава се разширяваше от телесното в душевното това, което беше човешко същество, обаче от съзерцанието на съпринадлежността със света, от действието и творчеството на елементите земя, вода, въздух, огън човешкото същество биваше разширено до онова, което планетите произвеждаха в човешкия душевен
живот
с тяхното въртене, светене, светлинно въздействие, в техните пълни с тайнственост окултни действия.
Когато искаха да доведат човека до разбирането на неговия душевен живот, изхождайки от неговия телесен живот, обясняваха му следното: - По отношение на твоето тяло ти си съставен от черите елемента, в които творят елементарните същества, но ти носиш в себе си душата; тя не стои само под влиянието на тези 4 елемента, а напротив владее в тебе организацията на елементите; тази твоя душа стои под влиянието на планетния свят на Меркурий, на Юпитер, на Венера, под влиянието на Слънцето и Луната, на Сатурн и Марс. Погледът на човека беше насочван нагоре, когато трябваше да се изучава психология, той беше насочван към тайните на планетния свят.
Тогава се разширяваше от телесното в душевното това, което беше човешко същество, обаче от съзерцанието на съпринадлежността със света, от действието и творчеството на елементите земя, вода, въздух, огън човешкото същество биваше разширено до онова, което планетите произвеждаха в човешкия душевен живот с тяхното въртене, светене, светлинно въздействие, в техните пълни с тайнственост окултни действия.
И от богинята Природа, предишната Прозерпина, погледът биваше насочен нагоре към интелигенциите, към гениите /духовете/ на планетите, когато хората искаха да разберат човешкия душевен живот.
към текста >>
И от богинята Природа, предишната Прозерпина, погледът биваше насочен нагоре към интелигенциите, към гениите /духовете/ на планетите, когато хората искаха да разберат човешкия душевен
живот
.
Когато искаха да доведат човека до разбирането на неговия душевен живот, изхождайки от неговия телесен живот, обясняваха му следното: - По отношение на твоето тяло ти си съставен от черите елемента, в които творят елементарните същества, но ти носиш в себе си душата; тя не стои само под влиянието на тези 4 елемента, а напротив владее в тебе организацията на елементите; тази твоя душа стои под влиянието на планетния свят на Меркурий, на Юпитер, на Венера, под влиянието на Слънцето и Луната, на Сатурн и Марс. Погледът на човека беше насочван нагоре, когато трябваше да се изучава психология, той беше насочван към тайните на планетния свят. Тогава се разширяваше от телесното в душевното това, което беше човешко същество, обаче от съзерцанието на съпринадлежността със света, от действието и творчеството на елементите земя, вода, въздух, огън човешкото същество биваше разширено до онова, което планетите произвеждаха в човешкия душевен живот с тяхното въртене, светене, светлинно въздействие, в техните пълни с тайнственост окултни действия.
И от богинята Природа, предишната Прозерпина, погледът биваше насочен нагоре към интелигенциите, към гениите /духовете/ на планетите, когато хората искаха да разберат човешкия душевен живот.
към текста >>
И когато се касаеше да бъде разбран духовният
живот
- защото учителите в тези изолирани школи не се бяха оставили да бъдат отклонени от съзерцанието на духа чрез догмата на осмия Вселенски събор в Константинопол, - когато се касаеше да се разбере духовният
живот
, погледът биваше насочен към неподвижните звезди, към техните конфигурации, особено към това, което се представя в Зодиака.
И когато се касаеше да бъде разбран духовният живот - защото учителите в тези изолирани школи не се бяха оставили да бъдат отклонени от съзерцанието на духа чрез догмата на осмия Вселенски събор в Константинопол, - когато се касаеше да се разбере духовният живот, погледът биваше насочен към неподвижните звезди, към техните конфигурации, особено към това, което се представя в Зодиака.
И онова, което човекът носеше като дух в себе си, се разбираше от констелациите, от светенето и от духовните същества, за които се знаеше че се намират в неподвижните звезди.
към текста >>
Той изживя онова, което после сам описва така, че приближавайки се до своя бащин град Флоренция, навлязъл в една гъста гора, където първо срещнал три звяра, три
живот
ни, след това срещнал богинята Природа, която изгражда природните царства по начина, както това се учеше столетия наред, както вече ви охарактеризирах.
Ето един конкретен случай: Когато Брунето Латини, учителят на Данте, се завръщаше от своето посланичество в Испания и получи един лек слънчев удар, едновременно с изживяването на един шок в близост до своя град-отечество Флоренция, той стана достъпен за това, което се излъчваше от школата в Шартр.
Той изживя онова, което после сам описва така, че приближавайки се до своя бащин град Флоренция, навлязъл в една гъста гора, където първо срещнал три звяра, три животни, след това срещнал богинята Природа, която изгражда природните царства по начина, както това се учеше столетия наред, както вече ви охарактеризирах.
Но той видя това; в това полупатологично състояние, което обаче скоро преминава, той получава видението на това, което се учеше в школите. И след като видя богинята Природа, следовницата на Прозерпина, в нейната работа, той видя как човекът се изгражда от елементите, как душата твори в силите на планетите. Мислите го отвеждат нагоре чак до звездното небе. Той лично изживява цялата тази мощна средновековна наука.
към текста >>
Виждаме ги свързани с по-добрите течения сред християнския
живот
на ордените.
Брунето Латини е учителят на Данте. Ако не би бил той, ако не би предал на своя ученик Данте онова, което беше получил в едно толкова величествено видение, ние не бихме имали «Божествената комедия», защото тя е един отблясък в Дантевата душа на учението на Брунето Латини. Виждате ли, тогава нямаше никаква друга възможност, освен да се действа с такива неща сред тогавашното още много по-свободно църковно устройство в сравнение с по-късното, и ние виждаме как всички тези учители от Шартр са свещеници, принадлежащи на ордени. Ние ги виждаме да носят одеждите на цистерцианския орден.
Виждаме ги свързани с по-добрите течения сред християнския живот на ордените.
към текста >>
Но в замяна на това в свръхсетивния
живот
те подготвяха течението на Михаил.
Но дойде една особена фаза на развитието. През цялото това време, през което, платониците бяха действали именно по описания начин, аристотелиците не можеха да действат на Земята. Не бяха налице условията за това.
Но в замяна на това в свръхсетивния живот те подготвяха течението на Михаил.
От духовния свят те се намираха в постоянна връзка с учителите, които действаха в същата насока, които след това се оттеглиха в Шартр. Но след това, по време на разцвета на школата от Шартр в края на 11-то столетие и в 12-то столетие - ние трябва да обозначаваме тези неща със земни наименования, въпреки че естествено тези земни наименования не подхождат и хората лесно биха ги осмивали, - тогава станаха един вид свръхсетивни преговори между онези души, които бяха действали в школата от Шартр и които минавайки през вратата на смъртта се издигнаха в свръхсетивния свят. Между платониците и онези, които бяха останали горе в духовния свят, а именно аристотелиците и александрийците, в Средновековието около смяната на 12-то с 13-то столетие, се проведоха преговори и разговори и се стигна до едно съглашение, как трябваше да се действа по-нататък.
към текста >>
Това доведе дотам, че, понеже сега бяха настъпили други условия в духовния
живот
на европейското човечество, платониците, които напоследък бяха развили тяхната велика дейност и сега се намираха в духовния свят, пренесоха тяхната мисия върху аристотелиците.
Това доведе дотам, че, понеже сега бяха настъпили други условия в духовния живот на европейското човечество, платониците, които напоследък бяха развили тяхната велика дейност и сега се намираха в духовния свят, пренесоха тяхната мисия върху аристотелиците.
Тези аристотелици слязоха сега долу във физическия свят, за да продължат онова, което бих искал да нарека космическа служба на Михаил, така, както то можеше да бъде продължено.
към текста >>
Положението е вече такова, мои мили приятели, че духовният
живот
в развитието на света се продължава така, че, когато го обгърнем с поглед в неговата действителност и притежаваме науката на посвещението, не можем да сторим друго, освен да виждаме физическото или въобще нещо, което става на Земята във физическата история, заедно с това, което от духовната област прониква духовно това физическо.
Положението е вече такова, мои мили приятели, че духовният живот в развитието на света се продължава така, че, когато го обгърнем с поглед в неговата действителност и притежаваме науката на посвещението, не можем да сторим друго, освен да виждаме физическото или въобще нещо, което става на Земята във физическата история, заедно с това, което от духовната област прониква духовно това физическо.
Ние стигаме до един единен възглед, как платоническите души действат чак в Шартр, как след това действат аристотелските души. Ние виждаме аристотелските души, как първо те действат вдъхновяващо от свръхсетивния свят върху учителите, които като платонически души живеят на Земята, как те действат, обучават на Земята развивайки науката в земния ум. Ние вникваме в тази дейност, виждаме, как учителите от Шартр ходят по Земята, провеждат техните проникнати от съзерцания проучвания и как вдъхновяващите лъчи, идващи от аристотелските души от свръхсетивния свят ги проникват и насочват в правилните пътища онова, което е оцветено платонически. Тогава се получава един съвършено друг възглед за живота в сравнение с този, който много често съществува. Защото във външния живот хората така драговолно различават платониците и аристотелиците като противоположности.
към текста >>
Тогава се получава един съвършено друг възглед за
живот
а в сравнение с този, който много често съществува.
Положението е вече такова, мои мили приятели, че духовният живот в развитието на света се продължава така, че, когато го обгърнем с поглед в неговата действителност и притежаваме науката на посвещението, не можем да сторим друго, освен да виждаме физическото или въобще нещо, което става на Земята във физическата история, заедно с това, което от духовната област прониква духовно това физическо. Ние стигаме до един единен възглед, как платоническите души действат чак в Шартр, как след това действат аристотелските души. Ние виждаме аристотелските души, как първо те действат вдъхновяващо от свръхсетивния свят върху учителите, които като платонически души живеят на Земята, как те действат, обучават на Земята развивайки науката в земния ум. Ние вникваме в тази дейност, виждаме, как учителите от Шартр ходят по Земята, провеждат техните проникнати от съзерцания проучвания и как вдъхновяващите лъчи, идващи от аристотелските души от свръхсетивния свят ги проникват и насочват в правилните пътища онова, което е оцветено платонически.
Тогава се получава един съвършено друг възглед за живота в сравнение с този, който много често съществува.
Защото във външния живот хората така драговолно различават платониците и аристотелиците като противоположности. Но в действителност това съвсем не е така. Епохите на Земята изискват да се говори ту в платонически, ту в аристотелски смисъл. Но когато обгръщаме с поглед свръхсетивния живот на задния фон на сетивния живот, едното оплодява другото, едното действа в другото.
към текста >>
Защото във външния
живот
хората така драговолно различават платониците и аристотелиците като противоположности.
Положението е вече такова, мои мили приятели, че духовният живот в развитието на света се продължава така, че, когато го обгърнем с поглед в неговата действителност и притежаваме науката на посвещението, не можем да сторим друго, освен да виждаме физическото или въобще нещо, което става на Земята във физическата история, заедно с това, което от духовната област прониква духовно това физическо. Ние стигаме до един единен възглед, как платоническите души действат чак в Шартр, как след това действат аристотелските души. Ние виждаме аристотелските души, как първо те действат вдъхновяващо от свръхсетивния свят върху учителите, които като платонически души живеят на Земята, как те действат, обучават на Земята развивайки науката в земния ум. Ние вникваме в тази дейност, виждаме, как учителите от Шартр ходят по Земята, провеждат техните проникнати от съзерцания проучвания и как вдъхновяващите лъчи, идващи от аристотелските души от свръхсетивния свят ги проникват и насочват в правилните пътища онова, което е оцветено платонически. Тогава се получава един съвършено друг възглед за живота в сравнение с този, който много често съществува.
Защото във външния живот хората така драговолно различават платониците и аристотелиците като противоположности.
Но в действителност това съвсем не е така. Епохите на Земята изискват да се говори ту в платонически, ту в аристотелски смисъл. Но когато обгръщаме с поглед свръхсетивния живот на задния фон на сетивния живот, едното оплодява другото, едното действа в другото.
към текста >>
Но когато обгръщаме с поглед свръхсетивния
живот
на задния фон на сетивния
живот
, едното оплодява другото, едното действа в другото.
Ние вникваме в тази дейност, виждаме, как учителите от Шартр ходят по Земята, провеждат техните проникнати от съзерцания проучвания и как вдъхновяващите лъчи, идващи от аристотелските души от свръхсетивния свят ги проникват и насочват в правилните пътища онова, което е оцветено платонически. Тогава се получава един съвършено друг възглед за живота в сравнение с този, който много често съществува. Защото във външния живот хората така драговолно различават платониците и аристотелиците като противоположности. Но в действителност това съвсем не е така. Епохите на Земята изискват да се говори ту в платонически, ту в аристотелски смисъл.
Но когато обгръщаме с поглед свръхсетивния живот на задния фон на сетивния живот, едното оплодява другото, едното действа в другото.
към текста >>
Живот
ът изобщо беше друг в онова време.
И от своя страна, когато сред доминиканците учеха аристотелиците, тогава пребиваващите в духовния свят платонически души, след като се бяха споразумели със слезлите по-късно на Земята аристотелски души, тези платонически души сега бяха вдъхновяващите духове от духовния свят.
Животът изобщо беше друг в онова време.
Дали днес хората вярват това или не, положението беше такова, че когато насочим духовния поглед към тези времена, виждаме един такъв дух като Аланус аб Инсулис, седящ уединен в своята килия, отдаден на своите проучвания и приемащ едно духовно посещение от свръхсетивния свят от страна на аристотелска душа, която се присъединяваше към него. Съществуваше едно силно съзнание - също и тогава, когато в ордена на доминиканците се явиха аристотелиците, - съществуваше едно силно съзнание за принадлежността към духовния свят. Това може да се види например от такива факти: Един от доминиканските учители слиза във физическия земен живот по-рано от една друга душа, с която той е свързан; тази душа остава отначало в духовния свят, за да пренесе по-късно нещо, което трябваше да бъде усвоено там, при този, който беше слязъл по-рано на Земята, за да действа след това съвместно с него. И това става съвсем съзнателно. Хората знаеха, че с тяхното действие, с тяхната работа те са свързани с духовния свят.
към текста >>
Това може да се види например от такива факти: Един от доминиканските учители слиза във физическия земен
живот
по-рано от една друга душа, с която той е свързан; тази душа остава отначало в духовния свят, за да пренесе по-късно нещо, което трябваше да бъде усвоено там, при този, който беше слязъл по-рано на Земята, за да действа след това съвместно с него.
И от своя страна, когато сред доминиканците учеха аристотелиците, тогава пребиваващите в духовния свят платонически души, след като се бяха споразумели със слезлите по-късно на Земята аристотелски души, тези платонически души сега бяха вдъхновяващите духове от духовния свят. Животът изобщо беше друг в онова време. Дали днес хората вярват това или не, положението беше такова, че когато насочим духовния поглед към тези времена, виждаме един такъв дух като Аланус аб Инсулис, седящ уединен в своята килия, отдаден на своите проучвания и приемащ едно духовно посещение от свръхсетивния свят от страна на аристотелска душа, която се присъединяваше към него. Съществуваше едно силно съзнание - също и тогава, когато в ордена на доминиканците се явиха аристотелиците, - съществуваше едно силно съзнание за принадлежността към духовния свят.
Това може да се види например от такива факти: Един от доминиканските учители слиза във физическия земен живот по-рано от една друга душа, с която той е свързан; тази душа остава отначало в духовния свят, за да пренесе по-късно нещо, което трябваше да бъде усвоено там, при този, който беше слязъл по-рано на Земята, за да действа след това съвместно с него.
И това става съвсем съзнателно. Хората знаеха, че с тяхното действие, с тяхната работа те са свързани с духовния свят.
към текста >>
Обаче ние трябва да искаме да прочетем истината относно историческия
живот
не от документите на по-новото време, а от самия
живот
.
Всичко това бе заличено от по-късната история.
Обаче ние трябва да искаме да прочетем истината относно историческия живот не от документите на по-новото време, а от самия живот.
И трябва да имаме един безпристрастен поглед за живота.
към текста >>
И трябва да имаме един безпристрастен поглед за
живот
а.
Всичко това бе заличено от по-късната история. Обаче ние трябва да искаме да прочетем истината относно историческия живот не от документите на по-новото време, а от самия живот.
И трябва да имаме един безпристрастен поглед за живота.
към текста >>
Ние трябва да виждаме
живот
ът да се разгръща също и там, където той се развива може би сред твърде малко симпатични кръгове като нещо, което е поставено в тези кръгове именно чрез кармата, което обаче вътрешно означава съвършено друго нещо.
Ние трябва да виждаме животът да се разгръща също и там, където той се развива може би сред твърде малко симпатични кръгове като нещо, което е поставено в тези кръгове именно чрез кармата, което обаче вътрешно означава съвършено друго нещо.
към текста >>
На такова четене в събитията, мои мили приятели, на такова четене аз се натъкнах действително в течение на моя
живот
по един твърде странен начин.
На такова четене в събитията, мои мили приятели, на такова четене аз се натъкнах действително в течение на моя живот по един твърде странен начин.
И едва сега аз виждам по един ясен начин като една окултна писменост някои неща, които срещнах в течение на живота. Кармата действа по един твърде тайнствен начин именно за важните неща, които ние изживяваме. И бих искал да кажа: - В основата на това, че днес и друг път на други места точно в това време аз говоря именно върху такива неща като школата от Шартр и върху всичко онова, което я е предхождало и всичко което я следва, стои също една особена карма. Защото тъкмо най-изтъкнатите хора, които са учили в школата на Шартр, принадлежаха на цистерциенския орден[3].
към текста >>
И едва сега аз виждам по един ясен начин като една окултна писменост някои неща, които срещнах в течение на
живот
а.
На такова четене в събитията, мои мили приятели, на такова четене аз се натъкнах действително в течение на моя живот по един твърде странен начин.
И едва сега аз виждам по един ясен начин като една окултна писменост някои неща, които срещнах в течение на живота.
Кармата действа по един твърде тайнствен начин именно за важните неща, които ние изживяваме. И бих искал да кажа: - В основата на това, че днес и друг път на други места точно в това време аз говоря именно върху такива неща като школата от Шартр и върху всичко онова, което я е предхождало и всичко което я следва, стои също една особена карма. Защото тъкмо най-изтъкнатите хора, които са учили в школата на Шартр, принадлежаха на цистерциенския орден[3].
към текста >>
Индивидуалностите, когато те продължават ценни направления, даже извънредно ценни също и за антропософията, понякога биват поставени в определени отношения, към които те всъщност не принадлежат; но въпреки това
живот
ът, кармата ги довежда в тях.
Но цистерциенският орден, както и другите ордени сред католическото развитие са преминали в упадък, но в това преминаване в упадък се крият повече външни неща.
Индивидуалностите, когато те продължават ценни направления, даже извънредно ценни също и за антропософията, понякога биват поставени в определени отношения, към които те всъщност не принадлежат; но въпреки това животът, кармата ги довежда в тях.
Така аз трябваше винаги да намирам за странно, че - от моята младост до определено време - винаги се натъквах на нещо от цистерциенския орден. Когато завърших вече основното училище, аз едва ли не станах ученик на една гимназия на цистерциенския орден само благодарение на това, че, както описах в моята автобиография, моите родители ме изпратиха в реалното училище. Беше нещо твърде самопонятно, че бих могъл да стана ученик на тази гимназия. Но не станах, естествено също поради добри кармически причини.
към текста >>
Но
живот
ът ми продължи във Виена - аз разказах всичко това в моята автобиография.
Но животът ми продължи във Виена - аз разказах всичко това в моята автобиография.
След известно време аз се запознах с кръга на поетесата деле Грацие, където се събираха също много от професорите по богословие от богословския факултет във Виена. С някои от тях се запознах много интимно. Всички те бяха членове на цистерциенския орден. Следователно отново се събрах с цистерциенците. И благодарение на онова, което понастоящем тече през цистерциенския орден, можах да проследя някои неща от миналото.
към текста >>
Там беше един свещеник от цистерциенския орден, който беше особено забележителен човек и когато завърших моята лекция, той каза нещо съвсем особено, нещо, което бих искал само в тази форма да загатна: Той ми каза една дума, в която се съдържаше неговият спомен за един минал земен
живот
, когато е бил заедно с мен.
За да ви покажа, как действа кармата, бих искал да обърна вниманието ви върху едно събитие. Аз държах една лекция и благодарение на това, което в Англия наричат «fire o clock teas», а във Виена «журове», благодарение на «журовете», които ставаха при деле Грацие се бях запознал много добре с идващите там професори на богословския факултет, цистерциенците. Аз държах една лекция.
Там беше един свещеник от цистерциенския орден, който беше особено забележителен човек и когато завърших моята лекция, той каза нещо съвсем особено, нещо, което бих искал само в тази форма да загатна: Той ми каза една дума, в която се съдържаше неговият спомен за един минал земен живот, когато е бил заедно с мен.
към текста >>
Такива неща са възпитаващи за
живот
а.
Такива неща са възпитаващи за живота.
Това беше през 1889 година. Естествено в списанието «Гьотеанум» аз можах да разкажа само външната страна на тези неща, а статиите ще излязат под формата на книга, със забележки, в които ще бъде взето под внимание тогава също и вътрешната страна.
към текста >>
Подготовката за тази цел може да се получи само в
живот
а, а не чрез изучаване.
И сега, виждате ли, тук имате нещо от кармическите причини, които доведоха дотам, да мога въобще да говоря в тази форма за тези духовни течения.
Подготовката за тази цел може да се получи само в живота, а не чрез изучаване.
към текста >>
Но тъкмо във времето, когато материализмът постави своето начало на Земята, в свръхсетивния свят - както казах, трябва да назоваваме нещата с тривиални изразир - в свръхсетивните светове бе основана един вид школа на Михаил, една обширна школа на Михаил, в която бяха обединени духове като Бернардус Силвестрис след неговата смърт, Аланус аб Инсулис, но също така Аристотел и Александър; в която бяха обединени човешки души, които тогава не бяха въплътени на Земята, заедно с духовни същества, които водят своя
живот
, без да бъдат въплътени на Земята, които обаче са свързани със земни души.
Аз следователно показах, как съвместно действаха платоническото и аристотелското течение. След това аристотелиците отново минаха през вратата на смъртта. И в епохата на Съзнателната душа отначало на Земята все повече и повече се разви материализмът.
Но тъкмо във времето, когато материализмът постави своето начало на Земята, в свръхсетивния свят - както казах, трябва да назоваваме нещата с тривиални изразир - в свръхсетивните светове бе основана един вид школа на Михаил, една обширна школа на Михаил, в която бяха обединени духове като Бернардус Силвестрис след неговата смърт, Аланус аб Инсулис, но също така Аристотел и Александър; в която бяха обединени човешки души, които тогава не бяха въплътени на Земята, заедно с духовни същества, които водят своя живот, без да бъдат въплътени на Земята, които обаче са свързани със земни души.
В тази свръхсетивна школа беше учител самият Михаил, насочващ поглед в миналото върху онова, което са били великите учения на древните мистерии, правещ един чудесен обзор върху тайните на древните мистерии, но даващ същевременно една мощна перспектива за онова, което трябва да стане. И виждате ли, ние в някаква форма намираме определени души, които в много земни съществувания са били сред тези отряди, участвали са в тази свръхсетивна школа в 14-то, 15-то столетие; отряди души, които се стремят към течението на Михаил, души, които приемат в техните волеви импулси онова, което можем да наречем воля за връзка с течението на Михаил.
към текста >>
Ние намираме тези души там - понеже през онова време много малко от тях се намираха на Земята, а по-голямата част се намираха в
живот
а между смъртта и едно ново раждане и взеха участие в свръхсетивното събрание на тази свръхсетивна школа.
Ние можем да насочим поглед върху тези души.
Ние намираме тези души там - понеже през онова време много малко от тях се намираха на Земята, а по-голямата част се намираха в живота между смъртта и едно ново раждане и взеха участие в свръхсетивното събрание на тази свръхсетивна школа.
Ние ги намираме там, как слушат лекциите, ученията на Михаил. Ние ги намираме днес отново като въплътени на Земята души, които развиват един честен, вътрешен стремеж към антропософското движение.
към текста >>
Естествено фактът, че тези души са били насочени, подтикнати тогава чрез тяхната карма към едно такова небесно общество, има своите причини в това, че в минал
живот
на Земята те са изградили своята карма по начин, който ги доведе дотам.
В кармата на онези, които по един честен, вътрешно честен начин се стремят към антропософското движение, се намират импулсите, които трябва да бъдат проучени също и за кармата в свръхсетивния свят.
Естествено фактът, че тези души са били насочени, подтикнати тогава чрез тяхната карма към едно такова небесно общество, има своите причини в това, че в минал живот на Земята те са изградили своята карма по начин, който ги доведе дотам.
Но ние не можем да познаем кармата на душите, без да насочим поглед не само върху онова, което става на Земята, но също и върху онова, което се развива между смъртта и едно нова раждане.
към текста >>
Той е починал тогава, минал е през вратата на смъртта, но това е само едно преобразуване на
живот
а.
Брунето Латини, учителят на Данте, се намира също там.
Той е починал тогава, минал е през вратата на смъртта, но това е само едно преобразуване на живота.
Той продължава да действа и когато го потърсим духовно, можем да го намерим там.
към текста >>
От това обаче вие виждате, колко тясно земния
живот
е свързан със свръхсетивния
живот
, как всъщност съвсем не можем да говорим за един свръхсетивен свят отделен от земния свят, от сетивния свят, защото всичко, което е сетивно, същевременно е проникнато от свръхсетивното; всичко, което е свръхсетивно, се изявява навсякъде или някога в сетивното.
Картината на духовното развитие на човечеството се допълва чрез това, че винаги можем да включим в нея и така наречените мъртви, защото всъщност те са много по-живи отколкото онези, които са така наречените живи. Една такава индивидуалност като Брунето Латини, въпреки че не е въплътен на Земята, днес се намесва в много неща, които стават на Земята, действа в тези неща.
От това обаче вие виждате, колко тясно земния живот е свързан със свръхсетивния живот, как всъщност съвсем не можем да говорим за един свръхсетивен свят отделен от земния свят, от сетивния свят, защото всичко, което е сетивно, същевременно е проникнато от свръхсетивното; всичко, което е свръхсетивно, се изявява навсякъде или някога в сетивното.
И ние можем всъщност да приемем земния живот, само когато виждаме тези неща зад земния живот.
към текста >>
И ние можем всъщност да приемем земния
живот
, само когато виждаме тези неща зад земния
живот
.
Картината на духовното развитие на човечеството се допълва чрез това, че винаги можем да включим в нея и така наречените мъртви, защото всъщност те са много по-живи отколкото онези, които са така наречените живи. Една такава индивидуалност като Брунето Латини, въпреки че не е въплътен на Земята, днес се намесва в много неща, които стават на Земята, действа в тези неща. От това обаче вие виждате, колко тясно земния живот е свързан със свръхсетивния живот, как всъщност съвсем не можем да говорим за един свръхсетивен свят отделен от земния свят, от сетивния свят, защото всичко, което е сетивно, същевременно е проникнато от свръхсетивното; всичко, което е свръхсетивно, се изявява навсякъде или някога в сетивното.
И ние можем всъщност да приемем земния живот, само когато виждаме тези неща зад земния живот.
към текста >>
Защото духовното изследване е свързано на свой ред с духовен
живот
; духовното изследване налага необходимостта духът да бъде търсен също по духовен начин, да бъде търсен по неговите собствени пътища.
Но когато индивидуалности се явяват отново на Земята, те са заставени първоначално да използват физическите тела, които са възможни в дадена епоха; те трябва да се вживеят в импулсите на възпитанието, които съществуват в дадена епоха. Всичко това образува едно външно облекло в една материалистична епоха. И за душите, които в минали земни съществувания са имали голяма духовност, нашата материалистична епоха предлага мислимо най-големите пречки за да внесат тази духовност в телата, които освен това се покварват и чрез днешните възпитателни мероприятия. Така че не трябва да се чудите, когато казвам: - Честно стремящите се към антропософията души могат да бъдат намерени по посочения начин в минали периоди на земното развитие. И ние не можем да основем едно истинско познание, ако не можем да обгърнем с поглед тази съвместна работа на всичко, което действа и тъче в света.
Защото духовното изследване е свързано на свой ред с духовен живот; духовното изследване налага необходимостта духът да бъде търсен също по духовен начин, да бъде търсен по неговите собствени пътища.
А във всяка една епоха пътищата на духа са различни. В нашата епоха може да се върви по тези пътища само тогава, когато също е налице здравата почва на едно духовносъобразно познание на външната природа.
към текста >>
Обръщайки вниманието върху това, ние докосваме тогава почвата, която трябва да бъде почва на антропософската дейност, на антропософския
живот
в настоящето.
Епохата, която аз описах, в която се разви течението на Михаил, е последвана от една такава епоха, която тук на Земята показва съвършено материалистичен аспект, която развива всичко по материалистичен начин. А в свръхсетивния свят се развива най-интензивното подготвяне на импулсите на Михаил, които в тази наша епоха са били пренесени, така да се каже, от небето на Земята. И нашата епоха не може да се свърже с онова, което е предхождало в последните столетия; ние трябва да познаваме това, но не можем да свържем нещата с него. Със съзнанието на днешното време ние трябва да се свържем с онова, което е станало в свръхсетивния свят през последните столетия.
Обръщайки вниманието върху това, ние докосваме тогава почвата, която трябва да бъде почва на антропософската дейност, на антропософския живот в настоящето.
И такива възгледи, каквито са тези, които аз обясних в тези часове, не трябва да бъдат приети само със студения ум и с трезво сърце, те трябва да бъдат приети с целия пълноценен човек, с целия обхват на човешката душевност. Антропософията може да бъде нещо за човечеството само тогава, когато тя се приема с цялата човешка душевност. Това стои на основата на волята на антропософското движение съединено с Антропософското общество от Коледното събрание насам. За него бихме желали, то да проникне дълбоко в душите на хората, които са свързани с това, за да получат те съзнание за онова, което дълбоко в душите всъщност е свързано с тяхната карма.
към текста >>
С това, мои мили приятели, ние създадохме един вид основа за това, което ще ни заведе по-нататък следващия път в следващата неделя, когато ще се проведе събранието на членовете и когато искаме да разгледаме по-нататъшния ход на течението на Михаил и онова, което се получава за задачите на антропософията, изобщо като задача на духовния
живот
в съвременността.
С това, мои мили приятели, ние създадохме един вид основа за това, което ще ни заведе по-нататък следващия път в следващата неделя, когато ще се проведе събранието на членовете и когато искаме да разгледаме по-нататъшния ход на течението на Михаил и онова, което се получава за задачите на антропософията, изобщо като задача на духовния живот в съвременността.
към текста >>
4.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 14 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Аз накарах да окачат тук картините, които съставляват част от един подарък, който получих през последните дни в резултат на честото говорене за толкова важната за западния вътрешен духовен
живот
школа от Шартр.
Аз накарах да окачат тук картините, които съставляват част от един подарък, който получих през последните дни в резултат на честото говорене за толкова важната за западния вътрешен духовен живот школа от Шартр.
На тези картини вие виждате - следващия вторник аз ще накарам да поставят и други от сбирката, - какви чудесни архитектурни произведения, какви чудесни в смисъла на средновековната пластика скулптори са били създадени на мястото, където някога е разцъфтявал онзи живот, за който аз често говорих също и тук като важен за западния свят духовен живот.
към текста >>
На тези картини вие виждате - следващия вторник аз ще накарам да поставят и други от сбирката, - какви чудесни архитектурни произведения, какви чудесни в смисъла на средновековната пластика скулптори са били създадени на мястото, където някога е разцъфтявал онзи
живот
, за който аз често говорих също и тук като важен за западния свят духовен
живот
.
Аз накарах да окачат тук картините, които съставляват част от един подарък, който получих през последните дни в резултат на честото говорене за толкова важната за западния вътрешен духовен живот школа от Шартр.
На тези картини вие виждате - следващия вторник аз ще накарам да поставят и други от сбирката, - какви чудесни архитектурни произведения, какви чудесни в смисъла на средновековната пластика скулптори са били създадени на мястото, където някога е разцъфтявал онзи живот, за който аз често говорих също и тук като важен за западния свят духовен живот.
към текста >>
В тази школа от Шартр се намираха онези личности, които през 12-то столетие в себе си още имаха стремежа, да се задълбочат поучавайки или учейки се в онова, което се разви като жив духовен
живот
в поврата на времето, което възникна за онази епоха от развитието на европейската култура, когато човечеството, доколкото то търсеше познание, търсеше това познание още в
живот
о действие и творчество на природните същества, а не в разбирането на мъртвите абстрактни природни закони.
В тази школа от Шартр се намираха онези личности, които през 12-то столетие в себе си още имаха стремежа, да се задълбочат поучавайки или учейки се в онова, което се разви като жив духовен живот в поврата на времето, което възникна за онази епоха от развитието на европейската култура, когато човечеството, доколкото то търсеше познание, търсеше това познание още в живото действие и творчество на природните същества, а не в разбирането на мъртвите абстрактни природни закони.
И така в школата от Шартр в един интензивен смисъл бе развита преданост към духовните сили, към духовните същества, а именно към онези, които царуват в природата, макар и това да не ставаше вече чрез древното посвещение, а чрез личности, които имаха разбиране и сърце да приемат от традицията някои неща от онова, което някога е било изживявано по духовен начин. И аз отбелязах, мои мили приятели, как можем да виждаме едно тайнствено излъчване на светлината от школата в Шартр при духа на Брунето Латини, великият учител на Данте. Аз се постарах да направя разбираемо, как личностите, индивидуалностите от Шартр са продължили да действат по-нататък в духовния свят, в съюз с онези, които след това дойдоха повече като носители на схоластиката в ордена на доминиканците.
към текста >>
Можем да кажем, че четейки по знаменията на времето индивидуалностите от Шартр стигнаха до възгледа, че сред земния
живот
за тях ще дойде отново времето едва тогава, когато елементът на Михаил, който трябваше да започне в края на 19-то столетие, ще започне отново да действа известно време на Земята.
Можем да кажем, че четейки по знаменията на времето индивидуалностите от Шартр стигнаха до възгледа, че сред земния живот за тях ще дойде отново времето едва тогава, когато елементът на Михаил, който трябваше да започне в края на 19-то столетие, ще започне отново да действа известно време на Земята.
Тези индивидуалности от Шартр взеха широко участие в онези свръхсетивни учения, които бяха дадени в смисъла, в който аз говорих за тях в последно време, под покровителството на самия Михаил, за да разлеят импулсите, имащи значение и валидност за духовния живот в следващите столетия, под влиянието на които трябва да стои по необходимост днес онзи, които иска да се посвети на култивирането на духовния живот.
към текста >>
Тези индивидуалности от Шартр взеха широко участие в онези свръхсетивни учения, които бяха дадени в смисъла, в който аз говорих за тях в последно време, под покровителството на самия Михаил, за да разлеят импулсите, имащи значение и валидност за духовния
живот
в следващите столетия, под влиянието на които трябва да стои по необходимост днес онзи, които иска да се посвети на култивирането на духовния
живот
.
Можем да кажем, че четейки по знаменията на времето индивидуалностите от Шартр стигнаха до възгледа, че сред земния живот за тях ще дойде отново времето едва тогава, когато елементът на Михаил, който трябваше да започне в края на 19-то столетие, ще започне отново да действа известно време на Земята.
Тези индивидуалности от Шартр взеха широко участие в онези свръхсетивни учения, които бяха дадени в смисъла, в който аз говорих за тях в последно време, под покровителството на самия Михаил, за да разлеят импулсите, имащи значение и валидност за духовния живот в следващите столетия, под влиянието на които трябва да стои по необходимост днес онзи, които иска да се посвети на култивирането на духовния живот.
към текста >>
В школата на Шартр имаше един монах, който напълно беше отдаден на онова, което тогава съществуваше като елемент на
живот
а в тази школа.
Общо взето може да се каже: Прераждания на духовете от Шартр е имало много малко. Но въпреки това на мен ми се удаде възможност да насоча вниманието си върху школата от Шартр по един повод в настоящето време.
В школата на Шартр имаше един монах, който напълно беше отдаден на онова, което тогава съществуваше като елемент на живота в тази школа.
Но когато някой беше напълно отдаден на школата от Шартр, той изпитваше в нея определено настроение поради залеза на духовния живот. Защото всичко, което още напомняше за великите, пълни със значение импулси на одухотворения платонизъм, както той се беше врастнал по-нататък в човечеството, то живееше в Шартр, обаче така, че носителите на този живот в Шартр трябваше да си кажат: - Да, в бъдеще цивилизацията на Европа няма да може да възприема този платонически живот.-
към текста >>
Но когато някой беше напълно отдаден на школата от Шартр, той изпитваше в нея определено настроение поради залеза на духовния
живот
.
Общо взето може да се каже: Прераждания на духовете от Шартр е имало много малко. Но въпреки това на мен ми се удаде възможност да насоча вниманието си върху школата от Шартр по един повод в настоящето време. В школата на Шартр имаше един монах, който напълно беше отдаден на онова, което тогава съществуваше като елемент на живота в тази школа.
Но когато някой беше напълно отдаден на школата от Шартр, той изпитваше в нея определено настроение поради залеза на духовния живот.
Защото всичко, което още напомняше за великите, пълни със значение импулси на одухотворения платонизъм, както той се беше врастнал по-нататък в човечеството, то живееше в Шартр, обаче така, че носителите на този живот в Шартр трябваше да си кажат: - Да, в бъдеще цивилизацията на Европа няма да може да възприема този платонически живот.-
към текста >>
Защото всичко, което още напомняше за великите, пълни със значение импулси на одухотворения платонизъм, както той се беше врастнал по-нататък в човечеството, то живееше в Шартр, обаче така, че носителите на този
живот
в Шартр трябваше да си кажат: - Да, в бъдеще цивилизацията на Европа няма да може да възприема този платонически
живот
.-
Общо взето може да се каже: Прераждания на духовете от Шартр е имало много малко. Но въпреки това на мен ми се удаде възможност да насоча вниманието си върху школата от Шартр по един повод в настоящето време. В школата на Шартр имаше един монах, който напълно беше отдаден на онова, което тогава съществуваше като елемент на живота в тази школа. Но когато някой беше напълно отдаден на школата от Шартр, той изпитваше в нея определено настроение поради залеза на духовния живот.
Защото всичко, което още напомняше за великите, пълни със значение импулси на одухотворения платонизъм, както той се беше врастнал по-нататък в човечеството, то живееше в Шартр, обаче така, че носителите на този живот в Шартр трябваше да си кажат: - Да, в бъдеще цивилизацията на Европа няма да може да възприема този платонически живот.-
към текста >>
Ето защо намиращите се в школата от Шартр чувстваха определено настроение поради залеза на духовния
живот
.
Също и в приемането на духовното, което беше дадено в тези седем свободни изкуства, хората виждаха още живи дарове на боговете, които стигаха до хората чрез живи същества, а не само предаване на мъртви мисли за мъртви природни закони. И можеше да се види, че именно Европа не ще има никаква способност да възприеме всичко това в бъдеще.
Ето защо намиращите се в школата от Шартр чувстваха определено настроение поради залеза на духовния живот.
към текста >>
И един такъв монах, един отделен, особено отдаден на работата, на ученията в Шартр монах, се прероди в наше време, но се въплъти по такъв начин, че именно при тази личност по един чудесен начин можеше да се види отблясъкът на миналото в този
живот
.
И един такъв монах, един отделен, особено отдаден на работата, на ученията в Шартр монах, се прероди в наше време, но се въплъти по такъв начин, че именно при тази личност по един чудесен начин можеше да се види отблясъкът на миналото в този живот.
Тази личност от нашето време ми беше позната, тя беше писателка, намираща се даже в приятелски отношения с мен, която вече отдавна е починала. Тя носеше в себе си едно твърде странно душевно настроение, едно душевно настроение, за което не бих говорил по-рано, въпреки че я бях наблюдавал преди години. Обаче да се говори върху тези неща всъщност е възможно едва откакто настроениението на Коледното събрание се разля върху нашето Антропософско общество, защото то донесе особено осветляване на тези неща и защото днес е налице възможността безпристрастно да се говори върху тези неща, както вече споменах.
към текста >>
Когато човек притежаваше психологически поглед за вникване в такива неща, той проникваше така далече в миналото на душата на тази личност, че си казваше: - Тук имаме отблясъка, отражението на един минал земен
живот
.
Когато тази личност говореше с някого, тя говореше всъщност само за това, че иска да умре. При това тази воля за умиране не идваше от едно сантиментално, хипохондрично, или от едно меланхолично душевно настроение.
Когато човек притежаваше психологически поглед за вникване в такива неща, той проникваше така далече в миналото на душата на тази личност, че си казваше: - Тук имаме отблясъка, отражението на един минал земен живот.
В един минал земен живот като семе е било вложено нещо, което сега пониква. Сега - не в този копнеж за смъртта, а в чувството, че всъщност тази душа, която беше въплътена тук, съвсем нямаше нищо общо с настоящето.
към текста >>
В един минал земен
живот
като семе е било вложено нещо, което сега пониква.
Когато тази личност говореше с някого, тя говореше всъщност само за това, че иска да умре. При това тази воля за умиране не идваше от едно сантиментално, хипохондрично, или от едно меланхолично душевно настроение. Когато човек притежаваше психологически поглед за вникване в такива неща, той проникваше така далече в миналото на душата на тази личност, че си казваше: - Тук имаме отблясъка, отражението на един минал земен живот.
В един минал земен живот като семе е било вложено нещо, което сега пониква.
Сега - не в този копнеж за смъртта, а в чувството, че всъщност тази душа, която беше въплътена тук, съвсем нямаше нищо общо с настоящето.
към текста >>
Това, което се проявяваше при тази личност не беше темперамент, не беше меланхолия, нито сантименталност, а проблясване на един минал земен
живот
.
Това, което се проявяваше при тази личност не беше темперамент, не беше меланхолия, нито сантименталност, а проблясване на един минал земен живот.
И настоящата душа на тази личност беше като огледало, в което действително проникваше животът на Шартр. С нея беше дошло не съдържанието на ученията от Шартр, а настроенията, които царуваха там. И когато насочвайки поглед в миналото се пренесем в тези настроения, тогава, бих искал да кажа, можем да получим нещо като духовни фотографии на онези личности които са учили в Шартр и които иначе намираме също и чрез духовното изследване в онзи свят, където те могат да бъдат намерени.
към текста >>
И настоящата душа на тази личност беше като огледало, в което действително проникваше
живот
ът на Шартр.
Това, което се проявяваше при тази личност не беше темперамент, не беше меланхолия, нито сантименталност, а проблясване на един минал земен живот.
И настоящата душа на тази личност беше като огледало, в което действително проникваше животът на Шартр.
С нея беше дошло не съдържанието на ученията от Шартр, а настроенията, които царуваха там. И когато насочвайки поглед в миналото се пренесем в тези настроения, тогава, бих искал да кажа, можем да получим нещо като духовни фотографии на онези личности които са учили в Шартр и които иначе намираме също и чрез духовното изследване в онзи свят, където те могат да бъдат намерени.
към текста >>
Виждате ли, така по най-различни начини
живот
ът донася чрез кармата възможностите да вникнем в тези неща.
Виждате ли, така по най-различни начини животът донася чрез кармата възможностите да вникнем в тези неща.
И ако последния път аз изнесох изживяванията с цистерциенския орден, бих искал да допълня онова, което прониква от залеза на школата на Шартр в сърцето и в душата на една извънредно интересна съвременна личност. Сега тя отдавна вече отново е намерила онези светове, за които така много копнееше, обратно при отците от Шартр. И ако при онзи монах като кармически резултат на душевното настроение в Шартр умората не беше завладяла целия душевен живот на тази личност, едва ли бих могъл да си представя, че в настоящето е възможно да съществува една по-подходяща личност, която да развива духовния живот на настоящето именно във връзка с традиционния живот на Средновековието.
към текста >>
И ако при онзи монах като кармически резултат на душевното настроение в Шартр умората не беше завладяла целия душевен
живот
на тази личност, едва ли бих могъл да си представя, че в настоящето е възможно да съществува една по-подходяща личност, която да развива духовния
живот
на настоящето именно във връзка с традиционния
живот
на Средновековието.
Виждате ли, така по най-различни начини животът донася чрез кармата възможностите да вникнем в тези неща. И ако последния път аз изнесох изживяванията с цистерциенския орден, бих искал да допълня онова, което прониква от залеза на школата на Шартр в сърцето и в душата на една извънредно интересна съвременна личност. Сега тя отдавна вече отново е намерила онези светове, за които така много копнееше, обратно при отците от Шартр.
И ако при онзи монах като кармически резултат на душевното настроение в Шартр умората не беше завладяла целия душевен живот на тази личност, едва ли бих могъл да си представя, че в настоящето е възможно да съществува една по-подходяща личност, която да развива духовния живот на настоящето именно във връзка с традиционния живот на Средновековието.
към текста >>
Сега, мои мили приятели, във връзка с тези неща бих искал постепенно да разгледам какво представлява кармата на Антропософското общество, съответно кармата на индивидуалностите на неговите отделни членове поради това, че, както казах вече последния път, една голяма част от душите, които честно стоят в антропософското движение, е намерила някъде и някога връзката с онова течение на Михаил, което всъщност искам да охарактеризирам с всичко онова, което имах да кажа досега за Аристотел и Александър, за това, което се случи в свръхсетивния свят по времето, когато тук на Земята се проведе осмият вселенски събор в Константинопол, за това, което стана като продължение в духовния и във физическия свят на
живот
а от двора на Харун ал Рашид и накрая за онази свръхсетивна школа, която стоеше под закрилата на самия Михаил.
Сега, мои мили приятели, във връзка с тези неща бих искал постепенно да разгледам какво представлява кармата на Антропософското общество, съответно кармата на индивидуалностите на неговите отделни членове поради това, че, както казах вече последния път, една голяма част от душите, които честно стоят в антропософското движение, е намерила някъде и някога връзката с онова течение на Михаил, което всъщност искам да охарактеризирам с всичко онова, което имах да кажа досега за Аристотел и Александър, за това, което се случи в свръхсетивния свят по времето, когато тук на Земята се проведе осмият вселенски събор в Константинопол, за това, което стана като продължение в духовния и във физическия свят на живота от двора на Харун ал Рашид и накрая за онази свръхсетивна школа, която стоеше под закрилата на самия Михаил.
Най-значителното в учението на тази школа беше, че в нея постоянно се обръщаше вниманието първо върху връзката с древните мистерии, върху връзките с всичко онова, което от съдържанието на древните мистерии отново трябва да дойде в една нова форма, за да проникне с духовност новата цивилизация; че от друга страна обаче вниманието се обръщаше върху импулсите, които разпалените за духовния живот души трябва да имат в основата на техните бъдещи действя. И разбирайки това духовно течение, е възможно да се разбере доколко антропософията с нейната същност дава импулсите за едно обновено, истинско, честно разбиране на Христовия импулс.
към текста >>
Най-значителното в учението на тази школа беше, че в нея постоянно се обръщаше вниманието първо върху връзката с древните мистерии, върху връзките с всичко онова, което от съдържанието на древните мистерии отново трябва да дойде в една нова форма, за да проникне с духовност новата цивилизация; че от друга страна обаче вниманието се обръщаше върху импулсите, които разпалените за духовния
живот
души трябва да имат в основата на техните бъдещи действя.
Сега, мои мили приятели, във връзка с тези неща бих искал постепенно да разгледам какво представлява кармата на Антропософското общество, съответно кармата на индивидуалностите на неговите отделни членове поради това, че, както казах вече последния път, една голяма част от душите, които честно стоят в антропософското движение, е намерила някъде и някога връзката с онова течение на Михаил, което всъщност искам да охарактеризирам с всичко онова, което имах да кажа досега за Аристотел и Александър, за това, което се случи в свръхсетивния свят по времето, когато тук на Земята се проведе осмият вселенски събор в Константинопол, за това, което стана като продължение в духовния и във физическия свят на живота от двора на Харун ал Рашид и накрая за онази свръхсетивна школа, която стоеше под закрилата на самия Михаил.
Най-значителното в учението на тази школа беше, че в нея постоянно се обръщаше вниманието първо върху връзката с древните мистерии, върху връзките с всичко онова, което от съдържанието на древните мистерии отново трябва да дойде в една нова форма, за да проникне с духовност новата цивилизация; че от друга страна обаче вниманието се обръщаше върху импулсите, които разпалените за духовния живот души трябва да имат в основата на техните бъдещи действя.
И разбирайки това духовно течение, е възможно да се разбере доколко антропософията с нейната същност дава импулсите за едно обновено, истинско, честно разбиране на Христовия импулс.
към текста >>
С всичко това са свързани течения от целия духовен
живот
на човечеството в настоящето; с това аз разбирам едно широко настояще, което се простира през десетилетия и столетия.
на древните мистерии. Именно между тези, които са дошли в антропософското движение по този начин, се намират такива души, които не търсят Христос в един абстрактен смисъл. Първата категория души са така да се каже радостни, че отново намират християнството в антропософското движение. Но между другите са онези, които обхващат с вътрешно разбиране това, което в антропософията е космическо християнство. Христос като космически дух на Слънцето е схващан преди всичко от онези намиращи се в голям брой в антропософското движение души, които са запазили в основите на своята душа в една жива форма много от онова, което те са донесли от древните езически мистерии.
С всичко това са свързани течения от целия духовен живот на човечеството в настоящето; с това аз разбирам едно широко настояще, което се простира през десетилетия и столетия.
към текста >>
В крайна сметка антропософията е израснала от духовния
живот
на настоящето.
В крайна сметка антропософията е израснала от духовния живот на настоящето.
Макар и по нейното съдържание непосредствено да няма нищо общо с този духовен живот на настоящето, в много отношения тя е израснала кармически от него и ние наистина трябва да насочим поглед върху някои неща, които привидно не принадлежат към онова, което непосредствено действа в антропософията. Ние трябва да насочим поглед също и върху такива неща, за да обхванем в нашия духовен кръгозор всичко, което в течение на времето е съдействало в различните течения, които споменах. Аз казах, че получаваме действително разбиране за това, което става външно на физическото поле, едва когато насочим поглед върху задния фон на тези събития, върху това, което се влива от духовното поле в тези събития ставащи на физическото поле. И както казах последния път, ние отново трябва да добием смелост, да внесем в настоящето онова древно чувство на мистериите, което не свързва просто физическите събития с един общ пантеистичен, теистичен или както искате го наречете духовен живот, а е в състояние конкретно да проследи отделните събития и човешките изживявания в тези събития чак до духовните първопричини и до произвеждащите ги духовни същества.
към текста >>
Макар и по нейното съдържание непосредствено да няма нищо общо с този духовен
живот
на настоящето, в много отношения тя е израснала кармически от него и ние наистина трябва да насочим поглед върху някои неща, които привидно не принадлежат към онова, което непосредствено действа в антропософията.
В крайна сметка антропософията е израснала от духовния живот на настоящето.
Макар и по нейното съдържание непосредствено да няма нищо общо с този духовен живот на настоящето, в много отношения тя е израснала кармически от него и ние наистина трябва да насочим поглед върху някои неща, които привидно не принадлежат към онова, което непосредствено действа в антропософията.
Ние трябва да насочим поглед също и върху такива неща, за да обхванем в нашия духовен кръгозор всичко, което в течение на времето е съдействало в различните течения, които споменах. Аз казах, че получаваме действително разбиране за това, което става външно на физическото поле, едва когато насочим поглед върху задния фон на тези събития, върху това, което се влива от духовното поле в тези събития ставащи на физическото поле. И както казах последния път, ние отново трябва да добием смелост, да внесем в настоящето онова древно чувство на мистериите, което не свързва просто физическите събития с един общ пантеистичен, теистичен или както искате го наречете духовен живот, а е в състояние конкретно да проследи отделните събития и човешките изживявания в тези събития чак до духовните първопричини и до произвеждащите ги духовни същества.
към текста >>
И както казах последния път, ние отново трябва да добием смелост, да внесем в настоящето онова древно чувство на мистериите, което не свързва просто физическите събития с един общ пантеистичен, теистичен или както искате го наречете духовен
живот
, а е в състояние конкретно да проследи отделните събития и човешките изживявания в тези събития чак до духовните първопричини и до произвеждащите ги духовни същества.
В крайна сметка антропософията е израснала от духовния живот на настоящето. Макар и по нейното съдържание непосредствено да няма нищо общо с този духовен живот на настоящето, в много отношения тя е израснала кармически от него и ние наистина трябва да насочим поглед върху някои неща, които привидно не принадлежат към онова, което непосредствено действа в антропософията. Ние трябва да насочим поглед също и върху такива неща, за да обхванем в нашия духовен кръгозор всичко, което в течение на времето е съдействало в различните течения, които споменах. Аз казах, че получаваме действително разбиране за това, което става външно на физическото поле, едва когато насочим поглед върху задния фон на тези събития, върху това, което се влива от духовното поле в тези събития ставащи на физическото поле.
И както казах последния път, ние отново трябва да добием смелост, да внесем в настоящето онова древно чувство на мистериите, което не свързва просто физическите събития с един общ пантеистичен, теистичен или както искате го наречете духовен живот, а е в състояние конкретно да проследи отделните събития и човешките изживявания в тези събития чак до духовните първопричини и до произвеждащите ги духовни същества.
към текста >>
По този начин човекът не може да бъде познат; по този начин не може да бъде познато преди всичко онова в
живот
а, което действа в човека и се намесва така решаващо в неговата съдба - нещастие, болест, способност или неспособност.
За това ни дава повод онова, което днес трябва да бъде търсено чрез една от най-дълбоките задачи на настоящето. В настоящето отново трябва да се търси едно действително познание за човека с тяло, душа и дух, но не едно такова познание, което се корени в абстрактни идеи и закони, а което може да вникне в действителните основи на цялостното човешко същество. Човекът действително трябва да бъде изучен според неговите здравни и болестни състояния не така, както това се върши днес, според чисто физически познания.
По този начин човекът не може да бъде познат; по този начин не може да бъде познато преди всичко онова в живота, което действа в човека и се намесва така решаващо в неговата съдба - нещастие, болест, способност или неспособност.
Ние се научаваме да познаваме кармата във всички нейни форми, когато, изхождайки от физическия живот, можем да проследим човека в неговата духовност и в неговия вътрешен душевен живот.
към текста >>
Ние се научаваме да познаваме кармата във всички нейни форми, когато, изхождайки от физическия
живот
, можем да проследим човека в неговата духовност и в неговия вътрешен душевен
живот
.
За това ни дава повод онова, което днес трябва да бъде търсено чрез една от най-дълбоките задачи на настоящето. В настоящето отново трябва да се търси едно действително познание за човека с тяло, душа и дух, но не едно такова познание, което се корени в абстрактни идеи и закони, а което може да вникне в действителните основи на цялостното човешко същество. Човекът действително трябва да бъде изучен според неговите здравни и болестни състояния не така, както това се върши днес, според чисто физически познания. По този начин човекът не може да бъде познат; по този начин не може да бъде познато преди всичко онова в живота, което действа в човека и се намесва така решаващо в неговата съдба - нещастие, болест, способност или неспособност.
Ние се научаваме да познаваме кармата във всички нейни форми, когато, изхождайки от физическия живот, можем да проследим човека в неговата духовност и в неговия вътрешен душевен живот.
към текста >>
Защото в настоящия земен
живот
човекът стои пред нас ограничен от неговата кожа.
Този труд ще бъде продължен и тогава ще преминем по-нататък от това, което отначало е развито само в елементарна форма, към онова, което точно от тази страна, от медицинско-патологична страна може да даде едно човешко познание, едно познание за човека. Това ще бъде възможно само благодарение на факта, че в лицето на госпожа д-р Ита Вегман имаме една личност, която в своите медицински проучвания е приела нещата така, че при нея те се развиват по един самопонятен начин към онова, което е духовен възглед за човешката същност. Но тук, в течение на това изследване, в разглеждането на органологията на човека, която виждаме в духовна перспектива, се получават нещата, които водят също до кармическите връзки. Защото същият род виждане, което трябва да развием, за да виждаме духовното, което стои не зад цялостния човек, а зад отделните органи - зад един орган стои светът на Юпитер, зад друг орган светът на Венера и т. н., - разбиранията, които трябва да бъдат развити тук, те водят именно до това, което се представя като възможност да стигнем зад човешките личности, в техните минали земни съществувания.
Защото в настоящия земен живот човекът стои пред нас ограничен от неговата кожа.
Когато придобием способността да виждаме в отделните органи на човека, тогава се разширява това, което е затворено в кожата, като всеки орган сочи към една друга област в света, указвайки пътищата навън в Макрокосмоса. Тогава навън човекът се закръгля и от това се нуждаем ние - от този човек, който отново се изгражда духовно, след като е била преодоляна настоящата форма, която е ограничана от кожата. Когато проследим навън това, което физически е нещо съвършено различно, от това, което си представят днешният анатом и днешният физиолог, това ще ни даде възгледи, които отговарят също и на вижданията в миналите земни съществувания на човека.
към текста >>
И той изгуби своя
живот
, защото поради това беше считан за издайник на мистериите, тъй като беше говорил за троичното Слънце.
Виждате ли, за този, който разглежда историята дълбокомислено, едно събитие именно в първите столетия на християнството се явява заобиколено от една странна тайнственост. Ние виждаме там една личност, която намираме може би вътрешно малко подходяща за целта, виждаме споменатия вече император Константин да приема християнството, за да направи от него това, което то е станало като официалното християнство на Запад. Но ние виждаме - естествено не в словесния смисъл, а като се абстрахираме от по-големи периоди време, - ние виждаме наред с Константин да стои Юлиан Апостата - Отстъпникът, наистина една личност, за която знаем, че в нея живееше мъдростта на мистериите. Юлиан Отстъпникът можеше да говори за троичното Слънце.
И той изгуби своя живот, защото поради това беше считан за издайник на мистериите, тъй като беше говорил за троичното Слънце.
Това не трябваше да бъде сторено в онова време; а в още по-ранни времена още по-малко.
към текста >>
И тогава ние оставяме тази душа на Юлиан Отстъпника в нейния земен
живот
и с най-голям интерес я проследяваме като индивидуалност в духовните светове.
И тогава ние оставяме тази душа на Юлиан Отстъпника в нейния земен живот и с най-голям интерес я проследяваме като индивидуалност в духовните светове.
Но тук имаме нещо неясно. Нещо неясно обгръща тази душа и само чрез най-интензивно усърдие можем да успеем, да стигнем до яснота в това отношение. В Средновековието върху много неща съществуват възгледи, които винаги са легендарни, които обаче съответстват на действителните събития. Аз вече споменах, колко адекватни, колко отговарящи на действителни събития - макар и естествено легендарни, - са митовете, легендите, които са били свързани с личността на Александър. Колко жив се явява животът на Александър още в описанието на свещеника Лампрехт!
към текста >>
Колко жив се явява
живот
ът на Александър още в описанието на свещеника Лампрехт!
И тогава ние оставяме тази душа на Юлиан Отстъпника в нейния земен живот и с най-голям интерес я проследяваме като индивидуалност в духовните светове. Но тук имаме нещо неясно. Нещо неясно обгръща тази душа и само чрез най-интензивно усърдие можем да успеем, да стигнем до яснота в това отношение. В Средновековието върху много неща съществуват възгледи, които винаги са легендарни, които обаче съответстват на действителните събития. Аз вече споменах, колко адекватни, колко отговарящи на действителни събития - макар и естествено легендарни, - са митовете, легендите, които са били свързани с личността на Александър.
Колко жив се явява животът на Александър още в описанието на свещеника Лампрехт!
Това, което продължава да живее от Юлиан, то продължава да живее така, че винаги можем да кажем: Всъщност то иска да изчезне при разглеждането на човека. И когато го проследяваме, ние трябва да полагаме най-големи усилия да останем върху него с духовния поглед. То постоянно ни се изплъзва. Ние го проследяваме през столетията чак до Средновековието: То ни се изплъзва. И когато все пак успяваме да го проследим, ние стигаме с разглеждането до едно особено място, което съвсем не е историческо, което обаче е по-историческо от историческото: Ние стигаме накрая до една женска личност, в която намираме душата на Юлиан Отстъпника, до една женска личност, която под едно подтискащо чрез самото себе си впечатление, извършва нещо важно в живота.
към текста >>
И когато все пак успяваме да го проследим, ние стигаме с разглеждането до едно особено място, което съвсем не е историческо, което обаче е по-историческо от историческото: Ние стигаме накрая до една женска личност, в която намираме душата на Юлиан Отстъпника, до една женска личност, която под едно подтискащо чрез самото себе си впечатление, извършва нещо важно в
живот
а.
Колко жив се явява животът на Александър още в описанието на свещеника Лампрехт! Това, което продължава да живее от Юлиан, то продължава да живее така, че винаги можем да кажем: Всъщност то иска да изчезне при разглеждането на човека. И когато го проследяваме, ние трябва да полагаме най-големи усилия да останем върху него с духовния поглед. То постоянно ни се изплъзва. Ние го проследяваме през столетията чак до Средновековието: То ни се изплъзва.
И когато все пак успяваме да го проследим, ние стигаме с разглеждането до едно особено място, което съвсем не е историческо, което обаче е по-историческо от историческото: Ние стигаме накрая до една женска личност, в която намираме душата на Юлиан Отстъпника, до една женска личност, която под едно подтискащо чрез самото себе си впечатление, извършва нещо важно в живота.
Тази личност вижда - не в себе си, а в една друга личност - копие на съдбата на Юлиан Отстъпника, доколкото Юлиан Отстъпникът направи един поход на Изток и загина там чрез предателство.
към текста >>
Този пример ще намери продължение, когато ще говоря за
живот
а на Херцелоида и за този, който някога беше изпратен физически като Парцифал.
Вие виждате колко тайнствени, колко загадъчни са пътищата на човечеството в подосновите и на задния фон на съществуването. Този пример, който по един забележителен начин се втъкава в това, което вече разказах във връзка с школата от Шартр, може да обърне вниманието ви върху това, колко чудни са всъщност пътищата на човешката душа и пътищата на развитието на цялото човечество.
Този пример ще намери продължение, когато ще говоря за живота на Херцелоида и за този, който някога беше изпратен физически като Парцифал.
Следващият път ще започна оттам, където сега трябва да прекъснем нашето разглеждане.
към текста >>
5.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Ние стигнахме дотам, където трябваше да прекъснем нишката на развитието, както то действа в духовния
живот
на настоящето, да прекъснем тази нишка именно с индивидуалността на Юлиан Апостата, съответно с индивидуалността, която е живяла в Юлиан Апостата и за която ви показах, че тя се е преродила в онази личност, за която съществуват само легендарни съобщения, в онази личност, която е тайнствено свързана с легендата за Парцифал като Херцелоида.
Днес бих искал да продължа разглеждането, което започнах завчера.
Ние стигнахме дотам, където трябваше да прекъснем нишката на развитието, както то действа в духовния живот на настоящето, да прекъснем тази нишка именно с индивидуалността на Юлиан Апостата, съответно с индивидуалността, която е живяла в Юлиан Апостата и за която ви показах, че тя се е преродила в онази личност, за която съществуват само легендарни съобщения, в онази личност, която е тайнствено свързана с легендата за Парцифал като Херцелоида.
В тази душа на предишния Юлиан Апостата прониква един задълбочен душевен живот, един задълбочен духовен живот, от който тя действително се нуждаеше срещу бурите и вътрешните опозиционни настроения, през които мина именно в нейното съществуване като Юлиан Апостата. Този живот, за който ви говорих, беше, такъв, че надвисна над живота на Юлиан Апостата като миролюбив, топъл облак. И така душата стана вътрешно по-интензивна. Така душата стана също и по-богата на най-разнообразни вътрешни импулси.
към текста >>
В тази душа на предишния Юлиан Апостата прониква един задълбочен душевен
живот
, един задълбочен духовен
живот
, от който тя действително се нуждаеше срещу бурите и вътрешните опозиционни настроения, през които мина именно в нейното съществуване като Юлиан Апостата.
Днес бих искал да продължа разглеждането, което започнах завчера. Ние стигнахме дотам, където трябваше да прекъснем нишката на развитието, както то действа в духовния живот на настоящето, да прекъснем тази нишка именно с индивидуалността на Юлиан Апостата, съответно с индивидуалността, която е живяла в Юлиан Апостата и за която ви показах, че тя се е преродила в онази личност, за която съществуват само легендарни съобщения, в онази личност, която е тайнствено свързана с легендата за Парцифал като Херцелоида.
В тази душа на предишния Юлиан Апостата прониква един задълбочен душевен живот, един задълбочен духовен живот, от който тя действително се нуждаеше срещу бурите и вътрешните опозиционни настроения, през които мина именно в нейното съществуване като Юлиан Апостата.
Този живот, за който ви говорих, беше, такъв, че надвисна над живота на Юлиан Апостата като миролюбив, топъл облак. И така душата стана вътрешно по-интензивна. Така душата стана също и по-богата на най-разнообразни вътрешни импулси.
към текста >>
Този
живот
, за който ви говорих, беше, такъв, че надвисна над
живот
а на Юлиан Апостата като миролюбив, топъл облак.
Днес бих искал да продължа разглеждането, което започнах завчера. Ние стигнахме дотам, където трябваше да прекъснем нишката на развитието, както то действа в духовния живот на настоящето, да прекъснем тази нишка именно с индивидуалността на Юлиан Апостата, съответно с индивидуалността, която е живяла в Юлиан Апостата и за която ви показах, че тя се е преродила в онази личност, за която съществуват само легендарни съобщения, в онази личност, която е тайнствено свързана с легендата за Парцифал като Херцелоида. В тази душа на предишния Юлиан Апостата прониква един задълбочен душевен живот, един задълбочен духовен живот, от който тя действително се нуждаеше срещу бурите и вътрешните опозиционни настроения, през които мина именно в нейното съществуване като Юлиан Апостата.
Този живот, за който ви говорих, беше, такъв, че надвисна над живота на Юлиан Апостата като миролюбив, топъл облак.
И така душата стана вътрешно по-интензивна. Така душата стана също и по-богата на най-разнообразни вътрешни импулси.
към текста >>
И при Тихо де Брахе ние виждаме всичко това свързано с действителна духовност; духовност, при която, когато обгърнем с поглед неговия
живот
, можем именно да видим, как старата карма излиза наяве в този
живот
на Тихо де Брахе, излиза наяве с пълна сила, иска да стане съдържание на съзнанието.
Към това не можеше да се присъедини охарактеризираната индивидуалност, която сега се намираше в Тихо де Брахе, тя не можеше да се съгласи с такъв възглед за света. Ето защо ние виждаме, как по отношение на своя светоглед Тихо де Брахе приема онова, което е използваемо в коперниканството, обаче отхвърля абсолютното движение, което трябваше да се припише на Земята в смисъла на коперниковия образ на света.
И при Тихо де Брахе ние виждаме всичко това свързано с действителна духовност; духовност, при която, когато обгърнем с поглед неговия живот, можем именно да видим, как старата карма излиза наяве в този живот на Тихо де Брахе, излиза наяве с пълна сила, иска да стане съдържание на съзнанието.
Неговите датски родители по всякакъв начин искат да го насочат в юридическата кариера; той е трябвало да изучава правните науки под ръководството на един домашен учител в Лайпциг и само когато този учител спял, той е можел да използва часовете, в които през нощта общувал с боговете. И тук се показва нещо от най-висока степен знаменателно - това се съдържа също и в неговата биография.
към текста >>
И ние имаме знаменателната сцена в
живот
а на Тихо де Брахе, че като млад човек с първобитни инструменти, с които иначе човек никак не би помислил, че може да направи нещо, той се чувства един ден подтикнат да търси точните места на Сатурн и на Юпитер на небето.
Вие ще видите, че това е от значение за по-късната оценка на индивидуалността Тихо де Брахе - Херцелоида - Юлиан. С много първобитни инструменти, които сам си изработил, той открива важни изчислителни грешки, които са били направени по отношение определяне местата на Сатурн и Юпитер.
И ние имаме знаменателната сцена в живота на Тихо де Брахе, че като млад човек с първобитни инструменти, с които иначе човек никак не би помислил, че може да направи нещо, той се чувства един ден подтикнат да търси точните места на Сатурн и на Юпитер на небето.
Такива неща биват пропити при него от духовност, духовност, която го въвежда в схващането на Вселената така, както трябва всъщност да имаме, когато отново се стремим към модерна посветеност, при което схващане стигаме дотам да говорим за духовни същества, както говорим за физически хора на Земята, защото постоянно можем да ги срещаме, защото между онези човешки индивидуалности, които пребивават тук на Земята, и онези, които са обезплътени и живеят между смъртта и едно ново раждане, съществува само една разлика в битието, една разлика в качеството на битието.
към текста >>
Чрез онази инстинктивна заложба в душата, която той си беше донесъл от
живот
а като Юлиан Отстъпника, която тогава не беше проникната от рационализъм или интелектуализъм, а беше интуитивна, имагинативна - такъв беше вътрешният
живот
на Юлиан Отстъпника, - чрез всичко това той успя да направи нещо събуждащо голямо удивление.
Това разпалва в Тихо де Брахе една извънредно важна способност за вникване във взаимовръзките, които се виждат, когато тук на Земята човек не счита, че всичко е причинено от земни импулси и изчислява това горе в звездите по математически начин, когато той прозира проникващите едни в други действия на звездните импулси и на човешките исторически импулси.
Чрез онази инстинктивна заложба в душата, която той си беше донесъл от живота като Юлиан Отстъпника, която тогава не беше проникната от рационализъм или интелектуализъм, а беше интуитивна, имагинативна - такъв беше вътрешният живот на Юлиан Отстъпника, - чрез всичко това той успя да направи нещо събуждащо голямо удивление.
към текста >>
Тогава за онези, които бяха в тази школа, започна един
живот
, който протичаше така, че в духовния свят бяха разгърнати сили и дейности, и че тези дейности действаха долу във физическия свят, действаха във връзка.
Аз по-рано обърнах вниманието ви към великата свръхсетивна школа в 15-то, 16-то столетие, която се намираше под самото покровителство и ръководство на Михаил.
Тогава за онези, които бяха в тази школа, започна един живот, който протичаше така, че в духовния свят бяха разгърнати сили и дейности, и че тези дейности действаха долу във физическия свят, действаха във връзка.
с физическия свят. Така например точно в това време, което последва времето на тази свръхсетивна школа, се падна една важна задача на една индивидуалност, за чийто живот аз често говорих - индивидуалността на Александър Велики.
към текста >>
Така например точно в това време, което последва времето на тази свръхсетивна школа, се падна една важна задача на една индивидуалност, за чийто
живот
аз често говорих - индивидуалността на Александър Велики.
Аз по-рано обърнах вниманието ви към великата свръхсетивна школа в 15-то, 16-то столетие, която се намираше под самото покровителство и ръководство на Михаил. Тогава за онези, които бяха в тази школа, започна един живот, който протичаше така, че в духовния свят бяха разгърнати сили и дейности, и че тези дейности действаха долу във физическия свят, действаха във връзка. с физическия свят.
Така например точно в това време, което последва времето на тази свръхсетивна школа, се падна една важна задача на една индивидуалност, за чийто живот аз често говорих - индивидуалността на Александър Велики.
към текста >>
Така че можем да кажем: В края на 18-то и началото на 19-то столетие на непосредствената граница на физическия сетивен свят, много близко до този физически-сетивен свят - естествено това трябва да се разбира качествено, - витаеше, носеше се едно свръхсетивно събитие, един свръхсетивен процес, който представлява свръхсетивни култови действия, мощно развитие на образи на духовния
живот
, на мировите същества, на съществата на йерархиите, във връзка с великите етерни действия на Космоса и с човешките действия на Земята.
Тогава в свръхсетивния свят бе устроен един култ, който протичаше в действителни имагинации от духовно естество.
Така че можем да кажем: В края на 18-то и началото на 19-то столетие на непосредствената граница на физическия сетивен свят, много близко до този физически-сетивен свят - естествено това трябва да се разбира качествено, - витаеше, носеше се едно свръхсетивно събитие, един свръхсетивен процес, който представлява свръхсетивни култови действия, мощно развитие на образи на духовния живот, на мировите същества, на съществата на йерархиите, във връзка с великите етерни действия на Космоса и с човешките действия на Земята.
Интересно е, че в един особено благоприятен момент на тази свръхсетивна култова дейност, бих искал да кажа, в духа на Гьоте се вля един миниатюрен образ. И този миниатюрен образ, този метаморфозиран, изменен образ, Гьоте описа в своята «Приказка за зелената змия и за прекрасната Лилия». Това е един случай, където леко нещо се показва навън. Виждате ли, това беше един свръхсетивен култ, в който участваха предимно онези, които бяха взели участие в течението на Михаил при всички откровения, при всички свръхсетивни и сетивни откровения, за които аз говорих.
към текста >>
Но една истинска подготовка сред земния
живот
не съществува.
Но виждате ли, мои мили приятели, за антропософията, когато я вземем в нейното днешно съдържание и я проследим в миналото, ние намираме малко земна подготовка. Върнете се малко назад от това, което днес се явява като антропософия, и потърсете безпристрастно, с разбиране неразмътено от всевъзможни филологически извъртания, потърсете някъде изворите на тази антропософия в течение на 19-то столетие: Вие не ще ги намерите. Вие ще намерите само отделни следи от духовно схващане, които след това можаха да намерят употреба в цялото устройство на антропософията като семена, като зародиши, но като зародиши, намиращи употреба по твърде пестелив начин.
Но една истинска подготовка сред земния живот не съществува.
към текста >>
Но когато така живо проследим в миналото духовния
живот
на 19-то столетие до Гьоте, Хердер, даже ако искате до Лесинг, тогава онова, което е действало в отделни духове в края на 18-то столетие, в първата половина на 19-то столетие, ни се явява все пак поне много силно духовно повлияно, макар то да се яви в силни абстракции например при Хегел или в абстрактно образна форма при Шелинг.
В замяна на това толкова по-силна е подготовката в свръхсетивния свят. И в заключение, доколко дейността на Гьоте също и след неговата смърт - макар в моите книги това да изглежда другояче, - е съдействала за изграждането на антропософията, това вие всички знаете. Най-важното по отношение на тези неща, непосредствено най-важното се е разиграло вече в свръхсетивния свят.
Но когато така живо проследим в миналото духовния живот на 19-то столетие до Гьоте, Хердер, даже ако искате до Лесинг, тогава онова, което е действало в отделни духове в края на 18-то столетие, в първата половина на 19-то столетие, ни се явява все пак поне много силно духовно повлияно, макар то да се яви в силни абстракции например при Хегел или в абстрактно образна форма при Шелинг.
към текста >>
Тогава ще открием знаменателни явления, които се явяват в духовния
живот
на първата половина на 19-то столетие и които след това, първоначално само потънаха в онова, което беше духовен
живот
, материалистичен
живот
на втората половина на 19-то столетие.
Но ние трябва да отидем по-надълбоко.
Тогава ще открием знаменателни явления, които се явяват в духовния живот на първата половина на 19-то столетие и които след това, първоначално само потънаха в онова, което беше духовен живот, материалистичен живот на втората половина на 19-то столетие.
И въпреки всичко, в това макар и в абстрактни понятия, има нещо напълно духовно, има духовен живот и творчество.
към текста >>
И въпреки всичко, в това макар и в абстрактни понятия, има нещо напълно духовно, има духовен
живот
и творчество.
Но ние трябва да отидем по-надълбоко. Тогава ще открием знаменателни явления, които се явяват в духовния живот на първата половина на 19-то столетие и които след това, първоначално само потънаха в онова, което беше духовен живот, материалистичен живот на втората половина на 19-то столетие.
И въпреки всичко, в това макар и в абстрактни понятия, има нещо напълно духовно, има духовен живот и творчество.
към текста >>
И така ние си изградихме следната картина: Да речем, първо долу във физическия свят минаващият през разнообразните съдбини на своя
живот
Шелинг, - както казах, между тези съдбини имаше продължително уединение, - който беше третиран по най-различен начин от своите себеподобни, понякога с огромно въодушевление, понякога осмиван, подиграван.
И така ние си изградихме следната картина: Да речем, първо долу във физическия свят минаващият през разнообразните съдбини на своя живот Шелинг, - както казах, между тези съдбини имаше продължително уединение, - който беше третиран по най-различен начин от своите себеподобни, понякога с огромно въодушевление, понякога осмиван, подиграван.
Този Шелинг, който винаги правеше едно значително впечатление, когато се явяваше лично, той, ниският, набит мъж с извънредно изразителната глава, с още искрящи, огненоискрящи очи до най-дълбока старост, от които говореше огънят на истината, огънят на познанието, този Шелинг, колкото повече го разглеждаме, можем напълно ясно да видим, че има моменти, когато в него отгоре се вливат инспирации. Това стана най-нагледно за мен, когато прочетох рецензията на Роберт Цимерман върху съчинението на Шелинг «Възрастите на света»- за когото знаете, че от него произхожда думата «антропософия»[5], но неговата антропософия е цял храсталак от понятия. Аз много ценя Роберт Цимерман, но тогава все пак вътрешно трябваше да въздъхна: - О ти филистър! -
към текста >>
И когато към средата на 90-те години се занимавах особено интензивно да търся онова, което са духовните основи на епохата на Михаил и други подобни неща, и когато тогава аз самият навлязох в една фаза от
живот
а - за тези неща мога само да загатна в моята автобиография, но вече сторих това, - в която трябваше силно да изживея света, непосредствено граничещ с нашия физическо-сетивен свят, който обаче е разделен от него само с една тънка стена - в този съседен свят се разиграват всъщност гигантските факти, те не са така силно отделени от нашия свят.
Вие следователно виждате, че навсякъде тук има нещо, което именно при Шелинг действа така, че можем да кажем: - Тук долу се намира Шелинг а там горе става нещо, което действа надолу върху Шелинг. - Тук при Шелинг става особено нагледно, че всъщност съществува едно постоянно взаимодействие на духовния свят горе и на земния свят долу относно духовното развитие.
И когато към средата на 90-те години се занимавах особено интензивно да търся онова, което са духовните основи на епохата на Михаил и други подобни неща, и когато тогава аз самият навлязох в една фаза от живота - за тези неща мога само да загатна в моята автобиография, но вече сторих това, - в която трябваше силно да изживея света, непосредствено граничещ с нашия физическо-сетивен свят, който обаче е разделен от него само с една тънка стена - в този съседен свят се разиграват всъщност гигантските факти, те не са така силно отделени от нашия свят.
Когато се намирах във Ваймар, където от една страна съизживявах извънредно силно обществения живот на Ваймар във всички направления, но в същото време чувствах вътрешната необходимост силно да се оттеглям от всичко, така че тези неща вървяха успоредно, аз стигнах всъщност до положението да съизживявам до най-повишена степен духовния свят, даже до по-висока степен отколкото физическия свят. Така че още като младеж на мен не ми беше трудно бързо да обгърна с поглед някой светоглед, който влизаше в моята сфера; но аз трябваше да гледам някой камък или едно растение, които трябваше отново да позная, не три, четири пъти, а петдесет, шестдесет пъти - не можех да свържа лесно душата си с онова, което на физическия свят получава имена по физически начин.
към текста >>
Когато се намирах във Ваймар, където от една страна съизживявах извънредно силно обществения
живот
на Ваймар във всички направления, но в същото време чувствах вътрешната необходимост силно да се оттеглям от всичко, така че тези неща вървяха успоредно, аз стигнах всъщност до положението да съизживявам до най-повишена степен духовния свят, даже до по-висока степен отколкото физическия свят.
Вие следователно виждате, че навсякъде тук има нещо, което именно при Шелинг действа така, че можем да кажем: - Тук долу се намира Шелинг а там горе става нещо, което действа надолу върху Шелинг. - Тук при Шелинг става особено нагледно, че всъщност съществува едно постоянно взаимодействие на духовния свят горе и на земния свят долу относно духовното развитие. И когато към средата на 90-те години се занимавах особено интензивно да търся онова, което са духовните основи на епохата на Михаил и други подобни неща, и когато тогава аз самият навлязох в една фаза от живота - за тези неща мога само да загатна в моята автобиография, но вече сторих това, - в която трябваше силно да изживея света, непосредствено граничещ с нашия физическо-сетивен свят, който обаче е разделен от него само с една тънка стена - в този съседен свят се разиграват всъщност гигантските факти, те не са така силно отделени от нашия свят.
Когато се намирах във Ваймар, където от една страна съизживявах извънредно силно обществения живот на Ваймар във всички направления, но в същото време чувствах вътрешната необходимост силно да се оттеглям от всичко, така че тези неща вървяха успоредно, аз стигнах всъщност до положението да съизживявам до най-повишена степен духовния свят, даже до по-висока степен отколкото физическия свят.
Така че още като младеж на мен не ми беше трудно бързо да обгърна с поглед някой светоглед, който влизаше в моята сфера; но аз трябваше да гледам някой камък или едно растение, които трябваше отново да позная, не три, четири пъти, а петдесет, шестдесет пъти - не можех да свържа лесно душата си с онова, което на физическия свят получава имена по физически начин.
към текста >>
И тогава човек съзира, как между други духове точно Тихо де Брахе, който е бил въплътен като индивидуалност също и в Юлиан Апостата, е допринесъл много, за да могат да изникнат някои неща в новия духовен
живот
, които на свой ред са въздействали така подбуждащо, че поне външните форми на израза можеха да бъдат взети от тях за устроеното по антропософски.
Когато аз действително можах да проследя Шелинг в неговото биографическо развитие, но не така ясно - то стана ясно едва много, много по-късно, когато бях написал вече моята книга «Загадки на философията», там можах, - не напълно ясно - да схвана, колко много неща в съчиненията на Шелинг са били написани всъщност от него под вдъхновение и че вдъхновителят е Юлиан Апостата - Херцелоида - Тихо де Брахе, който сам не се намираше въплътен на физическото поле, но е действал извънредно много чрез душата на Шелинг. И при това аз съзрях, че точно този Тихо де Брахе беше напреднал по един превъзходен начин след неговото съществуване като Тихо де Брахе. През телесното устройство на Шелинг можеше да премине само малко нещо. Но когато човек вече знае, че индивидуалността на Тихо де Брахе витае над Шелинг вдъхновявайки го и след това чете гениалните проблясъци в «Божествата от Самотраке», гениалните проблясъци именно в края на «Философия на откровението», с величественото по рода си Шелингово тълкуване на древните мистерии, когато човек се задълбочи в така чудния език, който Шелинг използва, след кратко време той не слуша вече да говори Шелинг, а Тихо де Брахе.
И тогава човек съзира, как между други духове точно Тихо де Брахе, който е бил въплътен като индивидуалност също и в Юлиан Апостата, е допринесъл много, за да могат да изникнат някои неща в новия духовен живот, които на свой ред са въздействали така подбуждащо, че поне външните форми на израза можеха да бъдат взети от тях за устроеното по антропософски.
към текста >>
Той откри сродството между това, което твори чисто душевно във фантазията, когато човек твори художествено и онова, което действа вътрешно като сила на растежа и на
живот
а.
От друга страна, едно съчинение от немската философия, което ми направи голямо впечатление, е това на Якоб Фрошамер: «Фантазията като основен принцип на мировия процес»[6]. Това е изпълнено с дух произведение от края на 19-то столетие. Изпълнено с дух затова, защото този смел човек, който е бил отлъчен от църквата, чиито съчинения са поставени в списъка на забранените от католическата църква, беше смел също и спрямо науката.
Той откри сродството между това, което твори чисто душевно във фантазията, когато човек твори художествено и онова, което действа вътрешно като сила на растежа и на живота.
За да се напише нещо подобно в онова време, беше необходимо да има нещо необикновено. «Фантазията като основен принцип на мировия процес», като мирова творяща сила, е вече едно важно съчинение.
към текста >>
И вие виждате, че, когато днес насочим поглед нагоре към това, което действа всъщност в свръхсетивния свят и знаем в какво отношение стои антропософията към него, това ни служи отлично когато в един напълно конкретен смисъл в конкретния духовен
живот
разширим изследването относно историята,: Тук на Земята се намират определен брой души, които честно се стремят към антропософията, които винаги са стояли близо до теченията на Михаил; отвъд в свръхсетивния свят се намират определен брой души, именно учителите от Шартр, които са се задържали там.
И вие виждате, че, когато днес насочим поглед нагоре към това, което действа всъщност в свръхсетивния свят и знаем в какво отношение стои антропософията към него, това ни служи отлично когато в един напълно конкретен смисъл в конкретния духовен живот разширим изследването относно историята,: Тук на Земята се намират определен брой души, които честно се стремят към антропософията, които винаги са стояли близо до теченията на Михаил; отвъд в свръхсетивния свят се намират определен брой души, именно учителите от Шартр, които са се задържали там.
Между тези, които се намират тук в сетивния свят и онези, които са горе в духовния свят, съществува най-решителната тенденция да обединят тяхната дейност.
към текста >>
И нещо, което трябва да приемем в нашите души, мои мили приятели, е съзнанието, че в неговата същност антропософското движение е призвано да действа по-нататък - и не само в най-значителните си, но в почти всички ваши души тя е призвана отново да се яви в края на 20-то столетие, когато трябва да бъде даден големият тласък за духовния
живот
на Земята, защото иначе земната цивилизация ще навлезе окончателно в нейния упадък, признаците на който тя още днес така силно показва.
И нещо, което трябва да приемем в нашите души, мои мили приятели, е съзнанието, че в неговата същност антропософското движение е призвано да действа по-нататък - и не само в най-значителните си, но в почти всички ваши души тя е призвана отново да се яви в края на 20-то столетие, когато трябва да бъде даден големият тласък за духовния живот на Земята, защото иначе земната цивилизация ще навлезе окончателно в нейния упадък, признаците на който тя още днес така силно показва.
към текста >>
Това е, което от такива основи бих желал да запаля във вашите сърца, мои мили приятели, нещо от пламъците, от които се нуждаем, за да направим още сега толкова силен духовния
живот
сред антропософското движение, че да се явим подготвени по един правилен начин, когато настъпи онази велика епоха, в която отново ще действаме на Земята след съкратено пребиваване в свръхсетивния
живот
, когато настъпи тази велика епоха, при която за спасението на Земята точно в нейните най-важни страни ще се разчита именно на онова, което антропософите могат да направят.
Това е, което от такива основи бих желал да запаля във вашите сърца, мои мили приятели, нещо от пламъците, от които се нуждаем, за да направим още сега толкова силен духовния живот сред антропософското движение, че да се явим подготвени по един правилен начин, когато настъпи онази велика епоха, в която отново ще действаме на Земята след съкратено пребиваване в свръхсетивния живот, когато настъпи тази велика епоха, при която за спасението на Земята точно в нейните най-важни страни ще се разчита именно на онова, което антропософите могат да направят.
към текста >>
Мисля, че самото виждане на тази перспектива на бъдещето може да въодушеви и вдъхнови антропософите, може да доведе антропософите дотам да събудят в себе си чувства, които да ги носят през настоящия земен
живот
по един правилен, енергичен, решителен, изпълнен с ентусиазъм начин, за да може това да бъде една подготовка за онова, което трябва да стане в края на 20-то столетие и за което антропософията трябва да бъде призвана.
Мисля, че самото виждане на тази перспектива на бъдещето може да въодушеви и вдъхнови антропософите, може да доведе антропософите дотам да събудят в себе си чувства, които да ги носят през настоящия земен живот по един правилен, енергичен, решителен, изпълнен с ентусиазъм начин, за да може това да бъде една подготовка за онова, което трябва да стане в края на 20-то столетие и за което антропософията трябва да бъде призвана.
към текста >>
6.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Бих искал да устроя днешната и утрешната лекция така, че от това да се получат някои насоки, които от една страна да осветлят действието на кармата, но също и значението на познанията за кармата на хората и за общото историческо развитие на духовния
живот
.
Бих искал да устроя днешната и утрешната лекция така, че от това да се получат някои насоки, които от една страна да осветлят действието на кармата, но също и значението на познанията за кармата на хората и за общото историческо развитие на духовния живот.
Ние не можем да разберем кармата в нейното действие, когато насочваме поглед само върху редуващите се земни съществувания на някоя индивидуалност. Без съмнение в земния живот, в който срещаме силно осветен земния път на този или онзи човек или нашия собствен земен път, ние се интересуваме преди всичко от въпроса: - Как резултатите от миналите земни съществувания преминават в следващите земни съществувания? - Но този начин на действие никога не би се изяснил, ако би трябвало да заседнем при земните съществувания, защото между земните съществувания човекът живее също и между смъртта и едно ново раждане. И в този живот между смъртта и едно ново раждане се изработва същинската карма от това, което е станало в един живот във връзка с други човешки души, които са обезплътени, които са кармически свързани помежду си, които се намират също в живота между смъртта и едно ново раждане, където са във връзка с духовете на висшите йерархии, а също и с духовете на по-нисшите йерархии. И тази карма в нейното изработване става разбираема само тогава, когато можем да насочим поглед към извънземната звездна същност, която така, както се явява пред физическите очи, показва само нейната външна страна.
към текста >>
Без съмнение в земния
живот
, в който срещаме силно осветен земния път на този или онзи човек или нашия собствен земен път, ние се интересуваме преди всичко от въпроса: - Как резултатите от миналите земни съществувания преминават в следващите земни съществувания?
Бих искал да устроя днешната и утрешната лекция така, че от това да се получат някои насоки, които от една страна да осветлят действието на кармата, но също и значението на познанията за кармата на хората и за общото историческо развитие на духовния живот. Ние не можем да разберем кармата в нейното действие, когато насочваме поглед само върху редуващите се земни съществувания на някоя индивидуалност.
Без съмнение в земния живот, в който срещаме силно осветен земния път на този или онзи човек или нашия собствен земен път, ние се интересуваме преди всичко от въпроса: - Как резултатите от миналите земни съществувания преминават в следващите земни съществувания?
- Но този начин на действие никога не би се изяснил, ако би трябвало да заседнем при земните съществувания, защото между земните съществувания човекът живее също и между смъртта и едно ново раждане. И в този живот между смъртта и едно ново раждане се изработва същинската карма от това, което е станало в един живот във връзка с други човешки души, които са обезплътени, които са кармически свързани помежду си, които се намират също в живота между смъртта и едно ново раждане, където са във връзка с духовете на висшите йерархии, а също и с духовете на по-нисшите йерархии. И тази карма в нейното изработване става разбираема само тогава, когато можем да насочим поглед към извънземната звездна същност, която така, както се явява пред физическите очи, показва само нейната външна страна.
към текста >>
И в този
живот
между смъртта и едно ново раждане се изработва същинската карма от това, което е станало в един
живот
във връзка с други човешки души, които са обезплътени, които са кармически свързани помежду си, които се намират също в
живот
а между смъртта и едно ново раждане, където са във връзка с духовете на висшите йерархии, а също и с духовете на по-нисшите йерархии.
Бих искал да устроя днешната и утрешната лекция така, че от това да се получат някои насоки, които от една страна да осветлят действието на кармата, но също и значението на познанията за кармата на хората и за общото историческо развитие на духовния живот. Ние не можем да разберем кармата в нейното действие, когато насочваме поглед само върху редуващите се земни съществувания на някоя индивидуалност. Без съмнение в земния живот, в който срещаме силно осветен земния път на този или онзи човек или нашия собствен земен път, ние се интересуваме преди всичко от въпроса: - Как резултатите от миналите земни съществувания преминават в следващите земни съществувания? - Но този начин на действие никога не би се изяснил, ако би трябвало да заседнем при земните съществувания, защото между земните съществувания човекът живее също и между смъртта и едно ново раждане.
И в този живот между смъртта и едно ново раждане се изработва същинската карма от това, което е станало в един живот във връзка с други човешки души, които са обезплътени, които са кармически свързани помежду си, които се намират също в живота между смъртта и едно ново раждане, където са във връзка с духовете на висшите йерархии, а също и с духовете на по-нисшите йерархии.
И тази карма в нейното изработване става разбираема само тогава, когато можем да насочим поглед към извънземната звездна същност, която така, както се явява пред физическите очи, показва само нейната външна страна.
към текста >>
И в тези различни топлинни състояния се намираше в зародишна форма всичко, което по-късно стана минерално, растително и
живот
инско царство, а също и човешко царство.
Но кое е същественото за нашата Земя? Помислете само. Нашата Земя е произлязла от онова, което аз описах в моята «Тайна наука» като сатурново съществуване. Там не съществуваше никакъв въздух, никакъв газ, никаква течност, никакви твърди земни съставни части, а имаше само различни степени на топлина.
И в тези различни топлинни състояния се намираше в зародишна форма всичко, което по-късно стана минерално, растително и животинско царство, а също и човешко царство.
Ние човеците също се намирахме в този Сатурн, в тази топлина.
към текста >>
Доколкото това може да бъде случаят при една поетична творба, този образ на Щрадер е обрисуван в известен смисъл от самия
живот
.
Доколкото това може да бъде случаят при една поетична творба, този образ на Щрадер е обрисуван в известен смисъл от самия живот.
И личността на Щрадер има един вид образец, който е изживял развитието на последната третина на 19-то столетие и е стигнал в известен смисъл до един вид рационалистично християнство. Една личност, която след извънредно трудна младост - нещо подобно проличава при обрисуването на Щрадер - е станал монах във францисканския орден, но не е могла да издържи в църквата и е намерила след това пътя си като професор.
към текста >>
И душевните борби, които намирате при Щрадер в моите мистерийни драми, са в известен вариант отражение от
живот
а на тази личност.
Когато тази личност напуска богословието и навлиза във философията, тя става въодушевен описател на Лесинговата свободомислеща религия. След това тя стигна до един вътрешен конфликт с официалното християнство и иска да основе едно рационалистично християнство на основата на разума, доста съзнателно.
И душевните борби, които намирате при Щрадер в моите мистерийни драми, са в известен вариант отражение от живота на тази личност.
към текста >>
Когато сме подбудени да проследим с ясновиждащо око една личност във времето, което следва смъртта, онзи период след смъртта, който трае около една трета от физическия земен
живот
- земният
живот
се повтаря по определен начин по обратен ред, но с тройна скорост, - какво изживява тогава човек в десетилетията следващи непосредствено земния
живот
?
Обаче сега тук съществува определена особеност.
Когато сме подбудени да проследим с ясновиждащо око една личност във времето, което следва смъртта, онзи период след смъртта, който трае около една трета от физическия земен живот - земният живот се повтаря по определен начин по обратен ред, но с тройна скорост, - какво изживява тогава човек в десетилетията следващи непосредствено земния живот?
към текста >>
Когато тук на Земята си представите един човешки
живот
, той се разпада на дни и нощи, на състояние на будност и състояние на сън.
Когато тук на Земята си представите един човешки живот, той се разпада на дни и нощи, на състояние на будност и състояние на сън.
В състоянията на сън винаги има образни възпоменания за дневния живот. Когато насочим поглед назад върху изминалия живот, ние си спомняме обикновено само дневните състояния, състоянията на будност, съвсем не обръщаме внимание на това; всъщност би трябвало да устроим спомена така: - Аз си спомням за това, което съм преживял от сутрин до вечер, после става прекъсване, от сутрин до вечер - отново прекъсване - от сутрин до вечер - отново прекъсване. -
към текста >>
В състоянията на сън винаги има образни възпоменания за дневния
живот
.
Когато тук на Земята си представите един човешки живот, той се разпада на дни и нощи, на състояние на будност и състояние на сън.
В състоянията на сън винаги има образни възпоменания за дневния живот.
Когато насочим поглед назад върху изминалия живот, ние си спомняме обикновено само дневните състояния, състоянията на будност, съвсем не обръщаме внимание на това; всъщност би трябвало да устроим спомена така: - Аз си спомням за това, което съм преживял от сутрин до вечер, после става прекъсване, от сутрин до вечер - отново прекъсване - от сутрин до вечер - отново прекъсване. -
към текста >>
Когато насочим поглед назад върху изминалия
живот
, ние си спомняме обикновено само дневните състояния, състоянията на будност, съвсем не обръщаме внимание на това; всъщност би трябвало да устроим спомена така: - Аз си спомням за това, което съм преживял от сутрин до вечер, после става прекъсване, от сутрин до вечер - отново прекъсване - от сутрин до вечер - отново прекъсване. -
Когато тук на Земята си представите един човешки живот, той се разпада на дни и нощи, на състояние на будност и състояние на сън. В състоянията на сън винаги има образни възпоменания за дневния живот.
Когато насочим поглед назад върху изминалия живот, ние си спомняме обикновено само дневните състояния, състоянията на будност, съвсем не обръщаме внимание на това; всъщност би трябвало да устроим спомена така: - Аз си спомням за това, което съм преживял от сутрин до вечер, после става прекъсване, от сутрин до вечер - отново прекъсване - от сутрин до вечер - отново прекъсване. -
към текста >>
Обаче след смъртта ние трябва да преживеем като една силна действителност това, което е съществувало през нощите, през време приблизително на една трета от
живот
а, а именно преживяваме го в обратен ред.
Но понеже от това, което става през нощта не остава нищо в спомена, ние направо теглим чертата и фалшифицираме нашите спомени, като поставяме едни до други само дните.
Обаче след смъртта ние трябва да преживеем като една силна действителност това, което е съществувало през нощите, през време приблизително на една трета от живота, а именно преживяваме го в обратен ред.
И тук имаме особеното: Ние имаме определено чувство, бих искал да кажа, едно чувство на действителност за това, което ни пресреща на Земята. Ако не бихме имали това чувство на действителност, ние бихме считали за сънища всичко, което срещаме през деня. Следователно на Земята ние имаме определено чувство за действителност. Ние знаем, че нещата са действителни, те ни удрят, когато се сблъскаме с тях, изпращат ни светлина, изпращат ни звуци. Накратко казано, съществуват много неща, които ни дават повод да имаме едно чувство на действителност тук през време на нашия земен живот между раждането и смъртта.
към текста >>
Накратко казано, съществуват много неща, които ни дават повод да имаме едно чувство на действителност тук през време на нашия земен
живот
между раждането и смъртта.
Обаче след смъртта ние трябва да преживеем като една силна действителност това, което е съществувало през нощите, през време приблизително на една трета от живота, а именно преживяваме го в обратен ред. И тук имаме особеното: Ние имаме определено чувство, бих искал да кажа, едно чувство на действителност за това, което ни пресреща на Земята. Ако не бихме имали това чувство на действителност, ние бихме считали за сънища всичко, което срещаме през деня. Следователно на Земята ние имаме определено чувство за действителност. Ние знаем, че нещата са действителни, те ни удрят, когато се сблъскаме с тях, изпращат ни светлина, изпращат ни звуци.
Накратко казано, съществуват много неща, които ни дават повод да имаме едно чувство на действителност тук през време на нашия земен живот между раждането и смъртта.
към текста >>
Всичко това ни се явява много по-действително, а земният
живот
ни се явява като че е бил един сън, като че всъщност едва сега душата се събужда по отношение интензивността на
живот
а.
Но ако вземем всичко това, което тук имаме като чувство за действителност, ако вземете, мои мили приятели, това, което наричате действителност на хората, които срещате тук, всичко това по неговата интензивност е като една сънувана действителност в сравнение с извънредно интензивната действителност, която изживяваме през тези десетилетия непосредствено след смъртта и които изживява и самият наблюдател.
Всичко това ни се явява много по-действително, а земният живот ни се явява като че е бил един сън, като че всъщност едва сега душата се събужда по отношение интензивността на живота.
Това е особеното.
към текста >>
И когато следях този образ на Щрадер, действителността, действителната индивидуалност, която живееше след смъртта, ме ангажира много повече, отколкото споменът за земния
живот
, който по отношение на това, което се явява след смъртта, изглежда като един сън.
И когато следях този образ на Щрадер, действителността, действителната индивидуалност, която живееше след смъртта, ме ангажира много повече, отколкото споменът за земния живот, който по отношение на това, което се явява след смъртта, изглежда като един сън.
Така че по отношение на силните впечатления, получени от умрелия, аз не бих могъл да развия повече интерес за живия и да го опиша.
към текста >>
Тук аз мога да говоря от собствена опитност, колко малко интензивен е земният
живот
в сравнение с
живот
а, който срещаме, когато проследяваме човека след неговата смърт, който
живот
е извънредно интензивен.
Тук аз мога да говоря от собствена опитност, колко малко интензивен е земният живот в сравнение с живота, който срещаме, когато проследяваме човека след неговата смърт, който живот е извънредно интензивен.
И точно там, където поради проявения интерес през земния живот особено много е пробуден интересът за живота след смъртта и внимателно проследяваме, как нещата се развиват по-нататък, тогава забелязваме възникващите трудности. Когато наблюдаваме напълно правилно, когато наблюдаваме проницателно, ние виждаме, как в този протичащ в обратен ред живот след смъртта, който трае приблизително една трета от земния живот, умрелият иска да пристъпи към подготвителното изработване на неговата карма. Той вижда всичко онова, през което е минал във времето на земния живот, вижда го при това обратно изживяване. Ако е обидил някой човек, той отново изживява това. Ако съм умрял на 73 години и в моята 60-та година съм обидил някого, аз отново изживявам това при обратното преминаване на земния живот; но го изживявам така, че не изпитвам чувствата, които съм имал при обиждането, а чувствата на другия, които той е имал от моята обида.
към текста >>
И точно там, където поради проявения интерес през земния
живот
особено много е пробуден интересът за
живот
а след смъртта и внимателно проследяваме, как нещата се развиват по-нататък, тогава забелязваме възникващите трудности.
Тук аз мога да говоря от собствена опитност, колко малко интензивен е земният живот в сравнение с живота, който срещаме, когато проследяваме човека след неговата смърт, който живот е извънредно интензивен.
И точно там, където поради проявения интерес през земния живот особено много е пробуден интересът за живота след смъртта и внимателно проследяваме, как нещата се развиват по-нататък, тогава забелязваме възникващите трудности.
Когато наблюдаваме напълно правилно, когато наблюдаваме проницателно, ние виждаме, как в този протичащ в обратен ред живот след смъртта, който трае приблизително една трета от земния живот, умрелият иска да пристъпи към подготвителното изработване на неговата карма. Той вижда всичко онова, през което е минал във времето на земния живот, вижда го при това обратно изживяване. Ако е обидил някой човек, той отново изживява това. Ако съм умрял на 73 години и в моята 60-та година съм обидил някого, аз отново изживявам това при обратното преминаване на земния живот; но го изживявам така, че не изпитвам чувствата, които съм имал при обиждането, а чувствата на другия, които той е имал от моята обида. С моето изживяване аз напълно се пренасям в другия.
към текста >>
Когато наблюдаваме напълно правилно, когато наблюдаваме проницателно, ние виждаме, как в този протичащ в обратен ред
живот
след смъртта, който трае приблизително една трета от земния
живот
, умрелият иска да пристъпи към подготвителното изработване на неговата карма.
Тук аз мога да говоря от собствена опитност, колко малко интензивен е земният живот в сравнение с живота, който срещаме, когато проследяваме човека след неговата смърт, който живот е извънредно интензивен. И точно там, където поради проявения интерес през земния живот особено много е пробуден интересът за живота след смъртта и внимателно проследяваме, как нещата се развиват по-нататък, тогава забелязваме възникващите трудности.
Когато наблюдаваме напълно правилно, когато наблюдаваме проницателно, ние виждаме, как в този протичащ в обратен ред живот след смъртта, който трае приблизително една трета от земния живот, умрелият иска да пристъпи към подготвителното изработване на неговата карма.
Той вижда всичко онова, през което е минал във времето на земния живот, вижда го при това обратно изживяване. Ако е обидил някой човек, той отново изживява това. Ако съм умрял на 73 години и в моята 60-та година съм обидил някого, аз отново изживявам това при обратното преминаване на земния живот; но го изживявам така, че не изпитвам чувствата, които съм имал при обиждането, а чувствата на другия, които той е имал от моята обида. С моето изживяване аз напълно се пренасям в другия. И така аз живея всъщност с моите изживявания в онези хора, които са били засегнати от тези изживявания в добър или в лош смисъл.
към текста >>
Той вижда всичко онова, през което е минал във времето на земния
живот
, вижда го при това обратно изживяване.
Тук аз мога да говоря от собствена опитност, колко малко интензивен е земният живот в сравнение с живота, който срещаме, когато проследяваме човека след неговата смърт, който живот е извънредно интензивен. И точно там, където поради проявения интерес през земния живот особено много е пробуден интересът за живота след смъртта и внимателно проследяваме, как нещата се развиват по-нататък, тогава забелязваме възникващите трудности. Когато наблюдаваме напълно правилно, когато наблюдаваме проницателно, ние виждаме, как в този протичащ в обратен ред живот след смъртта, който трае приблизително една трета от земния живот, умрелият иска да пристъпи към подготвителното изработване на неговата карма.
Той вижда всичко онова, през което е минал във времето на земния живот, вижда го при това обратно изживяване.
Ако е обидил някой човек, той отново изживява това. Ако съм умрял на 73 години и в моята 60-та година съм обидил някого, аз отново изживявам това при обратното преминаване на земния живот; но го изживявам така, че не изпитвам чувствата, които съм имал при обиждането, а чувствата на другия, които той е имал от моята обида. С моето изживяване аз напълно се пренасям в другия. И така аз живея всъщност с моите изживявания в онези хора, които са били засегнати от тези изживявания в добър или в лош смисъл. И тогава в мен самия се поражда стремежът да създам кармическото изравняване.
към текста >>
Ако съм умрял на 73 години и в моята 60-та година съм обидил някого, аз отново изживявам това при обратното преминаване на земния
живот
; но го изживявам така, че не изпитвам чувствата, които съм имал при обиждането, а чувствата на другия, които той е имал от моята обида.
Тук аз мога да говоря от собствена опитност, колко малко интензивен е земният живот в сравнение с живота, който срещаме, когато проследяваме човека след неговата смърт, който живот е извънредно интензивен. И точно там, където поради проявения интерес през земния живот особено много е пробуден интересът за живота след смъртта и внимателно проследяваме, как нещата се развиват по-нататък, тогава забелязваме възникващите трудности. Когато наблюдаваме напълно правилно, когато наблюдаваме проницателно, ние виждаме, как в този протичащ в обратен ред живот след смъртта, който трае приблизително една трета от земния живот, умрелият иска да пристъпи към подготвителното изработване на неговата карма. Той вижда всичко онова, през което е минал във времето на земния живот, вижда го при това обратно изживяване. Ако е обидил някой човек, той отново изживява това.
Ако съм умрял на 73 години и в моята 60-та година съм обидил някого, аз отново изживявам това при обратното преминаване на земния живот; но го изживявам така, че не изпитвам чувствата, които съм имал при обиждането, а чувствата на другия, които той е имал от моята обида.
С моето изживяване аз напълно се пренасям в другия. И така аз живея всъщност с моите изживявания в онези хора, които са били засегнати от тези изживявания в добър или в лош смисъл. И тогава в мен самия се поражда стремежът да създам кармическото изравняване.
към текста >>
Това по един забележителен начин отново се показва при проследяване пътя на неговия
живот
след смъртта.
Това по един забележителен начин отново се показва при проследяване пътя на неговия живот след смъртта.
При хора, при които не се явяват такива трудности, ние намираме, че те постепенно се вживяват в сферата на Луната. Това е първата спирка. И когато като умрели стигаме в областта на Луната, ние намираме там всички онези, бих искал да кажа, «регистратори» на нашата съдба, които някога в прадревни времена са били учители на човека, за които тук често говорихме и които, когато Луната физически се отдели от Земята и от съставна част на Земята се превърна в едно самостоятелно небесно тяло, те се преселиха на Луната. Така че, когато днес като умрели минаваме през областта на Луната, ние срещаме там първо великите праучители на човечеството, които не са живели на Земята във физически тела, но които основаха древната мъдрост, от която е останал само един отблясък в онова, което ни е предадено в литературата. Ако не се явят никакви пречки, ние преминаваме безпрепятствено през тази област на Луната.
към текста >>
При личността, която е образецът на Щрадер, се яви нещо, като че тя изобщо не е в състояние безпрепятствено да измине този душевен
живот
непосредствено след смъртта към областта на Луната.
При личността, която е образецът на Щрадер, се яви нещо, като че тя изобщо не е в състояние безпрепятствено да измине този душевен живот непосредствено след смъртта към областта на Луната.
Тя постоянно се натъкваше на препятствия, като че лунната област не искаше да позволи на тази индивидуалност да проникне в нея.
към текста >>
Понеже трябваше да си кажа: - Тук има нещо, което така подготвя тази личност вследствие резултатите от миналите й земни съществувания, че то проявява своите действия не само в земния
живот
, но продължава да действа и в
живот
а след смъртта.
Всичко това ме накара да изследвам по-нататък кармата на тази личност за миналото.
Понеже трябваше да си кажа: - Тук има нещо, което така подготвя тази личност вследствие резултатите от миналите й земни съществувания, че то проявява своите действия не само в земния живот, но продължава да действа и в живота след смъртта.
Това е едно твърде забележително явление. -
към текста >>
Тогава се показа, че
живот
ът, който беше предходил този скициран пред вас земен
живот
, който се отразява в образа на Щрадер, че
живот
ът в духовните светове, предхождащ този земен
живот
е бил изпълнен със сурови изпитания, наистина един
живот
на изпитания в свръхсетивния свят: - Как аз да се държа с християнството?
Тогава се показа, че животът, който беше предходил този скициран пред вас земен живот, който се отразява в образа на Щрадер, че животът в духовните светове, предхождащ този земен живот е бил изпълнен със сурови изпитания, наистина един живот на изпитания в свръхсетивния свят: - Как аз да се държа с християнството?
-
към текста >>
Бихме искали да кажем, че там в свръхсетивния свят се подготвя нещо, което създава несигурност в тази личност по отношение схващането й на християнството в земния
живот
.
Бихме искали да кажем, че там в свръхсетивния свят се подготвя нещо, което създава несигурност в тази личност по отношение схващането й на християнството в земния живот.
И това също проблясва в образа на Щрадер: Той в нищо не е сигурен, по определен начин отхвърля онова, което е свръхсетивно, иска да го обхване само с ума, но въпреки това иска да види нещо. Спомнете си за обрисуването на Щрадер. Също и в живота тази личност беше израснала от нейната карма от минали времена. И аз установих, че при преминаването през живота между смъртта и едно ново раждане, преди този земен живот в края на 19-то и началото на 20-то столетие, тази личност е минала през звездния живот в много силно понижено състояние на съзнанието, преминала е в много заглушено съзнание точно този живот между смъртта и едно ново раждане. Поради това после в живота се явява една реакция, да се изработят толкова по-ясни, по-здрави понятия в сравнение със смътните картинни понятия, които тази личност беше изпитала между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Също и в
живот
а тази личност беше израснала от нейната карма от минали времена.
Бихме искали да кажем, че там в свръхсетивния свят се подготвя нещо, което създава несигурност в тази личност по отношение схващането й на християнството в земния живот. И това също проблясва в образа на Щрадер: Той в нищо не е сигурен, по определен начин отхвърля онова, което е свръхсетивно, иска да го обхване само с ума, но въпреки това иска да види нещо. Спомнете си за обрисуването на Щрадер.
Също и в живота тази личност беше израснала от нейната карма от минали времена.
И аз установих, че при преминаването през живота между смъртта и едно ново раждане, преди този земен живот в края на 19-то и началото на 20-то столетие, тази личност е минала през звездния живот в много силно понижено състояние на съзнанието, преминала е в много заглушено съзнание точно този живот между смъртта и едно ново раждане. Поради това после в живота се явява една реакция, да се изработят толкова по-ясни, по-здрави понятия в сравнение със смътните картинни понятия, които тази личност беше изпитала между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
И аз установих, че при преминаването през
живот
а между смъртта и едно ново раждане, преди този земен
живот
в края на 19-то и началото на 20-то столетие, тази личност е минала през звездния
живот
в много силно понижено състояние на съзнанието, преминала е в много заглушено съзнание точно този
живот
между смъртта и едно ново раждане.
Бихме искали да кажем, че там в свръхсетивния свят се подготвя нещо, което създава несигурност в тази личност по отношение схващането й на християнството в земния живот. И това също проблясва в образа на Щрадер: Той в нищо не е сигурен, по определен начин отхвърля онова, което е свръхсетивно, иска да го обхване само с ума, но въпреки това иска да види нещо. Спомнете си за обрисуването на Щрадер. Също и в живота тази личност беше израснала от нейната карма от минали времена.
И аз установих, че при преминаването през живота между смъртта и едно ново раждане, преди този земен живот в края на 19-то и началото на 20-то столетие, тази личност е минала през звездния живот в много силно понижено състояние на съзнанието, преминала е в много заглушено съзнание точно този живот между смъртта и едно ново раждане.
Поради това после в живота се явява една реакция, да се изработят толкова по-ясни, по-здрави понятия в сравнение със смътните картинни понятия, които тази личност беше изпитала между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Поради това после в
живот
а се явява една реакция, да се изработят толкова по-ясни, по-здрави понятия в сравнение със смътните картинни понятия, които тази личност беше изпитала между смъртта и едно ново раждане.
Бихме искали да кажем, че там в свръхсетивния свят се подготвя нещо, което създава несигурност в тази личност по отношение схващането й на християнството в земния живот. И това също проблясва в образа на Щрадер: Той в нищо не е сигурен, по определен начин отхвърля онова, което е свръхсетивно, иска да го обхване само с ума, но въпреки това иска да види нещо. Спомнете си за обрисуването на Щрадер. Също и в живота тази личност беше израснала от нейната карма от минали времена. И аз установих, че при преминаването през живота между смъртта и едно ново раждане, преди този земен живот в края на 19-то и началото на 20-то столетие, тази личност е минала през звездния живот в много силно понижено състояние на съзнанието, преминала е в много заглушено съзнание точно този живот между смъртта и едно ново раждане.
Поради това после в живота се явява една реакция, да се изработят толкова по-ясни, по-здрави понятия в сравнение със смътните картинни понятия, които тази личност беше изпитала между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Когато отминем тези явления, показващи звездните светове като в мъгла и продължим към миналия земен
живот
на тази личност, ние намираме нещо твърде забележително.
Когато отминем тези явления, показващи звездните светове като в мъгла и продължим към миналия земен живот на тази личност, ние намираме нещо твърде забележително.
Ние сме доведени първо - поне аз бях доведен - до «войната на певците във Вартбург» в 1206 година, точно по времето, което ви описах като време, в което старите платоници например от школата в Шартр бяха възлезли в духовния свят, а другите, аристотелците, не бяха слезли още долу на Земята и когато относно истинското напредващо събитие на Михаил бе проведена един вид небесна конференция между двете групи, бяха проведени преговори. В това време се пада войната на певците във Вартбург.
към текста >>
Чрез това Хайнрих фон Офтердинген по определен начин остана свързан не само с личността на Клингзор, която по-късно изчезна всъщност от неговия свръхсетивен
живот
, а остана именно свързан първо с обезхристиянизираната космология на Средновековието.
Но Хайнрих фон Офтердинген беше извикал Клингзор, следователно беше сключил съюз със нехристиянската мъдрост на звездите.
Чрез това Хайнрих фон Офтердинген по определен начин остана свързан не само с личността на Клингзор, която по-късно изчезна всъщност от неговия свръхсетивен живот, а остана именно свързан първо с обезхристиянизираната космология на Средновековието.
И така живя той по-нататък между смъртта и едно ново раждане, след това се прероди по начина, който аз ви описах, вживя се в определена несигурност спрямо християнството.
към текста >>
Същественото обаче е, че той отново умира, изминава в света на душите по обратен път своя земен
живот
и при това изминаване на всяка крачка е изправен срещу необходимостта отново да се издигне в света на звездите, да мине през суровата борба, която Михаил трябваше да води за установяване на своето господство в края на 19-то столетие /последната третина на 19-то столетие/ против онези демонически същества, които бяха свързани с нехристиянската космология на Средновековието.
Същественото обаче е, че той отново умира, изминава в света на душите по обратен път своя земен живот и при това изминаване на всяка крачка е изправен срещу необходимостта отново да се издигне в света на звездите, да мине през суровата борба, която Михаил трябваше да води за установяване на своето господство в края на 19-то столетие /последната третина на 19-то столетие/ против онези демонически същества, които бяха свързани с нехристиянската космология на Средновековието.
И нека допълним тази картина: Можеше много точно да се види, как между онези, които водят остра борба срещу господството на Михаил, срещу които трябваше да се опълчат духовете на Михаил, се намират още и сега именно онези духовни същества, които бяха призвани някога от Клингзор във Вартбург, за да се борят срещу Волфрам фон Ешенбах.
към текста >>
И когато след това проследим, как са устроени в тяхната карма най-умните в материалистичен смисъл хора на настоящето, откриваме, че тези хора в един минал земен
живот
най често са имали работа с космологичното заблуждение в черната магия.
И когато след това проследим, как са устроени в тяхната карма най-умните в материалистичен смисъл хора на настоящето, откриваме, че тези хора в един минал земен живот най често са имали работа с космологичното заблуждение в черната магия.
Това е една много важна връзка.
към текста >>
Това отново ви засвидетелства, как през цялата действителност на новото време - аз ви показах това днес с един отделен пример, с примера на образеца на Щрадер - е изплувало едно течение на духовния
живот
, което затруднява по един безпристрастен начин да се достигне до науката на звездите, а с това и до науката за кармата.
Това отново ви засвидетелства, как през цялата действителност на новото време - аз ви показах това днес с един отделен пример, с примера на образеца на Щрадер - е изплувало едно течение на духовния живот, което затруднява по един безпристрастен начин да се достигне до науката на звездите, а с това и до науката за кармата.
към текста >>
7.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 19 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Самопонятно е, че за един мироглед, който още напълно е преплетен само с това, което става тук във физическия земен
живот
, ще бъде трудно да приеме нещата, които действително трябва да бъдат възприети, когато се отнасяме сериозно към идеята за кармата.
Самопонятно е, че за един мироглед, който още напълно е преплетен само с това, което става тук във физическия земен живот, ще бъде трудно да приеме нещата, които действително трябва да бъдат възприети, когато се отнасяме сериозно към идеята за кармата.
Но ние живеем сега в епохата на велики решения и тези решения трябва да се вземат първо на духовното поле. А на духовното поле тези решения биват подготвяни по правилен начин чрез това, че именно изхождайки от по-дълбокия антропософски дух отделни хора проявяват смелостта да се занимават така сериозно с духовния свят, за да могат да приемат онова, което се донася от духовния свят, за да бъдат разбрани явленията във външния физически живот.
към текста >>
А на духовното поле тези решения биват подготвяни по правилен начин чрез това, че именно изхождайки от по-дълбокия антропософски дух отделни хора проявяват смелостта да се занимават така сериозно с духовния свят, за да могат да приемат онова, което се донася от духовния свят, за да бъдат разбрани явленията във външния физически
живот
.
Самопонятно е, че за един мироглед, който още напълно е преплетен само с това, което става тук във физическия земен живот, ще бъде трудно да приеме нещата, които действително трябва да бъдат възприети, когато се отнасяме сериозно към идеята за кармата. Но ние живеем сега в епохата на велики решения и тези решения трябва да се вземат първо на духовното поле.
А на духовното поле тези решения биват подготвяни по правилен начин чрез това, че именно изхождайки от по-дълбокия антропософски дух отделни хора проявяват смелостта да се занимават така сериозно с духовния свят, за да могат да приемат онова, което се донася от духовния свят, за да бъдат разбрани явленията във външния физически живот.
към текста >>
Ето защо аз не се поколебах, вече от няколко месеца насам да изнасям отделни факти на духовния
живот
, които са подходящи за разбирането на духовната конфигурация на настоящето.
Ето защо аз не се поколебах, вече от няколко месеца насам да изнасям отделни факти на духовния живот, които са подходящи за разбирането на духовната конфигурация на настоящето.
И днес ще изнеса още някои други неща за илюстриране, на онова, което след това ще кажа като заключение в неделя, за да покажа цялата карма на духовния живот на настоящето във връзка с това, което трябва да бъде антропософското движение.
към текста >>
И днес ще изнеса още някои други неща за илюстриране, на онова, което след това ще кажа като заключение в неделя, за да покажа цялата карма на духовния
живот
на настоящето във връзка с това, което трябва да бъде антропософското движение.
Ето защо аз не се поколебах, вече от няколко месеца насам да изнасям отделни факти на духовния живот, които са подходящи за разбирането на духовната конфигурация на настоящето.
И днес ще изнеса още някои други неща за илюстриране, на онова, което след това ще кажа като заключение в неделя, за да покажа цялата карма на духовния живот на настоящето във връзка с това, което трябва да бъде антропософското движение.
към текста >>
Но днес аз първо ще изнеса някои неща, при които не ще можете веднага да разберете, че те имат връзка с нашата главна тема, при които обаче веднага ще познаете, че те по един превъзходен начин характеризират духовния
живот
на настоящето въз основа на духовния
живот
на миналото.
Но днес аз първо ще изнеса някои неща, при които не ще можете веднага да разберете, че те имат връзка с нашата главна тема, при които обаче веднага ще познаете, че те по един превъзходен начин характеризират духовния живот на настоящето въз основа на духовния живот на миналото.
към текста >>
Някои неща ще изглеждат направо парадоксални, но за земното разглеждане цялостният
живот
има парадокси.
Някои неща ще изглеждат направо парадоксални, но за земното разглеждане цялостният живот има парадокси.
Примерите, които избирам днес не са обикновени, защото обикновените редувания на земните съществувания по правило не ни показват исторически личности, те не ни показват личности също и така, че с повърхностното наблюдение да видим една продължаваща верига. Но наистина съществуват земни животи, които се редуват така един след друг, че когато ги обхванем заедно, същевременно представяме и историята.
към текста >>
Но наистина съществуват земни
живот
и, които се редуват така един след друг, че когато ги обхванем заедно, същевременно представяме и историята.
Някои неща ще изглеждат направо парадоксални, но за земното разглеждане цялостният живот има парадокси. Примерите, които избирам днес не са обикновени, защото обикновените редувания на земните съществувания по правило не ни показват исторически личности, те не ни показват личности също и така, че с повърхностното наблюдение да видим една продължаваща верига.
Но наистина съществуват земни животи, които се редуват така един след друг, че когато ги обхванем заедно, същевременно представяме и историята.
към текста >>
Тази индивидуалност - Агрипа, името от онова време няма особено значение за въпроса, - тази индивидуалност, която беше въплътена тогава, събра, така да се каже, в себе си всичко, което гръцкият скептицизъм беше създал, събра го в своята личност и в известен смисъл беше една личност, която, ако не вземем думата в презрителен смисъл, а само като технически термин, бихме нарекли даже циник; тя беше циник не по отношение на възгледа за
живот
а, там той беше скептик, но циник по отношение на начина, по който беше приела нещата на света, а именно така, че всъщност на драго сърце се шегуваше за много важни неща.
Тази индивидуалност - Агрипа, името от онова време няма особено значение за въпроса, - тази индивидуалност, която беше въплътена тогава, събра, така да се каже, в себе си всичко, което гръцкият скептицизъм беше създал, събра го в своята личност и в известен смисъл беше една личност, която, ако не вземем думата в презрителен смисъл, а само като технически термин, бихме нарекли даже циник; тя беше циник не по отношение на възгледа за живота, там той беше скептик, но циник по отношение на начина, по който беше приела нещата на света, а именно така, че всъщност на драго сърце се шегуваше за много важни неща.
И тогава християнството мина покрай него, без да остави никаква следа. Когато той мина през вратата на смъртта, остана едно настроение, което не беше толкова резултат на неговия скептицизъм - защото това беше един философски възглед, него човек не занася много далече след смъртта, - но онова, което се таи във вътрешните навици на душата и на духа, онова лекомислено приемане на важни събития в живота, да се радва, когато нещо, което изглежда важно не се оказва важно: това беше основното настроение. И това основно настроение бе пренесено в живота след смъртта.
към текста >>
Когато той мина през вратата на смъртта, остана едно настроение, което не беше толкова резултат на неговия скептицизъм - защото това беше един философски възглед, него човек не занася много далече след смъртта, - но онова, което се таи във вътрешните навици на душата и на духа, онова лекомислено приемане на важни събития в
живот
а, да се радва, когато нещо, което изглежда важно не се оказва важно: това беше основното настроение.
Тази индивидуалност - Агрипа, името от онова време няма особено значение за въпроса, - тази индивидуалност, която беше въплътена тогава, събра, така да се каже, в себе си всичко, което гръцкият скептицизъм беше създал, събра го в своята личност и в известен смисъл беше една личност, която, ако не вземем думата в презрителен смисъл, а само като технически термин, бихме нарекли даже циник; тя беше циник не по отношение на възгледа за живота, там той беше скептик, но циник по отношение на начина, по който беше приела нещата на света, а именно така, че всъщност на драго сърце се шегуваше за много важни неща. И тогава християнството мина покрай него, без да остави никаква следа.
Когато той мина през вратата на смъртта, остана едно настроение, което не беше толкова резултат на неговия скептицизъм - защото това беше един философски възглед, него човек не занася много далече след смъртта, - но онова, което се таи във вътрешните навици на душата и на духа, онова лекомислено приемане на важни събития в живота, да се радва, когато нещо, което изглежда важно не се оказва важно: това беше основното настроение.
И това основно настроение бе пренесено в живота след смъртта.
към текста >>
И това основно настроение бе пренесено в
живот
а след смъртта.
Тази индивидуалност - Агрипа, името от онова време няма особено значение за въпроса, - тази индивидуалност, която беше въплътена тогава, събра, така да се каже, в себе си всичко, което гръцкият скептицизъм беше създал, събра го в своята личност и в известен смисъл беше една личност, която, ако не вземем думата в презрителен смисъл, а само като технически термин, бихме нарекли даже циник; тя беше циник не по отношение на възгледа за живота, там той беше скептик, но циник по отношение на начина, по който беше приела нещата на света, а именно така, че всъщност на драго сърце се шегуваше за много важни неща. И тогава християнството мина покрай него, без да остави никаква следа. Когато той мина през вратата на смъртта, остана едно настроение, което не беше толкова резултат на неговия скептицизъм - защото това беше един философски възглед, него човек не занася много далече след смъртта, - но онова, което се таи във вътрешните навици на душата и на духа, онова лекомислено приемане на важни събития в живота, да се радва, когато нещо, което изглежда важно не се оказва важно: това беше основното настроение.
И това основно настроение бе пренесено в живота след смъртта.
към текста >>
В
живот
а, който след това този човек прекарва между смъртта и едно ново раждане, ние виждаме тази индивидуалност да изработва своята карма особено в областта на Меркурий, така че не във вътрешен смисъл, но като надареност с външна интелигентност тя получава широк поглед за отношенията.
Виждате ли, това произведе една съвсем особена конфигурация на духа при съответната личност.
В живота, който след това този човек прекарва между смъртта и едно ново раждане, ние виждаме тази индивидуалност да изработва своята карма особено в областта на Меркурий, така че не във вътрешен смисъл, но като надареност с външна интелигентност тя получава широк поглед за отношенията.
към текста >>
Този
живот
стана твърде забележителен, когато след смъртта индивидуалността на Мазарини минава през
живот
а между смъртта и едно ново раждане.
Този живот стана твърде забележителен, когато след смъртта индивидуалността на Мазарини минава през живота между смъртта и едно ново раждане.
Тук именно ние можем да видим, как при по-нататъшно минаване през областта на Меркурий, всичко, което тази личност е направила, бихме искали да кажем, се разтваря като в мъгла. Остава всичко, което тази личност е приела като идеи за християнството, остава всичко, което тази личност е изпитала като скептицизъм по отношение на науката и сега всичко това се преобразува в живота между смъртта и едно ново раждане. Науката не дава последните истини; едно силно чувство за познание, което съществуваше всъщност като полъх още при предишното минаване през сферата на Меркурий, то отново отминава и в този живот се образува кармически един особен манталитет; един манталитет, който с голяма упоритост задържа внушителни възприятия, които тази индивидуалност е изживяла, но може да развие малко понятия за следващия живот, за да ги владее.
към текста >>
Остава всичко, което тази личност е приела като идеи за християнството, остава всичко, което тази личност е изпитала като скептицизъм по отношение на науката и сега всичко това се преобразува в
живот
а между смъртта и едно ново раждане.
Този живот стана твърде забележителен, когато след смъртта индивидуалността на Мазарини минава през живота между смъртта и едно ново раждане. Тук именно ние можем да видим, как при по-нататъшно минаване през областта на Меркурий, всичко, което тази личност е направила, бихме искали да кажем, се разтваря като в мъгла.
Остава всичко, което тази личност е приела като идеи за християнството, остава всичко, което тази личност е изпитала като скептицизъм по отношение на науката и сега всичко това се преобразува в живота между смъртта и едно ново раждане.
Науката не дава последните истини; едно силно чувство за познание, което съществуваше всъщност като полъх още при предишното минаване през сферата на Меркурий, то отново отминава и в този живот се образува кармически един особен манталитет; един манталитет, който с голяма упоритост задържа внушителни възприятия, които тази индивидуалност е изживяла, но може да развие малко понятия за следващия живот, за да ги владее.
към текста >>
Науката не дава последните истини; едно силно чувство за познание, което съществуваше всъщност като полъх още при предишното минаване през сферата на Меркурий, то отново отминава и в този
живот
се образува кармически един особен манталитет; един манталитет, който с голяма упоритост задържа внушителни възприятия, които тази индивидуалност е изживяла, но може да развие малко понятия за следващия
живот
, за да ги владее.
Този живот стана твърде забележителен, когато след смъртта индивидуалността на Мазарини минава през живота между смъртта и едно ново раждане. Тук именно ние можем да видим, как при по-нататъшно минаване през областта на Меркурий, всичко, което тази личност е направила, бихме искали да кажем, се разтваря като в мъгла. Остава всичко, което тази личност е приела като идеи за християнството, остава всичко, което тази личност е изпитала като скептицизъм по отношение на науката и сега всичко това се преобразува в живота между смъртта и едно ново раждане.
Науката не дава последните истини; едно силно чувство за познание, което съществуваше всъщност като полъх още при предишното минаване през сферата на Меркурий, то отново отминава и в този живот се образува кармически един особен манталитет; един манталитет, който с голяма упоритост задържа внушителни възприятия, които тази индивидуалност е изживяла, но може да развие малко понятия за следващия живот, за да ги владее.
към текста >>
Когато наблюдава как тази индивидуалност минава през
живот
а между смъртта и едно ново раждане, човек се пита: - Каква ще бъде тази индивидуалност всъщност в едно ново въплъщение, към което сега трябва да се стреми?
Когато наблюдава как тази индивидуалност минава през живота между смъртта и едно ново раждане, човек се пита: - Каква ще бъде тази индивидуалност всъщност в едно ново въплъщение, към което сега трябва да се стреми?
С какво всъщност тя правилно е свързана сега? - Човек има чувството, че тя може да бъде свързана повече или по-малко интензивно с всичко възможно и с нищо. Всички предварителни условия вследствие на преживяното по-рано са налице. След скептицизма, през който е минала, интензивността, с която е изживяно християнството с всички негови външни обреди по всички пътища, по които някой става кардинал, е заложена дълбоко в тази личност. Личността трябва да стане богата с познания, но тя би могла да се яви и с повърхностни понятия.
към текста >>
Да, мои мили приятели, човек трябва да изпита тези неща при преминаването на
живот
а между смъртта и едно ново раждане, за да не се заблуждава, за да се получи сега едно действително точно знание.
Да, мои мили приятели, човек трябва да изпита тези неща при преминаването на живота между смъртта и едно ново раждане, за да не се заблуждава, за да се получи сега едно действително точно знание.
Когато наближава епохата на Михаил и вече е тук, тази индивидуалност се преражда като личност, която в нейния физически живот действително показва едно странно двойствено лице. Една личност, която не може да бъде истински държавник, не може да бъде напълно държавник, не може да бъде напълно духовник, която обаче е силно привлечена и към двете: Това е Хертлинг, който в напреднала възраст стана райхканцлер на Германия и като кармическо следствие трябваше да оползотвори тогава по този начин остатъците от неговия мазаринизъм; който изявява в своето професорство всички особености, с които е дошъл до християнството.
към текста >>
Когато наближава епохата на Михаил и вече е тук, тази индивидуалност се преражда като личност, която в нейния физически
живот
действително показва едно странно двойствено лице.
Да, мои мили приятели, човек трябва да изпита тези неща при преминаването на живота между смъртта и едно ново раждане, за да не се заблуждава, за да се получи сега едно действително точно знание.
Когато наближава епохата на Михаил и вече е тук, тази индивидуалност се преражда като личност, която в нейния физически живот действително показва едно странно двойствено лице.
Една личност, която не може да бъде истински държавник, не може да бъде напълно държавник, не може да бъде напълно духовник, която обаче е силно привлечена и към двете: Това е Хертлинг, който в напреднала възраст стана райхканцлер на Германия и като кармическо следствие трябваше да оползотвори тогава по този начин остатъците от неговия мазаринизъм; който изявява в своето професорство всички особености, с които е дошъл до християнството.
към текста >>
Тук ние виждаме колко безразлично е външното съдържание на вярата или възгледът на един човек в земния
живот
; защото това са неговите мисли.
Тук ние виждаме колко безразлично е външното съдържание на вярата или възгледът на един човек в земния живот; защото това са неговите мисли.
Но проучете веднъж Хекел и проучете във връзка с това какво е бил той като абат Хилдебранд, станал след това папа Григорий - мисля, че той също се намира между тези картини от Шартр, - и тогава ще видите, че фактически съществува едно динамично продължаващо действие.
към текста >>
Но това е също и при всяко
живот
но, това е целият свят, това е всеки камък, всяко растение.
Ако само арианството би победило, тогава естествено би се говорило много за Бога вътре в човека, обаче това никога не би било сторено с необходимото вътрешно страхопочитание и с необходимото вътрешно достойнство. Арианството само би считало човека на всяка степен именно като едно въплъщение на съществуващия в него Бог.
Но това е също и при всяко животно, това е целият свят, това е всеки камък, всяко растение.
Този възглед има стойност само тогава, когато той същевременно съдържа в себе си подтика, човек все повече и повече да се издига в развитието и чак тогава да намери Бога. Твърдението, че човек има нещо божествено в себе си на някаква степен от живота, има смисъл само тогава, когато схващаме това Божествено в един постоянен стремеж «към самото себе си», до което то още не е стигнало. Без съмнение би се получила една синтеза на двата възгледа, ако тази личност, за която говоря, тогава на събора би могла да получи някакво меродавно влияние.
към текста >>
Твърдението, че човек има нещо божествено в себе си на някаква степен от
живот
а, има смисъл само тогава, когато схващаме това Божествено в един постоянен стремеж «към самото себе си», до което то още не е стигнало.
Ако само арианството би победило, тогава естествено би се говорило много за Бога вътре в човека, обаче това никога не би било сторено с необходимото вътрешно страхопочитание и с необходимото вътрешно достойнство. Арианството само би считало човека на всяка степен именно като едно въплъщение на съществуващия в него Бог. Но това е също и при всяко животно, това е целият свят, това е всеки камък, всяко растение. Този възглед има стойност само тогава, когато той същевременно съдържа в себе си подтика, човек все повече и повече да се издига в развитието и чак тогава да намери Бога.
Твърдението, че човек има нещо божествено в себе си на някаква степен от живота, има смисъл само тогава, когато схващаме това Божествено в един постоянен стремеж «към самото себе си», до което то още не е стигнало.
Без съмнение би се получила една синтеза на двата възгледа, ако тази личност, за която говоря, тогава на събора би могла да получи някакво меродавно влияние.
към текста >>
И така той се оттегли в един вид отшелничество, за останалата част от своя
живот
стана отшелник, който обаче от вътрешния стремеж на неговата душа следваше един съвсем особен път.
И така той се оттегли в един вид отшелничество, за останалата част от своя живот стана отшелник, който обаче от вътрешния стремеж на неговата душа следваше един съвсем особен път.
Той се посвети именно на този път да изследва произхода на мисловната инспирация. Мистичното вглъбяване на тази личност беше насочено към това, да разбере, откъде мисленето получава своето вдъхновение. Това живееше в него като един единствен, велик копнеж - да намери произхода на мисленето в духовния свят. И накрая тази личност беше изцяло изпълнена с този копнеж. Тя умря с този копнеж, без чрез това да може да намери в този тогавашен земен живот едно конкретно заключение, без да може да намери отговор на въпроса, който я измъчваше.
към текста >>
Тя умря с този копнеж, без чрез това да може да намери в този тогавашен земен
живот
едно конкретно заключение, без да може да намери отговор на въпроса, който я измъчваше.
И така той се оттегли в един вид отшелничество, за останалата част от своя живот стана отшелник, който обаче от вътрешния стремеж на неговата душа следваше един съвсем особен път. Той се посвети именно на този път да изследва произхода на мисловната инспирация. Мистичното вглъбяване на тази личност беше насочено към това, да разбере, откъде мисленето получава своето вдъхновение. Това живееше в него като един единствен, велик копнеж - да намери произхода на мисленето в духовния свят. И накрая тази личност беше изцяло изпълнена с този копнеж.
Тя умря с този копнеж, без чрез това да може да намери в този тогавашен земен живот едно конкретно заключение, без да може да намери отговор на въпроса, който я измъчваше.
Тогава времето беше още неблагоприятно за намирането на такъв отговор.
към текста >>
Десетилетия след смъртта си тя можа да погледне назад върху земния
живот
и да вижда този земен
живот
винаги оцветен с онова, до което тя беше стигнала накрая.
И минавайки през смъртта тази личност изпита нещо особено.
Десетилетия след смъртта си тя можа да погледне назад върху земния живот и да вижда този земен живот винаги оцветен с онова, до което тя беше стигнала накрая.
В това, което можа да последва непосредствено в ретроспективното виждане на земния живот след смъртта, тази личност можа да види, как човекът мисли.
към текста >>
В това, което можа да последва непосредствено в ретроспективното виждане на земния
живот
след смъртта, тази личност можа да види, как човекът мисли.
И минавайки през смъртта тази личност изпита нещо особено. Десетилетия след смъртта си тя можа да погледне назад върху земния живот и да вижда този земен живот винаги оцветен с онова, до което тя беше стигнала накрая.
В това, което можа да последва непосредствено в ретроспективното виждане на земния живот след смъртта, тази личност можа да види, как човекът мисли.
към текста >>
През време на нейния
живот
тази монахиня, тази визионерка, тази ясновидка не влезе в никакъв конфликт с позитивното християнство.
През време на нейния живот тази монахиня, тази визионерка, тази ясновидка не влезе в никакъв конфликт с позитивното християнство.
Но тя израсна навън от позитивното християнство; тя се врасна първо в едно напълно лично устроено християнство, в едно християнство, което всъщност по-късно съвсем не съществуваше на Земята. Така че на тази личност беше зададен - бих искал да кажа, - от Вселената въпросът, как може да бъде осъществено това християнство в едно ново въплъщение в едно физическо тяло.
към текста >>
Когато обаче навлезем в по-дълбоките, повече езотеричните части на антропософския възглед, тогава ние ще почувстваме, че наистина не може да става дума за едно такова профаниране, но че светът ни изпълва със свещено благоговение, когато гледаме човешките
живот
и един след друг и чудесния начин на пренасяне на действието от минали земни съществувания в по-късните човешки съществувания на Земята.
Антропософията постоянно е била и постоянно е упреквана, именно от страна на богословите, че снема булото на свещеното, тайнственото от пълните с тайнственост истини, като с това ги профанира.
Когато обаче навлезем в по-дълбоките, повече езотеричните части на антропософския възглед, тогава ние ще почувстваме, че наистина не може да става дума за едно такова профаниране, но че светът ни изпълва със свещено благоговение, когато гледаме човешките животи един след друг и чудесния начин на пренасяне на действието от минали земни съществувания в по-късните човешки съществувания на Земята.
Нужно е само човек да не бъде самият той вътрешно профаниран или да не действа профаниращо със своето мислене, тогава не ще се правят такива упреци.
към текста >>
Тук в едри черти е скицирана нагласата, която все повече и повече би трябвало да се разпространи под влиянието на такива съзерцания, каквито бяха предишното и това, които след това би трябвало да подействат върху делата и
живот
а на онези, които внасят тяхната карма в Антропософското общество по начина, който беше описан.
Тук в едри черти е скицирана нагласата, която все повече и повече би трябвало да се разпространи под влиянието на такива съзерцания, каквито бяха предишното и това, които след това би трябвало да подействат върху делата и живота на онези, които внасят тяхната карма в Антропософското общество по начина, който беше описан.
към текста >>
8.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 21 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Лекциите, които аз държах сега, имайки предвид, че тук присъстват толкова много приятели от всички страни, тези лекции преследваха по същество целта да бъде дадено описание на кармата, което поне в някои линии трябва да доведе до разбирането на съвременния духовен
живот
в духовно отношение.
Лекциите, които аз държах сега, имайки предвид, че тук присъстват толкова много приятели от всички страни, тези лекции преследваха по същество целта да бъде дадено описание на кармата, което поне в някои линии трябва да доведе до разбирането на съвременния духовен живот в духовно отношение.
И аз бих искал следващия вторник, в последната от тези лекции да завърша онова, което в известно отношение образува един вид единство.
към текста >>
Чрез това може да се види, колко трудно е в съвременния земен
живот
да бъде внесено това, което естествено всеки човек донася със себе си от минали земни съществувания, донася го със себе си защото - може би с изключение на неговото най-последно въплъщение, - все пак той е стоял в определени първоначални отношения с духовния свят или още реално, или най-малко по традиция.
Днес искам с един пример да покажа, колко трудно всъщност може да бъде внесено в настоящето онова, което действително е подходяща за настоящето духовна наука. Не от някакви външни отношения бих искал днес да отговоря на този въпрос, а с един кармически пример. Примерът първо ще ни покаже една индивидуалност, която не е особено типична, но която е една особена индивидуалност.
Чрез това може да се види, колко трудно е в съвременния земен живот да бъде внесено това, което естествено всеки човек донася със себе си от минали земни съществувания, донася го със себе си защото - може би с изключение на неговото най-последно въплъщение, - все пак той е стоял в определени първоначални отношения с духовния свят или още реално, или най-малко по традиция.
Това може да ни покаже, как в едно съвременно човешко тяло, в съвременните отношения на възпитанието и на цивилизацията е трудно да бъде внесена предишна духовност, нещо получено по духовен начин.
към текста >>
Резултатът на този земен
живот
, бих искал да кажа, беше претопен по един особен начин, така че и двете личности извънредно интензивно изживяха ретроспективното преминаване на земния
живот
след смъртта, а също и изработването на кармата между смъртта и едно ново раждане.
Резултатът на този земен живот, бих искал да кажа, беше претопен по един особен начин, така че и двете личности извънредно интензивно изживяха ретроспективното преминаване на земния живот след смъртта, а също и изработването на кармата между смъртта и едно ново раждане.
Резултатът от това странно съжителство на Земята беше един интензивен общ живот след смъртта. Ние виждаме особено при женската личност, как след смъртта настроението, което съществуваше в преобладаването на визионерните имагинации, не се проявяваше така силно. Напротив ние намираме при тази личност след смъртта за следващия земен живот да се ражда един вид копнеж за разбиране на нещата в мисловна форма, докато в земния живот, който описах, тя беше разбрала нещата повече от говорната форма, така че после от говорната форма на изживяване те преминаха във визионерното имагиниране.
към текста >>
Резултатът от това странно съжителство на Земята беше един интензивен общ
живот
след смъртта.
Резултатът на този земен живот, бих искал да кажа, беше претопен по един особен начин, така че и двете личности извънредно интензивно изживяха ретроспективното преминаване на земния живот след смъртта, а също и изработването на кармата между смъртта и едно ново раждане.
Резултатът от това странно съжителство на Земята беше един интензивен общ живот след смъртта.
Ние виждаме особено при женската личност, как след смъртта настроението, което съществуваше в преобладаването на визионерните имагинации, не се проявяваше така силно. Напротив ние намираме при тази личност след смъртта за следващия земен живот да се ражда един вид копнеж за разбиране на нещата в мисловна форма, докато в земния живот, който описах, тя беше разбрала нещата повече от говорната форма, така че после от говорната форма на изживяване те преминаха във визионерното имагиниране.
към текста >>
Напротив ние намираме при тази личност след смъртта за следващия земен
живот
да се ражда един вид копнеж за разбиране на нещата в мисловна форма, докато в земния
живот
, който описах, тя беше разбрала нещата повече от говорната форма, така че после от говорната форма на изживяване те преминаха във визионерното имагиниране.
Резултатът на този земен живот, бих искал да кажа, беше претопен по един особен начин, така че и двете личности извънредно интензивно изживяха ретроспективното преминаване на земния живот след смъртта, а също и изработването на кармата между смъртта и едно ново раждане. Резултатът от това странно съжителство на Земята беше един интензивен общ живот след смъртта. Ние виждаме особено при женската личност, как след смъртта настроението, което съществуваше в преобладаването на визионерните имагинации, не се проявяваше така силно.
Напротив ние намираме при тази личност след смъртта за следващия земен живот да се ражда един вид копнеж за разбиране на нещата в мисловна форма, докато в земния живот, който описах, тя беше разбрала нещата повече от говорната форма, така че после от говорната форма на изживяване те преминаха във визионерното имагиниране.
към текста >>
Понеже възгледите бяха така оживени, при тази личност се прояви силно знание за това, как с женската природа изобщо е свързан визионерният
живот
, който именно тази личност имаше.
Но нещо странно се разви при онази личност, която в предихристиянските столетия беше жена, а в това време беше мъж.
Понеже възгледите бяха така оживени, при тази личност се прояви силно знание за това, как с женската природа изобщо е свързан визионерният живот, който именно тази личност имаше.
Не, че общо взето визионерният живот е свързан с женската личност; а че целият основен характер на визионерния живот беше донесен от миналото женско въплъщение. И чрез това на тази личност се откриха безброй тайни, които се отнасят за взаимодействието между Земята и Луната, безброй тайни, които например се отнасят за възпроизводния, за размножителния живот. Именно в тази област извънредно добре бе запозната сега тази мъжка личност.
към текста >>
Не, че общо взето визионерният
живот
е свързан с женската личност; а че целият основен характер на визионерния
живот
беше донесен от миналото женско въплъщение.
Но нещо странно се разви при онази личност, която в предихристиянските столетия беше жена, а в това време беше мъж. Понеже възгледите бяха така оживени, при тази личност се прояви силно знание за това, как с женската природа изобщо е свързан визионерният живот, който именно тази личност имаше.
Не, че общо взето визионерният живот е свързан с женската личност; а че целият основен характер на визионерния живот беше донесен от миналото женско въплъщение.
И чрез това на тази личност се откриха безброй тайни, които се отнасят за взаимодействието между Земята и Луната, безброй тайни, които например се отнасят за възпроизводния, за размножителния живот. Именно в тази област извънредно добре бе запозната сега тази мъжка личност.
към текста >>
И чрез това на тази личност се откриха безброй тайни, които се отнасят за взаимодействието между Земята и Луната, безброй тайни, които например се отнасят за възпроизводния, за размножителния
живот
.
Но нещо странно се разви при онази личност, която в предихристиянските столетия беше жена, а в това време беше мъж. Понеже възгледите бяха така оживени, при тази личност се прояви силно знание за това, как с женската природа изобщо е свързан визионерният живот, който именно тази личност имаше. Не, че общо взето визионерният живот е свързан с женската личност; а че целият основен характер на визионерния живот беше донесен от миналото женско въплъщение.
И чрез това на тази личност се откриха безброй тайни, които се отнасят за взаимодействието между Земята и Луната, безброй тайни, които например се отнасят за възпроизводния, за размножителния живот.
Именно в тази област извънредно добре бе запозната сега тази мъжка личност.
към текста >>
И ние виждаме, как и двете личности минаха през вратата на смъртта, прекараха
живот
а между смъртта и едно ново раждане, как първо в свръхсетивната област те живяха с поглед насочен към настъпването на епохата на Съзнателната душа, изпитаха това настъпване на епохата на Съзнателната душа още в свръхсетивните светове.
И ние виждаме, как и двете личности минаха през вратата на смъртта, прекараха живота между смъртта и едно ново раждане, как първо в свръхсетивната област те живяха с поглед насочен към настъпването на епохата на Съзнателната душа, изпитаха това настъпване на епохата на Съзнателната душа още в свръхсетивните светове.
След това онази личност, която описах първо в женско въплъщение, след това в мъжко въплъщение, се прероди отново като мъж. Много интересно е, че и двете личности се преродиха заедно. Обаче онази личност, която в миналото въплъщение, т. е. във второто, беше жена, отново се роди като мъж, така че сега и двамата се преродиха като мъже. Едната, която предимно трябва да ни интересува, която в древни времена беше женска личност, след това в първите християнски столетия се прероди като мъж, първият път беше от юдейски произход, вторият път носеше в себе си извънредно смесена кръв, тази личност се прероди после в 16-то столетие в лицето на италианския утопист Томас Кампанелла.
към текста >>
Нека разгледаме, доколкото е необходимо за разбирането на кармата,
живот
а на Томас Кампанелла, нека разгледаме добре този
живот
.
Нека разгледаме, доколкото е необходимо за разбирането на кармата, живота на Томас Кампанелла, нека разгледаме добре този живот.
Той се роди с извънредно силна възприемчивост по отношение на своето християнско възпитание, така че още от рано започна да изучава книгата на Тома Аквински «Сумма». И от настроенията, които си беше усвоил от предишния визионерен живот и които все повече се превръщат в точно обратните настроения да опознае нещата по пътя на мислите, той се вживява в силно мисловния елемент, който се намира в споменатата книга на Тома Аквински, изучава я усърдно и сега именно в 16-то столетие става доминиканец.
към текста >>
И от настроенията, които си беше усвоил от предишния визионерен
живот
и които все повече се превръщат в точно обратните настроения да опознае нещата по пътя на мислите, той се вживява в силно мисловния елемент, който се намира в споменатата книга на Тома Аквински, изучава я усърдно и сега именно в 16-то столетие става доминиканец.
Нека разгледаме, доколкото е необходимо за разбирането на кармата, живота на Томас Кампанелла, нека разгледаме добре този живот. Той се роди с извънредно силна възприемчивост по отношение на своето християнско възпитание, така че още от рано започна да изучава книгата на Тома Аквински «Сумма».
И от настроенията, които си беше усвоил от предишния визионерен живот и които все повече се превръщат в точно обратните настроения да опознае нещата по пътя на мислите, той се вживява в силно мисловния елемент, който се намира в споменатата книга на Тома Аквински, изучава я усърдно и сега именно в 16-то столетие става доминиканец.
към текста >>
В мисленето си, което той строго насочва в смисъла на книгата «Сумма» на Тома Аквински, постоянно се вмъква определено безпокойство чрез духовния атавистично-визионерен
живот
, който някога е съществувал в него.
В мисленето си, което той строго насочва в смисъла на книгата «Сумма» на Тома Аквински, постоянно се вмъква определено безпокойство чрез духовния атавистично-визионерен живот, който някога е съществувал в него.
към текста >>
И докато от една страна с пълен вътрешен ентусиазъм става доминиканец - той се запознава именно в манастира Козенца - това е забележителното, - с един много уважаван еврейски кабалист и съединява сега изучаването на еврейската Кабала с това, което изниква като последствие от неговия стар визионерен
живот
, като го свързва от своя страна с онова, което беше станало от томизма всред ордена на доминиканците.
Забележително е, че Кампанелла, търси подкрепа и опорна точка, за да приведе във вътрешна връзка онова, което някога е владеел като едно визионерно виждане на света.
И докато от една страна с пълен вътрешен ентусиазъм става доминиканец - той се запознава именно в манастира Козенца - това е забележителното, - с един много уважаван еврейски кабалист и съединява сега изучаването на еврейската Кабала с това, което изниква като последствие от неговия стар визионерен живот, като го свързва от своя страна с онова, което беше станало от томизма всред ордена на доминиканците.
Всичко това живее в него, би трябвало да се каже, в един визионерен копнеж; то се слива и живее в един визионерен копнеж. Той би искал да направи нещо, което би помогнало да се изяви навън целия този светъл вътрешен духовен живот. Понеже постоянно в неговата душа - това не ще се открие от биографите, но то се представя на духовното виждане, - нещо казва: - Да, зад всички неща има дух; тогава и в човешкия живот трябва да се намира духът, който е във Вселената! -
към текста >>
Той би искал да направи нещо, което би помогнало да се изяви навън целия този светъл вътрешен духовен
живот
.
Забележително е, че Кампанелла, търси подкрепа и опорна точка, за да приведе във вътрешна връзка онова, което някога е владеел като едно визионерно виждане на света. И докато от една страна с пълен вътрешен ентусиазъм става доминиканец - той се запознава именно в манастира Козенца - това е забележителното, - с един много уважаван еврейски кабалист и съединява сега изучаването на еврейската Кабала с това, което изниква като последствие от неговия стар визионерен живот, като го свързва от своя страна с онова, което беше станало от томизма всред ордена на доминиканците. Всичко това живее в него, би трябвало да се каже, в един визионерен копнеж; то се слива и живее в един визионерен копнеж.
Той би искал да направи нещо, което би помогнало да се изяви навън целия този светъл вътрешен духовен живот.
Понеже постоянно в неговата душа - това не ще се открие от биографите, но то се представя на духовното виждане, - нещо казва: - Да, зад всички неща има дух; тогава и в човешкия живот трябва да се намира духът, който е във Вселената! -
към текста >>
Понеже постоянно в неговата душа - това не ще се открие от биографите, но то се представя на духовното виждане, - нещо казва: - Да, зад всички неща има дух; тогава и в човешкия
живот
трябва да се намира духът, който е във Вселената!
Забележително е, че Кампанелла, търси подкрепа и опорна точка, за да приведе във вътрешна връзка онова, което някога е владеел като едно визионерно виждане на света. И докато от една страна с пълен вътрешен ентусиазъм става доминиканец - той се запознава именно в манастира Козенца - това е забележителното, - с един много уважаван еврейски кабалист и съединява сега изучаването на еврейската Кабала с това, което изниква като последствие от неговия стар визионерен живот, като го свързва от своя страна с онова, което беше станало от томизма всред ордена на доминиканците. Всичко това живее в него, би трябвало да се каже, в един визионерен копнеж; то се слива и живее в един визионерен копнеж. Той би искал да направи нещо, което би помогнало да се изяви навън целия този светъл вътрешен духовен живот.
Понеже постоянно в неговата душа - това не ще се открие от биографите, но то се представя на духовното виждане, - нещо казва: - Да, зад всички неща има дух; тогава и в човешкия живот трябва да се намира духът, който е във Вселената!
-
към текста >>
Испанците го хвърлят в затвора поради участието му в заговора и откъснат от света, той прекарва един
живот
, който за 27 години заличава неговото земно съществуване.
Всичко това действа също и върху сферата на емоциите. Той живее в Долна Италия. Долна Италия е поробена от испанците. Той взима участие в един заговор за освобождаването на Долна Италия, бива заловен и затворен, като прекарва в затвора от 1599 до 1626 година.
Испанците го хвърлят в затвора поради участието му в заговора и откъснат от света, той прекарва един живот, който за 27 години заличава неговото земно съществуване.
към текста >>
А сега да съпоставим тези две неща: Когато бива хвърлен в затвора, Томас Кампанелла е в началото на 30-те години на своя
живот
, съвсем в началото на 30-те години.
А сега да съпоставим тези две неща: Когато бива хвърлен в затвора, Томас Кампанелла е в началото на 30-те години на своя живот, съвсем в началото на 30-те години.
Останалото време той прекарва в затвора. Това е едното.
към текста >>
В начина, по който той си представя изграден държавния
живот
, има нещо от манастирската строгост, а от друга страна в него прозира много нещо от миналата духовност.
Каква личност е той? Той издига идеята за слънчевата държава[2]. В душата на този Тома Кампанелла от миналите въплъщения свети цялата астрология, цялото духовно виждане на света. Той измисля и описва в своите съчинения за слънчевата държава, една социална утопия, в която вярва, че всички хора ще могат да бъдат щастливи чрез едно разумно социално устройство, чрез една разумна социална конфигурация. Това, което той описва като слънчев град, като слънчевата държава, в известно отношение има една манастирска строгост; в него има нещо от това, което той е приел от ордена на доминиканците.
В начина, по който той си представя изграден държавния живот, има нещо от манастирската строгост, а от друга страна в него прозира много нещо от миналата духовност.
На върха на тази държава, която трябва да бъде идеалната държава, трябва да стои един върховен кормчия, който е един вид главен метафизикус и т. н., който трябва да намери насочващите линии за конфигурацията, за управлението на държавата от духа. До него стоят други чиновници, например върховният министър, които до най-малките подробности трябва да изпълняват всички правила, каквито хората имаха именно още в това време, когато чрез кармата от миналите земни виждания тези правила изникваха от душата като спомени. Всичко това в него изплува нагоре. Той искаше тази слънчева държава да бъде управлявана според астрологически принципи.
към текста >>
Тук имаме един човек, който иска да намери насочващите линии за управлението на държавата от силата на Слънцето, на звездите, който иска да внесе Слънцето в земния
живот
и повече от 20 години изнемогва в тъмнината на затвора и само през тесни отвори може да гледа навън естественото светене на Слънцето; в душата на когото в мъчителни чувства и усещания оживява всичко възможно, което по-рано, в минали земни съществувания е проникнало в тази душа.
Но представете си тези две неща: Тук имаме една личност, която има тези минали преживявания, тези предварителни жизнени условия от минали земни съществувания, както аз ви ги описах.
Тук имаме един човек, който иска да намери насочващите линии за управлението на държавата от силата на Слънцето, на звездите, който иска да внесе Слънцето в земния живот и повече от 20 години изнемогва в тъмнината на затвора и само през тесни отвори може да гледа навън естественото светене на Слънцето; в душата на когото в мъчителни чувства и усещания оживява всичко възможно, което по-рано, в минали земни съществувания е проникнало в тази душа.
След това Томас Кампанелла е освободен чрез папа Урбан и отива в Париж, където намира благоразположението и покровителството на Ришельо, получава пенсия и прекарва последните си години в Париж.
към текста >>
Още преди земния си
живот
, когато живееха своя свръхсетивен
живот
в епохата на Съзнателната душа, в тях се появи враждебност към предишния им духовен
живот
, защото в едно съвременно земно тяло действително е трудно да бъде внесено това, което в миналото е било изживяно духовно.
Виждате ли, мои мили приятели, така е станало с много души.
Още преди земния си живот, когато живееха своя свръхсетивен живот в епохата на Съзнателната душа, в тях се появи враждебност към предишния им духовен живот, защото в едно съвременно земно тяло действително е трудно да бъде внесено това, което в миналото е било изживяно духовно.
Съвременното земно тяло и съвременното земно развитие водят човека към рационализъм и интелектуализъм.
към текста >>
Тази индивидуалност, която в нейното последно въплъщение беше Томас Кампанелла, видя в онзи
живот
, който последва
живот
а като Томас Кампанелла, единствената възможност да създаде изравняване в относително прибързано ново въплъщение на Земята.
Тази индивидуалност, която в нейното последно въплъщение беше Томас Кампанелла, видя в онзи живот, който последва живота като Томас Кампанелла, единствената възможност да създаде изравняване в относително прибързано ново въплъщение на Земята.
Но поради условията, които съществуваха, това не се получи така лесно, понеже в свръхсетивния свят тази личност от една страна израсна извънредно силно в елемента на съзнанието от първото време на Съзнателната душа, израсна в рационализма и интелектуализма. И именно при ретроспективното изживяване на времето в затвора постоянно избликваше миналото състояние на визионерство, духовното виждане.
към текста >>
Сега за тази личност се създаде възможността да живее в свободен контакт със света още веднъж в земния
живот
, в който в последното си въплъщение като Томас Кампанелла тя беше прекарала в затвора.
Сега за тази личност се създаде възможността да живее в свободен контакт със света още веднъж в земния живот, в който в последното си въплъщение като Томас Кампанелла тя беше прекарала в затвора.
към текста >>
Тази индивидуалност, която беше минала през три земни съществувания, в които другата личност винаги беше нещо за нея, което подкрепяше и ръководеше
живот
а й, сега тази личност намери възможността да изпита в един
живот
това, което в
живот
а си като Кампанелла тя беше пропуснала през време на 27-годишното пребиваване в затвора.
Моля ви, разберете добре това. Сега другата личност не дойде заедно с нея на Земята, защото за нея не съществуваше този повод.
Тази индивидуалност, която беше минала през три земни съществувания, в които другата личност винаги беше нещо за нея, което подкрепяше и ръководеше живота й, сега тази личност намери възможността да изпита в един живот това, което в живота си като Кампанелла тя беше пропуснала през време на 27-годишното пребиваване в затвора.
Това, което тя беше пропуснала в тъмнината на затвора, сега й се даде възможност да го изпита в един нов земен живот.
към текста >>
Това, което тя беше пропуснала в тъмнината на затвора, сега й се даде възможност да го изпита в един нов земен
живот
.
Моля ви, разберете добре това. Сега другата личност не дойде заедно с нея на Земята, защото за нея не съществуваше този повод. Тази индивидуалност, която беше минала през три земни съществувания, в които другата личност винаги беше нещо за нея, което подкрепяше и ръководеше живота й, сега тази личност намери възможността да изпита в един живот това, което в живота си като Кампанелла тя беше пропуснала през време на 27-годишното пребиваване в затвора.
Това, което тя беше пропуснала в тъмнината на затвора, сега й се даде възможност да го изпита в един нов земен живот.
към текста >>
Представете си зрялото състояние на един човек преди епохата на възраждането в 30-та година на неговия
живот
.
Какво беше следствието, мои мили приятели, след всички предпоставки от миналите земни съществувания, какво беше следствието? Сега представете си: Когато Кампанелла беше на около 30 години, той бе хвърлен в затвора.
Представете си зрялото състояние на един човек преди епохата на възраждането в 30-та година на неговия живот.
Представете си: Сега действа това, което е било пропуснато тогава в затвора, където обаче всичко друго, духовното и рационалистичното свети в него, изпраща отвън своите лъчи в него. Навсякъде наоколо иначе има светлина и само тези затворнически години са тъмнина. Всичко лъчезари вътре, лъчезари едно през друго. Едно през друго лъчезари ясновиждане, омраза към жените, произлязла от онова, което аз ви описах, но и много силно остроумие. Всичко това действа едно в друго, действа така едно в друго, както то може да се изяви като резултат на зрялото развитие на 30-те години на човек от възраждането.
към текста >>
В детското тяло при раждането е внесено онова, което всъщност е определено за една по-късна епоха на
живот
а.
Тази индивидуалност се прероди отново в предпоследното десетилетие, в прехода към последното десетилетие на 19-и век.
В детското тяло при раждането е внесено онова, което всъщност е определено за една по-късна епоха на живота.
Сега той отново се преражда като мъж. Това е само повторение на затворническото време, така говори кармата в този случай. Нищо чудно, че младежът се преражда извънредно много преждевременно зрял. Разбира се от само себе си, че това са само детските растежни сили, обаче с това, което е било пропуснато през време на пребиваването в затвора, със зрелостта на 30-те години - преждевременно узрял! Така действа кармата.
към текста >>
Една странна склонност се установява в това - наваксване на
живот
а, бих искал да кажа.
Една странна склонност се установява в това - наваксване на живота, бих искал да кажа.
Мъждеят отново старите възгледи на астрологията, старите възгледи за духовното в цялата природа, които бяха така величествени при тази индивидуалност в първите християнски столетия. То изниква по един детски начин, но живее така силно в него, че той изпитва силна антипатия към изградената по математически начин естествена наука. И когато след това през 90-те години на миналото столетие влиза в гимназията, той учи блестящо езиците, всичко, което не е естествена наука, което не е математика. Обаче куриозното за онзи, който може да съди за кармическите връзки, действително ощастливяващо-изненадващото във възгледа е това, че той изучава много бързо освен новите езици, френски, италиански, испански, за да внесе в своя манталитет - ако ми е позволено да употребя този израз, - онова, което по-рано го беше разбунтувало против испанското владичество, за да го опресни отново.
към текста >>
Именно това, което беше най-горчивото през време на затворническия
живот
, то идва в онази подсъзнателна област, където царува именно говорът, езикът.
Вижте как кармата действа, как тя действа в тази индивидуалност: Бие на очи, че това момче изучава вън от училището много бързо испанския език, само защото бащата случайно има предпочитание към него - това показва отново кармата, - бързо изучава в толкова ранна младост един толкова отдалечен от неговия език. Това означава едно пълно повлияване на цялото душевно устройство. Така че този основен тон на затворничеството, където го беше довело разбунтуването против испанците, изплува в неговата душа чрез това, че испанският език оживява в него и прониква неговите идеи, неговите мисли.
Именно това, което беше най-горчивото през време на затворническия живот, то идва в онази подсъзнателна област, където царува именно говорът, езикът.
Едва когато влиза в университета, той се занимава малко с естествена наука, защото времето изисква това. За да бъде някой образован човек в нашето време, той трябва да познава нещо от естествената наука.
към текста >>
И сега, след като Отто Вайнингер беше наваксал естественонаучните си познания в университета, той внася всичко това, което кипи в него, което кипи така, както може да го даде само един земен
живот
, който е повторение на една празнота в миналия земен
живот
, той внася всичко това в своята докторска дисертация, когато взема доктората си във Виенския университет, и след това го преработва в една дебела книга «Пол и характер»[3].
И сега, след като Отто Вайнингер беше наваксал естественонаучните си познания в университета, той внася всичко това, което кипи в него, което кипи така, както може да го даде само един земен живот, който е повторение на една празнота в миналия земен живот, той внася всичко това в своята докторска дисертация, когато взема доктората си във Виенския университет, и след това го преработва в една дебела книга «Пол и характер»[3].
към текста >>
Всичко това ви показва, колко много може да съществува в една душа като духовност, как това много може да се събере с интелектуализма в свръхсетивния свят, при настъпването на епохата на Съзнателната душа, как обаче то иска да се изяви, но не може да се изяви в съвременната епоха, даже и когато
живот
ът, който е прекаран по този начин, е, така да се каже, само повторението на изгубеното в затвора време от миналото земно съществуване.
И така при този Вайнингер можете фактически да намерите нещо от виждане, съединено с краен рационализъм, и можете също да намерите омразата към онова, което му се е случило в едно минало въплъщение, което обаче сега не се проявява в омраза към това, което той е знаел, а в омраза към неговото женско въплъщение, което в книгата «Пол и характер» се изявява в една омраза към жената, отиваща чак до безсмислие и глупост.
Всичко това ви показва, колко много може да съществува в една душа като духовност, как това много може да се събере с интелектуализма в свръхсетивния свят, при настъпването на епохата на Съзнателната душа, как обаче то иска да се изяви, но не може да се изяви в съвременната епоха, даже и когато животът, който е прекаран по този начин, е, така да се каже, само повторението на изгубеното в затвора време от миналото земно съществуване.
към текста >>
Неговият биограф описва[5], че към края на своя
живот
той е усвоил навика да гледа през много малки дупки, които си е правил, да гледа от едно тъмно помещение навън в една осветена повърхнина и че това му е доставяло особено голяма радост.
При Вайнингер се проявяват странни наклонности, отново нещо извънредно важно за онзи, който може да разбере кармическите връзки.
Неговият биограф описва[5], че към края на своя живот той е усвоил навика да гледа през много малки дупки, които си е правил, да гледа от едно тъмно помещение навън в една осветена повърхнина и че това му е доставяло особено голяма радост.
Тук прозират най-вътрешните, най-непосредствените навици на живота, целият затворнически живот.
към текста >>
Тук прозират най-вътрешните, най-непосредствените навици на
живот
а, целият затворнически
живот
.
При Вайнингер се проявяват странни наклонности, отново нещо извънредно важно за онзи, който може да разбере кармическите връзки. Неговият биограф описва[5], че към края на своя живот той е усвоил навика да гледа през много малки дупки, които си е правил, да гледа от едно тъмно помещение навън в една осветена повърхнина и че това му е доставяло особено голяма радост.
Тук прозират най-вътрешните, най-непосредствените навици на живота, целият затворнически живот.
към текста >>
А сега помислете, как с този
живот
е била свързана Южна Италия.
А сега помислете, как с този живот е била свързана Южна Италия.
Там се е разигравало това, което го е въвело в този земен живот.
към текста >>
Там се е разигравало това, което го е въвело в този земен
живот
.
А сега помислете, как с този живот е била свързана Южна Италия.
Там се е разигравало това, което го е въвело в този земен живот.
към текста >>
Чудно ли е, че един
живот
, който е отражение на един затворнически
живот
, е болезнено засегнат от залеза на Слънцето, който напомня за започващата тъмнина?
Сега той е на възраст 22 години, намира се в 23-та година. Всичко това действа върху него. В душата му се развиват странни навици.
Чудно ли е, че един живот, който е отражение на един затворнически живот, е болезнено засегнат от залеза на Слънцето, който напомня за започващата тъмнина?
Ето защо Вайнингер винаги чувства слънчевите залези като нещо непоносимо. Но, мои мили приятели, в младото тяло той има зрелостта на 30-годишния. Без съмнение, когато по-малко надарените хора са арогантни, суетни, това не е красиво; но тук ние разбираме от цялата карма, че той се считаше за нещо особено.
към текста >>
Той показваше най-различни ненормалности, защото този
живот
беше повторението на един затворнически
живот
.
Той показваше най-различни ненормалности, защото този живот беше повторението на един затворнически живот.
В такъв случай човек не върши винаги съвсем нормални неща. Когато тези ненормални неща се изпълняват кармически, тогава въпросният човек може да направи на един обикновен психиатър впечатлението за един епилептик. Такова впечатление правеше също и Вайнингер. Обаче тази епилепсия беше повторението на затворническия живот, това бяха предпазни действия, които сега нямаха никакъв смисъл в един свободен живот, а бяха само кармическите повторения на затворническия живот. И нека не се чудим, че, когато се намира в началото на своята 20-та година, той внезапно изпитва силното желание да направи съвсем самичък едно пътуване до Италия.
към текста >>
Обаче тази епилепсия беше повторението на затворническия
живот
, това бяха предпазни действия, които сега нямаха никакъв смисъл в един свободен
живот
, а бяха само кармическите повторения на затворническия
живот
.
Той показваше най-различни ненормалности, защото този живот беше повторението на един затворнически живот. В такъв случай човек не върши винаги съвсем нормални неща. Когато тези ненормални неща се изпълняват кармически, тогава въпросният човек може да направи на един обикновен психиатър впечатлението за един епилептик. Такова впечатление правеше също и Вайнингер.
Обаче тази епилепсия беше повторението на затворническия живот, това бяха предпазни действия, които сега нямаха никакъв смисъл в един свободен живот, а бяха само кармическите повторения на затворническия живот.
И нека не се чудим, че, когато се намира в началото на своята 20-та година, той внезапно изпитва силното желание да направи съвсем самичък едно пътуване до Италия. През време на това пътуване той написва една чудесна малка книжка «Върху последните неща», в която се намират описания от елементарно естество, които ни изглеждат така, като че някой иска да окарикатури описанията за Атлантида, великолепно, но естествено от психиатрична гледна точка съвсем налудничаво. Но ние трябва да разглеждаме това кармически. Той стремглаво отпътува за Италия и се връща оттам, прекарва известно време в близост до Виена в Брун ам Гебирге. Завърнал се от Италия той написва още някои мисли, които са му дошли през време на пътуването за Италия, величествени идеи върху съзвучието между моралното и природното, след това взема под наем дома, в който е починал Бетховен, живее няколко дни в стаята, където е починал Бетовен и - сега той вече е изживял своето затворничество от миналия живот, - се застрелва.
към текста >>
Завърнал се от Италия той написва още някои мисли, които са му дошли през време на пътуването за Италия, величествени идеи върху съзвучието между моралното и природното, след това взема под наем дома, в който е починал Бетховен, живее няколко дни в стаята, където е починал Бетовен и - сега той вече е изживял своето затворничество от миналия
живот
, - се застрелва.
Обаче тази епилепсия беше повторението на затворническия живот, това бяха предпазни действия, които сега нямаха никакъв смисъл в един свободен живот, а бяха само кармическите повторения на затворническия живот. И нека не се чудим, че, когато се намира в началото на своята 20-та година, той внезапно изпитва силното желание да направи съвсем самичък едно пътуване до Италия. През време на това пътуване той написва една чудесна малка книжка «Върху последните неща», в която се намират описания от елементарно естество, които ни изглеждат така, като че някой иска да окарикатури описанията за Атлантида, великолепно, но естествено от психиатрична гледна точка съвсем налудничаво. Но ние трябва да разглеждаме това кармически. Той стремглаво отпътува за Италия и се връща оттам, прекарва известно време в близост до Виена в Брун ам Гебирге.
Завърнал се от Италия той написва още някои мисли, които са му дошли през време на пътуването за Италия, величествени идеи върху съзвучието между моралното и природното, след това взема под наем дома, в който е починал Бетховен, живее няколко дни в стаята, където е починал Бетовен и - сега той вече е изживял своето затворничество от миналия живот, - се застрелва.
Кармата беше изпълнена. Той се застрелва, подавайки се на един вътрешен подтик, защото има представата, че би станал съвсем лош човек, ако би живял по-нататък. На него не му се удаде вече възможността да живее по-нататък, защото кармата беше изпълнена.
към текста >>
Естествено ние бихме искали също да си представим, че ако душата на Вайнингер би искала да приеме духовни светогледи, тя въпреки всичко би могла да продължи развитието, а не просто да трябва да приключи повторението на затворническия
живот
чрез самоубийство.
Естествено ние бихме искали също да си представим, че ако душата на Вайнингер би искала да приеме духовни светогледи, тя въпреки всичко би могла да продължи развитието, а не просто да трябва да приключи повторението на затворническия живот чрез самоубийство.
към текста >>
Мисля, че можахме да хвърлим един дълбок поглед в кармическите връзки, също и доколкото това осветлява определени кармически връзки на духовния
живот
на настоящето, като разгледахме тези четири следващи едно след друго въплъщения на една все пак извънредно интересна индивидуалност, които въплъщения обхващат
живот
а от 6-то столетие преди Тайната на Голгота до днес.
Мисля, че можахме да хвърлим един дълбок поглед в кармическите връзки, също и доколкото това осветлява определени кармически връзки на духовния живот на настоящето, като разгледахме тези четири следващи едно след друго въплъщения на една все пак извънредно интересна индивидуалност, които въплъщения обхващат живота от 6-то столетие преди Тайната на Голгота до днес.
Тук ние имаме един период от време, към който принадлежи всичко онова, което трябва да разгледаме, ако искаме да разберем живота на настоящето.
към текста >>
Тук ние имаме един период от време, към който принадлежи всичко онова, което трябва да разгледаме, ако искаме да разберем
живот
а на настоящето.
Мисля, че можахме да хвърлим един дълбок поглед в кармическите връзки, също и доколкото това осветлява определени кармически връзки на духовния живот на настоящето, като разгледахме тези четири следващи едно след друго въплъщения на една все пак извънредно интересна индивидуалност, които въплъщения обхващат живота от 6-то столетие преди Тайната на Голгота до днес.
Тук ние имаме един период от време, към който принадлежи всичко онова, което трябва да разгледаме, ако искаме да разберем живота на настоящето.
към текста >>
9.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Понеже ние живеем сега в епохата на развитието на Съзнателната душа, на онова развитие на душата, което особено изгражда интелекта, който владее днес целия
живот
, макар често да говорим за чувство и сърдечност; ние развиваме онази душевна способност, която най-много може да се еманципира от елементарното човешко естество, от това, което човекът носи в себе си като негова по-дълбока душевна същност.
От разглежданията през последната неделя вие ще сте разбрали, че така както човекът телесно е устроен в настоящето време и чрез възпитанието, той не може да внесе в настоящето въплъщение това, което действа като духовно съдържание от минали земни въплъщения, даже когато това настоящо въплъщение е така забележително както онова, за което аз говорих последната неделя.
Понеже ние живеем сега в епохата на развитието на Съзнателната душа, на онова развитие на душата, което особено изгражда интелекта, който владее днес целия живот, макар често да говорим за чувство и сърдечност; ние развиваме онази душевна способност, която най-много може да се еманципира от елементарното човешко естество, от това, което човекът носи в себе си като негова по-дълбока душевна същност.
към текста >>
Със студения разум се назовава преследването на всички онези пътища, които не вървят към идеалите на душата, а които са насочени към това, хората да си набелязват предварително пътищата на
живот
а според ползата, която преследват.
Съзнанието за тази еманципация на интелектуалното се проявява тогава, когато се говори за студения ум, в който хората изявяват техния егоизъм, в който хората изявяват тяхното безучастие, тяхната липса на състрадание към останалото човечество, даже често пъти и към техните близки.
Със студения разум се назовава преследването на всички онези пътища, които не вървят към идеалите на душата, а които са насочени към това, хората да си набелязват предварително пътищата на живота според ползата, която преследват.
към текста >>
Одухотворената любов, която е свалила от себе си колкото е възможно повече от това, което често пъти се примесва в любовта от егоизма, това одухотворено отдаване на света, на
живот
а, на човека, на Бог, на идеята, това е нещо, което изцяло прониква платоническото схващане на
живот
а.
Одухотворената любов, която е свалила от себе си колкото е възможно повече от това, което често пъти се примесва в любовта от егоизма, това одухотворено отдаване на света, на живота, на човека, на Бог, на идеята, това е нещо, което изцяло прониква платоническото схващане на живота.
И то е онова, което в определени епохи отстъпва на заден план, което обаче след това винаги отново проблясва. Понеже платонизмът постоянно бива отново приет, отново образува тук или там онова, на което хората се опират, издигайки се нагоре, той също се включваше и в това, което се преподаваше в школата на Шартр.
към текста >>
Защото християнството не е едно учение, а християнството е едно течение в
живот
а, което е свързано с Тайната на Голгота и за действителното християнство може да се говори едва от Тайната на Голгота насам.
Често пъти хората са виждали в Платон един вид предтеча на християнството. Но да се мисли, че Платон е бил предтеча на християнството, това значи криво да разбираме християнството.
Защото християнството не е едно учение, а християнството е едно течение в живота, което е свързано с Тайната на Голгота и за действителното християнство може да се говори едва от Тайната на Голгота насам.
Ние можем да говорим, че е имало християни в смисъла, че те са обожавали преди Тайната на Голгота онова същество, което след това бе познато в земния живот като Христос, обожавали са го като съществото на Слънцето, виждали са същото същество в слънчевата същност. Ако искаме да говорим в този смисъл за предтечи на християнството, ние трябва да говорим обаче за много ученици на мистериите като такива предтечи; тогава можем да говорим също и за Платон като за един предтеча на християнството. Естествено, ние трябва да разбираме нещата правилно.
към текста >>
Ние можем да говорим, че е имало християни в смисъла, че те са обожавали преди Тайната на Голгота онова същество, което след това бе познато в земния
живот
като Христос, обожавали са го като съществото на Слънцето, виждали са същото същество в слънчевата същност.
Често пъти хората са виждали в Платон един вид предтеча на християнството. Но да се мисли, че Платон е бил предтеча на християнството, това значи криво да разбираме християнството. Защото християнството не е едно учение, а християнството е едно течение в живота, което е свързано с Тайната на Голгота и за действителното християнство може да се говори едва от Тайната на Голгота насам.
Ние можем да говорим, че е имало християни в смисъла, че те са обожавали преди Тайната на Голгота онова същество, което след това бе познато в земния живот като Христос, обожавали са го като съществото на Слънцето, виждали са същото същество в слънчевата същност.
Ако искаме да говорим в този смисъл за предтечи на християнството, ние трябва да говорим обаче за много ученици на мистериите като такива предтечи; тогава можем да говорим също и за Платон като за един предтеча на християнството. Естествено, ние трябва да разбираме нещата правилно.
към текста >>
Въпреки, че платонизмът проблясваше тук и там, когато Платон насочваше поглед надолу към онова, което на Земята се развиваше като платонизъм, за него то означаваше едно ужасно смущение на неговия свръхсетивен душевен и духовен
живот
.
Всъщност на Платон му беше трудно да пренесе през следващите времена, през свръхсетивния свят онова, което носеше в своята душа във въплъщението си като Платон.
Въпреки, че платонизмът проблясваше тук и там, когато Платон насочваше поглед надолу към онова, което на Земята се развиваше като платонизъм, за него то означаваше едно ужасно смущение на неговия свръхсетивен душевен и духовен живот.
към текста >>
А сега проследете всичко това, до чудесната книжка «Гьоте и любовта»[7] и вие действително ще намерите в нея това, което някой може да каже за платоническата любов в непосредствения
живот
без интелектуализъм.
А сега проследете всичко това, до чудесната книжка «Гьоте и любовта»[7] и вие действително ще намерите в нея това, което някой може да каже за платоническата любов в непосредствения живот без интелектуализъм.
Че в тази книжка «Гьоте и любовта» е дадено нещо извънредно по стил и поведение, това така хубаво ме впечатли веднъж, когато говорех за тази книжка със сестрата на Шрьоер. Тя нарече стила «съвсем сладък от зрялост». И действително такъв е този стил. Това е един хубав израз - съвсем сладък от зрялост. Всичко е така - не може да се каже концентрирано в този случай, а отлично фино изградено.
към текста >>
Но от друга страна именно в Шрьоер в края на 19-то столетие се появява един свят от факти, който в невероятно дълбок смисъл действа изясняващо за това, което може да отговори на въпроса: - Как да внесем духовност в
живот
а на настоящето?
Така вие виждате, как в действителност протича историята на света. Тя протича така, че се вижда: Онова, което имаме в настоящето, излиза на повърхността наистина с пречки, с препятствия, но от друга страна също добре подготвено. И всъщност, когато четете това чудесно, подобно на химн описание на женското същество при Карл Юлиус Шрьоер, когато вземете неговата хубава статия, която той написа като добавка към неговата История на литературата, «Немската поезия на 19-то столетие»[8], а именно статията «Гьоте и жените», - когато вземете всичко това, тогава вие ще си кажете: - В тази статия действително се намира нещо от чувството за стойността на жената и за същността на жената, което е отзвук на онова, което е живяло в Хросвита като нейна собствена същност. Тези две предишни въплъщения, те именно са в такова чудесно съзвучие при Шрьоер, че после прекъсването на това съзвучие става несъмнено трагично завладяващо.
Но от друга страна именно в Шрьоер в края на 19-то столетие се появява един свят от факти, който в невероятно дълбок смисъл действа изясняващо за това, което може да отговори на въпроса: - Как да внесем духовност в живота на настоящето?
към текста >>
10.
11. ПОСЛЕДНО СЛОВО, Дорнах, 28 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Ние знаем, че човекът минава през сферата на Луната, през сферата на Меркурий, Венера, Слънцето, Марс, Юпитер, Сатурн, за да изработи своята карма с помощта на съществата от тези сфери и заедно с онези човешки души, които също са напуснали земния
живот
, за да се върне после отново в едно земно съществуване.
Ние знаем, че човекът минава през сферата на Луната, през сферата на Меркурий, Венера, Слънцето, Марс, Юпитер, Сатурн, за да изработи своята карма с помощта на съществата от тези сфери и заедно с онези човешки души, които също са напуснали земния живот, за да се върне после отново в едно земно съществуване.
към текста >>
Нека от тази гледна точка хвърлим един поглед върху Рафаел, как той е минал през вратата на смъртта, как той навлиза в областта на звездните светове с неговата още на Земята звездно блестяща, звездно светеща художественост, и тогава ще открием следното, мои мили приятели: Ние ще видим, как Рафаел навлиза в сферата на Луната, влиза в отношения с онези духове, които живеят в сферата на Луната и които са духовните индивидуалности на някогашните велики праучители на човечеството, от чиято мъдрост Рафаел беше дълбоко инспириран още в неговото съществуване като Илия; ние виждаме как в съдружие с тези лунни същества и с всички души, с които беше прекарал минали земни степени, той се обединява духовно с всичко онова, което представлява духовни източници на Земята, с всички същества, които са направили възможно съществуването на човечеството и на една пропита от божественото Земя; ние виждаме, така да се каже, Рафаел да се движи между своите, свързан с онези, с които през време на съществуването му като Илия той най-драговолно дружеше, понеже те бяха онези, които в началото на земното съществуване бяха поставили целта на този земен
живот
.
Нека от тази гледна точка хвърлим един поглед върху Рафаел, как той е минал през вратата на смъртта, как той навлиза в областта на звездните светове с неговата още на Земята звездно блестяща, звездно светеща художественост, и тогава ще открием следното, мои мили приятели: Ние ще видим, как Рафаел навлиза в сферата на Луната, влиза в отношения с онези духове, които живеят в сферата на Луната и които са духовните индивидуалности на някогашните велики праучители на човечеството, от чиято мъдрост Рафаел беше дълбоко инспириран още в неговото съществуване като Илия; ние виждаме как в съдружие с тези лунни същества и с всички души, с които беше прекарал минали земни степени, той се обединява духовно с всичко онова, което представлява духовни източници на Земята, с всички същества, които са направили възможно съществуването на човечеството и на една пропита от божественото Земя; ние виждаме, така да се каже, Рафаел да се движи между своите, свързан с онези, с които през време на съществуването му като Илия той най-драговолно дружеше, понеже те бяха онези, които в началото на земното съществуване бяха поставили целта на този земен живот.
към текста >>
И ние виждаме след това, как изпълнен с мъдрост в сферата на Юпитер той прониква онова, което имаше в основата на своя
живот
; ние виждаме как той успява да го обхване в мъдрост заедно с такива духове като Гьоте, по-късния Гьоте, а също и с такива духове, които повече или по-малко се намираха на погрешни пътища, обаче все пак пренасяха в областта на магическото това, което е мирова същност, мирово мислене, как Рафаел поставя там основата на своя магически идеализъм в съизживяване на еволюцията на по-късния Елифас Леви.
И ние виждаме след това, как изпълнен с мъдрост в сферата на Юпитер той прониква онова, което имаше в основата на своя живот; ние виждаме как той успява да го обхване в мъдрост заедно с такива духове като Гьоте, по-късния Гьоте, а също и с такива духове, които повече или по-малко се намираха на погрешни пътища, обаче все пак пренасяха в областта на магическото това, което е мирова същност, мирово мислене, как Рафаел поставя там основата на своя магически идеализъм в съизживяване на еволюцията на по-късния Елифас Леви.
Ние виждаме, как той взима участие във всичко това, което живееше там отвъд в Сведенборг.
към текста >>
Въпреки че беше вече завършил биографията на Микеланджело, той никога не успя действително да опише земния
живот
на Рафаел, така че да бъде доволен от това описание.
И едно нещо е забележително, мои мили приятели, дълбоко значително: Една напълно предана на Рафаел личност, Херман Грим, четири пъти се опита да напише биографията на Рафаел[3].
Въпреки че беше вече завършил биографията на Микеланджело, той никога не успя действително да опише земния живот на Рафаел, така че да бъде доволен от това описание.
Херман Грим винаги намираше, според неговото собствено схващане, че е създал нещо незадоволително по отношение живота на Рафаел.
към текста >>
Херман Грим винаги намираше, според неговото собствено схващане, че е създал нещо незадоволително по отношение
живот
а на Рафаел.
И едно нещо е забележително, мои мили приятели, дълбоко значително: Една напълно предана на Рафаел личност, Херман Грим, четири пъти се опита да напише биографията на Рафаел[3]. Въпреки че беше вече завършил биографията на Микеланджело, той никога не успя действително да опише земния живот на Рафаел, така че да бъде доволен от това описание.
Херман Грим винаги намираше, според неговото собствено схващане, че е създал нещо незадоволително по отношение живота на Рафаел.
към текста >>
Той намира достъп до онова, което е останало от Рафаел в спомена на хората, в обожанието на хората, в разбирането на хората; Грим не намира възможността да опише земния
живот
на Рафаел.
Какво представлява тази книга? Тя просто повтаря старите анекдоти на Вазари за Рафаел. И това не допринася нищо към биографията на Рафаел, а дава нещо съвършено друго - едно описание на онова, което Рафаел беше станал на Земята в почитанието, в признанието, в разбирането на хората след неговата смърт. Херман Грим разказва онова, което хората са мислили за Рафаел, което италианците, французите, германците са мислили за Рафаел в течение на столетия. Той разказва една биография на живеещата след смъртта на Рафаел мисъл за Рафаел тук на Земята.
Той намира достъп до онова, което е останало от Рафаел в спомена на хората, в обожанието на хората, в разбирането на хората; Грим не намира възможността да опише земния живот на Рафаел.
към текста >>
И след като четири пъти се беше опитал да стори това, той казва: - Онова, което можем да направим лично за Рафаел, е всъщност само това, че описваме, как една картина преминава в друга, като че тя е била нарисувана от едно свръхсетивно същество, което съвсем не е докоснало действително Земята със своя земен
живот
.
И след като четири пъти се беше опитал да стори това, той казва: - Онова, което можем да направим лично за Рафаел, е всъщност само това, че описваме, как една картина преминава в друга, като че тя е била нарисувана от едно свръхсетивно същество, което съвсем не е докоснало действително Земята със своя земен живот.
Картините са налице и ние можем да се абстрахираме напълно от Рафаел, който е нарисувал картините, като възпроизвеждаме редуването на онова, което се изразява във вътрешното съдържание на картините.
към текста >>
И така, когато малко преди своята смърт Херман Грим говори за Рафаел, когато още веднъж направи опит да вземе перото и да пише за неговия
живот
, той всъщност говори само за картините, а не за земната личност на Рафаел
И така, когато малко преди своята смърт Херман Грим говори за Рафаел, когато още веднъж направи опит да вземе перото и да пише за неговия живот, той всъщност говори само за картините, а не за земната личност на Рафаел
към текста >>
То живя така, че, така да се каже, този
живот
на Рафаел можа да бъде изминат още веднъж в Новалис само в един период от 30 години, толкова живя и Новалис.
И така живя това същество!
То живя така, че, така да се каже, този живот на Рафаел можа да бъде изминат още веднъж в Новалис само в един период от 30 години, толкова живя и Новалис.
Така ние виждаме, как Рафаел умира млад, Новалис умира млад - едно същество, което произхождаше от Илия-Йоан, представяйки се на човечеството в две различни форми, подготвяйки чрез това по художествен, по поетичен начин Михаиловото настроение, изпратено при хората на Земята като посланик на течението на Михаил.
към текста >>
И когато разгледаме този Новалис, как продължава да звучи така тънко чувстваният от Херман Грим
живот
на Рафаел именно в този Новалис!
И когато разгледаме този Новалис, как продължава да звучи така тънко чувстваният от Херман Грим живот на Рафаел именно в този Новалис!
Любимата на Новалис умира на млади години. Той самият е още млад. Какъв земен живот иска да води той, като умира неговата любима? Той самият изразява това, като казва, че неговият земен живот трябва да има за цел, да умре след нея. Той вече иска да премине в свръхсетивното, иска да води отново живота на Рафаел, да не докосва всъщност Земята, а би искал да изживее своя магически идеализъм в поезията, като не искаше да бъде докоснат от земния живот.
към текста >>
Какъв земен
живот
иска да води той, като умира неговата любима?
И когато разгледаме този Новалис, как продължава да звучи така тънко чувстваният от Херман Грим живот на Рафаел именно в този Новалис! Любимата на Новалис умира на млади години. Той самият е още млад.
Какъв земен живот иска да води той, като умира неговата любима?
Той самият изразява това, като казва, че неговият земен живот трябва да има за цел, да умре след нея. Той вече иска да премине в свръхсетивното, иска да води отново живота на Рафаел, да не докосва всъщност Земята, а би искал да изживее своя магически идеализъм в поезията, като не искаше да бъде докоснат от земния живот.
към текста >>
Той самият изразява това, като казва, че неговият земен
живот
трябва да има за цел, да умре след нея.
И когато разгледаме този Новалис, как продължава да звучи така тънко чувстваният от Херман Грим живот на Рафаел именно в този Новалис! Любимата на Новалис умира на млади години. Той самият е още млад. Какъв земен живот иска да води той, като умира неговата любима?
Той самият изразява това, като казва, че неговият земен живот трябва да има за цел, да умре след нея.
Той вече иска да премине в свръхсетивното, иска да води отново живота на Рафаел, да не докосва всъщност Земята, а би искал да изживее своя магически идеализъм в поезията, като не искаше да бъде докоснат от земния живот.
към текста >>
Той вече иска да премине в свръхсетивното, иска да води отново
живот
а на Рафаел, да не докосва всъщност Земята, а би искал да изживее своя магически идеализъм в поезията, като не искаше да бъде докоснат от земния
живот
.
И когато разгледаме този Новалис, как продължава да звучи така тънко чувстваният от Херман Грим живот на Рафаел именно в този Новалис! Любимата на Новалис умира на млади години. Той самият е още млад. Какъв земен живот иска да води той, като умира неговата любима? Той самият изразява това, като казва, че неговият земен живот трябва да има за цел, да умре след нея.
Той вече иска да премине в свръхсетивното, иска да води отново живота на Рафаел, да не докосва всъщност Земята, а би искал да изживее своя магически идеализъм в поезията, като не искаше да бъде докоснат от земния живот.
към текста >>
Само тогава, когато това дело, великото мощно проникване със силата на Михаил, с волята на Михаил - който не е нищо друго, освен онова, което предхожда волята на Христос, силата на Христос, за да посади по правилен начин тази сила на Христос в земния
живот
- само тогава, когато тази сила на Михаил ще може действително да удържи победа над демоническо-драконското, което вие също добре познавате, и когато всички вие, които по този начин в светлината на антропософската мъдрост сте приели в себе си мисълта за Михаил, когато сте приели и запазили с вярно сърце и вътрешна любов тази мисъл за Михаил, когато се опитвате да направите тазгодишното Михаиловско свещено настроение изходна точка на онова, което тази мисъл за Михаил можа не само да разкрие в душата, но и да го оживи във всички ваши дела, - тогава вие ще бъдете верни служители на тази мисъл за Михаил, тогава ще можете да бъдете благородни помощници на онова, което в смисъла на Михаил иска да се прояви чрез антропософията в земното развитие.
Само тогава, когато това дело, великото мощно проникване със силата на Михаил, с волята на Михаил - който не е нищо друго, освен онова, което предхожда волята на Христос, силата на Христос, за да посади по правилен начин тази сила на Христос в земния живот - само тогава, когато тази сила на Михаил ще може действително да удържи победа над демоническо-драконското, което вие също добре познавате, и когато всички вие, които по този начин в светлината на антропософската мъдрост сте приели в себе си мисълта за Михаил, когато сте приели и запазили с вярно сърце и вътрешна любов тази мисъл за Михаил, когато се опитвате да направите тазгодишното Михаиловско свещено настроение изходна точка на онова, което тази мисъл за Михаил можа не само да разкрие в душата, но и да го оживи във всички ваши дела, - тогава вие ще бъдете верни служители на тази мисъл за Михаил, тогава ще можете да бъдете благородни помощници на онова, което в смисъла на Михаил иска да се прояви чрез антропософията в земното развитие.
към текста >>
[3] «
Живот
ът на Рафаел от Урбино, преведена от Васари и коментирана от Херман Грим, Берлин 1872.
[3] «Животът на Рафаел от Урбино, преведена от Васари и коментирана от Херман Грим, Берлин 1872.
При по късни издания заглавието е само: Херман Грим «Животът на Рафаел».
към текста >>
При по късни издания заглавието е само: Херман Грим «
Живот
ът на Рафаел».
[3] «Животът на Рафаел от Урбино, преведена от Васари и коментирана от Херман Грим, Берлин 1872.
При по късни издания заглавието е само: Херман Грим «Животът на Рафаел».
към текста >>
11.
Забележки към това издание
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Подзаглавието до второто издание от 1960 беше: «Кармата на духовния
живот
на съвремието във връзка с това, което би трябвало да бъде антропософското движение»
Заглавията на различните отдели бяха дадени от Мари Щайнер още за първото издание (1934).
Подзаглавието до второто издание от 1960 беше: «Кармата на духовния живот на съвремието във връзка с това, което би трябвало да бъде антропософското движение»
към текста >>
12.
Забележки към текста
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
В неговия активен
живот
той трябваше да преодолее някои неща, които затрудняват човека да се приближи до едно чисто духовно движение.
31. Тази друга личност я познавах много точно от по-дълго време: Става въпрос за сприятеленият с Карл Людвиг Шлайх лекар Макс Аш, член на немската секция на Теософското общество. След неговата смърт през март 1911 при 10. Генерално събрание Рудолф Щайнер го почете с думите: «Искам да почетем една трета личност, която може би за много от вас неочаквано напусна физическия план; това е нашия мил секционен член д-р Макс Аш.
В неговия активен живот той трябваше да преодолее някои неща, които затрудняват човека да се приближи до едно чисто духовно движение.
Той обаче накрая намери пътя към нас така, че лекарят намери най доброто лекарство за своите страдания в заниманията си с теософската литература и теософските мисли. Той винаги твърдеше, че лекарят не може да повярва в душата си в някое друго лекарство, освен в това, което може да се получи от теософските книги, че той е чувствал, как теософските лекции като балсам се вливат в неговото измъчено от болки тяло. И наистина до смъртта си той следваше теософията в този смисъл. И когато научих, че нашият приятел е преминал отвъд, ми беше много тежко, че не можах да изпълня желанието на неговата дъщеря, да произнеса няколко думи на гроба му, понеже на този ден започна цикълът ми лекции в Прага и поради това не ми беше възможно на физическия план да окажа последна почит на теософския приятел. Думите, които трябваше да произнеса на неговия гроб, му бяха изпратени като мисли, за да го придружат в онзи свят, в който той тогава пристъпи.»
към текста >>
Спомени от Шлайх: «Осмислено минало, спомени за
живот
а » 19.
Спомени от Шлайх: «Осмислено минало, спомени за живота » 19.
до 40. хиляди Берлин 1922. Там се казва: «Беше в началото на деветдесетте години, когато един ден в работния ми кабинет пристъпи моят колега д-р Макс Аш с един непознат. - Тук ви водя Стриндберг.» (стр. 176).
към текста >>
170. Първата книга на Грим за Рафаел: «
Живот
ът на Рафаел от Урбино, преведена от Васари и коментирана от Херман Грим, Берлин 1872.
170. Първата книга на Грим за Рафаел: «Животът на Рафаел от Урбино, преведена от Васари и коментирана от Херман Грим, Берлин 1872.
При по късни издания заглавието е само: Херман Грим «Животът на Рафаел».
към текста >>
При по късни издания заглавието е само: Херман Грим «
Живот
ът на Рафаел».
170. Първата книга на Грим за Рафаел: «Животът на Рафаел от Урбино, преведена от Васари и коментирана от Херман Грим, Берлин 1872.
При по късни издания заглавието е само: Херман Грим «Животът на Рафаел».
към текста >>
13.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
РУДОЛФ ЩАЙНЕР
ЖИВОТ
И ТВОРЧЕСТВО
РУДОЛФ ЩАЙНЕР ЖИВОТ И ТВОРЧЕСТВО
към текста >>
„Възгледите за света и
живот
а през деветнадесети век“, по-късно излиза с разширения като „Загадките на философията“ (Събр.
1900 г.
„Възгледите за света и живота през деветнадесети век“, по-късно излиза с разширения като „Загадките на философията“ (Събр.
съч. 18). Начало на антропософските лекции по покана на Теософското Общество в Берлин. „Мистиката в зората на съвременния духовен живот“ (Събр. съч. 7).
към текста >>
„Мистиката в зората на съвременния духовен
живот
“ (Събр.
1900 г. „Възгледите за света и живота през деветнадесети век“, по-късно излиза с разширения като „Загадките на философията“ (Събр. съч. 18). Начало на антропософските лекции по покана на Теософското Общество в Берлин.
„Мистиката в зората на съвременния духовен живот“ (Събр.
съч. 7).
към текста >>
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството, педагогиката, естествените науки, социалния
живот
, медицината, теологията.
1914 - 1923 г.
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството, педагогиката, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията.
Доразвива новото изкуство „евритмия“, чиито първи стъпки датират от 1912 г.
към текста >>
В тази автобиографична книга Щайнер си спомня първите тридесет и пет години от своя
живот
.
В тази автобиографична книга Щайнер си спомня първите тридесет и пет години от своя живот.
Въпреки че рядко говори по въпроси от личен характер, тук ни се предлага рядката възможност да погледнем по-отблизо в неговия вътрешен мир, във взаимоотношенията му с другите и в събитията, които го формират като личност. Това не е обикновен разказ за успехите и провалите в живота, а пътят на една душа, така че ставаме свидетели на развитието на съзнанието на един съвременен духовен учител.
към текста >>
Това не е обикновен разказ за успехите и провалите в
живот
а, а пътят на една душа, така че ставаме свидетели на развитието на съзнанието на един съвременен духовен учител.
В тази автобиографична книга Щайнер си спомня първите тридесет и пет години от своя живот. Въпреки че рядко говори по въпроси от личен характер, тук ни се предлага рядката възможност да погледнем по-отблизо в неговия вътрешен мир, във взаимоотношенията му с другите и в събитията, които го формират като личност.
Това не е обикновен разказ за успехите и провалите в живота, а пътят на една душа, така че ставаме свидетели на развитието на съзнанието на един съвременен духовен учител.
към текста >>
Оттогава насетне неговите прозрения са докоснали и обогатили много области в
живот
а по начин, който продължава да променя
живот
а на хората. издание
Рудолф Щайнер притежава точен и остър научен ум в съчетание с вродена способност да вижда в духовния свят. Той признава целостта и значението на методите на съвременната наука Ли така развива една модерна дисциплина, която нарича „Духовна наука“.
Оттогава насетне неговите прозрения са докоснали и обогатили много области в живота по начин, който продължава да променя живота на хората. издание
към текста >>
14.
Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки. Пети том
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Въпросите за дълбокия смисъл на
живот
а и на човешката съдба са тясно свързани с основния въпрос: - Живеем ли само веднъж или нашето настоящо въплъщение вече е предхождано и ще бъде следвано от други въплъщения?
Въпросите за дълбокия смисъл на живота и на човешката съдба са тясно свързани с основния въпрос: - Живеем ли само веднъж или нашето настоящо въплъщение вече е предхождано и ще бъде следвано от други въплъщения?
Има ли по-дълбоки закономерности, които лежат в основата на човешката съдба или тя е следствие на редица външни фактори? -
към текста >>
Фактите на повтарящия се земен
живот
на човека и произлизащите от това закономерности на съдбата принадлежат към най-съществените основни възгледи на антропософията.
Фактите на повтарящия се земен живот на човека и произлизащите от това закономерности на съдбата принадлежат към най-съществените основни възгледи на антропософията.
Какво значение дава Рудолф Щайнер на тези теми, се вижда от това, че в продължение на цялата му лекторска дейност той ги излагаше и разширяваше от все нови гледни точки. Кулминацията се достига през 1924 година, последната година от неговата творческа дейност, когато в повече от осемдесет лекции той изнася резултатите от своите духовнонаучни изследвания на кармичните взаимовръзки за членовете на Антропософското общество. Тези кармични разглеждания бяха публикувани в 6 тома в «Събрани съчинения на Рудолф Щайнер» и в поредицата «Рудолф Щайнер - джобни книги».
към текста >>
15.
Съдържание
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Душевни връзки, които водят от един земен
живот
в предишния земен
живот
; преобразуването на тези сили.
Акашовата хроника. Отрицателното пространство на Слънцето и слънчевите същества. Съвместното действие на йерархиите и тяхното влияние върху човека след смъртта. Усвояване на тайните на звездите чрез етерното тяло в следсмъртното съществуване. Подготвяне на по-късните човешки органи чрез моралната и етерна писменост на звездите.
Душевни връзки, които водят от един земен живот в предишния земен живот; преобразуването на тези сили.
Прозрение на същността на болестта.
към текста >>
Живот
ът на човека във физическото тяло в царството на природния ред и в духовното тяло в царството на висшите йерархии.
Животът на човека във физическото тяло в царството на природния ред и в духовното тяло в царството на висшите йерархии.
Образите и делата на духовния свят се разкриват на човека и при слизането на Земята произвеждат в него желанието за изправяне. Тайната на Голгота и мохамеданството. Влияние върху формите на мислене в Европа чрез арабизма и кръстоносните походи. Дворът на Харун ал Рашид и развитието на науките и изкуствата в него. Бейкън от Верулам и Амос Комениус.
към текста >>
Примери за пренасянето на делата от единия
живот
в другия.
Ние разбираме човешката природа, само когато разбираме Космоса.
Примери за пренасянето на делата от единия живот в другия.
Другарите на Гарибалди. Лорд Байрон, Маркс, Муавия-Уилсън. - Родените два пъти. Една изгубена драматическа епопея върху слънчевата мистерия: Преобразяването на човешкото същество чрез жертвата на интелекта. Морис Метерлинк за Рудолф Щайнер.
към текста >>
Антропософията като основа на познанието на духовното в света и човека и като душевен импулс за моралния и религиозен
живот
Антропософията като основа на познанието на духовното в света и човека и като душевен импулс за моралния и религиозен живот
към текста >>
Човешкото същество в
живот
а между смъртта и едно ново раждане, разгледано под трите аспекта на «смъртта», на «изчезването на земния
живот
» и на «звездите» въз основа на степените на познанието - имагинация, инспирация, интуиция.
Унищожението на първия Гьотеанум и Коледното събрание в Дорнах 1923/24 г. като нов импулс за антропософското движение.
Човешкото същество в живота между смъртта и едно ново раждане, разгледано под трите аспекта на «смъртта», на «изчезването на земния живот» и на «звездите» въз основа на степените на познанието - имагинация, инспирация, интуиция.
Сферата на Луната. Срещата с пра учителите на човечеството. Животът на душата в Космоса, обратното изживяване на земния живот като първи зародиш на новото въплъщение. Изживяването на страдания, причинени на другите.
към текста >>
Живот
ът на душата в Космоса, обратното изживяване на земния
живот
като първи зародиш на новото въплъщение.
Унищожението на първия Гьотеанум и Коледното събрание в Дорнах 1923/24 г. като нов импулс за антропософското движение. Човешкото същество в живота между смъртта и едно ново раждане, разгледано под трите аспекта на «смъртта», на «изчезването на земния живот» и на «звездите» въз основа на степените на познанието - имагинация, инспирация, интуиция. Сферата на Луната. Срещата с пра учителите на човечеството.
Животът на душата в Космоса, обратното изживяване на земния живот като първи зародиш на новото въплъщение.
Изживяването на страдания, причинени на другите.
към текста >>
Слънчевият
живот
.
Същност на лечението. Тайната на сферата на Меркурий. Областта на съществуването на Венера.
Слънчевият живот.
Изправяне на злото в човека в тази сфера.
към текста >>
Изграждането на кармата за новия земен
живот
при съзерцанието на най-висшите йерархии в тази област.
Йерархията на слънчевата област. Действието на Христос в сферата на Слънцето. Изкачването на човешката душа в съществуването на Марс, Юпитер и Сатурн.
Изграждането на кармата за новия земен живот при съзерцанието на най-висшите йерархии в тази област.
Индивидуалното обагряне на кармата чрез тези сфери, изложено с три примера: Волтер Марс/, Виктор Юго /Сатурн/ и Елифас Леви /Юпитер/.
към текста >>
Кармата като оформяне съдбата на човешкия
живот
Кармата като оформяне съдбата на човешкия живот
към текста >>
Значение на кармата в отделния човешки
живот
.
Значение на кармата в отделния човешки живот.
Минала и развиваща се карма. Примери от «Моят жизнен път»: учителят по геометрия, лорд Байрон, Гарибалди.
към текста >>
Буден
живот
на мислите, сънуващ
живот
на чувствата и спящ
живот
на волята.
Буден живот на мислите, сънуващ живот на чувствата и спящ живот на волята.
Спомен и говор. Епохите на живота във връзка с предземния живот и с миналите земни съществувания. Исторически разглеждания във връзка с наблюденията на собствената карма. Харун ал Рашид и Бейко от Верулам. Амос Комениус, Уилсън.
към текста >>
Епохите на
живот
а във връзка с предземния
живот
и с миналите земни съществувания.
Буден живот на мислите, сънуващ живот на чувствата и спящ живот на волята. Спомен и говор.
Епохите на живота във връзка с предземния живот и с миналите земни съществувания.
Исторически разглеждания във връзка с наблюденията на собствената карма. Харун ал Рашид и Бейко от Верулам. Амос Комениус, Уилсън.
към текста >>
Действия на нашето морално-душевно поведение в тяхното преобразуване чрез свързването с йерархиите в
живот
а между смъртта и едно ново раждане.
Действия на нашето морално-душевно поведение в тяхното преобразуване чрез свързването с йерархиите в живота между смъртта и едно ново раждане.
Действие на кармата на миналото в изграждането на главата. Бъдеща карма в системата на обмяната на веществата и на крайниците. Песталоци. Културно-историческата задача на антропософията.
към текста >>
Рудолф Щайнер -
Живот
и творчество.
Рудолф Щайнер - Живот и творчество.
към текста >>
16.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Прага, 29. Март 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Едва ли е възможно за някой човек, който стои вътре в общата цивилизация, да мисли днес по друг начин, освен че с неговия земен
живот
между раждането и смъртта той принадлежи на Земята.
Днес бих искал да започна тези лекции[1] за членовете на Антропософското общество, като ви обясня, как чрез своите възгледи антропософията повдига нагоре цялото човешко съзнание, изтръгвайки го от земното притегляне.
Едва ли е възможно за някой човек, който стои вътре в общата цивилизация, да мисли днес по друг начин, освен че с неговия земен живот между раждането и смъртта той принадлежи на Земята.
Всичко друго, принадлежността към един духовен свят, в повечето случаи е само една вяра, едно предчувствие и други подобни. Едно вникване в принадлежността на човека към нещо друго, освен това, което е на Земята, всъщност е почти невъзможно за днешния човек, който трябва да получи своето възпитание и цялото свое образование от днешната цивилизация. И въпреки това, тъкмо тази вяра, че човек има работа само със земни отношения, е голямата грешка на нашата цивилизация, на целия наш съвременен духовен живот, голямата грешка на целия западноевропейски и средноевропейски свят. Само Изтокът си е запазил едно, макар и упадъчно съзнание за принадлежността на човека към заобикалящите Земята свръхсетивни мирови същества и сили. В древни времена в своето човешко същество човекът се чувстваше зависим от звездите, както се чувстваше зависим от растенията, от животните, които растат и ходят по Земята.
към текста >>
И въпреки това, тъкмо тази вяра, че човек има работа само със земни отношения, е голямата грешка на нашата цивилизация, на целия наш съвременен духовен
живот
, голямата грешка на целия западноевропейски и средноевропейски свят.
Днес бих искал да започна тези лекции[1] за членовете на Антропософското общество, като ви обясня, как чрез своите възгледи антропософията повдига нагоре цялото човешко съзнание, изтръгвайки го от земното притегляне. Едва ли е възможно за някой човек, който стои вътре в общата цивилизация, да мисли днес по друг начин, освен че с неговия земен живот между раждането и смъртта той принадлежи на Земята. Всичко друго, принадлежността към един духовен свят, в повечето случаи е само една вяра, едно предчувствие и други подобни. Едно вникване в принадлежността на човека към нещо друго, освен това, което е на Земята, всъщност е почти невъзможно за днешния човек, който трябва да получи своето възпитание и цялото свое образование от днешната цивилизация.
И въпреки това, тъкмо тази вяра, че човек има работа само със земни отношения, е голямата грешка на нашата цивилизация, на целия наш съвременен духовен живот, голямата грешка на целия западноевропейски и средноевропейски свят.
Само Изтокът си е запазил едно, макар и упадъчно съзнание за принадлежността на човека към заобикалящите Земята свръхсетивни мирови същества и сили. В древни времена в своето човешко същество човекът се чувстваше зависим от звездите, както се чувстваше зависим от растенията, от животните, които растат и ходят по Земята. В древни времена хората знаеха, че Луната не е само едно физическо небесно тяло, което се върти около Земята. Днес хората не се интересуват от нещо повече. Те най-многото изучават дали там има възвишения или не, дали има вода и си образуват хипотези за това.
към текста >>
В древни времена в своето човешко същество човекът се чувстваше зависим от звездите, както се чувстваше зависим от растенията, от
живот
ните, които растат и ходят по Земята.
Едва ли е възможно за някой човек, който стои вътре в общата цивилизация, да мисли днес по друг начин, освен че с неговия земен живот между раждането и смъртта той принадлежи на Земята. Всичко друго, принадлежността към един духовен свят, в повечето случаи е само една вяра, едно предчувствие и други подобни. Едно вникване в принадлежността на човека към нещо друго, освен това, което е на Земята, всъщност е почти невъзможно за днешния човек, който трябва да получи своето възпитание и цялото свое образование от днешната цивилизация. И въпреки това, тъкмо тази вяра, че човек има работа само със земни отношения, е голямата грешка на нашата цивилизация, на целия наш съвременен духовен живот, голямата грешка на целия западноевропейски и средноевропейски свят. Само Изтокът си е запазил едно, макар и упадъчно съзнание за принадлежността на човека към заобикалящите Земята свръхсетивни мирови същества и сили.
В древни времена в своето човешко същество човекът се чувстваше зависим от звездите, както се чувстваше зависим от растенията, от животните, които растат и ходят по Земята.
В древни времена хората знаеха, че Луната не е само едно физическо небесно тяло, което се върти около Земята. Днес хората не се интересуват от нещо повече. Те най-многото изучават дали там има възвишения или не, дали има вода и си образуват хипотези за това. Но за нещо друго те не се интересуват даже и при Луната, която е най-близко до нас, камо ли пък за другите небесни тела, които се изучават само по отношение на техните физически условия. В древни времена това беше съвършено друго.
към текста >>
Често съм подчертавал в антропософските лекции, че даже и когато чисто естествено научно се изследва човекът с неговия земен
живот
, той представя доказателството, че в неговото образуване се намесва нещо, което е извънземно.
Искам да изходя от нещо, което има известно научно значение, което може би за някои не е симпатично, но то ще бъде нещо лесно.
Често съм подчертавал в антропософските лекции, че даже и когато чисто естествено научно се изследва човекът с неговия земен живот, той представя доказателството, че в неговото образуване се намесва нещо, което е извънземно.
Естествената наука вярва, че първата яйцеклетка е най-сложното тяло, което може да съществува на Земята. Размишлява се върху сложната структура, която яйцеклетката може да има. Казва се, че в последно време атомът е станал едно чудесно същество, а да не говорим за молекулата! А нещо такова, като клетката, то е ужасно сложно! - Но случаят съвсем не е такъв при яйцеклетката.
към текста >>
Когато имате един кристал, Космосът не може да действа при кристала с неговите твърди ръбове; когато имате едно растение, то също има една твърда форма и при него Космосът също не може да действа; при
живот
ното положението е същото.
- Но случаят съвсем не е такъв при яйцеклетката. В действителност яйцеклетката съвсем не е сложно тяло, а тя представлява един хаос. Всяка химическо-физическа структура се разпада и преди да може да се роди живо същество, яйцеклетката трябва да се разпадне в хаотичен прах. Именно този е смисълът на оплождането, че то привежда зародиша в хаос, така че в майчиния организъм съществува една съвсем раздробена материя. Този е смисъла на процесите в майчиния организъм - да се получи първо един пълен хаос.
Когато имате един кристал, Космосът не може да действа при кристала с неговите твърди ръбове; когато имате едно растение, то също има една твърда форма и при него Космосът също не може да действа; при животното положението е същото.
Смисълът на оплождането е, че яйцеклетката се превръща в хаос. Едва тогава върху този зародиш действа целият заобикалящ го Космос и тогава човекът действително бива образуван от Космоса, така че в него може да навлезе духовно-душевната му същност, която идва от минали земни съществувания.
към текста >>
Това не е никаква вивисекция, а една проста операция и ние направихме всичко възможно, за да не бъдат измъчвани
живот
ните.
Изхождайки от духовната наука, аз дадох определен метод, според който госпожа д-р Колиско[2] направи изследване на далака и неговата функция. Вярно е, че това изследване още се оспорва, но то ще се наложи, защото е действително точно. А сега се установи нещо друго. Човек трябва да прави някои неща така, както не би ги направил по свое желание, а защото другите прилагат тези методи. Така ние се решихме да екстирпираме далака на питомни зайци.
Това не е никаква вивисекция, а една проста операция и ние направихме всичко възможно, за да не бъдат измъчвани животните.
Обаче един от тези питомни зайци умря, понеже се простуди; след операцията този заек, не беше донесен в топло помещение.
към текста >>
Човекът е населявал Земята по-рано от
живот
ните, само че в друга форма, той е по-старото същество.
Виждате ли, това е един възглед, от който трябва да се освободим.
Човекът е населявал Земята по-рано от животните, само че в друга форма, той е по-старото същество.
Можете да прочете това в моята книга «Тайната наука». И така, тогава хората, които са живели съвместно с древните пра учители, които не бяха приели още човешки тела, които са живели в духовни тела, са преживели, че с отделянето на Луната от Земята, на което са били свидетели - ние самите сме го изживели, - тези същества, които бяха живели между тях като пра учители, бяха се преместили в Космоса и от тогава насам обитават не Земята, а Луната. Така че ние всъщност трябва да считаме, че от Земята са се отделили не само физическото вещество на Луната, а също и съществата, които досега духовно са населявали Земята. Даже от гледна точка на естествената наука е така, че ние можем да говорим за тези същества, че някога те са напуснали Земята - те не са подчинени по същия начин на раждането и смъртта както човекът - живеят на Луната, докато Луната отдавна е изгубила своите вещества и се е преобразила.
към текста >>
Понякога, когато срещнем даден човек, ние нямаме представа, как през целия наш
живот
сме се насочвали и сме се стремили към тази среща.
Понякога, когато срещнем даден човек, ние нямаме представа, как през целия наш живот сме се насочвали и сме се стремили към тази среща.
При запознаването с този човек ние се натъкваме на две неща. Помислете си и ще откриете, че това, което искам да разкажа сега, съществува в някаква повече или по-малка слаба форма. Запознаваме се с един друг човек. Често пъти ние създаваме една вътрешна връзка с този човек, независимо от това, дали той е красив или грозен, умен или глупав. Какъвто и да бъде той, ние се свързваме вътрешно с него.
към текста >>
Преди още да бъде поднесен обядът, той казва на момичето - той говори само италиански, а тя само португалски език, - че то трябва да бъде негово за цял
живот
.
В този момент му става ясно, че то трябва да стане негова жена. Той се отправя бързо към сушата със своя кораб. Там среща един човек, който го посреща приятелски и го запитва, дали не иска да обядва в неговия дом. Гарибалди се съгласява. Този човек е бащата на момичето, което той вижда на сушата!
Преди още да бъде поднесен обядът, той казва на момичето - той говори само италиански, а тя само португалски език, - че то трябва да бъде негово за цял живот.
Въпреки че не знае езика, то го разбира и така се създава една от най-красивите сърдечни връзки. Тук в един краен случай е показано, че съществува нещо като кармическа връзка. В поведението на жената имало нещо героично. Тя го придружава в неговите сражения в Южна Америка и когато получава вестта, че Гарибалди е паднал на бойното поле, отива да го търси там. В това положение тя ражда своето дете.
към текста >>
Чрез такива преживявания Гарибалди се враства повече в
живот
а.
Чрез такива преживявания Гарибалди се враства повече в живота.
Жена му умира, той се оженва след това за друга. С тази втора жена той се свързва по един напълно буржоазен начин; обаче тази женитба трае само един ден!
към текста >>
17.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Прага, 30. Март 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Вчера аз започнах с това, да дам някои гледни точки върху разбирането на човешката съдба, как в човека може да изгрее предчувствието за царуването на съдбата, когато в
живот
а му се появят важни опитности.
Вчера аз започнах с това, да дам някои гледни точки върху разбирането на човешката съдба, как в човека може да изгрее предчувствието за царуването на съдбата, когато в живота му се появят важни опитности.
И аз казах: - Да предположим, че срещаме един друг човек в определена възраст; че срещаме този човек така, че по-далечната съдба на двамата се слива, но също и целият живот, който те са водили дотогава, се изменя по един решаващ начин. Би било безсмислие, всичко онова, което човекът е изживял преди това на Земята да няма отношение към това събитие. Това не е така, понеже пред едно безпристрастно наблюдение, което насочва поглед назад, ясно се показва, че всъщност всяка стъпка, която сме направили в живота, е била стъпка в посоката на въпросното изживяване. Можем да хвърлим поглед в миналото до детските години и да открием едно деяние, което сме извършили и което по време е далече от това изживяване, но целият жизнен път, който сме извървели, е така насочен към това събитие, като че съзнателно и обмислено сме избрали този път. Именно едно такова наблюдение е способно постоянно да насочва вниманието върху онова, което в антропософията можем да наречем кармически връзки.
към текста >>
И аз казах: - Да предположим, че срещаме един друг човек в определена възраст; че срещаме този човек така, че по-далечната съдба на двамата се слива, но също и целият
живот
, който те са водили дотогава, се изменя по един решаващ начин.
Вчера аз започнах с това, да дам някои гледни точки върху разбирането на човешката съдба, как в човека може да изгрее предчувствието за царуването на съдбата, когато в живота му се появят важни опитности.
И аз казах: - Да предположим, че срещаме един друг човек в определена възраст; че срещаме този човек така, че по-далечната съдба на двамата се слива, но също и целият живот, който те са водили дотогава, се изменя по един решаващ начин.
Би било безсмислие, всичко онова, което човекът е изживял преди това на Земята да няма отношение към това събитие. Това не е така, понеже пред едно безпристрастно наблюдение, което насочва поглед назад, ясно се показва, че всъщност всяка стъпка, която сме направили в живота, е била стъпка в посоката на въпросното изживяване. Можем да хвърлим поглед в миналото до детските години и да открием едно деяние, което сме извършили и което по време е далече от това изживяване, но целият жизнен път, който сме извървели, е така насочен към това събитие, като че съзнателно и обмислено сме избрали този път. Именно едно такова наблюдение е способно постоянно да насочва вниманието върху онова, което в антропософията можем да наречем кармически връзки.
към текста >>
Това не е така, понеже пред едно безпристрастно наблюдение, което насочва поглед назад, ясно се показва, че всъщност всяка стъпка, която сме направили в
живот
а, е била стъпка в посоката на въпросното изживяване.
Вчера аз започнах с това, да дам някои гледни точки върху разбирането на човешката съдба, как в човека може да изгрее предчувствието за царуването на съдбата, когато в живота му се появят важни опитности. И аз казах: - Да предположим, че срещаме един друг човек в определена възраст; че срещаме този човек така, че по-далечната съдба на двамата се слива, но също и целият живот, който те са водили дотогава, се изменя по един решаващ начин. Би било безсмислие, всичко онова, което човекът е изживял преди това на Земята да няма отношение към това събитие.
Това не е така, понеже пред едно безпристрастно наблюдение, което насочва поглед назад, ясно се показва, че всъщност всяка стъпка, която сме направили в живота, е била стъпка в посоката на въпросното изживяване.
Можем да хвърлим поглед в миналото до детските години и да открием едно деяние, което сме извършили и което по време е далече от това изживяване, но целият жизнен път, който сме извървели, е така насочен към това събитие, като че съзнателно и обмислено сме избрали този път. Именно едно такова наблюдение е способно постоянно да насочва вниманието върху онова, което в антропософията можем да наречем кармически връзки.
към текста >>
Така изживява нещата посветеният и той знае, че образът, който изниква в него, има нещо общо с човека, когото среща в
живот
а.
Обаче как тези неща са свързани едни с други, това става ясно едва тогава, когато на мястото на външното предчувстващо наблюдение застане науката на посветените, онази наука на посветените, която действително може да разкрие вътрешните връзки. Посветеният, пред когото духовният свят стои открит, има тези две изживявания, за които аз говорих, в един по-интензивен смисъл, отколкото може да ги има обикновеното съзнание. В единият случай, при който обикновеното съзнание изпитва вътрешно раздвижване, когато посветеният среща другия човек, изпитва, как от неговото вътрешно същество действително изниква един образ или също редица образи, напълно значими образи. Като че тези образи излизат от неговата душа и в тях той има една писменост и може да разчете смисъла, който тази писменост иска да изрази. На такъв посветен му става ясно значението на тези образи: - Картината, която възниква в теб, която идва от твоята вътрешност, е във взаимна връзка с другата картина, също както когато художникът нарисува една картина и не би стоял пред тази картина, пред платното, а самият той би живял вътре в тази картина, би се разливал в багрите и би изживял вътрешно всяка една багра.
Така изживява нещата посветеният и той знае, че образът, който изниква в него, има нещо общо с човека, когото среща в живота.
И чрез едно подобно изживяване, каквото е това, когато след години отново срещнем даден човек - това често става, - в човека, който физически стои пред нас, ние познаваме повторението на онова, което изниква вътрешно в нас.
към текста >>
Когато човек сравни вътрешно изникващия образ с това, което външно стои пред него, той знае, че това, което изниква вътрешно, е образът на онова, което е изживял заедно с другия човек в един предишен земен
живот
.
Когато човек сравни вътрешно изникващия образ с това, което външно стои пред него, той знае, че това, което изниква вътрешно, е образът на онова, което е изживял заедно с другия човек в един предишен земен живот.
И човек действително се пренася в минали времена, в които е имал общи изживявания с него. И чрез това, през което е минал, за да се подготви за науката на посвещението, човек не само усеща едно смътно чувство, както в обикновеното съзнание, а в една жива картина изживява онова, което е прекарал заедно със срещнатия човек в един минал земен живот или в няколко минали земни съществувания. Ние можем да кажем, че науката на посвещението прави възможно това, което човек е преживял с някой, с когото е свързан кармически, да вижда така интензивно да изниква от собствената му душа, че изглежда, като че човекът, който стои отпред, изниква от самия него, застава в предишния си образ пред него и среща самия себе си в неговата настояща форма. Така силно действа това. Но именно поради това, че нещата се изживяват така интензивно, ние се научаваме да ги свързваме със силите, които стоят в тяхната основа и ни се показва начинът, по който се е стигнало до този образ.
към текста >>
И чрез това, през което е минал, за да се подготви за науката на посвещението, човек не само усеща едно смътно чувство, както в обикновеното съзнание, а в една жива картина изживява онова, което е прекарал заедно със срещнатия човек в един минал земен
живот
или в няколко минали земни съществувания.
Когато човек сравни вътрешно изникващия образ с това, което външно стои пред него, той знае, че това, което изниква вътрешно, е образът на онова, което е изживял заедно с другия човек в един предишен земен живот. И човек действително се пренася в минали времена, в които е имал общи изживявания с него.
И чрез това, през което е минал, за да се подготви за науката на посвещението, човек не само усеща едно смътно чувство, както в обикновеното съзнание, а в една жива картина изживява онова, което е прекарал заедно със срещнатия човек в един минал земен живот или в няколко минали земни съществувания.
Ние можем да кажем, че науката на посвещението прави възможно това, което човек е преживял с някой, с когото е свързан кармически, да вижда така интензивно да изниква от собствената му душа, че изглежда, като че човекът, който стои отпред, изниква от самия него, застава в предишния си образ пред него и среща самия себе си в неговата настояща форма. Така силно действа това. Но именно поради това, че нещата се изживяват така интензивно, ние се научаваме да ги свързваме със силите, които стоят в тяхната основа и ни се показва начинът, по който се е стигнало до този образ.
към текста >>
Когато човекът слиза от своето духовно-душевно съществуване, което прекарва между смъртта и едно ново раждане и навлиза в земния
живот
, той минава през различни области.
Когато човекът слиза от своето духовно-душевно съществуване, което прекарва между смъртта и едно ново раждане и навлиза в земния живот, той минава през различни области.
Последната област, през която минава, е областта на Луната; преди това той минава през други звездни и духовни области. В своя път през областта на Луната той действително среща онези същества, които, както обясних вчера, в миналото бяха пра учителите на човечеството. Тези същества той среща във Вселената, преди да слезе в земното съществуване и те са тези, които записват в онова фино вещество, което източните мъдреци в противоположност на земните субстанции наричат Акаша, записват всичко онова, което става между хората в човешкия живот. Така стоят нещата. Всичко, което изпитват в живота, всичко, което хората изживяват, се наблюдава от онези същества, които някога са обитавали Земята заедно с хората - не като въплътени същества, а като духовни същества.
към текста >>
Тези същества той среща във Вселената, преди да слезе в земното съществуване и те са тези, които записват в онова фино вещество, което източните мъдреци в противоположност на земните субстанции наричат Акаша, записват всичко онова, което става между хората в човешкия
живот
.
Когато човекът слиза от своето духовно-душевно съществуване, което прекарва между смъртта и едно ново раждане и навлиза в земния живот, той минава през различни области. Последната област, през която минава, е областта на Луната; преди това той минава през други звездни и духовни области. В своя път през областта на Луната той действително среща онези същества, които, както обясних вчера, в миналото бяха пра учителите на човечеството.
Тези същества той среща във Вселената, преди да слезе в земното съществуване и те са тези, които записват в онова фино вещество, което източните мъдреци в противоположност на земните субстанции наричат Акаша, записват всичко онова, което става между хората в човешкия живот.
Така стоят нещата. Всичко, което изпитват в живота, всичко, което хората изживяват, се наблюдава от онези същества, които някога са обитавали Земята заедно с хората - не като въплътени същества, а като духовни същества. Това е наблюдавано и нанесено в акашовата субстанция не в такава абстрактна писменост, каквато е нашата, а в една жива форма. Тези лунни същества, които някога са били великите учители през времето на първичната мъдрост, тези духовни същества са регистраторите на изживяванията на човечеството. И когато в своя път, който протича между смъртта и едно ново раждане, човекът отново се приближава към Земята, за да се съедини със зародиша, който му се дава от родителите, той минава през областта, където лунните същества са зарегистрирали онова, което е било изживяно на Земята в минали въплъщения.
към текста >>
Всичко, което изпитват в
живот
а, всичко, което хората изживяват, се наблюдава от онези същества, които някога са обитавали Земята заедно с хората - не като въплътени същества, а като духовни същества.
Когато човекът слиза от своето духовно-душевно съществуване, което прекарва между смъртта и едно ново раждане и навлиза в земния живот, той минава през различни области. Последната област, през която минава, е областта на Луната; преди това той минава през други звездни и духовни области. В своя път през областта на Луната той действително среща онези същества, които, както обясних вчера, в миналото бяха пра учителите на човечеството. Тези същества той среща във Вселената, преди да слезе в земното съществуване и те са тези, които записват в онова фино вещество, което източните мъдреци в противоположност на земните субстанции наричат Акаша, записват всичко онова, което става между хората в човешкия живот. Така стоят нещата.
Всичко, което изпитват в живота, всичко, което хората изживяват, се наблюдава от онези същества, които някога са обитавали Земята заедно с хората - не като въплътени същества, а като духовни същества.
Това е наблюдавано и нанесено в акашовата субстанция не в такава абстрактна писменост, каквато е нашата, а в една жива форма. Тези лунни същества, които някога са били великите учители през времето на първичната мъдрост, тези духовни същества са регистраторите на изживяванията на човечеството. И когато в своя път, който протича между смъртта и едно ново раждане, човекът отново се приближава към Земята, за да се съедини със зародиша, който му се дава от родителите, той минава през областта, където лунните същества са зарегистрирали онова, което е било изживяно на Земята в минали въплъщения. Докато през времето, когато се намираха на Земята, тези лунни същества донесоха на хората мъдростта, една мъдрост, която се отнасяше до миналото на Вселената, при тяхното сегашно космическо съществуване те запазват миналото. Когато човекът слиза в земното съществуване, всичко, което те са записали се вдълбава, така да се каже, гравира се в неговото астрално тяло.
към текста >>
Виждате ли, действително е задълбочаване на целия човешки душевен
живот
, когато даже и да не е посветен, човекът си изяснява това, което науката на посвещението черпи по този начин от глъбините на духовната същност.
Виждате ли, действително е задълбочаване на целия човешки душевен живот, когато даже и да не е посветен, човекът си изяснява това, което науката на посвещението черпи по този начин от глъбините на духовната същност.
Защото нещата могат да бъдат разбрани. Както човек може да разбере една картина, без да бъде художник - аз често съм употребявал това сравнение, - той също така може да разбере тези истини, без да бъде посветен. Но когато остави тези истини да действат върху него, тогава извънредно много се задълбочава цялото отношение, което човекът има към Вселената. Помислете само, колко абстрактно, сухо и бездушно гледа всъщност днес човекът от Земята нагоре към мировата сграда. Когато гледа Земята, той все пак проявява известен интерес към тази Земя.
към текста >>
Той гледа с известен интерес
живот
ните в гората.
Защото нещата могат да бъдат разбрани. Както човек може да разбере една картина, без да бъде художник - аз често съм употребявал това сравнение, - той също така може да разбере тези истини, без да бъде посветен. Но когато остави тези истини да действат върху него, тогава извънредно много се задълбочава цялото отношение, което човекът има към Вселената. Помислете само, колко абстрактно, сухо и бездушно гледа всъщност днес човекът от Земята нагоре към мировата сграда. Когато гледа Земята, той все пак проявява известен интерес към тази Земя.
Той гледа с известен интерес животните в гората.
Когато е благороден човек, му харесва стройната антилопа, пъргавата сърна. Когато е по-малко благороден, те все пак го интересуват като дивеч, той може да ги яде. Зелето в полето също го интересува. Всичко това има отношение към онова в човека, което той възприема първо в самия себе си. Но също както човекът има отношение към земното, което раздвижва неговия свят на чувствата, така и той може да раздвижи своя свят на чувствата, може да развие отношения към извънземния Космос.
към текста >>
Минавайки през
живот
а между смъртта и едно ново раждане, човекът първо трябва да работи в онази насока, която от Земята върви към Лъва, към съзвездието на Лъва в Зодиака.
Това, което човекът възприема външно от своя организъм, е толкова малко! Това, което се крие във всеки орган, може да бъде разбрано само тогава, когато съответният орган бива разбран от Космоса. Да вземем най-благородния орган, човешкото сърце. Днешният естественик сецира ембриото, вижда от него, как сърцето постепенно се разраства; по-нататък не мисли върху това. Обаче тази външна пластична форма, човешкото сърце, така както то е индивидуално при отделния човек, е резултат на онова, което той е изработил заедно с боговете между смъртта и едно ново раждане.
Минавайки през живота между смъртта и едно ново раждане, човекът първо трябва да работи в онази насока, която от Земята върви към Лъва, към съзвездието на Лъва в Зодиака.
Тази посока, това течение от Земята към съзвездието Лъв е изпълнена със сила. В тази посока трябва да работи човекът, за да може като зародиш в него да се породи сърцето; там вътре има космически сили. След като е минал през тази област, която се намира в ширините на Всемира, човекът трябва да дойде, така да се каже, в области по-близки до Земята, в областта на Слънцето. Тук отново биват развити сили, които усъвършенстват по-нататък сърцето. И след това човекът идва в онази област, в която той е докоснат от това, което можем да наречем земна топлина; там навън в мировото пространство няма земна топлина, там се намира нещо съвършено друго.
към текста >>
Обаче тези неща стават ясни на човека едва тогава, когато той има усет действително да наблюдава
живот
а.
Обаче тези неща стават ясни на човека едва тогава, когато той има усет действително да наблюдава живота.
Скоро хората ще стигнат дотам, наред с микроскопичното, по отношение на което днес се подържа истински култ, да бъде взето под внимание също и макроскопичното. Днес човекът иска да се запознае с тайните на организма на животните, на човека, като се откъсва колкото е възможно повече от Вселената. Той насочва поглед в една тръба, нарича това микроскопиране, изрязва една нищожна част, поставя я върху опитното стъкло и се старае да се изолира колкото е възможно повече от света, да изостави колкото е възможно повече живота. Той отделя една частица, гледа я през нещо, което откъсва погледа от останалия свят. Самопонятно е, че не трябва да кажем нищо против този начин на изследване, чрез него се разкриват и много хубави неща.
към текста >>
Днес човекът иска да се запознае с тайните на организма на
живот
ните, на човека, като се откъсва колкото е възможно повече от Вселената.
Обаче тези неща стават ясни на човека едва тогава, когато той има усет действително да наблюдава живота. Скоро хората ще стигнат дотам, наред с микроскопичното, по отношение на което днес се подържа истински култ, да бъде взето под внимание също и макроскопичното.
Днес човекът иска да се запознае с тайните на организма на животните, на човека, като се откъсва колкото е възможно повече от Вселената.
Той насочва поглед в една тръба, нарича това микроскопиране, изрязва една нищожна част, поставя я върху опитното стъкло и се старае да се изолира колкото е възможно повече от света, да изостави колкото е възможно повече живота. Той отделя една частица, гледа я през нещо, което откъсва погледа от останалия свят. Самопонятно е, че не трябва да кажем нищо против този начин на изследване, чрез него се разкриват и много хубави неща. Но по този път ние не можем да познаем истински човека. И виждате ли, когато насочваме така поглед от земното към извънземното на Космоса, ние също първо имаме една част от света.
към текста >>
Той насочва поглед в една тръба, нарича това микроскопиране, изрязва една нищожна част, поставя я върху опитното стъкло и се старае да се изолира колкото е възможно повече от света, да изостави колкото е възможно повече
живот
а.
Обаче тези неща стават ясни на човека едва тогава, когато той има усет действително да наблюдава живота. Скоро хората ще стигнат дотам, наред с микроскопичното, по отношение на което днес се подържа истински култ, да бъде взето под внимание също и макроскопичното. Днес човекът иска да се запознае с тайните на организма на животните, на човека, като се откъсва колкото е възможно повече от Вселената.
Той насочва поглед в една тръба, нарича това микроскопиране, изрязва една нищожна част, поставя я върху опитното стъкло и се старае да се изолира колкото е възможно повече от света, да изостави колкото е възможно повече живота.
Той отделя една частица, гледа я през нещо, което откъсва погледа от останалия свят. Самопонятно е, че не трябва да кажем нищо против този начин на изследване, чрез него се разкриват и много хубави неща. Но по този път ние не можем да познаем истински човека. И виждате ли, когато насочваме така поглед от земното към извънземното на Космоса, ние също първо имаме една част от света. Понеже това, което е видимо за нашите очи, в крайна сметка е само една част.
към текста >>
Тогава се казваше, че когато човекът минава през вратата на смъртта, той се разпада като физически организъм, превръща се на прах, но че остава един атом, и този атом по чудни пътища преминава в следващия земен
живот
.
Вярно е, че също и в това отношение хората са изживели някои неща. Имаше време, когато съществуваха някои теософи, които знаеха, че човекът живее в повтарящи се земни съществувания. Те знаеха това от източната мъдрост, но искаха да си представят всичко така, както хората си го представят по сетивен начин. Те се мамеха върху това, но се нуждаеха от една сетивна представа.
Тогава се казваше, че когато човекът минава през вратата на смъртта, той се разпада като физически организъм, превръща се на прах, но че остава един атом, и този атом по чудни пътища преминава в следващия земен живот.
Това теософите наричаха «трайният атом». Това беше само един околен път, за да могат хората да си представят нещата материалистично. Но човек изгубва всяка такава наклонност да си представя нещата материалистично, когато действително мине през това, което душата може да изживее, когато вижда, как това човешко сърце се образува от мировите ширини.
към текста >>
Разгледайте само в това отношение
живот
а, мои мили приятели!
Ние срещаме например хора в света, които имат вродено разбиране за нещата от заобикалящия ги свят, за хората, които ги заобикалят.
Разгледайте само в това отношение живота, мои мили приятели!
Има хора, които срещат много други хора, обаче те не се научават да ги познават действително. Това, което те ни разказват за тях, е съвсем безинтересно, в разказаното от тях няма никакви характерни черти. Такива хора не могат да се потопят, не могат да се отдадат на съществото на другия човек, те нямат никакво разбиране за другия. Има обаче хора, които имат това разбиране. Когато са се запознали с един човек и разказват за него, всичко разказано от тях носи отпечатъка на сполучливото; ние веднага знаем, какъв е другият, макар и да не сме го виждали; той просто изниква пред нас.
към текста >>
Когато с помощта на науката на посвещението разгледаме един човек, който има много разбиране за неговия човешки и извън човешки обкръжаващ го свят и отидем назад в миналото - аз ще имам още много да говоря върху това отиване назад в миналото, - когато отидем в неговия минал земен
живот
с помощта на духовната наука, ние намираме, какви качества е имал този човек в неговия минал
живот
на Земята и как тези качества са се превърнали в разбирането за обкръжаващия свят през време на
живот
а между смъртта и едно ново раждане.
Това може да направи някой, който може да се потопи в съществото на друг човек. Може и да не бъде един човек, а може да бъде нещо от природата. Някой ни разказва, как изглежда една планина, едно дърво; ние стигаме до отчаяние, не получаваме никаква картина за разказаното, всичко остава празно, имаме чувството, че мозъкът ни изсъхва. Напротив има други, които веднага имат пълно разбиране за нещо; ние бихме могли да нарисуваме онова, за което те ни разказват. Такава надареност или ненадареност, разбиране за обкръжаващия свят или закостенялост по отношение на заобикалящия свят, не са се породили току така от нищо, а са резултат на нашето минало земно съществуване.
Когато с помощта на науката на посвещението разгледаме един човек, който има много разбиране за неговия човешки и извън човешки обкръжаващ го свят и отидем назад в миналото - аз ще имам още много да говоря върху това отиване назад в миналото, - когато отидем в неговия минал земен живот с помощта на духовната наука, ние намираме, какви качества е имал този човек в неговия минал живот на Земята и как тези качества са се превърнали в разбирането за обкръжаващия свят през време на живота между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
И тогава откриваме, че един човек, който има разбиране за обкръжаващия го свят, е имал такова устройство в неговия минал земен
живот
, че е можел да изпита много радост.
И тогава откриваме, че един човек, който има разбиране за обкръжаващия го свят, е имал такова устройство в неговия минал земен живот, че е можел да изпита много радост.
Това е много интересно. Хора, които не са могли да изпитват никаква радост в техния минал земен живот, не могат да стигнат също и до разбиране на хората и на заобикалящия ги свят. При всеки човек, който има това разбиране, ние откриваме, че е бил човек, който е можел да се радва на заобикалящия го свят. Но и това си качество той е придобил в един минал земен живот. А как стига човек дотам, да има тази дарба, тази радост, тази заложба за радост от окръжаващия го свят?
към текста >>
Хора, които не са могли да изпитват никаква радост в техния минал земен
живот
, не могат да стигнат също и до разбиране на хората и на заобикалящия ги свят.
И тогава откриваме, че един човек, който има разбиране за обкръжаващия го свят, е имал такова устройство в неговия минал земен живот, че е можел да изпита много радост. Това е много интересно.
Хора, които не са могли да изпитват никаква радост в техния минал земен живот, не могат да стигнат също и до разбиране на хората и на заобикалящия ги свят.
При всеки човек, който има това разбиране, ние откриваме, че е бил човек, който е можел да се радва на заобикалящия го свят. Но и това си качество той е придобил в един минал земен живот. А как стига човек дотам, да има тази дарба, тази радост, тази заложба за радост от окръжаващия го свят? Той стига до тази дарба, когато в един предишен живот на Земята е развил любов. Любовта в един земен живот се превръща в радост за следващия земен живот; радостта от този следващ живот се превръща в едно пълно с разбиране обхващане на заобикалящия свят в един трети земен живот.
към текста >>
Но и това си качество той е придобил в един минал земен
живот
.
И тогава откриваме, че един човек, който има разбиране за обкръжаващия го свят, е имал такова устройство в неговия минал земен живот, че е можел да изпита много радост. Това е много интересно. Хора, които не са могли да изпитват никаква радост в техния минал земен живот, не могат да стигнат също и до разбиране на хората и на заобикалящия ги свят. При всеки човек, който има това разбиране, ние откриваме, че е бил човек, който е можел да се радва на заобикалящия го свят.
Но и това си качество той е придобил в един минал земен живот.
А как стига човек дотам, да има тази дарба, тази радост, тази заложба за радост от окръжаващия го свят? Той стига до тази дарба, когато в един предишен живот на Земята е развил любов. Любовта в един земен живот се превръща в радост за следващия земен живот; радостта от този следващ живот се превръща в едно пълно с разбиране обхващане на заобикалящия свят в един трети земен живот.
към текста >>
Той стига до тази дарба, когато в един предишен
живот
на Земята е развил любов.
Това е много интересно. Хора, които не са могли да изпитват никаква радост в техния минал земен живот, не могат да стигнат също и до разбиране на хората и на заобикалящия ги свят. При всеки човек, който има това разбиране, ние откриваме, че е бил човек, който е можел да се радва на заобикалящия го свят. Но и това си качество той е придобил в един минал земен живот. А как стига човек дотам, да има тази дарба, тази радост, тази заложба за радост от окръжаващия го свят?
Той стига до тази дарба, когато в един предишен живот на Земята е развил любов.
Любовта в един земен живот се превръща в радост за следващия земен живот; радостта от този следващ живот се превръща в едно пълно с разбиране обхващане на заобикалящия свят в един трети земен живот.
към текста >>
Любовта в един земен
живот
се превръща в радост за следващия земен
живот
; радостта от този следващ
живот
се превръща в едно пълно с разбиране обхващане на заобикалящия свят в един трети земен
живот
.
Хора, които не са могли да изпитват никаква радост в техния минал земен живот, не могат да стигнат също и до разбиране на хората и на заобикалящия ги свят. При всеки човек, който има това разбиране, ние откриваме, че е бил човек, който е можел да се радва на заобикалящия го свят. Но и това си качество той е придобил в един минал земен живот. А как стига човек дотам, да има тази дарба, тази радост, тази заложба за радост от окръжаващия го свят? Той стига до тази дарба, когато в един предишен живот на Земята е развил любов.
Любовта в един земен живот се превръща в радост за следващия земен живот; радостта от този следващ живот се превръща в едно пълно с разбиране обхващане на заобикалящия свят в един трети земен живот.
към текста >>
Така ние виждаме един земен
живот
да се подрежда до друг земен
живот
и така добиваме разбиране също и за онова, което от настоящето изпраща своите лъчи в бъдещето.
Така ние виждаме един земен живот да се подрежда до друг земен живот и така добиваме разбиране също и за онова, което от настоящето изпраща своите лъчи в бъдещето.
Хора, които много могат да мразят, пренасят в следващия земен живот като резултат на тяхната омраза дарбата болезнено да бъдат засегнати от всичко, да страдат от всичко. Ние виждаме, че е така, когато проучим даден човек, който минава през живота намръщен, защото болезнено е засегнат от всичко, защото постоянно страда. Ние можем да изпитаме състрадание към такъв човек, това също е правилно, но ние винаги сме довеждани до един минал земен живот, през който той се е отнасял с омраза към заобикалящия го свят. Моля да не бъда криво разбран. Когато се говори за омраза, човек лесно си казва: - Аз не мразя, аз обичам всички.
към текста >>
Хора, които много могат да мразят, пренасят в следващия земен
живот
като резултат на тяхната омраза дарбата болезнено да бъдат засегнати от всичко, да страдат от всичко.
Така ние виждаме един земен живот да се подрежда до друг земен живот и така добиваме разбиране също и за онова, което от настоящето изпраща своите лъчи в бъдещето.
Хора, които много могат да мразят, пренасят в следващия земен живот като резултат на тяхната омраза дарбата болезнено да бъдат засегнати от всичко, да страдат от всичко.
Ние виждаме, че е така, когато проучим даден човек, който минава през живота намръщен, защото болезнено е засегнат от всичко, защото постоянно страда. Ние можем да изпитаме състрадание към такъв човек, това също е правилно, но ние винаги сме довеждани до един минал земен живот, през който той се е отнасял с омраза към заобикалящия го свят. Моля да не бъда криво разбран. Когато се говори за омраза, човек лесно си казва: - Аз не мразя, аз обичам всички. - Но нека той веднъж се изпита и ще види колко омраза, колко скрита омраза лежи в основата на човешката душа.
към текста >>
Ние виждаме, че е така, когато проучим даден човек, който минава през
живот
а намръщен, защото болезнено е засегнат от всичко, защото постоянно страда.
Така ние виждаме един земен живот да се подрежда до друг земен живот и така добиваме разбиране също и за онова, което от настоящето изпраща своите лъчи в бъдещето. Хора, които много могат да мразят, пренасят в следващия земен живот като резултат на тяхната омраза дарбата болезнено да бъдат засегнати от всичко, да страдат от всичко.
Ние виждаме, че е така, когато проучим даден човек, който минава през живота намръщен, защото болезнено е засегнат от всичко, защото постоянно страда.
Ние можем да изпитаме състрадание към такъв човек, това също е правилно, но ние винаги сме довеждани до един минал земен живот, през който той се е отнасял с омраза към заобикалящия го свят. Моля да не бъда криво разбран. Когато се говори за омраза, човек лесно си казва: - Аз не мразя, аз обичам всички. - Но нека той веднъж се изпита и ще види колко омраза, колко скрита омраза лежи в основата на човешката душа. Тези взаимни връзки стават ясни за човека едва тогава, когато слушаме хората да говорят едни за други.
към текста >>
Ние можем да изпитаме състрадание към такъв човек, това също е правилно, но ние винаги сме довеждани до един минал земен
живот
, през който той се е отнасял с омраза към заобикалящия го свят.
Така ние виждаме един земен живот да се подрежда до друг земен живот и така добиваме разбиране също и за онова, което от настоящето изпраща своите лъчи в бъдещето. Хора, които много могат да мразят, пренасят в следващия земен живот като резултат на тяхната омраза дарбата болезнено да бъдат засегнати от всичко, да страдат от всичко. Ние виждаме, че е така, когато проучим даден човек, който минава през живота намръщен, защото болезнено е засегнат от всичко, защото постоянно страда.
Ние можем да изпитаме състрадание към такъв човек, това също е правилно, но ние винаги сме довеждани до един минал земен живот, през който той се е отнасял с омраза към заобикалящия го свят.
Моля да не бъда криво разбран. Когато се говори за омраза, човек лесно си казва: - Аз не мразя, аз обичам всички. - Но нека той веднъж се изпита и ще види колко омраза, колко скрита омраза лежи в основата на човешката душа. Тези взаимни връзки стават ясни за човека едва тогава, когато слушаме хората да говорят едни за други. Ако направите една статистика за това, ще видите, че за един човек много повече се говори лошо, отколкото нещо похвално, нещо признаващо неговите качества.
към текста >>
През следващия земен
живот
обаче тази омраза се развива в страдание, а в третия земен
живот
тя се превръща в липса на разбиране, в закостенялост, която не иска да вникне в нищо, не иска да се задълбочи в нищо.
- Но нека той веднъж се изпита и ще види колко омраза, колко скрита омраза лежи в основата на човешката душа. Тези взаимни връзки стават ясни за човека едва тогава, когато слушаме хората да говорят едни за други. Ако направите една статистика за това, ще видите, че за един човек много повече се говори лошо, отколкото нещо похвално, нещо признаващо неговите качества. И ако действително би се направила една такава статистика, би се открило, че между хората съществува сто пъти повече омраза, отколкото любов - това число може действително да бъде дадено. Такова е положението, само че обикновено хората не забелязват това, защото вярват, че винаги са прави да мразят и намират, че е напълно оправдано, когато мразят.
През следващия земен живот обаче тази омраза се развива в страдание, а в третия земен живот тя се превръща в липса на разбиране, в закостенялост, която не иска да вникне в нищо, не иска да се задълбочи в нищо.
към текста >>
И така, вие имате възможност да наблюдавате три последователни земни съществувания, като вземете под внимание закона, че любовта се превръща в радост, радостта се превръща през третия земен
живот
в разбиране за заобикалящия свят.
И така, вие имате възможност да наблюдавате три последователни земни съществувания, като вземете под внимание закона, че любовта се превръща в радост, радостта се превръща през третия земен живот в разбиране за заобикалящия свят.
Омразата се превръща в заложба за понасяне на страдания; тази заложба за страдание идва от омразата и в третия земен живот тя се превръща в закостенялост, в липса на разбиране за заобикалящия свят. Това са душевни връзки, които водят от един земен живот в друг земен живот.
към текста >>
Омразата се превръща в заложба за понасяне на страдания; тази заложба за страдание идва от омразата и в третия земен
живот
тя се превръща в закостенялост, в липса на разбиране за заобикалящия свят.
И така, вие имате възможност да наблюдавате три последователни земни съществувания, като вземете под внимание закона, че любовта се превръща в радост, радостта се превръща през третия земен живот в разбиране за заобикалящия свят.
Омразата се превръща в заложба за понасяне на страдания; тази заложба за страдание идва от омразата и в третия земен живот тя се превръща в закостенялост, в липса на разбиране за заобикалящия свят.
Това са душевни връзки, които водят от един земен живот в друг земен живот.
към текста >>
Това са душевни връзки, които водят от един земен
живот
в друг земен
живот
.
И така, вие имате възможност да наблюдавате три последователни земни съществувания, като вземете под внимание закона, че любовта се превръща в радост, радостта се превръща през третия земен живот в разбиране за заобикалящия свят. Омразата се превръща в заложба за понасяне на страдания; тази заложба за страдание идва от омразата и в третия земен живот тя се превръща в закостенялост, в липса на разбиране за заобикалящия свят.
Това са душевни връзки, които водят от един земен живот в друг земен живот.
към текста >>
Но нека се опитаме да пристъпим към
живот
а под една друга форма.
Но нека се опитаме да пристъпим към живота под една друга форма.
Има хора - може би по този начин те са си донесли това в живота, - които не се интересуват от нищо, те не искат да се интересуват за нищо друго, освен за себе си. Обаче има голямо значение в живота на човека, дали той се интересува за нещо или не. Действително и в това отношение статистиката ни показва странни неща. Аз познавах хора, които предиобед говорят с една дама, а следобед не знаят каква шапка или каква брошка е носела дамата, или какъв цвят е имала нейната рокля. Има такива хора, които не виждат това!
към текста >>
Има хора - може би по този начин те са си донесли това в
живот
а, - които не се интересуват от нищо, те не искат да се интересуват за нищо друго, освен за себе си.
Но нека се опитаме да пристъпим към живота под една друга форма.
Има хора - може би по този начин те са си донесли това в живота, - които не се интересуват от нищо, те не искат да се интересуват за нищо друго, освен за себе си.
Обаче има голямо значение в живота на човека, дали той се интересува за нещо или не. Действително и в това отношение статистиката ни показва странни неща. Аз познавах хора, които предиобед говорят с една дама, а следобед не знаят каква шапка или каква брошка е носела дамата, или какъв цвят е имала нейната рокля. Има такива хора, които не виждат това! В това отношение съществуват най-чудновати възгледи.
към текста >>
Обаче има голямо значение в
живот
а на човека, дали той се интересува за нещо или не.
Но нека се опитаме да пристъпим към живота под една друга форма. Има хора - може би по този начин те са си донесли това в живота, - които не се интересуват от нищо, те не искат да се интересуват за нищо друго, освен за себе си.
Обаче има голямо значение в живота на човека, дали той се интересува за нещо или не.
Действително и в това отношение статистиката ни показва странни неща. Аз познавах хора, които предиобед говорят с една дама, а следобед не знаят каква шапка или каква брошка е носела дамата, или какъв цвят е имала нейната рокля. Има такива хора, които не виждат това! В това отношение съществуват най-чудновати възгледи. Понякога това даже се счита за нещо простимо; но това не е простимо!
към текста >>
Онова, което такъв човек гледа от своя
живот
, не се свързва вътрешно с това, което се намира навън.
Аз познавах хора, които предиобед говорят с една дама, а следобед не знаят каква шапка или каква брошка е носела дамата, или какъв цвят е имала нейната рокля. Има такива хора, които не виждат това! В това отношение съществуват най-чудновати възгледи. Понякога това даже се счита за нещо простимо; но това не е простимо! Това е липса на интерес, една липса на интерес, която понякога стига толкова далеч, че съответният човек действително не знае, дали онзи, когото е срещнал, е имал тъмна или светла дреха!
Онова, което такъв човек гледа от своя живот, не се свързва вътрешно с това, което се намира навън.
Аз споменавам тези неща като нещо крайно: Не искам веднага да твърдя, че някой изпада под влиянието на Ариман или Луцифер, когато не знае, дали дамата е имала черна или руса коса. Искам само да обърна вниманието върху това, че хората развиват определена степен на интерес или дезинтерес към заобикалящия ги свят; обаче за душата това има голямо значение. Когато човек се интересува за заобикалящия го свят, душата съизживява вътрешно този заобикалящ свят. Обаче това, което човек изживява тук с интерес, с участие, той го занася през вратата на смъртта в обширността на Космоса. И както тук човек трябва да има очи, за да вижда цветовете на Земята, така също той трябва да бъде подбуден тук на Земята чрез интереса, за да има възможност между смъртта и едно ново раждане да вижда духовно онова, което се преживява там.
към текста >>
И ако човек минава през
живот
а без да проявява интерес, ако неговият поглед не се спира с интерес на нищо, ако не обръща внимание на това, което става в света, тогава след смъртта, между смъртта и едно ново раждане той няма да има никаква връзка с Космоса, той е, така да се каже, душевно сляп, не може да работи със силите на Космоса.
Аз споменавам тези неща като нещо крайно: Не искам веднага да твърдя, че някой изпада под влиянието на Ариман или Луцифер, когато не знае, дали дамата е имала черна или руса коса. Искам само да обърна вниманието върху това, че хората развиват определена степен на интерес или дезинтерес към заобикалящия ги свят; обаче за душата това има голямо значение. Когато човек се интересува за заобикалящия го свят, душата съизживява вътрешно този заобикалящ свят. Обаче това, което човек изживява тук с интерес, с участие, той го занася през вратата на смъртта в обширността на Космоса. И както тук човек трябва да има очи, за да вижда цветовете на Земята, така също той трябва да бъде подбуден тук на Земята чрез интереса, за да има възможност между смъртта и едно ново раждане да вижда духовно онова, което се преживява там.
И ако човек минава през живота без да проявява интерес, ако неговият поглед не се спира с интерес на нищо, ако не обръща внимание на това, което става в света, тогава след смъртта, между смъртта и едно ново раждане той няма да има никаква връзка с Космоса, той е, така да се каже, душевно сляп, не може да работи със силите на Космоса.
Чрез това обаче той лошо подготвя своя организъм и своите органи. Той идва в посоката на съзвездието Лъв и не може да извърши първата подготовка за сърцето; идва след това в областта на Слънцето и не може да изгради по-нататък сърцето; идва в огнената област на Земята и не може да даде тук последната шлифовка на своето сърце. Тогава той идва на Земята със заложбата за сърдечно заболяване през време на своя земен живот. Така нещо психическо, нещо душевно - липсата на интерес, действа и пренася своето действие в този земен живот. И същността на заболяването става напълно обяснима, едва когато могат да се прозрат връзките, когато се види, как човекът, който в настоящето страда физически, има това физическо страдание благодарение на факта, че в своя минал живот е развил нещо психическо, нещо душевно, което в настоящия живот се превръща в нещо физическо.
към текста >>
Тогава той идва на Земята със заложбата за сърдечно заболяване през време на своя земен
живот
.
Обаче това, което човек изживява тук с интерес, с участие, той го занася през вратата на смъртта в обширността на Космоса. И както тук човек трябва да има очи, за да вижда цветовете на Земята, така също той трябва да бъде подбуден тук на Земята чрез интереса, за да има възможност между смъртта и едно ново раждане да вижда духовно онова, което се преживява там. И ако човек минава през живота без да проявява интерес, ако неговият поглед не се спира с интерес на нищо, ако не обръща внимание на това, което става в света, тогава след смъртта, между смъртта и едно ново раждане той няма да има никаква връзка с Космоса, той е, така да се каже, душевно сляп, не може да работи със силите на Космоса. Чрез това обаче той лошо подготвя своя организъм и своите органи. Той идва в посоката на съзвездието Лъв и не може да извърши първата подготовка за сърцето; идва след това в областта на Слънцето и не може да изгради по-нататък сърцето; идва в огнената област на Земята и не може да даде тук последната шлифовка на своето сърце.
Тогава той идва на Земята със заложбата за сърдечно заболяване през време на своя земен живот.
Така нещо психическо, нещо душевно - липсата на интерес, действа и пренася своето действие в този земен живот. И същността на заболяването става напълно обяснима, едва когато могат да се прозрат връзките, когато се види, как човекът, който в настоящето страда физически, има това физическо страдание благодарение на факта, че в своя минал живот е развил нещо психическо, нещо душевно, което в настоящия живот се превръща в нещо физическо. Физическите страдания в един земен живот са изживявания от един минал земен живот, устроени по този или по друг начин. Хора, които, както се казва, са здрави като камък, които не могат да се разболеят, които винаги имат най-добро здраве, по правило насочват погледа от този живот в миналото, в минали земни съществувания, когато са имали най-дълбок интерес към всичко онова, което е било техен заобикалящ свят, те са гледали всичко, опознавали са всичко.
към текста >>
Така нещо психическо, нещо душевно - липсата на интерес, действа и пренася своето действие в този земен
живот
.
И както тук човек трябва да има очи, за да вижда цветовете на Земята, така също той трябва да бъде подбуден тук на Земята чрез интереса, за да има възможност между смъртта и едно ново раждане да вижда духовно онова, което се преживява там. И ако човек минава през живота без да проявява интерес, ако неговият поглед не се спира с интерес на нищо, ако не обръща внимание на това, което става в света, тогава след смъртта, между смъртта и едно ново раждане той няма да има никаква връзка с Космоса, той е, така да се каже, душевно сляп, не може да работи със силите на Космоса. Чрез това обаче той лошо подготвя своя организъм и своите органи. Той идва в посоката на съзвездието Лъв и не може да извърши първата подготовка за сърцето; идва след това в областта на Слънцето и не може да изгради по-нататък сърцето; идва в огнената област на Земята и не може да даде тук последната шлифовка на своето сърце. Тогава той идва на Земята със заложбата за сърдечно заболяване през време на своя земен живот.
Така нещо психическо, нещо душевно - липсата на интерес, действа и пренася своето действие в този земен живот.
И същността на заболяването става напълно обяснима, едва когато могат да се прозрат връзките, когато се види, как човекът, който в настоящето страда физически, има това физическо страдание благодарение на факта, че в своя минал живот е развил нещо психическо, нещо душевно, което в настоящия живот се превръща в нещо физическо. Физическите страдания в един земен живот са изживявания от един минал земен живот, устроени по този или по друг начин. Хора, които, както се казва, са здрави като камък, които не могат да се разболеят, които винаги имат най-добро здраве, по правило насочват погледа от този живот в миналото, в минали земни съществувания, когато са имали най-дълбок интерес към всичко онова, което е било техен заобикалящ свят, те са гледали всичко, опознавали са всичко.
към текста >>
И същността на заболяването става напълно обяснима, едва когато могат да се прозрат връзките, когато се види, как човекът, който в настоящето страда физически, има това физическо страдание благодарение на факта, че в своя минал
живот
е развил нещо психическо, нещо душевно, което в настоящия
живот
се превръща в нещо физическо.
И ако човек минава през живота без да проявява интерес, ако неговият поглед не се спира с интерес на нищо, ако не обръща внимание на това, което става в света, тогава след смъртта, между смъртта и едно ново раждане той няма да има никаква връзка с Космоса, той е, така да се каже, душевно сляп, не може да работи със силите на Космоса. Чрез това обаче той лошо подготвя своя организъм и своите органи. Той идва в посоката на съзвездието Лъв и не може да извърши първата подготовка за сърцето; идва след това в областта на Слънцето и не може да изгради по-нататък сърцето; идва в огнената област на Земята и не може да даде тук последната шлифовка на своето сърце. Тогава той идва на Земята със заложбата за сърдечно заболяване през време на своя земен живот. Така нещо психическо, нещо душевно - липсата на интерес, действа и пренася своето действие в този земен живот.
И същността на заболяването става напълно обяснима, едва когато могат да се прозрат връзките, когато се види, как човекът, който в настоящето страда физически, има това физическо страдание благодарение на факта, че в своя минал живот е развил нещо психическо, нещо душевно, което в настоящия живот се превръща в нещо физическо.
Физическите страдания в един земен живот са изживявания от един минал земен живот, устроени по този или по друг начин. Хора, които, както се казва, са здрави като камък, които не могат да се разболеят, които винаги имат най-добро здраве, по правило насочват погледа от този живот в миналото, в минали земни съществувания, когато са имали най-дълбок интерес към всичко онова, което е било техен заобикалящ свят, те са гледали всичко, опознавали са всичко.
към текста >>
Физическите страдания в един земен
живот
са изживявания от един минал земен
живот
, устроени по този или по друг начин.
Чрез това обаче той лошо подготвя своя организъм и своите органи. Той идва в посоката на съзвездието Лъв и не може да извърши първата подготовка за сърцето; идва след това в областта на Слънцето и не може да изгради по-нататък сърцето; идва в огнената област на Земята и не може да даде тук последната шлифовка на своето сърце. Тогава той идва на Земята със заложбата за сърдечно заболяване през време на своя земен живот. Така нещо психическо, нещо душевно - липсата на интерес, действа и пренася своето действие в този земен живот. И същността на заболяването става напълно обяснима, едва когато могат да се прозрат връзките, когато се види, как човекът, който в настоящето страда физически, има това физическо страдание благодарение на факта, че в своя минал живот е развил нещо психическо, нещо душевно, което в настоящия живот се превръща в нещо физическо.
Физическите страдания в един земен живот са изживявания от един минал земен живот, устроени по този или по друг начин.
Хора, които, както се казва, са здрави като камък, които не могат да се разболеят, които винаги имат най-добро здраве, по правило насочват погледа от този живот в миналото, в минали земни съществувания, когато са имали най-дълбок интерес към всичко онова, което е било техен заобикалящ свят, те са гледали всичко, опознавали са всичко.
към текста >>
Хора, които, както се казва, са здрави като камък, които не могат да се разболеят, които винаги имат най-добро здраве, по правило насочват погледа от този
живот
в миналото, в минали земни съществувания, когато са имали най-дълбок интерес към всичко онова, което е било техен заобикалящ свят, те са гледали всичко, опознавали са всичко.
Той идва в посоката на съзвездието Лъв и не може да извърши първата подготовка за сърцето; идва след това в областта на Слънцето и не може да изгради по-нататък сърцето; идва в огнената област на Земята и не може да даде тук последната шлифовка на своето сърце. Тогава той идва на Земята със заложбата за сърдечно заболяване през време на своя земен живот. Така нещо психическо, нещо душевно - липсата на интерес, действа и пренася своето действие в този земен живот. И същността на заболяването става напълно обяснима, едва когато могат да се прозрат връзките, когато се види, как човекът, който в настоящето страда физически, има това физическо страдание благодарение на факта, че в своя минал живот е развил нещо психическо, нещо душевно, което в настоящия живот се превръща в нещо физическо. Физическите страдания в един земен живот са изживявания от един минал земен живот, устроени по този или по друг начин.
Хора, които, както се казва, са здрави като камък, които не могат да се разболеят, които винаги имат най-добро здраве, по правило насочват погледа от този живот в миналото, в минали земни съществувания, когато са имали най-дълбок интерес към всичко онова, което е било техен заобикалящ свят, те са гледали всичко, опознавали са всичко.
към текста >>
Естествено неща, които се отнасят за духовния
живот
никога не бива да бъдат насилвани.
Естествено неща, които се отнасят за духовния живот никога не бива да бъдат насилвани.
Виждате ли, можем също да имаме случай, когато едно кармическо течение започва. Аз мога да започна в този живот с липса на разбиране: Тогава бъдещето ще сочи към тази липса на разбиране. Не трябва да се сочи само от настоящето към миналото. Ето защо ние можем само да кажем, че по правило, или когато има една кармическа заложба, е така, че определени болести са свързани с определена душевна нагласа.
към текста >>
Аз мога да започна в този
живот
с липса на разбиране: Тогава бъдещето ще сочи към тази липса на разбиране.
Естествено неща, които се отнасят за духовния живот никога не бива да бъдат насилвани. Виждате ли, можем също да имаме случай, когато едно кармическо течение започва.
Аз мога да започна в този живот с липса на разбиране: Тогава бъдещето ще сочи към тази липса на разбиране.
Не трябва да се сочи само от настоящето към миналото. Ето защо ние можем само да кажем, че по правило, или когато има една кармическа заложба, е така, че определени болести са свързани с определена душевна нагласа.
към текста >>
Общо взето психическото от един земен
живот
се превръща в нещо телесно в бъдещия земен
живот
.
Общо взето психическото от един земен живот се превръща в нещо телесно в бъдещия земен живот.
В това отношение е действително така, че онзи, който иска да разглежда кармическите взаимовръзки, понякога трябва да насочва своя поглед върху дребни неща, а не върху такива неща, които иначе считаме за особено важни в живота. Когато искаме да познаем, как един земен живот сочи към един минал земен живот, ние понякога трябва да насочваме погледа си към дребните неща. Аз се опитах например да търся кармическите връзки - върху такива неща ще говоря и през следващите дни, - опитах се да търся кармически връзки за различни личности на историческия и духовния живот, естествено по много сериозен начин, а не така, както често се търси, и намерих една личност, която развиваше един такъв забележителен краен вътрешен живот, че накрая стигна дотам, да създава особени образувания от думи. Тази личност е написала много книги и в тях е създала най-чудновати нови думи. Например тя ругаеше, много критикуваше състоянията, хората, техните сдружения.
към текста >>
В това отношение е действително така, че онзи, който иска да разглежда кармическите взаимовръзки, понякога трябва да насочва своя поглед върху дребни неща, а не върху такива неща, които иначе считаме за особено важни в
живот
а.
Общо взето психическото от един земен живот се превръща в нещо телесно в бъдещия земен живот.
В това отношение е действително така, че онзи, който иска да разглежда кармическите взаимовръзки, понякога трябва да насочва своя поглед върху дребни неща, а не върху такива неща, които иначе считаме за особено важни в живота.
Когато искаме да познаем, как един земен живот сочи към един минал земен живот, ние понякога трябва да насочваме погледа си към дребните неща. Аз се опитах например да търся кармическите връзки - върху такива неща ще говоря и през следващите дни, - опитах се да търся кармически връзки за различни личности на историческия и духовния живот, естествено по много сериозен начин, а не така, както често се търси, и намерих една личност, която развиваше един такъв забележителен краен вътрешен живот, че накрая стигна дотам, да създава особени образувания от думи. Тази личност е написала много книги и в тях е създала най-чудновати нови думи. Например тя ругаеше, много критикуваше състоянията, хората, техните сдружения. Така тази личност критикуваше също и начина, по който някои учени със завист се отнасят към други учени.
към текста >>
Когато искаме да познаем, как един земен
живот
сочи към един минал земен
живот
, ние понякога трябва да насочваме погледа си към дребните неща.
Общо взето психическото от един земен живот се превръща в нещо телесно в бъдещия земен живот. В това отношение е действително така, че онзи, който иска да разглежда кармическите взаимовръзки, понякога трябва да насочва своя поглед върху дребни неща, а не върху такива неща, които иначе считаме за особено важни в живота.
Когато искаме да познаем, как един земен живот сочи към един минал земен живот, ние понякога трябва да насочваме погледа си към дребните неща.
Аз се опитах например да търся кармическите връзки - върху такива неща ще говоря и през следващите дни, - опитах се да търся кармически връзки за различни личности на историческия и духовния живот, естествено по много сериозен начин, а не така, както често се търси, и намерих една личност, която развиваше един такъв забележителен краен вътрешен живот, че накрая стигна дотам, да създава особени образувания от думи. Тази личност е написала много книги и в тях е създала най-чудновати нови думи. Например тя ругаеше, много критикуваше състоянията, хората, техните сдружения. Така тази личност критикуваше също и начина, по който някои учени със завист се отнасят към други учени. В това отношение тя съпоставяше факти, чрез които искаше да охарактеризира лицемерието на определени натури на учените спрямо други хора и озаглави съответната глава: «Прикритология в света на учените».
към текста >>
Аз се опитах например да търся кармическите връзки - върху такива неща ще говоря и през следващите дни, - опитах се да търся кармически връзки за различни личности на историческия и духовния
живот
, естествено по много сериозен начин, а не така, както често се търси, и намерих една личност, която развиваше един такъв забележителен краен вътрешен
живот
, че накрая стигна дотам, да създава особени образувания от думи.
Общо взето психическото от един земен живот се превръща в нещо телесно в бъдещия земен живот. В това отношение е действително така, че онзи, който иска да разглежда кармическите взаимовръзки, понякога трябва да насочва своя поглед върху дребни неща, а не върху такива неща, които иначе считаме за особено важни в живота. Когато искаме да познаем, как един земен живот сочи към един минал земен живот, ние понякога трябва да насочваме погледа си към дребните неща.
Аз се опитах например да търся кармическите връзки - върху такива неща ще говоря и през следващите дни, - опитах се да търся кармически връзки за различни личности на историческия и духовния живот, естествено по много сериозен начин, а не така, както често се търси, и намерих една личност, която развиваше един такъв забележителен краен вътрешен живот, че накрая стигна дотам, да създава особени образувания от думи.
Тази личност е написала много книги и в тях е създала най-чудновати нови думи. Например тя ругаеше, много критикуваше състоянията, хората, техните сдружения. Така тази личност критикуваше също и начина, по който някои учени със завист се отнасят към други учени. В това отношение тя съпоставяше факти, чрез които искаше да охарактеризира лицемерието на определени натури на учените спрямо други хора и озаглави съответната глава: «Прикритология в света на учените». Характерно е, когато един човек образува израза «прикритология».
към текста >>
И виждате ли, именно острото взимане под внимание на такива новообразувани думи довежда дотам да познаем, как в един минал земен
живот
тази личност е била един човек, който много е имал работа с всякакви военни действия, където много неща е трябвало да се провеждат по един прикрит начин, по прикрити пътища.
И виждате ли, именно острото взимане под внимание на такива новообразувани думи довежда дотам да познаем, как в един минал земен живот тази личност е била един човек, който много е имал работа с всякакви военни действия, където много неща е трябвало да се провеждат по един прикрит начин, по прикрити пътища.
Кармически това се е превърнало в способност за създаване по този начин на образи за прикриването, за промъкването, за измъкването, за борба, завоюване по всякакви начини, в които - с такива новообразувани думи за неща, които сега виждаше, - той можеше от главата си да назове това, което в миналото е вършел с краката и с ръцете си. Така при тази личност бих могъл да изнеса много неща, които по определен начин се превърнаха от нещо физическо в нещо душевно-духовно.
към текста >>
18.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 31. Март 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
И колкото да е понятно, че от широкия кръг на този духовен свят можем да опишем само едно или друго, все пак от различните описания, които се дават, ще може да се види, колко безкрайно богат, разнообразен
живот
водят хората между смъртта и едно ново раждане.
Вчера аз обърнах вниманието ви върху някои неща, които са свързани с протичащата през човешките земни съществувания карма, с образуването на човешката съдба. Днес бих искал да събудя една представа, как всъщност става изграждането на съдбата. Ние трябва да бъдем наясно върху това, че когато мине през вратата на смъртта, човекът идва в един духовен свят, в един духовен свят, който съвсем не е по-беден на събития, на същества, отколкото нашият физически свят, а е безкрайно по-богат.
И колкото да е понятно, че от широкия кръг на този духовен свят можем да опишем само едно или друго, все пак от различните описания, които се дават, ще може да се види, колко безкрайно богат, разнообразен живот водят хората между смъртта и едно ново раждане.
Тук в областта на Земята, където прекарваме живота си между раждането и смъртта, ние сме заобиколени от това, което виждаме като различни царства на природата - от минералното, от растителното, от животинското царство, от физическото човешко царство. Ние с право считаме тези, вън от човешкото царства, като включващи в себе си същества, които по степен на развитието стоят под човека, така че през време на своето земно съществуване човекът може да се чувства като най-висшето същество сред тези царства от същества. В царството, в което човекът влиза, минавайки през вратата на смъртта, случаят е точно обратен. Там човекът се чувства като онова същество, което по степен на развитието стои най-долу сред другите същества, които стоят над човека. Вие знаете, че за да назова тези същества в антропософската литература аз взех имената на стоящите над човека йерархии и отличих, според една терминология, която съществува от по-стари времена първо онази йерархия, която стои непосредствено над човека в посока нагоре, както в посока надолу под него стои животинското царство.
към текста >>
Тук в областта на Земята, където прекарваме
живот
а си между раждането и смъртта, ние сме заобиколени от това, което виждаме като различни царства на природата - от минералното, от растителното, от
живот
инското царство, от физическото човешко царство.
Вчера аз обърнах вниманието ви върху някои неща, които са свързани с протичащата през човешките земни съществувания карма, с образуването на човешката съдба. Днес бих искал да събудя една представа, как всъщност става изграждането на съдбата. Ние трябва да бъдем наясно върху това, че когато мине през вратата на смъртта, човекът идва в един духовен свят, в един духовен свят, който съвсем не е по-беден на събития, на същества, отколкото нашият физически свят, а е безкрайно по-богат. И колкото да е понятно, че от широкия кръг на този духовен свят можем да опишем само едно или друго, все пак от различните описания, които се дават, ще може да се види, колко безкрайно богат, разнообразен живот водят хората между смъртта и едно ново раждане.
Тук в областта на Земята, където прекарваме живота си между раждането и смъртта, ние сме заобиколени от това, което виждаме като различни царства на природата - от минералното, от растителното, от животинското царство, от физическото човешко царство.
Ние с право считаме тези, вън от човешкото царства, като включващи в себе си същества, които по степен на развитието стоят под човека, така че през време на своето земно съществуване човекът може да се чувства като най-висшето същество сред тези царства от същества. В царството, в което човекът влиза, минавайки през вратата на смъртта, случаят е точно обратен. Там човекът се чувства като онова същество, което по степен на развитието стои най-долу сред другите същества, които стоят над човека. Вие знаете, че за да назова тези същества в антропософската литература аз взех имената на стоящите над човека йерархии и отличих, според една терминология, която съществува от по-стари времена първо онази йерархия, която стои непосредствено над човека в посока нагоре, както в посока надолу под него стои животинското царство. Това е йерархията, на която принадлежат Ангели, Архангели и Архаи.
към текста >>
Вие знаете, че за да назова тези същества в антропософската литература аз взех имената на стоящите над човека йерархии и отличих, според една терминология, която съществува от по-стари времена първо онази йерархия, която стои непосредствено над човека в посока нагоре, както в посока надолу под него стои
живот
инското царство.
И колкото да е понятно, че от широкия кръг на този духовен свят можем да опишем само едно или друго, все пак от различните описания, които се дават, ще може да се види, колко безкрайно богат, разнообразен живот водят хората между смъртта и едно ново раждане. Тук в областта на Земята, където прекарваме живота си между раждането и смъртта, ние сме заобиколени от това, което виждаме като различни царства на природата - от минералното, от растителното, от животинското царство, от физическото човешко царство. Ние с право считаме тези, вън от човешкото царства, като включващи в себе си същества, които по степен на развитието стоят под човека, така че през време на своето земно съществуване човекът може да се чувства като най-висшето същество сред тези царства от същества. В царството, в което човекът влиза, минавайки през вратата на смъртта, случаят е точно обратен. Там човекът се чувства като онова същество, което по степен на развитието стои най-долу сред другите същества, които стоят над човека.
Вие знаете, че за да назова тези същества в антропософската литература аз взех имената на стоящите над човека йерархии и отличих, според една терминология, която съществува от по-стари времена първо онази йерархия, която стои непосредствено над човека в посока нагоре, както в посока надолу под него стои животинското царство.
Това е йерархията, на която принадлежат Ангели, Архангели и Архаи. След това отивайки нагоре, след тази йерархия по-нататък идва онази, която обхваща Ексусиаи, Динамис, Кириотетес /Власти, Сили и Господства/. И най-висшата йерархия е съставена от Престоли, Херувими и Серафими. Над човека има девет степени, девет чина същества, три пъти по три степени. Когато отиваме отдолу нагоре, ние можем да ги поставим паралелно, като ги обединим три по три с това, което имаме, когато слизаме отгоре надолу, като животни в три степени, като растения в три степени и като минерали в три степени.
към текста >>
Когато отиваме отдолу нагоре, ние можем да ги поставим паралелно, като ги обединим три по три с това, което имаме, когато слизаме отгоре надолу, като
живот
ни в три степени, като растения в три степени и като минерали в три степени.
Вие знаете, че за да назова тези същества в антропософската литература аз взех имената на стоящите над човека йерархии и отличих, според една терминология, която съществува от по-стари времена първо онази йерархия, която стои непосредствено над човека в посока нагоре, както в посока надолу под него стои животинското царство. Това е йерархията, на която принадлежат Ангели, Архангели и Архаи. След това отивайки нагоре, след тази йерархия по-нататък идва онази, която обхваща Ексусиаи, Динамис, Кириотетес /Власти, Сили и Господства/. И най-висшата йерархия е съставена от Престоли, Херувими и Серафими. Над човека има девет степени, девет чина същества, три пъти по три степени.
Когато отиваме отдолу нагоре, ние можем да ги поставим паралелно, като ги обединим три по три с това, което имаме, когато слизаме отгоре надолу, като животни в три степени, като растения в три степени и като минерали в три степени.
към текста >>
Ние можем да опишем човешкото съществуване и така, че да кажем: - С физическото раждане, с физическото зачатие от едно чисто духовно съществуване човекът влиза в областта на природния порядък на
живот
инското, растителното и минералното царство; а когато минава през вратата на смъртта, човекът влиза в царството на стоящите над него същества.
Ние можем да опишем човешкото съществуване и така, че да кажем: - С физическото раждане, с физическото зачатие от едно чисто духовно съществуване човекът влиза в областта на природния порядък на животинското, растителното и минералното царство; а когато минава през вратата на смъртта, човекът влиза в царството на стоящите над него същества.
Единият път човекът живее в едно физическо тяло, което го свързва с царствата на природата; другият път, между смъртта и едно ново раждане, човекът живее в едно духовно тяло - ако мога да си послужа с този израз, - което също така го свързва със съществата на висшите йерархии. Тук в земното царство ние се обръщаме първо към това, което се намира в заобикалящия ни свят. Ние чувстваме това, като стоящо на същото равнище с нас и от земното царство насочваме поглед към областта на небето, към духовната област - както я наричат в най-различните възгледи. Земният човек поглежда нагоре със своите предчувствия, със своята религиозна благочестивост, с онова, което за неговото земно съществуване има най-голяма стойност и заслужава той да се стреми към него. И когато иска да си състави представа за това, което се намира там горе в духовното царство, той си създава образи, които са взети от земното, по земен начин си представя онова, което се намира горе.
към текста >>
След това, когато човекът живее в
живот
а между смъртта и едно ново раждане, положението е обратно.
След това, когато човекът живее в живота между смъртта и едно ново раждане, положението е обратно.
Човекът сочи надолу, когато иска да назове онова, към което е насочен неговият поглед. Мои мили приятели, вие може би ще кажете: - Да, но тогава човекът сочи към това, което е по-малоценно. - Но не е така. Гледано отгоре онова, което се намира тук в земната област, е съвършено различно, отколкото то е тук в земната област. И именно при разглеждането на кармата може да ни стане добре разбираемо, колко различно е онова, което става на Земята, когато е гледано отгоре; колко различно е то от това, което се представя пред самия човек в земната област.
към текста >>
Ние говорим за минерали, растения,
живот
ни, доколкото ги виждаме с очи, доколкото можем да ги хванем с ръце, доколкото те сетивно са възприемаеми за нас; а между смъртта и едно ново раждане ние говорим за Ангели, Архангели, Архаи, доколкото тези същества имат връзка с онова, което съставлява най-вътрешната същност на душата.
Когато през вратата на смъртта влизаме първо в духовния свят, ние стигаме в областта на най-долната йерархия, на йерархията на Ангелите, Архангелите и Архаите. Ние се чувстваме, така да се каже, присъединени към онова, което като най-близка йерархия стои над нас и забелязваме, че също както в земната област онова, което е около нас, има значение за сетивата, така и това, което се намира в духовната област, има своето значение за най-дълбоката същност на душата.
Ние говорим за минерали, растения, животни, доколкото ги виждаме с очи, доколкото можем да ги хванем с ръце, доколкото те сетивно са възприемаеми за нас; а между смъртта и едно ново раждане ние говорим за Ангели, Архангели, Архаи, доколкото тези същества имат връзка с онова, което съставлява най-вътрешната същност на душата.
И като минаваме по-нататък в дългия живот между смъртта и едно ново раждане, ние се научаваме да се включваме в съществата на следващата по-висша от нас йерархия, които имат работа с нас и едни с други. Тези същества ни свързват, така да се каже, с духовния външен свят. Отначало също и между смъртта и едно ново раждане ние сме много силно заети със самите нас, понеже тази трета, най-нисша ангелска йерархия, има работа с нашето вътрешно същество. Обаче известно време след това нашият поглед се разширява, ние се научаваме да познаваме духовния свят, намиращ се вън от нас, обективния духовен свят. Тук наши ръководители са съществата от йерархията на Ексузиаи /Власти/, Динамис /Сили/и Кириотетес /Господства/.
към текста >>
И като минаваме по-нататък в дългия
живот
между смъртта и едно ново раждане, ние се научаваме да се включваме в съществата на следващата по-висша от нас йерархия, които имат работа с нас и едни с други.
Когато през вратата на смъртта влизаме първо в духовния свят, ние стигаме в областта на най-долната йерархия, на йерархията на Ангелите, Архангелите и Архаите. Ние се чувстваме, така да се каже, присъединени към онова, което като най-близка йерархия стои над нас и забелязваме, че също както в земната област онова, което е около нас, има значение за сетивата, така и това, което се намира в духовната област, има своето значение за най-дълбоката същност на душата. Ние говорим за минерали, растения, животни, доколкото ги виждаме с очи, доколкото можем да ги хванем с ръце, доколкото те сетивно са възприемаеми за нас; а между смъртта и едно ново раждане ние говорим за Ангели, Архангели, Архаи, доколкото тези същества имат връзка с онова, което съставлява най-вътрешната същност на душата.
И като минаваме по-нататък в дългия живот между смъртта и едно ново раждане, ние се научаваме да се включваме в съществата на следващата по-висша от нас йерархия, които имат работа с нас и едни с други.
Тези същества ни свързват, така да се каже, с духовния външен свят. Отначало също и между смъртта и едно ново раждане ние сме много силно заети със самите нас, понеже тази трета, най-нисша ангелска йерархия, има работа с нашето вътрешно същество. Обаче известно време след това нашият поглед се разширява, ние се научаваме да познаваме духовния свят, намиращ се вън от нас, обективния духовен свят. Тук наши ръководители са съществата от йерархията на Ексузиаи /Власти/, Динамис /Сили/и Кириотетес /Господства/. Те ни свързват с онова, което е духовен външен свят.
към текста >>
Тогава обаче настъпва едно време, през което чувстваме, как съществата на третата йерархия, Ангели, Архангели и Архаи и съществата от втората йерархия, Ексусиаи, Динамис и Кириотетес работят заедно с нас върху това, което трябва да стане от нас през следващия ни земен
живот
.
Тогава обаче настъпва едно време, през което чувстваме, как съществата на третата йерархия, Ангели, Архангели и Архаи и съществата от втората йерархия, Ексусиаи, Динамис и Кириотетес работят заедно с нас върху това, което трябва да стане от нас през следващия ни земен живот.
И в този живот между смъртта и едно ново раждане пред нас се разкрива една разтърсваща, мощна перспектива. Ние гледаме дейността на третата йерархия - Ангели, Архангели и Архаи, виждаме как те се отнасят помежду си. Ние получаваме картинни образи от това, което се намира всред съществата на тази трета йерархия, но всичките тези картинни образи ни изглеждат, като че имат отношение към нас. И когато погледнем онова, което като картинни образи отразява действията на третата йерархия, ние разбираме, че то е отражението на това, което сме имали като душевна нагласа, като възгледи през последния ни земен живот.
към текста >>
И в този
живот
между смъртта и едно ново раждане пред нас се разкрива една разтърсваща, мощна перспектива.
Тогава обаче настъпва едно време, през което чувстваме, как съществата на третата йерархия, Ангели, Архангели и Архаи и съществата от втората йерархия, Ексусиаи, Динамис и Кириотетес работят заедно с нас върху това, което трябва да стане от нас през следващия ни земен живот.
И в този живот между смъртта и едно ново раждане пред нас се разкрива една разтърсваща, мощна перспектива.
Ние гледаме дейността на третата йерархия - Ангели, Архангели и Архаи, виждаме как те се отнасят помежду си. Ние получаваме картинни образи от това, което се намира всред съществата на тази трета йерархия, но всичките тези картинни образи ни изглеждат, като че имат отношение към нас. И когато погледнем онова, което като картинни образи отразява действията на третата йерархия, ние разбираме, че то е отражението на това, което сме имали като душевна нагласа, като възгледи през последния ни земен живот.
към текста >>
И когато погледнем онова, което като картинни образи отразява действията на третата йерархия, ние разбираме, че то е отражението на това, което сме имали като душевна нагласа, като възгледи през последния ни земен
живот
.
Тогава обаче настъпва едно време, през което чувстваме, как съществата на третата йерархия, Ангели, Архангели и Архаи и съществата от втората йерархия, Ексусиаи, Динамис и Кириотетес работят заедно с нас върху това, което трябва да стане от нас през следващия ни земен живот. И в този живот между смъртта и едно ново раждане пред нас се разкрива една разтърсваща, мощна перспектива. Ние гледаме дейността на третата йерархия - Ангели, Архангели и Архаи, виждаме как те се отнасят помежду си. Ние получаваме картинни образи от това, което се намира всред съществата на тази трета йерархия, но всичките тези картинни образи ни изглеждат, като че имат отношение към нас.
И когато погледнем онова, което като картинни образи отразява действията на третата йерархия, ние разбираме, че то е отражението на това, което сме имали като душевна нагласа, като възгледи през последния ни земен живот.
към текста >>
- Не си казваме така, а в дейноста на Ангели, Архангели и Архаи виждаме, как в мощни картинни образи пред нашия поглед се появява това, което ще стане в бъдеще от нашите душевни настроения, от съдържанието на нашата душа и от начина на мислене от последния земен
живот
.
Сега с абстрактните представи на съвеста ние не си казваме: - Ти си бил човек, който е действал несправедливо към този или онзи човек, който неправилно е мислил.
- Не си казваме така, а в дейноста на Ангели, Архангели и Архаи виждаме, как в мощни картинни образи пред нашия поглед се появява това, което ще стане в бъдеще от нашите душевни настроения, от съдържанието на нашата душа и от начина на мислене от последния земен живот.
Ние виждаме, как става картинен образ това, което вършат съществата от третата йерархия. В духовната сфера нашир и надлъж се разпростира това, което ние сме имали като отношение към другите хора, към другите земни неща. И ние съзираме какво мислим, чувстваме, усещаме. Тук на Земята в света на майа, на илюзията то изглежда като затворено в нашата кожа; в живота между смърта и едно ново раждане то е различно. В живота между смъртта и едно ново раждане то така се проявява, че ние знаем: - Това, което ние имаме в нас като мисли, усещания, настроения и възгледи, това принадлежи на целия свят, това въздейства на целия свят.
към текста >>
Тук на Земята в света на майа, на илюзията то изглежда като затворено в нашата кожа; в
живот
а между смърта и едно ново раждане то е различно.
Сега с абстрактните представи на съвеста ние не си казваме: - Ти си бил човек, който е действал несправедливо към този или онзи човек, който неправилно е мислил. - Не си казваме така, а в дейноста на Ангели, Архангели и Архаи виждаме, как в мощни картинни образи пред нашия поглед се появява това, което ще стане в бъдеще от нашите душевни настроения, от съдържанието на нашата душа и от начина на мислене от последния земен живот. Ние виждаме, как става картинен образ това, което вършат съществата от третата йерархия. В духовната сфера нашир и надлъж се разпростира това, което ние сме имали като отношение към другите хора, към другите земни неща. И ние съзираме какво мислим, чувстваме, усещаме.
Тук на Земята в света на майа, на илюзията то изглежда като затворено в нашата кожа; в живота между смърта и едно ново раждане то е различно.
В живота между смъртта и едно ново раждане то така се проявява, че ние знаем: - Това, което ние имаме в нас като мисли, усещания, настроения и възгледи, това принадлежи на целия свят, това въздейства на целия свят.
към текста >>
В
живот
а между смъртта и едно ново раждане то така се проявява, че ние знаем: - Това, което ние имаме в нас като мисли, усещания, настроения и възгледи, това принадлежи на целия свят, това въздейства на целия свят.
- Не си казваме така, а в дейноста на Ангели, Архангели и Архаи виждаме, как в мощни картинни образи пред нашия поглед се появява това, което ще стане в бъдеще от нашите душевни настроения, от съдържанието на нашата душа и от начина на мислене от последния земен живот. Ние виждаме, как става картинен образ това, което вършат съществата от третата йерархия. В духовната сфера нашир и надлъж се разпростира това, което ние сме имали като отношение към другите хора, към другите земни неща. И ние съзираме какво мислим, чувстваме, усещаме. Тук на Земята в света на майа, на илюзията то изглежда като затворено в нашата кожа; в живота между смърта и едно ново раждане то е различно.
В живота между смъртта и едно ново раждане то така се проявява, че ние знаем: - Това, което ние имаме в нас като мисли, усещания, настроения и възгледи, това принадлежи на целия свят, това въздейства на целия свят.
към текста >>
Истината се появява пред нас, едва когато преминем в
живот
а между смъртта и едно ново раждане.
В Ориента много хора говорят за майа, за илюзията на външния свят, която ни заобикаля; но това остава една абстрактна мисъл. Когато се направят наблюдения като онези, които можаха да преминат пред нашите души, тогава ще се види, каква сериозност изпълва думите: - Този свят, който ни заобикаля е майя, той е голямата илюзия - и колко илюзорно изглежда това, което възприемаме от процесите в нашата душа. Ние вярваме, че сме сами с него.
Истината се появява пред нас, едва когато преминем в живота между смъртта и едно ново раждане.
Там виждаме това, което привидно е в нас, да представлява съдържанието на един далеч разпрострян могъщ духовен свят. Ние живеем по-нататък и забелязваме, как съществата от втората йерархия - Ексусиаи, Динамис, Кириотетес са свързани с това, което сме постигнали тук на Земята чрез прилежност, работливост, чрез интерес, който сме имали за нещата и процесите на Земята. Защото нашата прилежност, нашият интерес през последния ни земен живот първоначално се отразява в мощните картинни образи, създадени от тези същества - Ексусиаи, Динамис, Кириотетес. Те изграждат картинни образи за нашите таланти, за нашите способности през нашия следващ земен живот. Ние виждаме, какви дарби и способности ще имаме в следващия ни земен живот в тези картини, които разгръщат съществата от втората йерархия.
към текста >>
Защото нашата прилежност, нашият интерес през последния ни земен
живот
първоначално се отразява в мощните картинни образи, създадени от тези същества - Ексусиаи, Динамис, Кириотетес.
Когато се направят наблюдения като онези, които можаха да преминат пред нашите души, тогава ще се види, каква сериозност изпълва думите: - Този свят, който ни заобикаля е майя, той е голямата илюзия - и колко илюзорно изглежда това, което възприемаме от процесите в нашата душа. Ние вярваме, че сме сами с него. Истината се появява пред нас, едва когато преминем в живота между смъртта и едно ново раждане. Там виждаме това, което привидно е в нас, да представлява съдържанието на един далеч разпрострян могъщ духовен свят. Ние живеем по-нататък и забелязваме, как съществата от втората йерархия - Ексусиаи, Динамис, Кириотетес са свързани с това, което сме постигнали тук на Земята чрез прилежност, работливост, чрез интерес, който сме имали за нещата и процесите на Земята.
Защото нашата прилежност, нашият интерес през последния ни земен живот първоначално се отразява в мощните картинни образи, създадени от тези същества - Ексусиаи, Динамис, Кириотетес.
Те изграждат картинни образи за нашите таланти, за нашите способности през нашия следващ земен живот. Ние виждаме, какви дарби и способности ще имаме в следващия ни земен живот в тези картини, които разгръщат съществата от втората йерархия.
към текста >>
Те изграждат картинни образи за нашите таланти, за нашите способности през нашия следващ земен
живот
.
Ние вярваме, че сме сами с него. Истината се появява пред нас, едва когато преминем в живота между смъртта и едно ново раждане. Там виждаме това, което привидно е в нас, да представлява съдържанието на един далеч разпрострян могъщ духовен свят. Ние живеем по-нататък и забелязваме, как съществата от втората йерархия - Ексусиаи, Динамис, Кириотетес са свързани с това, което сме постигнали тук на Земята чрез прилежност, работливост, чрез интерес, който сме имали за нещата и процесите на Земята. Защото нашата прилежност, нашият интерес през последния ни земен живот първоначално се отразява в мощните картинни образи, създадени от тези същества - Ексусиаи, Динамис, Кириотетес.
Те изграждат картинни образи за нашите таланти, за нашите способности през нашия следващ земен живот.
Ние виждаме, какви дарби и способности ще имаме в следващия ни земен живот в тези картини, които разгръщат съществата от втората йерархия.
към текста >>
Ние виждаме, какви дарби и способности ще имаме в следващия ни земен
живот
в тези картини, които разгръщат съществата от втората йерархия.
Истината се появява пред нас, едва когато преминем в живота между смъртта и едно ново раждане. Там виждаме това, което привидно е в нас, да представлява съдържанието на един далеч разпрострян могъщ духовен свят. Ние живеем по-нататък и забелязваме, как съществата от втората йерархия - Ексусиаи, Динамис, Кириотетес са свързани с това, което сме постигнали тук на Земята чрез прилежност, работливост, чрез интерес, който сме имали за нещата и процесите на Земята. Защото нашата прилежност, нашият интерес през последния ни земен живот първоначално се отразява в мощните картинни образи, създадени от тези същества - Ексусиаи, Динамис, Кириотетес. Те изграждат картинни образи за нашите таланти, за нашите способности през нашия следващ земен живот.
Ние виждаме, какви дарби и способности ще имаме в следващия ни земен живот в тези картини, които разгръщат съществата от втората йерархия.
към текста >>
И тогава
живот
ът продължава нататък.
И тогава животът продължава нататък.
Когато вече доближим средата между смъртта и едно ново раждане, тогава натъпва нещо особено. Както ние стоим тук на Земята - особено в онези моменти, когато поглеждаме във Всемира, когато блещукащите звезди светят насреща ни, тогава усещаме величието на звездния небосвод. Нещо много по-величествено чувстваме, когато сме в духовния свят и поглеждаме надолу. Защото там ние виждаме, как по един забележителен начин съществата на първата йерархия - Серафими, Херувими и Престоли взаимно вършат своите дела. Могъщи картинни образи на духовни събития ни се показват сега, когато наблюдаваме небето, което лежи надолу, понеже това сега е нашето небе.
към текста >>
Понеже сега ние чувстваме: - Онова, което се случва там между Серафими, Херувими и Престоли, ни показва, какви последствия ще имат в следващия земен
живот
нашите дела от предишния земен
живот
.
Нещо много по-величествено чувстваме, когато сме в духовния свят и поглеждаме надолу. Защото там ние виждаме, как по един забележителен начин съществата на първата йерархия - Серафими, Херувими и Престоли взаимно вършат своите дела. Могъщи картинни образи на духовни събития ни се показват сега, когато наблюдаваме небето, което лежи надолу, понеже това сега е нашето небе. Както във физическия свят ние наблюдаваме шрифта на звездите, поглеждайки нагоре, така, когато погледнем надолу, виждаме делата на Серафими, Херувими и Престоли. И онова, което се извършва между тях, което се разкрива във величествени възвишени картини, в това духовно битие ние чувстваме, как то има нещо общо с това, което сме и което ще бъдем самите ние.
Понеже сега ние чувстваме: - Онова, което се случва там между Серафими, Херувими и Престоли, ни показва, какви последствия ще имат в следващия земен живот нашите дела от предишния земен живот.
Ние гледаме, как сме се отнасяли към даден човек, как към други хора, как сме изпитвали състрадание или сме били безчувствени, какви добри или лоши дела сме извършили. Убежденията ни имат нещо общо с третата йерархия, делата обаче с първата йерархия - Серафими, Херувими, Престоли. Тогава, разтърсвайки душата ни, сега като в една действаща космически в нас памет пристъпва онова, което сме направили през последния ни земен живот между раждането и смъртта. Тогава поглеждаме надолу, съзирайки делата на духовността. Серафими, Херувими, Престоли, какво вършат те?
към текста >>
Тогава, разтърсвайки душата ни, сега като в една действаща космически в нас памет пристъпва онова, което сме направили през последния ни земен
живот
между раждането и смъртта.
Както във физическия свят ние наблюдаваме шрифта на звездите, поглеждайки нагоре, така, когато погледнем надолу, виждаме делата на Серафими, Херувими и Престоли. И онова, което се извършва между тях, което се разкрива във величествени възвишени картини, в това духовно битие ние чувстваме, как то има нещо общо с това, което сме и което ще бъдем самите ние. Понеже сега ние чувстваме: - Онова, което се случва там между Серафими, Херувими и Престоли, ни показва, какви последствия ще имат в следващия земен живот нашите дела от предишния земен живот. Ние гледаме, как сме се отнасяли към даден човек, как към други хора, как сме изпитвали състрадание или сме били безчувствени, какви добри или лоши дела сме извършили. Убежденията ни имат нещо общо с третата йерархия, делата обаче с първата йерархия - Серафими, Херувими, Престоли.
Тогава, разтърсвайки душата ни, сега като в една действаща космически в нас памет пристъпва онова, което сме направили през последния ни земен живот между раждането и смъртта.
Тогава поглеждаме надолу, съзирайки делата на духовността. Серафими, Херувими, Престоли, какво вършат те? Те ни показват в картини онова, което ще последва като взаимен живот, който ще трябва да изживеем заедно с хората, с които сме били заедно през предишния ни земен живот като изравняване на това, което е резултат от изживяното с тях. И според начина, по който Серафими, Херувими и Престоли действат заедно, ние разбираме, че големият проблем се разрешава там. Когато имам нещо общо с един човек в един земен живот, аз си подготвям цялото изравняване сам; а Серафими, Херувими и Престоли само изработват то да се превърне в действителност.
към текста >>
Те ни показват в картини онова, което ще последва като взаимен
живот
, който ще трябва да изживеем заедно с хората, с които сме били заедно през предишния ни земен
живот
като изравняване на това, което е резултат от изживяното с тях.
Ние гледаме, как сме се отнасяли към даден човек, как към други хора, как сме изпитвали състрадание или сме били безчувствени, какви добри или лоши дела сме извършили. Убежденията ни имат нещо общо с третата йерархия, делата обаче с първата йерархия - Серафими, Херувими, Престоли. Тогава, разтърсвайки душата ни, сега като в една действаща космически в нас памет пристъпва онова, което сме направили през последния ни земен живот между раждането и смъртта. Тогава поглеждаме надолу, съзирайки делата на духовността. Серафими, Херувими, Престоли, какво вършат те?
Те ни показват в картини онова, което ще последва като взаимен живот, който ще трябва да изживеем заедно с хората, с които сме били заедно през предишния ни земен живот като изравняване на това, което е резултат от изживяното с тях.
И според начина, по който Серафими, Херувими и Престоли действат заедно, ние разбираме, че големият проблем се разрешава там. Когато имам нещо общо с един човек в един земен живот, аз си подготвям цялото изравняване сам; а Серафими, Херувими и Престоли само изработват то да се превърне в действителност. И те го довеждат в хармония чрез това, че по същия начин те довеждат към мен също и другия човек, с когото аз отново ще имам нещо да върша. Каквото се изживява по възвишен начин в картинните образи от делата на висшите йерархии, това е същото, което се записва от лунните същества и при слизането ни от тези лунни същества се внася в нашето астрално тяло. Заедно с нас, които се намираме между смъртта и едно ново раждане, тези лунни същества съзерцават онова, което става, за да се извърши изравняването от предишния в следващия земен живот.
към текста >>
Когато имам нещо общо с един човек в един земен
живот
, аз си подготвям цялото изравняване сам; а Серафими, Херувими и Престоли само изработват то да се превърне в действителност.
Тогава, разтърсвайки душата ни, сега като в една действаща космически в нас памет пристъпва онова, което сме направили през последния ни земен живот между раждането и смъртта. Тогава поглеждаме надолу, съзирайки делата на духовността. Серафими, Херувими, Престоли, какво вършат те? Те ни показват в картини онова, което ще последва като взаимен живот, който ще трябва да изживеем заедно с хората, с които сме били заедно през предишния ни земен живот като изравняване на това, което е резултат от изживяното с тях. И според начина, по който Серафими, Херувими и Престоли действат заедно, ние разбираме, че големият проблем се разрешава там.
Когато имам нещо общо с един човек в един земен живот, аз си подготвям цялото изравняване сам; а Серафими, Херувими и Престоли само изработват то да се превърне в действителност.
И те го довеждат в хармония чрез това, че по същия начин те довеждат към мен също и другия човек, с когото аз отново ще имам нещо да върша. Каквото се изживява по възвишен начин в картинните образи от делата на висшите йерархии, това е същото, което се записва от лунните същества и при слизането ни от тези лунни същества се внася в нашето астрално тяло. Заедно с нас, които се намираме между смъртта и едно ново раждане, тези лунни същества съзерцават онова, което става, за да се извърши изравняването от предишния в следващия земен живот.
към текста >>
Заедно с нас, които се намираме между смъртта и едно ново раждане, тези лунни същества съзерцават онова, което става, за да се извърши изравняването от предишния в следващия земен
живот
.
Те ни показват в картини онова, което ще последва като взаимен живот, който ще трябва да изживеем заедно с хората, с които сме били заедно през предишния ни земен живот като изравняване на това, което е резултат от изживяното с тях. И според начина, по който Серафими, Херувими и Престоли действат заедно, ние разбираме, че големият проблем се разрешава там. Когато имам нещо общо с един човек в един земен живот, аз си подготвям цялото изравняване сам; а Серафими, Херувими и Престоли само изработват то да се превърне в действителност. И те го довеждат в хармония чрез това, че по същия начин те довеждат към мен също и другия човек, с когото аз отново ще имам нещо да върша. Каквото се изживява по възвишен начин в картинните образи от делата на висшите йерархии, това е същото, което се записва от лунните същества и при слизането ни от тези лунни същества се внася в нашето астрално тяло.
Заедно с нас, които се намираме между смъртта и едно ново раждане, тези лунни същества съзерцават онова, което става, за да се извърши изравняването от предишния в следващия земен живот.
към текста >>
След като вече е преминал през областта на Серафими, Херувими, Престоли и преминава нататък през други региони, човекът пристъпва към следващия си
живот
.
След като вече е преминал през областта на Серафими, Херувими, Престоли и преминава нататък през други региони, човекът пристъпва към следващия си живот.
В него все повече се засилва копнежът към едно ново въплътяване, в което той ще може да намери изравняването за това, което е направил през предишния си земен живот.
към текста >>
В него все повече се засилва копнежът към едно ново въплътяване, в което той ще може да намери изравняването за това, което е направил през предишния си земен
живот
.
След като вече е преминал през областта на Серафими, Херувими, Престоли и преминава нататък през други региони, човекът пристъпва към следващия си живот.
В него все повече се засилва копнежът към едно ново въплътяване, в което той ще може да намери изравняването за това, което е направил през предишния си земен живот.
към текста >>
Антропософията, мои мили приятели, не би била истина, ако е просто сбор от идеи и понятия, ако по един абстрактен начин просто се говори, че има карма, че толкова и толкова от един земен
живот
преминава в следващия.
Антропософията, мои мили приятели, не би била истина, ако е просто сбор от идеи и понятия, ако по един абстрактен начин просто се говори, че има карма, че толкова и толкова от един земен живот преминава в следващия.
Антропософията всъщност става истинска, когато тя не само говори на нашата глава, а събужда в нашите сърца едно усещане, едно възприятие на това, какви впечатления можем да получим в свръхсетивния свят чрез съществата на този свръхсетивен свят. Защото ми се струва, че няма човек, който да притежава едно открито възприемащо сетиво и да може да получава съобщения за свръхсетивните светове, както аз сега ви ги описах, без да се раздвижи цялата скала от чувства в тази душа. И всъщност би трябвало да е така, че ние да си кажем: - Да, тук на Земята ние прекарваме някои неща, от най-дълбоката болка, до най-голямото удоволствие, до най-радостното щастие, цялата гама от човешки чувства; но това, което ние бихме могли да узнаем от духовния свят, би трябвало всъщност да действа върху нас по-интензивно от най-дълбоката болка, от нашето най-висше удоволствие.
към текста >>
Във външния политически
живот
обаче европейската култура отблъсна мохамеданството, - може би е по-добре да се каже арабизма.
Лесно можем да разберем, че ако християнството беше действало само, европейската култура щеше да стане съвсем друга.
Във външния политически живот обаче европейската култура отблъсна мохамеданството, - може би е по-добре да се каже арабизма.
Който разгледа духовния живот на Европа, той например може да узнае, че ние не бихме имали нашия съвременен светоглед - от една страна материалистическия дух, от друга страна науката с тази острота на мисленето, с развитата подобно на арабески логика, с всичко това, което представлява тази наука, ако въпреки, че арабизмът беше отблъснат, същият не беше действал по-нататък. И от тогавашната Испания, да, още от Франция, от лежащата пред Южна Италия Сицилия, от Африка са дошли мощни импулси, които повлияха мисловните форми на Европа и формираха всичко останало другояче, отколкото това би станало, ако беше действало само християнството. В нашите науки има повече арабизъм отколкото християнство!
към текста >>
Който разгледа духовния
живот
на Европа, той например може да узнае, че ние не бихме имали нашия съвременен светоглед - от една страна материалистическия дух, от друга страна науката с тази острота на мисленето, с развитата подобно на арабески логика, с всичко това, което представлява тази наука, ако въпреки, че арабизмът беше отблъснат, същият не беше действал по-нататък.
Лесно можем да разберем, че ако християнството беше действало само, европейската култура щеше да стане съвсем друга. Във външния политически живот обаче европейската култура отблъсна мохамеданството, - може би е по-добре да се каже арабизма.
Който разгледа духовния живот на Европа, той например може да узнае, че ние не бихме имали нашия съвременен светоглед - от една страна материалистическия дух, от друга страна науката с тази острота на мисленето, с развитата подобно на арабески логика, с всичко това, което представлява тази наука, ако въпреки, че арабизмът беше отблъснат, същият не беше действал по-нататък.
И от тогавашната Испания, да, още от Франция, от лежащата пред Южна Италия Сицилия, от Африка са дошли мощни импулси, които повлияха мисловните форми на Европа и формираха всичко останало другояче, отколкото това би станало, ако беше действало само християнството. В нашите науки има повече арабизъм отколкото християнство!
към текста >>
Между учените по география, естествени науки, медицина и др., които бяха в двора на Харун ал Рашид се намираха някои, които в един предишен
живот
са били в стари мистерийни школи.
Това беше времето, през което една голяма част от тогавашния предно азиатски свят както и голяма част от Африка вече бяха завладени от мохамеданството и навсякъде се разнасяше това, което по такъв великолепен начин действаше в двора на Харун ал Рашид.
Между учените по география, естествени науки, медицина и др., които бяха в двора на Харун ал Рашид се намираха някои, които в един предишен живот са били в стари мистерийни школи.
Хора, които някога са били посветени, не винаги се раждат отново така, че веднага да се забележи, че в определено време са били посветени. Във всяка епоха, дори да е бил посветен в някогашни мистерии, човек може да приеме само онази духовност, която съответства на душевната нагласа, която се разрешава от тялото, принадлежащо на дадената епоха. Когато се погледне същинската душевност, се вижда, че тя не се покрива с диалектическо-логичните представи, които имаме за душевността на човека. Душевното всъщност лежи много по-дълбоко, отколкото обикновено се смята.
към текста >>
При него най-напред прави впечатление, че неговият мироглед е материалистически обагрен, че той защитава един вид механизъм не само в природата, а също и в душевния
живот
, че той енергично напада католицизма, че в това той понякога е прелестен, понякога фанатичен, но понякога е и нетактичен.
Аз искам да ви дам един пример. Помислете за една личност като Ернст Хекел[4].
При него най-напред прави впечатление, че неговият мироглед е материалистически обагрен, че той защитава един вид механизъм не само в природата, а също и в душевния живот, че той енергично напада католицизма, че в това той понякога е прелестен, понякога фанатичен, но понякога е и нетактичен.
Този, който разглежда взаимните връзки между различните земни живота при хората, почти няма да вземе под внимание тези свойства, а ще погледне по-дълбоката същност на душата. Никой човек, който се остави да бъде заслепен от това, което най-напред се вижда при Хекел, не може да достигне до предишните инкарнации на Хекел, когато иска да развие практически карма-методи. Защото, който иска да достигне до предишните прераждания на Хекел, трябва да разгледа начина, по който Хекел защитаваше своите възгледи. Трябва да се обясни от самата епоха, в която Хекел живееше, че той имаше точно такова материалистическо образование. Но това не е същественото.
към текста >>
Този, който разглежда взаимните връзки между различните земни
живот
а при хората, почти няма да вземе под внимание тези свойства, а ще погледне по-дълбоката същност на душата.
Аз искам да ви дам един пример. Помислете за една личност като Ернст Хекел[4]. При него най-напред прави впечатление, че неговият мироглед е материалистически обагрен, че той защитава един вид механизъм не само в природата, а също и в душевния живот, че той енергично напада католицизма, че в това той понякога е прелестен, понякога фанатичен, но понякога е и нетактичен.
Този, който разглежда взаимните връзки между различните земни живота при хората, почти няма да вземе под внимание тези свойства, а ще погледне по-дълбоката същност на душата.
Никой човек, който се остави да бъде заслепен от това, което най-напред се вижда при Хекел, не може да достигне до предишните инкарнации на Хекел, когато иска да развие практически карма-методи. Защото, който иска да достигне до предишните прераждания на Хекел, трябва да разгледа начина, по който Хекел защитаваше своите възгледи. Трябва да се обясни от самата епоха, в която Хекел живееше, че той имаше точно такова материалистическо образование. Но това не е същественото. Важното е неговото душевно устройство.
към текста >>
След десетилетия дълга подготовка, мои мили приятели, би следвало в Антропософското общество да може да се понесе едно действително духовно разглеждане на свързаните с кармата мисли, на практическите карма-упражнения, без от това да се породят недоразумения и заблуди в
живот
а.
Ние разбираме, как в следващите епохи се поражда това, което се развива от предишни епохи, когато проследим, как душите се развиват от една епоха в друга. Ние навсякъде сериозно трябва да разграничим това, което се нарича майа от вътрешната действителност. Също и историята е майа, привидност, когато се разглежда само отвън. Тя се разбира, едва когато се премине от майа, от илюзията към истината. Дано само - ние искаме да продължим тези разглеждания през следващите събирания на членовете на обществото - те да бъдат правилно схванати, когато днес, инаугурирано с Коледното събрание, се пристъпи към реалността на онова, което съвсем в началото - може би с една наивност - беше оповестено като «практически карма-упражнения».
След десетилетия дълга подготовка, мои мили приятели, би следвало в Антропософското общество да може да се понесе едно действително духовно разглеждане на свързаните с кармата мисли, на практическите карма-упражнения, без от това да се породят недоразумения и заблуди в живота.
към текста >>
19.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 5. Април 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Всичко това ни кара да хвърлим дълбок поглед в
живот
а на физически-душевно-духовния Космос и чрез това да разберем нашата човешка същност.
От предишните разглеждания тук в Пражкото антропософско общество сигурно е станало ясно, как над развитието на човечеството се разпростира дейността на духа, или може би по-добре казано, на духовните същества и как самите човешки души проникнати с духовността, пренасят от епоха на епоха онова, което са си изработили в дадена епоха, но също и това, което в дадена епоха са насъбрали като вина в душата си.
Всичко това ни кара да хвърлим дълбок поглед в живота на физически-душевно-духовния Космос и чрез това да разберем нашата човешка същност.
Защото без при това да изпадаме във високомерие, трябва да си признаем, че духовният праизвор на Космоса е свързан с нашата собствена човешка природа и ние можем да разберем нашата собствена човешка натура, само когато проникнем духовно в Космоса. От Коледното събрание насам не би трябвало само административно да се управлява антропософията вътре в Антропософското общество, а самото управление трябва да бъде антропософия. И това трябва да се прояви също и в преоформянето на антропософската дейност. Аз не се поколебах в тези лекции да премина от екзотеричното повече към езотеричното и с разглеждането днес искам да допълня още нещо към казаното. Бих искал да добавя нещо, което може да илюстрира, как човешката душа се пренася от една епоха в друга.
към текста >>
Аз вече казах, че понякога трябва да се започне с привидно дребните неща на
живот
а, за да може от тези дреболии, които обаче коректно да са наблюдавани, да се премине към това, което пренася събитията от един земен
живот
в събитията на другия земен
живот
.
Когато един ден ме попитаха: - Какви биха могли да са кармичните взаимовръзки при тази личност? - се появиха два въпроса. Защото разбирането на кармичните взаимовръзки не е нещо просто, а доста комплицирано.
Аз вече казах, че понякога трябва да се започне с привидно дребните неща на живота, за да може от тези дреболии, които обаче коректно да са наблюдавани, да се премине към това, което пренася събитията от един земен живот в събитията на другия земен живот.
към текста >>
В древните времена телата бяха по-податливи, по-пластични, по-гъвкави за духа, а в земния
живот
ние имаме нужда от тялото, за да приложим, каквото сме възприели като земна дейност в земните условия, преди да слезем надолу в този земен
живот
.
Когато правим духовно-научни разглеждания, ние винаги трябва да посочваме, какво е станало с посветените, с инициираните, с хората от древните времена, които са имали широк поглед към света. Такъв въпрос може да се породи. Нали и тези мъдреци от древните времена също трябва да се прераждат, къде са те сега в по-новото време? И някой би могъл да попита: - Къде се намират и действат в по-късни времена великите личности от древните времена, които бяха посветени? - Те наистина са отново тук тези велики посветени, но вие трябва да помислите, мои мили приятели, как човекът, когато се появи в дадено време, е принуден да ползва тялото, което му дава една определена епоха.
В древните времена телата бяха по-податливи, по-пластични, по-гъвкави за духа, а в земния живот ние имаме нужда от тялото, за да приложим, каквото сме възприели като земна дейност в земните условия, преди да слезем надолу в този земен живот.
И точно при такъв загадъчен въпрос трябва да помислим - и с това изобщо не се произнася някаква критика, - как цялото възпитание на новото време вече от столетия е такова, че през нашия живот човешкият организъм не позволява да може да се прояви, каквото е живяло в посветения. Много неща трябва да останат дълбоко скрити под повърхността на битието. И затова някои посветени от древните времена се появяват като личности, при които с разбирането, което днес имаме, изобщо не можем да прозрем, че някога са били посветени, понеже те трябва да ползват тялото на епохата си.
към текста >>
И точно при такъв загадъчен въпрос трябва да помислим - и с това изобщо не се произнася някаква критика, - как цялото възпитание на новото време вече от столетия е такова, че през нашия
живот
човешкият организъм не позволява да може да се прояви, каквото е живяло в посветения.
Такъв въпрос може да се породи. Нали и тези мъдреци от древните времена също трябва да се прераждат, къде са те сега в по-новото време? И някой би могъл да попита: - Къде се намират и действат в по-късни времена великите личности от древните времена, които бяха посветени? - Те наистина са отново тук тези велики посветени, но вие трябва да помислите, мои мили приятели, как човекът, когато се появи в дадено време, е принуден да ползва тялото, което му дава една определена епоха. В древните времена телата бяха по-податливи, по-пластични, по-гъвкави за духа, а в земния живот ние имаме нужда от тялото, за да приложим, каквото сме възприели като земна дейност в земните условия, преди да слезем надолу в този земен живот.
И точно при такъв загадъчен въпрос трябва да помислим - и с това изобщо не се произнася някаква критика, - как цялото възпитание на новото време вече от столетия е такова, че през нашия живот човешкият организъм не позволява да може да се прояви, каквото е живяло в посветения.
Много неща трябва да останат дълбоко скрити под повърхността на битието. И затова някои посветени от древните времена се появяват като личности, при които с разбирането, което днес имаме, изобщо не можем да прозрем, че някога са били посветени, понеже те трябва да ползват тялото на епохата си.
към текста >>
Когато погледнем назад в европейския
живот
, намираме мистерии и посветени в най-висока степен в прастарата Ирландия.
Точно такъв случай имаме пред нас в лицето на Гарибалди.
Когато погледнем назад в европейския живот, намираме мистерии и посветени в най-висока степен в прастарата Ирландия.
Но ирландските мистерии наистина са се запазили до времето на християнството. Даже и днес в Ирландия има много духовен живот - не абстрактен, понятиен, а действителен, духовно действащ. Колкото и хаотична да изглежда днес Ирландия, в нея има много действителен духовен живот, но това е само остатък от това, което някога е съществувало. В Хиберния, в Ирландия съществуваха дълбоко въздействащи мистерии, които са имали влияние още и през първите столетия от проникването на християнството в Европа. Там се среща един посветен, който през осмото до деветото столетие след основаването на християнството пое пътя от Ирландия приблизително до областта на днешен Елзас.
към текста >>
Даже и днес в Ирландия има много духовен
живот
- не абстрактен, понятиен, а действителен, духовно действащ.
Точно такъв случай имаме пред нас в лицето на Гарибалди. Когато погледнем назад в европейския живот, намираме мистерии и посветени в най-висока степен в прастарата Ирландия. Но ирландските мистерии наистина са се запазили до времето на християнството.
Даже и днес в Ирландия има много духовен живот - не абстрактен, понятиен, а действителен, духовно действащ.
Колкото и хаотична да изглежда днес Ирландия, в нея има много действителен духовен живот, но това е само остатък от това, което някога е съществувало. В Хиберния, в Ирландия съществуваха дълбоко въздействащи мистерии, които са имали влияние още и през първите столетия от проникването на християнството в Европа. Там се среща един посветен, който през осмото до деветото столетие след основаването на християнството пое пътя от Ирландия приблизително до областта на днешен Елзас. Този посветен някога много направи в защита на християнството, в бурното време, когато Бонифаций[5] в действителност много малко постигна. И при този посветен от три посоки на света са дошли трима ученика, трима ученика, които му се довериха.
към текста >>
Колкото и хаотична да изглежда днес Ирландия, в нея има много действителен духовен
живот
, но това е само остатък от това, което някога е съществувало.
Точно такъв случай имаме пред нас в лицето на Гарибалди. Когато погледнем назад в европейския живот, намираме мистерии и посветени в най-висока степен в прастарата Ирландия. Но ирландските мистерии наистина са се запазили до времето на християнството. Даже и днес в Ирландия има много духовен живот - не абстрактен, понятиен, а действителен, духовно действащ.
Колкото и хаотична да изглежда днес Ирландия, в нея има много действителен духовен живот, но това е само остатък от това, което някога е съществувало.
В Хиберния, в Ирландия съществуваха дълбоко въздействащи мистерии, които са имали влияние още и през първите столетия от проникването на християнството в Европа. Там се среща един посветен, който през осмото до деветото столетие след основаването на християнството пое пътя от Ирландия приблизително до областта на днешен Елзас. Този посветен някога много направи в защита на християнството, в бурното време, когато Бонифаций[5] в действителност много малко постигна. И при този посветен от три посоки на света са дошли трима ученика, трима ученика, които му се довериха. Тези трима ученика, кой повече, кой по-малко достигнаха твърде далеч.
към текста >>
Но точно в ирландските мистерии имаше строгото правило, че учениците, които се доверяваха на един посветен, в бъдещ земен
живот
не биваше да бъдат изоставяни от него, а в земния
живот
нещо е трябвало да бъде направено от него, което продължавало да го свързва с тези ученици; нещо, което е основавало дълбока връзка между тези ученици и него.
В Хиберния, в Ирландия съществуваха дълбоко въздействащи мистерии, които са имали влияние още и през първите столетия от проникването на християнството в Европа. Там се среща един посветен, който през осмото до деветото столетие след основаването на християнството пое пътя от Ирландия приблизително до областта на днешен Елзас. Този посветен някога много направи в защита на християнството, в бурното време, когато Бонифаций[5] в действителност много малко постигна. И при този посветен от три посоки на света са дошли трима ученика, трима ученика, които му се довериха. Тези трима ученика, кой повече, кой по-малко достигнаха твърде далеч.
Но точно в ирландските мистерии имаше строгото правило, че учениците, които се доверяваха на един посветен, в бъдещ земен живот не биваше да бъдат изоставяни от него, а в земния живот нещо е трябвало да бъде направено от него, което продължавало да го свързва с тези ученици; нещо, което е основавало дълбока връзка между тези ученици и него.
Посветеният, който имам предвид, отново се появява през деветнадесети век като Джузепе Гарибалди с визионерската воля, който през древните времена се е проявявал по съвсем друг начин, живял е различно, отколкото в едно тяло от деветнадесето столетие, получил е съвсем друго възпитание, отколкото това на деветнадесето столетие.
към текста >>
Възгледите, когато се отнасят до външното, а не до хората, принадлежат на епохата, не на индивидуалността, която преминава от един земен
живот
в друг.
И другите трима, които споменах, бяха учениците, които бяха дошли от три различни земни области. Онова обаче, което мощно е действало от едната инкарнация в другата, действаше по-дълбоко от външните принципи. Насреща на това, което приковава човек към човека даже и в различни инкарнации, е една дреболия, когато се казва: - Аз съм републиканец, ти си монархист. - В тези неща човек трябва да е наясно, колко е далеч земната майа, голямата илюзия, привидността на битието, от духовната действителност, която действа духовно импулсиращо зад проявленията в битието. Така например, Гарибалди не можеше да напусне Виктор Емануел, въпреки че имаше други възгледи.
Възгледите, когато се отнасят до външното, а не до хората, принадлежат на епохата, не на индивидуалността, която преминава от един земен живот в друг.
към текста >>
Може би от моята биография знаете, че геометрията принадлежи към това в
живот
а ми, което ми е дало най-много импулси.
Бих искал да избера един друг пример, който по забележителен начин се представи пред мен. Аз имах един учител по геометрия[6], когото много ценях.
Може би от моята биография знаете, че геометрията принадлежи към това в живота ми, което ми е дало най-много импулси.
Така този учител по геометрия беше особено ценен за мен. Той беше отличен конструктор и аз много го обичах, понеже обичах конструирането и понеже той представяше всичко с истинска независимост, но също и с цялата едностранчивост на геометричното мислене. Той беше така едностранчиво образован в посока само на геометрията, че например изобщо не беше математик, а само геометрик. В тази област той беше гениален, но нямаше познания, нямаше истински познания от математиката. Той живееше в едно време, когато се преобразуваше точно цялата дескриптивна геометрия, която беше неговата специалност.
към текста >>
Всичко това, което е свързано с краката, през един следващ
живот
може да премине в организацията на главата, докато това, което сега ние имаме в главата, в следващия земен
живот
се проявява в организацията на краката.
Той оставаше при старите методи. Това при него беше една характерна черта. Но още много по-характерна за окултния изследовател беше една друга черта. Той имаше сакат крак. Особеното е, че естествено не физическата субстанция, но силата, която човек има в краката си през една инкарнация, - начинът по който той пристъпва, по който чрез ходенето той се поставя в ситуации, свързани с вина или благодеяние - се метаморфозира.
Всичко това, което е свързано с краката, през един следващ живот може да премине в организацията на главата, докато това, което сега ние имаме в главата, в следващия земен живот се проявява в организацията на краката.
Тези неща се преобразяват по своенравен начин. Този, който е запознат с тези неща, може да види в това как някой пристъпва, как поставя пръстите и петите на Земята, какво е било мисленето му в една минала инкарнация. А този, който проследява своеобразието на мислите на някой човек, дали някой мисли бързо, бегло, повърхностно или сдържано, обмислено, често бива доведен наистина да види, как другият е вървял в една предишна инкарнация.
към текста >>
И точно такива привидно незначителни дреболии в
живот
а довеждат дълбоко навътре, когато се търсят дълбоките духовни, а не външните абстрактни взаимовръзки.
Един човек, който мисли повърхностно, е ходил с бързи малки стъпки, той е припкал по Земята. Един човек, който мисли солидно, е пристъпвал тежко, спокойно.
И точно такива привидно незначителни дреболии в живота довеждат дълбоко навътре, когато се търсят дълбоките духовни, а не външните абстрактни взаимовръзки.
И така, когато отново и отново си представях в душата образа на любимия ми учител, бях доведен до неговата предишна инкарнация. И към неговия образ се прибави един друг, също един човек със сакат крак - лорд Байрон[7]. Сега двамата застанаха пред мен. И кармата на моя учител, както и особеността, за която ви разказах, ме доведоха до десетото или единадесетото столетие, когато тези две души се бяха родили далеч в Източна Европа и един ден под влиянието на една важна легенда, една пророческа легенда, която казва, че Паладиумът, който с известно вълшебство всъщност подкрепя римската власт, е бил донесен от старата Троя и е бил скрит в Рим. И когато император Константин е искал да премести римската власт и култура в Константинопол, с голямо парадиране и пищност е придвижил Паладиума[8] в Константинопол и го е скрил под една колона, която така оформил, че поставил на показ своето невероятно огромно високомерие.
към текста >>
Това се превръща в импулс, да се застъпи за свободата на Гърция, който в деветнадесето столетие довежда Байрон почти на същото място, където той беше търсил физическия Паладиум в един предишен
живот
.
При това празнувал оргии на високомерието! Тогава обаче се създало пророческото сказание, че някога Паладиумът ще бъде пренесен от Константинопол на Север и някога мощта, която се излъчва от Паладиума, ще се пренесе в едно славянско царство. Двамата, за които говорих, чули това пророчество и си поставили за цел да отидат в Константинопол, да вземат оттам Паладиума и да го занесат в Русия. Но не им се отдало. Стремежът обаче останал особено при единия, при Байрон.
Това се превръща в импулс, да се застъпи за свободата на Гърция, който в деветнадесето столетие довежда Байрон почти на същото място, където той беше търсил физическия Паладиум в един предишен живот.
към текста >>
Така при един друг случай бях доведен до една личност, която беше живяла някъде около деветото столетие в Североизточна Франция и беше една личност, която през първите години от своя
живот
притежаваше големи имения, което за тогавашното време го правеше богата, но също и войнолюбива личност, която беше извършила някои не особено големи авантюристични нападения.
Вие виждате, че е необходимо да се намерят нишките, които водят назад в предишни времена.
Така при един друг случай бях доведен до една личност, която беше живяла някъде около деветото столетие в Североизточна Франция и беше една личност, която през първите години от своя живот притежаваше големи имения, което за тогавашното време го правеше богата, но също и войнолюбива личност, която беше извършила някои не особено големи авантюристични нападения.
Когато тази личност достигна до една определена възраст, събира около себе си хора, с които предприема един приключенски поход, който завършва неуспешно, който е огромно разочарование за тази личност, която без да постигне нещо, е трябвало да се завърне в къщи. Но както е било обичайно през онова време в някои области, докато тази личност е била надалеч от именията си, един друг завладял земите му. Тази личност не намира повече своята собственост - невероятно е, но е станало така - и е трябвало да стане подчинен, един вид слуга в своя собствен дом. Там през нощта той обикновено се събирал със съседи и по един съзаклятнически начин се разменяли идеи за отмъщение, при което не произлязло нищо друго, освен че те били разменяни. Би могло да се каже, че се е разигравала една съзаклятническа реално-диалектическа игра с тези идеи на съпротива срещу господаря - почти както в стария Рим.
към текста >>
Историческият
живот
, развитието и човешката същност получават конкретни взаимовръзки чрез това.
Би могло да се каже, че се е разигравала една съзаклятническа реално-диалектическа игра с тези идеи на съпротива срещу господаря - почти както в стария Рим. Тази личност, на която й беше отнета собствеността и възможността да господства, става най-големият бунтовник в цялата област с непреклонна воля именно срещу онзи, който му беше отнел собствеността. И тази личност се роди през деветнадесети век и вътрешно душевно и мисловно стана това, което можеше да се породи от тази предишна инкарнация. Той стана Карл Маркс[9], вожда на социалистите. И сега помислете, мои мили приятели, колко се просветлява световната история, когато се разгледа по този начин; когато действително могат да се проследят душите от една епоха в друга; как от една епоха в друга се пренася това, което се поражда в душата.
Историческият живот, развитието и човешката същност получават конкретни взаимовръзки чрез това.
към текста >>
Но когато в човека действат само лунните сили, той никога не би могъл да израстне извън това, което е вложила в неговия
живот
Земята.
Какво представляваше самият Йехова? Когато се погледнеше към Йехова, се поглеждаше нагоре към човешкия аз, който е непосредствено зависим от физическата човешка форма, от онова човешко устройство, което се ражда с нас. Това обаче, в което се раждаме, което се формира с нас, което се изгражда, когато ние се развиваме в майчиното тяло до един аз, е зависимо от лунните сили. И Яхве всъщност е един лунен бог. И когато се поглеждаше към Яхве, се казваше: - Яхве е вождът на лунните същества, от които произхождат силите, които поставят човека във физическото земно съществуване.
Но когато в човека действат само лунните сили, той никога не би могъл да израстне извън това, което е вложила в неговия живот Земята.
Сега човекът не може да направи това, той го е можел в древни времена. Когато отидем назад до предисторически земни времена, намираме нещо много особено, което е необичайно за днешния човек. Ние виждаме, как по-голямата част от определена класа хора през тридесетата година от живота си преживяват пълно преобразуване на душата си. Колкото и да изглежда необичайно, парадоксално за днешните хора, въпреки това в едно време, за което Ведите дават само слаб отзвук, това беше така. Тогава в древна Индия имаше хора, които не биха познали някого, ако го срещнеха отново след три години; при известни обстоятелства, те биха могли да научат от него, че са го виждали някога, но не го познаваха.
към текста >>
Ние виждаме, как по-голямата част от определена класа хора през тридесетата година от
живот
а си преживяват пълно преобразуване на душата си.
И Яхве всъщност е един лунен бог. И когато се поглеждаше към Яхве, се казваше: - Яхве е вождът на лунните същества, от които произхождат силите, които поставят човека във физическото земно съществуване. Но когато в човека действат само лунните сили, той никога не би могъл да израстне извън това, което е вложила в неговия живот Земята. Сега човекът не може да направи това, той го е можел в древни времена. Когато отидем назад до предисторически земни времена, намираме нещо много особено, което е необичайно за днешния човек.
Ние виждаме, как по-голямата част от определена класа хора през тридесетата година от живота си преживяват пълно преобразуване на душата си.
Колкото и да изглежда необичайно, парадоксално за днешните хора, въпреки това в едно време, за което Ведите дават само слаб отзвук, това беше така. Тогава в древна Индия имаше хора, които не биха познали някого, ако го срещнеха отново след три години; при известни обстоятелства, те биха могли да научат от него, че са го виждали някога, но не го познаваха. Те са забравили всичко, което се е случило с тях до тридесетата им година, те са забравили дори идентичността на собствената си личност. И дори е имало едно учреждение, - ние ще го наречем служба, ние всичко наричаме служба и власти, - имаше една служба, където една такава личност можеше да отиде и да научи, къде е родена и коя е тя. Тези личности получаваха в мистериите средства да могат отново да си припомнят живота до тридесетата си година.
към текста >>
Тези личности получаваха в мистериите средства да могат отново да си припомнят
живот
а до тридесетата си година.
Ние виждаме, как по-голямата част от определена класа хора през тридесетата година от живота си преживяват пълно преобразуване на душата си. Колкото и да изглежда необичайно, парадоксално за днешните хора, въпреки това в едно време, за което Ведите дават само слаб отзвук, това беше така. Тогава в древна Индия имаше хора, които не биха познали някого, ако го срещнеха отново след три години; при известни обстоятелства, те биха могли да научат от него, че са го виждали някога, но не го познаваха. Те са забравили всичко, което се е случило с тях до тридесетата им година, те са забравили дори идентичността на собствената си личност. И дори е имало едно учреждение, - ние ще го наречем служба, ние всичко наричаме служба и власти, - имаше една служба, където една такава личност можеше да отиде и да научи, къде е родена и коя е тя.
Тези личности получаваха в мистериите средства да могат отново да си припомнят живота до тридесетата си година.
Те бяха онези, които по-късно бяха наречени «два пъти родените», които дължаха своето съществуване на лунните сили, а своето второ земно съществуване дължаха на слънчевите сили.
към текста >>
Това, което като такава метаморфоза в древни времена особено радикално настъпва в течение на земния
живот
, което се наричаше «да бъдеш роден за втори път», това се приписваше на Слънцето и то с право, защото слънчевите сили са във връзка с всичко, което човек в пълна свобода може да направи от себе си.
Това, което като такава метаморфоза в древни времена особено радикално настъпва в течение на земния живот, което се наричаше «да бъдеш роден за втори път», това се приписваше на Слънцето и то с право, защото слънчевите сили са във връзка с всичко, което човек в пълна свобода може да направи от себе си.
Но постепенно в развитието на човечеството се стигна дотам, че вече не беше присъщо за човека да поглежда нагоре в мировите висини и да внася съзнанието за това във физическия свят. Юлиан Апостата (Юлиан Отстъпникът)[13] искаше да насочи вниманието, че това още съществува, но то трябваше да се изкупи със смъртта. Христос обаче - чрез това, че внесе сила в думите си чрез морала, чрез религиозно-моралното задълбочаване, - искаше да донесе на човека онова, което природата не му даваше. Исус Христос учеше хората: - Ако чувствате така, както аз чувствам, ако вие вместо да гледате към Слънцето гледате към това, което е събудено в мен, аз, който съм последният, който в тридесетата си година прие слънчевото слово, тогава вие отново ще намерите пътя към слънчевата същност. - И мистерийните учители от началното християнското време знаеха съвсем точно, че ще се развие само разумът, само интелектуалността, която ще донесе свободата на хората, но ще му вземе старото ясновидство, което го водеше в духовността на Космоса.
към текста >>
Там беше изобразен един ученик на християнските мистерии, който жертва интелекта, който е трябвало да развие в определена младежка възраст, за да бъде въведен в истинското християнство, достигайки до съзерцанието, че Христос е слънчево същество, което живя в Исус от Назарет от тридесетата година на неговия
живот
нататък.
Затова тези мъдреци от старите християнски мистерии сформираха един вид учение, което беше дадено в онази епична драма, в драматичния епос, за който говорих.
Там беше изобразен един ученик на християнските мистерии, който жертва интелекта, който е трябвало да развие в определена младежка възраст, за да бъде въведен в истинското християнство, достигайки до съзерцанието, че Христос е слънчево същество, което живя в Исус от Назарет от тридесетата година на неговия живот нататък.
И по разтърсващ начин беше изобразено в тази драма, как един човек, стремящ се към истинската същност на християнството, в младежките си години принася в жертва интелекта, което означава, че той дава клетва пред висшите мирови сили, да не развива интелектуалността, а да се задълбочи в своята собствена душевност; не само за да познае християнството като историческа традиция, но и да го опознае като нещо космическо, да погледне към Исус Христос като към онзи, който носи слънчевата същност като духовност в себе си. Това беше една величествена драматична сцена с дълбоко съдържание, която изобразяваше преобразяването на едно човешко същество чрез жертвата на интелекта. И от един човек, който възприемаше християнството само според думите от евангелията - както беше привично по-късно, - стана човек, който се научи да поглежда към космическото, който съзерцаваше живата връзка на Христос с Космоса. Постигането на ясновидството, което да види християнството като нещо космическо, беше представено в лицето на героя от онази стара епическа драма. Католическата църква се погрижи да се изтрие всяка следа от тази драма.
към текста >>
И за да не сме ние причината, мои мили приятели, че не се прилага необходимата сила, за да се достигне до духовното задълбочаване, се проведе Коледното събрание, което трябва да съдържа един маркиращ знак за по-нататъшното развитие на антропософското общество по този начин, както вече разисквахме, като преди всичко се навлезе в една епоха от антропософското движение, в която без стеснение ще се говори за конкретните факти от духовния
живот
, както днес и в предишните лекции отново направихме.
Виждате ли как се достига до едно още по голямо объркване, когато се отворят книгите на онези хора, които считат някого за твърдоглав и луд. И така от иронията, с която трябва да се приемат някои такива неща, виждаме, колко трудно е за хората на съвремието да се примирят с истинското духовно изследване. Но това трябва да стане.
И за да не сме ние причината, мои мили приятели, че не се прилага необходимата сила, за да се достигне до духовното задълбочаване, се проведе Коледното събрание, което трябва да съдържа един маркиращ знак за по-нататъшното развитие на антропософското общество по този начин, както вече разисквахме, като преди всичко се навлезе в една епоха от антропософското движение, в която без стеснение ще се говори за конкретните факти от духовния живот, както днес и в предишните лекции отново направихме.
Наистина е необходим един по-силен импулс, отколкото съществуваше по-рано, за да се внесе духа, от който се нуждае човечеството.
към текста >>
Затова, мои мили приятели, наистина съм дълбоко удовлетворен, че в тези единадесет лекции, които ми беше позволено да изнеса публично в по-широк или в по-тесен кръг, можах малко да ви поведа в дълбините на духовния
живот
.
Затова, мои мили приятели, наистина съм дълбоко удовлетворен, че в тези единадесет лекции, които ми беше позволено да изнеса публично в по-широк или в по-тесен кръг, можах малко да ви поведа в дълбините на духовния живот.
И оставете ме от това вътрешно задоволство да произнеса моята сърдечна благодарност за топлите задушевни думи, които днес в началото на тази лекция произнесе г-н професор Хауфен. Сърдечно благодаря за вашия прием, сърдечно благодаря за всичко, което вашите души поднесоха насреща ми при това мое гостуване. И вие можете да бъдете сигурни, че ще нося в душата си хубавите слова, които г-н професор Хауфен произнесе, че от тях ще се породят мислите, които винаги ще ви изпращам и те ще бъдат сред вас, когато постигате вашата цел, когато работите тук. Като антропософи когато сме отделени пространствено един от друг, в душата си сме въпреки това заедно и нека запомним това и знаем, че ние сме заедно. Доста години ми беше дадено да говоря тук в Прага, изхождайки от най разнообразните констелации на духовния живот и това доведе до дълбоко удовлетворение.
към текста >>
Доста години ми беше дадено да говоря тук в Прага, изхождайки от най разнообразните констелации на духовния
живот
и това доведе до дълбоко удовлетворение.
Затова, мои мили приятели, наистина съм дълбоко удовлетворен, че в тези единадесет лекции, които ми беше позволено да изнеса публично в по-широк или в по-тесен кръг, можах малко да ви поведа в дълбините на духовния живот. И оставете ме от това вътрешно задоволство да произнеса моята сърдечна благодарност за топлите задушевни думи, които днес в началото на тази лекция произнесе г-н професор Хауфен. Сърдечно благодаря за вашия прием, сърдечно благодаря за всичко, което вашите души поднесоха насреща ми при това мое гостуване. И вие можете да бъдете сигурни, че ще нося в душата си хубавите слова, които г-н професор Хауфен произнесе, че от тях ще се породят мислите, които винаги ще ви изпращам и те ще бъдат сред вас, когато постигате вашата цел, когато работите тук. Като антропософи когато сме отделени пространствено един от друг, в душата си сме въпреки това заедно и нека запомним това и знаем, че ние сме заедно.
Доста години ми беше дадено да говоря тук в Прага, изхождайки от най разнообразните констелации на духовния живот и това доведе до дълбоко удовлетворение.
А този път особено, понеже пред вашите сърца и души бяха поставени изисквания, които общо взето са нови, защото вие трябваше да откликнете с още по-голяма липса на предразсъдъци на онова, което този път - бих искал да кажа по духовна поръчка - говорих пред вас. Когато кажа по духовна поръчка, нека изтълкуваме думите така, че да си кажем: - В духа оставаме един до друг. Ръководството, което беше сформирано в Дорнах е малко, в него са само онези хора, които могат да бъдат тясно свързани с мен, за да могат да извършат това, което трябва да се извърши. Но това, което трябва да се направи, ще се направи, когато всички мили приятели работят заедно от цялото си сърце, преди всичко в духовно антропософско взаимно мислене, взаимно чувстване, взаимна воля.
към текста >>
20.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Париж, 23. Май 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
за морален и религиозен
живот
за морален и религиозен живот
към текста >>
В тези три лекции, мои мили приятели, ще си позволя да говоря, как от една страна антропософията като познание за духовното може да живее в света и в човека, и то като едно такова познание за света и човека, при което е възможно да се почерпят истински душевни импулси за моралния и религиозния
живот
.
В тези три лекции, мои мили приятели, ще си позволя да говоря, как от една страна антропософията като познание за духовното може да живее в света и в човека, и то като едно такова познание за света и човека, при което е възможно да се почерпят истински душевни импулси за моралния и религиозния живот.
Поради това, че изобщо ще стане възможно да се получат познания, които същевременно дават религиозни и морални импулси, чрез това антропософията ще може да даде на човечеството нещо по-различно, отколкото цивилизацията на последните столетия. Последната особено силно боледуваше, защото великите познания, които вече съществуваха - естественонаучни, икономически, философски познания, - ангажираха само главата на хората. Моралните и религиозните импулси трябва да дойдат от сърцата, трябва да покълнат от душевността. Те бяха там като религиозни, като морални идеали. Но дали в тези морални идеали също има една така мощна сила, че моралното и религиозно чувстване да може да създаде светове, които имат значение за бъдещето, когато физическият свят на съвремието пропадне, затова новата наука не можеше да направи изявления.
към текста >>
Раждане и смърт не са
живот
а, те обкръжават
живот
а.
Днес искам да разгледам същността на човека от три аспекта. Ние виждаме тази същност на човека, ние сами стоим в нея с нашата съдба между раждането и смъртта. Това, което проследяваме от една страна е ограничено от раждането, казано по-точно от зачеването, а от друга страна от смъртта.
Раждане и смърт не са живота, те обкръжават живота.
Въпросът е: - Можем ли да разглеждаме самото раждане и самата смърт по същия начин, по който разглеждаме нашия собствен живот и живота на другите хора, когато живеем между раждането и смъртта, или също и начинът на разглеждане трябва да бъде друг, когато достигнем до границите на раждането и смъртта? - Според това аспектът на смъртта, който по такъв категоричен начин ограничава човешкия живот е първото, което днес ще искаме духовно да обхванем с поглед.
към текста >>
Въпросът е: - Можем ли да разглеждаме самото раждане и самата смърт по същия начин, по който разглеждаме нашия собствен
живот
и
живот
а на другите хора, когато живеем между раждането и смъртта, или също и начинът на разглеждане трябва да бъде друг, когато достигнем до границите на раждането и смъртта?
Днес искам да разгледам същността на човека от три аспекта. Ние виждаме тази същност на човека, ние сами стоим в нея с нашата съдба между раждането и смъртта. Това, което проследяваме от една страна е ограничено от раждането, казано по-точно от зачеването, а от друга страна от смъртта. Раждане и смърт не са живота, те обкръжават живота.
Въпросът е: - Можем ли да разглеждаме самото раждане и самата смърт по същия начин, по който разглеждаме нашия собствен живот и живота на другите хора, когато живеем между раждането и смъртта, или също и начинът на разглеждане трябва да бъде друг, когато достигнем до границите на раждането и смъртта?
- Според това аспектът на смъртта, който по такъв категоричен начин ограничава човешкия живот е първото, което днес ще искаме духовно да обхванем с поглед.
към текста >>
- Според това аспектът на смъртта, който по такъв категоричен начин ограничава човешкия
живот
е първото, което днес ще искаме духовно да обхванем с поглед.
Днес искам да разгледам същността на човека от три аспекта. Ние виждаме тази същност на човека, ние сами стоим в нея с нашата съдба между раждането и смъртта. Това, което проследяваме от една страна е ограничено от раждането, казано по-точно от зачеването, а от друга страна от смъртта. Раждане и смърт не са живота, те обкръжават живота. Въпросът е: - Можем ли да разглеждаме самото раждане и самата смърт по същия начин, по който разглеждаме нашия собствен живот и живота на другите хора, когато живеем между раждането и смъртта, или също и начинът на разглеждане трябва да бъде друг, когато достигнем до границите на раждането и смъртта?
- Според това аспектът на смъртта, който по такъв категоричен начин ограничава човешкия живот е първото, което днес ще искаме духовно да обхванем с поглед.
към текста >>
В земния
живот
смъртта отнема от човека физическото, което стои пред нас.
В земния живот смъртта отнема от човека физическото, което стои пред нас.
Как тя отнема това физическо? Земята, с нейните елементи, било с нейния собствен земен елемент при погребението, било чрез елемента на огъня при кремирането, ни отнема физическия човек. Какво може да направи тя с това от човека, което ние възприемаме с нашите физически сетива? Тя може само да го разруши. Нека разгледаме силите, които се намират около нас.
към текста >>
Никъде другаде по местата, които човекът прекрачва във физическия или в духовния
живот
, ние не намираме смъртта, освен на Земята.
Той започва своето битие в ширините на световното пространство, той става едно със света, който по-рано само е наблюдавал. Светът извън неговото тяло става негово изживяване и така това, което досега е било вътрешен свят става външен свят; това, което досега е било външен свят става вътрешен свят. От личното съществуване ние преминаваме в едно световно съществуване. Земята - така се показва на имагинативното познание - ни дава възможността да преминем през смъртта. Пред това имагинативно познание Земята се разкрива като смъртта в Космоса.
Никъде другаде по местата, които човекът прекрачва във физическия или в духовния живот, ние не намираме смъртта, освен на Земята.
Защото в мига, в който човекът премине през вратата на смъртта и стане едно със света, ни се разкрива вторият аспект, - не вече аспектът на смъртта, а онзи аспект, под който се проявяват ширините на пространството, като навсякъде изпълнени с мирови мисли. За съзерцанието и за самия човек, който е минал през вратата на смъртта, целият свят, целият Космос е пълен с мирови мисли, които живеят и творят в ширините на пространството. Пространственият аспект става откровение, така че когато преминем през смъртта, ние навлизаме в един свят на мировите мисли. Всичко действа и твори в мирови мисли. Това е вторият аспект.
към текста >>
Когато през земния
живот
застанем пред един човек, най-напред пред нас стои личността на човека; той трябва да говори, когато ние искаме да узнаем неговите мисли.
Когато през земния живот застанем пред един човек, най-напред пред нас стои личността на човека; той трябва да говори, когато ние искаме да узнаем неговите мисли.
Тогава ние казваме, че мислите са в него, те идват към нас чрез неговия говор. Но никъде в земния живот ние не откриваме да съществуват мисли сами по себе си. Те съществуват само в човека и излизат навън от него. Пристъпим ли от земната сфера на смъртта в пространствената сфера на мислите, първоначално там няма същества, първоначално в пространствените ширини ние не срещаме същества - нито богове, нито хора, - но ние навсякъде срещаме мирови мисли. Така е, когато преминем през портата на смъртта и пристъпим в световните ширини, както би било ако тук във физическия свят ние първо не бихме видели човека, а когато срещнем един човек, най-напред бихме възприели неговите мисли, без да виждаме самия човек.
към текста >>
Но никъде в земния
живот
ние не откриваме да съществуват мисли сами по себе си.
Когато през земния живот застанем пред един човек, най-напред пред нас стои личността на човека; той трябва да говори, когато ние искаме да узнаем неговите мисли. Тогава ние казваме, че мислите са в него, те идват към нас чрез неговия говор.
Но никъде в земния живот ние не откриваме да съществуват мисли сами по себе си.
Те съществуват само в човека и излизат навън от него. Пристъпим ли от земната сфера на смъртта в пространствената сфера на мислите, първоначално там няма същества, първоначално в пространствените ширини ние не срещаме същества - нито богове, нито хора, - но ние навсякъде срещаме мирови мисли. Така е, когато преминем през портата на смъртта и пристъпим в световните ширини, както би било ако тук във физическия свят ние първо не бихме видели човека, а когато срещнем един човек, най-напред бихме възприели неговите мисли, без да виждаме самия човек. Ние бихме видели един облак от мисли. И след това един друг облак.
към текста >>
И в световните мисли, които се носят там, се появява като нещо отделно, - бих казал, като особен облак, към който поглеждаме, - собственият земен
живот
, който вече сме изживели.
В тази сфера на космическа интелигентност човекът живее няколко дни след смъртта си.
И в световните мисли, които се носят там, се появява като нещо отделно, - бих казал, като особен облак, към който поглеждаме, - собственият земен живот, който вече сме изживели.
Той е записан в световната интелигентност. За няколко дни човек вижда наведнъж в една голяма панорама своя собствен живот. С всеки ден - те са само няколко дни - това, което се е записало в световната интелигентност става все по-неясно и по-неясно. То се разпростира в мировото пространство и изчезва. Докато на края на земния живот застава аспектът на смъртта, в края на няколкодневното изживяване стои разтварянето в мировото пространство.
към текста >>
За няколко дни човек вижда наведнъж в една голяма панорама своя собствен
живот
.
В тази сфера на космическа интелигентност човекът живее няколко дни след смъртта си. И в световните мисли, които се носят там, се появява като нещо отделно, - бих казал, като особен облак, към който поглеждаме, - собственият земен живот, който вече сме изживели. Той е записан в световната интелигентност.
За няколко дни човек вижда наведнъж в една голяма панорама своя собствен живот.
С всеки ден - те са само няколко дни - това, което се е записало в световната интелигентност става все по-неясно и по-неясно. То се разпростира в мировото пространство и изчезва. Докато на края на земния живот застава аспектът на смъртта, в края на няколкодневното изживяване стои разтварянето в мировото пространство. Така след първия аспект, който можем да наречем аспект на смъртта, ние имаме вторият аспект, който можем да наречем аспект на изчезването на земния живот. След смъртта за всеки човек действително настъпва един момент, когато се появява огромна загриженост, ужас, страх, че с целия си земен живот той се изгубва в мировите пространства.
към текста >>
Докато на края на земния
живот
застава аспектът на смъртта, в края на няколкодневното изживяване стои разтварянето в мировото пространство.
И в световните мисли, които се носят там, се появява като нещо отделно, - бих казал, като особен облак, към който поглеждаме, - собственият земен живот, който вече сме изживели. Той е записан в световната интелигентност. За няколко дни човек вижда наведнъж в една голяма панорама своя собствен живот. С всеки ден - те са само няколко дни - това, което се е записало в световната интелигентност става все по-неясно и по-неясно. То се разпростира в мировото пространство и изчезва.
Докато на края на земния живот застава аспектът на смъртта, в края на няколкодневното изживяване стои разтварянето в мировото пространство.
Така след първия аспект, който можем да наречем аспект на смъртта, ние имаме вторият аспект, който можем да наречем аспект на изчезването на земния живот. След смъртта за всеки човек действително настъпва един момент, когато се появява огромна загриженост, ужас, страх, че с целия си земен живот той се изгубва в мировите пространства.
към текста >>
Така след първия аспект, който можем да наречем аспект на смъртта, ние имаме вторият аспект, който можем да наречем аспект на изчезването на земния
живот
.
Той е записан в световната интелигентност. За няколко дни човек вижда наведнъж в една голяма панорама своя собствен живот. С всеки ден - те са само няколко дни - това, което се е записало в световната интелигентност става все по-неясно и по-неясно. То се разпростира в мировото пространство и изчезва. Докато на края на земния живот застава аспектът на смъртта, в края на няколкодневното изживяване стои разтварянето в мировото пространство.
Така след първия аспект, който можем да наречем аспект на смъртта, ние имаме вторият аспект, който можем да наречем аспект на изчезването на земния живот.
След смъртта за всеки човек действително настъпва един момент, когато се появява огромна загриженост, ужас, страх, че с целия си земен живот той се изгубва в мировите пространства.
към текста >>
След смъртта за всеки човек действително настъпва един момент, когато се появява огромна загриженост, ужас, страх, че с целия си земен
живот
той се изгубва в мировите пространства.
За няколко дни човек вижда наведнъж в една голяма панорама своя собствен живот. С всеки ден - те са само няколко дни - това, което се е записало в световната интелигентност става все по-неясно и по-неясно. То се разпростира в мировото пространство и изчезва. Докато на края на земния живот застава аспектът на смъртта, в края на няколкодневното изживяване стои разтварянето в мировото пространство. Така след първия аспект, който можем да наречем аспект на смъртта, ние имаме вторият аспект, който можем да наречем аспект на изчезването на земния живот.
След смъртта за всеки човек действително настъпва един момент, когато се появява огромна загриженост, ужас, страх, че с целия си земен живот той се изгубва в мировите пространства.
към текста >>
Този образен свят трябва да бъде преодолян, ако човек иска да види онова, което умрелият човек узнава след смъртта си, след като няколко дни е съзерцавал панорамата на своя
живот
.
Трябва да пристъпи втората степен на познанието - инспирацията. Пред познавателната степен на имагинацията се представят картинни образи; те всъщност са като образите на сънищата. Само че при сънищните образи никога не можем да бъдем убедени, дали зад тях стои някаква реалност. При картинните образи на имагинацията винаги е така, че чрез тяхната собствена същност те отразяват една реалност. С имагинацията човек живее в един картинен, образен свят, който обаче е реалност.
Този образен свят трябва да бъде преодолян, ако човек иска да види онова, което умрелият човек узнава след смъртта си, след като няколко дни е съзерцавал панорамата на своя живот.
към текста >>
Човекът вижда своя собствен
живот
, той се намира между земната област и небесната област.
Всичко онова, което може да обхваща земното знание няма значение за човека в този момент. На Земята ние имаме различни вещества, метали и други вещества. В момента на смъртта всичкото това диференциране престава. Всички външни твърди вещества са земни, а в момента на смъртта човекът живее в елементите земя, вода въздух и топлина. Няколкото дни след смъртта си той се намира в синята сфера, сферата на мировата интелигенция.
Човекът вижда своя собствен живот, той се намира между земната област и небесната област.
Няколко дни след смъртта, той пристъпва в небесната сфера, най-напред в сферата на Луната. В тази сфера на Луната като човек ние най-напред срещаме истински мирови същества. Те са още много подобни на човека; защото по-рано ние вече сме били на Земята заедно със съществата, които няколко дни след нашата смърт срещаме тук в лунната сфера. В моите книги, мили мои приятели, вие ще можете да прочетете, как Луната като физическо тяло някога се е отделила от Земята. Тя беше свързана с нея и след това стана самостоятелно световно тяло.
към текста >>
Това време след смъртта, в което човекът прекарва заедно с лунните същества, представлява един
живот
, който се намира в забележително отношение със земния
живот
.
Това време след смъртта, в което човекът прекарва заедно с лунните същества, представлява един живот, който се намира в забележително отношение със земния живот.
Когато се наблюдава животът на един такъв човек след смъртта със свръхсетивното познание, би могло да се повярва, че този живот е повърхностен, по-малко наситен от земния живот, че в сравнение със земния си живот човекът повече води едно въздухообразно съществуване. Това обаче не е така. Когато със свръхсетивното познание се вземе участие в живота, който човекът живее след смъртта, се вижда, че дълго време човекът живее един живот, който много по-реално въздейства върху него, отколкото земният живот и сравнен с него, земният живот изглежда като един сън. Той трае около една трета от времето на земния живот. При различите хора е различно това, което се изживява сега, след като след смъртта са изминали няколкото дни, които вече описах.
към текста >>
Когато се наблюдава
живот
ът на един такъв човек след смъртта със свръхсетивното познание, би могло да се повярва, че този
живот
е повърхностен, по-малко наситен от земния
живот
, че в сравнение със земния си
живот
човекът повече води едно въздухообразно съществуване.
Това време след смъртта, в което човекът прекарва заедно с лунните същества, представлява един живот, който се намира в забележително отношение със земния живот.
Когато се наблюдава животът на един такъв човек след смъртта със свръхсетивното познание, би могло да се повярва, че този живот е повърхностен, по-малко наситен от земния живот, че в сравнение със земния си живот човекът повече води едно въздухообразно съществуване.
Това обаче не е така. Когато със свръхсетивното познание се вземе участие в живота, който човекът живее след смъртта, се вижда, че дълго време човекът живее един живот, който много по-реално въздейства върху него, отколкото земният живот и сравнен с него, земният живот изглежда като един сън. Той трае около една трета от времето на земния живот. При различите хора е различно това, което се изживява сега, след като след смъртта са изминали няколкото дни, които вече описах. Какво наистина изживяваме тогава?
към текста >>
Когато със свръхсетивното познание се вземе участие в
живот
а, който човекът живее след смъртта, се вижда, че дълго време човекът живее един
живот
, който много по-реално въздейства върху него, отколкото земният
живот
и сравнен с него, земният
живот
изглежда като един сън.
Това време след смъртта, в което човекът прекарва заедно с лунните същества, представлява един живот, който се намира в забележително отношение със земния живот. Когато се наблюдава животът на един такъв човек след смъртта със свръхсетивното познание, би могло да се повярва, че този живот е повърхностен, по-малко наситен от земния живот, че в сравнение със земния си живот човекът повече води едно въздухообразно съществуване. Това обаче не е така.
Когато със свръхсетивното познание се вземе участие в живота, който човекът живее след смъртта, се вижда, че дълго време човекът живее един живот, който много по-реално въздейства върху него, отколкото земният живот и сравнен с него, земният живот изглежда като един сън.
Той трае около една трета от времето на земния живот. При различите хора е различно това, което се изживява сега, след като след смъртта са изминали няколкото дни, които вече описах. Какво наистина изживяваме тогава? Човекът се подава на една илюзия, когато поглежда назад към земния живот. Той вижда само дните, той не взима под внимание, какво духовно е преживял в съня.
към текста >>
Той трае около една трета от времето на земния
живот
.
Това време след смъртта, в което човекът прекарва заедно с лунните същества, представлява един живот, който се намира в забележително отношение със земния живот. Когато се наблюдава животът на един такъв човек след смъртта със свръхсетивното познание, би могло да се повярва, че този живот е повърхностен, по-малко наситен от земния живот, че в сравнение със земния си живот човекът повече води едно въздухообразно съществуване. Това обаче не е така. Когато със свръхсетивното познание се вземе участие в живота, който човекът живее след смъртта, се вижда, че дълго време човекът живее един живот, който много по-реално въздейства върху него, отколкото земният живот и сравнен с него, земният живот изглежда като един сън.
Той трае около една трета от времето на земния живот.
При различите хора е различно това, което се изживява сега, след като след смъртта са изминали няколкото дни, които вече описах. Какво наистина изживяваме тогава? Човекът се подава на една илюзия, когато поглежда назад към земния живот. Той вижда само дните, той не взима под внимание, какво духовно е преживял в съня. В живота е така, че когато не сме особен сънливци, ние проспиваме една трета от живота ни.
към текста >>
Човекът се подава на една илюзия, когато поглежда назад към земния
живот
.
Това обаче не е така. Когато със свръхсетивното познание се вземе участие в живота, който човекът живее след смъртта, се вижда, че дълго време човекът живее един живот, който много по-реално въздейства върху него, отколкото земният живот и сравнен с него, земният живот изглежда като един сън. Той трае около една трета от времето на земния живот. При различите хора е различно това, което се изживява сега, след като след смъртта са изминали няколкото дни, които вече описах. Какво наистина изживяваме тогава?
Човекът се подава на една илюзия, когато поглежда назад към земния живот.
Той вижда само дните, той не взима под внимание, какво духовно е преживял в съня. В живота е така, че когато не сме особен сънливци, ние проспиваме една трета от живота ни. Сега заедно с лунните същества се поглежда към това време и съзнателно се изживява с тях. Това се изживява, понеже тези велики пра учители на човечеството вливат своето битие в нас, живеят с нас. Много по-реално, отколкото в земния живот, ние изживяваме тези несъзнателно преминали тук на Земята нощи.
към текста >>
В
живот
а е така, че когато не сме особен сънливци, ние проспиваме една трета от
живот
а ни.
Той трае около една трета от времето на земния живот. При различите хора е различно това, което се изживява сега, след като след смъртта са изминали няколкото дни, които вече описах. Какво наистина изживяваме тогава? Човекът се подава на една илюзия, когато поглежда назад към земния живот. Той вижда само дните, той не взима под внимание, какво духовно е преживял в съня.
В живота е така, че когато не сме особен сънливци, ние проспиваме една трета от живота ни.
Сега заедно с лунните същества се поглежда към това време и съзнателно се изживява с тях. Това се изживява, понеже тези велики пра учители на човечеството вливат своето битие в нас, живеят с нас. Много по-реално, отколкото в земния живот, ние изживяваме тези несъзнателно преминали тук на Земята нощи.
към текста >>
Много по-реално, отколкото в земния
живот
, ние изживяваме тези несъзнателно преминали тук на Земята нощи.
Човекът се подава на една илюзия, когато поглежда назад към земния живот. Той вижда само дните, той не взима под внимание, какво духовно е преживял в съня. В живота е така, че когато не сме особен сънливци, ние проспиваме една трета от живота ни. Сега заедно с лунните същества се поглежда към това време и съзнателно се изживява с тях. Това се изживява, понеже тези велики пра учители на човечеството вливат своето битие в нас, живеят с нас.
Много по-реално, отколкото в земния живот, ние изживяваме тези несъзнателно преминали тук на Земята нощи.
към текста >>
Не е така, като че е копиран земният
живот
, но в основата на образа на Щрадер от моите мистерийни драми лежи земният
живот
на един човек, който беше изключително интересен за мен, понеже той се беше издигнал от относително прости условия най-напред до един свещеник, след това захвърли свещеническите одежди и стана преподавател в един външен рационалистичен смисъл.
Искам да потвърдя с един пример това, което казах тук. Може би някой от милите приятели познават моите мистерийни драми и знаят, че между другите образи там описах образа на Щрадер. Този Щрадер е художествено описан въз основа на една жива личност, сега тя вече е починала[4], но тогава беше жива.
Не е така, като че е копиран земният живот, но в основата на образа на Щрадер от моите мистерийни драми лежи земният живот на един човек, който беше изключително интересен за мен, понеже той се беше издигнал от относително прости условия най-напред до един свещеник, след това захвърли свещеническите одежди и стана преподавател в един външен рационалистичен смисъл.
Мен ме интересуваха всичките вътрешни борби в този човек. Аз се опитах да ги обхвана духовно. В периода, когато изследвах неговия земен живот, аз пишех четирите мистерийни драми. След като той почина, поради интереса, който имах към него, можах да го проследя във времето, в което той преживяваше след смъртта в лунната сфера. Още и сега той се намира в нея.
към текста >>
В периода, когато изследвах неговия земен
живот
, аз пишех четирите мистерийни драми.
Може би някой от милите приятели познават моите мистерийни драми и знаят, че между другите образи там описах образа на Щрадер. Този Щрадер е художествено описан въз основа на една жива личност, сега тя вече е починала[4], но тогава беше жива. Не е така, като че е копиран земният живот, но в основата на образа на Щрадер от моите мистерийни драми лежи земният живот на един човек, който беше изключително интересен за мен, понеже той се беше издигнал от относително прости условия най-напред до един свещеник, след това захвърли свещеническите одежди и стана преподавател в един външен рационалистичен смисъл. Мен ме интересуваха всичките вътрешни борби в този човек. Аз се опитах да ги обхвана духовно.
В периода, когато изследвах неговия земен живот, аз пишех четирите мистерийни драми.
След като той почина, поради интереса, който имах към него, можах да го проследя във времето, в което той преживяваше след смъртта в лунната сфера. Още и сега той се намира в нея. От този момент, когато аз проследих живота на тази личност, на тази индивидуалност след смъртта в неговата интензивна реалност, с която този живот въздейства, изцяло се изтри онова, което от земния живот можеше да интересува в един такъв случай. След смъртта се живее само с индивидуалността и при мен това се изрази така, че в четвъртата мистерийна драма аз оставих тази индивидуалност също да умре, понеже този човек повече не заставаше пред мен като земен човек. Това се казва само за подсилване на твърдението, че този живот след смъртта се изживява от хората по-интензивно, по-субстанциално и вътрешно по-реално, отколкото земният живот, който е като един сън.
към текста >>
От този момент, когато аз проследих
живот
а на тази личност, на тази индивидуалност след смъртта в неговата интензивна реалност, с която този
живот
въздейства, изцяло се изтри онова, което от земния
живот
можеше да интересува в един такъв случай.
Мен ме интересуваха всичките вътрешни борби в този човек. Аз се опитах да ги обхвана духовно. В периода, когато изследвах неговия земен живот, аз пишех четирите мистерийни драми. След като той почина, поради интереса, който имах към него, можах да го проследя във времето, в което той преживяваше след смъртта в лунната сфера. Още и сега той се намира в нея.
От този момент, когато аз проследих живота на тази личност, на тази индивидуалност след смъртта в неговата интензивна реалност, с която този живот въздейства, изцяло се изтри онова, което от земния живот можеше да интересува в един такъв случай.
След смъртта се живее само с индивидуалността и при мен това се изрази така, че в четвъртата мистерийна драма аз оставих тази индивидуалност също да умре, понеже този човек повече не заставаше пред мен като земен човек. Това се казва само за подсилване на твърдението, че този живот след смъртта се изживява от хората по-интензивно, по-субстанциално и вътрешно по-реално, отколкото земният живот, който е като един сън.
към текста >>
Това се казва само за подсилване на твърдението, че този
живот
след смъртта се изживява от хората по-интензивно, по-субстанциално и вътрешно по-реално, отколкото земният
живот
, който е като един сън.
В периода, когато изследвах неговия земен живот, аз пишех четирите мистерийни драми. След като той почина, поради интереса, който имах към него, можах да го проследя във времето, в което той преживяваше след смъртта в лунната сфера. Още и сега той се намира в нея. От този момент, когато аз проследих живота на тази личност, на тази индивидуалност след смъртта в неговата интензивна реалност, с която този живот въздейства, изцяло се изтри онова, което от земния живот можеше да интересува в един такъв случай. След смъртта се живее само с индивидуалността и при мен това се изрази така, че в четвъртата мистерийна драма аз оставих тази индивидуалност също да умре, понеже този човек повече не заставаше пред мен като земен човек.
Това се казва само за подсилване на твърдението, че този живот след смъртта се изживява от хората по-интензивно, по-субстанциално и вътрешно по-реално, отколкото земният живот, който е като един сън.
към текста >>
Той сега чувства Космоса като негово тяло, но сега морално чувства в себе си това, което в неговия земен
живот
беше извън него.
Ние трябва по-внимателно да разберем, че след смъртта човекът се издига в големия свят, в Космоса. Сега той самият става Космоса.
Той сега чувства Космоса като негово тяло, но сега морално чувства в себе си това, което в неговия земен живот беше извън него.
Това, което беше в него, сега той го възприема извън себе си. Вземете един съвсем прост пример. Предположете, че по време на земния си живот, воден от емоции вие сте ударили някого, с което първо сте му причинили физически болки и второ - морално страдание. След смъртта, чрез въздействието на онези лунни индивидуалности в лунната сфера, вие не изживявате сега това, което сте изживели през земния живот, където от вътрешен яд сте ударили някого, може би с вътрешно задоволство. Физическата болка, страданието, което е трябвало да изпита другият, това изживявате в лунната сфера.
към текста >>
Предположете, че по време на земния си
живот
, воден от емоции вие сте ударили някого, с което първо сте му причинили физически болки и второ - морално страдание.
Ние трябва по-внимателно да разберем, че след смъртта човекът се издига в големия свят, в Космоса. Сега той самият става Космоса. Той сега чувства Космоса като негово тяло, но сега морално чувства в себе си това, което в неговия земен живот беше извън него. Това, което беше в него, сега той го възприема извън себе си. Вземете един съвсем прост пример.
Предположете, че по време на земния си живот, воден от емоции вие сте ударили някого, с което първо сте му причинили физически болки и второ - морално страдание.
След смъртта, чрез въздействието на онези лунни индивидуалности в лунната сфера, вие не изживявате сега това, което сте изживели през земния живот, където от вътрешен яд сте ударили някого, може би с вътрешно задоволство. Физическата болка, страданието, което е трябвало да изпита другият, това изживявате в лунната сфера. Вие изживявате това, което сам сте направили, или сте мислили през земния си живот, не както вие го чувствате, а както са го почувствали другите. Така през една трета от неговия земен живот след смъртта, човекът изживява онова, което той е мислил и вършил през земния си живот по начина, по който лунните същества, за които говорих, му го показват като една интензивна реалност, като той изживява този живот ретроспективно. Когато например аз ретроспективно съпроводих живота на Щрадер - аз го наричам така с името от мистерийните драми, макар че той имаше друго име, той почина през 1912 година, - беше така, че най-напред той преживя това, което беше прекарал в края на живота си на Земята, след това предишните преживявания и така нататък назад.
към текста >>
След смъртта, чрез въздействието на онези лунни индивидуалности в лунната сфера, вие не изживявате сега това, което сте изживели през земния
живот
, където от вътрешен яд сте ударили някого, може би с вътрешно задоволство.
Сега той самият става Космоса. Той сега чувства Космоса като негово тяло, но сега морално чувства в себе си това, което в неговия земен живот беше извън него. Това, което беше в него, сега той го възприема извън себе си. Вземете един съвсем прост пример. Предположете, че по време на земния си живот, воден от емоции вие сте ударили някого, с което първо сте му причинили физически болки и второ - морално страдание.
След смъртта, чрез въздействието на онези лунни индивидуалности в лунната сфера, вие не изживявате сега това, което сте изживели през земния живот, където от вътрешен яд сте ударили някого, може би с вътрешно задоволство.
Физическата болка, страданието, което е трябвало да изпита другият, това изживявате в лунната сфера. Вие изживявате това, което сам сте направили, или сте мислили през земния си живот, не както вие го чувствате, а както са го почувствали другите. Така през една трета от неговия земен живот след смъртта, човекът изживява онова, което той е мислил и вършил през земния си живот по начина, по който лунните същества, за които говорих, му го показват като една интензивна реалност, като той изживява този живот ретроспективно. Когато например аз ретроспективно съпроводих живота на Щрадер - аз го наричам така с името от мистерийните драми, макар че той имаше друго име, той почина през 1912 година, - беше така, че най-напред той преживя това, което беше прекарал в края на живота си на Земята, след това предишните преживявания и така нататък назад. Ако той сега застане пред душата ми, ще видя, че в другата сфера, в лунната сфера той се намира във времето, когато преживява 1875 година.
към текста >>
Вие изживявате това, което сам сте направили, или сте мислили през земния си
живот
, не както вие го чувствате, а както са го почувствали другите.
Това, което беше в него, сега той го възприема извън себе си. Вземете един съвсем прост пример. Предположете, че по време на земния си живот, воден от емоции вие сте ударили някого, с което първо сте му причинили физически болки и второ - морално страдание. След смъртта, чрез въздействието на онези лунни индивидуалности в лунната сфера, вие не изживявате сега това, което сте изживели през земния живот, където от вътрешен яд сте ударили някого, може би с вътрешно задоволство. Физическата болка, страданието, което е трябвало да изпита другият, това изживявате в лунната сфера.
Вие изживявате това, което сам сте направили, или сте мислили през земния си живот, не както вие го чувствате, а както са го почувствали другите.
Така през една трета от неговия земен живот след смъртта, човекът изживява онова, което той е мислил и вършил през земния си живот по начина, по който лунните същества, за които говорих, му го показват като една интензивна реалност, като той изживява този живот ретроспективно. Когато например аз ретроспективно съпроводих живота на Щрадер - аз го наричам така с името от мистерийните драми, макар че той имаше друго име, той почина през 1912 година, - беше така, че най-напред той преживя това, което беше прекарал в края на живота си на Земята, след това предишните преживявания и така нататък назад. Ако той сега застане пред душата ми, ще видя, че в другата сфера, в лунната сфера той се намира във времето, когато преживява 1875 година. Времето между 1912 и 1875 той вече ретроспективно го е преминал и продължава да живее до датата на своето раждане.
към текста >>
Така през една трета от неговия земен
живот
след смъртта, човекът изживява онова, което той е мислил и вършил през земния си
живот
по начина, по който лунните същества, за които говорих, му го показват като една интензивна реалност, като той изживява този
живот
ретроспективно.
Вземете един съвсем прост пример. Предположете, че по време на земния си живот, воден от емоции вие сте ударили някого, с което първо сте му причинили физически болки и второ - морално страдание. След смъртта, чрез въздействието на онези лунни индивидуалности в лунната сфера, вие не изживявате сега това, което сте изживели през земния живот, където от вътрешен яд сте ударили някого, може би с вътрешно задоволство. Физическата болка, страданието, което е трябвало да изпита другият, това изживявате в лунната сфера. Вие изживявате това, което сам сте направили, или сте мислили през земния си живот, не както вие го чувствате, а както са го почувствали другите.
Така през една трета от неговия земен живот след смъртта, човекът изживява онова, което той е мислил и вършил през земния си живот по начина, по който лунните същества, за които говорих, му го показват като една интензивна реалност, като той изживява този живот ретроспективно.
Когато например аз ретроспективно съпроводих живота на Щрадер - аз го наричам така с името от мистерийните драми, макар че той имаше друго име, той почина през 1912 година, - беше така, че най-напред той преживя това, което беше прекарал в края на живота си на Земята, след това предишните преживявания и така нататък назад. Ако той сега застане пред душата ми, ще видя, че в другата сфера, в лунната сфера той се намира във времето, когато преживява 1875 година. Времето между 1912 и 1875 той вече ретроспективно го е преминал и продължава да живее до датата на своето раждане.
към текста >>
Когато например аз ретроспективно съпроводих
живот
а на Щрадер - аз го наричам така с името от мистерийните драми, макар че той имаше друго име, той почина през 1912 година, - беше така, че най-напред той преживя това, което беше прекарал в края на
живот
а си на Земята, след това предишните преживявания и така нататък назад.
Предположете, че по време на земния си живот, воден от емоции вие сте ударили някого, с което първо сте му причинили физически болки и второ - морално страдание. След смъртта, чрез въздействието на онези лунни индивидуалности в лунната сфера, вие не изживявате сега това, което сте изживели през земния живот, където от вътрешен яд сте ударили някого, може би с вътрешно задоволство. Физическата болка, страданието, което е трябвало да изпита другият, това изживявате в лунната сфера. Вие изживявате това, което сам сте направили, или сте мислили през земния си живот, не както вие го чувствате, а както са го почувствали другите. Така през една трета от неговия земен живот след смъртта, човекът изживява онова, което той е мислил и вършил през земния си живот по начина, по който лунните същества, за които говорих, му го показват като една интензивна реалност, като той изживява този живот ретроспективно.
Когато например аз ретроспективно съпроводих живота на Щрадер - аз го наричам така с името от мистерийните драми, макар че той имаше друго име, той почина през 1912 година, - беше така, че най-напред той преживя това, което беше прекарал в края на живота си на Земята, след това предишните преживявания и така нататък назад.
Ако той сега застане пред душата ми, ще видя, че в другата сфера, в лунната сфера той се намира във времето, когато преживява 1875 година. Времето между 1912 и 1875 той вече ретроспективно го е преминал и продължава да живее до датата на своето раждане.
към текста >>
Така след смъртта си човекът ретроспективно преживява една трета от изминалия на Земята негов
живот
в сферата на лунните същества, които някога са били на Земята.
Така след смъртта си човекът ретроспективно преживява една трета от изминалия на Земята негов живот в сферата на лунните същества, които някога са били на Земята.
Този живот е първият зародиш от това, каквото ще се осъществи като карма в следващия земен живот. В този живот, в който се живее колкото една трета от земното време, човек наистина се запознава вътрешно чрез собствено чувстване и възприемане, как неговите собствени постъпки са въздействали върху другите хора. И оттам, мои мили приятели, вътре в духовния човек се появява едно огромно желание това, което той е преживял сега в духовната сфера, в лунната сфера, - понеже го е причинил на Земята на другите хора - да се стовари върху него, за да се получи изравняването. Решението, да се осъществи неговата съдба съответно на неговите земни постъпки и земни мисли, се взима на края на лунното време. И когато това желание, произхождащо от живота, който протича до раждането не е изпълнено със страх, тогава човекът е узрял да бъде приет в следващата сфера, в сферата на Меркурий.
към текста >>
Този
живот
е първият зародиш от това, каквото ще се осъществи като карма в следващия земен
живот
.
Така след смъртта си човекът ретроспективно преживява една трета от изминалия на Земята негов живот в сферата на лунните същества, които някога са били на Земята.
Този живот е първият зародиш от това, каквото ще се осъществи като карма в следващия земен живот.
В този живот, в който се живее колкото една трета от земното време, човек наистина се запознава вътрешно чрез собствено чувстване и възприемане, как неговите собствени постъпки са въздействали върху другите хора. И оттам, мои мили приятели, вътре в духовния човек се появява едно огромно желание това, което той е преживял сега в духовната сфера, в лунната сфера, - понеже го е причинил на Земята на другите хора - да се стовари върху него, за да се получи изравняването. Решението, да се осъществи неговата съдба съответно на неговите земни постъпки и земни мисли, се взима на края на лунното време. И когато това желание, произхождащо от живота, който протича до раждането не е изпълнено със страх, тогава човекът е узрял да бъде приет в следващата сфера, в сферата на Меркурий.
към текста >>
В този
живот
, в който се живее колкото една трета от земното време, човек наистина се запознава вътрешно чрез собствено чувстване и възприемане, как неговите собствени постъпки са въздействали върху другите хора.
Така след смъртта си човекът ретроспективно преживява една трета от изминалия на Земята негов живот в сферата на лунните същества, които някога са били на Земята. Този живот е първият зародиш от това, каквото ще се осъществи като карма в следващия земен живот.
В този живот, в който се живее колкото една трета от земното време, човек наистина се запознава вътрешно чрез собствено чувстване и възприемане, как неговите собствени постъпки са въздействали върху другите хора.
И оттам, мои мили приятели, вътре в духовния човек се появява едно огромно желание това, което той е преживял сега в духовната сфера, в лунната сфера, - понеже го е причинил на Земята на другите хора - да се стовари върху него, за да се получи изравняването. Решението, да се осъществи неговата съдба съответно на неговите земни постъпки и земни мисли, се взима на края на лунното време. И когато това желание, произхождащо от живота, който протича до раждането не е изпълнено със страх, тогава човекът е узрял да бъде приет в следващата сфера, в сферата на Меркурий.
към текста >>
И когато това желание, произхождащо от
живот
а, който протича до раждането не е изпълнено със страх, тогава човекът е узрял да бъде приет в следващата сфера, в сферата на Меркурий.
Така след смъртта си човекът ретроспективно преживява една трета от изминалия на Земята негов живот в сферата на лунните същества, които някога са били на Земята. Този живот е първият зародиш от това, каквото ще се осъществи като карма в следващия земен живот. В този живот, в който се живее колкото една трета от земното време, човек наистина се запознава вътрешно чрез собствено чувстване и възприемане, как неговите собствени постъпки са въздействали върху другите хора. И оттам, мои мили приятели, вътре в духовния човек се появява едно огромно желание това, което той е преживял сега в духовната сфера, в лунната сфера, - понеже го е причинил на Земята на другите хора - да се стовари върху него, за да се получи изравняването. Решението, да се осъществи неговата съдба съответно на неговите земни постъпки и земни мисли, се взима на края на лунното време.
И когато това желание, произхождащо от живота, който протича до раждането не е изпълнено със страх, тогава човекът е узрял да бъде приет в следващата сфера, в сферата на Меркурий.
към текста >>
Защото човекът живее своя тотален, цялостен
живот
в земното битие между раждане и смърт, а в небесното битие той живее между смъртта и едно ново раждане.
Човекът пристъпва тогава в сферата на Меркурий. В Меркуриевата сфера - това ще разгледаме в следващите лекции - човекът узнава чрез съществата, в чиято област той сега пристъпва, които никога не са били земни същества, които винаги бяха извънземни същества, - в тяхната област той узнава, как може по-нататък да изгради своята съдба. Така ние ще можем да го проследим през сферата на Меркурий, на Венера и през слънчевата сфера, за да опознаем това, което човекът преживява между смъртта и едно ново раждане, като негово духовно битие, съответно на онова, което той е прекарал между земните същества във времето между раждането и смъртта.
Защото човекът живее своя тотален, цялостен живот в земното битие между раждане и смърт, а в небесното битие той живее между смъртта и едно ново раждане.
От това се сумира неговият цялостен живот: - Как? - За това ще говорим в следващите лекции.
към текста >>
От това се сумира неговият цялостен
живот
: - Как?
Човекът пристъпва тогава в сферата на Меркурий. В Меркуриевата сфера - това ще разгледаме в следващите лекции - човекът узнава чрез съществата, в чиято област той сега пристъпва, които никога не са били земни същества, които винаги бяха извънземни същества, - в тяхната област той узнава, как може по-нататък да изгради своята съдба. Така ние ще можем да го проследим през сферата на Меркурий, на Венера и през слънчевата сфера, за да опознаем това, което човекът преживява между смъртта и едно ново раждане, като негово духовно битие, съответно на онова, което той е прекарал между земните същества във времето между раждането и смъртта. Защото човекът живее своя тотален, цялостен живот в земното битие между раждане и смърт, а в небесното битие той живее между смъртта и едно ново раждане.
От това се сумира неговият цялостен живот: - Как?
- За това ще говорим в следващите лекции.
към текста >>
21.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Париж, 24. Май 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Нека да си изясним, как
живот
ът на човека, най-напред определен от лунната сфера, може да въздейства върху неговата бъдеща карма.
Нека да си изясним, как животът на човека, най-напред определен от лунната сфера, може да въздейства върху неговата бъдеща карма.
И за това вече говорих вчера. След като човекът премине през смъртта, той вече е изживял и причинил това-онова в своя земен живот - добро и зло. И с всичко това чрез онова изживяване, което аз вчера описах, той пристъпва пред онези същества, които могат да се нарекат лунни същества. Тези лунни същества произнасят строга присъда, една мирова присъда каква е ценността на едно действие като добро действие за целия Всемир; каква е цената на едно зло, едно несправедливо действие за целия Всемир. И тогава в лунната сфера човекът трябва да изостави всичко онова, с което той е навредил на Всемира.
към текста >>
След като човекът премине през смъртта, той вече е изживял и причинил това-онова в своя земен
живот
- добро и зло.
Нека да си изясним, как животът на човека, най-напред определен от лунната сфера, може да въздейства върху неговата бъдеща карма. И за това вече говорих вчера.
След като човекът премине през смъртта, той вече е изживял и причинил това-онова в своя земен живот - добро и зло.
И с всичко това чрез онова изживяване, което аз вчера описах, той пристъпва пред онези същества, които могат да се нарекат лунни същества. Тези лунни същества произнасят строга присъда, една мирова присъда каква е ценността на едно действие като добро действие за целия Всемир; каква е цената на едно зло, едно несправедливо действие за целия Всемир. И тогава в лунната сфера човекът трябва да изостави всичко онова, с което той е навредил на Всемира. Последствията от неговите зли действия, тях трябва да остави човекът в лунната сфера. И с това той изоставя част от самия себе си.
към текста >>
Когато искаме да изучаваме по-нататъшния път на човека през
живот
а между смъртта и едно ново раждане, тогава трябва да разгледаме следното: Човекът, такъв какъвто е на Земята, се състои от различаващи се един от друг членове.
Когато искаме да изучаваме по-нататъшния път на човека през живота между смъртта и едно ново раждане, тогава трябва да разгледаме следното: Човекът, такъв какъвто е на Земята, се състои от различаващи се един от друг членове.
Областта на главата е сравнително най-добре развита, тя ясно е изразена в човешкия ембрион още преди раждането, така че тя е сравнително съвършена, докато останалата част от човешкото тяло през ембрионалния период е по-скоро несъвършена. В известен смисъл това остава и през целия останал живот. Най-добре изградената част от човека е областта на главата; останалата част е по-малко изработена. Онова обаче, което остава от главата на човека след смъртта като духовност, най-бързо се изгубва в духовните области. То, така да се каже, поти напълно изчезва при преминаването през лунната сфера.
към текста >>
В известен смисъл това остава и през целия останал
живот
.
Когато искаме да изучаваме по-нататъшния път на човека през живота между смъртта и едно ново раждане, тогава трябва да разгледаме следното: Човекът, такъв какъвто е на Земята, се състои от различаващи се един от друг членове. Областта на главата е сравнително най-добре развита, тя ясно е изразена в човешкия ембрион още преди раждането, така че тя е сравнително съвършена, докато останалата част от човешкото тяло през ембрионалния период е по-скоро несъвършена.
В известен смисъл това остава и през целия останал живот.
Най-добре изградената част от човека е областта на главата; останалата част е по-малко изработена. Онова обаче, което остава от главата на човека след смъртта като духовност, най-бързо се изгубва в духовните области. То, така да се каже, поти напълно изчезва при преминаването през лунната сфера. Естествено, трябва правилно да ме разберете. Физическата вещественост отпада с трупа, но в главата ние нямаме само физически вещества, ние имаме сили, които оформят и оживяват физическото тяло на човека, свръхсетивни сили.
към текста >>
С тези сили, които обгръщат нашата душа, ние продължаваме нататък в
живот
а между смъртта и едно ново раждане.
Естествено, трябва правилно да ме разберете. Физическата вещественост отпада с трупа, но в главата ние нямаме само физически вещества, ние имаме сили, които оформят и оживяват физическото тяло на човека, свръхсетивни сили. Те преминават през вратата на смъртта, след смъртта ние ги виждаме с имагинативното познание като духовен образ на човека, само че се вижда, как при този духовен образ главната част на човека, главата постепенно изчезва. Това, което всъщност остава, което може да бъде осакатено, това е останалата част от човека без главата. С тази останала част, която е повече или по-малко съвършена, човекът може да пристъпи в сферата на Меркурий като едно цяло, но тя може да бъде напълно осакатена, когато човекът е бил зъл човек.
С тези сили, които обгръщат нашата душа, ние продължаваме нататък в живота между смъртта и едно ново раждане.
С тези сили трябва да изживеем целия си живот между смъртта и едно ново раждане. Сега духовните същества, които са в сферата на Меркурий, които никога не са били хора, които никога не са приемали човешки образ, в чиято област ние най-после навлизаме, имат една важна задача. Защото с всичко, което - извинете ме за израза - ние пристъпваме като човек без глава, след като сме оставили моралните прегрешения в лунната сфера, е свързано това, което човекът е имал през земния си живот като здраве или болести. Важно е, - защото е много значително, изненадващо и фрапиращо, - че още в лунната сфера човекът оставя своите морални недостатъци, но това, което той е прекарал като болести, не оставя в лунната сфера, а то може да бъде прието като духовни последици в меркуриевата сфера от онези същества, които никога не са били хора. Точно като се съобразяваме с този факт, за нас той става нещо извънредно важно: Духовните резултати от болестите се внасят от хората в областта на Меркурий.
към текста >>
С тези сили трябва да изживеем целия си
живот
между смъртта и едно ново раждане.
Физическата вещественост отпада с трупа, но в главата ние нямаме само физически вещества, ние имаме сили, които оформят и оживяват физическото тяло на човека, свръхсетивни сили. Те преминават през вратата на смъртта, след смъртта ние ги виждаме с имагинативното познание като духовен образ на човека, само че се вижда, как при този духовен образ главната част на човека, главата постепенно изчезва. Това, което всъщност остава, което може да бъде осакатено, това е останалата част от човека без главата. С тази останала част, която е повече или по-малко съвършена, човекът може да пристъпи в сферата на Меркурий като едно цяло, но тя може да бъде напълно осакатена, когато човекът е бил зъл човек. С тези сили, които обгръщат нашата душа, ние продължаваме нататък в живота между смъртта и едно ново раждане.
С тези сили трябва да изживеем целия си живот между смъртта и едно ново раждане.
Сега духовните същества, които са в сферата на Меркурий, които никога не са били хора, които никога не са приемали човешки образ, в чиято област ние най-после навлизаме, имат една важна задача. Защото с всичко, което - извинете ме за израза - ние пристъпваме като човек без глава, след като сме оставили моралните прегрешения в лунната сфера, е свързано това, което човекът е имал през земния си живот като здраве или болести. Важно е, - защото е много значително, изненадващо и фрапиращо, - че още в лунната сфера човекът оставя своите морални недостатъци, но това, което той е прекарал като болести, не оставя в лунната сфера, а то може да бъде прието като духовни последици в меркуриевата сфера от онези същества, които никога не са били хора. Точно като се съобразяваме с този факт, за нас той става нещо извънредно важно: Духовните резултати от болестите се внасят от хората в областта на Меркурий. И когато наблюдаваме всичко това, там най-напред узнаваме, как в звездния свят, който е същинският свят на боговете, физическото и моралното се преплитат.
към текста >>
Защото с всичко, което - извинете ме за израза - ние пристъпваме като човек без глава, след като сме оставили моралните прегрешения в лунната сфера, е свързано това, което човекът е имал през земния си
живот
като здраве или болести.
Това, което всъщност остава, което може да бъде осакатено, това е останалата част от човека без главата. С тази останала част, която е повече или по-малко съвършена, човекът може да пристъпи в сферата на Меркурий като едно цяло, но тя може да бъде напълно осакатена, когато човекът е бил зъл човек. С тези сили, които обгръщат нашата душа, ние продължаваме нататък в живота между смъртта и едно ново раждане. С тези сили трябва да изживеем целия си живот между смъртта и едно ново раждане. Сега духовните същества, които са в сферата на Меркурий, които никога не са били хора, които никога не са приемали човешки образ, в чиято област ние най-после навлизаме, имат една важна задача.
Защото с всичко, което - извинете ме за израза - ние пристъпваме като човек без глава, след като сме оставили моралните прегрешения в лунната сфера, е свързано това, което човекът е имал през земния си живот като здраве или болести.
Важно е, - защото е много значително, изненадващо и фрапиращо, - че още в лунната сфера човекът оставя своите морални недостатъци, но това, което той е прекарал като болести, не оставя в лунната сфера, а то може да бъде прието като духовни последици в меркуриевата сфера от онези същества, които никога не са били хора. Точно като се съобразяваме с този факт, за нас той става нещо извънредно важно: Духовните резултати от болестите се внасят от хората в областта на Меркурий. И когато наблюдаваме всичко това, там най-напред узнаваме, как в звездния свят, който е същинският свят на боговете, физическото и моралното се преплитат. Морално несъвършеното не може да навлезе в духовния свят, а остава в лунната сфера, която взима такова участие в човешкото битие, понеже нейните обитатели са същества, които вече са живели сред хората. Обитателите на Меркурий никога не са живели всред хората.
към текста >>
Човекът обаче, който преживява това през
живот
а между смъртта и едно ново раждане, получава всъщност едно чисто духовно впечатление, но въпреки това то така действително се представя пред него, както действителна е била за него Земята.
И когато наблюдаваме всичко това, там най-напред узнаваме, как в звездния свят, който е същинският свят на боговете, физическото и моралното се преплитат. Морално несъвършеното не може да навлезе в духовния свят, а остава в лунната сфера, която взима такова участие в човешкото битие, понеже нейните обитатели са същества, които вече са живели сред хората. Обитателите на Меркурий никога не са живели всред хората. Тези същества отнемат болестите от човека. Вижда се, как тези болести изтичат в мировото пространство, в духовния Космос и духовните резултати от човешките болести протичат навън като всмукнати от духовния Космос и дори се приемат с едно известно удоволствие.
Човекът обаче, който преживява това през живота между смъртта и едно ново раждане, получава всъщност едно чисто духовно впечатление, но въпреки това то така действително се представя пред него, както действителна е била за него Земята.
Както тук на Земята се възприема вятърът, светкавицата, ромоленето на водата, така когато сме преминали през портата на смъртта и сме навлезли в областта на Меркурий, ние виждаме отлитането от нас на духовните последици от болестите и как те се приемат от духовните същества. Ние получаваме впечатлението, което можем да изразим с думите: - Сега сте омилостивени, о богове! - Аз споменавам първо това - утре ще разгледаме по-детайлно тези неща, - за да се види, как боговете са обезщетени за това, което като зло е извършено на Земята, с изтичането на ефектите от болестите в обширния Всемир.
към текста >>
Това е много важен факт в нашия
живот
между смъртта и едно ново раждане.
Това е много важен факт в нашия живот между смъртта и едно ново раждане.
Тези факти се познаваха някога, когато човечеството се поучаваше от онези същества, които бяха пра учителите на човечеството и които по-късно станаха обитатели на Луната. Тогава се знаеше, че може да се научи, какво отговаря на истината относно същността на болестите, когато истината дойде от меркуриевите същества. Оттам всяко лекуване, всяко медицинско знание беше тайна на известни мистерийни школи, на мистериите на Меркурий. В такива мистерийни школи нямаше някой човек като преподавател, както в днешните университети, а наистина висши същества от звездните региони действаха чрез култа, който беше присъщ на тези мистерии. Боговете сами бяха учители на хората и в древните времена медицината беше онази мъдрост, която от съществата на Меркурий се изпращаше директно в мистериите.
към текста >>
И целият човешки
живот
зависи от това, че хората имат мисли.
Какво би представлявал човекът на Земята, ако нямаше представи и идеи. Мислите са важни, те са ценни и ние като хора сме умни, понеже имаме мисли, които нещо означават. Особено днес има голямо значение, когато човекът е умен. Днес почти всички хора са умни. Не винаги е било така, днес обаче е така.
И целият човешки живот зависи от това, че хората имат мисли.
От човешките мисли е произлязла великолепната техника, всъщност всичко на Земята. Добро и зло, което човекът осъществява на Земята се поражда с помощта на мислите. Мислите още действат в лунната сфера; защото съществата в лунната сфера съдят според начина, как добрите и злите дела са произлезли от мислите,. Но също и съществата от сферата на Меркурий преценяват болестите, които те трябва да отнемат от човека, все още според мислите. В известен смисъл тук е границата, до която мислите - изобщо това, което още напомня на човешка интелигентност - имат значение.
към текста >>
Защото дойде ли се от областта на Меркурий в областта на Венера, там цари това, което в земния
живот
ние познаваме като отблясък, като любов.
От човешките мисли е произлязла великолепната техника, всъщност всичко на Земята. Добро и зло, което човекът осъществява на Земята се поражда с помощта на мислите. Мислите още действат в лунната сфера; защото съществата в лунната сфера съдят според начина, как добрите и злите дела са произлезли от мислите,. Но също и съществата от сферата на Меркурий преценяват болестите, които те трябва да отнемат от човека, все още според мислите. В известен смисъл тук е границата, до която мислите - изобщо това, което още напомня на човешка интелигентност - имат значение.
Защото дойде ли се от областта на Меркурий в областта на Венера, там цари това, което в земния живот ние познаваме като отблясък, като любов.
Любовта идва на мястото на мъдростта. Ние пристъпваме в сферата на любовта. Човекът може да бъде доведен по-нататък до слънчевото съществуване само чрез това, че любовта го води от сферата на мъдростта в слънчевото битие.
към текста >>
Когато се постигне имагинативното съзнание, най-напред по един духовен начин човек вижда своя собствен
живот
до момента на раждането като една голяма панорама.
Когато се постигне имагинативното съзнание, най-напред по един духовен начин човек вижда своя собствен живот до момента на раждането като една голяма панорама.
Това, което се изживява по естествен начин след смъртта, се изживява чрез посвещението във всеки момент от живота. Но когато се достигне до инспирацията, това изживяване в известна степен показва, какво прозира през тази панорама, през този човешки живот. Това е важното.
към текста >>
Това, което се изживява по естествен начин след смъртта, се изживява чрез посвещението във всеки момент от
живот
а.
Когато се постигне имагинативното съзнание, най-напред по един духовен начин човек вижда своя собствен живот до момента на раждането като една голяма панорама.
Това, което се изживява по естествен начин след смъртта, се изживява чрез посвещението във всеки момент от живота.
Но когато се достигне до инспирацията, това изживяване в известна степен показва, какво прозира през тази панорама, през този човешки живот. Това е важното.
към текста >>
Но когато се достигне до инспирацията, това изживяване в известна степен показва, какво прозира през тази панорама, през този човешки
живот
.
Когато се постигне имагинативното съзнание, най-напред по един духовен начин човек вижда своя собствен живот до момента на раждането като една голяма панорама. Това, което се изживява по естествен начин след смъртта, се изживява чрез посвещението във всеки момент от живота.
Но когато се достигне до инспирацията, това изживяване в известна степен показва, какво прозира през тази панорама, през този човешки живот.
Това е важното.
към текста >>
В ретроспективния поглед първо се вижда първият период от
живот
а, там наведнъж застава всичко до смяната на зъбите.
Всъщност винаги е било така, че може да се говори за всички взаимовръзки, лежащи в основата на тайните, едва когато се достигне определена възраст. Човек може да бъде посветен във всяка възраст, но пълното проникване в космическите тайни чрез собственото съзерцание, човек може да получи само в определена възраст. Това е така по следните причини: Когато се погледне тази жизнена панорама, тя се разделя на седем периода по седем години и то така, че първият период е от раждането до около седмата година, вторият от седмата до четиринадесетата година, следва от 14 до 21 година, и тогава един общ период от 21 до 42 година, следван от 42 до 49 година, един период от 49 до 56 година и от един период от 56 до 63 година. Тези жизнени периоди се изживяват един след друг.
В ретроспективния поглед първо се вижда първият период от живота, там наведнъж застава всичко до смяната на зъбите.
Във всеки от тези периоди като в една мъгла се виждат мировите тайни, тайните на Космоса.
към текста >>
Както Слънцето свети през мъглата, така просветват мировите тайни през собственото етерно тяло, което човек наблюдава, когато
живот
ът се представя там в първия жизнен период.
В първия жизнен период, от раждането до седмата година в тази ретроспекция се виждат тайните на Луната.
Както Слънцето свети през мъглата, така просветват мировите тайни през собственото етерно тяло, което човек наблюдава, когато животът се представя там в първия жизнен период.
Това, което днес ви разказвам, мои мили приятели, за изоставянето на своите недостатъци, своите лоши постъпки, каквото ви разказах за лунните обитатели, това стои в книгата на живота от първия жизнен период. Погледне ли човек с имагинацията, с инспирацията и с интуицията детството си, си казва: - Тази книга на живота има седем глави. В първата глава се обхваща нашето начално детство и лунните тайни. Втората глава обхваща възрастта между смяната на зъбите и половата зрялост, там са тайните на Меркурий. Когато се разглежда тази възраст, в която децата ходят на училище, се виждат тайните на Меркурий.
към текста >>
Това, което днес ви разказвам, мои мили приятели, за изоставянето на своите недостатъци, своите лоши постъпки, каквото ви разказах за лунните обитатели, това стои в книгата на
живот
а от първия жизнен период.
В първия жизнен период, от раждането до седмата година в тази ретроспекция се виждат тайните на Луната. Както Слънцето свети през мъглата, така просветват мировите тайни през собственото етерно тяло, което човек наблюдава, когато животът се представя там в първия жизнен период.
Това, което днес ви разказвам, мои мили приятели, за изоставянето на своите недостатъци, своите лоши постъпки, каквото ви разказах за лунните обитатели, това стои в книгата на живота от първия жизнен период.
Погледне ли човек с имагинацията, с инспирацията и с интуицията детството си, си казва: - Тази книга на живота има седем глави. В първата глава се обхваща нашето начално детство и лунните тайни. Втората глава обхваща възрастта между смяната на зъбите и половата зрялост, там са тайните на Меркурий. Когато се разглежда тази възраст, в която децата ходят на училище, се виждат тайните на Меркурий. На медиците е познато, че това е възрастта, когато се прекарват детските болести.
към текста >>
Погледне ли човек с имагинацията, с инспирацията и с интуицията детството си, си казва: - Тази книга на
живот
а има седем глави.
В първия жизнен период, от раждането до седмата година в тази ретроспекция се виждат тайните на Луната. Както Слънцето свети през мъглата, така просветват мировите тайни през собственото етерно тяло, което човек наблюдава, когато животът се представя там в първия жизнен период. Това, което днес ви разказвам, мои мили приятели, за изоставянето на своите недостатъци, своите лоши постъпки, каквото ви разказах за лунните обитатели, това стои в книгата на живота от първия жизнен период.
Погледне ли човек с имагинацията, с инспирацията и с интуицията детството си, си казва: - Тази книга на живота има седем глави.
В първата глава се обхваща нашето начално детство и лунните тайни. Втората глава обхваща възрастта между смяната на зъбите и половата зрялост, там са тайните на Меркурий. Когато се разглежда тази възраст, в която децата ходят на училище, се виждат тайните на Меркурий. На медиците е познато, че това е възрастта, когато се прекарват детските болести. Това е най-здравата възраст в човешкия живот.
към текста >>
Това е най-здравата възраст в човешкия
живот
.
Погледне ли човек с имагинацията, с инспирацията и с интуицията детството си, си казва: - Тази книга на живота има седем глави. В първата глава се обхваща нашето начално детство и лунните тайни. Втората глава обхваща възрастта между смяната на зъбите и половата зрялост, там са тайните на Меркурий. Когато се разглежда тази възраст, в която децата ходят на училище, се виждат тайните на Меркурий. На медиците е познато, че това е възрастта, когато се прекарват детските болести.
Това е най-здравата възраст в човешкия живот.
Смъртността е относително минимална, когато се разглежда цялото човечество. Зад този жизнен период се показват тайните на Меркурий, така че когато някой - това обикновено не е обичайно, но би могло да бъде възможно - бъде посветен на осемнадесет години, чрез своето посвещение той би могъл да види лунните и меркуриевите тайни. Когато човек стане по-възрастен и погледне назад към периода от 14 до 21 г. в ретроспекцията се показва всичко това, което принадлежи към тайните на сферата на Венера. През времето от 14 до 21 г., когато при човека настъпи половата зрялост, в книгата на живота духовно се записват тайните на Венериното битие във Всемира.
към текста >>
През времето от 14 до 21 г., когато при човека настъпи половата зрялост, в книгата на
живот
а духовно се записват тайните на Венериното битие във Всемира.
Това е най-здравата възраст в човешкия живот. Смъртността е относително минимална, когато се разглежда цялото човечество. Зад този жизнен период се показват тайните на Меркурий, така че когато някой - това обикновено не е обичайно, но би могло да бъде възможно - бъде посветен на осемнадесет години, чрез своето посвещение той би могъл да види лунните и меркуриевите тайни. Когато човек стане по-възрастен и погледне назад към периода от 14 до 21 г. в ретроспекцията се показва всичко това, което принадлежи към тайните на сферата на Венера.
През времето от 14 до 21 г., когато при човека настъпи половата зрялост, в книгата на живота духовно се записват тайните на Венериното битие във Всемира.
Живеем ли по-нататък от 21 до 42-та година, се нуждаем от три пъти по-голям период от време, защото когато погледнем назад, след като сме достигнали по-зряла възраст, ни се разкриват всичките същества от слънчевата сфера. Човек трябва да е над 42 години, за да може ретроспективно да съзерцава; тогава обаче ретроспективно той вижда слънчевите тайни. Когато човек стане още по-възрастен и може да погледне жизнения период от 42 до 49 г. тогава му се разкриват тайните на Марс. За да се проникне в марсовите тайни, той трябва да е надхвърлил 49-та си година.
към текста >>
Човек може да е посветен, но за да може сам да съзерцава тайните на Марс, трябва ретроспективно да погледне
живот
а си между 42-та и 49-та г.. И когато се премине 63-та година - аз бива да говоря за тези неща - от съвета на боговете се разрешава да се говори и за тайните на Сатурн.
Живеем ли по-нататък от 21 до 42-та година, се нуждаем от три пъти по-голям период от време, защото когато погледнем назад, след като сме достигнали по-зряла възраст, ни се разкриват всичките същества от слънчевата сфера. Човек трябва да е над 42 години, за да може ретроспективно да съзерцава; тогава обаче ретроспективно той вижда слънчевите тайни. Когато човек стане още по-възрастен и може да погледне жизнения период от 42 до 49 г. тогава му се разкриват тайните на Марс. За да се проникне в марсовите тайни, той трябва да е надхвърлил 49-та си година.
Човек може да е посветен, но за да може сам да съзерцава тайните на Марс, трябва ретроспективно да погледне живота си между 42-та и 49-та г.. И когато се премине 63-та година - аз бива да говоря за тези неща - от съвета на боговете се разрешава да се говори и за тайните на Сатурн.
към текста >>
Вие виждате, мои мили приятели, че в този
живот
между смъртта и едно ново раждане ние все повече надхвърляме онези условия, които ни заобикалят тук на Земята и навлизаме в други отношения.
Вие виждате, мои мили приятели, че в този живот между смъртта и едно ново раждане ние все повече надхвърляме онези условия, които ни заобикалят тук на Земята и навлизаме в други отношения.
Това, което човекът преживява, след като е прекрачил областта на Венера, е светът на слънчевата сфера. И след като аз ви описах, как чрез посвещението се идва до тези неща, нека продължа с разглеждането на това, което човекът преживява между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Ние обаче още в лунната сфера виждаме онези същества, които ни водят от един земен
живот
в друг.
Вживяването в духовния свят е такова, че все повече се срещаме със същества, които стоят много по-високо от човека. В лунната сфера сме главно още сред същества, които са живели на Земята заедно с хората.
Ние обаче още в лунната сфера виждаме онези същества, които ни водят от един земен живот в друг.
Това са съществата, които в моите книги според един стар християнски обичай нарекох с името йерархия на Ангелите.
към текста >>
Ние говорим, как първите детски години от
живот
а на човека са протъкани от дейността на Ангелите.
Съзерцавайки нещата в първия жизнен период - детската възраст, в онова инициирано състояние, за което говорих, същевременно се вижда, какво ангелите са извършили за човека. Помислете веднъж, мои мили приятели, как в наивната душевност на някои хора чудно хубаво живеят известни възгледи, които се потвърждават от висшата инициирана мъдрост!
Ние говорим, как първите детски години от живота на човека са протъкани от дейността на Ангелите.
И ние наистина ги виждаме, когато ретроспективно разгледаме нашето детство, за да изучим лунната сфера, и същевременно с това дейността на света на Ангелите. Там, където се разгръщат най-здравословните сили в човека, когато той навлезе в училищната възраст, виждаме Архангелите. И тези Архангели стават важни за нас, когато разглеждаме сферата на Меркурий. В областта на Меркурий ние се намираме в света на Архангелите. И когато човекът достигне половата зрялост, той преминава времето от 14-та до 21-та година.
към текста >>
В ретроспективното наблюдение се вижда да прозират тайните на Венера през развитието на човешкия
живот
, през панорамата на
живот
а.
И ние наистина ги виждаме, когато ретроспективно разгледаме нашето детство, за да изучим лунната сфера, и същевременно с това дейността на света на Ангелите. Там, където се разгръщат най-здравословните сили в човека, когато той навлезе в училищната възраст, виждаме Архангелите. И тези Архангели стават важни за нас, когато разглеждаме сферата на Меркурий. В областта на Меркурий ние се намираме в света на Архангелите. И когато човекът достигне половата зрялост, той преминава времето от 14-та до 21-та година.
В ретроспективното наблюдение се вижда да прозират тайните на Венера през развитието на човешкия живот, през панорамата на живота.
Същевременно се опознава, кои същества са свързани предимно с живота на Венера. Това са съществата от йерархията на Архаи - Прасилите. И сега се научава една важна истина; отново нещо, което изглежда много фрапантно, когато наистина се опознае.
към текста >>
Същевременно се опознава, кои същества са свързани предимно с
живот
а на Венера.
Там, където се разгръщат най-здравословните сили в човека, когато той навлезе в училищната възраст, виждаме Архангелите. И тези Архангели стават важни за нас, когато разглеждаме сферата на Меркурий. В областта на Меркурий ние се намираме в света на Архангелите. И когато човекът достигне половата зрялост, той преминава времето от 14-та до 21-та година. В ретроспективното наблюдение се вижда да прозират тайните на Венера през развитието на човешкия живот, през панорамата на живота.
Същевременно се опознава, кои същества са свързани предимно с живота на Венера.
Това са съществата от йерархията на Архаи - Прасилите. И сега се научава една важна истина; отново нещо, което изглежда много фрапантно, когато наистина се опознае.
към текста >>
Човек наблюдава съществата, които са свързани с битието на Венера, който действат в човешкия
живот
след половата зрялост.
Човек наблюдава съществата, които са свързани с битието на Венера, който действат в човешкия живот след половата зрялост.
И тези същества са онези, които като прасили са свързани със самото раждане на света. Тези същества, които като прасили са свързани с раждането на самия Космос, в техния отблясък те отново са заети в раждането на физическия човек в редицата на поколенията. По този начин се разкрива голямата взаимовръзка между Космоса и човешкия живот.
към текста >>
По този начин се разкрива голямата взаимовръзка между Космоса и човешкия
живот
.
Човек наблюдава съществата, които са свързани с битието на Венера, който действат в човешкия живот след половата зрялост. И тези същества са онези, които като прасили са свързани със самото раждане на света. Тези същества, които като прасили са свързани с раждането на самия Космос, в техния отблясък те отново са заети в раждането на физическия човек в редицата на поколенията.
По този начин се разкрива голямата взаимовръзка между Космоса и човешкия живот.
към текста >>
Тогава се прониква също и в тайните на слънчевия
живот
.
Тогава се прониква също и в тайните на слънчевия живот.
Тази слънчева същност, каква е тя за нашите днешни физици? - Едно огнено кълбо от газове, от горящи газове, които разпространяват топлина и светлина. - За духовното съзерцание това е една детинска представа, една истински детинска представа, защото истината е, че ако физиците организират една експедиция и отидат на Слънцето, те ще са много изненадани да намерят всичко много по-различно, отколкото са си го представяли. Там няма никакви газове. Човек няма да е погълнат от пламъци, ако с една експедиция достигне Слънцето.
към текста >>
Ние виждаме
живот
ът да преминава.
Е, мои мили приятели, когато човекът наистина навлезе в този слънчев регион между смъртта и едно ново раждане, тогава всичко става различно от това, което сме свикнали да виждаме в земния физически свят. Във физическия земен свят ние можем да имаме добри намерения, а до нас може да стои някой, който има зли намерения; ние се опитваме да извършим добри дела, много или малко ни се удава; до нас стои някой, на когото така да се каже, всичко се удава.
Ние виждаме животът да преминава.
След години или десетилетия поглеждаме назад към онова, което се е случило и лесно произнасяме присъда над физически земното протичане на живота: - Не е така, че добрите намерения и добрите дела в земния живот имат благоприятни последици за човека. - На Земята понякога доброто изглежда да се наказва, а злото да се възнаграждава, като добрият може да е нещастен, а злият може да е щастлив. Ние не виждаме връзка между това, което е морално и онова, което се осъществява физически. Противно на това, всичко физическо има своите определени последици. Магнетичната сила трябва да привлече желязото, тя има определени следствия.
към текста >>
След години или десетилетия поглеждаме назад към онова, което се е случило и лесно произнасяме присъда над физически земното протичане на
живот
а: - Не е така, че добрите намерения и добрите дела в земния
живот
имат благоприятни последици за човека.
Е, мои мили приятели, когато човекът наистина навлезе в този слънчев регион между смъртта и едно ново раждане, тогава всичко става различно от това, което сме свикнали да виждаме в земния физически свят. Във физическия земен свят ние можем да имаме добри намерения, а до нас може да стои някой, който има зли намерения; ние се опитваме да извършим добри дела, много или малко ни се удава; до нас стои някой, на когото така да се каже, всичко се удава. Ние виждаме животът да преминава.
След години или десетилетия поглеждаме назад към онова, което се е случило и лесно произнасяме присъда над физически земното протичане на живота: - Не е така, че добрите намерения и добрите дела в земния живот имат благоприятни последици за човека.
- На Земята понякога доброто изглежда да се наказва, а злото да се възнаграждава, като добрият може да е нещастен, а злият може да е щастлив. Ние не виждаме връзка между това, което е морално и онова, което се осъществява физически. Противно на това, всичко физическо има своите определени последици. Магнетичната сила трябва да привлече желязото, тя има определени следствия. На Земята най-напред се осъществява онзи живот, който ние сме преживели между раждането и смъртта, само както той се разгръща във физически взаимовръзки.
към текста >>
На Земята най-напред се осъществява онзи
живот
, който ние сме преживели между раждането и смъртта, само както той се разгръща във физически взаимовръзки.
След години или десетилетия поглеждаме назад към онова, което се е случило и лесно произнасяме присъда над физически земното протичане на живота: - Не е така, че добрите намерения и добрите дела в земния живот имат благоприятни последици за човека. - На Земята понякога доброто изглежда да се наказва, а злото да се възнаграждава, като добрият може да е нещастен, а злият може да е щастлив. Ние не виждаме връзка между това, което е морално и онова, което се осъществява физически. Противно на това, всичко физическо има своите определени последици. Магнетичната сила трябва да привлече желязото, тя има определени следствия.
На Земята най-напред се осъществява онзи живот, който ние сме преживели между раждането и смъртта, само както той се разгръща във физически взаимовръзки.
Мои мили приятели, няма такива взаимовръзки в слънчевата сфера. В тази слънчева сфера има само морални взаимовръзки. Там всичко морално има силата да се реализира и то да се реализира по съответен начин. Доброто предизвиква събития, които ощастливяват, злото причинява не ощастливяващи следствия. Моралът, който се проявява тук на Земята само идеално, защото може само идеално да се прояви по външно неадекватен начин, като злото се наказва чрез съдилищата, - там той става реалност.
към текста >>
Не може да се даде дефиниция, как това или онова действа добре в слънчевата сфера, човек трябва така да говори, че слушателят да може да е наясно: - Имал ли си една добра мисъл като човек на Земята, в
живот
а на слънчевата сфера от смъртта до раждането общуваш с Ексусиаи, Динамис и Кириотетес.
В слънчевата област започва да става реалност всичко онова, което човекът е имал дори и като най-малки мисли с добри намерения. Върху тази реалност сега гледат Ексусиаи, Динамис и Кириотетес. Доколкото човек е бил добър, както е мислил, чувствал и живял, така гледат на него съществата от слънчевата област. Затова не мога да ви обрисувам слънчевата област по теоретичен начин, а само по един жив начин.
Не може да се даде дефиниция, как това или онова действа добре в слънчевата сфера, човек трябва така да говори, че слушателят да може да е наясно: - Имал ли си една добра мисъл като човек на Земята, в живота на слънчевата сфера от смъртта до раждането общуваш с Ексусиаи, Динамис и Кириотетес.
На теб ти е позволено да общуваш с тези същества. Направил ли си обаче зло, което си оставил заедно с част от твоето същество в лунната сфера, то ти си един самотник, напуснат от Ексусиаи, Динамис и Кириотетес. Така доброто става реалност в слънчевия свят чрез нашия взаимен живот с тези същества. Ние не разбираме езика на тези същества, ако не сме мислили нещо добро; ние не можем да пристъпим пред тях, ако не сме извършили нищо добро. Това е цялата реалност, това е реалното действие на нашите добри постъпки в слънчевия регион.
към текста >>
Така доброто става реалност в слънчевия свят чрез нашия взаимен
живот
с тези същества.
Доколкото човек е бил добър, както е мислил, чувствал и живял, така гледат на него съществата от слънчевата област. Затова не мога да ви обрисувам слънчевата област по теоретичен начин, а само по един жив начин. Не може да се даде дефиниция, как това или онова действа добре в слънчевата сфера, човек трябва така да говори, че слушателят да може да е наясно: - Имал ли си една добра мисъл като човек на Земята, в живота на слънчевата сфера от смъртта до раждането общуваш с Ексусиаи, Динамис и Кириотетес. На теб ти е позволено да общуваш с тези същества. Направил ли си обаче зло, което си оставил заедно с част от твоето същество в лунната сфера, то ти си един самотник, напуснат от Ексусиаи, Динамис и Кириотетес.
Така доброто става реалност в слънчевия свят чрез нашия взаимен живот с тези същества.
Ние не разбираме езика на тези същества, ако не сме мислили нещо добро; ние не можем да пристъпим пред тях, ако не сме извършили нищо добро. Това е цялата реалност, това е реалното действие на нашите добри постъпки в слънчевия регион.
към текста >>
22.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Париж, 28. Май 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Ние говорихме за
живот
а между смъртта и едно ново раждане и при това видяхме, как след смъртта си човекът е приет от един извънземен свят, от един извънземен свят, който тук на Земята ни се изявява само с неговите знаци, защото звездите са знаци на един друг свят.
Ние говорихме за живота между смъртта и едно ново раждане и при това видяхме, как след смъртта си човекът е приет от един извънземен свят, от един извънземен свят, който тук на Земята ни се изявява само с неговите знаци, защото звездите са знаци на един друг свят.
Когато посочваме към тези знаци, ние същевременно посочваме към духовните светове, които сами наблюдаваме, когато се намираме в живота между смъртта и едно ново раждане. И ние видяхме, как човекът пристъпва в сферата на Луната, в сферата на Меркурий, в сферата на Венера и вчера достигнахме до разглеждането на слънчевата сфера. Същевременно аз изложих, как чрез инициационното посвещение може да се постигне познание за съответните светове. Когато чрез методите, които са описани в моите книги, за някого е станало възможно да вижда в духовните светове, той първо ретроспективно вижда целия си земен живот. Разпрострян в една голяма панорама, животът му се простира там, разделен на периоди, които траят по около седем години.
към текста >>
Когато посочваме към тези знаци, ние същевременно посочваме към духовните светове, които сами наблюдаваме, когато се намираме в
живот
а между смъртта и едно ново раждане.
Ние говорихме за живота между смъртта и едно ново раждане и при това видяхме, как след смъртта си човекът е приет от един извънземен свят, от един извънземен свят, който тук на Земята ни се изявява само с неговите знаци, защото звездите са знаци на един друг свят.
Когато посочваме към тези знаци, ние същевременно посочваме към духовните светове, които сами наблюдаваме, когато се намираме в живота между смъртта и едно ново раждане.
И ние видяхме, как човекът пристъпва в сферата на Луната, в сферата на Меркурий, в сферата на Венера и вчера достигнахме до разглеждането на слънчевата сфера. Същевременно аз изложих, как чрез инициационното посвещение може да се постигне познание за съответните светове. Когато чрез методите, които са описани в моите книги, за някого е станало възможно да вижда в духовните светове, той първо ретроспективно вижда целия си земен живот. Разпрострян в една голяма панорама, животът му се простира там, разделен на периоди, които траят по около седем години. Ние виждаме нашето детство до смяната на зъбите.
към текста >>
Когато чрез методите, които са описани в моите книги, за някого е станало възможно да вижда в духовните светове, той първо ретроспективно вижда целия си земен
живот
.
Ние говорихме за живота между смъртта и едно ново раждане и при това видяхме, как след смъртта си човекът е приет от един извънземен свят, от един извънземен свят, който тук на Земята ни се изявява само с неговите знаци, защото звездите са знаци на един друг свят. Когато посочваме към тези знаци, ние същевременно посочваме към духовните светове, които сами наблюдаваме, когато се намираме в живота между смъртта и едно ново раждане. И ние видяхме, как човекът пристъпва в сферата на Луната, в сферата на Меркурий, в сферата на Венера и вчера достигнахме до разглеждането на слънчевата сфера. Същевременно аз изложих, как чрез инициационното посвещение може да се постигне познание за съответните светове.
Когато чрез методите, които са описани в моите книги, за някого е станало възможно да вижда в духовните светове, той първо ретроспективно вижда целия си земен живот.
Разпрострян в една голяма панорама, животът му се простира там, разделен на периоди, които траят по около седем години. Ние виждаме нашето детство до смяната на зъбите. Когато прозрем през него, насреща ни просветват тайните на лунната сфера. Разгледаме ли това, което лежи между седмата година т. е. между смяната на зъбите и половата зрялост, насреща ни прозират тайните на меркуриевата сфера.
към текста >>
Разпрострян в една голяма панорама,
живот
ът му се простира там, разделен на периоди, които траят по около седем години.
Ние говорихме за живота между смъртта и едно ново раждане и при това видяхме, как след смъртта си човекът е приет от един извънземен свят, от един извънземен свят, който тук на Земята ни се изявява само с неговите знаци, защото звездите са знаци на един друг свят. Когато посочваме към тези знаци, ние същевременно посочваме към духовните светове, които сами наблюдаваме, когато се намираме в живота между смъртта и едно ново раждане. И ние видяхме, как човекът пристъпва в сферата на Луната, в сферата на Меркурий, в сферата на Венера и вчера достигнахме до разглеждането на слънчевата сфера. Същевременно аз изложих, как чрез инициационното посвещение може да се постигне познание за съответните светове. Когато чрез методите, които са описани в моите книги, за някого е станало възможно да вижда в духовните светове, той първо ретроспективно вижда целия си земен живот.
Разпрострян в една голяма панорама, животът му се простира там, разделен на периоди, които траят по около седем години.
Ние виждаме нашето детство до смяната на зъбите. Когато прозрем през него, насреща ни просветват тайните на лунната сфера. Разгледаме ли това, което лежи между седмата година т. е. между смяната на зъбите и половата зрялост, насреща ни прозират тайните на меркуриевата сфера. Периодът след настъпването на половата зрялост, от 14-та до 21-та година е сферата, в която пред ретроспективния поглед се разкриват тайните на сферата на Венера.
към текста >>
И когато човек вече е станал толкова възрастен и погледне назад към времето между 21-та и 42-та си година, към това време където се проявява зрелостта на човешкия
живот
и още не е започнал упадъкът, когато се разгледа това време, могат да се прозрат тайните на слънчевата сфера.
Ние виждаме нашето детство до смяната на зъбите. Когато прозрем през него, насреща ни просветват тайните на лунната сфера. Разгледаме ли това, което лежи между седмата година т. е. между смяната на зъбите и половата зрялост, насреща ни прозират тайните на меркуриевата сфера. Периодът след настъпването на половата зрялост, от 14-та до 21-та година е сферата, в която пред ретроспективния поглед се разкриват тайните на сферата на Венера.
И когато човек вече е станал толкова възрастен и погледне назад към времето между 21-та и 42-та си година, към това време където се проявява зрелостта на човешкия живот и още не е започнал упадъкът, когато се разгледа това време, могат да се прозрат тайните на слънчевата сфера.
Тези тайни се състоят в това, че в тази сфера, както вече посочих вчера, вече няма природни въздействия. Всичко, което ние възприемаме като причини и следствия в природата на Земята, не съществува в слънчевата сфера. През времето, в което пристъпваме, след като сме били в лунната, в меркуриевата и във венерината сфера и навлезем в слънчевата сфера, в това време около нас няма никакви природни процеси, а само душевно-морални следствия. Всичко онова, което е добро, има своите съответни добри следствия, всичко, което е зло, отдавна е отпаднало в лунната сфера. Слънчевата сфера изцяло е доброта, лъчиста, светеща доброта.
към текста >>
И ние трябва да изживеем това слънчево битие, да останем в него като хора често няколко столетия, защото това време е, така да се каже, по-разтеглено в
живот
а между смъртта и едно ново раждане, отколкото тук на Земята.
Всичко, което ние възприемаме като причини и следствия в природата на Земята, не съществува в слънчевата сфера. През времето, в което пристъпваме, след като сме били в лунната, в меркуриевата и във венерината сфера и навлезем в слънчевата сфера, в това време около нас няма никакви природни процеси, а само душевно-морални следствия. Всичко онова, което е добро, има своите съответни добри следствия, всичко, което е зло, отдавна е отпаднало в лунната сфера. Слънчевата сфера изцяло е доброта, лъчиста, светеща доброта. Никакво зло няма място в нея.
И ние трябва да изживеем това слънчево битие, да останем в него като хора често няколко столетия, защото това време е, така да се каже, по-разтеглено в живота между смъртта и едно ново раждане, отколкото тук на Земята.
Когато преминем през тази слънчева сфера, ние идваме не само в обществото на онези души, които от земния си живот също са преминали през портата на смъртта, които заедно с нас са прекрачили в духовния свят и с които сме били свързани чрез кармата, но в слънчевата сфера ние навлизаме в областта на Ексусиаи, Динамис и Кириотетес. Това са същества, които изцяло живеят в духовно състояние, чисто духовни същества. И това, което ние възприемаме като морален околен свят в слънчевата сфера, принадлежи към тези същества така, както минералното, растителното и животинското царство принадлежат към същността на Земята.
към текста >>
Когато преминем през тази слънчева сфера, ние идваме не само в обществото на онези души, които от земния си
живот
също са преминали през портата на смъртта, които заедно с нас са прекрачили в духовния свят и с които сме били свързани чрез кармата, но в слънчевата сфера ние навлизаме в областта на Ексусиаи, Динамис и Кириотетес.
През времето, в което пристъпваме, след като сме били в лунната, в меркуриевата и във венерината сфера и навлезем в слънчевата сфера, в това време около нас няма никакви природни процеси, а само душевно-морални следствия. Всичко онова, което е добро, има своите съответни добри следствия, всичко, което е зло, отдавна е отпаднало в лунната сфера. Слънчевата сфера изцяло е доброта, лъчиста, светеща доброта. Никакво зло няма място в нея. И ние трябва да изживеем това слънчево битие, да останем в него като хора често няколко столетия, защото това време е, така да се каже, по-разтеглено в живота между смъртта и едно ново раждане, отколкото тук на Земята.
Когато преминем през тази слънчева сфера, ние идваме не само в обществото на онези души, които от земния си живот също са преминали през портата на смъртта, които заедно с нас са прекрачили в духовния свят и с които сме били свързани чрез кармата, но в слънчевата сфера ние навлизаме в областта на Ексусиаи, Динамис и Кириотетес.
Това са същества, които изцяло живеят в духовно състояние, чисто духовни същества. И това, което ние възприемаме като морален околен свят в слънчевата сфера, принадлежи към тези същества така, както минералното, растителното и животинското царство принадлежат към същността на Земята.
към текста >>
И това, което ние възприемаме като морален околен свят в слънчевата сфера, принадлежи към тези същества така, както минералното, растителното и
живот
инското царство принадлежат към същността на Земята.
Слънчевата сфера изцяло е доброта, лъчиста, светеща доброта. Никакво зло няма място в нея. И ние трябва да изживеем това слънчево битие, да останем в него като хора често няколко столетия, защото това време е, така да се каже, по-разтеглено в живота между смъртта и едно ново раждане, отколкото тук на Земята. Когато преминем през тази слънчева сфера, ние идваме не само в обществото на онези души, които от земния си живот също са преминали през портата на смъртта, които заедно с нас са прекрачили в духовния свят и с които сме били свързани чрез кармата, но в слънчевата сфера ние навлизаме в областта на Ексусиаи, Динамис и Кириотетес. Това са същества, които изцяло живеят в духовно състояние, чисто духовни същества.
И това, което ние възприемаме като морален околен свят в слънчевата сфера, принадлежи към тези същества така, както минералното, растителното и животинското царство принадлежат към същността на Земята.
към текста >>
Когато човек иска да разбере
живот
а на човешката душа в слънчевата сфера, трябва да е наясно, че тук на Земята като хора ние в известно отношение се намираме затворени в нашата кожа.
Когато човек иска да разбере живота на човешката душа в слънчевата сфера, трябва да е наясно, че тук на Земята като хора ние в известно отношение се намираме затворени в нашата кожа.
Всичко, което е вътре в нашата кожа, ние наричаме нашето себе, нашия Аз. Всичко, което е извън нашата кожа, наричаме свят. И ние гледаме от това, което е вътре в нашата кожа, навън в света. Точно обратното е в живота на слънчевата сфера. Там ние се намираме във всичко това, което тук наричаме свят; Там Луната е в нас, а не извън нас, Меркурий е в нас, да, самата слънчева сфера, с цялата й област е в нас, а не извън нас.
към текста >>
Точно обратното е в
живот
а на слънчевата сфера.
Когато човек иска да разбере живота на човешката душа в слънчевата сфера, трябва да е наясно, че тук на Земята като хора ние в известно отношение се намираме затворени в нашата кожа. Всичко, което е вътре в нашата кожа, ние наричаме нашето себе, нашия Аз. Всичко, което е извън нашата кожа, наричаме свят. И ние гледаме от това, което е вътре в нашата кожа, навън в света.
Точно обратното е в живота на слънчевата сфера.
Там ние се намираме във всичко това, което тук наричаме свят; Там Луната е в нас, а не извън нас, Меркурий е в нас, да, самата слънчева сфера, с цялата й област е в нас, а не извън нас. И така, както тук в земния живот ние правим разлика между нашето тяло и нашата глава и сме наясно, че когато работи, главата се отделя от останалото тяло като орган на знанието, също така знаем, че главата трябва да е различно устроена от останалото тяло. В слънчевата сфера ние знаем, че имаме световният организъм, който принадлежи към нас, с неговите лунни същества, меркуриеви същества, венерини същества, слънчеви същества. Но към нас принадлежи и нещо особено, също както тук в земния живот имаме главата. Това, което е особеното при нас, са Марс, Юпитер, Сатурн.
към текста >>
И така, както тук в земния
живот
ние правим разлика между нашето тяло и нашата глава и сме наясно, че когато работи, главата се отделя от останалото тяло като орган на знанието, също така знаем, че главата трябва да е различно устроена от останалото тяло.
Всичко, което е вътре в нашата кожа, ние наричаме нашето себе, нашия Аз. Всичко, което е извън нашата кожа, наричаме свят. И ние гледаме от това, което е вътре в нашата кожа, навън в света. Точно обратното е в живота на слънчевата сфера. Там ние се намираме във всичко това, което тук наричаме свят; Там Луната е в нас, а не извън нас, Меркурий е в нас, да, самата слънчева сфера, с цялата й област е в нас, а не извън нас.
И така, както тук в земния живот ние правим разлика между нашето тяло и нашата глава и сме наясно, че когато работи, главата се отделя от останалото тяло като орган на знанието, също така знаем, че главата трябва да е различно устроена от останалото тяло.
В слънчевата сфера ние знаем, че имаме световният организъм, който принадлежи към нас, с неговите лунни същества, меркуриеви същества, венерини същества, слънчеви същества. Но към нас принадлежи и нещо особено, също както тук в земния живот имаме главата. Това, което е особеното при нас, са Марс, Юпитер, Сатурн. Това в известна степен е нашата глава в слънчевото съществуване. Ние можем да кажем: - В слънчевото битие Луната, Меркурий и Венера стават наши крайници; самото Слънце е цялата наша ритмична система - нашето сърце и нашите бели дробове; животът на Слънцето е самата слънчева сфера с всички нейни същества.
към текста >>
Но към нас принадлежи и нещо особено, също както тук в земния
живот
имаме главата.
И ние гледаме от това, което е вътре в нашата кожа, навън в света. Точно обратното е в живота на слънчевата сфера. Там ние се намираме във всичко това, което тук наричаме свят; Там Луната е в нас, а не извън нас, Меркурий е в нас, да, самата слънчева сфера, с цялата й област е в нас, а не извън нас. И така, както тук в земния живот ние правим разлика между нашето тяло и нашата глава и сме наясно, че когато работи, главата се отделя от останалото тяло като орган на знанието, също така знаем, че главата трябва да е различно устроена от останалото тяло. В слънчевата сфера ние знаем, че имаме световният организъм, който принадлежи към нас, с неговите лунни същества, меркуриеви същества, венерини същества, слънчеви същества.
Но към нас принадлежи и нещо особено, също както тук в земния живот имаме главата.
Това, което е особеното при нас, са Марс, Юпитер, Сатурн. Това в известна степен е нашата глава в слънчевото съществуване. Ние можем да кажем: - В слънчевото битие Луната, Меркурий и Венера стават наши крайници; самото Слънце е цялата наша ритмична система - нашето сърце и нашите бели дробове; животът на Слънцето е самата слънчева сфера с всички нейни същества. А това, което тук е органът на разбирането - разумът, главата, това в слънчевата сфера е онова, което ние намираме като Марс, Юпитер и Сатурн. Така, както ние можем да говорим тук с главата, с нейната най-долна част - устата, така ние живеем чрез мировото слово поради това, че носим Марс в нас, в нашето мирово тяло.
към текста >>
Ние можем да кажем: - В слънчевото битие Луната, Меркурий и Венера стават наши крайници; самото Слънце е цялата наша ритмична система - нашето сърце и нашите бели дробове;
живот
ът на Слънцето е самата слънчева сфера с всички нейни същества.
И така, както тук в земния живот ние правим разлика между нашето тяло и нашата глава и сме наясно, че когато работи, главата се отделя от останалото тяло като орган на знанието, също така знаем, че главата трябва да е различно устроена от останалото тяло. В слънчевата сфера ние знаем, че имаме световният организъм, който принадлежи към нас, с неговите лунни същества, меркуриеви същества, венерини същества, слънчеви същества. Но към нас принадлежи и нещо особено, също както тук в земния живот имаме главата. Това, което е особеното при нас, са Марс, Юпитер, Сатурн. Това в известна степен е нашата глава в слънчевото съществуване.
Ние можем да кажем: - В слънчевото битие Луната, Меркурий и Венера стават наши крайници; самото Слънце е цялата наша ритмична система - нашето сърце и нашите бели дробове; животът на Слънцето е самата слънчева сфера с всички нейни същества.
А това, което тук е органът на разбирането - разумът, главата, това в слънчевата сфера е онова, което ние намираме като Марс, Юпитер и Сатурн. Така, както ние можем да говорим тук с главата, с нейната най-долна част - устата, така ние живеем чрез мировото слово поради това, че носим Марс в нас, в нашето мирово тяло. То звучи през цялото пространство. И така, както ние носим мислите в нашата глава, тези малки, земно-дребни мисли, така в нас носим мировата мъдрост чрез Юпитер. И както в паметта си имаме спомени, така през слънчевото съществуване носим в нас сатурновото битие, което ни дава мирово спомняне.
към текста >>
И със съществата, които нарекох Ексусиаи, Динамис, Кириотетес, с другите същества, които живеят в сферата на Луната - съществата от йерархията на Ангелите; със съществата, които живеят в сферата на Венера - съществата от йерархията на Архаи; с всички останали човешки души, с които сме кармически свързани, ние изработваме нашия следващ земен
живот
, съзерцавайки човешкото тяло.
Когато ние погледнем от земна гледна точка, мои мили приятели, е така, че ние всъщност имаме - и за земния човек това е добре, за да не изпадне в умопомрачение - едно прекалено лошо мнение за това, което е затворено в човека. Всъщност, когато вземем заедно всички хора на Земята, те са носители на всички йерархии, които разгръщат своята същност в човека. Това, което е в човека, което е много по-величествено от целия звезден свят, от всички звездни движения и процеси, това е нашият външен свят в слънчевото съществуване.
И със съществата, които нарекох Ексусиаи, Динамис, Кириотетес, с другите същества, които живеят в сферата на Луната - съществата от йерархията на Ангелите; със съществата, които живеят в сферата на Венера - съществата от йерархията на Архаи; с всички останали човешки души, с които сме кармически свързани, ние изработваме нашия следващ земен живот, съзерцавайки човешкото тяло.
И тази работа в слънчевата сфера за изграждането на следващия земен човек, на следващия човешки живот на Земята, тази работа е много по-величествена от всичко онова, което човекът може да създаде като култура и цивилизация на Земята. Това, което в края на краищата предлага земната цивилизация е човешко дело. Човекът не е само човешко дело. В слънчевата сфера той може да работи за по-късния земен живот. Нещо трагично би се получило, ако човекът сам, заедно с другите човешки души би работил над това чудно произведение, което той представлява в земния си живот.
към текста >>
И тази работа в слънчевата сфера за изграждането на следващия земен човек, на следващия човешки
живот
на Земята, тази работа е много по-величествена от всичко онова, което човекът може да създаде като култура и цивилизация на Земята.
Когато ние погледнем от земна гледна точка, мои мили приятели, е така, че ние всъщност имаме - и за земния човек това е добре, за да не изпадне в умопомрачение - едно прекалено лошо мнение за това, което е затворено в човека. Всъщност, когато вземем заедно всички хора на Земята, те са носители на всички йерархии, които разгръщат своята същност в човека. Това, което е в човека, което е много по-величествено от целия звезден свят, от всички звездни движения и процеси, това е нашият външен свят в слънчевото съществуване. И със съществата, които нарекох Ексусиаи, Динамис, Кириотетес, с другите същества, които живеят в сферата на Луната - съществата от йерархията на Ангелите; със съществата, които живеят в сферата на Венера - съществата от йерархията на Архаи; с всички останали човешки души, с които сме кармически свързани, ние изработваме нашия следващ земен живот, съзерцавайки човешкото тяло.
И тази работа в слънчевата сфера за изграждането на следващия земен човек, на следващия човешки живот на Земята, тази работа е много по-величествена от всичко онова, което човекът може да създаде като култура и цивилизация на Земята.
Това, което в края на краищата предлага земната цивилизация е човешко дело. Човекът не е само човешко дело. В слънчевата сфера той може да работи за по-късния земен живот. Нещо трагично би се получило, ако човекът сам, заедно с другите човешки души би работил над това чудно произведение, което той представлява в земния си живот. Там той трябва да работи заедно с всички висши йерархии.
към текста >>
В слънчевата сфера той може да работи за по-късния земен
живот
.
Това, което е в човека, което е много по-величествено от целия звезден свят, от всички звездни движения и процеси, това е нашият външен свят в слънчевото съществуване. И със съществата, които нарекох Ексусиаи, Динамис, Кириотетес, с другите същества, които живеят в сферата на Луната - съществата от йерархията на Ангелите; със съществата, които живеят в сферата на Венера - съществата от йерархията на Архаи; с всички останали човешки души, с които сме кармически свързани, ние изработваме нашия следващ земен живот, съзерцавайки човешкото тяло. И тази работа в слънчевата сфера за изграждането на следващия земен човек, на следващия човешки живот на Земята, тази работа е много по-величествена от всичко онова, което човекът може да създаде като култура и цивилизация на Земята. Това, което в края на краищата предлага земната цивилизация е човешко дело. Човекът не е само човешко дело.
В слънчевата сфера той може да работи за по-късния земен живот.
Нещо трагично би се получило, ако човекът сам, заедно с другите човешки души би работил над това чудно произведение, което той представлява в земния си живот. Там той трябва да работи заедно с всички висши йерархии. Защото онова, което се ражда чрез майката на човека, не се е породило на Земята, а Земята е само сцената, където то се ражда. В това, което имаме чрез физическото наследство, се въплътява един чудесен миров организъм, който се изгражда в свръхсетивните светове през слънчевото ни съществуване.
към текста >>
Нещо трагично би се получило, ако човекът сам, заедно с другите човешки души би работил над това чудно произведение, което той представлява в земния си
живот
.
И със съществата, които нарекох Ексусиаи, Динамис, Кириотетес, с другите същества, които живеят в сферата на Луната - съществата от йерархията на Ангелите; със съществата, които живеят в сферата на Венера - съществата от йерархията на Архаи; с всички останали човешки души, с които сме кармически свързани, ние изработваме нашия следващ земен живот, съзерцавайки човешкото тяло. И тази работа в слънчевата сфера за изграждането на следващия земен човек, на следващия човешки живот на Земята, тази работа е много по-величествена от всичко онова, което човекът може да създаде като култура и цивилизация на Земята. Това, което в края на краищата предлага земната цивилизация е човешко дело. Човекът не е само човешко дело. В слънчевата сфера той може да работи за по-късния земен живот.
Нещо трагично би се получило, ако човекът сам, заедно с другите човешки души би работил над това чудно произведение, което той представлява в земния си живот.
Там той трябва да работи заедно с всички висши йерархии. Защото онова, което се ражда чрез майката на човека, не се е породило на Земята, а Земята е само сцената, където то се ражда. В това, което имаме чрез физическото наследство, се въплътява един чудесен миров организъм, който се изгражда в свръхсетивните светове през слънчевото ни съществуване.
към текста >>
За формирането на хората на бъдещето там работят висшите йерархии заедно с човешките души, които бяха на Земята през предишния си земен
живот
.
Когато се обхванат такива неща с истинските познавателни способности, трябва да се погледне към Слънцето и да се каже: - Неговите физически лъчи са прекрасни, прекрасно е това, което струи към Земята като слънчева топлина. - Но когато се проникнем с познанието какво всъщност представлява Слънцето, ние ще почувстваме, че горе, където слънчевото кълбо преминава през Всемира, там е арената, на която се изграждат бъдещите поколения хора, в техните духовни първообрази.
За формирането на хората на бъдещето там работят висшите йерархии заедно с човешките души, които бяха на Земята през предишния си земен живот.
Това слънчево кълбо всъщност е духовният ембрион на това, което ние ще имаме като земен живот в бъдещето. През първата половина от слънчевото ни битие ние работим заедно с боговете, за да формираме нашето бъдещо земно човешко същество.
към текста >>
Това слънчево кълбо всъщност е духовният ембрион на това, което ние ще имаме като земен
живот
в бъдещето.
Когато се обхванат такива неща с истинските познавателни способности, трябва да се погледне към Слънцето и да се каже: - Неговите физически лъчи са прекрасни, прекрасно е това, което струи към Земята като слънчева топлина. - Но когато се проникнем с познанието какво всъщност представлява Слънцето, ние ще почувстваме, че горе, където слънчевото кълбо преминава през Всемира, там е арената, на която се изграждат бъдещите поколения хора, в техните духовни първообрази. За формирането на хората на бъдещето там работят висшите йерархии заедно с човешките души, които бяха на Земята през предишния си земен живот.
Това слънчево кълбо всъщност е духовният ембрион на това, което ние ще имаме като земен живот в бъдещето.
През първата половина от слънчевото ни битие ние работим заедно с боговете, за да формираме нашето бъдещо земно човешко същество.
към текста >>
През втората половина от пребиваването ни в слънчевата сфера, се преоформя една част от онова, което е станало човешка реалност чрез работата през слънчевия ни
живот
, така че в известна степен неговият характер става картинен, образен.
През втората половина от пребиваването ни в слънчевата сфера, се преоформя една част от онова, което е станало човешка реалност чрез работата през слънчевия ни живот, така че в известна степен неговият характер става картинен, образен.
Човекът най-напред се формира така, че в своя организъм би трябвало да бъде само добро същество. Тогава обаче, една част от това, което се формира в човека, през втората половина на слънчевото съществуване не се формира като една реалност, а само като картинен образ, така че ние продължаваме пътя си през слънчевата сфера частично като духовна реалност, частично като образ. От това, което е реалност произлиза основата на нашето тяло в бъдещето земно съществуване. В това, което е само образ, само картина, се създава основата за нашата глава. Понеже то е само образ, може да се изпълни с по-гъста материя, с костен материал.
към текста >>
Слънчевият
живот
, през който преминаваме за един дълъг период между смъртта и едно ново раждане, също има история.
Да, мои мили приятели, развитието на Земята, развитието на човечеството на Земята имат история. Културата на цивилизацията се развива в течението на историята.
Слънчевият живот, през който преминаваме за един дълъг период между смъртта и едно ново раждане, също има история.
И най-важният резултат от земната история е Мистерията на Голгота и в земната история ние различаваме събитията, фактите преди Мистерията на Голгота и след нея. По подобен начин също и в слънчевия период, който човек преминава между смъртта и едно ново раждане, трябва да се различава това, което е било преди на Земята да се извърши Мистерията на Голгота и след нея. Нещата са такива, че когато наблюдаваме земния живот до Събитието на Голгота, ние намираме, че Христовата същност не е присъствала на Земята; Христос е бил очакван на Земята, но не е бил още там, той се е намирал още в слънчевата сфера. Посветените в мистериите имаха средства и начин от своите мистерийни школи да взимат участие в слънчевия живот. Когато посветените са можели да се издигат до познание извън своето тяло, тогава, напускайки земния си живот чрез посвещението, те са стигали до Христос, понеже Христос е можел да бъде намерен на Слънцето.
към текста >>
Нещата са такива, че когато наблюдаваме земния
живот
до Събитието на Голгота, ние намираме, че Христовата същност не е присъствала на Земята; Христос е бил очакван на Земята, но не е бил още там, той се е намирал още в слънчевата сфера.
Да, мои мили приятели, развитието на Земята, развитието на човечеството на Земята имат история. Културата на цивилизацията се развива в течението на историята. Слънчевият живот, през който преминаваме за един дълъг период между смъртта и едно ново раждане, също има история. И най-важният резултат от земната история е Мистерията на Голгота и в земната история ние различаваме събитията, фактите преди Мистерията на Голгота и след нея. По подобен начин също и в слънчевия период, който човек преминава между смъртта и едно ново раждане, трябва да се различава това, което е било преди на Земята да се извърши Мистерията на Голгота и след нея.
Нещата са такива, че когато наблюдаваме земния живот до Събитието на Голгота, ние намираме, че Христовата същност не е присъствала на Земята; Христос е бил очакван на Земята, но не е бил още там, той се е намирал още в слънчевата сфера.
Посветените в мистериите имаха средства и начин от своите мистерийни школи да взимат участие в слънчевия живот. Когато посветените са можели да се издигат до познание извън своето тяло, тогава, напускайки земния си живот чрез посвещението, те са стигали до Христос, понеже Христос е можел да бъде намерен на Слънцето. След случилото се на Земята чрез Мистерията на Голгота, Христос повече не е на Слънцето, той се свърза със земното битие. Христос се намираше първо в слънчевото битие и след това вече го няма там - точно противоположно на земния живот, където Христос първоначално не съществуваше в него и след това се появи там. Но Христос се включва в земния живот също така, както и в слънчевия.
към текста >>
Посветените в мистериите имаха средства и начин от своите мистерийни школи да взимат участие в слънчевия
живот
.
Културата на цивилизацията се развива в течението на историята. Слънчевият живот, през който преминаваме за един дълъг период между смъртта и едно ново раждане, също има история. И най-важният резултат от земната история е Мистерията на Голгота и в земната история ние различаваме събитията, фактите преди Мистерията на Голгота и след нея. По подобен начин също и в слънчевия период, който човек преминава между смъртта и едно ново раждане, трябва да се различава това, което е било преди на Земята да се извърши Мистерията на Голгота и след нея. Нещата са такива, че когато наблюдаваме земния живот до Събитието на Голгота, ние намираме, че Христовата същност не е присъствала на Земята; Христос е бил очакван на Земята, но не е бил още там, той се е намирал още в слънчевата сфера.
Посветените в мистериите имаха средства и начин от своите мистерийни школи да взимат участие в слънчевия живот.
Когато посветените са можели да се издигат до познание извън своето тяло, тогава, напускайки земния си живот чрез посвещението, те са стигали до Христос, понеже Христос е можел да бъде намерен на Слънцето. След случилото се на Земята чрез Мистерията на Голгота, Христос повече не е на Слънцето, той се свърза със земното битие. Христос се намираше първо в слънчевото битие и след това вече го няма там - точно противоположно на земния живот, където Христос първоначално не съществуваше в него и след това се появи там. Но Христос се включва в земния живот също така, както и в слънчевия. Както тук на Земята с усилия трябва да задълбочим душевния си живот, за да можем да възприемем Христос, вътрешно да се изпълним с Христос, да се проникнем с Христос, също така трудно е през слънчевия период да се възприеме, да се види целия човек в неговата същност, както вече ви описах.
към текста >>
Когато посветените са можели да се издигат до познание извън своето тяло, тогава, напускайки земния си
живот
чрез посвещението, те са стигали до Христос, понеже Христос е можел да бъде намерен на Слънцето.
Слънчевият живот, през който преминаваме за един дълъг период между смъртта и едно ново раждане, също има история. И най-важният резултат от земната история е Мистерията на Голгота и в земната история ние различаваме събитията, фактите преди Мистерията на Голгота и след нея. По подобен начин също и в слънчевия период, който човек преминава между смъртта и едно ново раждане, трябва да се различава това, което е било преди на Земята да се извърши Мистерията на Голгота и след нея. Нещата са такива, че когато наблюдаваме земния живот до Събитието на Голгота, ние намираме, че Христовата същност не е присъствала на Земята; Христос е бил очакван на Земята, но не е бил още там, той се е намирал още в слънчевата сфера. Посветените в мистериите имаха средства и начин от своите мистерийни школи да взимат участие в слънчевия живот.
Когато посветените са можели да се издигат до познание извън своето тяло, тогава, напускайки земния си живот чрез посвещението, те са стигали до Христос, понеже Христос е можел да бъде намерен на Слънцето.
След случилото се на Земята чрез Мистерията на Голгота, Христос повече не е на Слънцето, той се свърза със земното битие. Христос се намираше първо в слънчевото битие и след това вече го няма там - точно противоположно на земния живот, където Христос първоначално не съществуваше в него и след това се появи там. Но Христос се включва в земния живот също така, както и в слънчевия. Както тук на Земята с усилия трябва да задълбочим душевния си живот, за да можем да възприемем Христос, вътрешно да се изпълним с Христос, да се проникнем с Христос, също така трудно е през слънчевия период да се възприеме, да се види целия човек в неговата същност, както вече ви описах. И в древни времена от човешкото развитие, където обаче на Земята е имало едно инстинктивно ясновидство, е било особено трудно да се възприеме човешкото същество след смъртта в слънчевото битие на човека.
към текста >>
Христос се намираше първо в слънчевото битие и след това вече го няма там - точно противоположно на земния
живот
, където Христос първоначално не съществуваше в него и след това се появи там.
По подобен начин също и в слънчевия период, който човек преминава между смъртта и едно ново раждане, трябва да се различава това, което е било преди на Земята да се извърши Мистерията на Голгота и след нея. Нещата са такива, че когато наблюдаваме земния живот до Събитието на Голгота, ние намираме, че Христовата същност не е присъствала на Земята; Христос е бил очакван на Земята, но не е бил още там, той се е намирал още в слънчевата сфера. Посветените в мистериите имаха средства и начин от своите мистерийни школи да взимат участие в слънчевия живот. Когато посветените са можели да се издигат до познание извън своето тяло, тогава, напускайки земния си живот чрез посвещението, те са стигали до Христос, понеже Христос е можел да бъде намерен на Слънцето. След случилото се на Земята чрез Мистерията на Голгота, Христос повече не е на Слънцето, той се свърза със земното битие.
Христос се намираше първо в слънчевото битие и след това вече го няма там - точно противоположно на земния живот, където Христос първоначално не съществуваше в него и след това се появи там.
Но Христос се включва в земния живот също така, както и в слънчевия. Както тук на Земята с усилия трябва да задълбочим душевния си живот, за да можем да възприемем Христос, вътрешно да се изпълним с Христос, да се проникнем с Христос, също така трудно е през слънчевия период да се възприеме, да се види целия човек в неговата същност, както вече ви описах. И в древни времена от човешкото развитие, където обаче на Земята е имало едно инстинктивно ясновидство, е било особено трудно да се възприеме човешкото същество след смъртта в слънчевото битие на човека. Че на Земята човекът възприемаше в себе си нещо духовно, представляваше затруднение за него да види тайната на човека като външен свят. Преди Мистерията на Голгота самият Христос даваше сила на човека изцяло да възприеме същността на човешкото същество.
към текста >>
Но Христос се включва в земния
живот
също така, както и в слънчевия.
Нещата са такива, че когато наблюдаваме земния живот до Събитието на Голгота, ние намираме, че Христовата същност не е присъствала на Земята; Христос е бил очакван на Земята, но не е бил още там, той се е намирал още в слънчевата сфера. Посветените в мистериите имаха средства и начин от своите мистерийни школи да взимат участие в слънчевия живот. Когато посветените са можели да се издигат до познание извън своето тяло, тогава, напускайки земния си живот чрез посвещението, те са стигали до Христос, понеже Христос е можел да бъде намерен на Слънцето. След случилото се на Земята чрез Мистерията на Голгота, Христос повече не е на Слънцето, той се свърза със земното битие. Христос се намираше първо в слънчевото битие и след това вече го няма там - точно противоположно на земния живот, където Христос първоначално не съществуваше в него и след това се появи там.
Но Христос се включва в земния живот също така, както и в слънчевия.
Както тук на Земята с усилия трябва да задълбочим душевния си живот, за да можем да възприемем Христос, вътрешно да се изпълним с Христос, да се проникнем с Христос, също така трудно е през слънчевия период да се възприеме, да се види целия човек в неговата същност, както вече ви описах. И в древни времена от човешкото развитие, където обаче на Земята е имало едно инстинктивно ясновидство, е било особено трудно да се възприеме човешкото същество след смъртта в слънчевото битие на човека. Че на Земята човекът възприемаше в себе си нещо духовно, представляваше затруднение за него да види тайната на човека като външен свят. Преди Мистерията на Голгота самият Христос даваше сила на човека изцяло да възприеме същността на човешкото същество. От Мистерията на Голгота насам ние като хора на Земята трябва да минем през онова вътрешно задълбочаване, което можем да постигнем с разглеждането на Мистерията на Голгота, с вживяването в Мистерията на Голгота, с участие в живота на Христос.
към текста >>
Както тук на Земята с усилия трябва да задълбочим душевния си
живот
, за да можем да възприемем Христос, вътрешно да се изпълним с Христос, да се проникнем с Христос, също така трудно е през слънчевия период да се възприеме, да се види целия човек в неговата същност, както вече ви описах.
Посветените в мистериите имаха средства и начин от своите мистерийни школи да взимат участие в слънчевия живот. Когато посветените са можели да се издигат до познание извън своето тяло, тогава, напускайки земния си живот чрез посвещението, те са стигали до Христос, понеже Христос е можел да бъде намерен на Слънцето. След случилото се на Земята чрез Мистерията на Голгота, Христос повече не е на Слънцето, той се свърза със земното битие. Христос се намираше първо в слънчевото битие и след това вече го няма там - точно противоположно на земния живот, където Христос първоначално не съществуваше в него и след това се появи там. Но Христос се включва в земния живот също така, както и в слънчевия.
Както тук на Земята с усилия трябва да задълбочим душевния си живот, за да можем да възприемем Христос, вътрешно да се изпълним с Христос, да се проникнем с Христос, също така трудно е през слънчевия период да се възприеме, да се види целия човек в неговата същност, както вече ви описах.
И в древни времена от човешкото развитие, където обаче на Земята е имало едно инстинктивно ясновидство, е било особено трудно да се възприеме човешкото същество след смъртта в слънчевото битие на човека. Че на Земята човекът възприемаше в себе си нещо духовно, представляваше затруднение за него да види тайната на човека като външен свят. Преди Мистерията на Голгота самият Христос даваше сила на човека изцяло да възприеме същността на човешкото същество. От Мистерията на Голгота насам ние като хора на Земята трябва да минем през онова вътрешно задълбочаване, което можем да постигнем с разглеждането на Мистерията на Голгота, с вживяването в Мистерията на Голгота, с участие в живота на Христос. По време на земното ни съществуване ние можем по този начин в свободно съзнание да съберем онези сили, които можем да вземем със себе си в смъртта и те ще могат да ни дадат сила да съзерцаваме човешката същност в слънчевото битие.
към текста >>
От Мистерията на Голгота насам ние като хора на Земята трябва да минем през онова вътрешно задълбочаване, което можем да постигнем с разглеждането на Мистерията на Голгота, с вживяването в Мистерията на Голгота, с участие в
живот
а на Христос.
Но Христос се включва в земния живот също така, както и в слънчевия. Както тук на Земята с усилия трябва да задълбочим душевния си живот, за да можем да възприемем Христос, вътрешно да се изпълним с Христос, да се проникнем с Христос, също така трудно е през слънчевия период да се възприеме, да се види целия човек в неговата същност, както вече ви описах. И в древни времена от човешкото развитие, където обаче на Земята е имало едно инстинктивно ясновидство, е било особено трудно да се възприеме човешкото същество след смъртта в слънчевото битие на човека. Че на Земята човекът възприемаше в себе си нещо духовно, представляваше затруднение за него да види тайната на човека като външен свят. Преди Мистерията на Голгота самият Христос даваше сила на човека изцяло да възприеме същността на човешкото същество.
От Мистерията на Голгота насам ние като хора на Земята трябва да минем през онова вътрешно задълбочаване, което можем да постигнем с разглеждането на Мистерията на Голгота, с вживяването в Мистерията на Голгота, с участие в живота на Христос.
По време на земното ни съществуване ние можем по този начин в свободно съзнание да съберем онези сили, които можем да вземем със себе си в смъртта и те ще могат да ни дадат сила да съзерцаваме човешката същност в слънчевото битие. И ако преди Мистерията на Голгота в живота между смъртта и едно ново раждане Христос даваше сила на хората да виждат същността на човека в слънчевото битие, то след Мистерията на Голгота той подготвя човека през земния му живот, за да може през слънчевото си съществуване той сам да вижда цялата човешка същност. Ние се научаваме напълно да познаваме същността на християнството, когато от земното битие погледнем към слънчевото битие. И в слънчевото битие, както вече видяхме, ние се научаваме да познаваме първата половина, където човекът бива изграждан в реалността, първоначално като чиста доброта. След това се създава образното, което внесено в човешкия живот прави човека свободен, в което се съдържа зародишът на моралното изживяване.
към текста >>
И ако преди Мистерията на Голгота в
живот
а между смъртта и едно ново раждане Христос даваше сила на хората да виждат същността на човека в слънчевото битие, то след Мистерията на Голгота той подготвя човека през земния му
живот
, за да може през слънчевото си съществуване той сам да вижда цялата човешка същност.
И в древни времена от човешкото развитие, където обаче на Земята е имало едно инстинктивно ясновидство, е било особено трудно да се възприеме човешкото същество след смъртта в слънчевото битие на човека. Че на Земята човекът възприемаше в себе си нещо духовно, представляваше затруднение за него да види тайната на човека като външен свят. Преди Мистерията на Голгота самият Христос даваше сила на човека изцяло да възприеме същността на човешкото същество. От Мистерията на Голгота насам ние като хора на Земята трябва да минем през онова вътрешно задълбочаване, което можем да постигнем с разглеждането на Мистерията на Голгота, с вживяването в Мистерията на Голгота, с участие в живота на Христос. По време на земното ни съществуване ние можем по този начин в свободно съзнание да съберем онези сили, които можем да вземем със себе си в смъртта и те ще могат да ни дадат сила да съзерцаваме човешката същност в слънчевото битие.
И ако преди Мистерията на Голгота в живота между смъртта и едно ново раждане Христос даваше сила на хората да виждат същността на човека в слънчевото битие, то след Мистерията на Голгота той подготвя човека през земния му живот, за да може през слънчевото си съществуване той сам да вижда цялата човешка същност.
Ние се научаваме напълно да познаваме същността на християнството, когато от земното битие погледнем към слънчевото битие. И в слънчевото битие, както вече видяхме, ние се научаваме да познаваме първата половина, където човекът бива изграждан в реалността, първоначално като чиста доброта. След това се създава образното, което внесено в човешкия живот прави човека свободен, в което се съдържа зародишът на моралното изживяване.
към текста >>
След това се създава образното, което внесено в човешкия
живот
прави човека свободен, в което се съдържа зародишът на моралното изживяване.
От Мистерията на Голгота насам ние като хора на Земята трябва да минем през онова вътрешно задълбочаване, което можем да постигнем с разглеждането на Мистерията на Голгота, с вживяването в Мистерията на Голгота, с участие в живота на Христос. По време на земното ни съществуване ние можем по този начин в свободно съзнание да съберем онези сили, които можем да вземем със себе си в смъртта и те ще могат да ни дадат сила да съзерцаваме човешката същност в слънчевото битие. И ако преди Мистерията на Голгота в живота между смъртта и едно ново раждане Христос даваше сила на хората да виждат същността на човека в слънчевото битие, то след Мистерията на Голгота той подготвя човека през земния му живот, за да може през слънчевото си съществуване той сам да вижда цялата човешка същност. Ние се научаваме напълно да познаваме същността на християнството, когато от земното битие погледнем към слънчевото битие. И в слънчевото битие, както вече видяхме, ние се научаваме да познаваме първата половина, където човекът бива изграждан в реалността, първоначално като чиста доброта.
След това се създава образното, което внесено в човешкия живот прави човека свободен, в което се съдържа зародишът на моралното изживяване.
към текста >>
И ако искаме да преценим тези две половини от човешкия
живот
между смъртта и едно ново раждане в една взаимна връзка, то отново в ретроспективно наблюдение трябва да разгледаме някои епохи, които също траят по седем години.
Когато с науката на посвещението стигнем до това, което се заражда там като морални заложби, като оздравителни сили в човека, тогава няма да видим истината с нашата имагинация, инспирация и интуиция, ако не бъдем подкрепени, ако нашето имагинативно, инспиративно и интуитивно познание не се подкрепи от това, което може да ни даде преминаването в онази сфера, в която човекът постепенно навлиза след слънчевото съществуване - в сферата на Марс, Юпитер и Сатурн.
И ако искаме да преценим тези две половини от човешкия живот между смъртта и едно ново раждане в една взаимна връзка, то отново в ретроспективно наблюдение трябва да разгледаме някои епохи, които също траят по седем години.
Но за да можем да разгледаме това като цяло, трябва, както вече споменах, да сме по-възрастни от 63 години. Когато погледнем назад периода от 42 до 49 години, от него се излъчва това, което са тайните на Марс. От 49 до 56 години към нас се излъчват тайните на Юпитер и от перида между 56 и 63 години насреща ни се излъчват тайните на Сатурн. Чрез този поглед назад от това, което се излъчва към нас, можем да разберем, какво се случва на Марс, на Юпитер и на Сатурн относно подготовката на хората за едно ново земно съществуване. Защото тук, където пристъпва човекът, когато вече е преминал през слънчевото битие, за него работят съществата на висшите йерархии - Престоли, Херувими и Серафими и то така, че в сферата на Марс срещаме Престолите, в сферата на Юпитер - Херувимите и в сферата на Сатурн - Серафимите.
към текста >>
Когато преминем през тази втора половина на
живот
а между смъртта и едно ново раждане, тогава в известно отношение е същото както в земния
живот
.
Когато преминем през тази втора половина на живота между смъртта и едно ново раждане, тогава в известно отношение е същото както в земния живот.
Тук в земния живот стоим на Земята, гледаме навън в просторите на звездния свят, съзираме красотата на звездния свят и оставяме тя да ни въздейства с нейната възвишеност. Когато продължаваме пътя си след слънчевото битие, подготвяйки се за бъдещия земен живот през сферите на Марс, Юпитер и Сатурн, в това което съзираме, ние се намираме в религиозния живот. Но ние гледаме надолу към Земята. Там Земята не се появява по физическия начин, както я имаме тук около нас, там - искам да кажа в посока към Земята - ни се явява един величествен духовен живот, който е изтъкан от събитията на Марс, Юпитер, Сатурн, който е изтъкан от делата на Серафими, Херувими и Престоли. Но сега не е както по-рано, когато всичко от света го чувствахме в самите нас.
към текста >>
Тук в земния
живот
стоим на Земята, гледаме навън в просторите на звездния свят, съзираме красотата на звездния свят и оставяме тя да ни въздейства с нейната възвишеност.
Когато преминем през тази втора половина на живота между смъртта и едно ново раждане, тогава в известно отношение е същото както в земния живот.
Тук в земния живот стоим на Земята, гледаме навън в просторите на звездния свят, съзираме красотата на звездния свят и оставяме тя да ни въздейства с нейната възвишеност.
Когато продължаваме пътя си след слънчевото битие, подготвяйки се за бъдещия земен живот през сферите на Марс, Юпитер и Сатурн, в това което съзираме, ние се намираме в религиозния живот. Но ние гледаме надолу към Земята. Там Земята не се появява по физическия начин, както я имаме тук около нас, там - искам да кажа в посока към Земята - ни се явява един величествен духовен живот, който е изтъкан от събитията на Марс, Юпитер, Сатурн, който е изтъкан от делата на Серафими, Херувими и Престоли. Но сега не е както по-рано, когато всичко от света го чувствахме в самите нас. Ние чувствахме Ексусиаи, Кириотетес, Динамис в нас, но когато, гледайки надолу, виждаме делата на Серафими, Херувими и Престоли, ние най-напред ги виждаме извън нас; под нас ние виждаме свръхсетивното небе, защото чисто духовният свят за нас е отгоре.
към текста >>
Когато продължаваме пътя си след слънчевото битие, подготвяйки се за бъдещия земен
живот
през сферите на Марс, Юпитер и Сатурн, в това което съзираме, ние се намираме в религиозния
живот
.
Когато преминем през тази втора половина на живота между смъртта и едно ново раждане, тогава в известно отношение е същото както в земния живот. Тук в земния живот стоим на Земята, гледаме навън в просторите на звездния свят, съзираме красотата на звездния свят и оставяме тя да ни въздейства с нейната възвишеност.
Когато продължаваме пътя си след слънчевото битие, подготвяйки се за бъдещия земен живот през сферите на Марс, Юпитер и Сатурн, в това което съзираме, ние се намираме в религиозния живот.
Но ние гледаме надолу към Земята. Там Земята не се появява по физическия начин, както я имаме тук около нас, там - искам да кажа в посока към Земята - ни се явява един величествен духовен живот, който е изтъкан от събитията на Марс, Юпитер, Сатурн, който е изтъкан от делата на Серафими, Херувими и Престоли. Но сега не е както по-рано, когато всичко от света го чувствахме в самите нас. Ние чувствахме Ексусиаи, Кириотетес, Динамис в нас, но когато, гледайки надолу, виждаме делата на Серафими, Херувими и Престоли, ние най-напред ги виждаме извън нас; под нас ние виждаме свръхсетивното небе, защото чисто духовният свят за нас е отгоре.
към текста >>
Там Земята не се появява по физическия начин, както я имаме тук около нас, там - искам да кажа в посока към Земята - ни се явява един величествен духовен
живот
, който е изтъкан от събитията на Марс, Юпитер, Сатурн, който е изтъкан от делата на Серафими, Херувими и Престоли.
Когато преминем през тази втора половина на живота между смъртта и едно ново раждане, тогава в известно отношение е същото както в земния живот. Тук в земния живот стоим на Земята, гледаме навън в просторите на звездния свят, съзираме красотата на звездния свят и оставяме тя да ни въздейства с нейната възвишеност. Когато продължаваме пътя си след слънчевото битие, подготвяйки се за бъдещия земен живот през сферите на Марс, Юпитер и Сатурн, в това което съзираме, ние се намираме в религиозния живот. Но ние гледаме надолу към Земята.
Там Земята не се появява по физическия начин, както я имаме тук около нас, там - искам да кажа в посока към Земята - ни се явява един величествен духовен живот, който е изтъкан от събитията на Марс, Юпитер, Сатурн, който е изтъкан от делата на Серафими, Херувими и Престоли.
Но сега не е както по-рано, когато всичко от света го чувствахме в самите нас. Ние чувствахме Ексусиаи, Кириотетес, Динамис в нас, но когато, гледайки надолу, виждаме делата на Серафими, Херувими и Престоли, ние най-напред ги виждаме извън нас; под нас ние виждаме свръхсетивното небе, защото чисто духовният свят за нас е отгоре.
към текста >>
- Пред нашия поглед, с който преживявайки по свръхсетивен начин ние виждаме да се разстила между Серафими, Херувими и Престоли това, което ще бъде изпълнението на нашата карма в следващия земен
живот
, което ще изживеем като човек чрез другите хора, понеже по известен начин ние кармически сме свързани с тях.
Ние виждаме свръхсетивното небе, ние виждаме надолу в сферата на Марс, Юпитер и Сатрун, виждаме да живеят, да се стремят и работят по техния начин Престоли, Херувими и Серафими. Но какво се разстила пред нашия поглед, когато наблюдаваме тази работа?
- Пред нашия поглед, с който преживявайки по свръхсетивен начин ние виждаме да се разстила между Серафими, Херувими и Престоли това, което ще бъде изпълнението на нашата карма в следващия земен живот, което ще изживеем като човек чрез другите хора, понеже по известен начин ние кармически сме свързани с тях.
Това преживяваме най-напред чрез божествените дела на Серафими, Херувими и Престоли. Те уговарят между тях, какво ще изживеем в следващия ни земен живот като осъществяване на нашата карма. Боговете наистина са творците на човека, но те създават също и нашата карма. Че боговете изживяват в небесен образ осъществяването на нашата карма, прави върху нас силно впечатление, което се отпечатва в нас, докато ние продължаваме да живеем нашето духовно битие. Ние поемаме в нас нашата карма, както тя ще се осъществи, понеже виждаме божествените дела на Серафими, Херувими и Престоли.
към текста >>
Те уговарят между тях, какво ще изживеем в следващия ни земен
живот
като осъществяване на нашата карма.
Ние виждаме свръхсетивното небе, ние виждаме надолу в сферата на Марс, Юпитер и Сатрун, виждаме да живеят, да се стремят и работят по техния начин Престоли, Херувими и Серафими. Но какво се разстила пред нашия поглед, когато наблюдаваме тази работа? - Пред нашия поглед, с който преживявайки по свръхсетивен начин ние виждаме да се разстила между Серафими, Херувими и Престоли това, което ще бъде изпълнението на нашата карма в следващия земен живот, което ще изживеем като човек чрез другите хора, понеже по известен начин ние кармически сме свързани с тях. Това преживяваме най-напред чрез божествените дела на Серафими, Херувими и Престоли.
Те уговарят между тях, какво ще изживеем в следващия ни земен живот като осъществяване на нашата карма.
Боговете наистина са творците на човека, но те създават също и нашата карма. Че боговете изживяват в небесен образ осъществяването на нашата карма, прави върху нас силно впечатление, което се отпечатва в нас, докато ние продължаваме да живеем нашето духовно битие. Ние поемаме в нас нашата карма, както тя ще се осъществи, понеже виждаме божествените дела на Серафими, Херувими и Престоли. В това наблюдение ние изживяваме онова, което ще ни постигне в следващия ни земен живот, представено ни от боговете. Вие виждате, че когато чрез науката на посвещението се проследи живота на човека през втората половина от пребиваването му между смъртта и едно ново раждане, и когато сме в състояние да разгадаем това, което се случва чрез Престоли, Херувими и Серафими в сферата на Марс, Юпитер и Сатурн, се придобива познанието за кармата.
към текста >>
В това наблюдение ние изживяваме онова, което ще ни постигне в следващия ни земен
живот
, представено ни от боговете.
Това преживяваме най-напред чрез божествените дела на Серафими, Херувими и Престоли. Те уговарят между тях, какво ще изживеем в следващия ни земен живот като осъществяване на нашата карма. Боговете наистина са творците на човека, но те създават също и нашата карма. Че боговете изживяват в небесен образ осъществяването на нашата карма, прави върху нас силно впечатление, което се отпечатва в нас, докато ние продължаваме да живеем нашето духовно битие. Ние поемаме в нас нашата карма, както тя ще се осъществи, понеже виждаме божествените дела на Серафими, Херувими и Престоли.
В това наблюдение ние изживяваме онова, което ще ни постигне в следващия ни земен живот, представено ни от боговете.
Вие виждате, че когато чрез науката на посвещението се проследи живота на човека през втората половина от пребиваването му между смъртта и едно ново раждане, и когато сме в състояние да разгадаем това, което се случва чрез Престоли, Херувими и Серафими в сферата на Марс, Юпитер и Сатурн, се придобива познанието за кармата. И на онзи, който се е научил в духа да вижда назад своя живот от 42-та до 49-та година, му се представя също и възможността да проникне в тайните на Марс, в събитията на Марс, в известна степен да види какво се случва там, когато човекът преминава през тази сфера, - главно между Престолите, но и общо между Престоли, Серафими и Херувими. Само в земния живот тук не може да се прецени как въздейства кармата на един човек. Трябва да се извика на помощ свръхсетивния свят. И когато се правят изследвания на кармата, трябва да се погледне точно тази част от света, където човекът прекарва между смъртта и едно ново раждане в сферата на Марс, Юпитер и Сатурн.
към текста >>
Вие виждате, че когато чрез науката на посвещението се проследи
живот
а на човека през втората половина от пребиваването му между смъртта и едно ново раждане, и когато сме в състояние да разгадаем това, което се случва чрез Престоли, Херувими и Серафими в сферата на Марс, Юпитер и Сатурн, се придобива познанието за кармата.
Те уговарят между тях, какво ще изживеем в следващия ни земен живот като осъществяване на нашата карма. Боговете наистина са творците на човека, но те създават също и нашата карма. Че боговете изживяват в небесен образ осъществяването на нашата карма, прави върху нас силно впечатление, което се отпечатва в нас, докато ние продължаваме да живеем нашето духовно битие. Ние поемаме в нас нашата карма, както тя ще се осъществи, понеже виждаме божествените дела на Серафими, Херувими и Престоли. В това наблюдение ние изживяваме онова, което ще ни постигне в следващия ни земен живот, представено ни от боговете.
Вие виждате, че когато чрез науката на посвещението се проследи живота на човека през втората половина от пребиваването му между смъртта и едно ново раждане, и когато сме в състояние да разгадаем това, което се случва чрез Престоли, Херувими и Серафими в сферата на Марс, Юпитер и Сатурн, се придобива познанието за кармата.
И на онзи, който се е научил в духа да вижда назад своя живот от 42-та до 49-та година, му се представя също и възможността да проникне в тайните на Марс, в събитията на Марс, в известна степен да види какво се случва там, когато човекът преминава през тази сфера, - главно между Престолите, но и общо между Престоли, Серафими и Херувими. Само в земния живот тук не може да се прецени как въздейства кармата на един човек. Трябва да се извика на помощ свръхсетивния свят. И когато се правят изследвания на кармата, трябва да се погледне точно тази част от света, където човекът прекарва между смъртта и едно ново раждане в сферата на Марс, Юпитер и Сатурн. Там е така, че при някои хора, определящо за следващия им земен живот е точно това, което се разиграва в сферата на Марс.
към текста >>
И на онзи, който се е научил в духа да вижда назад своя
живот
от 42-та до 49-та година, му се представя също и възможността да проникне в тайните на Марс, в събитията на Марс, в известна степен да види какво се случва там, когато човекът преминава през тази сфера, - главно между Престолите, но и общо между Престоли, Серафими и Херувими.
Боговете наистина са творците на човека, но те създават също и нашата карма. Че боговете изживяват в небесен образ осъществяването на нашата карма, прави върху нас силно впечатление, което се отпечатва в нас, докато ние продължаваме да живеем нашето духовно битие. Ние поемаме в нас нашата карма, както тя ще се осъществи, понеже виждаме божествените дела на Серафими, Херувими и Престоли. В това наблюдение ние изживяваме онова, което ще ни постигне в следващия ни земен живот, представено ни от боговете. Вие виждате, че когато чрез науката на посвещението се проследи живота на човека през втората половина от пребиваването му между смъртта и едно ново раждане, и когато сме в състояние да разгадаем това, което се случва чрез Престоли, Херувими и Серафими в сферата на Марс, Юпитер и Сатурн, се придобива познанието за кармата.
И на онзи, който се е научил в духа да вижда назад своя живот от 42-та до 49-та година, му се представя също и възможността да проникне в тайните на Марс, в събитията на Марс, в известна степен да види какво се случва там, когато човекът преминава през тази сфера, - главно между Престолите, но и общо между Престоли, Серафими и Херувими.
Само в земния живот тук не може да се прецени как въздейства кармата на един човек. Трябва да се извика на помощ свръхсетивния свят. И когато се правят изследвания на кармата, трябва да се погледне точно тази част от света, където човекът прекарва между смъртта и едно ново раждане в сферата на Марс, Юпитер и Сатурн. Там е така, че при някои хора, определящо за следващия им земен живот е точно това, което се разиграва в сферата на Марс.
към текста >>
Само в земния
живот
тук не може да се прецени как въздейства кармата на един човек.
Че боговете изживяват в небесен образ осъществяването на нашата карма, прави върху нас силно впечатление, което се отпечатва в нас, докато ние продължаваме да живеем нашето духовно битие. Ние поемаме в нас нашата карма, както тя ще се осъществи, понеже виждаме божествените дела на Серафими, Херувими и Престоли. В това наблюдение ние изживяваме онова, което ще ни постигне в следващия ни земен живот, представено ни от боговете. Вие виждате, че когато чрез науката на посвещението се проследи живота на човека през втората половина от пребиваването му между смъртта и едно ново раждане, и когато сме в състояние да разгадаем това, което се случва чрез Престоли, Херувими и Серафими в сферата на Марс, Юпитер и Сатурн, се придобива познанието за кармата. И на онзи, който се е научил в духа да вижда назад своя живот от 42-та до 49-та година, му се представя също и възможността да проникне в тайните на Марс, в събитията на Марс, в известна степен да види какво се случва там, когато човекът преминава през тази сфера, - главно между Престолите, но и общо между Престоли, Серафими и Херувими.
Само в земния живот тук не може да се прецени как въздейства кармата на един човек.
Трябва да се извика на помощ свръхсетивния свят. И когато се правят изследвания на кармата, трябва да се погледне точно тази част от света, където човекът прекарва между смъртта и едно ново раждане в сферата на Марс, Юпитер и Сатурн. Там е така, че при някои хора, определящо за следващия им земен живот е точно това, което се разиграва в сферата на Марс.
към текста >>
Там е така, че при някои хора, определящо за следващия им земен
живот
е точно това, което се разиграва в сферата на Марс.
Вие виждате, че когато чрез науката на посвещението се проследи живота на човека през втората половина от пребиваването му между смъртта и едно ново раждане, и когато сме в състояние да разгадаем това, което се случва чрез Престоли, Херувими и Серафими в сферата на Марс, Юпитер и Сатурн, се придобива познанието за кармата. И на онзи, който се е научил в духа да вижда назад своя живот от 42-та до 49-та година, му се представя също и възможността да проникне в тайните на Марс, в събитията на Марс, в известна степен да види какво се случва там, когато човекът преминава през тази сфера, - главно между Престолите, но и общо между Престоли, Серафими и Херувими. Само в земния живот тук не може да се прецени как въздейства кармата на един човек. Трябва да се извика на помощ свръхсетивния свят. И когато се правят изследвания на кармата, трябва да се погледне точно тази част от света, където човекът прекарва между смъртта и едно ново раждане в сферата на Марс, Юпитер и Сатурн.
Там е така, че при някои хора, определящо за следващия им земен живот е точно това, което се разиграва в сферата на Марс.
към текста >>
Когато човек поглежда назад в по-късния си
живот
след периода от 42 до 49 години, ако тази сфера е същата, която между смъртта и едно ново раждане най-силно въздейства върху човека, ако предимно там се изработва неговата карма, тогава всичко, което той изживява на Земята е в силна зависимост от марсовите сили.
Съществата на Марс са същества само от слово, ако мога така да се изразя. Представете си, как човекът се състои от месо и кръв и той говори, като с това довежда въздуха в движение. В това, че въздушните вълни удрят нашето ухо, ние чуваме че тоновете се въплътяват във въздушни вълни. От такива вълни са формирани марсовите същества; цялото им същество се състои от думи. Когато слушаме с духа, ние възприемаме тези същества.
Когато човек поглежда назад в по-късния си живот след периода от 42 до 49 години, ако тази сфера е същата, която между смъртта и едно ново раждане най-силно въздейства върху човека, ако предимно там се изработва неговата карма, тогава всичко, което той изживява на Земята е в силна зависимост от марсовите сили.
Той гледа от отвъдния живот през марсовата сфера надолу в най-значителния си период, той си изгражда един земен живот, който е силно зависим от марсовите сили.
към текста >>
Той гледа от отвъдния
живот
през марсовата сфера надолу в най-значителния си период, той си изгражда един земен
живот
, който е силно зависим от марсовите сили.
Представете си, как човекът се състои от месо и кръв и той говори, като с това довежда въздуха в движение. В това, че въздушните вълни удрят нашето ухо, ние чуваме че тоновете се въплътяват във въздушни вълни. От такива вълни са формирани марсовите същества; цялото им същество се състои от думи. Когато слушаме с духа, ние възприемаме тези същества. Когато човек поглежда назад в по-късния си живот след периода от 42 до 49 години, ако тази сфера е същата, която между смъртта и едно ново раждане най-силно въздейства върху човека, ако предимно там се изработва неговата карма, тогава всичко, което той изживява на Земята е в силна зависимост от марсовите сили.
Той гледа от отвъдния живот през марсовата сфера надолу в най-значителния си период, той си изгражда един земен живот, който е силно зависим от марсовите сили.
към текста >>
Това беше един мъж, който сравнително скоро след това беше роден като жена през Средновековието, преди средата на Средновековието, където в нейната природа се прояви всичко, което се беше събрало като съмнения през целия предишен
живот
на тази личност.
В Северна Африка той беше изучил северно-африканската наука - не точно така, както исторически ви е известно за свети Августин, но по подобен начин. Аз нямам предвид сега свети Августин, а една друга личност, която по-късно малко по-различно възприе северно-африканската наука - обагрена мавърско-арабски. Тази личност се преселва след това в Испания, в днешна Испания и по определен начин променя своите възгледи, поема по-скоро един християнски мироглед, като смесва предишните си арабски възгледи с християнските възгледи, които възприема по-късно. В тази личност се проявява нещо от един вид кабалистична наука, не съвсем това, което се нарича кабалистика, но у него вече се проявяват заложби за кабалистично мислене. Така тази личност живее с много съмнения, вътрешни съмнения и вътрешна несигурност и умира с тази несигурност.
Това беше един мъж, който сравнително скоро след това беше роден като жена през Средновековието, преди средата на Средновековието, където в нейната природа се прояви всичко, което се беше събрало като съмнения през целия предишен живот на тази личност.
И тази личност отново се роди така, че частично още по-рано, частично в живота между смъртта и едно ново раждане така преминава от живота си като жена в едно въплъщение като мъж, че съдбата за следващия му земен живот беше изработена предимно под влиянието на марсовата сфера и чрез това той получава афинитет към всичко на Земята, което е свързано с преценките на острия разум, с преценки, които често имат понятийно-войнствен характер. Тази личност, която характеризирах с нейните две инкарнации, беше Волтер[1].
към текста >>
И тази личност отново се роди така, че частично още по-рано, частично в
живот
а между смъртта и едно ново раждане така преминава от
живот
а си като жена в едно въплъщение като мъж, че съдбата за следващия му земен
живот
беше изработена предимно под влиянието на марсовата сфера и чрез това той получава афинитет към всичко на Земята, което е свързано с преценките на острия разум, с преценки, които често имат понятийно-войнствен характер.
Аз нямам предвид сега свети Августин, а една друга личност, която по-късно малко по-различно възприе северно-африканската наука - обагрена мавърско-арабски. Тази личност се преселва след това в Испания, в днешна Испания и по определен начин променя своите възгледи, поема по-скоро един християнски мироглед, като смесва предишните си арабски възгледи с християнските възгледи, които възприема по-късно. В тази личност се проявява нещо от един вид кабалистична наука, не съвсем това, което се нарича кабалистика, но у него вече се проявяват заложби за кабалистично мислене. Така тази личност живее с много съмнения, вътрешни съмнения и вътрешна несигурност и умира с тази несигурност. Това беше един мъж, който сравнително скоро след това беше роден като жена през Средновековието, преди средата на Средновековието, където в нейната природа се прояви всичко, което се беше събрало като съмнения през целия предишен живот на тази личност.
И тази личност отново се роди така, че частично още по-рано, частично в живота между смъртта и едно ново раждане така преминава от живота си като жена в едно въплъщение като мъж, че съдбата за следващия му земен живот беше изработена предимно под влиянието на марсовата сфера и чрез това той получава афинитет към всичко на Земята, което е свързано с преценките на острия разум, с преценки, които често имат понятийно-войнствен характер.
Тази личност, която характеризирах с нейните две инкарнации, беше Волтер[1].
към текста >>
Вие виждате, как земният
живот
се оформя в
живот
а между смъртта и едно ново раждане чрез връзката между хората и това, което стои зад звездите.
Вие виждате, как земният живот се оформя в живота между смъртта и едно ново раждане чрез връзката между хората и това, което стои зад звездите.
Ние изобщо се научаваме да познаваме земния живот с неговото историческо протичане, само когато можем да погледнем взаимните връзки между единия и другия земен живот на същия човек.
към текста >>
Ние изобщо се научаваме да познаваме земния
живот
с неговото историческо протичане, само когато можем да погледнем взаимните връзки между единия и другия земен
живот
на същия човек.
Вие виждате, как земният живот се оформя в живота между смъртта и едно ново раждане чрез връзката между хората и това, което стои зад звездите.
Ние изобщо се научаваме да познаваме земния живот с неговото историческо протичане, само когато можем да погледнем взаимните връзки между единия и другия земен живот на същия човек.
към текста >>
За разбирането на човешките земни преживявания е от особено значение, когато се разгледа онова кармично развитие, което протича тогава, когато човекът донесе определени условия от своя предишен земен
живот
така, че да трябва да поеме главните импулси на неговата карма в сферата на Сатурн.
За разбирането на човешките земни преживявания е от особено значение, когато се разгледа онова кармично развитие, което протича тогава, когато човекът донесе определени условия от своя предишен земен живот така, че да трябва да поеме главните импулси на неговата карма в сферата на Сатурн.
Хора, които поемат главните импулси на своята карма в сферата на Марс, стават като Волтер. С всички свои мисли те са свързани здраво със земния живот, критикуват, борят се с него и т. н. и обичат да го обхващат в сентенции, - което при Волтер е гениално. Другояче стоят нещата, когато кармата се изгражда предимно чрез сатурнови импулси. Тези сатурнови импулси са от едно съвсем особено въздействие върху човека.
към текста >>
С всички свои мисли те са свързани здраво със земния
живот
, критикуват, борят се с него и т. н.
За разбирането на човешките земни преживявания е от особено значение, когато се разгледа онова кармично развитие, което протича тогава, когато човекът донесе определени условия от своя предишен земен живот така, че да трябва да поеме главните импулси на неговата карма в сферата на Сатурн. Хора, които поемат главните импулси на своята карма в сферата на Марс, стават като Волтер.
С всички свои мисли те са свързани здраво със земния живот, критикуват, борят се с него и т. н.
и обичат да го обхващат в сентенции, - което при Волтер е гениално. Другояче стоят нещата, когато кармата се изгражда предимно чрез сатурнови импулси. Тези сатурнови импулси са от едно съвсем особено въздействие върху човека. Самото съзерцание на сатурновите тайни, които човек вижда, когато погледне назад своя земен живот между 56-та и 63-та година; още съзерцанието на сатурновите тайни в много отношения има нещо потискащо, разтърсващо, в известна степен то е чуждо на земния живот. И който в хода на живота си между 56 и 63-та година чрез науката на посвещението постепенно узнае, как му се разкриват сатурновите тайни, той изживява това така драматично, че то все повече го разтърсва, защото става все по-трудно и по-трудно за изживяване, понеже започва да разрушава живота.
към текста >>
Самото съзерцание на сатурновите тайни, които човек вижда, когато погледне назад своя земен
живот
между 56-та и 63-та година; още съзерцанието на сатурновите тайни в много отношения има нещо потискащо, разтърсващо, в известна степен то е чуждо на земния
живот
.
Хора, които поемат главните импулси на своята карма в сферата на Марс, стават като Волтер. С всички свои мисли те са свързани здраво със земния живот, критикуват, борят се с него и т. н. и обичат да го обхващат в сентенции, - което при Волтер е гениално. Другояче стоят нещата, когато кармата се изгражда предимно чрез сатурнови импулси. Тези сатурнови импулси са от едно съвсем особено въздействие върху човека.
Самото съзерцание на сатурновите тайни, които човек вижда, когато погледне назад своя земен живот между 56-та и 63-та година; още съзерцанието на сатурновите тайни в много отношения има нещо потискащо, разтърсващо, в известна степен то е чуждо на земния живот.
И който в хода на живота си между 56 и 63-та година чрез науката на посвещението постепенно узнае, как му се разкриват сатурновите тайни, той изживява това така драматично, че то все повече го разтърсва, защото става все по-трудно и по-трудно за изживяване, понеже започва да разрушава живота. На човек му се иска да каже: - Когато се види, как се изгражда кармата в тази сфера, може да се открие цялото чудесно човешко значение с неговите взаимни връзки. - Нека вземем един пример също и за това, но предварително искам да кажа нещо друго:
към текста >>
И който в хода на
живот
а си между 56 и 63-та година чрез науката на посвещението постепенно узнае, как му се разкриват сатурновите тайни, той изживява това така драматично, че то все повече го разтърсва, защото става все по-трудно и по-трудно за изживяване, понеже започва да разрушава
живот
а.
С всички свои мисли те са свързани здраво със земния живот, критикуват, борят се с него и т. н. и обичат да го обхващат в сентенции, - което при Волтер е гениално. Другояче стоят нещата, когато кармата се изгражда предимно чрез сатурнови импулси. Тези сатурнови импулси са от едно съвсем особено въздействие върху човека. Самото съзерцание на сатурновите тайни, които човек вижда, когато погледне назад своя земен живот между 56-та и 63-та година; още съзерцанието на сатурновите тайни в много отношения има нещо потискащо, разтърсващо, в известна степен то е чуждо на земния живот.
И който в хода на живота си между 56 и 63-та година чрез науката на посвещението постепенно узнае, как му се разкриват сатурновите тайни, той изживява това така драматично, че то все повече го разтърсва, защото става все по-трудно и по-трудно за изживяване, понеже започва да разрушава живота.
На човек му се иска да каже: - Когато се види, как се изгражда кармата в тази сфера, може да се открие цялото чудесно човешко значение с неговите взаимни връзки. - Нека вземем един пример също и за това, но предварително искам да кажа нещо друго:
към текста >>
А такива са и другите условия на
живот
а.
Посвещението може да остане в подсъзнанието. Човекът трябва да ползва онова тяло, което му предоставя определена епоха. Днешните тела не са подходящи за духовната наука, те са постоянно препятствие, понеже произлизат от една материалистично оцветена епоха и самото наше възпитание още от детството е една такава пречка. Когато човекът израсне в него, дори преди в древните времена да е бил посветен, в тази инкарнация той не може да прояви навън онова, което е останало от посвещението. Човек учи да пише, но в съвременния шрифт не може да се изрази това, което някога е било наука на посвещението.
А такива са и другите условия на живота.
Личности, които в предишни епохи са били посветени, по-късно в живота се проявяват с важни задачи по друг начин, не отново като посветени. И животът на някои хора от настоящето или от непосредственото минало насочва към предишно посвещение. Аз искам да ви дам един пример за една наистина посветена в предишен земен живот личност. Това беше една личност, която беше посветена в хибернийските мистерии, в мистериите на Ирландия, по времето на първите християнски столетия, когато старите велики мистерии на Ирландия бяха вече в упадък, но все още съхраняваха велико знание. Там живееше една личност, която беше посветена в една от висшите степени.
към текста >>
Личности, които в предишни епохи са били посветени, по-късно в
живот
а се проявяват с важни задачи по друг начин, не отново като посветени.
Човекът трябва да ползва онова тяло, което му предоставя определена епоха. Днешните тела не са подходящи за духовната наука, те са постоянно препятствие, понеже произлизат от една материалистично оцветена епоха и самото наше възпитание още от детството е една такава пречка. Когато човекът израсне в него, дори преди в древните времена да е бил посветен, в тази инкарнация той не може да прояви навън онова, което е останало от посвещението. Човек учи да пише, но в съвременния шрифт не може да се изрази това, което някога е било наука на посвещението. А такива са и другите условия на живота.
Личности, които в предишни епохи са били посветени, по-късно в живота се проявяват с важни задачи по друг начин, не отново като посветени.
И животът на някои хора от настоящето или от непосредственото минало насочва към предишно посвещение. Аз искам да ви дам един пример за една наистина посветена в предишен земен живот личност. Това беше една личност, която беше посветена в хибернийските мистерии, в мистериите на Ирландия, по времето на първите християнски столетия, когато старите велики мистерии на Ирландия бяха вече в упадък, но все още съхраняваха велико знание. Там живееше една личност, която беше посветена в една от висшите степени. Ирландските мистерии имаха особена дълбочина, не интелектуална дълбочина, а една общочовешка дълбочина.
към текста >>
И
живот
ът на някои хора от настоящето или от непосредственото минало насочва към предишно посвещение.
Днешните тела не са подходящи за духовната наука, те са постоянно препятствие, понеже произлизат от една материалистично оцветена епоха и самото наше възпитание още от детството е една такава пречка. Когато човекът израсне в него, дори преди в древните времена да е бил посветен, в тази инкарнация той не може да прояви навън онова, което е останало от посвещението. Човек учи да пише, но в съвременния шрифт не може да се изрази това, което някога е било наука на посвещението. А такива са и другите условия на живота. Личности, които в предишни епохи са били посветени, по-късно в живота се проявяват с важни задачи по друг начин, не отново като посветени.
И животът на някои хора от настоящето или от непосредственото минало насочва към предишно посвещение.
Аз искам да ви дам един пример за една наистина посветена в предишен земен живот личност. Това беше една личност, която беше посветена в хибернийските мистерии, в мистериите на Ирландия, по времето на първите християнски столетия, когато старите велики мистерии на Ирландия бяха вече в упадък, но все още съхраняваха велико знание. Там живееше една личност, която беше посветена в една от висшите степени. Ирландските мистерии имаха особена дълбочина, не интелектуална дълбочина, а една общочовешка дълбочина. Например едно от ритуалните въздействия, което се е получавало там, беше, че след като човек дълго е бил подготвян относно заблужденията на Земята, относно възможността за съмнение, в картинен образ е трябвало да изживее онова, което да му направи силно впечатление чрез самата картина.
към текста >>
Аз искам да ви дам един пример за една наистина посветена в предишен земен
живот
личност.
Когато човекът израсне в него, дори преди в древните времена да е бил посветен, в тази инкарнация той не може да прояви навън онова, което е останало от посвещението. Човек учи да пише, но в съвременния шрифт не може да се изрази това, което някога е било наука на посвещението. А такива са и другите условия на живота. Личности, които в предишни епохи са били посветени, по-късно в живота се проявяват с важни задачи по друг начин, не отново като посветени. И животът на някои хора от настоящето или от непосредственото минало насочва към предишно посвещение.
Аз искам да ви дам един пример за една наистина посветена в предишен земен живот личност.
Това беше една личност, която беше посветена в хибернийските мистерии, в мистериите на Ирландия, по времето на първите християнски столетия, когато старите велики мистерии на Ирландия бяха вече в упадък, но все още съхраняваха велико знание. Там живееше една личност, която беше посветена в една от висшите степени. Ирландските мистерии имаха особена дълбочина, не интелектуална дълбочина, а една общочовешка дълбочина. Например едно от ритуалните въздействия, което се е получавало там, беше, че след като човек дълго е бил подготвян относно заблужденията на Земята, относно възможността за съмнение, в картинен образ е трябвало да изживее онова, което да му направи силно впечатление чрез самата картина. Ученикът е бил завеждан пред две статуи[2].
към текста >>
Оставало впечатлението за един
живот
, който веднага се възстановява, малко след като е бил разрушен.
Ученикът е бил завеждан пред две статуи[2]. Едната била съвсем еластична, но куха отвътре. Иначе е била с величествен ръст; въздействието от нея оставяло могъщо впечатление. Ученикът е трябвало да я докосне. Това докосване вътрешно ужасно го разтърсвало, понеже статуята била като жива - човек вкарвал пръста си в нея, и щом го отдръпнел, тя отново възвръщала формата си.
Оставало впечатлението за един живот, който веднага се възстановява, малко след като е бил разрушен.
С това е трябвало да се насочи вниманието към всичко онова в човека, в което се намира слънчевата същност.
към текста >>
Такива култови действия са въздействали за преобразяването на вътрешния
живот
.
Другата статуя била по-пластична. И тя била докосвана. Отпечатъкът от натиска оставал. Чак на другия ден, когато отново била представяна, се виждало, как междувременно нощта отново е възстановила всичко.
Такива култови действия са въздействали за преобразяването на вътрешния живот.
И така, една личност, която е живяла по онова време като мъж, получава дълбоки въздействия от тези ирландски мистерии. Вие ще разберете, мои мили приятели, че когато днес се дават примери за прераждания, човек по-лесно се натъква на мъжки инкарнации, понеже в по-предишните епохи почти изключително някаква роля играеха предимно мъжете. Женските инкарнации лежат между тях. Днес, когато жената започва да играе голямата роля в историческото развитие, днес се подготвя времето, когато по-интензивно ще се говори за женските инкарнации.
към текста >>
Там наистина е така, че по един величествен начин се осветява цялото минало на човешкия земен
живот
, всичко онова, което освен това беше преживяно като битието на един посветен.
След като преминава през едно съществуване като жена, в което старите импулси на посвещението само бегло се показват в цялата й душевна нагласа, през деветнадесето столетие тя отново идва на Земята като една знаменита личност на деветнадесето столетие, но като такава личност, която е изживяла последствията от своята карма в сферата на Сатурн, в онази сфера, където човек живее между същества, които всъщност нямат настояще. Ужасно разтърсващото, когато ясновидски се съзерцава сатурновата сфера, в смисъла, който разгледах, е, че в сатурновата сфера живеят същества, които всъщност нямат настояще, а гледат само назад към тяхното минало. Това, което те правят, е несъзнателно и едно действие, което те извършват, идва до съзнанието, чак когато вече е извършено, когато вече е записано в мировата карма. Познанството с тези същества, които мъкнат след себе си миналото като опашката на комета, действа разтърсващо. Тази личност, която някога беше посветена, беше надраснала земното битие, занесе душата си, изгради своята карма при тези същества, които не взимат никакво участие в настоящето.
Там наистина е така, че по един величествен начин се осветява цялото минало на човешкия земен живот, всичко онова, което освен това беше преживяно като битието на един посветен.
Там това минало се изживява като оплодено, като обогатено от посвещението в мистериите на Хиберния.
към текста >>
Как да се разбира
живот
ът на човека, взаимните отношения между човека и света, чрез такива примери от развитието на човечеството, които наистина са получени с извънредна точност с помощта на духовната наука?
Как да се разбира животът на човека, взаимните отношения между човека и света, чрез такива примери от развитието на човечеството, които наистина са получени с извънредна точност с помощта на духовната наука?
Как в един трети пример да се разбира нещо, което иначе би било напълно неразбираемо за онзи, който непреднамерено разглежда този факт? Как чрез разглеждането на една кармична връзка се разбира нещо, което в такива случаи иначе изглежда съвсем загадъчно, съвсем неразбираемо?
към текста >>
Навсякъде, където погледнем,
живот
ът се прояснява чрез разглеждането на взаимовръзките, които антропософията трябва да посочи не по един абстрактен, а по един съвсем конкретен начин.
Навсякъде, където погледнем, животът се прояснява чрез разглеждането на взаимовръзките, които антропософията трябва да посочи не по един абстрактен, а по един съвсем конкретен начин.
Но бихте ли могли да си представите, мои мили приятели, че вие приемате истинските описания на онова, което лежи отвъд земния живот, без от тези описания да получите вътрешно раздвижване на вашата душевност, вътрешно затопляне и просветляване на душата ви? Не се ли показва човешкият живот от раждането до смъртта по друг начин, не се ли чувства различно, когато тези описания, почерпени от свръхсетивния живот, наистина въздействат върху душата с цялата си вътрешна сила? Там човек съзерцава и знае: - Ние сме слезли от един свят, който може да се опише, ние внасяме във физическия свят това, което е живяло всред боговете. - Да се разбере това само теоретично, не е важно. Но като човек да чувстваме, че сме слезли от една сфера, която може така да се опише, означава, че като човек в нашето сетивно-физическо тяло на Земята ние чувстваме, че трябва да станем достойни за това, което е слязло надолу с нас.
към текста >>
Но бихте ли могли да си представите, мои мили приятели, че вие приемате истинските описания на онова, което лежи отвъд земния
живот
, без от тези описания да получите вътрешно раздвижване на вашата душевност, вътрешно затопляне и просветляване на душата ви?
Навсякъде, където погледнем, животът се прояснява чрез разглеждането на взаимовръзките, които антропософията трябва да посочи не по един абстрактен, а по един съвсем конкретен начин.
Но бихте ли могли да си представите, мои мили приятели, че вие приемате истинските описания на онова, което лежи отвъд земния живот, без от тези описания да получите вътрешно раздвижване на вашата душевност, вътрешно затопляне и просветляване на душата ви?
Не се ли показва човешкият живот от раждането до смъртта по друг начин, не се ли чувства различно, когато тези описания, почерпени от свръхсетивния живот, наистина въздействат върху душата с цялата си вътрешна сила? Там човек съзерцава и знае: - Ние сме слезли от един свят, който може да се опише, ние внасяме във физическия свят това, което е живяло всред боговете. - Да се разбере това само теоретично, не е важно. Но като човек да чувстваме, че сме слезли от една сфера, която може така да се опише, означава, че като човек в нашето сетивно-физическо тяло на Земята ние чувстваме, че трябва да станем достойни за това, което е слязло надолу с нас. Стане ли познанието вътрешен волев импулс, призоваващ да станем достойни за нашия душевен живот от преди слизането ни на Земята чрез раждането, тогава това, което се учи в антропософията, става непосредствен морален импулс.
към текста >>
Не се ли показва човешкият
живот
от раждането до смъртта по друг начин, не се ли чувства различно, когато тези описания, почерпени от свръхсетивния
живот
, наистина въздействат върху душата с цялата си вътрешна сила?
Навсякъде, където погледнем, животът се прояснява чрез разглеждането на взаимовръзките, които антропософията трябва да посочи не по един абстрактен, а по един съвсем конкретен начин. Но бихте ли могли да си представите, мои мили приятели, че вие приемате истинските описания на онова, което лежи отвъд земния живот, без от тези описания да получите вътрешно раздвижване на вашата душевност, вътрешно затопляне и просветляване на душата ви?
Не се ли показва човешкият живот от раждането до смъртта по друг начин, не се ли чувства различно, когато тези описания, почерпени от свръхсетивния живот, наистина въздействат върху душата с цялата си вътрешна сила?
Там човек съзерцава и знае: - Ние сме слезли от един свят, който може да се опише, ние внасяме във физическия свят това, което е живяло всред боговете. - Да се разбере това само теоретично, не е важно. Но като човек да чувстваме, че сме слезли от една сфера, която може така да се опише, означава, че като човек в нашето сетивно-физическо тяло на Земята ние чувстваме, че трябва да станем достойни за това, което е слязло надолу с нас. Стане ли познанието вътрешен волев импулс, призоваващ да станем достойни за нашия душевен живот от преди слизането ни на Земята чрез раждането, тогава това, което се учи в антропософията, става непосредствен морален импулс. Това подсилване на моралните импулси, е съществен аспект на антропософията.
към текста >>
Стане ли познанието вътрешен волев импулс, призоваващ да станем достойни за нашия душевен
живот
от преди слизането ни на Земята чрез раждането, тогава това, което се учи в антропософията, става непосредствен морален импулс.
Но бихте ли могли да си представите, мои мили приятели, че вие приемате истинските описания на онова, което лежи отвъд земния живот, без от тези описания да получите вътрешно раздвижване на вашата душевност, вътрешно затопляне и просветляване на душата ви? Не се ли показва човешкият живот от раждането до смъртта по друг начин, не се ли чувства различно, когато тези описания, почерпени от свръхсетивния живот, наистина въздействат върху душата с цялата си вътрешна сила? Там човек съзерцава и знае: - Ние сме слезли от един свят, който може да се опише, ние внасяме във физическия свят това, което е живяло всред боговете. - Да се разбере това само теоретично, не е важно. Но като човек да чувстваме, че сме слезли от една сфера, която може така да се опише, означава, че като човек в нашето сетивно-физическо тяло на Земята ние чувстваме, че трябва да станем достойни за това, което е слязло надолу с нас.
Стане ли познанието вътрешен волев импулс, призоваващ да станем достойни за нашия душевен живот от преди слизането ни на Земята чрез раждането, тогава това, което се учи в антропософията, става непосредствен морален импулс.
Това подсилване на моралните импулси, е съществен аспект на антропософията. Аз вярвам, че в тези три лекции този аспект е излязъл наяве в начина на описанието.
към текста >>
Нека погледнем другия аспект, аспекта на смъртта, който приключва земния
живот
.
Нека погледнем другия аспект, аспекта на смъртта, който приключва земния живот.
На мястото, където човекът е живял, той поставя едно нищо. Опишем ли обаче онова, което можахме да опишем от свръхсетивния свят, тогава от това нищо се издига духовният божествен свят и човекът осъзнава, че той ще има силата да започне работата за създаването на едно ново физическо тяло там, където нищото се е поставило на мястото на неговото физическо тяло. Това донася силен религиозен импулс, реален религиозен импулс. Така, мои мили приятели, от антропософията произлиза една картина на мировия живот и на човешкия живот. Така от антропософията получават сила моралните и религиозните идеали.
към текста >>
Така, мои мили приятели, от антропософията произлиза една картина на мировия
живот
и на човешкия
живот
.
Нека погледнем другия аспект, аспекта на смъртта, който приключва земния живот. На мястото, където човекът е живял, той поставя едно нищо. Опишем ли обаче онова, което можахме да опишем от свръхсетивния свят, тогава от това нищо се издига духовният божествен свят и човекът осъзнава, че той ще има силата да започне работата за създаването на едно ново физическо тяло там, където нищото се е поставило на мястото на неговото физическо тяло. Това донася силен религиозен импулс, реален религиозен импулс.
Така, мои мили приятели, от антропософията произлиза една картина на мировия живот и на човешкия живот.
Така от антропософията получават сила моралните и религиозните идеали. В тези кратки лекции, които можах да изнеса пред вас, исках да ви кажа някои неща за това съдържание на антропософията.
към текста >>
23.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 7. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
човешкия
живот
човешкия живот
към текста >>
Антропософската мъдрост навлиза най-дълбоко в човешкия
живот
затова, защото тя насочва към най-обширните космически тайни, към тайните на целия свят, които от своя страна микрокосмически се проявяват в мъдростта на човека.
Антропософската мъдрост навлиза най-дълбоко в човешкия живот затова, защото тя насочва към най-обширните космически тайни, към тайните на целия свят, които от своя страна микрокосмически се проявяват в мъдростта на човека.
Но във всичко, което може да ни стане ясно по този начин, може да се осветли от Космоса, живее нещо, което хвърля своята светлина не само в ежедневието, но дори и във всеки отделен час от човешкия живот; нещо, което чрез това, че разглежда този човешки живот във връзка с неговата съдба, с неговата карма, осветява това, което е непосредствено близо до човешкото сърце, да, както казах, ежечасово е близо до човешкото сърце. И изхождайки от различните гледни точки, аз искам да говоря през тези дни пред вас именно за антропософското обосноваване на тези идеи, на тези духовни образи, които могат да ни изяснят кармата на човека.
към текста >>
Но във всичко, което може да ни стане ясно по този начин, може да се осветли от Космоса, живее нещо, което хвърля своята светлина не само в ежедневието, но дори и във всеки отделен час от човешкия
живот
; нещо, което чрез това, че разглежда този човешки
живот
във връзка с неговата съдба, с неговата карма, осветява това, което е непосредствено близо до човешкото сърце, да, както казах, ежечасово е близо до човешкото сърце.
Антропософската мъдрост навлиза най-дълбоко в човешкия живот затова, защото тя насочва към най-обширните космически тайни, към тайните на целия свят, които от своя страна микрокосмически се проявяват в мъдростта на човека.
Но във всичко, което може да ни стане ясно по този начин, може да се осветли от Космоса, живее нещо, което хвърля своята светлина не само в ежедневието, но дори и във всеки отделен час от човешкия живот; нещо, което чрез това, че разглежда този човешки живот във връзка с неговата съдба, с неговата карма, осветява това, което е непосредствено близо до човешкото сърце, да, както казах, ежечасово е близо до човешкото сърце.
И изхождайки от различните гледни точки, аз искам да говоря през тези дни пред вас именно за антропософското обосноваване на тези идеи, на тези духовни образи, които могат да ни изяснят кармата на човека.
към текста >>
Ние знаем, че в човешкия
живот
, както той протича между раждането и смъртта, играят роля два момента, които съществено се различават от всичко друго в този земен човешки
живот
.
Ние знаем, че в човешкия живот, както той протича между раждането и смъртта, играят роля два момента, които съществено се различават от всичко друго в този земен човешки живот.
Единият момент - естествено смислово не е момент, но вие ще го разберете, - в който човекът като духовно-душевно същество слиза в земния живот, той приема едно физическо тяло като инструмент за неговата дейност в земния свят. Той не само се облича с това физическо тяло, а в това физическо тяло се преобразява, за да може да работи на Земята. Това е началото на земния живот - зачатието и раждането. Другият момент е този, в който човекът напуска земния живот, минавайки през портата на смъртта и се завръща в духовния свят.
към текста >>
Единият момент - естествено смислово не е момент, но вие ще го разберете, - в който човекът като духовно-душевно същество слиза в земния
живот
, той приема едно физическо тяло като инструмент за неговата дейност в земния свят.
Ние знаем, че в човешкия живот, както той протича между раждането и смъртта, играят роля два момента, които съществено се различават от всичко друго в този земен човешки живот.
Единият момент - естествено смислово не е момент, но вие ще го разберете, - в който човекът като духовно-душевно същество слиза в земния живот, той приема едно физическо тяло като инструмент за неговата дейност в земния свят.
Той не само се облича с това физическо тяло, а в това физическо тяло се преобразява, за да може да работи на Земята. Това е началото на земния живот - зачатието и раждането. Другият момент е този, в който човекът напуска земния живот, минавайки през портата на смъртта и се завръща в духовния свят.
към текста >>
Това е началото на земния
живот
- зачатието и раждането.
Ние знаем, че в човешкия живот, както той протича между раждането и смъртта, играят роля два момента, които съществено се различават от всичко друго в този земен човешки живот. Единият момент - естествено смислово не е момент, но вие ще го разберете, - в който човекът като духовно-душевно същество слиза в земния живот, той приема едно физическо тяло като инструмент за неговата дейност в земния свят. Той не само се облича с това физическо тяло, а в това физическо тяло се преобразява, за да може да работи на Земята.
Това е началото на земния живот - зачатието и раждането.
Другият момент е този, в който човекът напуска земния живот, минавайки през портата на смъртта и се завръща в духовния свят.
към текста >>
Другият момент е този, в който човекът напуска земния
живот
, минавайки през портата на смъртта и се завръща в духовния свят.
Ние знаем, че в човешкия живот, както той протича между раждането и смъртта, играят роля два момента, които съществено се различават от всичко друго в този земен човешки живот. Единият момент - естествено смислово не е момент, но вие ще го разберете, - в който човекът като духовно-душевно същество слиза в земния живот, той приема едно физическо тяло като инструмент за неговата дейност в земния свят. Той не само се облича с това физическо тяло, а в това физическо тяло се преобразява, за да може да работи на Земята. Това е началото на земния живот - зачатието и раждането.
Другият момент е този, в който човекът напуска земния живот, минавайки през портата на смъртта и се завръща в духовния свят.
към текста >>
Ние обаче се запитваме: - Как това, което остава запазено известно време като физическа човешка форма, се отнася спрямо природата, спрямо онова съществуване, което в земния
живот
ни обкръжава в различните природни царства?
Когато първо се спрем на последния момент, виждаме, как през първите дни след смъртта физическата човешка форма до известна степен остава запазена.
Ние обаче се запитваме: - Как това, което остава запазено известно време като физическа човешка форма, се отнася спрямо природата, спрямо онова съществуване, което в земния живот ни обкръжава в различните природни царства?
Могат ли тези царства на природата, в състояние ли е цялата външна природа така да се отнесе с останалото от човешкото същество, че този остатък да може да се запази в неговата форма? - Не, за това природата не е в състояние. Природата единствено е в състояние да разруши това, което от момента на влизането на човека във физическия земен живот е изградено като човешка физическа форма и със смъртта започва разпадането на формата, която човекът счита като негова земна форма. Който достатъчно задълбочено почувства в душата си тази съвсем очевидна истина, ще разбере, как още в самата физическа човешка форма просто лежи доказателството срещу всичко материално. Защото ако материалното само по себе си беше цялата истина, би трябвало да можем да кажем, че природата изгражда човешката форма.
към текста >>
Природата единствено е в състояние да разруши това, което от момента на влизането на човека във физическия земен
живот
е изградено като човешка физическа форма и със смъртта започва разпадането на формата, която човекът счита като негова земна форма.
Когато първо се спрем на последния момент, виждаме, как през първите дни след смъртта физическата човешка форма до известна степен остава запазена. Ние обаче се запитваме: - Как това, което остава запазено известно време като физическа човешка форма, се отнася спрямо природата, спрямо онова съществуване, което в земния живот ни обкръжава в различните природни царства? Могат ли тези царства на природата, в състояние ли е цялата външна природа така да се отнесе с останалото от човешкото същество, че този остатък да може да се запази в неговата форма? - Не, за това природата не е в състояние.
Природата единствено е в състояние да разруши това, което от момента на влизането на човека във физическия земен живот е изградено като човешка физическа форма и със смъртта започва разпадането на формата, която човекът счита като негова земна форма.
Който достатъчно задълбочено почувства в душата си тази съвсем очевидна истина, ще разбере, как още в самата физическа човешка форма просто лежи доказателството срещу всичко материално. Защото ако материалното само по себе си беше цялата истина, би трябвало да можем да кажем, че природата изгражда човешката форма. Това не може да се каже, защото природата може само да разруши човешката форма, а не да я изгради. И от тази констатация може да се излъчи едно мощно впечатление. То наистина се излъчва, но обикновено не се обхваща в правилната мисловна форма.
към текста >>
И антропософията не иска нищо друго, освен доколкото е необходимо за правилното водене на
живот
а да допринесе за решението на такива загадки, които се изясняват на непредубеденото човешко чувство от самия
живот
.
Това не може да се каже, защото природата може само да разруши човешката форма, а не да я изгради. И от тази констатация може да се излъчи едно мощно впечатление. То наистина се излъчва, но обикновено не се обхваща в правилната мисловна форма. То живее в подсъзнанието на човешката душа, то живее във всичко, което ние изпитваме спрямо загадката на смъртта. Но то живее там като една енергична действителност.
И антропософията не иска нищо друго, освен доколкото е необходимо за правилното водене на живота да допринесе за решението на такива загадки, които се изясняват на непредубеденото човешко чувство от самия живот.
И така, тя първо трябва просто да насочи непредубедения човешки дух към това, което представлява моментът на смъртта.
към текста >>
Нека по правилния начин си представим, как ставаме вътрешно абстрактни и студени, когато се отдадем на мисленето, в сравнение с начина по който се отдаваме на
живот
а с нашата душа.
Но когато в непредубедено самонаблюдение обхванем нашите мисли, те ни изглеждат много отдалечени от всичко това, което иначе ни заобикаля като реалност.
Нека по правилния начин си представим, как ставаме вътрешно абстрактни и студени, когато се отдадем на мисленето, в сравнение с начина по който се отдаваме на живота с нашата душа.
За непредубедената душевност не би трябвало да има и съмнение, че мислите като такива първоначално имат нещо студено, абстрактно, трезво, сухо. Към първото медитативно изживяване на антропософа трябва да се числи правилният начин за наблюдаване на мисловния живот. При този мисловен живот той тогава ще забележи нещо, което много му напомня на това, каквото се изпитва, когато се погледне един труп. Какво е характерното, когато човек погледне един труп? Този труп лежи пред нас.
към текста >>
Към първото медитативно изживяване на антропософа трябва да се числи правилният начин за наблюдаване на мисловния
живот
.
Но когато в непредубедено самонаблюдение обхванем нашите мисли, те ни изглеждат много отдалечени от всичко това, което иначе ни заобикаля като реалност. Нека по правилния начин си представим, как ставаме вътрешно абстрактни и студени, когато се отдадем на мисленето, в сравнение с начина по който се отдаваме на живота с нашата душа. За непредубедената душевност не би трябвало да има и съмнение, че мислите като такива първоначално имат нещо студено, абстрактно, трезво, сухо.
Към първото медитативно изживяване на антропософа трябва да се числи правилният начин за наблюдаване на мисловния живот.
При този мисловен живот той тогава ще забележи нещо, което много му напомня на това, каквото се изпитва, когато се погледне един труп. Какво е характерното, когато човек погледне един труп? Този труп лежи пред нас. Ние си казваме: - В това нещо е живяла една човешка душа, един човешки дух. Тази човешка душа, този дух вече ги няма.
към текста >>
При този мисловен
живот
той тогава ще забележи нещо, което много му напомня на това, каквото се изпитва, когато се погледне един труп.
Но когато в непредубедено самонаблюдение обхванем нашите мисли, те ни изглеждат много отдалечени от всичко това, което иначе ни заобикаля като реалност. Нека по правилния начин си представим, как ставаме вътрешно абстрактни и студени, когато се отдадем на мисленето, в сравнение с начина по който се отдаваме на живота с нашата душа. За непредубедената душевност не би трябвало да има и съмнение, че мислите като такива първоначално имат нещо студено, абстрактно, трезво, сухо. Към първото медитативно изживяване на антропософа трябва да се числи правилният начин за наблюдаване на мисловния живот.
При този мисловен живот той тогава ще забележи нещо, което много му напомня на това, каквото се изпитва, когато се погледне един труп.
Какво е характерното, когато човек погледне един труп? Този труп лежи пред нас. Ние си казваме: - В това нещо е живяла една човешка душа, един човешки дух. Тази човешка душа, този дух вече ги няма. Като една черупка на душата и на духа лежи тук това, което е един човешки труп, но той същевременно ни доказва, че всичко, което е извънчовешки свят, никога не би могло да създаде тази форма, че тази форма е могла да произлезе само от най вътрешната духовно-душевна човешка същност, че това е остатък от нещо, което вече го няма.
към текста >>
Сега можем да насочим нашия душевен поглед към мисловния
живот
.
Сега можем да насочим нашия душевен поглед към мисловния живот.
Той ще ни изглежда - но от една друга гледна точка, - също като че ли е нещо подобно на труп. Човешкото мислене, когато непредубедено го наблюдаваме в самите нас, може да съществува само по себе си също толкова малко, колкото човешката форма в трупа. Тя няма никакъв смисъл (без духа и душата) и човешката мисъл, както тя обхваща външната природа, също като един труп няма никакъв смисъл. Защото външната природа винаги е нещо, което изцяло може да се обхване от мисълта, но тя не може да произведе мислите. Иначе нямаше да има никаква логика, която независимо от всички природни закони да вижда, какво мисловно е правилно и какво е погрешно.
към текста >>
Той би могъл да изследва всички форми в минералния, растителния и
живот
инския свят и въпреки това не би разбрал, как е могла да се създаде тази форма, която лежи там мъртва.
Когато тук в земния свят схванем мисълта и я прозрем истински, тя би трябвало да ни изглежда като един труп, като един душевен труп, също както ни изглежда като физически труп това, което е останало от човека, когато човекът премине през портата на смъртта. Ние разбираме формата на човека, само ако я разглеждаме като остатък на това, което един жив човек е изоставил със смъртта си. Представете си, че има само един единствен човек на Земята и той умира. Един жител на Марс, слиза долу и вижда неговия труп. Той изобщо не би го разбрал.
Той би могъл да изследва всички форми в минералния, растителния и животинския свят и въпреки това не би разбрал, как е могла да се създаде тази форма, която лежи там мъртва.
Защото тя се противопоставя на самата себе си и се противопоставя на целия извънчовешки земен свят. Чрез самата себе си тя издава, че е напусната от нещо, защото не би могла да бъде такава, каквато е сега, ако винаги е била предоставена на себе си.
към текста >>
И ние хората във физическо тяло сме гробът, в който е погребан живият душевен
живот
на предземното битие.
Ако един труп е налице, нещо трябва да е умряло. Какво е умряло? Умряла е онази форма на мисленето, която сме имали, преди да слезем в земния свят. Там живееше това, което е мъртво в абстрактните мисли. Мисленето на душата, която още няма никакво тяло, се отнася така към мислите, каквито ние ги имаме сега, както одушевеният и одухотворен човек се отнася към трупа.
И ние хората във физическо тяло сме гробът, в който е погребан живият душевен живот на предземното битие.
Мисълта беше жива в душата. Душата е умряла за духовния свят. Ние не носим живите мисли в нас, ние носим труповете на мислите.
към текста >>
Това е, което се получава, когато отидем към другата страна на нашия земен
живот
, която се намира в противоположна посока на смъртта, когато ние отидем към раждането.
Това е, което се получава, когато отидем към другата страна на нашия земен живот, която се намира в противоположна посока на смъртта, когато ние отидем към раждането.
Ние си казваме: - В известна степен духовното в човека умира с раждането; физическото на човека умира със смъртта. - Тогава говорим по-правилно за тези факти, отколкото обикновено се говори в наше време.
към текста >>
Когато ние потърсим входната порта на антропософията чрез едно задушевно насочване на душата към смъртта и си изясним, че мисленето е един труп в сравнение с предземното мислене, тогава погледът ни към човека се разпростира извън земния
живот
и едва чрез това ние се подготвяме да възприемем антропософското учение, антропософската мъдрост.
Когато ние потърсим входната порта на антропософията чрез едно задушевно насочване на душата към смъртта и си изясним, че мисленето е един труп в сравнение с предземното мислене, тогава погледът ни към човека се разпростира извън земния живот и едва чрез това ние се подготвяме да възприемем антропософското учение, антропософската мъдрост.
Само защото не се разглежда по правилен начин това, което още е в земния живот дори и като труп - а земният живот е мястото за това, - само затова така трудно се намира естественият път към антропософията. Днес мисленето се надценява, но то всъщност не се познава; то се познава само в неговото проявление като душевен труп.
към текста >>
Само защото не се разглежда по правилен начин това, което още е в земния
живот
дори и като труп - а земният
живот
е мястото за това, - само затова така трудно се намира естественият път към антропософията.
Когато ние потърсим входната порта на антропософията чрез едно задушевно насочване на душата към смъртта и си изясним, че мисленето е един труп в сравнение с предземното мислене, тогава погледът ни към човека се разпростира извън земния живот и едва чрез това ние се подготвяме да възприемем антропософското учение, антропософската мъдрост.
Само защото не се разглежда по правилен начин това, което още е в земния живот дори и като труп - а земният живот е мястото за това, - само затова така трудно се намира естественият път към антропософията.
Днес мисленето се надценява, но то всъщност не се познава; то се познава само в неговото проявление като душевен труп.
към текста >>
Когато мислите се насочват така, както се опитах да ви представя, тогава човек категорично бива насочен към двете страни на вечния
живот
на човешката душа.
Когато мислите се насочват така, както се опитах да ви представя, тогава човек категорично бива насочен към двете страни на вечния живот на човешката душа.
Всъщност, изхождайки от човешките надежди, в модерните езици ние имаме само една дума за половината вечност, която сега започва и никога не свършва. Ние имаме думата «безсмъртие», понеже човекът от нашето съвремие предимно се интересува какво се случва след смъртта. Но имаше времена в човешкото развитие, когато и още нещо друго интересуваше човека. Днес повече егоистично мислещият човек си казва: - Това, което идва след смъртта ме интересува, понеже искам да знам, дали ще живея и след смъртта; това, което е било преди раждането или преди зачатието, не ме интересува. - Защото той, човекът е вече тук, затова не мисли така за предземния живот както за живота след смъртта.
към текста >>
- Защото той, човекът е вече тук, затова не мисли така за предземния
живот
както за
живот
а след смъртта.
Когато мислите се насочват така, както се опитах да ви представя, тогава човек категорично бива насочен към двете страни на вечния живот на човешката душа. Всъщност, изхождайки от човешките надежди, в модерните езици ние имаме само една дума за половината вечност, която сега започва и никога не свършва. Ние имаме думата «безсмъртие», понеже човекът от нашето съвремие предимно се интересува какво се случва след смъртта. Но имаше времена в човешкото развитие, когато и още нещо друго интересуваше човека. Днес повече егоистично мислещият човек си казва: - Това, което идва след смъртта ме интересува, понеже искам да знам, дали ще живея и след смъртта; това, което е било преди раждането или преди зачатието, не ме интересува.
- Защото той, човекът е вече тук, затова не мисли така за предземния живот както за живота след смъртта.
Но към вечността на човешката душа принадлежат и двете страни - безсмъртието и неродеността. Древните мистерийни езици на хората, които според епохата все още виждаха свръхсетивния свят, имаха съответната дума за неродеността. Ние отново трябва да си изнамерим една такава дума чрез това, че насочим мислите си в тази посока. Чрез това обаче ще бъдем доведени също и до съвсем по-различна закономерност от природната закономерност, която се проявява в човека; ние ще бъдем доведени до човешката съдба.
към текста >>
Ние извършваме това и онова от определени импулси и по отношение на обикновения
живот
би трябвало да си кажем: - В безкрайно много случаи виждаме, как на добрия човек са отредени трудни, дори трагични страдания, а на друг, който изобщо няма добри намерения, не се отреждат страдания, а му се случват добри неща.
Тази човешка съдба най-напред така застава пред душата, като че ли тя случайно ни засяга, като че ли случайно се проявява.
Ние извършваме това и онова от определени импулси и по отношение на обикновения живот би трябвало да си кажем: - В безкрайно много случаи виждаме, как на добрия човек са отредени трудни, дори трагични страдания, а на друг, който изобщо няма добри намерения, не се отреждат страдания, а му се случват добри неща.
Както знаем, в ежедневния живот с обикновеното съзнание ние не можем да видим взаимната връзка между това, което душевно произлиза от самите нас и това, което ни постига от съдбата. Ние виждаме, как на доброто се отвръща с тежки удари от съдбата, а лошото изобщо не се наказва, а дори често се възнаграждава с относително добра съдба. Ние виждаме необходимостта в природните процеси, виждаме, как следствията произлизат от определени причини. В духовно отношение, където е включен нашият морален живот не можем да видим това. И въпреки това, когато разгледаме живота непредубедено, виждаме също, как съдбата се проявява така, че би трябвало да си кажем: - Съдбата протича така, като че ние самите сме си я избрали.-
към текста >>
Както знаем, в ежедневния
живот
с обикновеното съзнание ние не можем да видим взаимната връзка между това, което душевно произлиза от самите нас и това, което ни постига от съдбата.
Тази човешка съдба най-напред така застава пред душата, като че ли тя случайно ни засяга, като че ли случайно се проявява. Ние извършваме това и онова от определени импулси и по отношение на обикновения живот би трябвало да си кажем: - В безкрайно много случаи виждаме, как на добрия човек са отредени трудни, дори трагични страдания, а на друг, който изобщо няма добри намерения, не се отреждат страдания, а му се случват добри неща.
Както знаем, в ежедневния живот с обикновеното съзнание ние не можем да видим взаимната връзка между това, което душевно произлиза от самите нас и това, което ни постига от съдбата.
Ние виждаме, как на доброто се отвръща с тежки удари от съдбата, а лошото изобщо не се наказва, а дори често се възнаграждава с относително добра съдба. Ние виждаме необходимостта в природните процеси, виждаме, как следствията произлизат от определени причини. В духовно отношение, където е включен нашият морален живот не можем да видим това. И въпреки това, когато разгледаме живота непредубедено, виждаме също, как съдбата се проявява така, че би трябвало да си кажем: - Съдбата протича така, като че ние самите сме си я избрали.-
към текста >>
В духовно отношение, където е включен нашият морален
живот
не можем да видим това.
Тази човешка съдба най-напред така застава пред душата, като че ли тя случайно ни засяга, като че ли случайно се проявява. Ние извършваме това и онова от определени импулси и по отношение на обикновения живот би трябвало да си кажем: - В безкрайно много случаи виждаме, как на добрия човек са отредени трудни, дори трагични страдания, а на друг, който изобщо няма добри намерения, не се отреждат страдания, а му се случват добри неща. Както знаем, в ежедневния живот с обикновеното съзнание ние не можем да видим взаимната връзка между това, което душевно произлиза от самите нас и това, което ни постига от съдбата. Ние виждаме, как на доброто се отвръща с тежки удари от съдбата, а лошото изобщо не се наказва, а дори често се възнаграждава с относително добра съдба. Ние виждаме необходимостта в природните процеси, виждаме, как следствията произлизат от определени причини.
В духовно отношение, където е включен нашият морален живот не можем да видим това.
И въпреки това, когато разгледаме живота непредубедено, виждаме също, как съдбата се проявява така, че би трябвало да си кажем: - Съдбата протича така, като че ние самите сме си я избрали.-
към текста >>
И въпреки това, когато разгледаме
живот
а непредубедено, виждаме също, как съдбата се проявява така, че би трябвало да си кажем: - Съдбата протича така, като че ние самите сме си я избрали.-
Ние извършваме това и онова от определени импулси и по отношение на обикновения живот би трябвало да си кажем: - В безкрайно много случаи виждаме, как на добрия човек са отредени трудни, дори трагични страдания, а на друг, който изобщо няма добри намерения, не се отреждат страдания, а му се случват добри неща. Както знаем, в ежедневния живот с обикновеното съзнание ние не можем да видим взаимната връзка между това, което душевно произлиза от самите нас и това, което ни постига от съдбата. Ние виждаме, как на доброто се отвръща с тежки удари от съдбата, а лошото изобщо не се наказва, а дори често се възнаграждава с относително добра съдба. Ние виждаме необходимостта в природните процеси, виждаме, как следствията произлизат от определени причини. В духовно отношение, където е включен нашият морален живот не можем да видим това.
И въпреки това, когато разгледаме живота непредубедено, виждаме също, как съдбата се проявява така, че би трябвало да си кажем: - Съдбата протича така, като че ние самите сме си я избрали.-
към текста >>
Нека в определен момент от
живот
а ни в тази инкарнация погледнем към изминалия си
живот
.
Само че човек трябва да бъде непредубеден относно самия себе си.
Нека в определен момент от живота ни в тази инкарнация погледнем към изминалия си живот.
Да кажем, някой е станал вече на петдесет години и непредубедено разглежда назад до детството си изминалите петдесет години. Тогава се вижда, как чрез вътрешен подтик човек всъщност сам е достигнал до случилото се. Не е приятно да се наблюдава това, но когато се проследяват нещата ретроспективно, се вижда, как при най-важните неща в живота, човек трябва да си каже, че също както се стига до една точка в пространството, така и във времето той се е движил насреща на определени събития в живота си. Съдбата наистина протича от самите нас. Затова и напълно можем да разберем, когато такива хора, които вече се проявяват бащински, като приятеля на Гьоте - Кнебел[1], си казват: - Когато се наблюдава човешкия живот, той изглежда напълно планомерен.
към текста >>
Не е приятно да се наблюдава това, но когато се проследяват нещата ретроспективно, се вижда, как при най-важните неща в
живот
а, човек трябва да си каже, че също както се стига до една точка в пространството, така и във времето той се е движил насреща на определени събития в
живот
а си.
Само че човек трябва да бъде непредубеден относно самия себе си. Нека в определен момент от живота ни в тази инкарнация погледнем към изминалия си живот. Да кажем, някой е станал вече на петдесет години и непредубедено разглежда назад до детството си изминалите петдесет години. Тогава се вижда, как чрез вътрешен подтик човек всъщност сам е достигнал до случилото се.
Не е приятно да се наблюдава това, но когато се проследяват нещата ретроспективно, се вижда, как при най-важните неща в живота, човек трябва да си каже, че също както се стига до една точка в пространството, така и във времето той се е движил насреща на определени събития в живота си.
Съдбата наистина протича от самите нас. Затова и напълно можем да разберем, когато такива хора, които вече се проявяват бащински, като приятеля на Гьоте - Кнебел[1], си казват: - Когато се наблюдава човешкия живот, той изглежда напълно планомерен. Естествено, този план не е такъв, че когато го разглежда човек винаги да си казва: - Погледна ли назад, установявам, че отново бих извършил същото. - Но въпреки това, когато погледне отделните действия, които човек е извършил, той винаги установява, че към предишните стъпки е прибавил следващите стъпки по вътрешен подтик и така се е достигнало до определени събития в живота му. По този начин човек разбира, че в нашия морален душевен живот се проявява една, напълно различна от природните процеси, закономерност.
към текста >>
Затова и напълно можем да разберем, когато такива хора, които вече се проявяват бащински, като приятеля на Гьоте - Кнебел[1], си казват: - Когато се наблюдава човешкия
живот
, той изглежда напълно планомерен.
Нека в определен момент от живота ни в тази инкарнация погледнем към изминалия си живот. Да кажем, някой е станал вече на петдесет години и непредубедено разглежда назад до детството си изминалите петдесет години. Тогава се вижда, как чрез вътрешен подтик човек всъщност сам е достигнал до случилото се. Не е приятно да се наблюдава това, но когато се проследяват нещата ретроспективно, се вижда, как при най-важните неща в живота, човек трябва да си каже, че също както се стига до една точка в пространството, така и във времето той се е движил насреща на определени събития в живота си. Съдбата наистина протича от самите нас.
Затова и напълно можем да разберем, когато такива хора, които вече се проявяват бащински, като приятеля на Гьоте - Кнебел[1], си казват: - Когато се наблюдава човешкия живот, той изглежда напълно планомерен.
Естествено, този план не е такъв, че когато го разглежда човек винаги да си казва: - Погледна ли назад, установявам, че отново бих извършил същото. - Но въпреки това, когато погледне отделните действия, които човек е извършил, той винаги установява, че към предишните стъпки е прибавил следващите стъпки по вътрешен подтик и така се е достигнало до определени събития в живота му. По този начин човек разбира, че в нашия морален душевен живот се проявява една, напълно различна от природните процеси, закономерност. Чрез всичко това може да се достигне до настроението, с което трябва да се застане насреща на духовния изследовател, който точно така може да опише изграждането на съдбата от съзерцаването на духовния свят, както изследователят на природата може да опише природните закони, изхождайки от наблюдението на природните процеси. И точно това разбиране на духовната закономерност във Всемира, е задачата на антропософията в настоящето.
към текста >>
- Но въпреки това, когато погледне отделните действия, които човек е извършил, той винаги установява, че към предишните стъпки е прибавил следващите стъпки по вътрешен подтик и така се е достигнало до определени събития в
живот
а му.
Тогава се вижда, как чрез вътрешен подтик човек всъщност сам е достигнал до случилото се. Не е приятно да се наблюдава това, но когато се проследяват нещата ретроспективно, се вижда, как при най-важните неща в живота, човек трябва да си каже, че също както се стига до една точка в пространството, така и във времето той се е движил насреща на определени събития в живота си. Съдбата наистина протича от самите нас. Затова и напълно можем да разберем, когато такива хора, които вече се проявяват бащински, като приятеля на Гьоте - Кнебел[1], си казват: - Когато се наблюдава човешкия живот, той изглежда напълно планомерен. Естествено, този план не е такъв, че когато го разглежда човек винаги да си казва: - Погледна ли назад, установявам, че отново бих извършил същото.
- Но въпреки това, когато погледне отделните действия, които човек е извършил, той винаги установява, че към предишните стъпки е прибавил следващите стъпки по вътрешен подтик и така се е достигнало до определени събития в живота му.
По този начин човек разбира, че в нашия морален душевен живот се проявява една, напълно различна от природните процеси, закономерност. Чрез всичко това може да се достигне до настроението, с което трябва да се застане насреща на духовния изследовател, който точно така може да опише изграждането на съдбата от съзерцаването на духовния свят, както изследователят на природата може да опише природните закони, изхождайки от наблюдението на природните процеси. И точно това разбиране на духовната закономерност във Всемира, е задачата на антропософията в настоящето.
към текста >>
По този начин човек разбира, че в нашия морален душевен
живот
се проявява една, напълно различна от природните процеси, закономерност.
Не е приятно да се наблюдава това, но когато се проследяват нещата ретроспективно, се вижда, как при най-важните неща в живота, човек трябва да си каже, че също както се стига до една точка в пространството, така и във времето той се е движил насреща на определени събития в живота си. Съдбата наистина протича от самите нас. Затова и напълно можем да разберем, когато такива хора, които вече се проявяват бащински, като приятеля на Гьоте - Кнебел[1], си казват: - Когато се наблюдава човешкия живот, той изглежда напълно планомерен. Естествено, този план не е такъв, че когато го разглежда човек винаги да си казва: - Погледна ли назад, установявам, че отново бих извършил същото. - Но въпреки това, когато погледне отделните действия, които човек е извършил, той винаги установява, че към предишните стъпки е прибавил следващите стъпки по вътрешен подтик и така се е достигнало до определени събития в живота му.
По този начин човек разбира, че в нашия морален душевен живот се проявява една, напълно различна от природните процеси, закономерност.
Чрез всичко това може да се достигне до настроението, с което трябва да се застане насреща на духовния изследовател, който точно така може да опише изграждането на съдбата от съзерцаването на духовния свят, както изследователят на природата може да опише природните закони, изхождайки от наблюдението на природните процеси. И точно това разбиране на духовната закономерност във Всемира, е задачата на антропософията в настоящето.
към текста >>
Но от това време насам дори и да не срещаме тези велики пра учители тук на Земята, като хора, преминаващи от един земен
живот
в друг, ние ги срещаме съвсем скоро след смъртта ни, след като сме преминали през портата на смъртта.
Дори и тези велики учения на Ориента са само отзвук от тях. Някога съществуваше една пра мъдрост всред човечеството на Земята, която се е изгубила, за да могат хората със свободна воля отново да се издигнат до духа от самите себе си. Не би могла да съществува свобода за човешкото същество, ако тези пра учители биха останали. Затова кратко време след като Луната се беше отделила от Земята, те я последваха и установиха своето местожителство в мировата колония на Луната. Те са станали най-важните обитатели на Луната, откакто тя се отдели от Земята и хората бяха предоставени на самите себе си.
Но от това време насам дори и да не срещаме тези велики пра учители тук на Земята, като хора, преминаващи от един земен живот в друг, ние ги срещаме съвсем скоро след смъртта ни, след като сме преминали през портата на смъртта.
В книгата също е описано, как, когато мине през портата на смъртта и изостави физическото си тяло, човекът изживява разширяването на етерното си тяло, което става все по-голямо и по-голямо, но постепенно изтънява и накрая изчезва в мировите пространства. След това обаче не чувстваме нашето битие в границите на Земята, а няколко дни след смъртта, след като сме изоставили етерното тяло, чувстваме, как продължаваме да живеем в обкръжението на Земята. Няколко дни след смъртта ние не се чувстваме да живеем върху земното тяло, а чувстваме, като че ли това земно тяло се разширява дотам, докъдето Луната кръжи около Земята. Ние чувстваме, че живеем върху една увеличена Земя, ние съвсем не чувстваме Луната само като едно тяло, а чувстваме цялата сфера като едно и орбитата на Луната я чувстваме като края на сферата; просто чувстваме, че Земята е увеличена до лунната сфера и че е станала духовна. Ние се намираме в лунната сфера и в тази лунна сфера оставаме продължително време след смъртта.
към текста >>
Човек лесно може да предположи, че битието след смъртта, което трае известно време - за времето още ще говоря, - има нещо призрачно, в сравнение със земния
живот
.
Човек лесно може да предположи, че битието след смъртта, което трае известно време - за времето още ще говоря, - има нещо призрачно, в сравнение със земния живот.
Земният живот ни се струва така груб, ние навсякъде можем да докоснем предметите, те са плътни, самият човек е плътен, компактен. Ние определяме нещо за действително, едва когато истински можем да го пипнем. След като сме преминали през портата на смъртта, всъщност този плътен земен живот ни изглежда като сън. Защото, след като по описания начин сме пристъпили в тази лунна област, ние пристъпваме в едно битие, което ни изглежда много по-реално, много по-наситено с действителност и то поради тази причина, че пра учителите на човечеството, които продължават своето съществуване в лунната област, ни проникват със своето собствено битие и ни карат да преживяваме всичко много по реално отколкото сме преживявали нещата тук като земни хора. И какво изживяваме ние там.
към текста >>
Земният
живот
ни се струва така груб, ние навсякъде можем да докоснем предметите, те са плътни, самият човек е плътен, компактен.
Човек лесно може да предположи, че битието след смъртта, което трае известно време - за времето още ще говоря, - има нещо призрачно, в сравнение със земния живот.
Земният живот ни се струва така груб, ние навсякъде можем да докоснем предметите, те са плътни, самият човек е плътен, компактен.
Ние определяме нещо за действително, едва когато истински можем да го пипнем. След като сме преминали през портата на смъртта, всъщност този плътен земен живот ни изглежда като сън. Защото, след като по описания начин сме пристъпили в тази лунна област, ние пристъпваме в едно битие, което ни изглежда много по-реално, много по-наситено с действителност и то поради тази причина, че пра учителите на човечеството, които продължават своето съществуване в лунната област, ни проникват със своето собствено битие и ни карат да преживяваме всичко много по реално отколкото сме преживявали нещата тук като земни хора. И какво изживяваме ние там.
към текста >>
След като сме преминали през портата на смъртта, всъщност този плътен земен
живот
ни изглежда като сън.
Човек лесно може да предположи, че битието след смъртта, което трае известно време - за времето още ще говоря, - има нещо призрачно, в сравнение със земния живот. Земният живот ни се струва така груб, ние навсякъде можем да докоснем предметите, те са плътни, самият човек е плътен, компактен. Ние определяме нещо за действително, едва когато истински можем да го пипнем.
След като сме преминали през портата на смъртта, всъщност този плътен земен живот ни изглежда като сън.
Защото, след като по описания начин сме пристъпили в тази лунна област, ние пристъпваме в едно битие, което ни изглежда много по-реално, много по-наситено с действителност и то поради тази причина, че пра учителите на човечеството, които продължават своето съществуване в лунната област, ни проникват със своето собствено битие и ни карат да преживяваме всичко много по реално отколкото сме преживявали нещата тук като земни хора. И какво изживяваме ние там.
към текста >>
Вижте, всъщност ние живеем земния
живот
само фрагментарно.
Вижте, всъщност ние живеем земния живот само фрагментарно.
Когато с обикновеното съзнание погледнем назад, той ни изглежда като единен поток. Но как всъщност сме живели? Ние изживяваме един ден, тогава следва една нощ. Но с обикновеното съзнание не си спомняме това. Отново следва един ден и отново една нощ и така продължава, но ние си припомняме само дните.
към текста >>
Когато някой не е непременно сънливец, той проспива горе долу една трета от своя земен
живот
.
Отново следва един ден и отново една нощ и така продължава, но ние си припомняме само дните. При едно действително спомняне, ние винаги трябва да прекъсваме последователността на дните с това, което сме изживявали през нощта. Но обикновеното съзнание не го прави и то с право, понеже то е притъпено по време на съня. Когато се намираме всред тези лунни същества, които някога бяха пра учителите на човечеството, тогава ние преживяваме онова, което сме прекарвали през нощите тук на Земята. Оттам следва също и колко дълго ще продължи в лунната област тази форма на съществуване.
Когато някой не е непременно сънливец, той проспива горе долу една трета от своя земен живот.
И точно толкова дълго трае животът в лунната сфера - около една трета от земния живот. Ако някой е станал на двадесет години, животът му там трае около седем години, ако някой е станал на шестдесет години, той трае двадесет години и т. н.. Там ние живеем между тези същества и те ни проникват със своето собствено битие.
към текста >>
И точно толкова дълго трае
живот
ът в лунната сфера - около една трета от земния
живот
.
При едно действително спомняне, ние винаги трябва да прекъсваме последователността на дните с това, което сме изживявали през нощта. Но обикновеното съзнание не го прави и то с право, понеже то е притъпено по време на съня. Когато се намираме всред тези лунни същества, които някога бяха пра учителите на човечеството, тогава ние преживяваме онова, което сме прекарвали през нощите тук на Земята. Оттам следва също и колко дълго ще продължи в лунната област тази форма на съществуване. Когато някой не е непременно сънливец, той проспива горе долу една трета от своя земен живот.
И точно толкова дълго трае животът в лунната сфера - около една трета от земния живот.
Ако някой е станал на двадесет години, животът му там трае около седем години, ако някой е станал на шестдесет години, той трае двадесет години и т. н.. Там ние живеем между тези същества и те ни проникват със своето собствено битие.
към текста >>
Ако някой е станал на двадесет години,
живот
ът му там трае около седем години, ако някой е станал на шестдесет години, той трае двадесет години и т.
Но обикновеното съзнание не го прави и то с право, понеже то е притъпено по време на съня. Когато се намираме всред тези лунни същества, които някога бяха пра учителите на човечеството, тогава ние преживяваме онова, което сме прекарвали през нощите тук на Земята. Оттам следва също и колко дълго ще продължи в лунната област тази форма на съществуване. Когато някой не е непременно сънливец, той проспива горе долу една трета от своя земен живот. И точно толкова дълго трае животът в лунната сфера - около една трета от земния живот.
Ако някой е станал на двадесет години, животът му там трае около седем години, ако някой е станал на шестдесет години, той трае двадесет години и т.
н.. Там ние живеем между тези същества и те ни проникват със своето собствено битие.
към текста >>
В моя земен
живот
аз може би съм се смял на това.
Аз се намирам винаги в това, което изпълва света и все повече прониквам в него, като единствено не се намирам вътре в моята кожа. Това, което досега е било мой физически вътрешен свят, става мой външен свят, а всичко, което по-рано е било външен свят, става мой вътрешен свят. Така също и моралното става мой външен свят. Нека си представим, че като един лош човек, аз съм ударил плесница на някого и сега след смъртта се намирам в моята четиридесета година - тогава аз съм го наранил. За него това е било едно ужасно морално унижение.
В моя земен живот аз може би съм се смял на това.
Сега не преживявам това, което тогава съм преживял, а изживявам физическата болка и моралното унижение. Аз изцяло се намирам в него. Така в действителност съм се намирал още и през всяка нощ, но то е останало само в моето подсъзнание, това не се осъзнава, то остава само образ. Сега ние се проникваме със субстанцията на великите пра учители, които живеят на Луната. Там живеем по един по-интензивен начин, отколкото тук на Земята.
към текста >>
Аз проследих външно
живот
а на тази личност, която е описана в образа на Щрадер - естествено поетически променена.
Някои от вас сигурно познават моите мистерийни драми и в тези драми познават образа на Щрадер. Образът на Щрадер е отражение на жив човек. Съществува една приблизително подобна личност, която особено ме интересуваше.
Аз проследих външно живота на тази личност, която е описана в образа на Щрадер - естествено поетически променена.
Вие знаете, че съм написал четири мистерийни драми. В четвъртата драма Щрадер умира. Тази четвърта драма, която написах през 1913 година, аз така я изживявах, че не можех да постъпя другояче, освен да оставя Щрадер да умре. Защо? Докато първообразът на Щрадер живееше във физическия свят, моят поглед беше насочен към този първообраз на Щрадер. Но този първообраз междувременно беше починал.
към текста >>
Впечатленията от
живот
а му след смъртта бяха толкова силни, че напълно угасиха интереса ми, както той се проявяваше през времето на земния му
живот
.
В четвъртата драма Щрадер умира. Тази четвърта драма, която написах през 1913 година, аз така я изживявах, че не можех да постъпя другояче, освен да оставя Щрадер да умре. Защо? Докато първообразът на Щрадер живееше във физическия свят, моят поглед беше насочен към този първообраз на Щрадер. Но този първообраз междувременно беше починал. Той ме интересуваше и аз го проследих по-нататък.
Впечатленията от живота му след смъртта бяха толкова силни, че напълно угасиха интереса ми, както той се проявяваше през времето на земния му живот.
Не така, че съучастието да не беше останало, но това съучастие в земния му живот, не устояваше на могъщите впечатления, когато се проследяваше това, което той изживяваше след своята физическа земна смърт. Аз трябваше да оставя Щрадер да умре, понеже това, как той продължаваше да живее след смъртта, стоеше пред очите ми и беше много по-силно от предишния му живот.
към текста >>
Не така, че съучастието да не беше останало, но това съучастие в земния му
живот
, не устояваше на могъщите впечатления, когато се проследяваше това, което той изживяваше след своята физическа земна смърт.
Тази четвърта драма, която написах през 1913 година, аз така я изживявах, че не можех да постъпя другояче, освен да оставя Щрадер да умре. Защо? Докато първообразът на Щрадер живееше във физическия свят, моят поглед беше насочен към този първообраз на Щрадер. Но този първообраз междувременно беше починал. Той ме интересуваше и аз го проследих по-нататък. Впечатленията от живота му след смъртта бяха толкова силни, че напълно угасиха интереса ми, както той се проявяваше през времето на земния му живот.
Не така, че съучастието да не беше останало, но това съучастие в земния му живот, не устояваше на могъщите впечатления, когато се проследяваше това, което той изживяваше след своята физическа земна смърт.
Аз трябваше да оставя Щрадер да умре, понеже това, как той продължаваше да живее след смъртта, стоеше пред очите ми и беше много по-силно от предишния му живот.
към текста >>
Аз трябваше да оставя Щрадер да умре, понеже това, как той продължаваше да живее след смъртта, стоеше пред очите ми и беше много по-силно от предишния му
живот
.
Докато първообразът на Щрадер живееше във физическия свят, моят поглед беше насочен към този първообраз на Щрадер. Но този първообраз междувременно беше починал. Той ме интересуваше и аз го проследих по-нататък. Впечатленията от живота му след смъртта бяха толкова силни, че напълно угасиха интереса ми, както той се проявяваше през времето на земния му живот. Не така, че съучастието да не беше останало, но това съучастие в земния му живот, не устояваше на могъщите впечатления, когато се проследяваше това, което той изживяваше след своята физическа земна смърт.
Аз трябваше да оставя Щрадер да умре, понеже това, как той продължаваше да живее след смъртта, стоеше пред очите ми и беше много по-силно от предишния му живот.
към текста >>
Аз, така да се каже, трябваше без да искам да стана невежлив, понеже това вече изобщо не ме интересуваше в този момент, когато насреща на остатъците от земното стояха впечатленията от
живот
а му след смъртта.
Виждате ли, това и практически се прояви. Намериха се приятели, които прозряха кой беше първообразът на Щрадер и с известно благородно намерение се постараха да направят проучвания в литературното наследство на този първообраз на Щрадер. Те с огромна радост ми донесоха резултата.
Аз, така да се каже, трябваше без да искам да стана невежлив, понеже това вече изобщо не ме интересуваше в този момент, когато насреща на остатъците от земното стояха впечатленията от живота му след смъртта.
Те заличаваха всичко, което ми бяха донесли приятелите от неговия земен живот. Тези впечатления, предизвикани с навлизането на субстанцията на лунните същества в човека, заглушават всичко, което може да се узнае в земния живот, правят битието по-реално. Като една по-силна реалност се изживява справедливата компенсация. Това, което е било причинено на другия се изживява много по-силно от това, което човек сам е направил.
към текста >>
Те заличаваха всичко, което ми бяха донесли приятелите от неговия земен
живот
.
Виждате ли, това и практически се прояви. Намериха се приятели, които прозряха кой беше първообразът на Щрадер и с известно благородно намерение се постараха да направят проучвания в литературното наследство на този първообраз на Щрадер. Те с огромна радост ми донесоха резултата. Аз, така да се каже, трябваше без да искам да стана невежлив, понеже това вече изобщо не ме интересуваше в този момент, когато насреща на остатъците от земното стояха впечатленията от живота му след смъртта.
Те заличаваха всичко, което ми бяха донесли приятелите от неговия земен живот.
Тези впечатления, предизвикани с навлизането на субстанцията на лунните същества в човека, заглушават всичко, което може да се узнае в земния живот, правят битието по-реално. Като една по-силна реалност се изживява справедливата компенсация. Това, което е било причинено на другия се изживява много по-силно от това, което човек сам е направил.
към текста >>
Тези впечатления, предизвикани с навлизането на субстанцията на лунните същества в човека, заглушават всичко, което може да се узнае в земния
живот
, правят битието по-реално.
Виждате ли, това и практически се прояви. Намериха се приятели, които прозряха кой беше първообразът на Щрадер и с известно благородно намерение се постараха да направят проучвания в литературното наследство на този първообраз на Щрадер. Те с огромна радост ми донесоха резултата. Аз, така да се каже, трябваше без да искам да стана невежлив, понеже това вече изобщо не ме интересуваше в този момент, когато насреща на остатъците от земното стояха впечатленията от живота му след смъртта. Те заличаваха всичко, което ми бяха донесли приятелите от неговия земен живот.
Тези впечатления, предизвикани с навлизането на субстанцията на лунните същества в човека, заглушават всичко, което може да се узнае в земния живот, правят битието по-реално.
Като една по-силна реалност се изживява справедливата компенсация. Това, което е било причинено на другия се изживява много по-силно от това, което човек сам е направил.
към текста >>
Там за първи път се проявява фактът, че намеренията пораждат следствия в
живот
а.
От това преживяване след смъртта, което се осъществява в сферата на великите пра учители на човечеството, се образува първият зародиш на кармата. Там се заражда намерението, сами да поправим това, което сме извършили.
Там за първи път се проявява фактът, че намеренията пораждат следствия в живота.
Тук в земния свят не е необходимо доброто да бъде наградено с добро, а лошото с лошо. В момента, когато пристъпим в извънземния свят, решението, което взимаме в един много по-реален свят от земния и което заживява в нас като импулс, че трябва да поправим това, което сме направили, в този момент, когато изграждаме нещо като намерение, то трябва да стане реална причина за изравняване в по-късен живот.
към текста >>
В момента, когато пристъпим в извънземния свят, решението, което взимаме в един много по-реален свят от земния и което заживява в нас като импулс, че трябва да поправим това, което сме направили, в този момент, когато изграждаме нещо като намерение, то трябва да стане реална причина за изравняване в по-късен
живот
.
От това преживяване след смъртта, което се осъществява в сферата на великите пра учители на човечеството, се образува първият зародиш на кармата. Там се заражда намерението, сами да поправим това, което сме извършили. Там за първи път се проявява фактът, че намеренията пораждат следствия в живота. Тук в земния свят не е необходимо доброто да бъде наградено с добро, а лошото с лошо.
В момента, когато пристъпим в извънземния свят, решението, което взимаме в един много по-реален свят от земния и което заживява в нас като импулс, че трябва да поправим това, което сме направили, в този момент, когато изграждаме нещо като намерение, то трябва да стане реална причина за изравняване в по-късен живот.
към текста >>
Аз искам да ви опиша, как постепенно се изгражда кармата, как тя се изгражда като един нов
живот
, когато човекът отново се появи на Земята, след като е прекарал времето между смъртта и новото раждане.
Аз искам да ви опиша, как постепенно се изгражда кармата, как тя се изгражда като един нов живот, когато човекът отново се появи на Земята, след като е прекарал времето между смъртта и новото раждане.
Първото време, което ние прекарваме след смъртта, се изживява по този начин, че чрез взаимния ни живот с лунните същества ние взимаме решението да изживеем нашата карма. Така аз конкретно искам да ви обрисувам етапите, в които между смъртта и едно ново раждане човекът уравнява своята карма.
към текста >>
Първото време, което ние прекарваме след смъртта, се изживява по този начин, че чрез взаимния ни
живот
с лунните същества ние взимаме решението да изживеем нашата карма.
Аз искам да ви опиша, как постепенно се изгражда кармата, как тя се изгражда като един нов живот, когато човекът отново се появи на Земята, след като е прекарал времето между смъртта и новото раждане.
Първото време, което ние прекарваме след смъртта, се изживява по този начин, че чрез взаимния ни живот с лунните същества ние взимаме решението да изживеем нашата карма.
Така аз конкретно искам да ви обрисувам етапите, в които между смъртта и едно ново раждане човекът уравнява своята карма.
към текста >>
Щайнер текст гласи: «При внимателно наблюдение ще се види, че в
живот
а на повечето хора се открива известен план, който им е предначертан чрез собствената си природа или поради обстоятелствата, при които те живеят.
[1] Карл Лудвиг фон Кнебел, 1744-1834, приятел на Гьоте. Цитираният по различен начин от Р.
Щайнер текст гласи: «При внимателно наблюдение ще се види, че в живота на повечето хора се открива известен план, който им е предначертан чрез собствената си природа или поради обстоятелствата, при които те живеят.
Обстоятелствата в живота им могат да са различни и да се сменят, на края се вижда едно съответствие. - Ръката на една определена съдба, колкото и скрито да действа, се усеща съвсем точно при определени външни въздействия или вътрешни вълнения: да, противоречиви основания често се движат в нейната посока. Колкото и ходът да е заблуждаващ, винаги се вижда основанието и насоката.» (Литературно наследство и писма на Кнебел 2. издание, том 3, стр. 452.)
към текста >>
Обстоятелствата в
живот
а им могат да са различни и да се сменят, на края се вижда едно съответствие.
[1] Карл Лудвиг фон Кнебел, 1744-1834, приятел на Гьоте. Цитираният по различен начин от Р. Щайнер текст гласи: «При внимателно наблюдение ще се види, че в живота на повечето хора се открива известен план, който им е предначертан чрез собствената си природа или поради обстоятелствата, при които те живеят.
Обстоятелствата в живота им могат да са различни и да се сменят, на края се вижда едно съответствие.
- Ръката на една определена съдба, колкото и скрито да действа, се усеща съвсем точно при определени външни въздействия или вътрешни вълнения: да, противоречиви основания често се движат в нейната посока. Колкото и ходът да е заблуждаващ, винаги се вижда основанието и насоката.» (Литературно наследство и писма на Кнебел 2. издание, том 3, стр. 452.)
към текста >>
24.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 8. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Вчера разгледахме, как човекът прекарва
живот
а си между смъртта и едно ново раждане подготвяйки силите на своята карма най-напред в това, което може да се нарече лунната сфера и видяхме, как в тази лунна сфера човекът среща онези същества, които някога са живели заедно с него на Земята - великите пра учители на човечеството.
Вчера разгледахме, как човекът прекарва живота си между смъртта и едно ново раждане подготвяйки силите на своята карма най-напред в това, което може да се нарече лунната сфера и видяхме, как в тази лунна сфера човекът среща онези същества, които някога са живели заедно с него на Земята - великите пра учители на човечеството.
Това са вид същества, които човекът среща, така да се каже, непосредствено след смъртта си. Заедно с тези същества там се намират и онези същества, които вие намирате описани в моята книга «Въведение в тайната наука» под името Ангели. Това са същества, които никога не са били непосредствени земни обитатели, които никога не са носили едно земно тяло, също и не са имали такова етерно тяло, каквото има човекът. Другите обитатели на Луната, за които говорих, наистина са имали едно, подобно на човешкото, етерно тяло, макар и да са нямали физическо човешко тяло.
към текста >>
Тези Ангели са съществата, които ни водят от един земен
живот
в друг.
Тези Ангели са съществата, които ни водят от един земен живот в друг.
В настоящата космическа епоха от развитието на нашето човечество, те ни водят от един земен живот в друг. И те правят това от лунната сфера. Ние вече видяхме, как човекът достига дотам, да заложи в тази лунна сфера своята карма и да поеме вътрешни импулси, които го водят до изживяването на кармата. Това обаче, което човекът е взел със себе си през портата на смъртта като несправедливи дела, като такива дела, които не могат да се приемат от духовните светове, всичко това той трябва да изостави в тази лунна сфера, така че, ако мога така да се изразя, злата карма се изоставя в лунната сфера. Защото в този момент, когато човекът продължава нататък в живота между смъртта и едно ново раждане, би било напълно невъзможно той да остане с това, което са последствията, консеквенциите от неговите зли дела.
към текста >>
В настоящата космическа епоха от развитието на нашето човечество, те ни водят от един земен
живот
в друг.
Тези Ангели са съществата, които ни водят от един земен живот в друг.
В настоящата космическа епоха от развитието на нашето човечество, те ни водят от един земен живот в друг.
И те правят това от лунната сфера. Ние вече видяхме, как човекът достига дотам, да заложи в тази лунна сфера своята карма и да поеме вътрешни импулси, които го водят до изживяването на кармата. Това обаче, което човекът е взел със себе си през портата на смъртта като несправедливи дела, като такива дела, които не могат да се приемат от духовните светове, всичко това той трябва да изостави в тази лунна сфера, така че, ако мога така да се изразя, злата карма се изоставя в лунната сфера. Защото в този момент, когато човекът продължава нататък в живота между смъртта и едно ново раждане, би било напълно невъзможно той да остане с това, което са последствията, консеквенциите от неговите зли дела.
към текста >>
Защото в този момент, когато човекът продължава нататък в
живот
а между смъртта и едно ново раждане, би било напълно невъзможно той да остане с това, което са последствията, консеквенциите от неговите зли дела.
Тези Ангели са съществата, които ни водят от един земен живот в друг. В настоящата космическа епоха от развитието на нашето човечество, те ни водят от един земен живот в друг. И те правят това от лунната сфера. Ние вече видяхме, как човекът достига дотам, да заложи в тази лунна сфера своята карма и да поеме вътрешни импулси, които го водят до изживяването на кармата. Това обаче, което човекът е взел със себе си през портата на смъртта като несправедливи дела, като такива дела, които не могат да се приемат от духовните светове, всичко това той трябва да изостави в тази лунна сфера, така че, ако мога така да се изразя, злата карма се изоставя в лунната сфера.
Защото в този момент, когато човекът продължава нататък в живота между смъртта и едно ново раждане, би било напълно невъзможно той да остане с това, което са последствията, консеквенциите от неговите зли дела.
към текста >>
Когато човекът напусне лунната сфера, той разширява своя вътрешен
живот
над една широка област от Космоса.
Когато човекът напусне лунната сфера, той разширява своя вътрешен живот над една широка област от Космоса.
Той пристъпва в онази сфера, която се нарича меркуриевата сфера. Първоначално той не живее там заедно със същества, които заедно с него са обитавали Земята, а живее заедно със съществата от йерархията на Архангелите. Там той се запознава с тях. Естествено в тази област той живее заедно с онези човешки души, които също са преминали през портата на смъртта. В лунната сфера това е третият вид същества, с които човекът живее заедно - човешки души, които са напуснали тялото, които същевременно с него са минали през портата на смъртта.
към текста >>
Вие ще се изненадате, но в
живот
а между смъртта и новото раждане ние първо изоставяме нашите морални слабости, а физическите слабости се изоставят едва в сферата на Меркурий.
След като човекът пристъпи в меркуриевата сфера, по-нататък той се просветлява и прочиства. След като, така да се каже, морално неподходящото за Космоса се изостави от човека в лунната сфера, той все още носи със себе си духовните насрещни образи от своите физически недостатъци, своите физически слабости. Той носи със себе си онези болестни предразположения и резултати от болестите, които е прекарал тук на Земята.
Вие ще се изненадате, но в живота между смъртта и новото раждане ние първо изоставяме нашите морални слабости, а физическите слабости се изоставят едва в сферата на Меркурий.
Там човекът бива просветлен и прочистен в душата си от всичко, което е изживял през земното си време - различните болестни процеси. В сферата на Меркурий човекът става напълно здрав душевно. Защото вие трябва да помислите, че човекът изцяло е едно единно същество. Съвсем неправилно е, когато от окултна гледна точка за човека се казва, че той е сбор от дух, душа и тяло. Той не е сглобен от тези три съставни части, а когато го наблюдаваме, виждаме, че от една страна той се проявява като тяло, от друга страна като дух, а между тях като душа; но в действителност всичко това представлява едно единство.
към текста >>
И ние действително прекарваме по-голяма част от
живот
а си между смъртта и едно ново раждане в тази слънчева сфера.
И когато в смъртта човекът изостави физическото тяло, в душата си той първоначално изпитва последиците също и на произлизащите от болестните процеси резултати. Те обаче напълно се изоставят в сферата на Меркурий под въздействието на онези същества, които означаваме като Архангели. Преминавайки през сферите на Луната и на Меркурий, човекът постепенно се превръща в едно същество, което повече не притежава в себе си морални и физически слабости. В това си състояние той пристъпва - междувременно са изминали няколко десетилетия - в сферата на Венера. И в тази сфера на Венера това от човека, което е проникнало през лунната и меркуриевата сфера, така се обработва, че след като е пребивавал в сферата на Венера, човекът може да премине в сферата на Слънцето.
И ние действително прекарваме по-голяма част от живота си между смъртта и едно ново раждане в тази слънчева сфера.
към текста >>
И заедно с тях живее човекът през по-голямата част от
живот
а си между смъртта и едно ново раждане.
Но когато задлъжнея, тогава имам по-малко от нищо. Днес се знае, какво означава човек да има по-малко от нищо. Виждате ли, така стоят нещата: Там, където има само пространство, няма нищо; но където е Слънцето е по-малко от нищото. Там в пространството има една дупка, там няма никакво пространство и в тази дупка в пространството действително живеят духовни същества, живеят Ексусиаи, Динамис и Кириотетес. Те живеят в тази дупка - но всъщност, тяхното битие се простира навсякъде, - като Ексусиаи, Динамис и Кириотетес, които намирате описани в моята книга «Въведение в тайната наука».
И заедно с тях живее човекът през по-голямата част от живота си между смъртта и едно ново раждане.
В съюз с тях, както и с онези човешки души, които са преминали през портата на смъртта и с които той се намира в кармически взаимовръзки, а също и с други същества, от които хората почти нямат никакво понятие. Тогава в обща работа се изработва кармата за следващия земен живот.
към текста >>
Тогава в обща работа се изработва кармата за следващия земен
живот
.
Виждате ли, така стоят нещата: Там, където има само пространство, няма нищо; но където е Слънцето е по-малко от нищото. Там в пространството има една дупка, там няма никакво пространство и в тази дупка в пространството действително живеят духовни същества, живеят Ексусиаи, Динамис и Кириотетес. Те живеят в тази дупка - но всъщност, тяхното битие се простира навсякъде, - като Ексусиаи, Динамис и Кириотетес, които намирате описани в моята книга «Въведение в тайната наука». И заедно с тях живее човекът през по-голямата част от живота си между смъртта и едно ново раждане. В съюз с тях, както и с онези човешки души, които са преминали през портата на смъртта и с които той се намира в кармически взаимовръзки, а също и с други същества, от които хората почти нямат никакво понятие.
Тогава в обща работа се изработва кармата за следващия земен живот.
към текста >>
Човекът наистина напълно може да има уважение и респект пред всичко, което се случва тук на Земята и когато се описва
живот
а между смъртта и едно ново раждане, хората често се запитват: - Там пребиваваме толкова дълго, какво всъщност правим там?
То е с чисто духовна същност. Вътре в него няма природни закони. Материалистите също искат в Слънцето да действат природни закони; но там няма никакви природни закони, те са изключени. Там действат единствено онези закони, които създават съответните кармически последствия от доброто. Когато човекът сега пристъпи осакатен в сферата на Слънцето, чрез любовта на венерините същества тези закони допълват неговото осакатяване, което е следствие от неговите зли дела.
Човекът наистина напълно може да има уважение и респект пред всичко, което се случва тук на Земята и когато се описва живота между смъртта и едно ново раждане, хората често се запитват: - Там пребиваваме толкова дълго, какво всъщност правим там?
- Да, насреща на това, което се прави там, за да преживеем в следващия земен живот последствията на кармата, насреща на всички тези сили и същества, които са около нас и преминават през нас по време на слънчевото ни битие, всичко, което е най-висока култура тук на Земята, е една дреболия. Само че там всичко се проявява по един духовен начин.
към текста >>
- Да, насреща на това, което се прави там, за да преживеем в следващия земен
живот
последствията на кармата, насреща на всички тези сили и същества, които са около нас и преминават през нас по време на слънчевото ни битие, всичко, което е най-висока култура тук на Земята, е една дреболия.
Вътре в него няма природни закони. Материалистите също искат в Слънцето да действат природни закони; но там няма никакви природни закони, те са изключени. Там действат единствено онези закони, които създават съответните кармически последствия от доброто. Когато човекът сега пристъпи осакатен в сферата на Слънцето, чрез любовта на венерините същества тези закони допълват неговото осакатяване, което е следствие от неговите зли дела. Човекът наистина напълно може да има уважение и респект пред всичко, което се случва тук на Земята и когато се описва живота между смъртта и едно ново раждане, хората често се запитват: - Там пребиваваме толкова дълго, какво всъщност правим там?
- Да, насреща на това, което се прави там, за да преживеем в следващия земен живот последствията на кармата, насреща на всички тези сили и същества, които са около нас и преминават през нас по време на слънчевото ни битие, всичко, което е най-висока култура тук на Земята, е една дреболия.
Само че там всичко се проявява по един духовен начин.
към текста >>
Такива личности, които още в сферите на Венера и Меркурий започват да подготвят изграждането на кармата за следващия
живот
, често стават изключително значими личности в следващия си земен
живот
.
Вижте, една част от кармата вече се подготвя в сферата на Венера, дори в сферата на Меркурий се изработва част от кармата. В следващите лекции ще разгледаме една известна световно-историческа личност, която в течение на деветнадесето столетие преживя своята жизнена съдба по известен начин, поради това, че тя отчасти беше подготвена точно в сферите на Венера и Меркурий.
Такива личности, които още в сферите на Венера и Меркурий започват да подготвят изграждането на кармата за следващия живот, често стават изключително значими личности в следващия си земен живот.
Но за далеч по-голямата част от хората, главната част от това, което се изживява като карма в земния живот, се изработва в слънчевата сфера, където ние оставаме най-дълго време. Ние ще разгледаме също и детайлите. Днес аз първо искам да скицирам, как кармата постепенно се залага в различните сфери. За да няма противоречия между това, което съм дал от други гледни точки относно живота между смъртта и едно ново раждане, вие трябва да си представите, че докато човекът преминава през тези сфери, той навлиза в съвсем други световни условия. Когато например се пристъпи в слънчевата сфера и след това се напусне и се влезе в марсовата сфера, тогава човек не е напуснал напълно тази слънчева сфера, а Слънцето действа и по-нататък в тази отдалечена от Земята част на Космоса.
към текста >>
Но за далеч по-голямата част от хората, главната част от това, което се изживява като карма в земния
живот
, се изработва в слънчевата сфера, където ние оставаме най-дълго време.
Вижте, една част от кармата вече се подготвя в сферата на Венера, дори в сферата на Меркурий се изработва част от кармата. В следващите лекции ще разгледаме една известна световно-историческа личност, която в течение на деветнадесето столетие преживя своята жизнена съдба по известен начин, поради това, че тя отчасти беше подготвена точно в сферите на Венера и Меркурий. Такива личности, които още в сферите на Венера и Меркурий започват да подготвят изграждането на кармата за следващия живот, често стават изключително значими личности в следващия си земен живот.
Но за далеч по-голямата част от хората, главната част от това, което се изживява като карма в земния живот, се изработва в слънчевата сфера, където ние оставаме най-дълго време.
Ние ще разгледаме също и детайлите. Днес аз първо искам да скицирам, как кармата постепенно се залага в различните сфери. За да няма противоречия между това, което съм дал от други гледни точки относно живота между смъртта и едно ново раждане, вие трябва да си представите, че докато човекът преминава през тези сфери, той навлиза в съвсем други световни условия. Когато например се пристъпи в слънчевата сфера и след това се напусне и се влезе в марсовата сфера, тогава човек не е напуснал напълно тази слънчева сфера, а Слънцето действа и по-нататък в тази отдалечена от Земята част на Космоса. В слънчевата сфера имаме работа с това, което е останало от човека като моралност и каквото е останало от него като негово здраве; останалото той е изоставил.
към текста >>
За да няма противоречия между това, което съм дал от други гледни точки относно
живот
а между смъртта и едно ново раждане, вие трябва да си представите, че докато човекът преминава през тези сфери, той навлиза в съвсем други световни условия.
В следващите лекции ще разгледаме една известна световно-историческа личност, която в течение на деветнадесето столетие преживя своята жизнена съдба по известен начин, поради това, че тя отчасти беше подготвена точно в сферите на Венера и Меркурий. Такива личности, които още в сферите на Венера и Меркурий започват да подготвят изграждането на кармата за следващия живот, често стават изключително значими личности в следващия си земен живот. Но за далеч по-голямата част от хората, главната част от това, което се изживява като карма в земния живот, се изработва в слънчевата сфера, където ние оставаме най-дълго време. Ние ще разгледаме също и детайлите. Днес аз първо искам да скицирам, как кармата постепенно се залага в различните сфери.
За да няма противоречия между това, което съм дал от други гледни точки относно живота между смъртта и едно ново раждане, вие трябва да си представите, че докато човекът преминава през тези сфери, той навлиза в съвсем други световни условия.
Когато например се пристъпи в слънчевата сфера и след това се напусне и се влезе в марсовата сфера, тогава човек не е напуснал напълно тази слънчева сфера, а Слънцето действа и по-нататък в тази отдалечена от Земята част на Космоса. В слънчевата сфера имаме работа с това, което е останало от човека като моралност и каквото е останало от него като негово здраве; останалото той е изоставил. Останалото е като един вид незавършеност в него; но всичко това, което е незавършеност, се допълва в слънчевата сфера. Там в слънчевата сфера ние изживяваме първо половината от нашето битие; там именно подготвяме това, което може да доведе до физическо реорганизиране на следващото човешко тяло. През втората половина от слънчевото съществуване, заедно със съществата Ексусиаи, Динамис, Кириотетес и заедно с човешките души, с които сме кармически свързани, ние се посвещаваме на изработването на моралното, което ще се прояви в нашия следващ живот - моралната част от кармата.
към текста >>
През втората половина от слънчевото съществуване, заедно със съществата Ексусиаи, Динамис, Кириотетес и заедно с човешките души, с които сме кармически свързани, ние се посвещаваме на изработването на моралното, което ще се прояви в нашия следващ
живот
- моралната част от кармата.
За да няма противоречия между това, което съм дал от други гледни точки относно живота между смъртта и едно ново раждане, вие трябва да си представите, че докато човекът преминава през тези сфери, той навлиза в съвсем други световни условия. Когато например се пристъпи в слънчевата сфера и след това се напусне и се влезе в марсовата сфера, тогава човек не е напуснал напълно тази слънчева сфера, а Слънцето действа и по-нататък в тази отдалечена от Земята част на Космоса. В слънчевата сфера имаме работа с това, което е останало от човека като моралност и каквото е останало от него като негово здраве; останалото той е изоставил. Останалото е като един вид незавършеност в него; но всичко това, което е незавършеност, се допълва в слънчевата сфера. Там в слънчевата сфера ние изживяваме първо половината от нашето битие; там именно подготвяме това, което може да доведе до физическо реорганизиране на следващото човешко тяло.
През втората половина от слънчевото съществуване, заедно със съществата Ексусиаи, Динамис, Кириотетес и заедно с човешките души, с които сме кармически свързани, ние се посвещаваме на изработването на моралното, което ще се прояви в нашия следващ живот - моралната част от кармата.
Тази морална част и духовната част на кармата, се изграждат например като особени заложби за това или онова именно в марсовата сфера, където пристъпваме след слънчевата сфера, както и в сферите на Юпитер и на Сатурн. И особеното е, че когато преминаваме през тези сфери, ние разбираме какво всъщност представляват физическите звезди.
към текста >>
Че първоначално нашият
живот
при това ретроспективно изживяване на една трета от земния ни
живот
изглежда различно от физическия
живот
, се дължи на това, че ни прониква лунната сфера с нейната субстанция.
И напускайки Земята при преминаването през портата на смъртта, ние все повече и повече навлизаме вътре в едно чисто духовно изживяване.
Че първоначално нашият живот при това ретроспективно изживяване на една трета от земния ни живот изглежда различно от физическия живот, се дължи на това, че ни прониква лунната сфера с нейната субстанция.
Това става по духовен начин. И между многото неща, които ще трябва да се случат в звездните сфери, е и изработването на кармата.
към текста >>
Човек разглежда онова, което е преживял от раждането си до смяната на зъбите, разглежда като една завършена сама по себе си поредица това, което е протекло между смяната на зъбите и половата зрялост; след това до двадесетте си години и т.н.. Но когато той се издига в своята концентрация, когато приложи по-нататък върху себе си методите за познанието на духовния свят, той успява не само да види това, което разглежда, но разглеждайки жизнената панорама, той успява първо да види това, което се е случило от раждането до седмата година, а след това този човешки
живот
изчезва, той вижда в известна степен през своя собствен
живот
.
За да могат тези неща да се изяснят едно друго, аз искам още да ви разкажа, как този, който днес преминава през науката на посвещението, идва до такива наблюдения. От известно време дори в публичните лекции аз често съм разказвал, как човекът се издига до истинското свръхсетивно познание, чрез методите, които намирате в моята книга «Как се постигат познания за висшите светове? ». Всичко, което в душата обикновено протича едно след друго, се намира там по едно и също време като могъща жизнена панорама, която човек наблюдава назад до раждането на неговия аз, като отделните жизнени периоди са отделени един от друг.
Човек разглежда онова, което е преживял от раждането си до смяната на зъбите, разглежда като една завършена сама по себе си поредица това, което е протекло между смяната на зъбите и половата зрялост; след това до двадесетте си години и т.н.. Но когато той се издига в своята концентрация, когато приложи по-нататък върху себе си методите за познанието на духовния свят, той успява не само да види това, което разглежда, но разглеждайки жизнената панорама, той успява първо да види това, което се е случило от раждането до седмата година, а след това този човешки живот изчезва, той вижда в известна степен през своя собствен живот.
И на мястото на неговия собствен живот от първите му детски години, от раждането до седмата година, когато се издигне до инспирацията и опразни съзнанието си, пред него се появява животът и творчеството на лунната сфера. Така че за нормалната съвременна инициация науката на посвещението допуска да се опознаят тайните на лунната сфера, когато с инспирираното познание се изтрие собствената жизнена панорама и се види, какво просветва там на мястото на онова, което се е случило през собствения му живот между раждането и седмата година.
към текста >>
И на мястото на неговия собствен
живот
от първите му детски години, от раждането до седмата година, когато се издигне до инспирацията и опразни съзнанието си, пред него се появява
живот
ът и творчеството на лунната сфера.
За да могат тези неща да се изяснят едно друго, аз искам още да ви разкажа, как този, който днес преминава през науката на посвещението, идва до такива наблюдения. От известно време дори в публичните лекции аз често съм разказвал, как човекът се издига до истинското свръхсетивно познание, чрез методите, които намирате в моята книга «Как се постигат познания за висшите светове? ». Всичко, което в душата обикновено протича едно след друго, се намира там по едно и също време като могъща жизнена панорама, която човек наблюдава назад до раждането на неговия аз, като отделните жизнени периоди са отделени един от друг. Човек разглежда онова, което е преживял от раждането си до смяната на зъбите, разглежда като една завършена сама по себе си поредица това, което е протекло между смяната на зъбите и половата зрялост; след това до двадесетте си години и т.н.. Но когато той се издига в своята концентрация, когато приложи по-нататък върху себе си методите за познанието на духовния свят, той успява не само да види това, което разглежда, но разглеждайки жизнената панорама, той успява първо да види това, което се е случило от раждането до седмата година, а след това този човешки живот изчезва, той вижда в известна степен през своя собствен живот.
И на мястото на неговия собствен живот от първите му детски години, от раждането до седмата година, когато се издигне до инспирацията и опразни съзнанието си, пред него се появява животът и творчеството на лунната сфера.
Така че за нормалната съвременна инициация науката на посвещението допуска да се опознаят тайните на лунната сфера, когато с инспирираното познание се изтрие собствената жизнена панорама и се види, какво просветва там на мястото на онова, което се е случило през собствения му живот между раждането и седмата година.
към текста >>
Така че за нормалната съвременна инициация науката на посвещението допуска да се опознаят тайните на лунната сфера, когато с инспирираното познание се изтрие собствената жизнена панорама и се види, какво просветва там на мястото на онова, което се е случило през собствения му
живот
между раждането и седмата година.
За да могат тези неща да се изяснят едно друго, аз искам още да ви разкажа, как този, който днес преминава през науката на посвещението, идва до такива наблюдения. От известно време дори в публичните лекции аз често съм разказвал, как човекът се издига до истинското свръхсетивно познание, чрез методите, които намирате в моята книга «Как се постигат познания за висшите светове? ». Всичко, което в душата обикновено протича едно след друго, се намира там по едно и също време като могъща жизнена панорама, която човек наблюдава назад до раждането на неговия аз, като отделните жизнени периоди са отделени един от друг. Човек разглежда онова, което е преживял от раждането си до смяната на зъбите, разглежда като една завършена сама по себе си поредица това, което е протекло между смяната на зъбите и половата зрялост; след това до двадесетте си години и т.н.. Но когато той се издига в своята концентрация, когато приложи по-нататък върху себе си методите за познанието на духовния свят, той успява не само да види това, което разглежда, но разглеждайки жизнената панорама, той успява първо да види това, което се е случило от раждането до седмата година, а след това този човешки живот изчезва, той вижда в известна степен през своя собствен живот. И на мястото на неговия собствен живот от първите му детски години, от раждането до седмата година, когато се издигне до инспирацията и опразни съзнанието си, пред него се появява животът и творчеството на лунната сфера.
Така че за нормалната съвременна инициация науката на посвещението допуска да се опознаят тайните на лунната сфера, когато с инспирираното познание се изтрие собствената жизнена панорама и се види, какво просветва там на мястото на онова, което се е случило през собствения му живот между раждането и седмата година.
към текста >>
Погледне ли се тогава назад
живот
а, които е протекъл между седмата и четиринадесетата година и остави ли се той да изчезне чрез инспирираното познание, на негово място се появява сферата на Меркурий.
Погледне ли се тогава назад живота, които е протекъл между седмата и четиринадесетата година и остави ли се той да изчезне чрез инспирираното познание, на негово място се появява сферата на Меркурий.
Всичко е свързано със самата човешка същност. Човекът е свързан с целия Всемир. Научи ли се той наистина сам да се познава, открие ли се сам в самия себе си, той се научава да познава целия Всемир. И аз ви моля да се съобразите с едно нещо. Човек наистина получава голям респект пред старата инстинктивна инициационна наука.
към текста >>
Но когато разгледаме
живот
а непредубедено, ние започваме да изпитваме уважение и почит пред това, което е направила старата инициационна наука.
И аз ви моля да се съобразите с едно нещо. Човек наистина получава голям респект пред старата инстинктивна инициационна наука. Тя е дала правилни имена на нещата, които и до днес са ни останали. Ако дори и малко неща биха получили днес имената си, то би настъпил хаос. Защото с днешното разбиране и знание не могат да се дадат никакви правилни имена.
Но когато разгледаме живота непредубедено, ние започваме да изпитваме уважение и почит пред това, което е направила старата инициационна наука.
От своя инстинкт тя още знаеше това, което днес може да се установи чрез всевъзможни статистики: Например, че в ранното си детство човекът всъщност получава детски болести, той се разболява лесно и лесно умира, а след половата си зрялост също така е предразположен да боледува. Най-здравата жизнена възраст са годините между седмата и четиринадесетата година, когато смъртността е най-малка. Тогава въздейства меркуриевата сфера. Древните мъдреци са знаели това и днес, когато чрез днешната инициационна наука се проникне в тайните на битието, то отново се открива. Тогава на човек му се приисква да коленичи пред това, което може да се появи пред него от пра свещените традиции на човечеството.
към текста >>
Човекът става полово зрял,
живот
ът продължава.
И когато се погледне към това, което човекът изживява между четиринадесетата си и двадесет и първата година, и когато това изживяване се разтвори в инспирираното познание, тогава се навлиза в тайните на сферата на Венера. Отново се вижда, как чудесно е действала древната инициационна наука.
Човекът става полово зрял, животът продължава.
Той преминава в онази жизнена епоха, където се разкриват венерините тайни, когато се наблюдава чрез инициационната наука. Всички онези неща, които могат да се опишат по този начин, както направих аз сега, са част от истинското човешко самопознание, от задълбоченото човешко самопознание, което се поражда по този начин.
към текста >>
И когато се погледне към времето между двадесет и първата и четиридесет и втората година от човешкия
живот
, и собственото имагинативно изживяване се изтрие чрез инспиративното познание, тогава се навлиза в тайните на слънчевата сфера и, както вече многократно казах в досегашните разглеждания, при ретроспективното наблюдение на времето между двадесет и първата и четиридесет и втората година от
живот
а си човекът може да изживее слънчевите тайни чрез едно задълбочено самопознание.
И когато се погледне към времето между двадесет и първата и четиридесет и втората година от човешкия живот, и собственото имагинативно изживяване се изтрие чрез инспиративното познание, тогава се навлиза в тайните на слънчевата сфера и, както вече многократно казах в досегашните разглеждания, при ретроспективното наблюдение на времето между двадесет и първата и четиридесет и втората година от живота си човекът може да изживее слънчевите тайни чрез едно задълбочено самопознание.
За да се достигне до слънчевото познание, трябва да се разгледа три пъти по-дълга жизнена епоха, от тази за другите небесни тела от нашата планетна система. А сега вземете реално конкретното. Аз бях ви споменал, как една световно историческа личност изработи своята карма предимно в сферата на Меркурий и на Венера. Сега можете да видите, как се изследва това. Човек достига дотам да погледне ретроспективно назад в собствения си живот в жизнената епоха между седмата и четиринадесетата си година, след това между четиринадесетата и двадесет и първата си година, след което той премахва в инспирация имагинативното си изживяване и тогава може да погледне в сферите на Меркурий и на Венера.
към текста >>
Човек достига дотам да погледне ретроспективно назад в собствения си
живот
в жизнената епоха между седмата и четиринадесетата си година, след това между четиринадесетата и двадесет и първата си година, след което той премахва в инспирация имагинативното си изживяване и тогава може да погледне в сферите на Меркурий и на Венера.
И когато се погледне към времето между двадесет и първата и четиридесет и втората година от човешкия живот, и собственото имагинативно изживяване се изтрие чрез инспиративното познание, тогава се навлиза в тайните на слънчевата сфера и, както вече многократно казах в досегашните разглеждания, при ретроспективното наблюдение на времето между двадесет и първата и четиридесет и втората година от живота си човекът може да изживее слънчевите тайни чрез едно задълбочено самопознание. За да се достигне до слънчевото познание, трябва да се разгледа три пъти по-дълга жизнена епоха, от тази за другите небесни тела от нашата планетна система. А сега вземете реално конкретното. Аз бях ви споменал, как една световно историческа личност изработи своята карма предимно в сферата на Меркурий и на Венера. Сега можете да видите, как се изследва това.
Човек достига дотам да погледне ретроспективно назад в собствения си живот в жизнената епоха между седмата и четиринадесетата си година, след това между четиринадесетата и двадесет и първата си година, след което той премахва в инспирация имагинативното си изживяване и тогава може да погледне в сферите на Меркурий и на Венера.
Чрез това поглеждане се вижда, как една такава индивидуалност работи заедно с другите същества на висшите йерархии и с другите човешки души, и как чрез това се изгражда нейното земно въплъщение, въплъщението през деветнадесети век.
към текста >>
Трябва да се премине четиридесет и деветата година от
живот
а, за да може да се изтрие имагинативното изживяване на тази епоха от
живот
а и да се навлезе в тайните на марсовата сфера.
Трябва да се премине четиридесет и деветата година от живота, за да може да се изтрие имагинативното изживяване на тази епоха от живота и да се навлезе в тайните на марсовата сфера.
Когато човек е иницииран след петдесет и шестата си година, той може да погледне назад и в един друг период, в периода между четиридесет и деветата година и петдесет и шестата година от живота, в периода когато се изработва кармата на Юпитер. И сега виждате цялата взаимовръзка на тези неща. Едва при ретроспективното наблюдение на жизнената епоха между петдесет и шестата и шестдесет и третата година от живота може да се разгледа цялата взаимовръзка и да се говори, изхождайки от вътрешно познание, защото там може да се хвърли поглед върху извънредно особената сфера на Сатурн. Защото кармата на някои хора, изработена на Сатурн, по особен начин поставя хората в света. Но за да може да се прозре тази взаимовръзка с инициационната наука - разбира се, това може вече да се разбере чрез обясненията, - но за да се прозре самостоятелно и да се прецени цялата взаимовръзка, човек трябва сам да е достигнал шестдесет и три години.
към текста >>
Когато човек е иницииран след петдесет и шестата си година, той може да погледне назад и в един друг период, в периода между четиридесет и деветата година и петдесет и шестата година от
живот
а, в периода когато се изработва кармата на Юпитер.
Трябва да се премине четиридесет и деветата година от живота, за да може да се изтрие имагинативното изживяване на тази епоха от живота и да се навлезе в тайните на марсовата сфера.
Когато човек е иницииран след петдесет и шестата си година, той може да погледне назад и в един друг период, в периода между четиридесет и деветата година и петдесет и шестата година от живота, в периода когато се изработва кармата на Юпитер.
И сега виждате цялата взаимовръзка на тези неща. Едва при ретроспективното наблюдение на жизнената епоха между петдесет и шестата и шестдесет и третата година от живота може да се разгледа цялата взаимовръзка и да се говори, изхождайки от вътрешно познание, защото там може да се хвърли поглед върху извънредно особената сфера на Сатурн. Защото кармата на някои хора, изработена на Сатурн, по особен начин поставя хората в света. Но за да може да се прозре тази взаимовръзка с инициационната наука - разбира се, това може вече да се разбере чрез обясненията, - но за да се прозре самостоятелно и да се прецени цялата взаимовръзка, човек трябва сам да е достигнал шестдесет и три години. Това означава, че ако например, в определен земен живот един човек, за който ще ви разкажа, се ражда като велик поет, чрез своите способности, чрез своето творчество той изживява особено това в неговата карма, което е могло да се изработи в сатурновата сфера.
към текста >>
Едва при ретроспективното наблюдение на жизнената епоха между петдесет и шестата и шестдесет и третата година от
живот
а може да се разгледа цялата взаимовръзка и да се говори, изхождайки от вътрешно познание, защото там може да се хвърли поглед върху извънредно особената сфера на Сатурн.
Трябва да се премине четиридесет и деветата година от живота, за да може да се изтрие имагинативното изживяване на тази епоха от живота и да се навлезе в тайните на марсовата сфера. Когато човек е иницииран след петдесет и шестата си година, той може да погледне назад и в един друг период, в периода между четиридесет и деветата година и петдесет и шестата година от живота, в периода когато се изработва кармата на Юпитер. И сега виждате цялата взаимовръзка на тези неща.
Едва при ретроспективното наблюдение на жизнената епоха между петдесет и шестата и шестдесет и третата година от живота може да се разгледа цялата взаимовръзка и да се говори, изхождайки от вътрешно познание, защото там може да се хвърли поглед върху извънредно особената сфера на Сатурн.
Защото кармата на някои хора, изработена на Сатурн, по особен начин поставя хората в света. Но за да може да се прозре тази взаимовръзка с инициационната наука - разбира се, това може вече да се разбере чрез обясненията, - но за да се прозре самостоятелно и да се прецени цялата взаимовръзка, човек трябва сам да е достигнал шестдесет и три години. Това означава, че ако например, в определен земен живот един човек, за който ще ви разкажа, се ражда като велик поет, чрез своите способности, чрез своето творчество той изживява особено това в неговата карма, което е могло да се изработи в сатурновата сфера.
към текста >>
Това означава, че ако например, в определен земен
живот
един човек, за който ще ви разкажа, се ражда като велик поет, чрез своите способности, чрез своето творчество той изживява особено това в неговата карма, което е могло да се изработи в сатурновата сфера.
Когато човек е иницииран след петдесет и шестата си година, той може да погледне назад и в един друг период, в периода между четиридесет и деветата година и петдесет и шестата година от живота, в периода когато се изработва кармата на Юпитер. И сега виждате цялата взаимовръзка на тези неща. Едва при ретроспективното наблюдение на жизнената епоха между петдесет и шестата и шестдесет и третата година от живота може да се разгледа цялата взаимовръзка и да се говори, изхождайки от вътрешно познание, защото там може да се хвърли поглед върху извънредно особената сфера на Сатурн. Защото кармата на някои хора, изработена на Сатурн, по особен начин поставя хората в света. Но за да може да се прозре тази взаимовръзка с инициационната наука - разбира се, това може вече да се разбере чрез обясненията, - но за да се прозре самостоятелно и да се прецени цялата взаимовръзка, човек трябва сам да е достигнал шестдесет и три години.
Това означава, че ако например, в определен земен живот един човек, за който ще ви разкажа, се ражда като велик поет, чрез своите способности, чрез своето творчество той изживява особено това в неговата карма, което е могло да се изработи в сатурновата сфера.
към текста >>
И отново само чрез антропософията ще се появи нещо, което в истинските духовни взаимовръзки ще покаже, как този човешки
живот
тук на Земята се изгражда закономерно в хода на съдбата.
Така бива да кажем: - Погледнем ли нагоре към планетната система, включваща Слънцето - ние можем да погледнем и към останалите звезди, защото останалото звездно небе също се намира във взаимни връзки с хората, за това още ще говорим, - погледнем ли нагоре, между всичко останало ние гледаме изграждащата се от Космоса човешка карма. - Тази Луна, тази Венера, този Юпитер, наистина не са само това, което описва физическата астрономия. В тях, в техните констелации, в техните взаимни отношения, в техния блясък и в цялото тяхно битие, ние виждаме твореца на човешката съдба, на човешкия часовник, в който можем да прочетем нашата съдба. Тя всъщност се излъчва надолу от небесните констелации. Това се е знаело някога в старата инстинктивна мистерийна мъдрост, но тази древна астрология, която е чисто духовно научна, която работеше, познавайки духовните основи на битието, е достигнала до нашето съвремие в една дилетантска и изопачена форма.
И отново само чрез антропософията ще се появи нещо, което в истинските духовни взаимовръзки ще покаже, как този човешки живот тук на Земята се изгражда закономерно в хода на съдбата.
към текста >>
И така, един единствен човешки
живот
с неговата съдба се представя толкова богат, колкото тази книжка, от момента, когато се надмогнат тридесет и четирите букви и се разбере вътре целият «Фауст».
Когато някой вижда по друг начин, понеже може да изгради взаимовръзката между тези букви, тя му разкрива този чудесен Гьотев «Фауст», а някой, който си няма понятие от четене, някой неграмотен, би могъл ужасно да се ядоса и да каже: - Тук идва някой си и иска да прочете всичко възможно от този «Фауст», започва с «Изучавах аз, о... ». Той е един голям глупак! - И въпреки всичко целият «Фауст» се състои само от тези букви. Виждате ли, както обикновено се разглежда една човешка карма, една единствена човешка съдба, се виждат само букви. В момента, когато човек започне да чете, вижда вътре Ангели, Архангели, Архаи и техните взаимни действия.
И така, един единствен човешки живот с неговата съдба се представя толкова богат, колкото тази книжка, от момента, когато се надмогнат тридесет и четирите букви и се разбере вътре целият «Фауст».
Така невероятно по-богато става това, което преминава от чисто земна гледна точка, от космическо невежество, към истинското знание, когато се прозре в онова, което представлява дадена съдба, когато се разбере, че буквите там са знаци за делата на съществата от висшите йерархии.
към текста >>
Карма, като съдбовно изграждане на човешкия
живот
, е нещо така невероятно велико, така царствено за този, който го прозира, че просто чрез това, че той разбира, как кармата се отнася към Всемира, към духовния Космос, той израства по един напълно различен чувствен и душевен начин, а не само до едно теоретично знание.
Карма, като съдбовно изграждане на човешкия живот, е нещо така невероятно велико, така царствено за този, който го прозира, че просто чрез това, че той разбира, как кармата се отнася към Всемира, към духовния Космос, той израства по един напълно различен чувствен и душевен начин, а не само до едно теоретично знание.
И всичко, което човек придобие чрез антропософията, не би трябвало да бъде само събиране на теоретични знания, а би трябвало постепенно да въздейства върху изграждането на начина ни на мислене и чувстване, като все по-дълбоко извежда нашата душевност от земното чувстване на дъждовния червей, към чувстването подходящо за духовните светове. Защото ние хората не принадлежим само на Земята, ние принадлежим на духовните светове. В това, което на Земята е затворено вътре в нашата кожа, се намират взаимодействията на времето, което ние прекарваме между смъртта и едно ново раждане. Вътре в това, което представлява човешката кожа, под определена форма винаги се съдържат всички световни тайни. Човешкото самопознание в никакъв случай не е тази тривиална дума, която често се споменава, не е и нещо сантиментално.
към текста >>
25.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 9. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Зад съдбата на един човек ние наистина можем да съзрем
живот
а и творчеството на по-висши светове с техните същества.
Разбирането за това, което стои в основата на кармата и до което стигнахме вчера, може още съществено да бъде задълбочено. Ние видяхме, как зад това, което наричаме човешка съдба, стоят цели светове, в сравнение с които това, което обикновено се възприема от човешката съдба, изглежда като познаването на буквите, принадлежащи към един език и съдържанието на едно произведение, например като Гьотевия «Фауст», което се разкрива с помощта на различните комбинации от тези букви.
Зад съдбата на един човек ние наистина можем да съзрем живота и творчеството на по-висши светове с техните същества.
Но това познание може още да бъде задълбочено. Ние вече споменахме, че когато човекът премине през това, което нарекохме лунната сфера, той живее заедно с намиращите се в тази сфера пра учители на човечеството. През целия си живот между смъртта и едно ново раждане той живее с онези човешки души, които също са минали през портата на смъртта - именно с онези човешки души, с които по някакъв начин той е свързан кармически. Но човекът живее в лунната сфера и със съществата, които ние наричаме Ангели, Архангели, Архаи и когато премине през следващите сфери, там той живее заедно с все по-висши същества. Не е съвсем правилно така да разграничаваме, че да свързваме определена сфера с точно определена йерархия.
към текста >>
През целия си
живот
между смъртта и едно ново раждане той живее с онези човешки души, които също са минали през портата на смъртта - именно с онези човешки души, с които по някакъв начин той е свързан кармически.
Разбирането за това, което стои в основата на кармата и до което стигнахме вчера, може още съществено да бъде задълбочено. Ние видяхме, как зад това, което наричаме човешка съдба, стоят цели светове, в сравнение с които това, което обикновено се възприема от човешката съдба, изглежда като познаването на буквите, принадлежащи към един език и съдържанието на едно произведение, например като Гьотевия «Фауст», което се разкрива с помощта на различните комбинации от тези букви. Зад съдбата на един човек ние наистина можем да съзрем живота и творчеството на по-висши светове с техните същества. Но това познание може още да бъде задълбочено. Ние вече споменахме, че когато човекът премине през това, което нарекохме лунната сфера, той живее заедно с намиращите се в тази сфера пра учители на човечеството.
През целия си живот между смъртта и едно ново раждане той живее с онези човешки души, които също са минали през портата на смъртта - именно с онези човешки души, с които по някакъв начин той е свързан кармически.
Но човекът живее в лунната сфера и със съществата, които ние наричаме Ангели, Архангели, Архаи и когато премине през следващите сфери, там той живее заедно с все по-висши същества. Не е съвсем правилно така да разграничаваме, че да свързваме определена сфера с точно определена йерархия. В действителност това не е така. Но общо взето можем да кажем, че преди да пристъпим в слънчевата сфера с нас се срещат Архаи, Архангели и Ангели, че след това в живота ни между смъртта и едно ново раждане ние имаме работа със съществата от йерархията на Ексусиаи, Динамис, Кириотетес и постепенно, когато влизаме в сферата на Марс и на Юпитер, ние се намираме всред Престоли, Херувими и Серафими. Една определена йерархия не е напълно свързана с дадена планета, с дадена планетна сфера.
към текста >>
Но общо взето можем да кажем, че преди да пристъпим в слънчевата сфера с нас се срещат Архаи, Архангели и Ангели, че след това в
живот
а ни между смъртта и едно ново раждане ние имаме работа със съществата от йерархията на Ексусиаи, Динамис, Кириотетес и постепенно, когато влизаме в сферата на Марс и на Юпитер, ние се намираме всред Престоли, Херувими и Серафими.
Ние вече споменахме, че когато човекът премине през това, което нарекохме лунната сфера, той живее заедно с намиращите се в тази сфера пра учители на човечеството. През целия си живот между смъртта и едно ново раждане той живее с онези човешки души, които също са минали през портата на смъртта - именно с онези човешки души, с които по някакъв начин той е свързан кармически. Но човекът живее в лунната сфера и със съществата, които ние наричаме Ангели, Архангели, Архаи и когато премине през следващите сфери, там той живее заедно с все по-висши същества. Не е съвсем правилно така да разграничаваме, че да свързваме определена сфера с точно определена йерархия. В действителност това не е така.
Но общо взето можем да кажем, че преди да пристъпим в слънчевата сфера с нас се срещат Архаи, Архангели и Ангели, че след това в живота ни между смъртта и едно ново раждане ние имаме работа със съществата от йерархията на Ексусиаи, Динамис, Кириотетес и постепенно, когато влизаме в сферата на Марс и на Юпитер, ние се намираме всред Престоли, Херувими и Серафими.
Една определена йерархия не е напълно свързана с дадена планета, с дадена планетна сфера. Но когато разглеждаме подробностите на кармичните взаимоотношения, пред нас застава нещо, което също е много важно.
към текста >>
Вие ще запитате: - Не ни ли стига преживяването на земното тук на Земята, че трябва да го съзерцаваме и през целия ни
живот
между смъртта и новото раждане в известна степен като едно подсетивно небе.- Когато човек иска да разбере това, трябва да има нещо друго предвид.
Ние трябва да си изградим съвсем определена представа, която може би първоначално ще ни изглежда особена, когато изхождаме от навиците в мисленето и в чувстването, които сме усвоили тук на Земята. Когато като хора се намираме на Земята и сме потопени в земното битие, ние мислим, че земното се намира непосредствено около нас, върху повърхността на Земята, под нея, малко над нея в обкръжението и с едно определено усещане ние повдигаме поглед нагоре, когато искаме да прозрем свръхсетивното. Тогава в нашата душевност ние чувстваме свръхсетивното като нещо, което се намира над нас. Особеното, което обаче е истина, е, че когато самите ние се намираме в онези сфери, към които от Земята поглеждаме нагоре като към свръхсетивни сфери, тогава имаме точно обратното. От онези свръхсетивни светове ние гледаме надолу към земното и в известен смисъл по времето на цялото наше пребиваване там между смъртта и едно ново раждане ние гледаме надолу към земното.
Вие ще запитате: - Не ни ли стига преживяването на земното тук на Земята, че трябва да го съзерцаваме и през целия ни живот между смъртта и новото раждане в известна степен като едно подсетивно небе.- Когато човек иска да разбере това, трябва да има нещо друго предвид.
Това, което виждаме тук на Земята, когато се намираме в кожата на нашето физическо тяло през живота ни между раждането и смъртта, което виждаме около нас в мировите ширини, наистина е великолепно, прекрасно, то изпълва и въздига душата нагоре, или ни довежда до трагични, изпълнени със страдание и болка ситуации; това е пълнокръвен богат живот. И стоейки тук на Земята, човек лесно би си казал, че насреща на красотата и величието на всичко това, - именно звездното небе, което по такъв начин той може да наблюдава като свой външен свят, - намиращото се вътре в нашата кожа през живота ни като физически хора между раждането и смъртта тук на Земята е нещо незначително. Но това не е така за възгледите, които имаме, между смъртта и едно ново раждане. Всичко, което тук на Земята сме имали като наш външен свят там става наш вътрешен свят. Ние постепенно се разширяваме в мировите сфери.
към текста >>
Това, което виждаме тук на Земята, когато се намираме в кожата на нашето физическо тяло през
живот
а ни между раждането и смъртта, което виждаме около нас в мировите ширини, наистина е великолепно, прекрасно, то изпълва и въздига душата нагоре, или ни довежда до трагични, изпълнени със страдание и болка ситуации; това е пълнокръвен богат
живот
.
Когато като хора се намираме на Земята и сме потопени в земното битие, ние мислим, че земното се намира непосредствено около нас, върху повърхността на Земята, под нея, малко над нея в обкръжението и с едно определено усещане ние повдигаме поглед нагоре, когато искаме да прозрем свръхсетивното. Тогава в нашата душевност ние чувстваме свръхсетивното като нещо, което се намира над нас. Особеното, което обаче е истина, е, че когато самите ние се намираме в онези сфери, към които от Земята поглеждаме нагоре като към свръхсетивни сфери, тогава имаме точно обратното. От онези свръхсетивни светове ние гледаме надолу към земното и в известен смисъл по времето на цялото наше пребиваване там между смъртта и едно ново раждане ние гледаме надолу към земното. Вие ще запитате: - Не ни ли стига преживяването на земното тук на Земята, че трябва да го съзерцаваме и през целия ни живот между смъртта и новото раждане в известна степен като едно подсетивно небе.- Когато човек иска да разбере това, трябва да има нещо друго предвид.
Това, което виждаме тук на Земята, когато се намираме в кожата на нашето физическо тяло през живота ни между раждането и смъртта, което виждаме около нас в мировите ширини, наистина е великолепно, прекрасно, то изпълва и въздига душата нагоре, или ни довежда до трагични, изпълнени със страдание и болка ситуации; това е пълнокръвен богат живот.
И стоейки тук на Земята, човек лесно би си казал, че насреща на красотата и величието на всичко това, - именно звездното небе, което по такъв начин той може да наблюдава като свой външен свят, - намиращото се вътре в нашата кожа през живота ни като физически хора между раждането и смъртта тук на Земята е нещо незначително. Но това не е така за възгледите, които имаме, между смъртта и едно ново раждане. Всичко, което тук на Земята сме имали като наш външен свят там става наш вътрешен свят. Ние постепенно се разширяваме в мировите сфери. Това, което възприемаме като самите нас, то става все по-голямо и по-голямо.
към текста >>
И стоейки тук на Земята, човек лесно би си казал, че насреща на красотата и величието на всичко това, - именно звездното небе, което по такъв начин той може да наблюдава като свой външен свят, - намиращото се вътре в нашата кожа през
живот
а ни като физически хора между раждането и смъртта тук на Земята е нещо незначително.
Тогава в нашата душевност ние чувстваме свръхсетивното като нещо, което се намира над нас. Особеното, което обаче е истина, е, че когато самите ние се намираме в онези сфери, към които от Земята поглеждаме нагоре като към свръхсетивни сфери, тогава имаме точно обратното. От онези свръхсетивни светове ние гледаме надолу към земното и в известен смисъл по времето на цялото наше пребиваване там между смъртта и едно ново раждане ние гледаме надолу към земното. Вие ще запитате: - Не ни ли стига преживяването на земното тук на Земята, че трябва да го съзерцаваме и през целия ни живот между смъртта и новото раждане в известна степен като едно подсетивно небе.- Когато човек иска да разбере това, трябва да има нещо друго предвид. Това, което виждаме тук на Земята, когато се намираме в кожата на нашето физическо тяло през живота ни между раждането и смъртта, което виждаме около нас в мировите ширини, наистина е великолепно, прекрасно, то изпълва и въздига душата нагоре, или ни довежда до трагични, изпълнени със страдание и болка ситуации; това е пълнокръвен богат живот.
И стоейки тук на Земята, човек лесно би си казал, че насреща на красотата и величието на всичко това, - именно звездното небе, което по такъв начин той може да наблюдава като свой външен свят, - намиращото се вътре в нашата кожа през живота ни като физически хора между раждането и смъртта тук на Земята е нещо незначително.
Но това не е така за възгледите, които имаме, между смъртта и едно ново раждане. Всичко, което тук на Земята сме имали като наш външен свят там става наш вътрешен свят. Ние постепенно се разширяваме в мировите сфери. Това, което възприемаме като самите нас, то става все по-голямо и по-голямо. И ако по земен начин искаме да кажем какво изживяваме там, би трябвало да кажем следното:
към текста >>
И това, което ние изработваме задружно с висшите йерархии за следващия ни земен
живот
, който следва след
живот
а ни между смъртта и едно ново раждане, това трябва да се вмести в човешкото устройство, това трябва да стане душевно-духовна същност, която прониква и оживява човешкото устройство.
Но броенето в духовния свят всъщност няма смисъл. Там числото не представлява нищо особено, там всичко е повече или по-малко единство, и онова различаване, което трябва да правим между нещата, когато те се броят, където едното трябва да бъде до другото, то не съществува във физическия свят. За духовния свят някои неща трябва да се описват съвсем различно, отколкото за физическо-сетивния свят. И всичко, което тук във физическото е човешката вътрешност, от гледната точка на духовния свят то изглежда съвсем различно, отколкото се представя тук. Прекрасно и величествено е човешкото устройство, прекрасен и величествен изглежда небесният свод, погледнат от Земята.
И това, което ние изработваме задружно с висшите йерархии за следващия ни земен живот, който следва след живота ни между смъртта и едно ново раждане, това трябва да се вмести в човешкото устройство, това трябва да стане душевно-духовна същност, която прониква и оживява човешкото устройство.
Защото, как се развива този човешки живот тук на Земята?
към текста >>
Защото, как се развива този човешки
живот
тук на Земята?
Там числото не представлява нищо особено, там всичко е повече или по-малко единство, и онова различаване, което трябва да правим между нещата, когато те се броят, където едното трябва да бъде до другото, то не съществува във физическия свят. За духовния свят някои неща трябва да се описват съвсем различно, отколкото за физическо-сетивния свят. И всичко, което тук във физическото е човешката вътрешност, от гледната точка на духовния свят то изглежда съвсем различно, отколкото се представя тук. Прекрасно и величествено е човешкото устройство, прекрасен и величествен изглежда небесният свод, погледнат от Земята. И това, което ние изработваме задружно с висшите йерархии за следващия ни земен живот, който следва след живота ни между смъртта и едно ново раждане, това трябва да се вмести в човешкото устройство, това трябва да стане душевно-духовна същност, която прониква и оживява човешкото устройство.
Защото, как се развива този човешки живот тук на Земята?
към текста >>
В предишни земни
живот
и тя също е била тук, така да се каже, тя е вярна.
Виждате ли, наистина е така: Аз съм имал удоволствието да говоря пред някои от вас тук във Вроцлав. Приятелите са седяли пред мен на столовете. Но от тази физическа материя, която се намираше тогава върху столовете, не е останало нищо. Всичко е било изхвърлено и заместено с друга физическа материя, а това, което е останало, е душевно-духовната индивидуалност. Тя е налице в предземното битие, преди да се роди тук.
В предишни земни животи тя също е била тук, така да се каже, тя е вярна.
Но субстанцията на физическото тяло, която някога седеше на столовете, одавна е отвята на различни посоки в света.
към текста >>
Истинските тайни, дълбоките всеобхватни тайни, според които се изгражда човешкият организъм като прекрасно копие на външното небесно мироздание, трябва да изучим в неговата най-дълбока същност през
живот
а ни между смъртта и едно ново раждане.
Въз основа на този модел нашата духовно-душевна индивидуалност бавно формира второто тяло, което съществува от смяната на зъбите до половата зрялост и тогава то отново се отхвърля. Тогава се изгражда третото тяло. Но фактът, че наследените качества и свойства в действителност остават, се дължи на това, че ние изграждаме нашето второ тяло според наследения модел. Това, което по-късно сме изградили по подобие на модела, ние го организираме в съответствие с онова, което сме придобили в предземното ни битие като едно несъзнателно изкуство да формираме човешкия организъм възоснова на неговите тайни. За нищо друго не ни служи първото тяло до смяната на зъбите, освен възоснова на нашата карма да се направим подобни на родителите си.
Истинските тайни, дълбоките всеобхватни тайни, според които се изгражда човешкият организъм като прекрасно копие на външното небесно мироздание, трябва да изучим в неговата най-дълбока същност през живота ни между смъртта и едно ново раждане.
И там трябва да се учим да живеем ретроспективно, след като е изминала половината от слънчевото ни битие. Ние трябва да се се научим да се вживеем във втората половина от него, през която сме подтикнати да изградим двигателните сили на нашата карма. Там, през живота между смъртта и едно ново раждане, отново съзерцаваме чудните процеси, които протичат между нас и съществата на висшите йерархии.
към текста >>
Там, през
живот
а между смъртта и едно ново раждане, отново съзерцаваме чудните процеси, които протичат между нас и съществата на висшите йерархии.
Това, което по-късно сме изградили по подобие на модела, ние го организираме в съответствие с онова, което сме придобили в предземното ни битие като едно несъзнателно изкуство да формираме човешкия организъм възоснова на неговите тайни. За нищо друго не ни служи първото тяло до смяната на зъбите, освен възоснова на нашата карма да се направим подобни на родителите си. Истинските тайни, дълбоките всеобхватни тайни, според които се изгражда човешкият организъм като прекрасно копие на външното небесно мироздание, трябва да изучим в неговата най-дълбока същност през живота ни между смъртта и едно ново раждане. И там трябва да се учим да живеем ретроспективно, след като е изминала половината от слънчевото ни битие. Ние трябва да се се научим да се вживеем във втората половина от него, през която сме подтикнати да изградим двигателните сили на нашата карма.
Там, през живота между смъртта и едно ново раждане, отново съзерцаваме чудните процеси, които протичат между нас и съществата на висшите йерархии.
към текста >>
Както тук на Земята ние влизаме във взаимоотношения с минерали, растения,
живот
ни и с другите хора, така между смъртта и новото раждане ние общуваме по описания начин не с минерали, а с други човешки души и вместо с минерали, растения и
живот
ни - с Архаи, Архангели, Ангели, като заедно с тях изграждаме нашата карма.
Както тук на Земята ние влизаме във взаимоотношения с минерали, растения, животни и с другите хора, така между смъртта и новото раждане ние общуваме по описания начин не с минерали, а с други човешки души и вместо с минерали, растения и животни - с Архаи, Архангели, Ангели, като заедно с тях изграждаме нашата карма.
И през цялото това време ние поглеждаме с копнеж надолу към земното, в което трябва да изживеем нашата карма, като към нещо, към което са отправени всички наши душевни сили, всички наши копнежи, също както тук на Земята с копнеж в душата поглеждаме нагоре към небето. И когато се изкачваме в лунната, меркуриевата и венерината сфера, ние се врастваме в съществата от йерархията на Архаи, Архангели и Ангели. В тяхно лице ние имаме съдиите над нашите добри и зли дела, и в този смисъл, в който ви говорих през миналата лекция, също и над нашето осакатяване. Защото чрез злото ние се осакатяваме душевно-духовно. Там ние имаме тези, които оценяват, там първоначално заставаме вътре всред космическата преценка.
към текста >>
Това е картината, която се получава в света от това, което сме били в предишния ни земен
живот
в доброто и в злото.
Те затова имат своя висш ранг в духовния Космос, защото духовно са най-могъщите не само в духовното изживяване, а понеже след това във физическото те осъществяват духовно това, което сами изживяват в духовните светове. Когато сме между смъртта и новото раждане и както описах, с копнеж поглеждаме към Земята, осзънавайки, че гледаме към земното, тогава ние всъщност виждаме какво е особеното, което заедно изживяват Серафими, Херувими и Престоли. Ние поглеждаме надолу, виждаме събития, които ни показват взаимните действия между Серафими, Херувими и Престоли, действия, които дълбоко ни разтърсват. Ние постепенно се научаваме да разбираме тези действия, тези действия, които се разиграват между Серафими и Серафими, между Херувими и Херувими, Престоли и Престоли, между Серафими и Престоли, Престоли и Херувими и т.н.. Там те извършват нещо, нещо справедливо изравняващо, за което, когато постепенно се научим да го разбираме, ние имаме чувството, че ни засяга. Какво е то?
Това е картината, която се получава в света от това, което сме били в предишния ни земен живот в доброто и в злото.
Доброто трябва да има добри последици, злото - зли. Серафими, Херувими и Престоли изграждат последиците на това, кето ние сме посяли между нас на Земята. Злите дела, които сме извършили имат зли последици в космическото. Ние наблюдаваме Серафими, Херувими и Престоли в действията им, които са породени от нашите зли дела. И ние се учим постепенно да разпознаваме, че в развитието на света това, което се случва между Серафими, Херувими и Престоли, е небесното изживяване на нашата карма, преди ние да можем да я преживеем на Земята.
към текста >>
Разтърсването се засилва чрез това, че с цялата сила, която можем да имаме в духовния ни
живот
между смъртта и едно ново раждане, ние си казваме: - Това, което Херувими, Серафими и Престоли изживяват в тяхното божествено съществуване, намира своето правилно изравняване, когато в следващия ни земен
живот
се изживява от самите нас.
Доброто трябва да има добри последици, злото - зли. Серафими, Херувими и Престоли изграждат последиците на това, кето ние сме посяли между нас на Земята. Злите дела, които сме извършили имат зли последици в космическото. Ние наблюдаваме Серафими, Херувими и Престоли в действията им, които са породени от нашите зли дела. И ние се учим постепенно да разпознаваме, че в развитието на света това, което се случва между Серафими, Херувими и Престоли, е небесното изживяване на нашата карма, преди ние да можем да я преживеем на Земята.
Разтърсването се засилва чрез това, че с цялата сила, която можем да имаме в духовния ни живот между смъртта и едно ново раждане, ние си казваме: - Това, което Херувими, Серафими и Престоли изживяват в тяхното божествено съществуване, намира своето правилно изравняване, когато в следващия ни земен живот се изживява от самите нас.
към текста >>
Така в божествения пример ние изживяваме това, което трябва да се случи в нашия
живот
.
Те го изживяват в сферата на духовното; след това то се осъществява тук, в сферата на сетивно-физическото. Също и това, което ние изживяваме като наша карма, това Серафими, Херувими и Престоли предварително изживяват в тяхното божествено битие и с това създават сумата на силите, които формират нашата карма. Така ние изживяваме съществуването в планетните сфери, така изживяваме това, което се случва на Меркурий като преценка най-напред на Архаи, Архангели и Ангели. Но и там се намесват Серафими, Херувими и Престоли, за да изживеят предварително пред нас нашата карма. И така в самите нас ние чувстваме с какво сме задлъжняли пред света чрез нашите предишни дела.
Така в божествения пример ние изживяваме това, което трябва да се случи в нашия живот.
Това е едно сложно изживяване, но едно такова, което лежи в основата на земния живот изцяло като надземен живот. И когато получим представа за това, колко богат и разнообразен е този живот между смъртта и новото раждане, и когато прибавим това съдържание към съдържанието на земния живот, едва тогава получаваме една важаща, една действителна представа за това, което всъщност се случва в света чрез хората, на хората и в хората. И нашето човешко самопознание по правилен начин се задълбочава, одушевява и одухотворява. И едва когато в течение на земния човешки живот разглеждаме случващото се така, че да прозрем причините му в духовния свят, чак тогава разглеждаме този живот в неговата истина.
към текста >>
Това е едно сложно изживяване, но едно такова, което лежи в основата на земния
живот
изцяло като надземен
живот
.
Също и това, което ние изживяваме като наша карма, това Серафими, Херувими и Престоли предварително изживяват в тяхното божествено битие и с това създават сумата на силите, които формират нашата карма. Така ние изживяваме съществуването в планетните сфери, така изживяваме това, което се случва на Меркурий като преценка най-напред на Архаи, Архангели и Ангели. Но и там се намесват Серафими, Херувими и Престоли, за да изживеят предварително пред нас нашата карма. И така в самите нас ние чувстваме с какво сме задлъжняли пред света чрез нашите предишни дела. Така в божествения пример ние изживяваме това, което трябва да се случи в нашия живот.
Това е едно сложно изживяване, но едно такова, което лежи в основата на земния живот изцяло като надземен живот.
И когато получим представа за това, колко богат и разнообразен е този живот между смъртта и новото раждане, и когато прибавим това съдържание към съдържанието на земния живот, едва тогава получаваме една важаща, една действителна представа за това, което всъщност се случва в света чрез хората, на хората и в хората. И нашето човешко самопознание по правилен начин се задълбочава, одушевява и одухотворява. И едва когато в течение на земния човешки живот разглеждаме случващото се така, че да прозрем причините му в духовния свят, чак тогава разглеждаме този живот в неговата истина.
към текста >>
И когато получим представа за това, колко богат и разнообразен е този
живот
между смъртта и новото раждане, и когато прибавим това съдържание към съдържанието на земния
живот
, едва тогава получаваме една важаща, една действителна представа за това, което всъщност се случва в света чрез хората, на хората и в хората.
Така ние изживяваме съществуването в планетните сфери, така изживяваме това, което се случва на Меркурий като преценка най-напред на Архаи, Архангели и Ангели. Но и там се намесват Серафими, Херувими и Престоли, за да изживеят предварително пред нас нашата карма. И така в самите нас ние чувстваме с какво сме задлъжняли пред света чрез нашите предишни дела. Така в божествения пример ние изживяваме това, което трябва да се случи в нашия живот. Това е едно сложно изживяване, но едно такова, което лежи в основата на земния живот изцяло като надземен живот.
И когато получим представа за това, колко богат и разнообразен е този живот между смъртта и новото раждане, и когато прибавим това съдържание към съдържанието на земния живот, едва тогава получаваме една важаща, една действителна представа за това, което всъщност се случва в света чрез хората, на хората и в хората.
И нашето човешко самопознание по правилен начин се задълбочава, одушевява и одухотворява. И едва когато в течение на земния човешки живот разглеждаме случващото се така, че да прозрем причините му в духовния свят, чак тогава разглеждаме този живот в неговата истина.
към текста >>
И едва когато в течение на земния човешки
живот
разглеждаме случващото се така, че да прозрем причините му в духовния свят, чак тогава разглеждаме този
живот
в неговата истина.
И така в самите нас ние чувстваме с какво сме задлъжняли пред света чрез нашите предишни дела. Така в божествения пример ние изживяваме това, което трябва да се случи в нашия живот. Това е едно сложно изживяване, но едно такова, което лежи в основата на земния живот изцяло като надземен живот. И когато получим представа за това, колко богат и разнообразен е този живот между смъртта и новото раждане, и когато прибавим това съдържание към съдържанието на земния живот, едва тогава получаваме една важаща, една действителна представа за това, което всъщност се случва в света чрез хората, на хората и в хората. И нашето човешко самопознание по правилен начин се задълбочава, одушевява и одухотворява.
И едва когато в течение на земния човешки живот разглеждаме случващото се така, че да прозрем причините му в духовния свят, чак тогава разглеждаме този живот в неговата истина.
към текста >>
От способностите, от делата на хората, от мислите, от чувствата на хората се състои и историческият човешки
живот
в течение на времето.
Тук на Земята виждаме да се появяват чрез раждането различни хора. Те първо са деца, порастват, радват се на съдбата, творят, работят, имат различни способности.
От способностите, от делата на хората, от мислите, от чувствата на хората се състои и историческият човешки живот в течение на времето.
Но всичките хора, които така пристъпват в даден земен живот, протичащ между раждането и смъртта, всички тези хора са прекарали предишни земни животи, в които са преживели земното по различен от сега начин, изграждали са земното по друг начин. Във всички следващи земни животи се проявяват въздействията на миналите земни животи. Но ние можем да разберем цялата тази взаимовръзка, само когато погледнем в жизнените епохи между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Но всичките хора, които така пристъпват в даден земен
живот
, протичащ между раждането и смъртта, всички тези хора са прекарали предишни земни
живот
и, в които са преживели земното по различен от сега начин, изграждали са земното по друг начин.
Тук на Земята виждаме да се появяват чрез раждането различни хора. Те първо са деца, порастват, радват се на съдбата, творят, работят, имат различни способности. От способностите, от делата на хората, от мислите, от чувствата на хората се състои и историческият човешки живот в течение на времето.
Но всичките хора, които така пристъпват в даден земен живот, протичащ между раждането и смъртта, всички тези хора са прекарали предишни земни животи, в които са преживели земното по различен от сега начин, изграждали са земното по друг начин.
Във всички следващи земни животи се проявяват въздействията на миналите земни животи. Но ние можем да разберем цялата тази взаимовръзка, само когато погледнем в жизнените епохи между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Във всички следващи земни
живот
и се проявяват въздействията на миналите земни
живот
и.
Тук на Земята виждаме да се появяват чрез раждането различни хора. Те първо са деца, порастват, радват се на съдбата, творят, работят, имат различни способности. От способностите, от делата на хората, от мислите, от чувствата на хората се състои и историческият човешки живот в течение на времето. Но всичките хора, които така пристъпват в даден земен живот, протичащ между раждането и смъртта, всички тези хора са прекарали предишни земни животи, в които са преживели земното по различен от сега начин, изграждали са земното по друг начин.
Във всички следващи земни животи се проявяват въздействията на миналите земни животи.
Но ние можем да разберем цялата тази взаимовръзка, само когато погледнем в жизнените епохи между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Тогава ще дойдем също и до едно правилно разбиране на историческия
живот
.
Тогава ще дойдем също и до едно правилно разбиране на историческия живот.
Защото тогава всичко веднага ще изглежда за нас така, че ние ще си кажем - Това, което се появява в една земна епоха, се свързва с една предишна земна епоха. Но как това, което се случва в предишни земни епохи прониква в по-късните? - Историците дълго време описваха така, че те просто отбелязваха следващите едно след друго събития в историята. Така изобщо не може да се разбере, как по-късното следва предишното. Тогава се появиха някои и казаха: - В историята действат идеи и тези идеи се осъществяват.
към текста >>
Това, което те сами вършат, е последица от това, което са направили през предишни
живот
и.
Всичко това е плуване на повърхността. В действителност случилото се през предишните исторически епохи, се пренася в следващите епохи чрез самите хора. Хората, които седят тук, са живели в предишни исторически епохи.
Това, което те сами вършат, е последица от това, което са направили през предишни животи.
Така е с всичко дребно и с всичко велико, което става в историята. Предишното се пренася в по-късното чрез самите човешки души. Човешкото схващане за живота се задълбочава чрез това, че човекът може да се смята като носител на историческите събития. Той може да бъде разглеждан така, но само когато при разглеждането на човешкия живот се започне с това, което между смъртта и едно ново раждане се случва в звездните сфери чрез съществата на висшите йерархии, действащи заедно с хората.
към текста >>
Човешкото схващане за
живот
а се задълбочава чрез това, че човекът може да се смята като носител на историческите събития.
В действителност случилото се през предишните исторически епохи, се пренася в следващите епохи чрез самите хора. Хората, които седят тук, са живели в предишни исторически епохи. Това, което те сами вършат, е последица от това, което са направили през предишни животи. Така е с всичко дребно и с всичко велико, което става в историята. Предишното се пренася в по-късното чрез самите човешки души.
Човешкото схващане за живота се задълбочава чрез това, че човекът може да се смята като носител на историческите събития.
Той може да бъде разглеждан така, но само когато при разглеждането на човешкия живот се започне с това, което между смъртта и едно ново раждане се случва в звездните сфери чрез съществата на висшите йерархии, действащи заедно с хората.
към текста >>
Той може да бъде разглеждан така, но само когато при разглеждането на човешкия
живот
се започне с това, което между смъртта и едно ново раждане се случва в звездните сфери чрез съществата на висшите йерархии, действащи заедно с хората.
Хората, които седят тук, са живели в предишни исторически епохи. Това, което те сами вършат, е последица от това, което са направили през предишни животи. Така е с всичко дребно и с всичко велико, което става в историята. Предишното се пренася в по-късното чрез самите човешки души. Човешкото схващане за живота се задълбочава чрез това, че човекът може да се смята като носител на историческите събития.
Той може да бъде разглеждан така, но само когато при разглеждането на човешкия живот се започне с това, което между смъртта и едно ново раждане се случва в звездните сфери чрез съществата на висшите йерархии, действащи заедно с хората.
към текста >>
Понеже в нейното земно въплъщение в Индия тази индивидуалност имаше слаби очи - когато се разглеждат кармическите взаимовръзки, трябва да се обърне внимание на детайлите, - повече или по-малко тя гледаше на
живот
а повърхностно.
Нека да дадем един пример. В едно сравнително ранно време, времето, което е последвано от основаването на християнството, един посветен беше въплътен в Ориента, в Индия.
Понеже в нейното земно въплъщение в Индия тази индивидуалност имаше слаби очи - когато се разглеждат кармическите взаимовръзки, трябва да се обърне внимание на детайлите, - повече или по-малко тя гледаше на живота повърхностно.
Тя имаше мистичното индийско схващане за живота и след това премина през други въплъщения, които бяха по-незначителни. По-късно обаче тя мина през един живот между смъртта и едно ново раждане, където всичко, което тази индивидуалност беше натрупала в душата си при индийското повърхностно изживяване, се доизработи в меркуриевата сфера, отчасти в сферата на Венера и в марсовата сфера. Там тази индивидуалност действаше заедно със съществата на висшите йерархии, за да формира това по известен начин. Кармата на хората се изгражда характерно предимно в една звездна сфера. Но тук се получи, че чрез тези взаимни действия върху формирането на вътрешните способности, върху кармическото преобразуване на способностите, които веднъж бяха произлезли от един живот в Индия, при тази индивидуалност почти равностойно работиха съществата от сферата на Меркурий, Венера и Марс.
към текста >>
Тя имаше мистичното индийско схващане за
живот
а и след това премина през други въплъщения, които бяха по-незначителни.
Нека да дадем един пример. В едно сравнително ранно време, времето, което е последвано от основаването на християнството, един посветен беше въплътен в Ориента, в Индия. Понеже в нейното земно въплъщение в Индия тази индивидуалност имаше слаби очи - когато се разглеждат кармическите взаимовръзки, трябва да се обърне внимание на детайлите, - повече или по-малко тя гледаше на живота повърхностно.
Тя имаше мистичното индийско схващане за живота и след това премина през други въплъщения, които бяха по-незначителни.
По-късно обаче тя мина през един живот между смъртта и едно ново раждане, където всичко, което тази индивидуалност беше натрупала в душата си при индийското повърхностно изживяване, се доизработи в меркуриевата сфера, отчасти в сферата на Венера и в марсовата сфера. Там тази индивидуалност действаше заедно със съществата на висшите йерархии, за да формира това по известен начин. Кармата на хората се изгражда характерно предимно в една звездна сфера. Но тук се получи, че чрез тези взаимни действия върху формирането на вътрешните способности, върху кармическото преобразуване на способностите, които веднъж бяха произлезли от един живот в Индия, при тази индивидуалност почти равностойно работиха съществата от сферата на Меркурий, Венера и Марс. Тази индивидуалност се роди през деветнадесето столетие като личността Хайнрих Хайне[2].
към текста >>
По-късно обаче тя мина през един
живот
между смъртта и едно ново раждане, където всичко, което тази индивидуалност беше натрупала в душата си при индийското повърхностно изживяване, се доизработи в меркуриевата сфера, отчасти в сферата на Венера и в марсовата сфера.
Нека да дадем един пример. В едно сравнително ранно време, времето, което е последвано от основаването на християнството, един посветен беше въплътен в Ориента, в Индия. Понеже в нейното земно въплъщение в Индия тази индивидуалност имаше слаби очи - когато се разглеждат кармическите взаимовръзки, трябва да се обърне внимание на детайлите, - повече или по-малко тя гледаше на живота повърхностно. Тя имаше мистичното индийско схващане за живота и след това премина през други въплъщения, които бяха по-незначителни.
По-късно обаче тя мина през един живот между смъртта и едно ново раждане, където всичко, което тази индивидуалност беше натрупала в душата си при индийското повърхностно изживяване, се доизработи в меркуриевата сфера, отчасти в сферата на Венера и в марсовата сфера.
Там тази индивидуалност действаше заедно със съществата на висшите йерархии, за да формира това по известен начин. Кармата на хората се изгражда характерно предимно в една звездна сфера. Но тук се получи, че чрез тези взаимни действия върху формирането на вътрешните способности, върху кармическото преобразуване на способностите, които веднъж бяха произлезли от един живот в Индия, при тази индивидуалност почти равностойно работиха съществата от сферата на Меркурий, Венера и Марс. Тази индивидуалност се роди през деветнадесето столетие като личността Хайнрих Хайне[2].
към текста >>
Но тук се получи, че чрез тези взаимни действия върху формирането на вътрешните способности, върху кармическото преобразуване на способностите, които веднъж бяха произлезли от един
живот
в Индия, при тази индивидуалност почти равностойно работиха съществата от сферата на Меркурий, Венера и Марс.
Понеже в нейното земно въплъщение в Индия тази индивидуалност имаше слаби очи - когато се разглеждат кармическите взаимовръзки, трябва да се обърне внимание на детайлите, - повече или по-малко тя гледаше на живота повърхностно. Тя имаше мистичното индийско схващане за живота и след това премина през други въплъщения, които бяха по-незначителни. По-късно обаче тя мина през един живот между смъртта и едно ново раждане, където всичко, което тази индивидуалност беше натрупала в душата си при индийското повърхностно изживяване, се доизработи в меркуриевата сфера, отчасти в сферата на Венера и в марсовата сфера. Там тази индивидуалност действаше заедно със съществата на висшите йерархии, за да формира това по известен начин. Кармата на хората се изгражда характерно предимно в една звездна сфера.
Но тук се получи, че чрез тези взаимни действия върху формирането на вътрешните способности, върху кармическото преобразуване на способностите, които веднъж бяха произлезли от един живот в Индия, при тази индивидуалност почти равностойно работиха съществата от сферата на Меркурий, Венера и Марс.
Тази индивидуалност се роди през деветнадесето столетие като личността Хайнрих Хайне[2].
към текста >>
Нека разгледаме един такъв пример, който беше изведен на повърхността от дълбините на духовния
живот
чрез особено съвестно духовно изследване.
Нека разгледаме един такъв пример, който беше изведен на повърхността от дълбините на духовния живот чрез особено съвестно духовно изследване.
Скованият повърхностен филистър би казал: - Така се изгубва цялата прелест на личността; аз искам да я имам с нейните елементарни свойства. - Скованият филистър може да го каже, той има и своето човешко право, и дори според своята карма има право да си бъде скован филистър. Но той достига само до известен градус на истината. Разгледат ли се фактите задълбочено, на дневна светлина излиза задкулисната истина. И тогава би трябвало да кажем: - Животът, също и животът на отделния човек не става по-беден в своето значение, а безкрайно по-богат, когато се разгледат неговите основи, когато наистина се вижда да проблясва от този проблематичен, фрагментарен живот на Хайне от деветнадесето столетие онова, което някога е било една индийска инкарнация и което е преминало тогава в сферата на Меркурий, Венера и Марс през всичките въздействия, като следствия от едно предишно съществуване.
към текста >>
И тогава би трябвало да кажем: -
Живот
ът, също и
живот
ът на отделния човек не става по-беден в своето значение, а безкрайно по-богат, когато се разгледат неговите основи, когато наистина се вижда да проблясва от този проблематичен, фрагментарен
живот
на Хайне от деветнадесето столетие онова, което някога е било една индийска инкарнация и което е преминало тогава в сферата на Меркурий, Венера и Марс през всичките въздействия, като следствия от едно предишно съществуване.
Нека разгледаме един такъв пример, който беше изведен на повърхността от дълбините на духовния живот чрез особено съвестно духовно изследване. Скованият повърхностен филистър би казал: - Така се изгубва цялата прелест на личността; аз искам да я имам с нейните елементарни свойства. - Скованият филистър може да го каже, той има и своето човешко право, и дори според своята карма има право да си бъде скован филистър. Но той достига само до известен градус на истината. Разгледат ли се фактите задълбочено, на дневна светлина излиза задкулисната истина.
И тогава би трябвало да кажем: - Животът, също и животът на отделния човек не става по-беден в своето значение, а безкрайно по-богат, когато се разгледат неговите основи, когато наистина се вижда да проблясва от този проблематичен, фрагментарен живот на Хайне от деветнадесето столетие онова, което някога е било една индийска инкарнация и което е преминало тогава в сферата на Меркурий, Венера и Марс през всичките въздействия, като следствия от едно предишно съществуване.
В сферата на Марс е било изградено едно агресивно усещане относно следващото земно съществуване, това, което е било придобито в един предишен земен живот се е развило в известен агресивен смисъл като особена способност. В сферата на Меркурий, където душата може да си усвои - понеже такава способност кармически се изгражда особено в меркуриевото битие - едно прелитане над чувства и понятия, и в сферата на Венера, където от своя страна е могло да се прибави известна духовна еротика в човешките представни сили.
към текста >>
В сферата на Марс е било изградено едно агресивно усещане относно следващото земно съществуване, това, което е било придобито в един предишен земен
живот
се е развило в известен агресивен смисъл като особена способност.
Скованият повърхностен филистър би казал: - Така се изгубва цялата прелест на личността; аз искам да я имам с нейните елементарни свойства. - Скованият филистър може да го каже, той има и своето човешко право, и дори според своята карма има право да си бъде скован филистър. Но той достига само до известен градус на истината. Разгледат ли се фактите задълбочено, на дневна светлина излиза задкулисната истина. И тогава би трябвало да кажем: - Животът, също и животът на отделния човек не става по-беден в своето значение, а безкрайно по-богат, когато се разгледат неговите основи, когато наистина се вижда да проблясва от този проблематичен, фрагментарен живот на Хайне от деветнадесето столетие онова, което някога е било една индийска инкарнация и което е преминало тогава в сферата на Меркурий, Венера и Марс през всичките въздействия, като следствия от едно предишно съществуване.
В сферата на Марс е било изградено едно агресивно усещане относно следващото земно съществуване, това, което е било придобито в един предишен земен живот се е развило в известен агресивен смисъл като особена способност.
В сферата на Меркурий, където душата може да си усвои - понеже такава способност кармически се изгражда особено в меркуриевото битие - едно прелитане над чувства и понятия, и в сферата на Венера, където от своя страна е могло да се прибави известна духовна еротика в човешките представни сили.
към текста >>
Следователно, когато така разглеждаме един човешки
живот
, ние същевременно виждаме и в мировото битие, и това, което така виждаме в човека, наистина не е по-бедно от това, което имаме в така нареченото непосредствено елементарно разглеждане, което е само едно филистерско разглеждане.
Следователно, когато така разглеждаме един човешки живот, ние същевременно виждаме и в мировото битие, и това, което така виждаме в човека, наистина не е по-бедно от това, което имаме в така нареченото непосредствено елементарно разглеждане, което е само едно филистерско разглеждане.
Наистина е така, че виждаме, как предишните исторически събития се пренасят в бъдещето и посредник са звездните светове с техните същества. Едва чрез това историята става действителност, иначе тя си остава само букви - тридесет и две букви. Тогава обаче ние започваме да четем в историята, когато видим, как зад отделните човешки съдби стоят цели божествени светове, стоят дела, само че разпростиращи се още по-грандиозно и мощно от историческите събития на човечеството, където ние винаги намираме вплетени отделните човешки съдби.
към текста >>
Тази индивидуалност продължи развитието си през
живот
а между смъртта и едно ново раждане и то особено в обществото на съществата, които имаха общо с марсовото битие.
Нека да вземем един друг пример. Една индивидуалност, която за тогавашното време беше придобила стабилно образование през времето, когато на Земята през Северна Африка към Испания се разпространява Исляма. В Северна Африка имаше още училища, подобни на училището, в което се беше образовал свети Августин[3]; но това беше в едно по-късно време, когато училището вече беше станало декадентно. Тази личност учеше много неща, които бяха характерни за тези училища, където се съдържаше още много от старите мистерии, но то беше стигнало вече до упадък. След това тази индивидуалност беше достигнала Испания и там се свърза не с новата, а със старата юдейска кабалистика, прие много от ранната, не от късната кабалистика и стана един дух, който изпълни душата си с манихейско-кабалистични знания.
Тази индивидуалност продължи развитието си през живота между смъртта и едно ново раждане и то особено в обществото на съществата, които имаха общо с марсовото битие.
В марсовата сфера тя си усвои известен агресивен характер, но освен този агресивен характер, също и лекота езиково да третира всички възможни проблеми, които се съдържаха в душата й от нейните предишни земни животи. С тези качества тя се роди през осемнадесето столетие като Волтер.
към текста >>
В марсовата сфера тя си усвои известен агресивен характер, но освен този агресивен характер, също и лекота езиково да третира всички възможни проблеми, които се съдържаха в душата й от нейните предишни земни
живот
и.
Една индивидуалност, която за тогавашното време беше придобила стабилно образование през времето, когато на Земята през Северна Африка към Испания се разпространява Исляма. В Северна Африка имаше още училища, подобни на училището, в което се беше образовал свети Августин[3]; но това беше в едно по-късно време, когато училището вече беше станало декадентно. Тази личност учеше много неща, които бяха характерни за тези училища, където се съдържаше още много от старите мистерии, но то беше стигнало вече до упадък. След това тази индивидуалност беше достигнала Испания и там се свърза не с новата, а със старата юдейска кабалистика, прие много от ранната, не от късната кабалистика и стана един дух, който изпълни душата си с манихейско-кабалистични знания. Тази индивидуалност продължи развитието си през живота между смъртта и едно ново раждане и то особено в обществото на съществата, които имаха общо с марсовото битие.
В марсовата сфера тя си усвои известен агресивен характер, но освен този агресивен характер, също и лекота езиково да третира всички възможни проблеми, които се съдържаха в душата й от нейните предишни земни животи.
С тези качества тя се роди през осемнадесето столетие като Волтер.
към текста >>
Виждате ли, да се знае, че Волтеровото битие води назад до събития, които дори са подобни на тези на Августин през неговата младост, подобни са на късните кабалистични опитности с цялата ирония, която се намираше в пра кабалистиката, да се знае, че всичко това е налице, така да се разглеждат взаимните връзки и същевременно чрез свързването на двата земни
живот
а отново да се погледне в това, което лежи между тях в
живот
а между смъртта и новото раждане - едва това прави света цялостен, едва това води до действителността.
Виждате ли, да се знае, че Волтеровото битие води назад до събития, които дори са подобни на тези на Августин през неговата младост, подобни са на късните кабалистични опитности с цялата ирония, която се намираше в пра кабалистиката, да се знае, че всичко това е налице, така да се разглеждат взаимните връзки и същевременно чрез свързването на двата земни живота отново да се погледне в това, което лежи между тях в живота между смъртта и новото раждане - едва това прави света цялостен, едва това води до действителността.
Когато разглеждаме земните животи в тяхното редуване, ние първо имаме нещо напълно несвързано. Не се вижда как единият прониква в другия. Но те също са само фрагменти. Не се разглежда това, което лежи помежду им, но действителността обхваща всичко заедно. И наистина е така, че реалността се достига, само когато се разглежда не само природата, но също и човешката същност с нейните духовни основи.
към текста >>
Когато разглеждаме земните
живот
и в тяхното редуване, ние първо имаме нещо напълно несвързано.
Виждате ли, да се знае, че Волтеровото битие води назад до събития, които дори са подобни на тези на Августин през неговата младост, подобни са на късните кабалистични опитности с цялата ирония, която се намираше в пра кабалистиката, да се знае, че всичко това е налице, така да се разглеждат взаимните връзки и същевременно чрез свързването на двата земни живота отново да се погледне в това, което лежи между тях в живота между смъртта и новото раждане - едва това прави света цялостен, едва това води до действителността.
Когато разглеждаме земните животи в тяхното редуване, ние първо имаме нещо напълно несвързано.
Не се вижда как единият прониква в другия. Но те също са само фрагменти. Не се разглежда това, което лежи помежду им, но действителността обхваща всичко заедно. И наистина е така, че реалността се достига, само когато се разглежда не само природата, но също и човешката същност с нейните духовни основи.
към текста >>
Защото ако от една страна се каже, че за по-късния земен
живот
в марсовата сфера се залага агресивен характер, способност за умело боравене с говора, убедителност в речите, то това е само едната страна.
Ако може да се погледне това, което лежи между смъртта и новото раждане, то точно чрез това може да стане ясно, колко разнообразен и многостранен е светът.
Защото ако от една страна се каже, че за по-късния земен живот в марсовата сфера се залага агресивен характер, способност за умело боравене с говора, убедителност в речите, то това е само едната страна.
И други неща се залагат в марсовото съществуване. И така е също например при Юпитер. Сферата на Юпитер и нейните същества може да се съзерцава, когато с инициационното познание се погледне назад периода между четиридест и деветата и петдесет и шестата година от човешкия живот и същевременно се изстрие самонаблюдението. От това, което става на Юпитер, човек може да бъде разтърсен, понеже тези юпитерови същества са съвсем различни от хората. Нека вземем само едно качество на човека, което повече или по-малко се среща често.
към текста >>
Сферата на Юпитер и нейните същества може да се съзерцава, когато с инициационното познание се погледне назад периода между четиридест и деветата и петдесет и шестата година от човешкия
живот
и същевременно се изстрие самонаблюдението.
Ако може да се погледне това, което лежи между смъртта и новото раждане, то точно чрез това може да стане ясно, колко разнообразен и многостранен е светът. Защото ако от една страна се каже, че за по-късния земен живот в марсовата сфера се залага агресивен характер, способност за умело боравене с говора, убедителност в речите, то това е само едната страна. И други неща се залагат в марсовото съществуване. И така е също например при Юпитер.
Сферата на Юпитер и нейните същества може да се съзерцава, когато с инициационното познание се погледне назад периода между четиридест и деветата и петдесет и шестата година от човешкия живот и същевременно се изстрие самонаблюдението.
От това, което става на Юпитер, човек може да бъде разтърсен, понеже тези юпитерови същества са съвсем различни от хората. Нека вземем само едно качество на човека, което повече или по-малко се среща често. Да вземем мъдростта. Хората казват: - Ние сме умни. - Но колко трудно човек постига мъдростта!
към текста >>
Каквото един човек е прекарал в един предишен земен
живот
, се оформя кармически чрез силите на мъдростта, на саморазбиращата се мъдрост.
Всичко на Юпитер е проникнато и изпълнено с мъдрост, както тук на Земята всичко е изпълнено с въздух. Там мъдростта е субстанциална, тя протича на Юпитер подобно на вятъра и се носи наоколо, събира се като мъгла и се издига нагоре. Това обаче отново са същества, които се издигат от една мъгла от мъдрост. Вътре предимно живеят Херувимите, които в тази взаимовръзка заедно с хората формират човешката карма. Но вътре има и други импулси, и това важи безусловно.
Каквото един човек е прекарал в един предишен земен живот, се оформя кармически чрез силите на мъдростта, на саморазбиращата се мъдрост.
След това той слиза на Земята и носи отпечатък, получен от това, че той оформя като саморазбираща се мъдрост изживяното по-рано на Земята и тя се проявява по различни начини. И за това ще дам пример.
към текста >>
Тази индивидуалност не преминава след това през други инкарнации както онази другата индивидуалност, която имаше междинни инкарнации и след като изживява
живот
а си между смъртта и едно ново раждане, тя първо се ражда като мъж в Гърция, а после като жена.
Чрез техните описания обаче не се научава нищо друго, освен имена. Но индивидуалността, за която разказвам, живееше вътре в макар и западналите мистерии. За нея един бог Таотл, Кветцалкоатл, беше нещо живо. В действителност това бяха магьоснически, живи същества. И там в западналите мистерии на Кветцалкоатл по това време тя се вживя в едно напълно суеверно магическо съдържание, в такова същество като Тетцкатлипока - Тетцкатлипока е бил един вид змийски бог, с когото е било възможно човек да се чувства астрално свързан - и за нея то е станало интензивно живо.
Тази индивидуалност не преминава след това през други инкарнации както онази другата индивидуалност, която имаше междинни инкарнации и след като изживява живота си между смъртта и едно ново раждане, тя първо се ражда като мъж в Гърция, а после като жена.
Тази индивидуалност, която живя като мъж всред мексиканските мистерии, през живота между смъртта и новото раждане премина през сферата на мъдростта на Юпитер и се роди през осемнадесето, деветнадесето столетие. Индивидуалността, която живя в Гърция, също мина през юпитеровата сфера, както може да се мине, когато човек е бил скулптор и същевременно по гръцки начин беше изживял този ваятелски начин на мислене и представи, който наистина беше жив през онова време. Тази пластичност, която в Гърция можеше да се изживее при извайването на човешката фигура в юпитеровата сфера на мъдростта, където цялата тази мъдрост беше субстанциална, тя се преобрази в творческо обхващане на целия свят, след това с нейната изразена чрез Юпитер гръцка насоченост се роди в едно човешко тяло като Гьоте.
към текста >>
Тази индивидуалност, която живя като мъж всред мексиканските мистерии, през
живот
а между смъртта и новото раждане премина през сферата на мъдростта на Юпитер и се роди през осемнадесето, деветнадесето столетие.
Но индивидуалността, за която разказвам, живееше вътре в макар и западналите мистерии. За нея един бог Таотл, Кветцалкоатл, беше нещо живо. В действителност това бяха магьоснически, живи същества. И там в западналите мистерии на Кветцалкоатл по това време тя се вживя в едно напълно суеверно магическо съдържание, в такова същество като Тетцкатлипока - Тетцкатлипока е бил един вид змийски бог, с когото е било възможно човек да се чувства астрално свързан - и за нея то е станало интензивно живо. Тази индивидуалност не преминава след това през други инкарнации както онази другата индивидуалност, която имаше междинни инкарнации и след като изживява живота си между смъртта и едно ново раждане, тя първо се ражда като мъж в Гърция, а после като жена.
Тази индивидуалност, която живя като мъж всред мексиканските мистерии, през живота между смъртта и новото раждане премина през сферата на мъдростта на Юпитер и се роди през осемнадесето, деветнадесето столетие.
Индивидуалността, която живя в Гърция, също мина през юпитеровата сфера, както може да се мине, когато човек е бил скулптор и същевременно по гръцки начин беше изживял този ваятелски начин на мислене и представи, който наистина беше жив през онова време. Тази пластичност, която в Гърция можеше да се изживее при извайването на човешката фигура в юпитеровата сфера на мъдростта, където цялата тази мъдрост беше субстанциална, тя се преобрази в творческо обхващане на целия свят, след това с нейната изразена чрез Юпитер гръцка насоченост се роди в едно човешко тяло като Гьоте.
към текста >>
Но в сферата на Юпитер не е могло да се породи същото от един земен
живот
, изживян в Гърция както описах, и от един земен
живот
, преминал в Мексико така, както описах.
Другата индивидуалност също премина през сферата на Юпитер; в нея също се преобрази това, което тя е могла да научи в мексиканските мистерии.
Но в сферата на Юпитер не е могло да се породи същото от един земен живот, изживян в Гърция както описах, и от един земен живот, преминал в Мексико така, както описах.
И двамата са преминали през юпитеровата сфера на мъдростта, но от двата живота е станало това, което е могло да бъде оформено съответно на творческите сили от предишния живот. Индивидуалността, която беше преминала през мексиканските мистерии, премина през юпитеровата сфера и отново беше родена като Елифас Леви. Тук имате магически ритуални действия, магически култове, преобразени по един забележителен начин в мъдрост. Това е една малоценна юпитерова карма, но въпреки това извънредно умна и мъдра. Тук се вижда, как действат заедно това, което човекът е узнал в земния живот и това, което става между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
И двамата са преминали през юпитеровата сфера на мъдростта, но от двата
живот
а е станало това, което е могло да бъде оформено съответно на творческите сили от предишния
живот
.
Другата индивидуалност също премина през сферата на Юпитер; в нея също се преобрази това, което тя е могла да научи в мексиканските мистерии. Но в сферата на Юпитер не е могло да се породи същото от един земен живот, изживян в Гърция както описах, и от един земен живот, преминал в Мексико така, както описах.
И двамата са преминали през юпитеровата сфера на мъдростта, но от двата живота е станало това, което е могло да бъде оформено съответно на творческите сили от предишния живот.
Индивидуалността, която беше преминала през мексиканските мистерии, премина през юпитеровата сфера и отново беше родена като Елифас Леви. Тук имате магически ритуални действия, магически култове, преобразени по един забележителен начин в мъдрост. Това е една малоценна юпитерова карма, но въпреки това извънредно умна и мъдра. Тук се вижда, как действат заедно това, което човекът е узнал в земния живот и това, което става между смъртта и едно ново раждане. Наистина по-късният живот се изгражда според предишния, но в същата сфера в кармата може да се преобрази по разнообразен начин това, което един човек е прекарал в даден земен живот.
към текста >>
Тук се вижда, как действат заедно това, което човекът е узнал в земния
живот
и това, което става между смъртта и едно ново раждане.
Но в сферата на Юпитер не е могло да се породи същото от един земен живот, изживян в Гърция както описах, и от един земен живот, преминал в Мексико така, както описах. И двамата са преминали през юпитеровата сфера на мъдростта, но от двата живота е станало това, което е могло да бъде оформено съответно на творческите сили от предишния живот. Индивидуалността, която беше преминала през мексиканските мистерии, премина през юпитеровата сфера и отново беше родена като Елифас Леви. Тук имате магически ритуални действия, магически култове, преобразени по един забележителен начин в мъдрост. Това е една малоценна юпитерова карма, но въпреки това извънредно умна и мъдра.
Тук се вижда, как действат заедно това, което човекът е узнал в земния живот и това, което става между смъртта и едно ново раждане.
Наистина по-късният живот се изгражда според предишния, но в същата сфера в кармата може да се преобрази по разнообразен начин това, което един човек е прекарал в даден земен живот. Едва когато така се разгледа изграждането на човешкия живот в кармически смисъл, този човешки живот истински се задълбочава. Тогава той бива обогатен; едва тогава той се появява в цялата своя действителност; едва тогава се опознава в действителност човека и човешкия живот.
към текста >>
Наистина по-късният
живот
се изгражда според предишния, но в същата сфера в кармата може да се преобрази по разнообразен начин това, което един човек е прекарал в даден земен
живот
.
И двамата са преминали през юпитеровата сфера на мъдростта, но от двата живота е станало това, което е могло да бъде оформено съответно на творческите сили от предишния живот. Индивидуалността, която беше преминала през мексиканските мистерии, премина през юпитеровата сфера и отново беше родена като Елифас Леви. Тук имате магически ритуални действия, магически култове, преобразени по един забележителен начин в мъдрост. Това е една малоценна юпитерова карма, но въпреки това извънредно умна и мъдра. Тук се вижда, как действат заедно това, което човекът е узнал в земния живот и това, което става между смъртта и едно ново раждане.
Наистина по-късният живот се изгражда според предишния, но в същата сфера в кармата може да се преобрази по разнообразен начин това, което един човек е прекарал в даден земен живот.
Едва когато така се разгледа изграждането на човешкия живот в кармически смисъл, този човешки живот истински се задълбочава. Тогава той бива обогатен; едва тогава той се появява в цялата своя действителност; едва тогава се опознава в действителност човека и човешкия живот.
към текста >>
Едва когато така се разгледа изграждането на човешкия
живот
в кармически смисъл, този човешки
живот
истински се задълбочава.
Индивидуалността, която беше преминала през мексиканските мистерии, премина през юпитеровата сфера и отново беше родена като Елифас Леви. Тук имате магически ритуални действия, магически култове, преобразени по един забележителен начин в мъдрост. Това е една малоценна юпитерова карма, но въпреки това извънредно умна и мъдра. Тук се вижда, как действат заедно това, което човекът е узнал в земния живот и това, което става между смъртта и едно ново раждане. Наистина по-късният живот се изгражда според предишния, но в същата сфера в кармата може да се преобрази по разнообразен начин това, което един човек е прекарал в даден земен живот.
Едва когато така се разгледа изграждането на човешкия живот в кармически смисъл, този човешки живот истински се задълбочава.
Тогава той бива обогатен; едва тогава той се появява в цялата своя действителност; едва тогава се опознава в действителност човека и човешкия живот.
към текста >>
Тогава той бива обогатен; едва тогава той се появява в цялата своя действителност; едва тогава се опознава в действителност човека и човешкия
живот
.
Тук имате магически ритуални действия, магически култове, преобразени по един забележителен начин в мъдрост. Това е една малоценна юпитерова карма, но въпреки това извънредно умна и мъдра. Тук се вижда, как действат заедно това, което човекът е узнал в земния живот и това, което става между смъртта и едно ново раждане. Наистина по-късният живот се изгражда според предишния, но в същата сфера в кармата може да се преобрази по разнообразен начин това, което един човек е прекарал в даден земен живот. Едва когато така се разгледа изграждането на човешкия живот в кармически смисъл, този човешки живот истински се задълбочава.
Тогава той бива обогатен; едва тогава той се появява в цялата своя действителност; едва тогава се опознава в действителност човека и човешкия живот.
към текста >>
26.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 10. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Вчера започнахме да говорим за взаимовръзката на човешкия
живот
между раждането и смъртта тук на Земята и другия човешки
живот
в свръхсетивния свят между смъртта и едно ново раждане, отнасящ се към кармата.
Вчера започнахме да говорим за взаимовръзката на човешкия живот между раждането и смъртта тук на Земята и другия човешки живот в свръхсетивния свят между смъртта и едно ново раждане, отнасящ се към кармата.
Ние видяхме, че върху кармата на човека въздейства всичко, което човекът е преживял, мислил и чувствал в предишния си земен живот и в поредица от преминали земни животи, и това, което се изгражда и оформя като основа на преживяванията в един бъдещ земен живот чрез взаимната работа на хората с други човешки души, които са кармически свързани с тях, а също и с духовните същества на висшите йерархии. Ние видяхме, че чрез това може да се прозре историческият живот на човечеството. Зад всеки отделен човек - независимо дали той е постигнал нещо изключително, значително за целия свят, или е действал само в малък кръг - ние видяхме да съществуват всеобхватни духовни събития. Особено впечатление ни направи, как разглеждането на човешката съдба, когато започнем да я разбираме, ни се явява като външния земен израз на стоящи зад нея мощни универсални събития също и в духовния свят. С това ние показахме, как самият човек пренася като следствия това, което се е случило в предишни земни епохи и предизвиква с това определени въздействия и събития.
към текста >>
Ние видяхме, че върху кармата на човека въздейства всичко, което човекът е преживял, мислил и чувствал в предишния си земен
живот
и в поредица от преминали земни
живот
и, и това, което се изгражда и оформя като основа на преживяванията в един бъдещ земен
живот
чрез взаимната работа на хората с други човешки души, които са кармически свързани с тях, а също и с духовните същества на висшите йерархии.
Вчера започнахме да говорим за взаимовръзката на човешкия живот между раждането и смъртта тук на Земята и другия човешки живот в свръхсетивния свят между смъртта и едно ново раждане, отнасящ се към кармата.
Ние видяхме, че върху кармата на човека въздейства всичко, което човекът е преживял, мислил и чувствал в предишния си земен живот и в поредица от преминали земни животи, и това, което се изгражда и оформя като основа на преживяванията в един бъдещ земен живот чрез взаимната работа на хората с други човешки души, които са кармически свързани с тях, а също и с духовните същества на висшите йерархии.
Ние видяхме, че чрез това може да се прозре историческият живот на човечеството. Зад всеки отделен човек - независимо дали той е постигнал нещо изключително, значително за целия свят, или е действал само в малък кръг - ние видяхме да съществуват всеобхватни духовни събития. Особено впечатление ни направи, как разглеждането на човешката съдба, когато започнем да я разбираме, ни се явява като външния земен израз на стоящи зад нея мощни универсални събития също и в духовния свят. С това ние показахме, как самият човек пренася като следствия това, което се е случило в предишни земни епохи и предизвиква с това определени въздействия и събития. Следователно взаимовръзките на историческите събития се появяват чрез хората и аз вярвам, че едно такова историческо разглеждане може да въздейства окрилящо върху душата.
към текста >>
Ние видяхме, че чрез това може да се прозре историческият
живот
на човечеството.
Вчера започнахме да говорим за взаимовръзката на човешкия живот между раждането и смъртта тук на Земята и другия човешки живот в свръхсетивния свят между смъртта и едно ново раждане, отнасящ се към кармата. Ние видяхме, че върху кармата на човека въздейства всичко, което човекът е преживял, мислил и чувствал в предишния си земен живот и в поредица от преминали земни животи, и това, което се изгражда и оформя като основа на преживяванията в един бъдещ земен живот чрез взаимната работа на хората с други човешки души, които са кармически свързани с тях, а също и с духовните същества на висшите йерархии.
Ние видяхме, че чрез това може да се прозре историческият живот на човечеството.
Зад всеки отделен човек - независимо дали той е постигнал нещо изключително, значително за целия свят, или е действал само в малък кръг - ние видяхме да съществуват всеобхватни духовни събития. Особено впечатление ни направи, как разглеждането на човешката съдба, когато започнем да я разбираме, ни се явява като външния земен израз на стоящи зад нея мощни универсални събития също и в духовния свят. С това ние показахме, как самият човек пренася като следствия това, което се е случило в предишни земни епохи и предизвиква с това определени въздействия и събития. Следователно взаимовръзките на историческите събития се появяват чрез хората и аз вярвам, че едно такова историческо разглеждане може да въздейства окрилящо върху душата. Да, начинът, по който ние възприемаме нашата собствена карма, по който можем да се вживеем в тази собствена карма, ще се почувства най-добре, когато ние - преди да се спрем на изживяването на отделната карма в следващите лекции - най-напред точно при личности, чийто живот е повече или по-малко всеобщо познат, разгледаме, как се проявява въздействието от отделния земен живот в следващия земен живот.
към текста >>
Да, начинът, по който ние възприемаме нашата собствена карма, по който можем да се вживеем в тази собствена карма, ще се почувства най-добре, когато ние - преди да се спрем на изживяването на отделната карма в следващите лекции - най-напред точно при личности, чийто
живот
е повече или по-малко всеобщо познат, разгледаме, как се проявява въздействието от отделния земен
живот
в следващия земен
живот
.
Ние видяхме, че чрез това може да се прозре историческият живот на човечеството. Зад всеки отделен човек - независимо дали той е постигнал нещо изключително, значително за целия свят, или е действал само в малък кръг - ние видяхме да съществуват всеобхватни духовни събития. Особено впечатление ни направи, как разглеждането на човешката съдба, когато започнем да я разбираме, ни се явява като външния земен израз на стоящи зад нея мощни универсални събития също и в духовния свят. С това ние показахме, как самият човек пренася като следствия това, което се е случило в предишни земни епохи и предизвиква с това определени въздействия и събития. Следователно взаимовръзките на историческите събития се появяват чрез хората и аз вярвам, че едно такова историческо разглеждане може да въздейства окрилящо върху душата.
Да, начинът, по който ние възприемаме нашата собствена карма, по който можем да се вживеем в тази собствена карма, ще се почувства най-добре, когато ние - преди да се спрем на изживяването на отделната карма в следващите лекции - най-напред точно при личности, чийто живот е повече или по-малко всеобщо познат, разгледаме, как се проявява въздействието от отделния земен живот в следващия земен живот.
към текста >>
Вие знаете - аз вече го споменах, - че за да разгледа самостоятелно всички взаимовръзки, също и с възможностите на посвещението, човек трябва да премине шестдесет и три годишната възраст, да погледне ретроспективно жизнената епоха от петдесет и шест до шестдесет и три години, за да може да си създаде представа за онова, което може да въздейства от сферата на Сатурн върху човека и да го прецени, включено в цялата общност на духовния
живот
и творчество на Космоса.
От различни примери ние видяхме, как духовната специфичност и духовните същества, принадлежащи на отделната планетна сфера, въздействат върху това, което човекът сам внася в духовния свят, когато премине през портата на смъртта и живее в този духовен свят. Ние отбелязахме, как особено въздейства сферата на Юпитер. Още по-разтърсващо в своята особеност ни се представи сатурновата сфера, още по-разтърсващ е начинът по който въздейства Сатурн.
Вие знаете - аз вече го споменах, - че за да разгледа самостоятелно всички взаимовръзки, също и с възможностите на посвещението, човек трябва да премине шестдесет и три годишната възраст, да погледне ретроспективно жизнената епоха от петдесет и шест до шестдесет и три години, за да може да си създаде представа за онова, което може да въздейства от сферата на Сатурн върху човека и да го прецени, включено в цялата общност на духовния живот и творчество на Космоса.
Защото всичко, което действа във взаимна връзка със сферата на Сатурн, е от такъв характер, че всъщност вътре в сатурновата сфера относно миналото съществува едно силно, едно проникващо съзнание при всички същества, а повече или по-малко те са несъзнателни относно настоящето. Това прави разтърсващо впечатление. Сатурновите същества всъщност действат в своите настоящи дела, - включително и действията на Серафимите, - като от една несъзнателност, така да се каже, те не знаят непосредствено какво се случва с тях и чрез тях в настоящия момент; но те напълно и точно знаят, какво са направили и какво са измислили, какво се е случило с тях, когато то вече е станало.
към текста >>
Както инициираният наблюдател е така дълбоко разтърсен при това разкритие на творчеството и съществата в сатурновата сфера, така още повече го разтърсва гледката на онези човешки същества, които носят последиците от техния предишен земен
живот
долу в един нов земен
живот
, след като поради особеността на техните изживявания е трябвало да оставят тяхната карма да се изгради в сатурновата сфера.
Както инициираният наблюдател е така дълбоко разтърсен при това разкритие на творчеството и съществата в сатурновата сфера, така още повече го разтърсва гледката на онези човешки същества, които носят последиците от техния предишен земен живот долу в един нов земен живот, след като поради особеността на техните изживявания е трябвало да оставят тяхната карма да се изгради в сатурновата сфера.
И когато това се узнае и се разгледа при една значителна историческа личност, наистина разглеждането на мирозданието се изпълва с невероятно величествено и мощно съдържание.
към текста >>
Когато човек разгледа
живот
а на такива личности тук на Земята, - когато той го разглежда духовно, не само разглежда буквите, а може да чете, - той бива изведен нагоре и вижда
живот
а и съществата в сферата на Сатурн.
Когато човек разгледа живота на такива личности тук на Земята, - когато той го разглежда духовно, не само разглежда буквите, а може да чете, - той бива изведен нагоре и вижда живота и съществата в сферата на Сатурн.
Съзерцанието на духовното печели невероятно, когато човек вижда, как действа сферата на Сатурн. Той я вижда да въздейства върху Земята, върху това, което се случва на Земята; вижда я като отблясък на това, което се случва в сатурновата сфера. Бих искал да разясня това с един пример.
към текста >>
С тези впечатления тя премина през портата на смъртта, след това премина през по-незначителни земни
живот
и.
Ние можем да разгледаме една човешка индивидуалност, която живееше на Юг в Европа през първото, второто християнско столетие, когато в хода на християнското развитие още силно въздействаше гръцката култура. Тази личност тогава притежаваше силна, фина, отчасти интелектуално оцветена душевна възприемчивост за гръцки повлияното християнство. Тя беше поставена в римската империя, където прекара всичко това, което някой можеше да прекара през първите столетия от разпространението на християнството в Римското царство - преследванията на християните, насилието от страна на римските владетели с цялата му несправедливост, начинът, по който римското владичество изобщо въздействаше върху душата на по-фините хора и върху една душа, която откликваше с дълбоко възмущение на всичко, което можеше да се види там и която премина през смъртта, изпълнена всъщност с настроение на резигнация, като си казваше: - Възможно ли е един свят, в който е всичко това, да има някакво развитие и прогрес? - Наблюдавайки римското владичество и запазвайки в душата си от една страна душевното впечатление от злодейството на цезарите, а от друга страна мъченичеството на отделните християнски мъченици, тази душа достигна до известно съмнение, дали изобщо в света е възможно едно изравняване между доброто и злото. Тази душа виждаше доброто и злото като застанали в твърдо, непримиримо противоречие.
С тези впечатления тя премина през портата на смъртта, след това премина през по-незначителни земни животи.
Понеже това, което в онзи земен живот в гръцко-римското съществуване беше натоварило тази душа, то бе оставило дълбоки следи в нейния душевен живот. Когато наближи осемнадесето столетие, в сатурновата сфера това беше вработено в бъдещата карма на тази индивидуалност.
към текста >>
Понеже това, което в онзи земен
живот
в гръцко-римското съществуване беше натоварило тази душа, то бе оставило дълбоки следи в нейния душевен
живот
.
Тази личност тогава притежаваше силна, фина, отчасти интелектуално оцветена душевна възприемчивост за гръцки повлияното християнство. Тя беше поставена в римската империя, където прекара всичко това, което някой можеше да прекара през първите столетия от разпространението на християнството в Римското царство - преследванията на християните, насилието от страна на римските владетели с цялата му несправедливост, начинът, по който римското владичество изобщо въздействаше върху душата на по-фините хора и върху една душа, която откликваше с дълбоко възмущение на всичко, което можеше да се види там и която премина през смъртта, изпълнена всъщност с настроение на резигнация, като си казваше: - Възможно ли е един свят, в който е всичко това, да има някакво развитие и прогрес? - Наблюдавайки римското владичество и запазвайки в душата си от една страна душевното впечатление от злодейството на цезарите, а от друга страна мъченичеството на отделните християнски мъченици, тази душа достигна до известно съмнение, дали изобщо в света е възможно едно изравняване между доброто и злото. Тази душа виждаше доброто и злото като застанали в твърдо, непримиримо противоречие. С тези впечатления тя премина през портата на смъртта, след това премина през по-незначителни земни животи.
Понеже това, което в онзи земен живот в гръцко-римското съществуване беше натоварило тази душа, то бе оставило дълбоки следи в нейния душевен живот.
Когато наближи осемнадесето столетие, в сатурновата сфера това беше вработено в бъдещата карма на тази индивидуалност.
към текста >>
Създава се една физическа организация, която е ентусиазирана да изравни онова, което душата е преживяла в един предишен земен
живот
.
Сатурновата сфера работи сериозно и изчерпателно върху изграждането на кармата. И точно тогава, когато е необходимо да се навлезе в най-дълбоката същност на човешката душа и от най-дълбоката човешка същност да се развият радикални сили, тя дарява тези мощни сили, понеже всичко онова, което се случва в сатурновата сфера е изключително духовно, интензивно духовно, но така духовно, че то навлиза също и много надълбоко, когато човекът слезе долу в едно земно съществуване; то много дълбоко навлиза във физическата организация.
Създава се една физическа организация, която е ентусиазирана да изравни онова, което душата е преживяла в един предишен земен живот.
Налице е силно виждане назад. Когато кармата се изработва в сатурновата сфера, се поглежда към спомените, към миналото, към това, как в нея се изгражда съществото; там се гледа назад. И когато човекът слезе в земната сфера, тогава в известно отношение се показва негативният образ на това, което човек е преживял там. Интензивното гледане назад се преобразява в изпълнен с желание за действие стремеж към идеали, които сочат напред към бъдещето, така че точно хората, които донасят долу изградената си в сатурновата сфера карма, са въодушевени от бъдещето хора, които искат да осъществяват бъдещи идеали, понеже в сатурновата сфера те са наблюдавали един чисто духовен живот предимно от миналото.
към текста >>
Интензивното гледане назад се преобразява в изпълнен с желание за действие стремеж към идеали, които сочат напред към бъдещето, така че точно хората, които донасят долу изградената си в сатурновата сфера карма, са въодушевени от бъдещето хора, които искат да осъществяват бъдещи идеали, понеже в сатурновата сфера те са наблюдавали един чисто духовен
живот
предимно от миналото.
И точно тогава, когато е необходимо да се навлезе в най-дълбоката същност на човешката душа и от най-дълбоката човешка същност да се развият радикални сили, тя дарява тези мощни сили, понеже всичко онова, което се случва в сатурновата сфера е изключително духовно, интензивно духовно, но така духовно, че то навлиза също и много надълбоко, когато човекът слезе долу в едно земно съществуване; то много дълбоко навлиза във физическата организация. Създава се една физическа организация, която е ентусиазирана да изравни онова, което душата е преживяла в един предишен земен живот. Налице е силно виждане назад. Когато кармата се изработва в сатурновата сфера, се поглежда към спомените, към миналото, към това, как в нея се изгражда съществото; там се гледа назад. И когато човекът слезе в земната сфера, тогава в известно отношение се показва негативният образ на това, което човек е преживял там.
Интензивното гледане назад се преобразява в изпълнен с желание за действие стремеж към идеали, които сочат напред към бъдещето, така че точно хората, които донасят долу изградената си в сатурновата сфера карма, са въодушевени от бъдещето хора, които искат да осъществяват бъдещи идеали, понеже в сатурновата сфера те са наблюдавали един чисто духовен живот предимно от миналото.
към текста >>
Разгледайте целия
живот
на Шилер, разгледайте го така, както той се проявява с невероятно въздействащия, може би слаб художествен стил на Шилеровите младежки драми, с цялата му пламенност.
Тази индивидуалност, за която говоря тук, се появява през втората половина на осемнадесето столетие като Фридрих Шилер[1].
Разгледайте целия живот на Шилер, разгледайте го така, както той се проявява с невероятно въздействащия, може би слаб художествен стил на Шилеровите младежки драми, с цялата му пламенност.
Разгледайте обаче и невероятната сериозност, на човек му се иска да каже, невероятната меланхолия, която изпълва Шилеровата душа и вие ще видите именно разтърсващото в неговата младежка съдба, произлизащо точно от неговата меланхолична духовна нагласа. Вижте от друга страна изработването на един вид възторжено преклонение пред гръцката култура, когато той се запознава с Гьоте, вижте всичко това като простиращо се пред вас, но зад него вижте човека, който си е изработил основата на този мироглед в първото-второто християнско столетие в изживяването от една страна на гръцкото християнство, а от друга възмущението от римското владичество и как тогава всичко се задълбочава, и се изгражда като нова карма в така сериозно въздействащата сатурнова сфера. Шилер наистина е един сатурнов човек според неговата карма.
към текста >>
Те ще се разберат от душата истински, само ако се обхванат с цялата душевност, когато душевното изживяване се потопи в цялата духовна същност и
живот
на звездния Космос - в случая в сатурновата сфера - и след като душевността се е задълбочила в обхващането на същността на една земна съдба, тогава се разглежда, как се проявява една такава съдба на Земята.
Тези неща не могат истински да се изживеят от душата, когато тя иска да слуша само теоретично.
Те ще се разберат от душата истински, само ако се обхванат с цялата душевност, когато душевното изживяване се потопи в цялата духовна същност и живот на звездния Космос - в случая в сатурновата сфера - и след като душевността се е задълбочила в обхващането на същността на една земна съдба, тогава се разглежда, как се проявява една такава съдба на Земята.
към текста >>
Ние можем да разгледаме една индивидуалност, която в един малко отдалечен от съвремието земен
живот
в известна степен се е брояла към посветените.
Аз искам да дам още един съвсем различен пример.
Ние можем да разгледаме една индивидуалност, която в един малко отдалечен от съвремието земен живот в известна степен се е брояла към посветените.
Преди обаче да говоря за тази човешка карма, трябва да поставя един въпрос, който всъщност трябва да си постави всеки, който се замисли върху такива неща, които обсъждаме сега и който сигурно много от вас са си поставяли. Тoва е въпросът, който се поражда, когато в антропософските разглеждания слушате, че в земното развитие на хората е имало посветени във великите тайни на битието, имало е посветени, притежаващи земната мъдрост. С дълбок респект, с невероятно дълбоко уважение ние поглеждаме към тези стари посветени, живели в хода на човешкото развитие. Когато се говори за прераждането, за повторен земен живот, тогава може да възникне въпросът: - Како става с преражданията на тези посветени? - И въпросът може да бъде задълбочен, и да бъде поставен така: - Не живеят ли вече в нашето съвремие отново преродени посветени?
към текста >>
Когато се говори за прераждането, за повторен земен
живот
, тогава може да възникне въпросът: - Како става с преражданията на тези посветени?
Аз искам да дам още един съвсем различен пример. Ние можем да разгледаме една индивидуалност, която в един малко отдалечен от съвремието земен живот в известна степен се е брояла към посветените. Преди обаче да говоря за тази човешка карма, трябва да поставя един въпрос, който всъщност трябва да си постави всеки, който се замисли върху такива неща, които обсъждаме сега и който сигурно много от вас са си поставяли. Тoва е въпросът, който се поражда, когато в антропософските разглеждания слушате, че в земното развитие на хората е имало посветени във великите тайни на битието, имало е посветени, притежаващи земната мъдрост. С дълбок респект, с невероятно дълбоко уважение ние поглеждаме към тези стари посветени, живели в хода на човешкото развитие.
Когато се говори за прераждането, за повторен земен живот, тогава може да възникне въпросът: - Како става с преражданията на тези посветени?
- И въпросът може да бъде задълбочен, и да бъде поставен така: - Не живеят ли вече в нашето съвремие отново преродени посветени? Възможно ли е точно в настоящето, в което ние живеем сега между раждането и смъртта, посветените абсолютно да са се оттеглили от света? –
към текста >>
Но ние не трябва да забравяме, че когато като една индивидуалност от духовно-душевното предземно съществуване човекът слезе долу в един земен
живот
, той е зависим от това, което определена епоха може да му предложи със съответното физическо тяло, с възпитанието и др.
Това наистина не е така.
Но ние не трябва да забравяме, че когато като една индивидуалност от духовно-душевното предземно съществуване човекът слезе долу в един земен живот, той е зависим от това, което определена епоха може да му предложи със съответното физическо тяло, с възпитанието и др.
п. неща. Тези неща трябва да бъдат приети от този, който се преражда в земната действителност. Ние определено можем да разгледаме някоя посветена индивидуалност, нека да е от далечното минало, чиято карма определя, тя отново да се роди по-късно, през осемнадесето-деветнадесето столетие. Но през осемнадесето столетие никъде в земната цивилизация няма такива тела, каквито е имало през това древно време, - тела, които са били гъвкави и пластични, подходящи за такава духовна човешка индивидуалност. Това, че човешкото тяло е останало същото от най-стари времена, е само един предразсъдък на една дегенерирала наука.
към текста >>
Какво отношение към човешкия
живот
може да има едно А или Б в този образ, както го допускаме до нас като деца?
Виждате ли, посветените от старите древни времена бяха запазени от нещо, което днес може да се смята за голяма добродетел за човешкия род, която обаче някога, ако се беше случила на тези посветени, не би се считала от тях като добродетел, а като голяма пречка за посвещението. Днес не би се допуснало един човек подобно на един древен посветен да бъде предпазен да пише и чете по такъв начин, както се прави това днес. Много неща се изгубват заради начина, по който днес се учим да се четем и пишем - това натъпкване във формите на буквите, към които човек няма абсолютно никакво човешко отношение. Когато европейците, тези «по-добри хора»[2] по отношение на диваците, показаха на американските индианци техните форми на буквите, когато тези по-добри хора пристигнаха при дивите индианци, то тези индианци изпитаха лек ужас и страх от това и смятаха буквите за малки демони. Следователно до нещо, в което има малки демони, което е напълно неестествено, към нещо така чуждо както всички тези букви от нашата азбука, се довежда детето през шестата, седмата му година.
Какво отношение към човешкия живот може да има едно А или Б в този образ, както го допускаме до нас като деца?
Съвсем никакво, не и минималното! В стария Египет поне е имало една картинна азбука, където картината, която се е рисувала е имала прилика с действителността и до съзнанието се е довеждало, че онова, което се е рисувало е имало отношение към действителността. Днес азбуката се изучава като нещо съвсем чуждо на живота. Във Валдорфските училища ние искаме да поправим най-големите грешки, затова в нашето училище между другото въведохме този друг начин да се учим да четем и пишем. Какво обаче се изгонва от човека, какво се умъртвява в него, когато той бива учен да пише и чете по съвременния начин, това не може да се прецени, когато има стремеж всичко да се преценява само материалистически, да се живее в света само с обикновеното съзнание.
към текста >>
Днес азбуката се изучава като нещо съвсем чуждо на
живот
а.
Когато европейците, тези «по-добри хора»[2] по отношение на диваците, показаха на американските индианци техните форми на буквите, когато тези по-добри хора пристигнаха при дивите индианци, то тези индианци изпитаха лек ужас и страх от това и смятаха буквите за малки демони. Следователно до нещо, в което има малки демони, което е напълно неестествено, към нещо така чуждо както всички тези букви от нашата азбука, се довежда детето през шестата, седмата му година. Какво отношение към човешкия живот може да има едно А или Б в този образ, както го допускаме до нас като деца? Съвсем никакво, не и минималното! В стария Египет поне е имало една картинна азбука, където картината, която се е рисувала е имала прилика с действителността и до съзнанието се е довеждало, че онова, което се е рисувало е имало отношение към действителността.
Днес азбуката се изучава като нещо съвсем чуждо на живота.
Във Валдорфските училища ние искаме да поправим най-големите грешки, затова в нашето училище между другото въведохме този друг начин да се учим да четем и пишем. Какво обаче се изгонва от човека, какво се умъртвява в него, когато той бива учен да пише и чете по съвременния начин, това не може да се прецени, когато има стремеж всичко да се преценява само материалистически, да се живее в света само с обикновеното съзнание.
към текста >>
Чрез някои неща, които произлизат от материалистическото образование на съвремието човек се изолира от духовния
живот
.
Аз не бях засегнат от това, но пък останалите хора. В книгата ми «Моят жизнен път» достатъчно ясно посочих, че като петнадесетгодишен аз още не можех да пиша ортографски[3]. На това дължа особено много. Аз бях предпазен от някои неща, от които хората не биват предпазвани, когато петнадесетгодишни вече могат да пишат ортографски.
Чрез някои неща, които произлизат от материалистическото образование на съвремието човек се изолира от духовния живот.
Това е един много по-сериозен въпрос, отколкото човек може да си представи. Аз го подчертавам тук, за да видите, че посветеният от онези времена може да ползва само възпитанието и обучението, което му се предлага. Какво друго може да прави той, от това да се въплъти в организацията на тялото си, предлагана му от съвременната епоха? Той трябва да изостави много от това, което е заложено в душата му. Но въпреки това според проявите в живота, които могат да се видят в една определена епоха, също и при един човек, който външно съвсем не изглежда като посветен, а като обикновен земен жител, може да се прозре, кармическата взаимовръзка с някогашното посвещение.
към текста >>
Но въпреки това според проявите в
живот
а, които могат да се видят в една определена епоха, също и при един човек, който външно съвсем не изглежда като посветен, а като обикновен земен жител, може да се прозре, кармическата взаимовръзка с някогашното посвещение.
Чрез някои неща, които произлизат от материалистическото образование на съвремието човек се изолира от духовния живот. Това е един много по-сериозен въпрос, отколкото човек може да си представи. Аз го подчертавам тук, за да видите, че посветеният от онези времена може да ползва само възпитанието и обучението, което му се предлага. Какво друго може да прави той, от това да се въплъти в организацията на тялото си, предлагана му от съвременната епоха? Той трябва да изостави много от това, което е заложено в душата му.
Но въпреки това според проявите в живота, които могат да се видят в една определена епоха, също и при един човек, който външно съвсем не изглежда като посветен, а като обикновен земен жител, може да се прозре, кармическата взаимовръзка с някогашното посвещение.
В кармата наистина не действа онова, което първоначално се вярва, че е най-важното в човешкия живот. Когато например някой се представи с една определена духовна нагласа, човек е склонен, когато само интелектуално преценява кармата, лесно да си представи подобно интелектуално устройство и в предишния земен живот. Но не е така. Нещата, които са кармически и се пренасят от един земен живот в друг, са заложени в много по-дълбоки душевни области от интелектуалното душевно устройство. Мога да ви приведа само един пример и ще видите, че това, което повлиява кармата, изплува от други душевни области, а не само от интелектуалното.
към текста >>
В кармата наистина не действа онова, което първоначално се вярва, че е най-важното в човешкия
живот
.
Това е един много по-сериозен въпрос, отколкото човек може да си представи. Аз го подчертавам тук, за да видите, че посветеният от онези времена може да ползва само възпитанието и обучението, което му се предлага. Какво друго може да прави той, от това да се въплъти в организацията на тялото си, предлагана му от съвременната епоха? Той трябва да изостави много от това, което е заложено в душата му. Но въпреки това според проявите в живота, които могат да се видят в една определена епоха, също и при един човек, който външно съвсем не изглежда като посветен, а като обикновен земен жител, може да се прозре, кармическата взаимовръзка с някогашното посвещение.
В кармата наистина не действа онова, което първоначално се вярва, че е най-важното в човешкия живот.
Когато например някой се представи с една определена духовна нагласа, човек е склонен, когато само интелектуално преценява кармата, лесно да си представи подобно интелектуално устройство и в предишния земен живот. Но не е така. Нещата, които са кармически и се пренасят от един земен живот в друг, са заложени в много по-дълбоки душевни области от интелектуалното душевно устройство. Мога да ви приведа само един пример и ще видите, че това, което повлиява кармата, изплува от други душевни области, а не само от интелектуалното.
към текста >>
Когато например някой се представи с една определена духовна нагласа, човек е склонен, когато само интелектуално преценява кармата, лесно да си представи подобно интелектуално устройство и в предишния земен
живот
.
Аз го подчертавам тук, за да видите, че посветеният от онези времена може да ползва само възпитанието и обучението, което му се предлага. Какво друго може да прави той, от това да се въплъти в организацията на тялото си, предлагана му от съвременната епоха? Той трябва да изостави много от това, което е заложено в душата му. Но въпреки това според проявите в живота, които могат да се видят в една определена епоха, също и при един човек, който външно съвсем не изглежда като посветен, а като обикновен земен жител, може да се прозре, кармическата взаимовръзка с някогашното посвещение. В кармата наистина не действа онова, което първоначално се вярва, че е най-важното в човешкия живот.
Когато например някой се представи с една определена духовна нагласа, човек е склонен, когато само интелектуално преценява кармата, лесно да си представи подобно интелектуално устройство и в предишния земен живот.
Но не е така. Нещата, които са кармически и се пренасят от един земен живот в друг, са заложени в много по-дълбоки душевни области от интелектуалното душевно устройство. Мога да ви приведа само един пример и ще видите, че това, което повлиява кармата, изплува от други душевни области, а не само от интелектуалното.
към текста >>
Нещата, които са кармически и се пренасят от един земен
живот
в друг, са заложени в много по-дълбоки душевни области от интелектуалното душевно устройство.
Той трябва да изостави много от това, което е заложено в душата му. Но въпреки това според проявите в живота, които могат да се видят в една определена епоха, също и при един човек, който външно съвсем не изглежда като посветен, а като обикновен земен жител, може да се прозре, кармическата взаимовръзка с някогашното посвещение. В кармата наистина не действа онова, което първоначално се вярва, че е най-важното в човешкия живот. Когато например някой се представи с една определена духовна нагласа, човек е склонен, когато само интелектуално преценява кармата, лесно да си представи подобно интелектуално устройство и в предишния земен живот. Но не е така.
Нещата, които са кармически и се пренасят от един земен живот в друг, са заложени в много по-дълбоки душевни области от интелектуалното душевно устройство.
Мога да ви приведа само един пример и ще видите, че това, което повлиява кармата, изплува от други душевни области, а не само от интелектуалното.
към текста >>
Това е само един пример затова, че не бива да се вярва, че от външните преценки за някоя душевна конфигурация може да се познае някой предишен важен земен
живот
.
Това, което най-много впечатляваше хората при Хекел, беше неговият материалистично нюансиран мироглед, неговата борба срещу ултра монанизма, римското папство, римо-католическата църква. Той развива такъв ентусиазъм в тази борба, че изразите, които употребява в тази борба понякога са съвсем прелестни, но понякога напълно безвкусни. Но когато се разгледа назад неговата карма, като най-важна се открива предишната му земна инкарнация като папа Григорий - великият, могъщ папа, който искаше да основе външното светско господство на папството, противостоящо на външните царски владетели. Папа Грегорий, който като монаха Хилдебранд произлиза от клуниаценската реформа, - която през десето до единадесето столетие води борбата срещу царете - и като неин привърженик става папа, най-напред по свой начин се противопоставя на светското господство и на тогавашната кайзерска власт. Ентусиазмът в налагането на даден мироглед, ентусиазмът в осъществяването на импулси, произлизащи от даден мироглед беше това, което от инкарнацията като Хилдебранд беше пренесено в инкарнацията като Хекел.
Това е само един пример затова, че не бива да се вярва, че от външните преценки за някоя душевна конфигурация може да се познае някой предишен важен земен живот.
Тук трябва да сме предпазливи и да обърнем внимание на онези неща в човека, които в реалността понякога изглеждат като дреболии, но които трябва да се разгледат духовно и постепенно да се съзре зад тях онова, което е било в предишния му земен живот.
към текста >>
Тук трябва да сме предпазливи и да обърнем внимание на онези неща в човека, които в реалността понякога изглеждат като дреболии, но които трябва да се разгледат духовно и постепенно да се съзре зад тях онова, което е било в предишния му земен
живот
.
Той развива такъв ентусиазъм в тази борба, че изразите, които употребява в тази борба понякога са съвсем прелестни, но понякога напълно безвкусни. Но когато се разгледа назад неговата карма, като най-важна се открива предишната му земна инкарнация като папа Григорий - великият, могъщ папа, който искаше да основе външното светско господство на папството, противостоящо на външните царски владетели. Папа Грегорий, който като монаха Хилдебранд произлиза от клуниаценската реформа, - която през десето до единадесето столетие води борбата срещу царете - и като неин привърженик става папа, най-напред по свой начин се противопоставя на светското господство и на тогавашната кайзерска власт. Ентусиазмът в налагането на даден мироглед, ентусиазмът в осъществяването на импулси, произлизащи от даден мироглед беше това, което от инкарнацията като Хилдебранд беше пренесено в инкарнацията като Хекел. Това е само един пример затова, че не бива да се вярва, че от външните преценки за някоя душевна конфигурация може да се познае някой предишен важен земен живот.
Тук трябва да сме предпазливи и да обърнем внимание на онези неща в човека, които в реалността понякога изглеждат като дреболии, но които трябва да се разгледат духовно и постепенно да се съзре зад тях онова, което е било в предишния му земен живот.
към текста >>
Искам да насоча погледа ви към една индивидуалност, която в един минал земен
живот
наистина беше един посветен и то посветен в мистерии, които са нещо велико и мощно в историята на развитието на човечеството, един посветен в ирландските мистерии, в мистериите на Хиберния, за които загатнах в моята мистерийна драма.
Вие виждате, че особено сатурновата карма въздейства много надълбоко. Тук искам да насоча погледа към една индивидуалност, която в предишна инкарнация наистина беше един посветен. В този случай говоря напълно обективно, понеже употребих много усилия да разкрия истината, която искам да изнеса, понеже индивидуалността, в нейното ново въплъщение изобщо не ми беше симпатична, до днес не ми е симпатична. Тук се касае за констатирането на обективни факти и въпреки, че коства усилия, всъщност човек с голяма вероятност за истинност може да прозре личностите, които лично някак си не му са близки и симпатични.
Искам да насоча погледа ви към една индивидуалност, която в един минал земен живот наистина беше един посветен и то посветен в мистерии, които са нещо велико и мощно в историята на развитието на човечеството, един посветен в ирландските мистерии, в мистериите на Хиберния, за които загатнах в моята мистерийна драма.
В тези мистерии трябваше да се изживеят много неща, преди някой да достигне до онази степен на познанието, която трябваше да се достигне точно в тези ирландски мистерии. Там този, който искаше да бъде посветен, първо от една страна трябваше да изживее всичко това, което може да се таи в душата като съмнение към великите истини. Ученикът беше възпитаван точно за това, да може да се съмнява във всичко, в което е било възможно да се съмнява, да може да се съмнява точно във великите истини. И чак когато в душата си той е изживял всичко възможно като болки, вътрешна трагика, подтиснатост, бих искал да кажа, вътрешна премазаност, - всичко, което може да се преживее като съмнение във върховните истини, тогава той е бил довеждан, първоначално картинно имагинативно, а после в духовна реалност до действителното схващане на истината. Така че всеки, който е бил посветен в хибернийските мистерии, не само се е научил да вярва на истината, но също и да не вярва в истината.
към текста >>
И тогава насреща на винаги новоформиращите се етерни сили, насреща на физическите сили, които са подложени на разрушение, но от духовното, от духовна страна винаги наново се изграждат, насреща на всичко това, което като разрушителни и отново изграждащи сили прониква
живот
а, след като душевността му е била изпълнена с правилното настроение, за да достигне изцяло до имагинацията в тези неща, той е бил довеждан пред две могъщи, мощни образни статуи.
Също и едно друго чувство биваше събуждано при тези, които търсеха посвещението в мъдростта на Хиберния. Те бяха довеждане до усещането, че всъщност всяко битие би могло да бъде също като земното битие - една илюзия, не действително битие. Те бяха довеждани дотам, не само да се съмняват в истината, а да чувстват нищожността на човешкото съществуване - небитието в човешкото битие.
И тогава насреща на винаги новоформиращите се етерни сили, насреща на физическите сили, които са подложени на разрушение, но от духовното, от духовна страна винаги наново се изграждат, насреща на всичко това, което като разрушителни и отново изграждащи сили прониква живота, след като душевността му е била изпълнена с правилното настроение, за да достигне изцяло до имагинацията в тези неща, той е бил довеждан пред две могъщи, мощни образни статуи.
Накарвали го да натисне с пръст едната статуя. Винаги се установявало, че тази статуя била напълно еластична и се възстановявала след натиска. Статуята отново придобивала своята форма и изглеждала като жива. Така той бил насочван към особенностите на живото, понеже в него се пораждало празнично настроение при това непосредствено впечатление, което изпитвал при натискането. Другата статуя била така конструирана, че когато човек я натисквал, деформацията, която се е получавала в нея от натиска, оставала.
към текста >>
Така той бил насочван към особенностите на
живот
о, понеже в него се пораждало празнично настроение при това непосредствено впечатление, което изпитвал при натискането.
Те бяха довеждани дотам, не само да се съмняват в истината, а да чувстват нищожността на човешкото съществуване - небитието в човешкото битие. И тогава насреща на винаги новоформиращите се етерни сили, насреща на физическите сили, които са подложени на разрушение, но от духовното, от духовна страна винаги наново се изграждат, насреща на всичко това, което като разрушителни и отново изграждащи сили прониква живота, след като душевността му е била изпълнена с правилното настроение, за да достигне изцяло до имагинацията в тези неща, той е бил довеждан пред две могъщи, мощни образни статуи. Накарвали го да натисне с пръст едната статуя. Винаги се установявало, че тази статуя била напълно еластична и се възстановявала след натиска. Статуята отново придобивала своята форма и изглеждала като жива.
Така той бил насочван към особенностите на живото, понеже в него се пораждало празнично настроение при това непосредствено впечатление, което изпитвал при натискането.
Другата статуя била така конструирана, че когато човек я натисквал, деформацията, която се е получавала в нея от натиска, оставала. Чак на следващият ден, когато ученикът бил довеждан отново пред нея, тя вече била възстановена. Пред ученика заставала вътрешната конституция на физическото и етерното, следователно нещо от истината на самонаблюдението.
към текста >>
След това тази индивидуалност премина през
живот
а между смъртта и новото раждане, като изживя това, което е характерно за изработването на кармата в сферата на Сатурн.
И така, имаше една индивидуалност, която до известна степен беше посветена в тези хибернийски мистерии през едно много ранно време, а по-късно тя премина през една женска инкарнация, но инкарнацията в Хиберния действаше дълбоко, дълбоко в душата.
След това тази индивидуалност премина през живота между смъртта и новото раждане, като изживя това, което е характерно за изработването на кармата в сферата на Сатурн.
Там ретроспективно, в една, насочена към универсалните събития перспектива, беше разгледано цялото значение на душевните придобивки, които са можели да бъдат усвоени в едно хибернийско посвещение - не в най-висшето, но все пак в едно достигнало до известна степен посвещение. Цялото значение на това, което е можело да се научи в Хиберния, е било разгледано в своето отношение спрямо цялото изминало действие на човешката същност. Там беше изработено как тази Хиберния постепенно се беше развила от човешки копнежи от преди столетия и хилядолетия в една величествена космическа ретроспекивна перспектива. Но когато наближи новата епоха, точно на тази индивидуалност предстоеше да получи едно такова човешко тяло и едно такова възпитание, в което най-важното се скрива и от своя страна въпреки това умерено се проявява в цивилизацията на деветнадесето столетие. И отново беше така, че това, което душата беше съхранила от ретроспективната панорама и донесла при слизането си в едно наистина не особено подходящо физическо тяло, като беше приела и едно възпитание, което съвсем не беше подходящо за това, което беше преживяно в ирландското посвещение и беше преработено в сферата на Сатурн, то се преобрази в идеали, които проникваха в бъдещето.
към текста >>
Отново виждате как кармата действа дори до там, където два последователни земни
живот
а са така различни един от друг, както
живот
ът на ирландския посветен и този на Виктор Юго.
Отново виждате как кармата действа дори до там, където два последователни земни живота са така различни един от друг, както животът на ирландския посветен и този на Виктор Юго.
Не трябва да се търсят проявите на кармата във външната прилика, а трябва да се разгледа това, което в дълбините на човешкото същество се пренася чрез кармата от един земен живот в друг. И за да се разгледа кармата на отделния човек, да, дори собствената карма и днес е необходимо правилното настроение, правилната душевна нагласа. Всъщност всяко кармическо разглеждане се профанира, когато се прави с настроение, пороизлизащо от днешното образование, от днешната цивилизация, от съвременното училище и т. н.. Да се спечелят възгледи относно кармата, всъщност би трябвало да стане с едно свято настроение, едно изцяло проникнато от набожност настроение. Всеки път, когато се пристъпи към една кармическа истина човек би трябвало да изпита в душата си, като че ли повдига крайчето на воала на Изида.
към текста >>
Не трябва да се търсят проявите на кармата във външната прилика, а трябва да се разгледа това, което в дълбините на човешкото същество се пренася чрез кармата от един земен
живот
в друг.
Отново виждате как кармата действа дори до там, където два последователни земни живота са така различни един от друг, както животът на ирландския посветен и този на Виктор Юго.
Не трябва да се търсят проявите на кармата във външната прилика, а трябва да се разгледа това, което в дълбините на човешкото същество се пренася чрез кармата от един земен живот в друг.
И за да се разгледа кармата на отделния човек, да, дори собствената карма и днес е необходимо правилното настроение, правилната душевна нагласа. Всъщност всяко кармическо разглеждане се профанира, когато се прави с настроение, пороизлизащо от днешното образование, от днешната цивилизация, от съвременното училище и т. н.. Да се спечелят възгледи относно кармата, всъщност би трябвало да стане с едно свято настроение, едно изцяло проникнато от набожност настроение. Всеки път, когато се пристъпи към една кармическа истина човек би трябвало да изпита в душата си, като че ли повдига крайчето на воала на Изида. Защото всъщност точно кармата разкрива по един най-близък на човека начин онова, което представляваше Изида, която е известна с изречението: «Аз съм това, което е било, което е и което ще бъде»[4].
към текста >>
И всъщност едва когато по този начин, както напривихме сега, се разгледа кармата, както тя се проявява в световно историческото развитие и чрез това си изградим необходимото свещено настроение за разглеждането на кармата, едва тогава може по правилния начин, с правилната душевна нагласа да се разгледа това, което може би е собствената съдба и да се види как тази съдба се формира като собствена карма и как се е изградила от предишните земни
живот
и във взаимодействие с това, което човекът преживява между смъртта и едно ново раждане в духовните звездни сфери.
Всъщност всяко кармическо разглеждане се профанира, когато се прави с настроение, пороизлизащо от днешното образование, от днешната цивилизация, от съвременното училище и т. н.. Да се спечелят възгледи относно кармата, всъщност би трябвало да стане с едно свято настроение, едно изцяло проникнато от набожност настроение. Всеки път, когато се пристъпи към една кармическа истина човек би трябвало да изпита в душата си, като че ли повдига крайчето на воала на Изида. Защото всъщност точно кармата разкрива по един най-близък на човека начин онова, което представляваше Изида, която е известна с изречението: «Аз съм това, което е било, което е и което ще бъде»[4]. Това обаче пресреща човека по начин, който би трябвало да е близък до човешката душа при разглеждането на човешката карма.
И всъщност едва когато по този начин, както напривихме сега, се разгледа кармата, както тя се проявява в световно историческото развитие и чрез това си изградим необходимото свещено настроение за разглеждането на кармата, едва тогава може по правилния начин, с правилната душевна нагласа да се разгледа това, което може би е собствената съдба и да се види как тази съдба се формира като собствена карма и как се е изградила от предишните земни животи във взаимодействие с това, което човекът преживява между смъртта и едно ново раждане в духовните звездни сфери.
Когато кармата се разглежда с правилната нагласа, човек е насочен с цялата си човешка същност към свръхсетивните светове. Защото кармичните разглеждания ни запознават с една закономерност, която е напълно противоположна на закономерността във външната природа. Във въшната природа действат природните взаимовръзки, но човек напълно трябва да се издигне над тези природни взаимовръзки и да може да възприеме духовните взаимовръзки, ако иска да обхване с душевните си очи закономерността на кармичните действия. За това естествено най-добре подготвя разглеждането точно на хвърлящата нашироко светлина световно историческа карма, за да се получи от нея светлината, необходима за това, което би трябвало да има важно значение в изживяването на собствената карма, за разглеждането на собствената карма. И чрез това, че ви показах въздействията на кармата в световната история при характерни личности, аз исках да подготвя вашата душевна нагласа за другите разглеждания на кармата през следните дни.
към текста >>
27.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 11. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
В хода на нашите разглеждания ние постепенно ще преминем към това, което кармата може да означава в отделния човешки
живот
, макар че аз винаги ще обръщам вниманието към някои кармични връзки, които са се проявили чрез известни в историята личности.
В хода на нашите разглеждания ние постепенно ще преминем към това, което кармата може да означава в отделния човешки живот, макар че аз винаги ще обръщам вниманието към някои кармични връзки, които са се проявили чрез известни в историята личности.
Защото и личното, което ни интересува в нашата собствена карма, което би трябвало близко да ни засяга, ще бъде осветено, когато разгледаме обширните исторически кармични проявления. Най-напред обръщам вниманието към това, че изобщо не е необходимо да се притежават някакви ясновидски способности, за да се изпълним с усещането, с чувството за съществуването на кармата. Разбира се, за да се разгледат всички взаимни връзки на кармическите закономерности, такива способности са необходими и някои неща от това, което ви представих тук през изминалите дни, естествено могат да се постигнат само чрез такива способности. Но пътят към такива съзерцания се подготвя, бих искал да кажа, от чувството, от ясното чувство за кармата. То трябва да навлезе във всеки отделен човешки живот, когато този човешки живот не преминава само повърхностно покрай нещата, хвърляйки поглед само на външните сензации, а когато този човешки живот може да придобие нещо в посока към по-интимно изживяване на битието, като разгледа и проникне с чувство, придобивайки един вид предчувствие за това, как известни съдбоносни взаимовръзки застават в живота така, че със своята собствена същност вече показват, че те не могат да бъдат заложени в единствения земен живот между раждането и смъртта.
към текста >>
То трябва да навлезе във всеки отделен човешки
живот
, когато този човешки
живот
не преминава само повърхностно покрай нещата, хвърляйки поглед само на външните сензации, а когато този човешки
живот
може да придобие нещо в посока към по-интимно изживяване на битието, като разгледа и проникне с чувство, придобивайки един вид предчувствие за това, как известни съдбоносни взаимовръзки застават в
живот
а така, че със своята собствена същност вече показват, че те не могат да бъдат заложени в единствения земен
живот
между раждането и смъртта.
В хода на нашите разглеждания ние постепенно ще преминем към това, което кармата може да означава в отделния човешки живот, макар че аз винаги ще обръщам вниманието към някои кармични връзки, които са се проявили чрез известни в историята личности. Защото и личното, което ни интересува в нашата собствена карма, което би трябвало близко да ни засяга, ще бъде осветено, когато разгледаме обширните исторически кармични проявления. Най-напред обръщам вниманието към това, че изобщо не е необходимо да се притежават някакви ясновидски способности, за да се изпълним с усещането, с чувството за съществуването на кармата. Разбира се, за да се разгледат всички взаимни връзки на кармическите закономерности, такива способности са необходими и някои неща от това, което ви представих тук през изминалите дни, естествено могат да се постигнат само чрез такива способности. Но пътят към такива съзерцания се подготвя, бих искал да кажа, от чувството, от ясното чувство за кармата.
То трябва да навлезе във всеки отделен човешки живот, когато този човешки живот не преминава само повърхностно покрай нещата, хвърляйки поглед само на външните сензации, а когато този човешки живот може да придобие нещо в посока към по-интимно изживяване на битието, като разгледа и проникне с чувство, придобивайки един вид предчувствие за това, как известни съдбоносни взаимовръзки застават в живота така, че със своята собствена същност вече показват, че те не могат да бъдат заложени в единствения земен живот между раждането и смъртта.
към текста >>
Нека да разгледаме начина, по който ние можем да срещнем други хора в
живот
а ни.
Нека да разгледаме начина, по който ние можем да срещнем други хора в живота ни.
От нашата среща в живота с хората зависи голяма част от нашата съдба. Ние срещаме този и онзи. Това, което изживяваме с него, прониква в нашето битие. И точно в това взаимно изживяване с хора в дадена жизнена ситуация, при внимателно наблюдение ще се види, как кармата изобщо не противоречи на това, което ние носим в себе си като свободно усещане, като усещане за това, което в нашите действия подлежи на свободните ни решения. Ние заставаме най-напред като дете в битието, в една жизнена епоха, в която не може още да се говори за свобода, доколкото се взима под внимание земния импулс.
към текста >>
От нашата среща в
живот
а с хората зависи голяма част от нашата съдба.
Нека да разгледаме начина, по който ние можем да срещнем други хора в живота ни.
От нашата среща в живота с хората зависи голяма част от нашата съдба.
Ние срещаме този и онзи. Това, което изживяваме с него, прониква в нашето битие. И точно в това взаимно изживяване с хора в дадена жизнена ситуация, при внимателно наблюдение ще се види, как кармата изобщо не противоречи на това, което ние носим в себе си като свободно усещане, като усещане за това, което в нашите действия подлежи на свободните ни решения. Ние заставаме най-напред като дете в битието, в една жизнена епоха, в която не може още да се говори за свобода, доколкото се взима под внимание земния импулс. А колко много неща зависят от начина, по който ние сме поставени като деца в битието!
към текста >>
Какви способности се развиват от нашето същество, какви пътища ни се показват, е от безкрайно голямо, съдбоносно значение за целия ни земен
живот
.
Ние срещаме този и онзи. Това, което изживяваме с него, прониква в нашето битие. И точно в това взаимно изживяване с хора в дадена жизнена ситуация, при внимателно наблюдение ще се види, как кармата изобщо не противоречи на това, което ние носим в себе си като свободно усещане, като усещане за това, което в нашите действия подлежи на свободните ни решения. Ние заставаме най-напред като дете в битието, в една жизнена епоха, в която не може още да се говори за свобода, доколкото се взима под внимание земния импулс. А колко много неща зависят от начина, по който ние сме поставени като деца в битието!
Какви способности се развиват от нашето същество, какви пътища ни се показват, е от безкрайно голямо, съдбоносно значение за целия ни земен живот.
Разбира се, по-късно като самостоятелни хора ние можем повече или по-малко да вземем собствения си живот в свои ръце, но това можем да направим само на това място, което ни е посочено от детството. И когато внимателно наблюдаваме, ние ще видим, какво ясно и съдбоносно прониква в нашето свободно действие.
към текста >>
Разбира се, по-късно като самостоятелни хора ние можем повече или по-малко да вземем собствения си
живот
в свои ръце, но това можем да направим само на това място, което ни е посочено от детството.
Това, което изживяваме с него, прониква в нашето битие. И точно в това взаимно изживяване с хора в дадена жизнена ситуация, при внимателно наблюдение ще се види, как кармата изобщо не противоречи на това, което ние носим в себе си като свободно усещане, като усещане за това, което в нашите действия подлежи на свободните ни решения. Ние заставаме най-напред като дете в битието, в една жизнена епоха, в която не може още да се говори за свобода, доколкото се взима под внимание земния импулс. А колко много неща зависят от начина, по който ние сме поставени като деца в битието! Какви способности се развиват от нашето същество, какви пътища ни се показват, е от безкрайно голямо, съдбоносно значение за целия ни земен живот.
Разбира се, по-късно като самостоятелни хора ние можем повече или по-малко да вземем собствения си живот в свои ръце, но това можем да направим само на това място, което ни е посочено от детството.
И когато внимателно наблюдаваме, ние ще видим, какво ясно и съдбоносно прониква в нашето свободно действие.
към текста >>
Ние срещаме хора в
живот
а.
Нека вземем един случай.
Ние срещаме хора в живота.
Тук се забелязва ясна разлика между единия вид срещи с хората и другия вид. Възможно е в този земен живот за първи път да срещнем един човек и веднага да имаме чувството, че сме душевно свързани с този човек. И напълно е възможно да имаме интензивни чувства към този човек, но може би изобщо да не ни интересува как той изглежда, дали е хубав или грозен, дали е вежлив или невежлив. Това, което ни привлича към този човек, се издига нагоре от душата ни, ние изпитваме симпатия към него. Да, в един или друг случай е възможно да изпитаваме и антипатия, която се поражда само от това, че сме се доближили до този човек и сме осъзнали, че той е тук; но това, което изпитваме към него, не зависи от впечатлението, което той ни прави със своите действия или с това, което той ни казва.
към текста >>
Възможно е в този земен
живот
за първи път да срещнем един човек и веднага да имаме чувството, че сме душевно свързани с този човек.
Нека вземем един случай. Ние срещаме хора в живота. Тук се забелязва ясна разлика между единия вид срещи с хората и другия вид.
Възможно е в този земен живот за първи път да срещнем един човек и веднага да имаме чувството, че сме душевно свързани с този човек.
И напълно е възможно да имаме интензивни чувства към този човек, но може би изобщо да не ни интересува как той изглежда, дали е хубав или грозен, дали е вежлив или невежлив. Това, което ни привлича към този човек, се издига нагоре от душата ни, ние изпитваме симпатия към него. Да, в един или друг случай е възможно да изпитаваме и антипатия, която се поражда само от това, че сме се доближили до този човек и сме осъзнали, че той е тук; но това, което изпитваме към него, не зависи от впечатлението, което той ни прави със своите действия или с това, което той ни казва. Такива изживявания застават в земния ни живот като големи въпросителни, както обширните жизнени проблеми, които ни доставя животът. И когато така сме се запознали с някой, ние изобщо не се чувстваме притиснати да се размислим, какво представлява този човек и какво прави той.
към текста >>
Такива изживявания застават в земния ни
живот
като големи въпросителни, както обширните жизнени проблеми, които ни доставя
живот
ът.
Тук се забелязва ясна разлика между единия вид срещи с хората и другия вид. Възможно е в този земен живот за първи път да срещнем един човек и веднага да имаме чувството, че сме душевно свързани с този човек. И напълно е възможно да имаме интензивни чувства към този човек, но може би изобщо да не ни интересува как той изглежда, дали е хубав или грозен, дали е вежлив или невежлив. Това, което ни привлича към този човек, се издига нагоре от душата ни, ние изпитваме симпатия към него. Да, в един или друг случай е възможно да изпитаваме и антипатия, която се поражда само от това, че сме се доближили до този човек и сме осъзнали, че той е тук; но това, което изпитваме към него, не зависи от впечатлението, което той ни прави със своите действия или с това, което той ни казва.
Такива изживявания застават в земния ни живот като големи въпросителни, както обширните жизнени проблеми, които ни доставя животът.
И когато така сме се запознали с някой, ние изобщо не се чувстваме притиснати да се размислим, какво представлява този човек и какво прави той. Всичко, което ни привлича към него в известно отношение се събира като сбор от чувства, като сбор от вътрешни усещания, изпълващи нашата душевна нагласа. Ние изобщо не чувстваме нуждата да ги оправдаем, взимайки под внимание какво върши той.
към текста >>
Ние се осведомяваме кой е той, какво прави в
живот
а и т.н.; ние се интересуваме за негова външност.
Там не се появяват такива усещания. Тези хора започват да ни интересуват, без всъщност да чувстваме в душата си някаква симпатия или антипатия към тях. Хората ни интересуват. Ние се чувстваме принудени да разберем, дали те са добри или лоши, благосклонни или недоброжелателни, дали имат някакви способности или нямат. И във времето, което следва едно такова запознанство - да кажем, че сме срещнали някой, който също познава този човек, с когото ние сме се запознали и заговорим за същия човек - се вижда, че ние се чувстваме подтикнати да разговаряме за него.
Ние се осведомяваме кой е той, какво прави в живота и т.н.; ние се интересуваме за негова външност.
При хората от първия вид може да се случи, когато срещнем някой наш познат, който също го познава, да ни стане напълно неприятно, когато той започне да говори за него. Ние съвсем не искаме да говорим за този човек. Когато нещо такова се случи в живота - а духовнонаучните методи се опитват да проникнат зад такива тайни, - когато в известен смисъл ние изпитаме необяснима симпатия или антипатия при запознаването си с даден човек, се установява, че с този човек по някакъв начин сме били кармически свързани в миналото и че това, което сме изживяли заедно с него, вече през целия ни земен живот всъщност ни е водило да го срещнем в един определен момент. И това, което сме имали заедно с него в миналото, то формира нашите чувства, оформя нашите усещания към него. И определящите са тези усещания, тези чувства, а не дали той е хубав или грозен, дали е благосклонен или злонамерен човек.
към текста >>
Когато нещо такова се случи в
живот
а - а духовнонаучните методи се опитват да проникнат зад такива тайни, - когато в известен смисъл ние изпитаме необяснима симпатия или антипатия при запознаването си с даден човек, се установява, че с този човек по някакъв начин сме били кармически свързани в миналото и че това, което сме изживяли заедно с него, вече през целия ни земен
живот
всъщност ни е водило да го срещнем в един определен момент.
Ние се чувстваме принудени да разберем, дали те са добри или лоши, благосклонни или недоброжелателни, дали имат някакви способности или нямат. И във времето, което следва едно такова запознанство - да кажем, че сме срещнали някой, който също познава този човек, с когото ние сме се запознали и заговорим за същия човек - се вижда, че ние се чувстваме подтикнати да разговаряме за него. Ние се осведомяваме кой е той, какво прави в живота и т.н.; ние се интересуваме за негова външност. При хората от първия вид може да се случи, когато срещнем някой наш познат, който също го познава, да ни стане напълно неприятно, когато той започне да говори за него. Ние съвсем не искаме да говорим за този човек.
Когато нещо такова се случи в живота - а духовнонаучните методи се опитват да проникнат зад такива тайни, - когато в известен смисъл ние изпитаме необяснима симпатия или антипатия при запознаването си с даден човек, се установява, че с този човек по някакъв начин сме били кармически свързани в миналото и че това, което сме изживяли заедно с него, вече през целия ни земен живот всъщност ни е водило да го срещнем в един определен момент.
И това, което сме имали заедно с него в миналото, то формира нашите чувства, оформя нашите усещания към него. И определящите са тези усещания, тези чувства, а не дали той е хубав или грозен, дали е благосклонен или злонамерен човек. Точно когато съвсем ясно и определено се изпитва такова нещо и когато е възможно духовнонаучното изследване да освети нещо подобно, то ще намери усещането за оправдано чрез това, което самото то може да каже за една формирана в миналото карма. И ние ще намерим потвърждение на това, което казвам още чрез някои други факти.
към текста >>
Понякога лесно можем да сънуваме един или друг човек, Това показва, че нашата душа е свързана с този човек, преминала е с него през много земни
живот
и, през няколко или дори само през един земен
живот
; показва, че тази душевно-духовна същност, в която сме сега самите ние, - азът и астралното тяло - има нещо общо с този човек.
Когато спим и сме извън нашето физическо и етерно тяло, само с аза и с астралното тяло се намираме духовно в света, нашето физическо и нашето етерно тяло са останали да лежат в леглото, отделени от своето духовно-душевно същество, тогава за обикновеното съзнание се появяват сънищата. Попитайте се веднъж при едно интензивно самонаблюдение, не е ли така при известни срещи, които имат такова въздействие, че в душата ни се появяват усещания и чувства, ние същевременно да сънуваме всевъзможни сънища за този човек?
Понякога лесно можем да сънуваме един или друг човек, Това показва, че нашата душа е свързана с този човек, преминала е с него през много земни животи, през няколко или дори само през един земен живот; показва, че тази душевно-духовна същност, в която сме сега самите ние, - азът и астралното тяло - има нещо общо с този човек.
Ние срещаме и други хора, с тях ни свързва нещо професионално или нещо подобно. Те ни интересуват по този начин, който описах. Да, дори се случва да имаме с тях много общи занимания. Животът ни поставя до тях, но ние не ги сънуваме. Не можем да ги сънуваме, сънища не се появяват.
към текста >>
Живот
ът ни поставя до тях, но ние не ги сънуваме.
Попитайте се веднъж при едно интензивно самонаблюдение, не е ли така при известни срещи, които имат такова въздействие, че в душата ни се появяват усещания и чувства, ние същевременно да сънуваме всевъзможни сънища за този човек? Понякога лесно можем да сънуваме един или друг човек, Това показва, че нашата душа е свързана с този човек, преминала е с него през много земни животи, през няколко или дори само през един земен живот; показва, че тази душевно-духовна същност, в която сме сега самите ние, - азът и астралното тяло - има нещо общо с този човек. Ние срещаме и други хора, с тях ни свързва нещо професионално или нещо подобно. Те ни интересуват по този начин, който описах. Да, дори се случва да имаме с тях много общи занимания.
Животът ни поставя до тях, но ние не ги сънуваме.
Не можем да ги сънуваме, сънища не се появяват. Ние сме свързани с тях само през този земен живот и връзката най-напред се създава чрез това, което обвързва душевно-духовната същност на човека с физическото и с етерното. И понеже физическото и етерното тяло взимат участие в нашия интерес, който е свързан предимно с външната физиономия и външните действия, а това физическо и етерно тяло остават да лежат в леглото през нощта, докато духовно-душевната същност се отделя, затова не можем да сънуваме такива хора. Тук духовната наука отново ни показва, че там действа кармата, но тя действа така, че кармата сега се създава, че едва от духовното изживяване след смъртта ще погледнем към този земен живот и ще можем да си кажем, че в него са започнали нови кармически отношения. Тук навлизаме в една бъдеща карма.
към текста >>
Ние сме свързани с тях само през този земен
живот
и връзката най-напред се създава чрез това, което обвързва душевно-духовната същност на човека с физическото и с етерното.
Ние срещаме и други хора, с тях ни свързва нещо професионално или нещо подобно. Те ни интересуват по този начин, който описах. Да, дори се случва да имаме с тях много общи занимания. Животът ни поставя до тях, но ние не ги сънуваме. Не можем да ги сънуваме, сънища не се появяват.
Ние сме свързани с тях само през този земен живот и връзката най-напред се създава чрез това, което обвързва душевно-духовната същност на човека с физическото и с етерното.
И понеже физическото и етерното тяло взимат участие в нашия интерес, който е свързан предимно с външната физиономия и външните действия, а това физическо и етерно тяло остават да лежат в леглото през нощта, докато духовно-душевната същност се отделя, затова не можем да сънуваме такива хора. Тук духовната наука отново ни показва, че там действа кармата, но тя действа така, че кармата сега се създава, че едва от духовното изживяване след смъртта ще погледнем към този земен живот и ще можем да си кажем, че в него са започнали нови кармически отношения. Тук навлизаме в една бъдеща карма.
към текста >>
Тук духовната наука отново ни показва, че там действа кармата, но тя действа така, че кармата сега се създава, че едва от духовното изживяване след смъртта ще погледнем към този земен
живот
и ще можем да си кажем, че в него са започнали нови кармически отношения.
Да, дори се случва да имаме с тях много общи занимания. Животът ни поставя до тях, но ние не ги сънуваме. Не можем да ги сънуваме, сънища не се появяват. Ние сме свързани с тях само през този земен живот и връзката най-напред се създава чрез това, което обвързва душевно-духовната същност на човека с физическото и с етерното. И понеже физическото и етерното тяло взимат участие в нашия интерес, който е свързан предимно с външната физиономия и външните действия, а това физическо и етерно тяло остават да лежат в леглото през нощта, докато духовно-душевната същност се отделя, затова не можем да сънуваме такива хора.
Тук духовната наука отново ни показва, че там действа кармата, но тя действа така, че кармата сега се създава, че едва от духовното изживяване след смъртта ще погледнем към този земен живот и ще можем да си кажем, че в него са започнали нови кармически отношения.
Тук навлизаме в една бъдеща карма.
към текста >>
Но когато премислите какво беше казано във връзка със закономерността на кармата, тогава ще трябва да си кажете, че хората се свързват чрез земния
живот
.
Ние видяхме, как бива изтъкана тази карма, как дълго време върху изграждането на тази карма работи това, което ние преживяваме заедно с висшите духовни същества между смъртта и едно ново раждане.
Но когато премислите какво беше казано във връзка със закономерността на кармата, тогава ще трябва да си кажете, че хората се свързват чрез земния живот.
Онова, което ги довежда един до друг в земния живот, ги обвързва кармически. Тогава те заедно изминават живота между смъртта и едно ново радане, точно там заедно с висшите същества те изграждат своята карма за следващия земен живот. Какви са тогава общо взето последиците за земния живот на човека? От това общо взето следва, че хората, които през един земен живот са заедно, понеже точно там се заражда кармата, през следващия земен живот отново ще се стремят един към друг. Там отново ще се зародят кармически взаимовръзки, те отново ще преминат през живота между смъртта и новото раждане - това ще ги обвърже още по-здраво - за да потърсят отново един общ земен живот.
към текста >>
Онова, което ги довежда един до друг в земния
живот
, ги обвързва кармически.
Ние видяхме, как бива изтъкана тази карма, как дълго време върху изграждането на тази карма работи това, което ние преживяваме заедно с висшите духовни същества между смъртта и едно ново раждане. Но когато премислите какво беше казано във връзка със закономерността на кармата, тогава ще трябва да си кажете, че хората се свързват чрез земния живот.
Онова, което ги довежда един до друг в земния живот, ги обвързва кармически.
Тогава те заедно изминават живота между смъртта и едно ново радане, точно там заедно с висшите същества те изграждат своята карма за следващия земен живот. Какви са тогава общо взето последиците за земния живот на човека? От това общо взето следва, че хората, които през един земен живот са заедно, понеже точно там се заражда кармата, през следващия земен живот отново ще се стремят един към друг. Там отново ще се зародят кармически взаимовръзки, те отново ще преминат през живота между смъртта и новото раждане - това ще ги обвърже още по-здраво - за да потърсят отново един общ земен живот. И там се появява особеното, че в течение на земното развитие хората всъщност живеят заедно в групи.
към текста >>
Тогава те заедно изминават
живот
а между смъртта и едно ново радане, точно там заедно с висшите същества те изграждат своята карма за следващия земен
живот
.
Ние видяхме, как бива изтъкана тази карма, как дълго време върху изграждането на тази карма работи това, което ние преживяваме заедно с висшите духовни същества между смъртта и едно ново раждане. Но когато премислите какво беше казано във връзка със закономерността на кармата, тогава ще трябва да си кажете, че хората се свързват чрез земния живот. Онова, което ги довежда един до друг в земния живот, ги обвързва кармически.
Тогава те заедно изминават живота между смъртта и едно ново радане, точно там заедно с висшите същества те изграждат своята карма за следващия земен живот.
Какви са тогава общо взето последиците за земния живот на човека? От това общо взето следва, че хората, които през един земен живот са заедно, понеже точно там се заражда кармата, през следващия земен живот отново ще се стремят един към друг. Там отново ще се зародят кармически взаимовръзки, те отново ще преминат през живота между смъртта и новото раждане - това ще ги обвърже още по-здраво - за да потърсят отново един общ земен живот. И там се появява особеното, че в течение на земното развитие хората всъщност живеят заедно в групи. Наистина е така.
към текста >>
Какви са тогава общо взето последиците за земния
живот
на човека?
Ние видяхме, как бива изтъкана тази карма, как дълго време върху изграждането на тази карма работи това, което ние преживяваме заедно с висшите духовни същества между смъртта и едно ново раждане. Но когато премислите какво беше казано във връзка със закономерността на кармата, тогава ще трябва да си кажете, че хората се свързват чрез земния живот. Онова, което ги довежда един до друг в земния живот, ги обвързва кармически. Тогава те заедно изминават живота между смъртта и едно ново радане, точно там заедно с висшите същества те изграждат своята карма за следващия земен живот.
Какви са тогава общо взето последиците за земния живот на човека?
От това общо взето следва, че хората, които през един земен живот са заедно, понеже точно там се заражда кармата, през следващия земен живот отново ще се стремят един към друг. Там отново ще се зародят кармически взаимовръзки, те отново ще преминат през живота между смъртта и новото раждане - това ще ги обвърже още по-здраво - за да потърсят отново един общ земен живот. И там се появява особеното, че в течение на земното развитие хората всъщност живеят заедно в групи. Наистина е така. Когато това се разглежда схематично, изглежда така: Времето тече, една определена група от хора, които заедно живеят в определена епоха и са кармически свързани, отново се появява на Земята, след като е преминала през живота между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
От това общо взето следва, че хората, които през един земен
живот
са заедно, понеже точно там се заражда кармата, през следващия земен
живот
отново ще се стремят един към друг.
Ние видяхме, как бива изтъкана тази карма, как дълго време върху изграждането на тази карма работи това, което ние преживяваме заедно с висшите духовни същества между смъртта и едно ново раждане. Но когато премислите какво беше казано във връзка със закономерността на кармата, тогава ще трябва да си кажете, че хората се свързват чрез земния живот. Онова, което ги довежда един до друг в земния живот, ги обвързва кармически. Тогава те заедно изминават живота между смъртта и едно ново радане, точно там заедно с висшите същества те изграждат своята карма за следващия земен живот. Какви са тогава общо взето последиците за земния живот на човека?
От това общо взето следва, че хората, които през един земен живот са заедно, понеже точно там се заражда кармата, през следващия земен живот отново ще се стремят един към друг.
Там отново ще се зародят кармически взаимовръзки, те отново ще преминат през живота между смъртта и новото раждане - това ще ги обвърже още по-здраво - за да потърсят отново един общ земен живот. И там се появява особеното, че в течение на земното развитие хората всъщност живеят заедно в групи. Наистина е така. Когато това се разглежда схематично, изглежда така: Времето тече, една определена група от хора, които заедно живеят в определена епоха и са кармически свързани, отново се появява на Земята, след като е преминала през живота между смъртта и едно ново раждане. Друга човешка група, в която хората също са свързани кармически, отново се появява на Земята, трета също.
към текста >>
Там отново ще се зародят кармически взаимовръзки, те отново ще преминат през
живот
а между смъртта и новото раждане - това ще ги обвърже още по-здраво - за да потърсят отново един общ земен
живот
.
Но когато премислите какво беше казано във връзка със закономерността на кармата, тогава ще трябва да си кажете, че хората се свързват чрез земния живот. Онова, което ги довежда един до друг в земния живот, ги обвързва кармически. Тогава те заедно изминават живота между смъртта и едно ново радане, точно там заедно с висшите същества те изграждат своята карма за следващия земен живот. Какви са тогава общо взето последиците за земния живот на човека? От това общо взето следва, че хората, които през един земен живот са заедно, понеже точно там се заражда кармата, през следващия земен живот отново ще се стремят един към друг.
Там отново ще се зародят кармически взаимовръзки, те отново ще преминат през живота между смъртта и новото раждане - това ще ги обвърже още по-здраво - за да потърсят отново един общ земен живот.
И там се появява особеното, че в течение на земното развитие хората всъщност живеят заедно в групи. Наистина е така. Когато това се разглежда схематично, изглежда така: Времето тече, една определена група от хора, които заедно живеят в определена епоха и са кармически свързани, отново се появява на Земята, след като е преминала през живота между смъртта и едно ново раждане. Друга човешка група, в която хората също са свързани кармически, отново се появява на Земята, трета също. И понеже времената между смъртта и едно ново раждане са много по-дълги, от това следва, че повечето земни хора всъщност се срещат само между смъртта и едно ново раждане и че кармически особено свързаните хора на групи преминават през развитието на човечеството и винаги отново, и отново се срещат на Земята.
към текста >>
Когато това се разглежда схематично, изглежда така: Времето тече, една определена група от хора, които заедно живеят в определена епоха и са кармически свързани, отново се появява на Земята, след като е преминала през
живот
а между смъртта и едно ново раждане.
Какви са тогава общо взето последиците за земния живот на човека? От това общо взето следва, че хората, които през един земен живот са заедно, понеже точно там се заражда кармата, през следващия земен живот отново ще се стремят един към друг. Там отново ще се зародят кармически взаимовръзки, те отново ще преминат през живота между смъртта и новото раждане - това ще ги обвърже още по-здраво - за да потърсят отново един общ земен живот. И там се появява особеното, че в течение на земното развитие хората всъщност живеят заедно в групи. Наистина е така.
Когато това се разглежда схематично, изглежда така: Времето тече, една определена група от хора, които заедно живеят в определена епоха и са кармически свързани, отново се появява на Земята, след като е преминала през живота между смъртта и едно ново раждане.
Друга човешка група, в която хората също са свързани кармически, отново се появява на Земята, трета също. И понеже времената между смъртта и едно ново раждане са много по-дълги, от това следва, че повечето земни хора всъщност се срещат само между смъртта и едно ново раждане и че кармически особено свързаните хора на групи преминават през развитието на човечеството и винаги отново, и отново се срещат на Земята. Това е и правилото. По правило ние не се срещаме с хора на Земята, които в миналото са били инкарнирани в различно от нашето време.
към текста >>
Когато само непредубедено се помисли за
живот
а, вече се стига дотам, да се намери потвърждение за тези неща, които се казаха въз основа на духовното наблюдение.
Виждате ли, човек научава това, когато чрез духовното разглеждане на света наистина проникне в събитията на човешките взаимовръзки.
Когато само непредубедено се помисли за живота, вече се стига дотам, да се намери потвърждение за тези неща, които се казаха въз основа на духовното наблюдение.
Както знаете, дълги години през моята младост аз се занимавах с Гьоте. Понеже духовната работа върху Гьоте ми беше дълбоко присърце, често трябваше да се запитвам, какво би било, ако бих бил съвременик на Гьоте. Външно погледнато такова нещо би трябвало да изглежда прелестно за някого. Ако някой обича Гьоте, ако се е занимавал с радост с това, което той е сътворил, ако една част от своя живот някой е посветил на това да го обясни, да го интерпретира, не би ли дошла мисълтта, колко прелестно би било, ако той живее във Ваймар, където Гьоте се разхожда нагоре надолу и някога го срещне, а може би и го заговори? Но това е само едно повърхностно разглеждане, което веднага се коригира, когато точно се разгледат нещата.
към текста >>
Ако някой обича Гьоте, ако се е занимавал с радост с това, което той е сътворил, ако една част от своя
живот
някой е посветил на това да го обясни, да го интерпретира, не би ли дошла мисълтта, колко прелестно би било, ако той живее във Ваймар, където Гьоте се разхожда нагоре надолу и някога го срещне, а може би и го заговори?
Виждате ли, човек научава това, когато чрез духовното разглеждане на света наистина проникне в събитията на човешките взаимовръзки. Когато само непредубедено се помисли за живота, вече се стига дотам, да се намери потвърждение за тези неща, които се казаха въз основа на духовното наблюдение. Както знаете, дълги години през моята младост аз се занимавах с Гьоте. Понеже духовната работа върху Гьоте ми беше дълбоко присърце, често трябваше да се запитвам, какво би било, ако бих бил съвременик на Гьоте. Външно погледнато такова нещо би трябвало да изглежда прелестно за някого.
Ако някой обича Гьоте, ако се е занимавал с радост с това, което той е сътворил, ако една част от своя живот някой е посветил на това да го обясни, да го интерпретира, не би ли дошла мисълтта, колко прелестно би било, ако той живее във Ваймар, където Гьоте се разхожда нагоре надолу и някога го срещне, а може би и го заговори?
Но това е само едно повърхностно разглеждане, което веднага се коригира, когато точно се разгледат нещата. Най-малкото аз си казвах: Мисълта, да живея по едно и също време с Гьоте, всъщност би била напълно непоносима. Защото Гьоте точно затова ми е станал особено скъп, защото всичко, което той е оставил беше там, защото известно време той беше действал тук и човек отново можеше да го потърси в духовните пра дълбини на световното развитие. И това е така: Не би могло да се понесе, да се живее едновременно с Гьоте! Само когато се обхване с поглед конкретното отношение към него, каквото човек има като роден след него и когато тогава се премине към по-фините душевни взаимовръзки точно в един такъв случай, където се докосва една личност, с която човек не живее по едно и също време, следователно с някого с когото жизнената карма не го свързва непосредствено, а където са налице оплетени кармични отношения, там духовното разглеждане тогава показва: - че ако някой би живял едновременно с една такава личност, тя би въздействала върху душата му като отрова.
към текста >>
Също и общо взето, точно чрез такова разглеждане се изостря погледът за човешкия
живот
, за вътрешната истина и за вътрешните взаимни връзки в човешкия
живот
.
Също и общо взето, точно чрез такова разглеждане се изостря погледът за човешкия живот, за вътрешната истина и за вътрешните взаимни връзки в човешкия живот.
Човек повече не говори само неопределено наоколо. Той съвсем не се изкушава да започне с общо познатите фрази: «Ах, защо не съм живял тогава! » Когато бъде истински обяснена, кармата, така да се каже укрепва човека в неговите жизнени условия, поставя го на дадено място, където той живее със своето земно битие. С това обаче се показва истинският съдбоносен характер на кармата. Той изпъква, когато започнем да мислим защо ние сме пристъпили в земния живот точно в едно определено време.
към текста >>
Той изпъква, когато започнем да мислим защо ние сме пристъпили в земния
живот
точно в едно определено време.
Също и общо взето, точно чрез такова разглеждане се изостря погледът за човешкия живот, за вътрешната истина и за вътрешните взаимни връзки в човешкия живот. Човек повече не говори само неопределено наоколо. Той съвсем не се изкушава да започне с общо познатите фрази: «Ах, защо не съм живял тогава! » Когато бъде истински обяснена, кармата, така да се каже укрепва човека в неговите жизнени условия, поставя го на дадено място, където той живее със своето земно битие. С това обаче се показва истинският съдбоносен характер на кармата.
Той изпъква, когато започнем да мислим защо ние сме пристъпили в земния живот точно в едно определено време.
До тази епоха ни е довело обстоятелството, че ние сме подготвили нашата карма с други души, с които сме кармически свързани. Ние сме я подготвили така за времето, когато навлизаме в това физическо земно съществуване.
към текста >>
Естествено така е и с тази истина, - макар и че тя е истина и общо взето важи, - че хората преминават развитието на земния
живот
на групи.
Така е с аксиомите. Но когато човек иска да пристъпи в духовния свят, трябва да отвикне и от всички други истини за физическия свят. В духовния свят не може да има принципи, там всичко е индивидуално. Всяко нещо трябва да се разглежда само за себе си. Това логическо обхващане на всичко, това извеждане на всеобщи правила съвсем не се намира в духовния свят.
Естествено така е и с тази истина, - макар и че тя е истина и общо взето важи, - че хората преминават развитието на земния живот на групи.
Това правило има изключения. И точно тогава, когато то е нарушено, човек се научава истински да познава неговото значение. И за това ще дам един пример:
към текста >>
Моля за извинение, че примерите са от собствения ми
живот
.
Моля за извинение, че примерите са от собствения ми живот.
Но как могат по-добре да се опознаят точно примерите, които се отнасят към такива неща, ако не са взети от собствения живот? В него човек стои със своята индивидуалност. В описанието на моя жизнен път аз описах моя учител по геометрия[1]. Този учител по геометрия ми беше извънредно близък, не само докато бях негов ученик, а също и след това. Беше ми много интересно да проследя неговата карма.
към текста >>
Но как могат по-добре да се опознаят точно примерите, които се отнасят към такива неща, ако не са взети от собствения
живот
?
Моля за извинение, че примерите са от собствения ми живот.
Но как могат по-добре да се опознаят точно примерите, които се отнасят към такива неща, ако не са взети от собствения живот?
В него човек стои със своята индивидуалност. В описанието на моя жизнен път аз описах моя учител по геометрия[1]. Този учител по геометрия ми беше извънредно близък, не само докато бях негов ученик, а също и след това. Беше ми много интересно да проследя неговата карма. Точно към геометрията аз имах, както се казва, слабост.
към текста >>
По-късно видях - понеже той запалваше интереса ми, - че не можех да направя всъщност нищо, освен да мисля за взаимовръзките на неговия
живот
.
По-късно видях - понеже той запалваше интереса ми, - че не можех да направя всъщност нищо, освен да мисля за взаимовръзките на неговия живот.
Но когато човек иска да изследва кармата, наистина е така, че той изобщо не може да я изследва, ако първо разглежда набиващите се в очи жизнени отношения. Ако бях взел под внимание, че той беше отличен учител по геометрия, или това, което той можеше да покаже, аз сигурно никога не бих достигнал до същността на неговата карма. Но върху мен правеше силно впечатление, че той имаше сакат крак. Единият му крак беше по-къс от другия.
към текста >>
Вижте, това са неща, който всъщност обикновено се смятат за маловажни в
живот
а.
Вижте, това са неща, който всъщност обикновено се смятат за маловажни в живота.
Това, което дълбоко интересува човека са такива неща, които довеждат вътре в кармическите взаимовръзки, когато човек ги вземе под внимание. Не е необходимо винаги да бъде нещо очебийно. Може да се случи човек да бъде въведен в кармическите взаимовръзки чрез това, че при някого той наблюдава някакъв навик, който винаги се набива в очите и който се формира като една картина. Един малък навик може да се формира като картинен образ и да въведе кармически в предишния живот на конкретния човек. Така при един друг учител, който също много обичах, бях въведен в известни кармични отношения - за които сега не искам да говоря, - поради факта, че всеки път, когато този учител заставаше пред нас, първото беше да извади носната си кърпа и да си избърше носа.
към текста >>
Един малък навик може да се формира като картинен образ и да въведе кармически в предишния
живот
на конкретния човек.
Вижте, това са неща, който всъщност обикновено се смятат за маловажни в живота. Това, което дълбоко интересува човека са такива неща, които довеждат вътре в кармическите взаимовръзки, когато човек ги вземе под внимание. Не е необходимо винаги да бъде нещо очебийно. Може да се случи човек да бъде въведен в кармическите взаимовръзки чрез това, че при някого той наблюдава някакъв навик, който винаги се набива в очите и който се формира като една картина.
Един малък навик може да се формира като картинен образ и да въведе кармически в предишния живот на конкретния човек.
Така при един друг учител, който също много обичах, бях въведен в известни кармични отношения - за които сега не искам да говоря, - поради факта, че всеки път, когато този учител заставаше пред нас, първото беше да извади носната си кърпа и да си избърше носа. Никога той не започваше часа по друг начин. Точно че това винаги се повтаряше, беше се запечатало в мен като една картина и ме доведе до предишния земен живот на този човек. Така беше и при другия, който имаше сакат крак. И точно сега от този сакат крак произлезе светлина, която се разпростря над целия духовен капацитет на този човек.
към текста >>
Точно че това винаги се повтаряше, беше се запечатало в мен като една картина и ме доведе до предишния земен
живот
на този човек.
Не е необходимо винаги да бъде нещо очебийно. Може да се случи човек да бъде въведен в кармическите взаимовръзки чрез това, че при някого той наблюдава някакъв навик, който винаги се набива в очите и който се формира като една картина. Един малък навик може да се формира като картинен образ и да въведе кармически в предишния живот на конкретния човек. Така при един друг учител, който също много обичах, бях въведен в известни кармични отношения - за които сега не искам да говоря, - поради факта, че всеки път, когато този учител заставаше пред нас, първото беше да извади носната си кърпа и да си избърше носа. Никога той не започваше часа по друг начин.
Точно че това винаги се повтаряше, беше се запечатало в мен като една картина и ме доведе до предишния земен живот на този човек.
Така беше и при другия, който имаше сакат крак. И точно сега от този сакат крак произлезе светлина, която се разпростря над целия духовен капацитет на този човек. Обикновено хората вярват, че да оформят линии в геометрични фигури, това произлиза от главата. Но това съвсем не идва от главата, съвсем не е вярно, че човекът изживява геометрията в главата си. Вие не бихте разбрали един ъгъл, ако не бихте го извървявали.
към текста >>
Такива са интимните отношения в
живот
а
Само понеже ние сме станали такива абстрактлинги, не го знаем, а вярваме, че извличаме геометрията от главата си. Главата наблюдава, когато ние извървяваме геометрията, танцуваме я и т.н. и тогава тя, главата изгражда формите, които се намират в геометрията. Тя само наблюдава. И всички тези връзки, този специфичен начин да се подчертае геометрията ми стана ясен, когато проникнах в душевността точно на този човек, който трябваше да върви с един сакат крак и поради това, че той особено силно чувстваше този крак, всъщност бе станал едностранно такъв отличен геометрик.
Такива са интимните отношения в живота
към текста >>
Тези двама души, които по външен вид си приличаха, застанаха пред мен един до друг и сега някои факти от
живот
а на Байрон се появиха във взаимна връзка с всичко това, което се беше вмъкнало от една предишна карма в неговите морално-етични жизнени отношения, което обаче се беше проявило и в неговия сакат крак.
Но чрез какво аз можах да продължа? Този човек застана пред мен заедно с с един друг човек, с подобен крак, именно до английския поет лорд Байрон.
Тези двама души, които по външен вид си приличаха, застанаха пред мен един до друг и сега някои факти от живота на Байрон се появиха във взаимна връзка с всичко това, което се беше вмъкнало от една предишна карма в неговите морално-етични жизнени отношения, което обаче се беше проявило и в неговия сакат крак.
И тогава, когато човек е докоснал така кармата, тч му се разкрива по-нататък. И аз можах да открия, как тези двама души през Средновековието са живели заедно в Източна Европа, как те заедно са минали през същата съдба. Аз достигнах до същността на техния тогавашен живот.
към текста >>
Аз достигнах до същността на техния тогавашен
живот
.
Но чрез какво аз можах да продължа? Този човек застана пред мен заедно с с един друг човек, с подобен крак, именно до английския поет лорд Байрон. Тези двама души, които по външен вид си приличаха, застанаха пред мен един до друг и сега някои факти от живота на Байрон се появиха във взаимна връзка с всичко това, което се беше вмъкнало от една предишна карма в неговите морално-етични жизнени отношения, което обаче се беше проявило и в неговия сакат крак. И тогава, когато човек е докоснал така кармата, тч му се разкрива по-нататък. И аз можах да открия, как тези двама души през Средновековието са живели заедно в Източна Европа, как те заедно са минали през същата съдба.
Аз достигнах до същността на техния тогавашен живот.
към текста >>
Предишният
живот
на Байрон никак не приличаше на
живот
а на Байрон през деветнадесето столетие.
Предишният живот на Байрон никак не приличаше на живота на Байрон през деветнадесето столетие.
Предишният живот на моя учител не е подобен на живота му през деветнадесето столетие, но и двамата имаха много интимно изградена едновременна съдба. Когато били жители на европейския Изток, те узнали за онази забележителна легенда, която гласи, че някога скъпоценността Паладиумът, който - като притежаващ вълшебната сила за мощта на Троя - беше скрит в Троя и беше обожаван, след това беше пренесен през Африка в Рим, беше останал дълго в Рим и когато кайзер Константин основава Константинопол, с големи жертви и с невероятни церемонии поръчва да се донесе в Константинопол и да се зарови в Земята Паладиумът, който бил подпомагал първо мощта на Троя, после на Рим, за да се утвърди властта на Константин на мястото на Рим. Разказва се и до известна степен е истина, че високомерието на кайзер Константин довежда Паладиума от Рим в Константинопол, че той заповядал да се донесе от Рим една могъща тежка колона и да се постави на мястото, където закопали Паладиума, че тогава накарал да се постави една приличаща на Аполон статуя. Било е много трудно да се донесе колоната в Константинопол и да се постави на площада, защото е трябвало да се построи един железен релсов път. Колоната, която някога била донесена от Египет в Рим била толкова тежка, че всеки път, по който тя била карана, потъвал и ставало опасно да се мине по него.
към текста >>
Предишният
живот
на моя учител не е подобен на
живот
а му през деветнадесето столетие, но и двамата имаха много интимно изградена едновременна съдба.
Предишният живот на Байрон никак не приличаше на живота на Байрон през деветнадесето столетие.
Предишният живот на моя учител не е подобен на живота му през деветнадесето столетие, но и двамата имаха много интимно изградена едновременна съдба.
Когато били жители на европейския Изток, те узнали за онази забележителна легенда, която гласи, че някога скъпоценността Паладиумът, който - като притежаващ вълшебната сила за мощта на Троя - беше скрит в Троя и беше обожаван, след това беше пренесен през Африка в Рим, беше останал дълго в Рим и когато кайзер Константин основава Константинопол, с големи жертви и с невероятни церемонии поръчва да се донесе в Константинопол и да се зарови в Земята Паладиумът, който бил подпомагал първо мощта на Троя, после на Рим, за да се утвърди властта на Константин на мястото на Рим. Разказва се и до известна степен е истина, че високомерието на кайзер Константин довежда Паладиума от Рим в Константинопол, че той заповядал да се донесе от Рим една могъща тежка колона и да се постави на мястото, където закопали Паладиума, че тогава накарал да се постави една приличаща на Аполон статуя. Било е много трудно да се донесе колоната в Константинопол и да се постави на площада, защото е трябвало да се построи един железен релсов път. Колоната, която някога била донесена от Египет в Рим била толкова тежка, че всеки път, по който тя била карана, потъвал и ставало опасно да се мине по него. След като тя била изправена, в нейната основа Паладиумът бил скрит и с това добре запазен.
към текста >>
Но
живот
ът ми потвърди това нарушаване по необичаен начин.
Какво се беше случило всъщност там? Вижте, тези двама души се бяха разделили, те повече не се събраха отново. Единият е прочутият поет Байрон, другият е живеещият по-късно незначителен учител по геометрия. Тук правилото, за което говорих, е нарушено.
Но животът ми потвърди това нарушаване по необичаен начин.
Онзи учител по геометрия, който така дълбоко обичах, чиито часове винаги с радост очаквах, този учител по геометрия докато беше мой учител, никога не ми даде възможност да разменя с него дори една единствена дума. Той така се проявяваше, като че ли беше една личност, за която аз само бях чел. Той не беше подходящ за времето си, изглеждаше като погрешно поставен в тази епоха. И така продължи. Когато по-късно дойдох за една антропософска лекция в града, в който той живееше в един пансион, потърсих в адресната книга неговото име.
към текста >>
Той остана за мен една личност, която беше поставена в моя
живот
като една сянка, въпреки, че аз много го обичах.
Когато по-късно дойдох за една антропософска лекция в града, в който той живееше в един пансион, потърсих в адресната книга неговото име. Аз наистина имах предчувствие, че той трябваше да е там и исках сега просто частно да говоря с един стар учител, понеже го обичах, поне някога преди много години - вече бяха изминали тридесет години. Междувременно той беше остарял и живееше в университетския град Грац в Австрия. Аз пристигнах в Грац за антропософската лекция, отворих адресната книга, исках съвсем определено да го потърся. Това не можа да стане, понеже непрекъснато имах посещения, бях задържан и не можах да говоря с него частно.
Той остана за мен една личност, която беше поставена в моя живот като една сянка, въпреки, че аз много го обичах.
Когато пак дойдох в Грац, отново исках да го посетя. Той вече беше починал. Следователно, остана си това, че аз стоях срещу една личност, която, въпреки че ми беше така близка, беше останала за мен като прочетена в една книга, като една принадлежаща към съвсем други епохи личност. Аз бях негов съвременник, но не бях свързан с него кармически. В нито една от неговите предишни инкарнации той не е бил мой съвременник.
към текста >>
Той стоеше в последния си
живот
съвсем очевидно извън живеещите тогава кармични групи, в които всъщност би трябвало да стои.
Когато пак дойдох в Грац, отново исках да го посетя. Той вече беше починал. Следователно, остана си това, че аз стоях срещу една личност, която, въпреки че ми беше така близка, беше останала за мен като прочетена в една книга, като една принадлежаща към съвсем други епохи личност. Аз бях негов съвременник, но не бях свързан с него кармически. В нито една от неговите предишни инкарнации той не е бил мой съвременник.
Той стоеше в последния си живот съвсем очевидно извън живеещите тогава кармични групи, в които всъщност би трябвало да стои.
Но и другият ми показа, че той не е поставен другояче в тези групи, защото той беше отпаднал от инкарнационната поредица, в която някога беше стоял, понеже вече не беше свързан точно с тази индивидуалност, с която първо беше свързан. Така че Байрон и той не бяха се срещнали повече. Аз ви разказвам такива неща, за да видите, как всъщност действа кармата и как, когато дълбоко се разглежда живота, точно при изживявания, които се представят като загадка - а живота навсякъде се представя като загадка, - може наистина да се види тайнственото чудно тъкане на кармата. Но също както човек може да има съвременници, които му изглеждат като сянка, понеже са поставени извън тяхната кармична редица, от друга страна се забелязва, как повечето хора са поставени в своята епоха по определена силна вътрешна необходимост. Точно това често се вижда при исторически личности.
към текста >>
Аз ви разказвам такива неща, за да видите, как всъщност действа кармата и как, когато дълбоко се разглежда
живот
а, точно при изживявания, които се представят като загадка - а
живот
а навсякъде се представя като загадка, - може наистина да се види тайнственото чудно тъкане на кармата.
Аз бях негов съвременник, но не бях свързан с него кармически. В нито една от неговите предишни инкарнации той не е бил мой съвременник. Той стоеше в последния си живот съвсем очевидно извън живеещите тогава кармични групи, в които всъщност би трябвало да стои. Но и другият ми показа, че той не е поставен другояче в тези групи, защото той беше отпаднал от инкарнационната поредица, в която някога беше стоял, понеже вече не беше свързан точно с тази индивидуалност, с която първо беше свързан. Така че Байрон и той не бяха се срещнали повече.
Аз ви разказвам такива неща, за да видите, как всъщност действа кармата и как, когато дълбоко се разглежда живота, точно при изживявания, които се представят като загадка - а живота навсякъде се представя като загадка, - може наистина да се види тайнственото чудно тъкане на кармата.
Но също както човек може да има съвременници, които му изглеждат като сянка, понеже са поставени извън тяхната кармична редица, от друга страна се забелязва, как повечето хора са поставени в своята епоха по определена силна вътрешна необходимост. Точно това често се вижда при исторически личности.
към текста >>
Достатъчно известен е станал италианският борец за свобода Гарибалди - един забележителен
живот
.
Бих искал и тук да ви покажа един пример.
Достатъчно известен е станал италианският борец за свобода Гарибалди - един забележителен живот.
Като личност Гарибалди ми беше точно толкова малко симпатичен, колкото онзи, който споменах вчера и който съм проследил кармично. В течение на кармичното изследване той постепенно ми стана по-симпатичен, защото преди кармичното изследване, при него намирах нещо неестествено, изпълнено с фрази, което самият той съвсем не беше. Но във всеки случай тази личност макар и да въздействаше така практически, така радикално политическо-практически в живота, от своя страна, когато човек я наблюдава, тя така забележително се изключва от живота - като че ли е живяла в един измислен свят и като че ли се е носела малко над Земята. Колкото и да беше практичен, Гарибалди беше също и идеалист. Това се вижда и в неговия външен живот.
към текста >>
Но във всеки случай тази личност макар и да въздействаше така практически, така радикално политическо-практически в
живот
а, от своя страна, когато човек я наблюдава, тя така забележително се изключва от
живот
а - като че ли е живяла в един измислен свят и като че ли се е носела малко над Земята.
Бих искал и тук да ви покажа един пример. Достатъчно известен е станал италианският борец за свобода Гарибалди - един забележителен живот. Като личност Гарибалди ми беше точно толкова малко симпатичен, колкото онзи, който споменах вчера и който съм проследил кармично. В течение на кармичното изследване той постепенно ми стана по-симпатичен, защото преди кармичното изследване, при него намирах нещо неестествено, изпълнено с фрази, което самият той съвсем не беше.
Но във всеки случай тази личност макар и да въздействаше така практически, така радикално политическо-практически в живота, от своя страна, когато човек я наблюдава, тя така забележително се изключва от живота - като че ли е живяла в един измислен свят и като че ли се е носела малко над Земята.
Колкото и да беше практичен, Гарибалди беше също и идеалист. Това се вижда и в неговия външен живот. Нужно е да се разгледат само някои характерни черти на живота на Гарибалди и това веднага ще се забележи. Понеже остава малко време, искам само накратко да разкажа. Не е обичайно за един човек по такъв смел и авантюристичен начин за тогавашното време, първата половина на деветнадесето столетие, когато Адрия беше толкова несигурна - Гарибалди е роден през 1807 – неколкократно да кръстосва Адриатическо море, отново да попада в ръцете на пирати, да преживява големи авантюри, отново да се освобождава.
към текста >>
Това се вижда и в неговия външен
живот
.
Достатъчно известен е станал италианският борец за свобода Гарибалди - един забележителен живот. Като личност Гарибалди ми беше точно толкова малко симпатичен, колкото онзи, който споменах вчера и който съм проследил кармично. В течение на кармичното изследване той постепенно ми стана по-симпатичен, защото преди кармичното изследване, при него намирах нещо неестествено, изпълнено с фрази, което самият той съвсем не беше. Но във всеки случай тази личност макар и да въздействаше така практически, така радикално политическо-практически в живота, от своя страна, когато човек я наблюдава, тя така забележително се изключва от живота - като че ли е живяла в един измислен свят и като че ли се е носела малко над Земята. Колкото и да беше практичен, Гарибалди беше също и идеалист.
Това се вижда и в неговия външен живот.
Нужно е да се разгледат само някои характерни черти на живота на Гарибалди и това веднага ще се забележи. Понеже остава малко време, искам само накратко да разкажа. Не е обичайно за един човек по такъв смел и авантюристичен начин за тогавашното време, първата половина на деветнадесето столетие, когато Адрия беше толкова несигурна - Гарибалди е роден през 1807 – неколкократно да кръстосва Адриатическо море, отново да попада в ръцете на пирати, да преживява големи авантюри, отново да се освобождава. Това още е възможно, това се случва и с други, но не с всеки се случва да се намира извън обичайния живот, да не чете вестници и да се случи така, че когато за първи път наистина прочита вестник, в него да прочете собствената си смъртна присъда! Това се е случило.
към текста >>
Нужно е да се разгледат само някои характерни черти на
живот
а на Гарибалди и това веднага ще се забележи.
Като личност Гарибалди ми беше точно толкова малко симпатичен, колкото онзи, който споменах вчера и който съм проследил кармично. В течение на кармичното изследване той постепенно ми стана по-симпатичен, защото преди кармичното изследване, при него намирах нещо неестествено, изпълнено с фрази, което самият той съвсем не беше. Но във всеки случай тази личност макар и да въздействаше така практически, така радикално политическо-практически в живота, от своя страна, когато човек я наблюдава, тя така забележително се изключва от живота - като че ли е живяла в един измислен свят и като че ли се е носела малко над Земята. Колкото и да беше практичен, Гарибалди беше също и идеалист. Това се вижда и в неговия външен живот.
Нужно е да се разгледат само някои характерни черти на живота на Гарибалди и това веднага ще се забележи.
Понеже остава малко време, искам само накратко да разкажа. Не е обичайно за един човек по такъв смел и авантюристичен начин за тогавашното време, първата половина на деветнадесето столетие, когато Адрия беше толкова несигурна - Гарибалди е роден през 1807 – неколкократно да кръстосва Адриатическо море, отново да попада в ръцете на пирати, да преживява големи авантюри, отново да се освобождава. Това още е възможно, това се случва и с други, но не с всеки се случва да се намира извън обичайния живот, да не чете вестници и да се случи така, че когато за първи път наистина прочита вестник, в него да прочете собствената си смъртна присъда! Това се е случило. Той се завърнал от някакво морско приключение и без да знае, бил обвинен, че бил взел участие в някакви политически заговори.
към текста >>
Това още е възможно, това се случва и с други, но не с всеки се случва да се намира извън обичайния
живот
, да не чете вестници и да се случи така, че когато за първи път наистина прочита вестник, в него да прочете собствената си смъртна присъда!
Колкото и да беше практичен, Гарибалди беше също и идеалист. Това се вижда и в неговия външен живот. Нужно е да се разгледат само някои характерни черти на живота на Гарибалди и това веднага ще се забележи. Понеже остава малко време, искам само накратко да разкажа. Не е обичайно за един човек по такъв смел и авантюристичен начин за тогавашното време, първата половина на деветнадесето столетие, когато Адрия беше толкова несигурна - Гарибалди е роден през 1807 – неколкократно да кръстосва Адриатическо море, отново да попада в ръцете на пирати, да преживява големи авантюри, отново да се освобождава.
Това още е възможно, това се случва и с други, но не с всеки се случва да се намира извън обичайния живот, да не чете вестници и да се случи така, че когато за първи път наистина прочита вестник, в него да прочете собствената си смъртна присъда!
Това се е случило. Той се завърнал от някакво морско приключение и без да знае, бил обвинен, че бил взел участие в някакви политически заговори. В негово отсъствие той бил осъден на смърт, което прочита във вестника. Той изглежда съдбовно да стои над живота.
към текста >>
Той изглежда съдбовно да стои над
живот
а.
Не е обичайно за един човек по такъв смел и авантюристичен начин за тогавашното време, първата половина на деветнадесето столетие, когато Адрия беше толкова несигурна - Гарибалди е роден през 1807 – неколкократно да кръстосва Адриатическо море, отново да попада в ръцете на пирати, да преживява големи авантюри, отново да се освобождава. Това още е възможно, това се случва и с други, но не с всеки се случва да се намира извън обичайния живот, да не чете вестници и да се случи така, че когато за първи път наистина прочита вестник, в него да прочете собствената си смъртна присъда! Това се е случило. Той се завърнал от някакво морско приключение и без да знае, бил обвинен, че бил взел участие в някакви политически заговори. В негово отсъствие той бил осъден на смърт, което прочита във вестника.
Той изглежда съдбовно да стои над живота.
към текста >>
Но и други случаи в
живот
а му са още по забележителни.
Но и други случаи в живота му са още по забележителни.
Така например се случва, че когато се е намирал на кораба в морето и се приближавал към брега, за да вземе участие в борбата за свобода в една чужда страна, той гледал през далекогледа към сушата. Това, което видял, била една много мила млада дама и Гарибалди се влюбил в нея през далекогледа! Това наистина не е обичайният начин човек да се влюби! Хора, които стоят здраво в живота, не се влюбват през далекоглед. Той обаче наистина се влюбил и отправил кораба в тази посока.
към текста >>
Хора, които стоят здраво в
живот
а, не се влюбват през далекоглед.
Но и други случаи в живота му са още по забележителни. Така например се случва, че когато се е намирал на кораба в морето и се приближавал към брега, за да вземе участие в борбата за свобода в една чужда страна, той гледал през далекогледа към сушата. Това, което видял, била една много мила млада дама и Гарибалди се влюбил в нея през далекогледа! Това наистина не е обичайният начин човек да се влюби!
Хора, които стоят здраво в живота, не се влюбват през далекоглед.
Той обаче наистина се влюбил и отправил кораба в тази посока. Когато пристигнал, любимата не била повече там, но там стоял един мъж. Той му предложил да го покани на обяд и виж ти, това бил бащата на дамата, в която той се влюбил от пръв поглед през далекогледа! Той могъл веднага да вземе участие в гощавката, на която дамата присъствала. Той говорил само италиански, а тя само португалски, но те се разбрали чрез езика на сърцето и се сгодили.
към текста >>
Това било един взаимен
живот
, който насърчавал геройството на жената.
Той обаче наистина се влюбил и отправил кораба в тази посока. Когато пристигнал, любимата не била повече там, но там стоял един мъж. Той му предложил да го покани на обяд и виж ти, това бил бащата на дамата, в която той се влюбил от пръв поглед през далекогледа! Той могъл веднага да вземе участие в гощавката, на която дамата присъствала. Той говорил само италиански, а тя само португалски, но те се разбрали чрез езика на сърцето и се сгодили.
Това било един взаимен живот, който насърчавал геройството на жената.
В неговите военни походи тя истински героично го придружавала. И не се случва непременно често, че в отсъствие на съпруга, отдалечен на няколко мили, се ражда първото дете. Жената трябвало да потърси съпруга си на бойното поле, минавайки през ужасни премеждия. Тя завързала с въже около врата си детето, за да го топли на гърдите си и минавайки през всичко възможно търсила мъжа си, за който чула, че бил убит. Тя го намерила още жив.
към текста >>
След десет години, както се случва в
живот
а, той повторно се сгодил и оженил за една дама по съвсем обикновения граждански обичай, както също се прави най-често между филистерите.
Жената трябвало да потърси съпруга си на бойното поле, минавайки през ужасни премеждия. Тя завързала с въже около врата си детето, за да го топли на гърдите си и минавайки през всичко възможно търсила мъжа си, за който чула, че бил убит. Тя го намерила още жив. Това е било една изключителна връзка. Тя умира, както е известно на тези, които познават биографията на Гарибалди, преди неговата смърт.
След десет години, както се случва в живота, той повторно се сгодил и оженил за една дама по съвсем обикновения граждански обичай, както също се прави най-често между филистерите.
Този брак, който бил сключен правилно по обичайния начин, продължил само един ден и след това те се разделили. Както виждате той е бил свързан със земния живот по по-различен начин, отколкото другите хора. Аз бях заинтересован да проследя един такъв живот.
към текста >>
Както виждате той е бил свързан със земния
живот
по по-различен начин, отколкото другите хора.
Тя го намерила още жив. Това е било една изключителна връзка. Тя умира, както е известно на тези, които познават биографията на Гарибалди, преди неговата смърт. След десет години, както се случва в живота, той повторно се сгодил и оженил за една дама по съвсем обикновения граждански обичай, както също се прави най-често между филистерите. Този брак, който бил сключен правилно по обичайния начин, продължил само един ден и след това те се разделили.
Както виждате той е бил свързан със земния живот по по-различен начин, отколкото другите хора.
Аз бях заинтересован да проследя един такъв живот.
към текста >>
Аз бях заинтересован да проследя един такъв
живот
.
Това е било една изключителна връзка. Тя умира, както е известно на тези, които познават биографията на Гарибалди, преди неговата смърт. След десет години, както се случва в живота, той повторно се сгодил и оженил за една дама по съвсем обикновения граждански обичай, както също се прави най-често между филистерите. Този брак, който бил сключен правилно по обичайния начин, продължил само един ден и след това те се разделили. Както виждате той е бил свързан със земния живот по по-различен начин, отколкото другите хора.
Аз бях заинтересован да проследя един такъв живот.
към текста >>
Но в
живот
а на Гарибалди особено ме интересуваше кармично това, че в негово лице пред нас застава една личност, чийто
живот
трудно може да се обясни.
Когато го разглеждах, бях отведен отново в областта на ирландските мистерии. Също и този Гарибалди е една душа, в която се крие една индивидуалност, минала през мистериите на Хиберния и докато до известна степен той е бил един вид ирландски посветен, се е преселил на Изток, дори в областта на Райн, където е действал заедно с други.
Но в живота на Гарибалди особено ме интересуваше кармично това, че в негово лице пред нас застава една личност, чийто живот трудно може да се обясни.
Защото в известен смисъл Гарибалди е самата истина. Според цялата своя дълбока душевност, според своята душевна нагласа, той беше републиканец. И той беше този, който въпреки неговите републикански възгледи подпомогна Виктор Емануел да стане цар на Италия. Той подпомагаше монархията в лицето на личността на Виктор Емануел. Това първоначално изглежда невероятно.
към текста >>
Човешките взаимовръзки са тези, които действат в
живот
а, а не абстрактното, което имаме чрез разума.
Те се раждат по същото време в същата област на Италия. И тук се вижда, че тези, които принадлежат един към друг, отново биват събрани; те се срещат дори и да имат различни възгледи. Така че един такъв убеден републиканец като Гарибалди привързва към себе си съвсем различно устроения Виктор Емануел и човешката свързаност означава за него повече от така наречените убеждения. Аз давам този пример, за да видите, какво значение има човешката принадлежност, когато е кармически основана. Тук някой може да счита за истина това, друг онова; кармичната принадлежност е по-силно свързваща.
Човешките взаимовръзки са тези, които действат в живота, а не абстрактното, което имаме чрез разума.
Но как хора могат да са свързани в живота и като такива да могат да минават като сенки през живота, когато са извадени от тяхната кармична поредица, това се показва едва тогава, когато се проследи кармата точно в характерните случаи.
към текста >>
Но как хора могат да са свързани в
живот
а и като такива да могат да минават като сенки през
живот
а, когато са извадени от тяхната кармична поредица, това се показва едва тогава, когато се проследи кармата точно в характерните случаи.
И тук се вижда, че тези, които принадлежат един към друг, отново биват събрани; те се срещат дори и да имат различни възгледи. Така че един такъв убеден републиканец като Гарибалди привързва към себе си съвсем различно устроения Виктор Емануел и човешката свързаност означава за него повече от така наречените убеждения. Аз давам този пример, за да видите, какво значение има човешката принадлежност, когато е кармически основана. Тук някой може да счита за истина това, друг онова; кармичната принадлежност е по-силно свързваща. Човешките взаимовръзки са тези, които действат в живота, а не абстрактното, което имаме чрез разума.
Но как хора могат да са свързани в живота и като такива да могат да минават като сенки през живота, когато са извадени от тяхната кармична поредица, това се показва едва тогава, когато се проследи кармата точно в характерните случаи.
към текста >>
28.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 12. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Нека днес да се насочим към събитията в душевния
живот
, които могат да ни доведат близо до такова самонаблюдение, при което в известна степен като един вид далечна светкавица в
живот
а може да се покаже личната карма, личната съдба.
Нека днес да се насочим към събитията в душевния живот, които могат да ни доведат близо до такова самонаблюдение, при което в известна степен като един вид далечна светкавица в живота може да се покаже личната карма, личната съдба.
Когато повече или по-малко повърхностно наблюдаваме нашия душевен живот, ние наистина първо виждаме, че в този душевен живот ясни и отчетливи, - когато сме напълно будни, - са само сетивните възприятия и мислите, които изграждаме за тези сетивни възприятия. В сетивните възприятия и в мислите, които изграждаме за тях, всъщност се изчерпва това, в което нашето обикновено съзнание е напълно будно. Освен този мисловен живот и сетивните възприятия, сетивно-възприемащия живот, ние първоначално всъщност имаме само нашия чувствен живот. Но забележете колко неопределено ни изпълва този чувствен живот, как ние всъщност не сме с ясно и будно съзнание в нашия чувствен живот. И който непредубедено може да сравнява нещата в живота, когато разгледа своите чувства, той ще трябва да си каже, че в сравнение с мислите всичко тук е съвсем неопределено.
към текста >>
Когато повече или по-малко повърхностно наблюдаваме нашия душевен
живот
, ние наистина първо виждаме, че в този душевен
живот
ясни и отчетливи, - когато сме напълно будни, - са само сетивните възприятия и мислите, които изграждаме за тези сетивни възприятия.
Нека днес да се насочим към събитията в душевния живот, които могат да ни доведат близо до такова самонаблюдение, при което в известна степен като един вид далечна светкавица в живота може да се покаже личната карма, личната съдба.
Когато повече или по-малко повърхностно наблюдаваме нашия душевен живот, ние наистина първо виждаме, че в този душевен живот ясни и отчетливи, - когато сме напълно будни, - са само сетивните възприятия и мислите, които изграждаме за тези сетивни възприятия.
В сетивните възприятия и в мислите, които изграждаме за тях, всъщност се изчерпва това, в което нашето обикновено съзнание е напълно будно. Освен този мисловен живот и сетивните възприятия, сетивно-възприемащия живот, ние първоначално всъщност имаме само нашия чувствен живот. Но забележете колко неопределено ни изпълва този чувствен живот, как ние всъщност не сме с ясно и будно съзнание в нашия чувствен живот. И който непредубедено може да сравнява нещата в живота, когато разгледа своите чувства, той ще трябва да си каже, че в сравнение с мислите всичко тук е съвсем неопределено. Но чувственият живот ние е по-близък, лично по-близък от мисловния ни живот, но той е неопределен както в начина по който протича, така също и, бих казал, в претенциите, които има.
към текста >>
Освен този мисловен
живот
и сетивните възприятия, сетивно-възприемащия
живот
, ние първоначално всъщност имаме само нашия чувствен
живот
.
Нека днес да се насочим към събитията в душевния живот, които могат да ни доведат близо до такова самонаблюдение, при което в известна степен като един вид далечна светкавица в живота може да се покаже личната карма, личната съдба. Когато повече или по-малко повърхностно наблюдаваме нашия душевен живот, ние наистина първо виждаме, че в този душевен живот ясни и отчетливи, - когато сме напълно будни, - са само сетивните възприятия и мислите, които изграждаме за тези сетивни възприятия. В сетивните възприятия и в мислите, които изграждаме за тях, всъщност се изчерпва това, в което нашето обикновено съзнание е напълно будно.
Освен този мисловен живот и сетивните възприятия, сетивно-възприемащия живот, ние първоначално всъщност имаме само нашия чувствен живот.
Но забележете колко неопределено ни изпълва този чувствен живот, как ние всъщност не сме с ясно и будно съзнание в нашия чувствен живот. И който непредубедено може да сравнява нещата в живота, когато разгледа своите чувства, той ще трябва да си каже, че в сравнение с мислите всичко тук е съвсем неопределено. Но чувственият живот ние е по-близък, лично по-близък от мисловния ни живот, но той е неопределен както в начина по който протича, така също и, бих казал, в претенциите, които има. При нашите мисли няма така лесно да позволим своеволно да се отклоним от мислите на другите хора, когато се налага да се помисли за нещо, което трябва да бъде вярно. Ние можем да имаме неопределени усещания, но нашите мисли, нашите сетивни възприятия трябва да са в съзвучие с тези на другите хора.
към текста >>
Но забележете колко неопределено ни изпълва този чувствен
живот
, как ние всъщност не сме с ясно и будно съзнание в нашия чувствен
живот
.
Нека днес да се насочим към събитията в душевния живот, които могат да ни доведат близо до такова самонаблюдение, при което в известна степен като един вид далечна светкавица в живота може да се покаже личната карма, личната съдба. Когато повече или по-малко повърхностно наблюдаваме нашия душевен живот, ние наистина първо виждаме, че в този душевен живот ясни и отчетливи, - когато сме напълно будни, - са само сетивните възприятия и мислите, които изграждаме за тези сетивни възприятия. В сетивните възприятия и в мислите, които изграждаме за тях, всъщност се изчерпва това, в което нашето обикновено съзнание е напълно будно. Освен този мисловен живот и сетивните възприятия, сетивно-възприемащия живот, ние първоначално всъщност имаме само нашия чувствен живот.
Но забележете колко неопределено ни изпълва този чувствен живот, как ние всъщност не сме с ясно и будно съзнание в нашия чувствен живот.
И който непредубедено може да сравнява нещата в живота, когато разгледа своите чувства, той ще трябва да си каже, че в сравнение с мислите всичко тук е съвсем неопределено. Но чувственият живот ние е по-близък, лично по-близък от мисловния ни живот, но той е неопределен както в начина по който протича, така също и, бих казал, в претенциите, които има. При нашите мисли няма така лесно да позволим своеволно да се отклоним от мислите на другите хора, когато се налага да се помисли за нещо, което трябва да бъде вярно. Ние можем да имаме неопределени усещания, но нашите мисли, нашите сетивни възприятия трябва да са в съзвучие с тези на другите хора. Това не изглежда да е така при нашите чувства.
към текста >>
И който непредубедено може да сравнява нещата в
живот
а, когато разгледа своите чувства, той ще трябва да си каже, че в сравнение с мислите всичко тук е съвсем неопределено.
Нека днес да се насочим към събитията в душевния живот, които могат да ни доведат близо до такова самонаблюдение, при което в известна степен като един вид далечна светкавица в живота може да се покаже личната карма, личната съдба. Когато повече или по-малко повърхностно наблюдаваме нашия душевен живот, ние наистина първо виждаме, че в този душевен живот ясни и отчетливи, - когато сме напълно будни, - са само сетивните възприятия и мислите, които изграждаме за тези сетивни възприятия. В сетивните възприятия и в мислите, които изграждаме за тях, всъщност се изчерпва това, в което нашето обикновено съзнание е напълно будно. Освен този мисловен живот и сетивните възприятия, сетивно-възприемащия живот, ние първоначално всъщност имаме само нашия чувствен живот. Но забележете колко неопределено ни изпълва този чувствен живот, как ние всъщност не сме с ясно и будно съзнание в нашия чувствен живот.
И който непредубедено може да сравнява нещата в живота, когато разгледа своите чувства, той ще трябва да си каже, че в сравнение с мислите всичко тук е съвсем неопределено.
Но чувственият живот ние е по-близък, лично по-близък от мисловния ни живот, но той е неопределен както в начина по който протича, така също и, бих казал, в претенциите, които има. При нашите мисли няма така лесно да позволим своеволно да се отклоним от мислите на другите хора, когато се налага да се помисли за нещо, което трябва да бъде вярно. Ние можем да имаме неопределени усещания, но нашите мисли, нашите сетивни възприятия трябва да са в съзвучие с тези на другите хора. Това не изглежда да е така при нашите чувства. Ние напълно си даваме дори правото да чувстваме по един интимен личен начин.
към текста >>
Но чувственият
живот
ние е по-близък, лично по-близък от мисловния ни
живот
, но той е неопределен както в начина по който протича, така също и, бих казал, в претенциите, които има.
Когато повече или по-малко повърхностно наблюдаваме нашия душевен живот, ние наистина първо виждаме, че в този душевен живот ясни и отчетливи, - когато сме напълно будни, - са само сетивните възприятия и мислите, които изграждаме за тези сетивни възприятия. В сетивните възприятия и в мислите, които изграждаме за тях, всъщност се изчерпва това, в което нашето обикновено съзнание е напълно будно. Освен този мисловен живот и сетивните възприятия, сетивно-възприемащия живот, ние първоначално всъщност имаме само нашия чувствен живот. Но забележете колко неопределено ни изпълва този чувствен живот, как ние всъщност не сме с ясно и будно съзнание в нашия чувствен живот. И който непредубедено може да сравнява нещата в живота, когато разгледа своите чувства, той ще трябва да си каже, че в сравнение с мислите всичко тук е съвсем неопределено.
Но чувственият живот ние е по-близък, лично по-близък от мисловния ни живот, но той е неопределен както в начина по който протича, така също и, бих казал, в претенциите, които има.
При нашите мисли няма така лесно да позволим своеволно да се отклоним от мислите на другите хора, когато се налага да се помисли за нещо, което трябва да бъде вярно. Ние можем да имаме неопределени усещания, но нашите мисли, нашите сетивни възприятия трябва да са в съзвучие с тези на другите хора. Това не изглежда да е така при нашите чувства. Ние напълно си даваме дори правото да чувстваме по един интимен личен начин. И сравним ли нашите чувства с нашите сънища, можем да кажем: - Сънищата наистина изплуват от нощния ни живот, докато чувствата идват през деня от дълбините на душата, но от своя страна са така неопределени както са сънищата с техните картинни образи.
към текста >>
И сравним ли нашите чувства с нашите сънища, можем да кажем: - Сънищата наистина изплуват от нощния ни
живот
, докато чувствата идват през деня от дълбините на душата, но от своя страна са така неопределени както са сънищата с техните картинни образи.
Но чувственият живот ние е по-близък, лично по-близък от мисловния ни живот, но той е неопределен както в начина по който протича, така също и, бих казал, в претенциите, които има. При нашите мисли няма така лесно да позволим своеволно да се отклоним от мислите на другите хора, когато се налага да се помисли за нещо, което трябва да бъде вярно. Ние можем да имаме неопределени усещания, но нашите мисли, нашите сетивни възприятия трябва да са в съзвучие с тези на другите хора. Това не изглежда да е така при нашите чувства. Ние напълно си даваме дори правото да чувстваме по един интимен личен начин.
И сравним ли нашите чувства с нашите сънища, можем да кажем: - Сънищата наистина изплуват от нощния ни живот, докато чувствата идват през деня от дълбините на душата, но от своя страна са така неопределени както са сънищата с техните картинни образи.
- И който наистина добре може да ги сравни с изплуващите нагоре в съзнанието ни сънища, той ще почувства, как тези сънища всъщност точно така неопределено изплуват в нас както са и чувствата. Така че ние можем да кажем, че сме будни всъщност само в нашите сетивни възприятия и в нашите мисли, докато в нашите чувства дори и когато сме будни сме сънуващи, мечтателни. И в обикновения буден дневен живот чувствата ни правят сънуващи мечтатели.
към текста >>
И в обикновения буден дневен
живот
чувствата ни правят сънуващи мечтатели.
Това не изглежда да е така при нашите чувства. Ние напълно си даваме дори правото да чувстваме по един интимен личен начин. И сравним ли нашите чувства с нашите сънища, можем да кажем: - Сънищата наистина изплуват от нощния ни живот, докато чувствата идват през деня от дълбините на душата, но от своя страна са така неопределени както са сънищата с техните картинни образи. - И който наистина добре може да ги сравни с изплуващите нагоре в съзнанието ни сънища, той ще почувства, как тези сънища всъщност точно така неопределено изплуват в нас както са и чувствата. Така че ние можем да кажем, че сме будни всъщност само в нашите сетивни възприятия и в нашите мисли, докато в нашите чувства дори и когато сме будни сме сънуващи, мечтателни.
И в обикновения буден дневен живот чувствата ни правят сънуващи мечтатели.
към текста >>
Така че ние можем да кажем: - През будния ни
живот
ние имаме всъщност три съвсем различни състояния на съзнанието.
Тази представа тогава потъва надолу в неопределеното и с обикновеното съзнание аз не знам нищо как в моите нерви, в моите мускули, дори в моите кости навлиза това, което се съдържа в това «аз искам». Когато си представя, че искам да взема часовника, какво знам аз в обикновеното си съзнание как това достига до моята ръка и моята ръка тогава го хваща? Аз го виждам едва като сетивно възприятие от движението и чрез една представа разбирам какво се случва. Какво лежи между тези две впечатления проспивам с обикновеното си съзнание, точно както проспивам през нощта каквото изживявам в духовния свят. До съзнанието ми не достига нито едното, нито другото.
Така че ние можем да кажем: - През будния ни живот ние имаме всъщност три съвсем различни състояния на съзнанието.
В мисленето сме будни, истински будни, в чувстването сънуваме, а във волята спим. Истинската същност на волята ние винаги я проспиваме, защото тя лежи съвсем дълбоко долу в подсъзнанието.
към текста >>
Но в този земен
живот
вътре в това настояще непрекъснато звучи миналото под формата на мисли и спомени, под формата на спомнящи си мисли.
Само че има нещо, което също и когато сме будни, постоянно изплува от дълбините на душата ни. Това са спомените. Ние мислим за настоящето. Това настояще прави определено впечатление върху нас.
Но в този земен живот вътре в това настояще непрекъснато звучи миналото под формата на мисли и спомени, под формата на спомнящи си мисли.
Вие знаете, че тези мисли-спомени са съвсем бледи, много по-бледи, много по-неопределени от възприятията на настоящето. Но те се издигат нагоре, намесват се в това, което представлява нашият обикновен дневен живот. И когато си спомняме за това, което сме прекарали в живота, в тези спомени виждаме, че нашият душевен живот, както той се съдържа в нас, отново изплува нагоре. Ние чувстваме, че в този земен живот в действителност ние сме това, за което можем да си спомним. Вие трябва само да си представите, какво ще стане от един човек, когато той не може да си спомни някоя епоха от своя живот, когато за един период от време изчезнат неговите спомени.
към текста >>
Но те се издигат нагоре, намесват се в това, което представлява нашият обикновен дневен
живот
.
Това са спомените. Ние мислим за настоящето. Това настояще прави определено впечатление върху нас. Но в този земен живот вътре в това настояще непрекъснато звучи миналото под формата на мисли и спомени, под формата на спомнящи си мисли. Вие знаете, че тези мисли-спомени са съвсем бледи, много по-бледи, много по-неопределени от възприятията на настоящето.
Но те се издигат нагоре, намесват се в това, което представлява нашият обикновен дневен живот.
И когато си спомняме за това, което сме прекарали в живота, в тези спомени виждаме, че нашият душевен живот, както той се съдържа в нас, отново изплува нагоре. Ние чувстваме, че в този земен живот в действителност ние сме това, за което можем да си спомним. Вие трябва само да си представите, какво ще стане от един човек, когато той не може да си спомни някоя епоха от своя живот, когато за един период от време изчезнат неговите спомени. Можем да срещнем такива хора. Аз искам да ви дам един пример за това.
към текста >>
И когато си спомняме за това, което сме прекарали в
живот
а, в тези спомени виждаме, че нашият душевен
живот
, както той се съдържа в нас, отново изплува нагоре.
Ние мислим за настоящето. Това настояще прави определено впечатление върху нас. Но в този земен живот вътре в това настояще непрекъснато звучи миналото под формата на мисли и спомени, под формата на спомнящи си мисли. Вие знаете, че тези мисли-спомени са съвсем бледи, много по-бледи, много по-неопределени от възприятията на настоящето. Но те се издигат нагоре, намесват се в това, което представлява нашият обикновен дневен живот.
И когато си спомняме за това, което сме прекарали в живота, в тези спомени виждаме, че нашият душевен живот, както той се съдържа в нас, отново изплува нагоре.
Ние чувстваме, че в този земен живот в действителност ние сме това, за което можем да си спомним. Вие трябва само да си представите, какво ще стане от един човек, когато той не може да си спомни някоя епоха от своя живот, когато за един период от време изчезнат неговите спомени. Можем да срещнем такива хора. Аз искам да ви дам един пример за това. Един доста уважаван човек по време на напълно нормалния си живот най-напред си имал спомените за всичко онова, което е било, за това какво е правил през детството си, как е бил възпитаван, какво е изживял през студентските си години, какво се е случвало през неговия професионален живот.
към текста >>
Ние чувстваме, че в този земен
живот
в действителност ние сме това, за което можем да си спомним.
Това настояще прави определено впечатление върху нас. Но в този земен живот вътре в това настояще непрекъснато звучи миналото под формата на мисли и спомени, под формата на спомнящи си мисли. Вие знаете, че тези мисли-спомени са съвсем бледи, много по-бледи, много по-неопределени от възприятията на настоящето. Но те се издигат нагоре, намесват се в това, което представлява нашият обикновен дневен живот. И когато си спомняме за това, което сме прекарали в живота, в тези спомени виждаме, че нашият душевен живот, както той се съдържа в нас, отново изплува нагоре.
Ние чувстваме, че в този земен живот в действителност ние сме това, за което можем да си спомним.
Вие трябва само да си представите, какво ще стане от един човек, когато той не може да си спомни някоя епоха от своя живот, когато за един период от време изчезнат неговите спомени. Можем да срещнем такива хора. Аз искам да ви дам един пример за това. Един доста уважаван човек по време на напълно нормалния си живот най-напред си имал спомените за всичко онова, което е било, за това какво е правил през детството си, как е бил възпитаван, какво е изживял през студентските си години, какво се е случвало през неговия професионален живот. И виж ти, веднъж спомените му изчезнали.
към текста >>
Вие трябва само да си представите, какво ще стане от един човек, когато той не може да си спомни някоя епоха от своя
живот
, когато за един период от време изчезнат неговите спомени.
Но в този земен живот вътре в това настояще непрекъснато звучи миналото под формата на мисли и спомени, под формата на спомнящи си мисли. Вие знаете, че тези мисли-спомени са съвсем бледи, много по-бледи, много по-неопределени от възприятията на настоящето. Но те се издигат нагоре, намесват се в това, което представлява нашият обикновен дневен живот. И когато си спомняме за това, което сме прекарали в живота, в тези спомени виждаме, че нашият душевен живот, както той се съдържа в нас, отново изплува нагоре. Ние чувстваме, че в този земен живот в действителност ние сме това, за което можем да си спомним.
Вие трябва само да си представите, какво ще стане от един човек, когато той не може да си спомни някоя епоха от своя живот, когато за един период от време изчезнат неговите спомени.
Можем да срещнем такива хора. Аз искам да ви дам един пример за това. Един доста уважаван човек по време на напълно нормалния си живот най-напред си имал спомените за всичко онова, което е било, за това какво е правил през детството си, как е бил възпитаван, какво е изживял през студентските си години, какво се е случвало през неговия професионален живот. И виж ти, веднъж спомените му изчезнали. Той повече не знаел кой е бил.
към текста >>
Един доста уважаван човек по време на напълно нормалния си
живот
най-напред си имал спомените за всичко онова, което е било, за това какво е правил през детството си, как е бил възпитаван, какво е изживял през студентските си години, какво се е случвало през неговия професионален
живот
.
И когато си спомняме за това, което сме прекарали в живота, в тези спомени виждаме, че нашият душевен живот, както той се съдържа в нас, отново изплува нагоре. Ние чувстваме, че в този земен живот в действителност ние сме това, за което можем да си спомним. Вие трябва само да си представите, какво ще стане от един човек, когато той не може да си спомни някоя епоха от своя живот, когато за един период от време изчезнат неговите спомени. Можем да срещнем такива хора. Аз искам да ви дам един пример за това.
Един доста уважаван човек по време на напълно нормалния си живот най-напред си имал спомените за всичко онова, което е било, за това какво е правил през детството си, как е бил възпитаван, какво е изживял през студентските си години, какво се е случвало през неговия професионален живот.
И виж ти, веднъж спомените му изчезнали. Той повече не знаел кой е бил. Особеното е - аз ви разказвам действителен случай, - че в него угасва не разумът, не представите в настоящето, а само спомените. Той не знаел вече какъв е бил като момче, като младеж, като мъж; той можел да си изгражда представи само за това, което в момента му прави впечатление. И понеже вече не знаел какъв е бил като момче, като младеж, като мъж, той не можел да свързва повече настоящия си живот с миналия, това не било възможно за него в този миг, когато паметта му се загубила.
към текста >>
И понеже вече не знаел какъв е бил като момче, като младеж, като мъж, той не можел да свързва повече настоящия си
живот
с миналия, това не било възможно за него в този миг, когато паметта му се загубила.
Един доста уважаван човек по време на напълно нормалния си живот най-напред си имал спомените за всичко онова, което е било, за това какво е правил през детството си, как е бил възпитаван, какво е изживял през студентските си години, какво се е случвало през неговия професионален живот. И виж ти, веднъж спомените му изчезнали. Той повече не знаел кой е бил. Особеното е - аз ви разказвам действителен случай, - че в него угасва не разумът, не представите в настоящето, а само спомените. Той не знаел вече какъв е бил като момче, като младеж, като мъж; той можел да си изгражда представи само за това, което в момента му прави впечатление.
И понеже вече не знаел какъв е бил като момче, като младеж, като мъж, той не можел да свързва повече настоящия си живот с миналия, това не било възможно за него в този миг, когато паметта му се загубила.
към текста >>
Който наблюдава това непредубедено, сигурно ще даде право на Жан Пол[1], който е казал, че напълно ясно съзнава, че в първите три години от
живот
а си е научил повече, отколкото в трите академични години.
При смяната на зъбите не само се отхвърлят млечните зъби, - това е само последниият акт в отхвърлянето, - отхвърлено бива цялото първо тяло. Второто тяло, което имаме до половата зрялост, него ние изграждаме от нашата духовно-душевна същност, както сме я донесли, когато сме слезли от духовния свят във физическото съществуване. Но ние сме възприели множество впечатления от това, което ни заобикаля през времето между раждането и смяната на зъбите. Ние сме били отдадени на всичко това, което се е вляло в нас чрез това, че сме се научили да говорим. Помислете колко невероятно величествено е това, което тук навлиза в нас с езика!
Който наблюдава това непредубедено, сигурно ще даде право на Жан Пол[1], който е казал, че напълно ясно съзнава, че в първите три години от живота си е научил повече, отколкото в трите академични години.
Какво означава всъщност това, човек напълно може да си изясни. Защото ако и днес академичните години да са увеличени до пет или шест - предполага се, че не понеже през тях се учи особено много, а понеже твърде малко се научава, - човек научава само още една съвсем малка част в сравнение с това, което е възприел в себе си по отношение на човешката си същност през първите три години от живота си и в годините, които следват първите три до смяната на зъбите. От определен момент това остава като един вид неопределен спомен. Но помислете само колко са избледнели и неопределени тези спомени за първите седем години от нашия живот, насреща на това, което е по-късно. Опитайте се веднъж да сравните: Понякога това, което излиза нагоре са като ератически, блуждаещи блокове на паметта, без взаимна връзка.
към текста >>
Защото ако и днес академичните години да са увеличени до пет или шест - предполага се, че не понеже през тях се учи особено много, а понеже твърде малко се научава, - човек научава само още една съвсем малка част в сравнение с това, което е възприел в себе си по отношение на човешката си същност през първите три години от
живот
а си и в годините, които следват първите три до смяната на зъбите.
Но ние сме възприели множество впечатления от това, което ни заобикаля през времето между раждането и смяната на зъбите. Ние сме били отдадени на всичко това, което се е вляло в нас чрез това, че сме се научили да говорим. Помислете колко невероятно величествено е това, което тук навлиза в нас с езика! Който наблюдава това непредубедено, сигурно ще даде право на Жан Пол[1], който е казал, че напълно ясно съзнава, че в първите три години от живота си е научил повече, отколкото в трите академични години. Какво означава всъщност това, човек напълно може да си изясни.
Защото ако и днес академичните години да са увеличени до пет или шест - предполага се, че не понеже през тях се учи особено много, а понеже твърде малко се научава, - човек научава само още една съвсем малка част в сравнение с това, което е възприел в себе си по отношение на човешката си същност през първите три години от живота си и в годините, които следват първите три до смяната на зъбите.
От определен момент това остава като един вид неопределен спомен. Но помислете само колко са избледнели и неопределени тези спомени за първите седем години от нашия живот, насреща на това, което е по-късно. Опитайте се веднъж да сравните: Понякога това, което излиза нагоре са като ератически, блуждаещи блокове на паметта, без взаимна връзка. Но защо? Да, онова, което вие възприемате през първите седем години, то има да върши още нещо съвсем друго, от възприетото по-късно.
към текста >>
Но помислете само колко са избледнели и неопределени тези спомени за първите седем години от нашия
живот
, насреща на това, което е по-късно.
Помислете колко невероятно величествено е това, което тук навлиза в нас с езика! Който наблюдава това непредубедено, сигурно ще даде право на Жан Пол[1], който е казал, че напълно ясно съзнава, че в първите три години от живота си е научил повече, отколкото в трите академични години. Какво означава всъщност това, човек напълно може да си изясни. Защото ако и днес академичните години да са увеличени до пет или шест - предполага се, че не понеже през тях се учи особено много, а понеже твърде малко се научава, - човек научава само още една съвсем малка част в сравнение с това, което е възприел в себе си по отношение на човешката си същност през първите три години от живота си и в годините, които следват първите три до смяната на зъбите. От определен момент това остава като един вид неопределен спомен.
Но помислете само колко са избледнели и неопределени тези спомени за първите седем години от нашия живот, насреща на това, което е по-късно.
Опитайте се веднъж да сравните: Понякога това, което излиза нагоре са като ератически, блуждаещи блокове на паметта, без взаимна връзка. Но защо? Да, онова, което вие възприемате през първите седем години, то има да върши още нещо съвсем друго, от възприетото по-късно. Каквото възприемате през първите седем години от живота си интензивно работи върху пластичното изграждане на вашия мозък, то навлиза навътре във вашия организъм. И има голяма разлика между относително необразования мозък, какъвто притежаваме, когато пристъпим в земното битие и добре изработения, който имаме, когато преминаваме във времето на смяната на зъбите.
към текста >>
Каквото възприемате през първите седем години от
живот
а си интензивно работи върху пластичното изграждане на вашия мозък, то навлиза навътре във вашия организъм.
От определен момент това остава като един вид неопределен спомен. Но помислете само колко са избледнели и неопределени тези спомени за първите седем години от нашия живот, насреща на това, което е по-късно. Опитайте се веднъж да сравните: Понякога това, което излиза нагоре са като ератически, блуждаещи блокове на паметта, без взаимна връзка. Но защо? Да, онова, което вие възприемате през първите седем години, то има да върши още нещо съвсем друго, от възприетото по-късно.
Каквото възприемате през първите седем години от живота си интензивно работи върху пластичното изграждане на вашия мозък, то навлиза навътре във вашия организъм.
И има голяма разлика между относително необразования мозък, какъвто притежаваме, когато пристъпим в земното битие и добре изработения, който имаме, когато преминаваме във времето на смяната на зъбите. И от мозъка то преминава вътре в цялото останало тяло. В действителност е нещо величествено, как този вътрешен художник - който ние донасяме долу от предземното ни битие и внасяме в нашето физическо тяло, - работи през първите седем години от живота ни. Вижте, когато ние започнем да се учим сега да четем – не само да можем да четем буквите на това, което навлиза в едно дете - ще видим един чудесен феномен как през първите детски дни, където всичко е така неопределено, в едно дете навлиза нещо, което оформя израза на лицето, погледа, мимиките, движението на ръцете и т.н.. Когато виждаме как там навлиза това, което детето възприема като впечатления, как то чудесно се одухотворява, какво става с детето, това принадлежи към най-великото, каквото човек може да наблюдава - детето да се одухотвори през първите седем години от живота му. Когато така наблюдаваме това изграждане на детската физиономия или на детските жестове от раждането до смяната на зъбите, наблюдаваме го като го прочитаме, за да можем да го разгадаем, както разгадаваме нещо от една книга, четейки буквите; когато можем така да свържем последователните форми на жестовете, на лицето, както можем да свързваме буквите в една дума, така че да можем да прочетем думата, тогава ние гледаме работещия мозък, но от своя страна подбуден в своята работа от възприятията, които се изграждат само като бледи спомени, понеже там трябва пластически да се работи върху мозъка и с това върху физиономията.
към текста >>
В действителност е нещо величествено, как този вътрешен художник - който ние донасяме долу от предземното ни битие и внасяме в нашето физическо тяло, - работи през първите седем години от
живот
а ни.
Но защо? Да, онова, което вие възприемате през първите седем години, то има да върши още нещо съвсем друго, от възприетото по-късно. Каквото възприемате през първите седем години от живота си интензивно работи върху пластичното изграждане на вашия мозък, то навлиза навътре във вашия организъм. И има голяма разлика между относително необразования мозък, какъвто притежаваме, когато пристъпим в земното битие и добре изработения, който имаме, когато преминаваме във времето на смяната на зъбите. И от мозъка то преминава вътре в цялото останало тяло.
В действителност е нещо величествено, как този вътрешен художник - който ние донасяме долу от предземното ни битие и внасяме в нашето физическо тяло, - работи през първите седем години от живота ни.
Вижте, когато ние започнем да се учим сега да четем – не само да можем да четем буквите на това, което навлиза в едно дете - ще видим един чудесен феномен как през първите детски дни, където всичко е така неопределено, в едно дете навлиза нещо, което оформя израза на лицето, погледа, мимиките, движението на ръцете и т.н.. Когато виждаме как там навлиза това, което детето възприема като впечатления, как то чудесно се одухотворява, какво става с детето, това принадлежи към най-великото, каквото човек може да наблюдава - детето да се одухотвори през първите седем години от живота му. Когато така наблюдаваме това изграждане на детската физиономия или на детските жестове от раждането до смяната на зъбите, наблюдаваме го като го прочитаме, за да можем да го разгадаем, както разгадаваме нещо от една книга, четейки буквите; когато можем така да свържем последователните форми на жестовете, на лицето, както можем да свързваме буквите в една дума, така че да можем да прочетем думата, тогава ние гледаме работещия мозък, но от своя страна подбуден в своята работа от възприятията, които се изграждат само като бледи спомени, понеже там трябва пластически да се работи върху мозъка и с това върху физиономията.
към текста >>
Вижте, когато ние започнем да се учим сега да четем – не само да можем да четем буквите на това, което навлиза в едно дете - ще видим един чудесен феномен как през първите детски дни, където всичко е така неопределено, в едно дете навлиза нещо, което оформя израза на лицето, погледа, мимиките, движението на ръцете и т.н.. Когато виждаме как там навлиза това, което детето възприема като впечатления, как то чудесно се одухотворява, какво става с детето, това принадлежи към най-великото, каквото човек може да наблюдава - детето да се одухотвори през първите седем години от
живот
а му.
Да, онова, което вие възприемате през първите седем години, то има да върши още нещо съвсем друго, от възприетото по-късно. Каквото възприемате през първите седем години от живота си интензивно работи върху пластичното изграждане на вашия мозък, то навлиза навътре във вашия организъм. И има голяма разлика между относително необразования мозък, какъвто притежаваме, когато пристъпим в земното битие и добре изработения, който имаме, когато преминаваме във времето на смяната на зъбите. И от мозъка то преминава вътре в цялото останало тяло. В действителност е нещо величествено, как този вътрешен художник - който ние донасяме долу от предземното ни битие и внасяме в нашето физическо тяло, - работи през първите седем години от живота ни.
Вижте, когато ние започнем да се учим сега да четем – не само да можем да четем буквите на това, което навлиза в едно дете - ще видим един чудесен феномен как през първите детски дни, където всичко е така неопределено, в едно дете навлиза нещо, което оформя израза на лицето, погледа, мимиките, движението на ръцете и т.н.. Когато виждаме как там навлиза това, което детето възприема като впечатления, как то чудесно се одухотворява, какво става с детето, това принадлежи към най-великото, каквото човек може да наблюдава - детето да се одухотвори през първите седем години от живота му.
Когато така наблюдаваме това изграждане на детската физиономия или на детските жестове от раждането до смяната на зъбите, наблюдаваме го като го прочитаме, за да можем да го разгадаем, както разгадаваме нещо от една книга, четейки буквите; когато можем така да свържем последователните форми на жестовете, на лицето, както можем да свързваме буквите в една дума, така че да можем да прочетем думата, тогава ние гледаме работещия мозък, но от своя страна подбуден в своята работа от възприятията, които се изграждат само като бледи спомени, понеже там трябва пластически да се работи върху мозъка и с това върху физиономията.
към текста >>
И когато от смяната на зъбите
живот
ът продължава по-нататък до половата зрялост, тогава това, което работи върху човека, повече или по-малко се скрива.
И когато от смяната на зъбите животът продължава по-нататък до половата зрялост, тогава това, което работи върху човека, повече или по-малко се скрива.
Все още се работи, както казах, работи се до началото на двадесет и първата година върху отпечатването и изграждането, върху извайването на организма, но от седемте години нататък по-малко се работи от преди върху тялото на човека, а от половата зрялост до началото на двадесет и първата година се работи още по-малко. Затова обаче може да настъпи нещо друго. Когато в своята душевност човек изобщо има сетиво за такова човешко наблюдение и остави това сетиво да узрява, виждайки това чудесно явление, каквото е разгръщането на физиономията на детето от месец на месец, от година на година, именно когато той има поглед за това, което се разкрива в жестовете на детето, как от не овладяните движения произлизат чудесните одухотворени движения на крайниците, - когато следователно се развие едно фино наблюдение за всичко това, тогава е възможно това съзерцание да се задълбочи и в душата си човек получава един фин душевен сетивен организъм. Човек тогава има възможност, Тогава при едно дете, което се развива между седмата и четиринадесетата година, между смяната на зъбите и половата зрялост, което не развива повече по един рязък начин своята физиономия и своите жестове, а показва това развитие още в една по-забулена форма, - когато застане срещу детето, човек има тогава възможност чрез едно вътрешно чувство, което е така сигурно, както едно душевно око, да види как по един тайнствен начин то изгражда по-нататък своето тяло. И въз основа на наблюдението на това изграждане на тялото между седмата и четиринадесетата година може да се развие сетивото за съзерцанието на преживяното преди земното съществуване, на живота, който човек е прекарал между смъртта и едно ново раждане, преди да е слязъл в това земно битие.
към текста >>
И въз основа на наблюдението на това изграждане на тялото между седмата и четиринадесетата година може да се развие сетивото за съзерцанието на преживяното преди земното съществуване, на
живот
а, който човек е прекарал между смъртта и едно ново раждане, преди да е слязъл в това земно битие.
И когато от смяната на зъбите животът продължава по-нататък до половата зрялост, тогава това, което работи върху човека, повече или по-малко се скрива. Все още се работи, както казах, работи се до началото на двадесет и първата година върху отпечатването и изграждането, върху извайването на организма, но от седемте години нататък по-малко се работи от преди върху тялото на човека, а от половата зрялост до началото на двадесет и първата година се работи още по-малко. Затова обаче може да настъпи нещо друго. Когато в своята душевност човек изобщо има сетиво за такова човешко наблюдение и остави това сетиво да узрява, виждайки това чудесно явление, каквото е разгръщането на физиономията на детето от месец на месец, от година на година, именно когато той има поглед за това, което се разкрива в жестовете на детето, как от не овладяните движения произлизат чудесните одухотворени движения на крайниците, - когато следователно се развие едно фино наблюдение за всичко това, тогава е възможно това съзерцание да се задълбочи и в душата си човек получава един фин душевен сетивен организъм. Човек тогава има възможност, Тогава при едно дете, което се развива между седмата и четиринадесетата година, между смяната на зъбите и половата зрялост, което не развива повече по един рязък начин своята физиономия и своите жестове, а показва това развитие още в една по-забулена форма, - когато застане срещу детето, човек има тогава възможност чрез едно вътрешно чувство, което е така сигурно, както едно душевно око, да види как по един тайнствен начин то изгражда по-нататък своето тяло.
И въз основа на наблюдението на това изграждане на тялото между седмата и четиринадесетата година може да се развие сетивото за съзерцанието на преживяното преди земното съществуване, на живота, който човек е прекарал между смъртта и едно ново раждане, преди да е слязъл в това земно битие.
към текста >>
По отношение на детето през неговите първи седем години от
живот
а му ние трябва да можем да си кажем: - Ти човек, около теб не е само природата, която се разкрива в сетивни проявления.
Виждате ли, ние трябва отново да достигнем до такива неща.
По отношение на детето през неговите първи седем години от живота му ние трябва да можем да си кажем: - Ти човек, около теб не е само природата, която се разкрива в сетивни проявления.
Във всичко това, което се разкрива пред сетивните възприятия в багри и във форми, във всичко това живее духът. - Чудесно е да виждаме говорещия във всичко това дух и тогава да го възприемем, рефлектиран като в огледален образ в начина, по който едно дете все по-духовно и по-духовно изгражда своята физиономия. Когато това се извърши с правилното вътрешно задълбочаване и с известно благоговение към живота и винаги отново може да се раздвижва в душата, от това благоговеене пред живота на детето между седмата и четиринадесетата година пред нас ще се разкрие, как вътре в човека, когато той се намира тук на Земята, действа неговото предземно битие от смъртта до едно ново раждане. И тогава духовно ще почувстваме това външно телесно развитие на човека, ще почувстваме, че вътре вече не твори това, което се намира в земното обкръжение, а че сега в изграждането на човека твори вторият физически организъм, който ние сами си изграждаме по модела на първия. Това може да бъде нещо велико в живота.
към текста >>
Когато това се извърши с правилното вътрешно задълбочаване и с известно благоговение към
живот
а и винаги отново може да се раздвижва в душата, от това благоговеене пред
живот
а на детето между седмата и четиринадесетата година пред нас ще се разкрие, как вътре в човека, когато той се намира тук на Земята, действа неговото предземно битие от смъртта до едно ново раждане.
Виждате ли, ние трябва отново да достигнем до такива неща. По отношение на детето през неговите първи седем години от живота му ние трябва да можем да си кажем: - Ти човек, около теб не е само природата, която се разкрива в сетивни проявления. Във всичко това, което се разкрива пред сетивните възприятия в багри и във форми, във всичко това живее духът. - Чудесно е да виждаме говорещия във всичко това дух и тогава да го възприемем, рефлектиран като в огледален образ в начина, по който едно дете все по-духовно и по-духовно изгражда своята физиономия.
Когато това се извърши с правилното вътрешно задълбочаване и с известно благоговение към живота и винаги отново може да се раздвижва в душата, от това благоговеене пред живота на детето между седмата и четиринадесетата година пред нас ще се разкрие, как вътре в човека, когато той се намира тук на Земята, действа неговото предземно битие от смъртта до едно ново раждане.
И тогава духовно ще почувстваме това външно телесно развитие на човека, ще почувстваме, че вътре вече не твори това, което се намира в земното обкръжение, а че сега в изграждането на човека твори вторият физически организъм, който ние сами си изграждаме по модела на първия. Това може да бъде нещо велико в живота. А наблюдението над самия човек, ще трябва да се изучава от човечеството. Тогава животът ще достигне до такова задълбочаване, без което по-нататъшният напредък на цивилизацията просто не ще бъде повече възможен. Защото нашата цивилизация е станала съвсем абстрактна, тотално абстрактна!
към текста >>
Това може да бъде нещо велико в
живот
а.
По отношение на детето през неговите първи седем години от живота му ние трябва да можем да си кажем: - Ти човек, около теб не е само природата, която се разкрива в сетивни проявления. Във всичко това, което се разкрива пред сетивните възприятия в багри и във форми, във всичко това живее духът. - Чудесно е да виждаме говорещия във всичко това дух и тогава да го възприемем, рефлектиран като в огледален образ в начина, по който едно дете все по-духовно и по-духовно изгражда своята физиономия. Когато това се извърши с правилното вътрешно задълбочаване и с известно благоговение към живота и винаги отново може да се раздвижва в душата, от това благоговеене пред живота на детето между седмата и четиринадесетата година пред нас ще се разкрие, как вътре в човека, когато той се намира тук на Земята, действа неговото предземно битие от смъртта до едно ново раждане. И тогава духовно ще почувстваме това външно телесно развитие на човека, ще почувстваме, че вътре вече не твори това, което се намира в земното обкръжение, а че сега в изграждането на човека твори вторият физически организъм, който ние сами си изграждаме по модела на първия.
Това може да бъде нещо велико в живота.
А наблюдението над самия човек, ще трябва да се изучава от човечеството. Тогава животът ще достигне до такова задълбочаване, без което по-нататъшният напредък на цивилизацията просто не ще бъде повече възможен. Защото нашата цивилизация е станала съвсем абстрактна, тотално абстрактна! В нашето обикновено съзнание ние вече можем само да мислим и то само да мислим това, което се натрапва в очите ни. Ние вече съвсем не достигаме до такива фини наблюдения, каквито сега описах.
към текста >>
Тогава
живот
ът ще достигне до такова задълбочаване, без което по-нататъшният напредък на цивилизацията просто не ще бъде повече възможен.
- Чудесно е да виждаме говорещия във всичко това дух и тогава да го възприемем, рефлектиран като в огледален образ в начина, по който едно дете все по-духовно и по-духовно изгражда своята физиономия. Когато това се извърши с правилното вътрешно задълбочаване и с известно благоговение към живота и винаги отново може да се раздвижва в душата, от това благоговеене пред живота на детето между седмата и четиринадесетата година пред нас ще се разкрие, как вътре в човека, когато той се намира тук на Земята, действа неговото предземно битие от смъртта до едно ново раждане. И тогава духовно ще почувстваме това външно телесно развитие на човека, ще почувстваме, че вътре вече не твори това, което се намира в земното обкръжение, а че сега в изграждането на човека твори вторият физически организъм, който ние сами си изграждаме по модела на първия. Това може да бъде нещо велико в живота. А наблюдението над самия човек, ще трябва да се изучава от човечеството.
Тогава животът ще достигне до такова задълбочаване, без което по-нататъшният напредък на цивилизацията просто не ще бъде повече възможен.
Защото нашата цивилизация е станала съвсем абстрактна, тотално абстрактна! В нашето обикновено съзнание ние вече можем само да мислим и то само да мислим това, което се натрапва в очите ни. Ние вече съвсем не достигаме до такива фини наблюдения, каквито сега описах. Поради това хората днес се разминават. Човекът изучава нещо за животните, за растенията и минералите, но за детайлите в човешкото развитие той абсолютно нищо не учи.
към текста >>
Човекът изучава нещо за
живот
ните, за растенията и минералите, но за детайлите в човешкото развитие той абсолютно нищо не учи.
Тогава животът ще достигне до такова задълбочаване, без което по-нататъшният напредък на цивилизацията просто не ще бъде повече възможен. Защото нашата цивилизация е станала съвсем абстрактна, тотално абстрактна! В нашето обикновено съзнание ние вече можем само да мислим и то само да мислим това, което се натрапва в очите ни. Ние вече съвсем не достигаме до такива фини наблюдения, каквито сега описах. Поради това хората днес се разминават.
Човекът изучава нещо за животните, за растенията и минералите, но за детайлите в човешкото развитие той абсолютно нищо не учи.
Целият душевен живот трябва да става все по-интимен, трябва да става вътрешно по-деликатен и по-нежен, тогава отново ще можем да възприемем нещо от този живот. И тогава? Тогава от самото човешко развитие ще можем да погледнем към предземния живот.
към текста >>
Целият душевен
живот
трябва да става все по-интимен, трябва да става вътрешно по-деликатен и по-нежен, тогава отново ще можем да възприемем нещо от този
живот
.
Защото нашата цивилизация е станала съвсем абстрактна, тотално абстрактна! В нашето обикновено съзнание ние вече можем само да мислим и то само да мислим това, което се натрапва в очите ни. Ние вече съвсем не достигаме до такива фини наблюдения, каквито сега описах. Поради това хората днес се разминават. Човекът изучава нещо за животните, за растенията и минералите, но за детайлите в човешкото развитие той абсолютно нищо не учи.
Целият душевен живот трябва да става все по-интимен, трябва да става вътрешно по-деликатен и по-нежен, тогава отново ще можем да възприемем нещо от този живот.
И тогава? Тогава от самото човешко развитие ще можем да погледнем към предземния живот.
към текста >>
Тогава от самото човешко развитие ще можем да погледнем към предземния
живот
.
Ние вече съвсем не достигаме до такива фини наблюдения, каквито сега описах. Поради това хората днес се разминават. Човекът изучава нещо за животните, за растенията и минералите, но за детайлите в човешкото развитие той абсолютно нищо не учи. Целият душевен живот трябва да става все по-интимен, трябва да става вътрешно по-деликатен и по-нежен, тогава отново ще можем да възприемем нещо от този живот. И тогава?
Тогава от самото човешко развитие ще можем да погледнем към предземния живот.
към текста >>
За обикновеното съзнание той ни разкрива цялото преобразяване на своя
живот
в сравнение с преди, но всъщност по един груб начин.
По-късно идва това, което се присъединява към половата зрялост, идват годините между половата зрялост и двадесет и първата, двадесет и втората година. Да, какво ни разкрива там човекът?
За обикновеното съзнание той ни разкрива цялото преобразяване на своя живот в сравнение с преди, но всъщност по един груб начин.
Ние говорим за хлапашките години, за годините на хлапашките лудории и с това загатваме, че осъзнаваме, как в живота настъпва една промяна. Човекът изважда своя вътрешен живот повече навън. Но когато си усвоим едно внимателно, деликатно чувство за наблюдението на първите две жизнени епохи, това, което се проявява от човека след половата зрялост, ще ни изглежда като един втори човек, наистина като един втори човек. Това се вижда даже и през физическия човек, както той стои видимо пред нас; и това, което се проявява в глупости, но и в някои хубави неща, ни изглежда като един втори, подобен на облак човек в човека. Ние се нуждаем от наблюдението на този втори облакообразен човек в човека.
към текста >>
Ние говорим за хлапашките години, за годините на хлапашките лудории и с това загатваме, че осъзнаваме, как в
живот
а настъпва една промяна.
По-късно идва това, което се присъединява към половата зрялост, идват годините между половата зрялост и двадесет и първата, двадесет и втората година. Да, какво ни разкрива там човекът? За обикновеното съзнание той ни разкрива цялото преобразяване на своя живот в сравнение с преди, но всъщност по един груб начин.
Ние говорим за хлапашките години, за годините на хлапашките лудории и с това загатваме, че осъзнаваме, как в живота настъпва една промяна.
Човекът изважда своя вътрешен живот повече навън. Но когато си усвоим едно внимателно, деликатно чувство за наблюдението на първите две жизнени епохи, това, което се проявява от човека след половата зрялост, ще ни изглежда като един втори човек, наистина като един втори човек. Това се вижда даже и през физическия човек, както той стои видимо пред нас; и това, което се проявява в глупости, но и в някои хубави неща, ни изглежда като един втори, подобен на облак човек в човека. Ние се нуждаем от наблюдението на този втори облакообразен човек в човека. Днес навсякъде се поставя въпросът за този втори човек.
към текста >>
Човекът изважда своя вътрешен
живот
повече навън.
По-късно идва това, което се присъединява към половата зрялост, идват годините между половата зрялост и двадесет и първата, двадесет и втората година. Да, какво ни разкрива там човекът? За обикновеното съзнание той ни разкрива цялото преобразяване на своя живот в сравнение с преди, но всъщност по един груб начин. Ние говорим за хлапашките години, за годините на хлапашките лудории и с това загатваме, че осъзнаваме, как в живота настъпва една промяна.
Човекът изважда своя вътрешен живот повече навън.
Но когато си усвоим едно внимателно, деликатно чувство за наблюдението на първите две жизнени епохи, това, което се проявява от човека след половата зрялост, ще ни изглежда като един втори човек, наистина като един втори човек. Това се вижда даже и през физическия човек, както той стои видимо пред нас; и това, което се проявява в глупости, но и в някои хубави неща, ни изглежда като един втори, подобен на облак човек в човека. Ние се нуждаем от наблюдението на този втори облакообразен човек в човека. Днес навсякъде се поставя въпросът за този втори човек. Но нашата цивилизация не дава отговор на това.
към текста >>
Той е онзи, който е живял през миналия земен
живот
и който сянкообразно сега се поставя в настоящия земен
живот
.
Този човек искат те да обхванат! Какво всъщност представлява той? Какво пристъпва в известна степен напред от това човешко тяло, което е видяно да се изгражда в собствената физиономия, в собствените жестове, при което може също да се почувства, как през втората жизнена епоха между смяната на зъбите и половата зрялост се изгражда това, което е имало предземно съществуване? Кое се проявява сега като нещо съвсем чуждо, какво израства там от човека, когато той сега, след половата зрялост осъзнава своята свобода, отива при другите хора, търси връзки от един вътрешен импулс - този импулс, който е заложил в него необяснимия, необяснимия за другите вътрешен подтик, съвсем определен стремеж в душата на човека? Какво представлява този човек, този втори човек, който се появява там?
Той е онзи, който е живял през миналия земен живот и който сянкообразно сега се поставя в настоящия земен живот.
Хората постепенно ще се научат да се съобразяват с кармата в това, което по специфичен начин се появява в човешкия живот през времето около половата зрялост. В мига от живота, когато човекът стане способен да възпроизведе едно подобно на себе си човешко същество, в него изплуват онези импулси на това, което е представлявал той в предишен земен живот. Но нещо трябва да се случи в човешката душевност, за да може да се прояви едно ясно изживяване за това, което сега ви описах.
към текста >>
Хората постепенно ще се научат да се съобразяват с кармата в това, което по специфичен начин се появява в човешкия
живот
през времето около половата зрялост.
Какво всъщност представлява той? Какво пристъпва в известна степен напред от това човешко тяло, което е видяно да се изгражда в собствената физиономия, в собствените жестове, при което може също да се почувства, как през втората жизнена епоха между смяната на зъбите и половата зрялост се изгражда това, което е имало предземно съществуване? Кое се проявява сега като нещо съвсем чуждо, какво израства там от човека, когато той сега, след половата зрялост осъзнава своята свобода, отива при другите хора, търси връзки от един вътрешен импулс - този импулс, който е заложил в него необяснимия, необяснимия за другите вътрешен подтик, съвсем определен стремеж в душата на човека? Какво представлява този човек, този втори човек, който се появява там? Той е онзи, който е живял през миналия земен живот и който сянкообразно сега се поставя в настоящия земен живот.
Хората постепенно ще се научат да се съобразяват с кармата в това, което по специфичен начин се появява в човешкия живот през времето около половата зрялост.
В мига от живота, когато човекът стане способен да възпроизведе едно подобно на себе си човешко същество, в него изплуват онези импулси на това, което е представлявал той в предишен земен живот. Но нещо трябва да се случи в човешката душевност, за да може да се прояви едно ясно изживяване за това, което сега ви описах.
към текста >>
В мига от
живот
а, когато човекът стане способен да възпроизведе едно подобно на себе си човешко същество, в него изплуват онези импулси на това, което е представлявал той в предишен земен
живот
.
Какво пристъпва в известна степен напред от това човешко тяло, което е видяно да се изгражда в собствената физиономия, в собствените жестове, при което може също да се почувства, как през втората жизнена епоха между смяната на зъбите и половата зрялост се изгражда това, което е имало предземно съществуване? Кое се проявява сега като нещо съвсем чуждо, какво израства там от човека, когато той сега, след половата зрялост осъзнава своята свобода, отива при другите хора, търси връзки от един вътрешен импулс - този импулс, който е заложил в него необяснимия, необяснимия за другите вътрешен подтик, съвсем определен стремеж в душата на човека? Какво представлява този човек, този втори човек, който се появява там? Той е онзи, който е живял през миналия земен живот и който сянкообразно сега се поставя в настоящия земен живот. Хората постепенно ще се научат да се съобразяват с кармата в това, което по специфичен начин се появява в човешкия живот през времето около половата зрялост.
В мига от живота, когато човекът стане способен да възпроизведе едно подобно на себе си човешко същество, в него изплуват онези импулси на това, което е представлявал той в предишен земен живот.
Но нещо трябва да се случи в човешката душевност, за да може да се прояви едно ясно изживяване за това, което сега ви описах.
към текста >>
Но в
живот
а може да се изучава и безкористната обич.
Също и онези, които мислят, че съвсем не се обичат, всъщност се обичат. Много малко хора, - при тях първо внимателно трябва да се разгледа тяхната карма, - много малко хора казват, че не се обичат. С любовта към другите, това е вече нещо по-трудно. Тя сигурно може да бъде съвсем истинска, но въпреки това, много често е помътена от смесването със самолюбието. Човек обича другия, понеже той върши това или онова, понеже той е при него поради различни основания, които са тясно свързани със самолюбието.
Но в живота може да се изучава и безкористната обич.
Тя също съществува. Може да се учи да се изгонва самолюбието от любовта. Тогава се учи да се познава - сливането с другия, истинската отдаденост на другия. Вие виждате, че към тази отдаденост, към тази безкористна любов отново може да се присъедини онова чувство, което човек трябва да има за самия себе си, когато иска да предчувства предхождащия си земен живот. Приемете, че сте един човек, роден през 1881 и живеете досега.
към текста >>
Вие виждате, че към тази отдаденост, към тази безкористна любов отново може да се присъедини онова чувство, което човек трябва да има за самия себе си, когато иска да предчувства предхождащия си земен
живот
.
Човек обича другия, понеже той върши това или онова, понеже той е при него поради различни основания, които са тясно свързани със самолюбието. Но в живота може да се изучава и безкористната обич. Тя също съществува. Може да се учи да се изгонва самолюбието от любовта. Тогава се учи да се познава - сливането с другия, истинската отдаденост на другия.
Вие виждате, че към тази отдаденост, към тази безкористна любов отново може да се присъедини онова чувство, което човек трябва да има за самия себе си, когато иска да предчувства предхождащия си земен живот.
Приемете, че сте един човек, роден през 1881 и живеете досега. Вие сте били роден като един човек в един земен живот, да кажем през 737 и през 799 сте умрели. Сега наоколо се разхожда човекът, личността Б през деветнадесето, двадесето столетие, а някога през осмото столетие се е разхождала наоколо личността, която сте били самият вие. И двете са свързани чрез живота между смъртта и новото раждане. Но ако искате да имате понятие за разхождащата се тогава през осмото столетие личност, вие би трябвало така да се обичате, както обичате някой друг.
към текста >>
Вие сте били роден като един човек в един земен
живот
, да кажем през 737 и през 799 сте умрели.
Тя също съществува. Може да се учи да се изгонва самолюбието от любовта. Тогава се учи да се познава - сливането с другия, истинската отдаденост на другия. Вие виждате, че към тази отдаденост, към тази безкористна любов отново може да се присъедини онова чувство, което човек трябва да има за самия себе си, когато иска да предчувства предхождащия си земен живот. Приемете, че сте един човек, роден през 1881 и живеете досега.
Вие сте били роден като един човек в един земен живот, да кажем през 737 и през 799 сте умрели.
Сега наоколо се разхожда човекът, личността Б през деветнадесето, двадесето столетие, а някога през осмото столетие се е разхождала наоколо личността, която сте били самият вие. И двете са свързани чрез живота между смъртта и новото раждане. Но ако искате да имате понятие за разхождащата се тогава през осмото столетие личност, вие би трябвало така да се обичате, както обичате някой друг. Защото този, който през осмото столетие се е разхождал наоколо, той е във вас, той обаче до такава степен е един друг за вас, станал ви е чужд, в каквато степен сега ви е чужд един друг, един втори човек. Вие трябва да можете да се поставите спрямо предишната ви инкарнация както сега спрямо друг човек, иначе няма да придобиете никакво предчувствие за предишната ви инкарнация.
към текста >>
И двете са свързани чрез
живот
а между смъртта и новото раждане.
Тогава се учи да се познава - сливането с другия, истинската отдаденост на другия. Вие виждате, че към тази отдаденост, към тази безкористна любов отново може да се присъедини онова чувство, което човек трябва да има за самия себе си, когато иска да предчувства предхождащия си земен живот. Приемете, че сте един човек, роден през 1881 и живеете досега. Вие сте били роден като един човек в един земен живот, да кажем през 737 и през 799 сте умрели. Сега наоколо се разхожда човекът, личността Б през деветнадесето, двадесето столетие, а някога през осмото столетие се е разхождала наоколо личността, която сте били самият вие.
И двете са свързани чрез живота между смъртта и новото раждане.
Но ако искате да имате понятие за разхождащата се тогава през осмото столетие личност, вие би трябвало така да се обичате, както обичате някой друг. Защото този, който през осмото столетие се е разхождал наоколо, той е във вас, той обаче до такава степен е един друг за вас, станал ви е чужд, в каквато степен сега ви е чужд един друг, един втори човек. Вие трябва да можете да се поставите спрямо предишната ви инкарнация както сега спрямо друг човек, иначе няма да придобиете никакво предчувствие за предишната ви инкарнация. Вие няма и да дойдете до едно обективно схващане на това, което в един човек пристъпва като един втори, облакообразен човек, когато той достигне половата зрялост. Но когато самолюбието стане познавателна сила, когато наистина любовта към самия себе си стане така обективна, че човек може да наблюдава себе си както другия, тогава се представя пътят, където първоначално поне предчувствайки може да се надникне в предишни земни животи.
към текста >>
Но когато самолюбието стане познавателна сила, когато наистина любовта към самия себе си стане така обективна, че човек може да наблюдава себе си както другия, тогава се представя пътят, където първоначално поне предчувствайки може да се надникне в предишни земни
живот
и.
И двете са свързани чрез живота между смъртта и новото раждане. Но ако искате да имате понятие за разхождащата се тогава през осмото столетие личност, вие би трябвало така да се обичате, както обичате някой друг. Защото този, който през осмото столетие се е разхождал наоколо, той е във вас, той обаче до такава степен е един друг за вас, станал ви е чужд, в каквато степен сега ви е чужд един друг, един втори човек. Вие трябва да можете да се поставите спрямо предишната ви инкарнация както сега спрямо друг човек, иначе няма да придобиете никакво предчувствие за предишната ви инкарнация. Вие няма и да дойдете до едно обективно схващане на това, което в един човек пристъпва като един втори, облакообразен човек, когато той достигне половата зрялост.
Но когато самолюбието стане познавателна сила, когато наистина любовта към самия себе си стане така обективна, че човек може да наблюдава себе си както другия, тогава се представя пътят, където първоначално поне предчувствайки може да се надникне в предишни земни животи.
Това отново трябва да се свърже с такова наблюдение над човека, каквото ви характеризирах, при което се разкрива особеността на човека. Днес, от изтичането на Кали Юга насам всъщност вече се вижда стремежът в човечеството да разбере прераждането. Само че това не се казва точно така, понеже не се чувства така ясно. Но помислете си, че когато например един съвсем честен член на днешното младежко движение веднъж така се събуди сутрин, че четвърт час съвсем интензивно пред съзнанието му застане всичко, което е преживял през нощта и се попита един такъв член на младежкото движение след тези петнадесет минути: - Какво всъщност е това, което искаш? - тогава този член би казал: - Аз искам най-после да разбера целия човек, който е преминал през повтарящите се земни животи.
към текста >>
- тогава този член би казал: - Аз искам най-после да разбера целия човек, който е преминал през повтарящите се земни
живот
и.
Но когато самолюбието стане познавателна сила, когато наистина любовта към самия себе си стане така обективна, че човек може да наблюдава себе си както другия, тогава се представя пътят, където първоначално поне предчувствайки може да се надникне в предишни земни животи. Това отново трябва да се свърже с такова наблюдение над човека, каквото ви характеризирах, при което се разкрива особеността на човека. Днес, от изтичането на Кали Юга насам всъщност вече се вижда стремежът в човечеството да разбере прераждането. Само че това не се казва точно така, понеже не се чувства така ясно. Но помислете си, че когато например един съвсем честен член на днешното младежко движение веднъж така се събуди сутрин, че четвърт час съвсем интензивно пред съзнанието му застане всичко, което е преживял през нощта и се попита един такъв член на младежкото движение след тези петнадесет минути: - Какво всъщност е това, което искаш?
- тогава този член би казал: - Аз искам най-после да разбера целия човек, който е преминал през повтарящите се земни животи.
Аз искам да зная какво от предишните степени на съществуването живее вътрешно в самия мен. Вие нищо не знаете за това. Вие нищо не ми казвате за него.
към текста >>
За това също е настъпило и времето, в което трябва да се поощри разглеждането на историята, както я представих пред вас с различни примери, които от своя страна, когато се проследят напълно сериозно и интензивно, ще доведат дотам да се разгледа и собствения
живот
в светлината на повтарящите се земни
живот
и и на кармата.
Днес в човешките души съществува стремежът да се прозре, да се разбере кармата.
За това също е настъпило и времето, в което трябва да се поощри разглеждането на историята, както я представих пред вас с различни примери, които от своя страна, когато се проследят напълно сериозно и интензивно, ще доведат дотам да се разгледа и собствения живот в светлината на повтарящите се земни животи и на кармата.
Затова в тези лекции свързвам историческите разглеждания с постепенното насочване към наблюдението на собствената карма на всеки отделен човек. Това е темата на тези лекции. До последната лекция ние искаме да достигнем толкова далеч в нашето разглеждане, че да получим ясна представа, как в себе си човек може да почувства своята собствена карма. Но това не може да се постигне по друг начин, освен когато първо се разгледат нещата на фона на големите структури на световната история. Затова оставете ме също да приключа и тези разглеждания - при които първо исках да осветлим вътрешната душевност на човека, да осветлим същността на едно надеждно съвременно движение – и отново да поставя един световноисторически образ пред вас.
към текста >>
Аз ви бях казал, че каквото е било посвещение в една предишна инкарнация, в един следващ
живот
може да отстъпи назад.
стремежи на тогавашното време. Художествени, литературни, исторически, педагогически стремежи, всичко се втичаше в двора на Харун ал Рашид. Много по-достойно за уважение е това, което се намираше в този ориенталски двор, от всичко онова, което духовно се вършеше в двора на Карл Велики. А някои неща във военните походи на Карл Велики не бяха нещо, което би могло да възхити едно съвременно сърце. Едновременно с Харун ал Рашид, в двора му живееше една друга личност, която тогава беше универсален мъдрец, но през една предишна инкарнация, много по-рано той беше един посветен.
Аз ви бях казал, че каквото е било посвещение в една предишна инкарнация, в един следващ живот може да отстъпи назад.
Наистина беше една грандиозна академия това, което беше основано там в Ориента. Но тази друга личност беше един вид организатор. Знание, изкуство, поезия, архитектура, скулптура в някогашната форма, науките бяха организирани от този мъж в двора на Харун ал Рашид.
към текста >>
Докато Харун ал Рашид - в известна степен проследил похода от Ориента през Испания и нататък до Западна Европа, - така се развиваше през
живот
а между смъртта и новото раждане, че погледът му беше насочен към този развиващ се на Запад арабизъм, другият се прояви като мъдър съветник така, че от Ориента наблюдаваше нещата в посока на Север от Черно море до Средна Европа.
Двете души, Харун ал Рашид и неговият мъдрец преминаха през портата на смъртта и се развиха по-нататък. Ние знаем, че това беше времето, в което арабизмът се разпространи в Европа. Това разпространение приключи. Но както самият Харун ал Рашид, така и неговият мъдрец останаха при техните дела.
Докато Харун ал Рашид - в известна степен проследил похода от Ориента през Испания и нататък до Западна Европа, - така се развиваше през живота между смъртта и новото раждане, че погледът му беше насочен към този развиващ се на Запад арабизъм, другият се прояви като мъдър съветник така, че от Ориента наблюдаваше нещата в посока на Север от Черно море до Средна Европа.
Наистина е своеобразно нещо, да може да се проследи живота на човека между смъртта и едно ново раждане също и така, че да може да се види, какво той особено разглежда, когато гледа надолу. Но всъщност там той вижда, както вече ви описах, действията на Серафими, Херувими и Престоли, но това още е свързано със случващото се на Земята. Както тук се поглежда нагоре към небето, там, когато човек се намира между смъртта и новото раждане, се поглежда надолу към Земята. И когато външната страна на физическия живот отдавна беше изчезнала, двамата все още продължаваха своето дело. То прие външно съвсем друг облик.
към текста >>
Наистина е своеобразно нещо, да може да се проследи
живот
а на човека между смъртта и едно ново раждане също и така, че да може да се види, какво той особено разглежда, когато гледа надолу.
Двете души, Харун ал Рашид и неговият мъдрец преминаха през портата на смъртта и се развиха по-нататък. Ние знаем, че това беше времето, в което арабизмът се разпространи в Европа. Това разпространение приключи. Но както самият Харун ал Рашид, така и неговият мъдрец останаха при техните дела. Докато Харун ал Рашид - в известна степен проследил похода от Ориента през Испания и нататък до Западна Европа, - така се развиваше през живота между смъртта и новото раждане, че погледът му беше насочен към този развиващ се на Запад арабизъм, другият се прояви като мъдър съветник така, че от Ориента наблюдаваше нещата в посока на Север от Черно море до Средна Европа.
Наистина е своеобразно нещо, да може да се проследи живота на човека между смъртта и едно ново раждане също и така, че да може да се види, какво той особено разглежда, когато гледа надолу.
Но всъщност там той вижда, както вече ви описах, действията на Серафими, Херувими и Престоли, но това още е свързано със случващото се на Земята. Както тук се поглежда нагоре към небето, там, когато човек се намира между смъртта и новото раждане, се поглежда надолу към Земята. И когато външната страна на физическия живот отдавна беше изчезнала, двамата все още продължаваха своето дело. То прие външно съвсем друг облик. От Харун ал Рашид стана основателят на новия мироглед, лорд Бако фон Верулам.
към текста >>
И когато външната страна на физическия
живот
отдавна беше изчезнала, двамата все още продължаваха своето дело.
Но както самият Харун ал Рашид, така и неговият мъдрец останаха при техните дела. Докато Харун ал Рашид - в известна степен проследил похода от Ориента през Испания и нататък до Западна Европа, - така се развиваше през живота между смъртта и новото раждане, че погледът му беше насочен към този развиващ се на Запад арабизъм, другият се прояви като мъдър съветник така, че от Ориента наблюдаваше нещата в посока на Север от Черно море до Средна Европа. Наистина е своеобразно нещо, да може да се проследи живота на човека между смъртта и едно ново раждане също и така, че да може да се види, какво той особено разглежда, когато гледа надолу. Но всъщност там той вижда, както вече ви описах, действията на Серафими, Херувими и Престоли, но това още е свързано със случващото се на Земята. Както тук се поглежда нагоре към небето, там, когато човек се намира между смъртта и новото раждане, се поглежда надолу към Земята.
И когато външната страна на физическия живот отдавна беше изчезнала, двамата все още продължаваха своето дело.
То прие външно съвсем друг облик. От Харун ал Рашид стана основателят на новия мироглед, лорд Бако фон Верулам. Пред този, който може да разглежда нещата без предубеждения, във всичко, което Бако наложи на света, наистина се проявява новото издание на това, което беше извършвано някога в Ориента. На Изток християнството беше чуждо на хората. Бако беше външно християнин, но това, към което той вътрешно се стремеше, беше не християнско.
към текста >>
Виждате ли, така действа нещо такова в зората на съвременния духовен
живот
.
Виждате ли, така действа нещо такова в зората на съвременния духовен живот.
Едва така се разбира това развитие на историята, където от една страна при единият се забравя християнството там, където научното образование е станало външно, а от друга страна при другия то е станало още по-вътрешно. В своята инкарнация, в своето въплътяване, което се пренася от Ориента и завладява точно задълбочения живот на Средна Европа, Амос Комениус действа заедно с това, което идва от Запад. В Средна Европа идващото от двете страни се съединява, но в него се съдържа много ориентализъм. Не когато просто се види историческото развитие като се отвори една книга и хоп - това се казва изсмукване от пръстите, не ми хрумва друга дума - човек си изсмуква от пръстите какво представлява лорд Бейкън, какво представлява Амос Комениус. Не чрез това се научава да се прозре вътрешното развитие на човешкия род, а с това, че човек разглежда, как различните епохи се развиват чрез самите хора, как предишните импулси се внасят в по-късните епохи чрез самите хора.
към текста >>
В своята инкарнация, в своето въплътяване, което се пренася от Ориента и завладява точно задълбочения
живот
на Средна Европа, Амос Комениус действа заедно с това, което идва от Запад.
Виждате ли, така действа нещо такова в зората на съвременния духовен живот. Едва така се разбира това развитие на историята, където от една страна при единият се забравя християнството там, където научното образование е станало външно, а от друга страна при другия то е станало още по-вътрешно.
В своята инкарнация, в своето въплътяване, което се пренася от Ориента и завладява точно задълбочения живот на Средна Европа, Амос Комениус действа заедно с това, което идва от Запад.
В Средна Европа идващото от двете страни се съединява, но в него се съдържа много ориентализъм. Не когато просто се види историческото развитие като се отвори една книга и хоп - това се казва изсмукване от пръстите, не ми хрумва друга дума - човек си изсмуква от пръстите какво представлява лорд Бейкън, какво представлява Амос Комениус. Не чрез това се научава да се прозре вътрешното развитие на човешкия род, а с това, че човек разглежда, как различните епохи се развиват чрез самите хора, как предишните импулси се внасят в по-късните епохи чрез самите хора. Опитайте се веднъж да си изясните какво се случва там. Християнството се е разпространило, по един определен начин християнството е обхванало областите от Средна до Северна Европа.
към текста >>
Когато от Харун ал Рашид погледнем назад и достигнем до един непосредствен приемник на Мохамед, трябва да ни стане ясно, какво е навлязло точно чрез мохамеданството в ориенталския духовен
живот
.
Когато от Харун ал Рашид погледнем назад и достигнем до един непосредствен приемник на Мохамед, трябва да ни стане ясно, какво е навлязло точно чрез мохамеданството в ориенталския духовен живот.
Когато проследим първичното християнство, ние виждаме дълбоко осмисляне на Божественото триединство. Когато разгледаме духовното в целия природен живот, онази духовност, която първо ни поставя като физически хора в света, онази духовност, която е духовността на природните закони, духовността на Отец, ние можем да се запитаме: - Какво бихме станали, ако в нас действаше само същността на Отца? - Ние бихме преминали през целия живот от раждането до смъртта със същата закономерна необходимост, каквато действа в света, който ни заобикаля. Но в определена възраст ние ставаме свободни хора и с това не изгубваме нашата човешка същност, а се издигаме до едно по-висше формиране на човека. Това, което действа в нас, при което ние ставаме свободни хора, при което ние се откъсваме от природата, това е слънчевата същност, Христос, втората форма на Триединството.
към текста >>
Когато разгледаме духовното в целия природен
живот
, онази духовност, която първо ни поставя като физически хора в света, онази духовност, която е духовността на природните закони, духовността на Отец, ние можем да се запитаме: - Какво бихме станали, ако в нас действаше само същността на Отца?
Когато от Харун ал Рашид погледнем назад и достигнем до един непосредствен приемник на Мохамед, трябва да ни стане ясно, какво е навлязло точно чрез мохамеданството в ориенталския духовен живот. Когато проследим първичното християнство, ние виждаме дълбоко осмисляне на Божественото триединство.
Когато разгледаме духовното в целия природен живот, онази духовност, която първо ни поставя като физически хора в света, онази духовност, която е духовността на природните закони, духовността на Отец, ние можем да се запитаме: - Какво бихме станали, ако в нас действаше само същността на Отца?
- Ние бихме преминали през целия живот от раждането до смъртта със същата закономерна необходимост, каквато действа в света, който ни заобикаля. Но в определена възраст ние ставаме свободни хора и с това не изгубваме нашата човешка същност, а се издигаме до едно по-висше формиране на човека. Това, което действа в нас, при което ние ставаме свободни хора, при което ние се откъсваме от природата, това е слънчевата същност, Христос, втората форма на Триединството. Това обаче, което ни дава импулса да разберем, че ние не живеем само в тялото, а - когато е привършило развитието на тялото, - отново се събуждаме, биваме събудени като дух, то живее в нас като импулса на така наречения Свети дух. Ние можем да опознаем цялата човешка същност само в нейната връзка с това Триединство; там се разглежда това конкретно.
към текста >>
- Ние бихме преминали през целия
живот
от раждането до смъртта със същата закономерна необходимост, каквато действа в света, който ни заобикаля.
Когато от Харун ал Рашид погледнем назад и достигнем до един непосредствен приемник на Мохамед, трябва да ни стане ясно, какво е навлязло точно чрез мохамеданството в ориенталския духовен живот. Когато проследим първичното християнство, ние виждаме дълбоко осмисляне на Божественото триединство. Когато разгледаме духовното в целия природен живот, онази духовност, която първо ни поставя като физически хора в света, онази духовност, която е духовността на природните закони, духовността на Отец, ние можем да се запитаме: - Какво бихме станали, ако в нас действаше само същността на Отца?
- Ние бихме преминали през целия живот от раждането до смъртта със същата закономерна необходимост, каквато действа в света, който ни заобикаля.
Но в определена възраст ние ставаме свободни хора и с това не изгубваме нашата човешка същност, а се издигаме до едно по-висше формиране на човека. Това, което действа в нас, при което ние ставаме свободни хора, при което ние се откъсваме от природата, това е слънчевата същност, Христос, втората форма на Триединството. Това обаче, което ни дава импулса да разберем, че ние не живеем само в тялото, а - когато е привършило развитието на тялото, - отново се събуждаме, биваме събудени като дух, то живее в нас като импулса на така наречения Свети дух. Ние можем да опознаем цялата човешка същност само в нейната връзка с това Триединство; там се разглежда това конкретно. Срещу тази конкретност се изправя мохамеданството, абстракцията: «Няма никакво друго божествено същество, освен самият Бог-Отец, единственият бог».
към текста >>
В една епоха, където като най-висшата човешка способност може да се изгради само абстрактното, само чисто мисловното, сухото, прозаичното, в една такава епоха постепенно човекът обожествяваше своя мисловен
живот
, понеже се познаваше само единия абстрактен Бог, той все повече и повече се идентифицираше с мисленето.
В една епоха, където като най-висшата човешка способност може да се изгради само абстрактното, само чисто мисловното, сухото, прозаичното, в една такава епоха постепенно човекът обожествяваше своя мисловен живот, понеже се познаваше само единия абстрактен Бог, той все повече и повече се идентифицираше с мисленето.
Човекът го божествяваше, като беше забравил, че мисленето има една алтруистична черта, все още това човешко мислене, този човешки интелект. В приемниците на Мохамед по оригинален начин беше заложена тази абстрактност в представите за света. Един от тези приемници беше Муавия. Бих желал да можехте да прочетете историята. Вие бихте намерили в него една своеобразна духовна конфигурация, така да се каже, наистина началото на един вид хора, които могат да се посочат като истински абстраклинги, хора, които искат да преобразят света, изхождайки от определени прости правила.
към текста >>
29.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 13. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Днес, в течението на тези лекции ще бъде моя задача постепенно да достигна до целта, от една страна да посоча как самата инициационна наука може да провери кармата, като първоначално изходи от изживяването на кармата и как човекът първо без инициационната наука, но с известна интимна способност за наблюдение на
живот
а може да получи едно предчувствие за действието на кармата.
Ние все повече се доближаваме до разбирането на онези жизнени прояви при отделните личности, което може да предизвика предчувствие за значението на кармата в личното битие.
Днес, в течението на тези лекции ще бъде моя задача постепенно да достигна до целта, от една страна да посоча как самата инициационна наука може да провери кармата, като първоначално изходи от изживяването на кармата и как човекът първо без инициационната наука, но с известна интимна способност за наблюдение на живота може да получи едно предчувствие за действието на кармата.
Нека си спомним за това, което казах, за паметта и за онази маса от мисли, които от дълбините на душевната същност изплуват нагоре или повикани от нашата душа, или също и изкачващи се свободно нагоре, без да са повикани, които ни дават една макар и сянкообразна, повече или по-малко абстрактна, но въпреки това една картина за нашето досегашно земно битие от последното ни раждане досега. През тези дни ние можахме да насочим вниманието към това, което човекът изгубва, когато изгуби паметта си. Той и тогава все още може да бъде умен, да върши напълно разумни неща, но той не действа, изхождайки от целостта на своя живот; той действа така, че в момента, когато започне да действа, няма спомен за досегашния си живот и макар че е дошъл в света като разбиращ, разумен човек, като че ли неговият досегашен живот изобщо не е протекъл на тази Земя. От това ние виждаме, как за изживяването в настоящето обикновено съзнание азът е закотвен в основата на паметната способност. В течение на този земен живот азът не може вече сам да се намери по тези пътища на спомените.
към текста >>
Той и тогава все още може да бъде умен, да върши напълно разумни неща, но той не действа, изхождайки от целостта на своя
живот
; той действа така, че в момента, когато започне да действа, няма спомен за досегашния си
живот
и макар че е дошъл в света като разбиращ, разумен човек, като че ли неговият досегашен
живот
изобщо не е протекъл на тази Земя.
Ние все повече се доближаваме до разбирането на онези жизнени прояви при отделните личности, което може да предизвика предчувствие за значението на кармата в личното битие. Днес, в течението на тези лекции ще бъде моя задача постепенно да достигна до целта, от една страна да посоча как самата инициационна наука може да провери кармата, като първоначално изходи от изживяването на кармата и как човекът първо без инициационната наука, но с известна интимна способност за наблюдение на живота може да получи едно предчувствие за действието на кармата. Нека си спомним за това, което казах, за паметта и за онази маса от мисли, които от дълбините на душевната същност изплуват нагоре или повикани от нашата душа, или също и изкачващи се свободно нагоре, без да са повикани, които ни дават една макар и сянкообразна, повече или по-малко абстрактна, но въпреки това една картина за нашето досегашно земно битие от последното ни раждане досега. През тези дни ние можахме да насочим вниманието към това, което човекът изгубва, когато изгуби паметта си.
Той и тогава все още може да бъде умен, да върши напълно разумни неща, но той не действа, изхождайки от целостта на своя живот; той действа така, че в момента, когато започне да действа, няма спомен за досегашния си живот и макар че е дошъл в света като разбиращ, разумен човек, като че ли неговият досегашен живот изобщо не е протекъл на тази Земя.
От това ние виждаме, как за изживяването в настоящето обикновено съзнание азът е закотвен в основата на паметната способност. В течение на този земен живот азът не може вече сам да се намери по тези пътища на спомените. Но какви са тези спомени? Нека да сравним тези спомени с пълната изживяна действителност, от която произлиза споменът. Ние се намираме вътре в живота, прекарваме го в радост и в страдания, с цялото наше съществуване ние сме вплетени в нашите изживявания.
към текста >>
В течение на този земен
живот
азът не може вече сам да се намери по тези пътища на спомените.
Днес, в течението на тези лекции ще бъде моя задача постепенно да достигна до целта, от една страна да посоча как самата инициационна наука може да провери кармата, като първоначално изходи от изживяването на кармата и как човекът първо без инициационната наука, но с известна интимна способност за наблюдение на живота може да получи едно предчувствие за действието на кармата. Нека си спомним за това, което казах, за паметта и за онази маса от мисли, които от дълбините на душевната същност изплуват нагоре или повикани от нашата душа, или също и изкачващи се свободно нагоре, без да са повикани, които ни дават една макар и сянкообразна, повече или по-малко абстрактна, но въпреки това една картина за нашето досегашно земно битие от последното ни раждане досега. През тези дни ние можахме да насочим вниманието към това, което човекът изгубва, когато изгуби паметта си. Той и тогава все още може да бъде умен, да върши напълно разумни неща, но той не действа, изхождайки от целостта на своя живот; той действа така, че в момента, когато започне да действа, няма спомен за досегашния си живот и макар че е дошъл в света като разбиращ, разумен човек, като че ли неговият досегашен живот изобщо не е протекъл на тази Земя. От това ние виждаме, как за изживяването в настоящето обикновено съзнание азът е закотвен в основата на паметната способност.
В течение на този земен живот азът не може вече сам да се намери по тези пътища на спомените.
Но какви са тези спомени? Нека да сравним тези спомени с пълната изживяна действителност, от която произлиза споменът. Ние се намираме вътре в живота, прекарваме го в радост и в страдания, с цялото наше съществуване ние сме вплетени в нашите изживявания. Но нека веднъж сравним целия този интензивен начин на вплитане с нашето собствено битие, с подобните на сенки спомени, които запазваме в душата си. Разгледайте веднъж едно много важно за вас събитие в живота, например смъртта на някой много близък приятел или на вашите родители, - нещо, което поради нашата душевна нагласа се изживява особено дълбоко.
към текста >>
Ние се намираме вътре в
живот
а, прекарваме го в радост и в страдания, с цялото наше съществуване ние сме вплетени в нашите изживявания.
Той и тогава все още може да бъде умен, да върши напълно разумни неща, но той не действа, изхождайки от целостта на своя живот; той действа така, че в момента, когато започне да действа, няма спомен за досегашния си живот и макар че е дошъл в света като разбиращ, разумен човек, като че ли неговият досегашен живот изобщо не е протекъл на тази Земя. От това ние виждаме, как за изживяването в настоящето обикновено съзнание азът е закотвен в основата на паметната способност. В течение на този земен живот азът не може вече сам да се намери по тези пътища на спомените. Но какви са тези спомени? Нека да сравним тези спомени с пълната изживяна действителност, от която произлиза споменът.
Ние се намираме вътре в живота, прекарваме го в радост и в страдания, с цялото наше съществуване ние сме вплетени в нашите изживявания.
Но нека веднъж сравним целия този интензивен начин на вплитане с нашето собствено битие, с подобните на сенки спомени, които запазваме в душата си. Разгледайте веднъж едно много важно за вас събитие в живота, например смъртта на някой много близък приятел или на вашите родители, - нещо, което поради нашата душевна нагласа се изживява особено дълбоко. Сравнете цялата интензивност на изживяването в момента, когато то се изживява с това, което става, когато след десет години изплуват спомените за него! Ние въпреки това трябва да притежаваме тези призрачни спомени, за да чувстваме непрекъснатостта, вътрешната масивност, реалността на нашия аз в земния живот. Но не виждате ли как азът в земния живот съвсем не може да съществува за обикновеното съзнание без спомените, как той призрачно се изживява, как този аз е закотвен в това, което в края на краищата всяка нощ потъва в подсъзнателното?
към текста >>
Разгледайте веднъж едно много важно за вас събитие в
живот
а, например смъртта на някой много близък приятел или на вашите родители, - нещо, което поради нашата душевна нагласа се изживява особено дълбоко.
В течение на този земен живот азът не може вече сам да се намери по тези пътища на спомените. Но какви са тези спомени? Нека да сравним тези спомени с пълната изживяна действителност, от която произлиза споменът. Ние се намираме вътре в живота, прекарваме го в радост и в страдания, с цялото наше съществуване ние сме вплетени в нашите изживявания. Но нека веднъж сравним целия този интензивен начин на вплитане с нашето собствено битие, с подобните на сенки спомени, които запазваме в душата си.
Разгледайте веднъж едно много важно за вас събитие в живота, например смъртта на някой много близък приятел или на вашите родители, - нещо, което поради нашата душевна нагласа се изживява особено дълбоко.
Сравнете цялата интензивност на изживяването в момента, когато то се изживява с това, което става, когато след десет години изплуват спомените за него! Ние въпреки това трябва да притежаваме тези призрачни спомени, за да чувстваме непрекъснатостта, вътрешната масивност, реалността на нашия аз в земния живот. Но не виждате ли как азът в земния живот съвсем не може да съществува за обикновеното съзнание без спомените, как той призрачно се изживява, как този аз е закотвен в това, което в края на краищата всяка нощ потъва в подсъзнателното? Всъщност ние не изживяваме много интензивно нашия аз в обикновеното земно съзнание. Все по-мисловен и по-мисловен става този наш аз на изминалия ни живот, за който обаче знаем, че е свързан с днешния ни аз.
към текста >>
Ние въпреки това трябва да притежаваме тези призрачни спомени, за да чувстваме непрекъснатостта, вътрешната масивност, реалността на нашия аз в земния
живот
.
Нека да сравним тези спомени с пълната изживяна действителност, от която произлиза споменът. Ние се намираме вътре в живота, прекарваме го в радост и в страдания, с цялото наше съществуване ние сме вплетени в нашите изживявания. Но нека веднъж сравним целия този интензивен начин на вплитане с нашето собствено битие, с подобните на сенки спомени, които запазваме в душата си. Разгледайте веднъж едно много важно за вас събитие в живота, например смъртта на някой много близък приятел или на вашите родители, - нещо, което поради нашата душевна нагласа се изживява особено дълбоко. Сравнете цялата интензивност на изживяването в момента, когато то се изживява с това, което става, когато след десет години изплуват спомените за него!
Ние въпреки това трябва да притежаваме тези призрачни спомени, за да чувстваме непрекъснатостта, вътрешната масивност, реалността на нашия аз в земния живот.
Но не виждате ли как азът в земния живот съвсем не може да съществува за обикновеното съзнание без спомените, как той призрачно се изживява, как този аз е закотвен в това, което в края на краищата всяка нощ потъва в подсъзнателното? Всъщност ние не изживяваме много интензивно нашия аз в обикновеното земно съзнание. Все по-мисловен и по-мисловен става този наш аз на изминалия ни живот, за който обаче знаем, че е свързан с днешния ни аз. Настоящото изживяване е интензивно, но не и това, което вече е преминало във формата на спомена. Така че ние можем да кажем (виж рис. 1):
към текста >>
Но не виждате ли как азът в земния
живот
съвсем не може да съществува за обикновеното съзнание без спомените, как той призрачно се изживява, как този аз е закотвен в това, което в края на краищата всяка нощ потъва в подсъзнателното?
Ние се намираме вътре в живота, прекарваме го в радост и в страдания, с цялото наше съществуване ние сме вплетени в нашите изживявания. Но нека веднъж сравним целия този интензивен начин на вплитане с нашето собствено битие, с подобните на сенки спомени, които запазваме в душата си. Разгледайте веднъж едно много важно за вас събитие в живота, например смъртта на някой много близък приятел или на вашите родители, - нещо, което поради нашата душевна нагласа се изживява особено дълбоко. Сравнете цялата интензивност на изживяването в момента, когато то се изживява с това, което става, когато след десет години изплуват спомените за него! Ние въпреки това трябва да притежаваме тези призрачни спомени, за да чувстваме непрекъснатостта, вътрешната масивност, реалността на нашия аз в земния живот.
Но не виждате ли как азът в земния живот съвсем не може да съществува за обикновеното съзнание без спомените, как той призрачно се изживява, как този аз е закотвен в това, което в края на краищата всяка нощ потъва в подсъзнателното?
Всъщност ние не изживяваме много интензивно нашия аз в обикновеното земно съзнание. Все по-мисловен и по-мисловен става този наш аз на изминалия ни живот, за който обаче знаем, че е свързан с днешния ни аз. Настоящото изживяване е интензивно, но не и това, което вече е преминало във формата на спомена. Така че ние можем да кажем (виж рис. 1):
към текста >>
Все по-мисловен и по-мисловен става този наш аз на изминалия ни
живот
, за който обаче знаем, че е свързан с днешния ни аз.
Разгледайте веднъж едно много важно за вас събитие в живота, например смъртта на някой много близък приятел или на вашите родители, - нещо, което поради нашата душевна нагласа се изживява особено дълбоко. Сравнете цялата интензивност на изживяването в момента, когато то се изживява с това, което става, когато след десет години изплуват спомените за него! Ние въпреки това трябва да притежаваме тези призрачни спомени, за да чувстваме непрекъснатостта, вътрешната масивност, реалността на нашия аз в земния живот. Но не виждате ли как азът в земния живот съвсем не може да съществува за обикновеното съзнание без спомените, как той призрачно се изживява, как този аз е закотвен в това, което в края на краищата всяка нощ потъва в подсъзнателното? Всъщност ние не изживяваме много интензивно нашия аз в обикновеното земно съзнание.
Все по-мисловен и по-мисловен става този наш аз на изминалия ни живот, за който обаче знаем, че е свързан с днешния ни аз.
Настоящото изживяване е интензивно, но не и това, което вече е преминало във формата на спомена. Така че ние можем да кажем (виж рис. 1):
към текста >>
Но ние можем също и спрямо това настоящо изживяване да застанем по по-друг начин, отколкото сме свикнали в обикновения
живот
.
Но ние можем също и спрямо това настоящо изживяване да застанем по по-друг начин, отколкото сме свикнали в обикновения живот.
Ние можем да зададем нови въпроси относно нашите изживявания. Тогава обаче животът - когато го погледнем ретроспективно - получава един особен образ. Нека веднъж да се запитаме: - Какво сме ние всъщност в настоящия момент, какво представляваме с нашите знания, с начина на нашето чувстване, с енергията на нашата воля? - И когато с тези въпроси, с тези новозададени въпроси разгледаме нашите преживявания, ние ще видим колко малко бихме представлявали, когато достигнем определена възраст, ако нямахме изминалите си преживявания! Нека си припомним точно някои младежки преживявания, като по този начин отнесем спомените към настоящето.
към текста >>
Тогава обаче
живот
ът - когато го погледнем ретроспективно - получава един особен образ.
Но ние можем също и спрямо това настоящо изживяване да застанем по по-друг начин, отколкото сме свикнали в обикновения живот. Ние можем да зададем нови въпроси относно нашите изживявания.
Тогава обаче животът - когато го погледнем ретроспективно - получава един особен образ.
Нека веднъж да се запитаме: - Какво сме ние всъщност в настоящия момент, какво представляваме с нашите знания, с начина на нашето чувстване, с енергията на нашата воля? - И когато с тези въпроси, с тези новозададени въпроси разгледаме нашите преживявания, ние ще видим колко малко бихме представлявали, когато достигнем определена възраст, ако нямахме изминалите си преживявания! Нека си припомним точно някои младежки преживявания, като по този начин отнесем спомените към настоящето. Колко радостни бяха те! Когато в живота често поглеждаме назад, ние можем да открием нещо много значително за настоящето.
към текста >>
Когато в
живот
а често поглеждаме назад, ние можем да открием нещо много значително за настоящето.
Тогава обаче животът - когато го погледнем ретроспективно - получава един особен образ. Нека веднъж да се запитаме: - Какво сме ние всъщност в настоящия момент, какво представляваме с нашите знания, с начина на нашето чувстване, с енергията на нашата воля? - И когато с тези въпроси, с тези новозададени въпроси разгледаме нашите преживявания, ние ще видим колко малко бихме представлявали, когато достигнем определена възраст, ако нямахме изминалите си преживявания! Нека си припомним точно някои младежки преживявания, като по този начин отнесем спомените към настоящето. Колко радостни бяха те!
Когато в живота често поглеждаме назад, ние можем да открием нещо много значително за настоящето.
Лекотата, с която водим в битието нашата душа, а може би и нашето физическо тяло повече или по-малко умело приспособени към живота, дължим всъщност на обстоятелството, че през нашата младост ни е било позволено радостно, а не в депресия да живеем, с радост сме били довеждани до някои неща. Тези душевни възприятия на радостта, които обаче са навлезли в по-дълбоки региони, са същите, които по-късно снабдяват живота ни с известно светло и радостно чувство. Нека се запитаме, колко от това, което е донесло задълбочаване в живота, което е задълбочило душата, се приписва на нашите страдания, на нашите болки и нека се запитаме: - Какво всъщност може да пристъпи в душата, когато с тези въпроси разгледаме нашия живот? - Отговорът на този въпрос не трябва да си дадем с разума, а трябва да отговорим с чувствата. А чувствата отговарят: - Аз трябва да съм благодарен на всичко, което се е случило в живота ми, понеже това, което съм и с което повече или по-малко се идентифицирам, дължа само на него.
към текста >>
Лекотата, с която водим в битието нашата душа, а може би и нашето физическо тяло повече или по-малко умело приспособени към
живот
а, дължим всъщност на обстоятелството, че през нашата младост ни е било позволено радостно, а не в депресия да живеем, с радост сме били довеждани до някои неща.
Нека веднъж да се запитаме: - Какво сме ние всъщност в настоящия момент, какво представляваме с нашите знания, с начина на нашето чувстване, с енергията на нашата воля? - И когато с тези въпроси, с тези новозададени въпроси разгледаме нашите преживявания, ние ще видим колко малко бихме представлявали, когато достигнем определена възраст, ако нямахме изминалите си преживявания! Нека си припомним точно някои младежки преживявания, като по този начин отнесем спомените към настоящето. Колко радостни бяха те! Когато в живота често поглеждаме назад, ние можем да открием нещо много значително за настоящето.
Лекотата, с която водим в битието нашата душа, а може би и нашето физическо тяло повече или по-малко умело приспособени към живота, дължим всъщност на обстоятелството, че през нашата младост ни е било позволено радостно, а не в депресия да живеем, с радост сме били довеждани до някои неща.
Тези душевни възприятия на радостта, които обаче са навлезли в по-дълбоки региони, са същите, които по-късно снабдяват живота ни с известно светло и радостно чувство. Нека се запитаме, колко от това, което е донесло задълбочаване в живота, което е задълбочило душата, се приписва на нашите страдания, на нашите болки и нека се запитаме: - Какво всъщност може да пристъпи в душата, когато с тези въпроси разгледаме нашия живот? - Отговорът на този въпрос не трябва да си дадем с разума, а трябва да отговорим с чувствата. А чувствата отговарят: - Аз трябва да съм благодарен на всичко, което се е случило в живота ми, понеже това, което съм и с което повече или по-малко се идентифицирам, дължа само на него. Аз не бих могъл да знам, дали иначе не бих представлявал още по-малко.
към текста >>
Тези душевни възприятия на радостта, които обаче са навлезли в по-дълбоки региони, са същите, които по-късно снабдяват
живот
а ни с известно светло и радостно чувство.
- И когато с тези въпроси, с тези новозададени въпроси разгледаме нашите преживявания, ние ще видим колко малко бихме представлявали, когато достигнем определена възраст, ако нямахме изминалите си преживявания! Нека си припомним точно някои младежки преживявания, като по този начин отнесем спомените към настоящето. Колко радостни бяха те! Когато в живота често поглеждаме назад, ние можем да открием нещо много значително за настоящето. Лекотата, с която водим в битието нашата душа, а може би и нашето физическо тяло повече или по-малко умело приспособени към живота, дължим всъщност на обстоятелството, че през нашата младост ни е било позволено радостно, а не в депресия да живеем, с радост сме били довеждани до някои неща.
Тези душевни възприятия на радостта, които обаче са навлезли в по-дълбоки региони, са същите, които по-късно снабдяват живота ни с известно светло и радостно чувство.
Нека се запитаме, колко от това, което е донесло задълбочаване в живота, което е задълбочило душата, се приписва на нашите страдания, на нашите болки и нека се запитаме: - Какво всъщност може да пристъпи в душата, когато с тези въпроси разгледаме нашия живот? - Отговорът на този въпрос не трябва да си дадем с разума, а трябва да отговорим с чувствата. А чувствата отговарят: - Аз трябва да съм благодарен на всичко, което се е случило в живота ми, понеже това, което съм и с което повече или по-малко се идентифицирам, дължа само на него. Аз не бих могъл да знам, дали иначе не бих представлявал още по-малко. Понеже чрез малките и големите страдания и радости в моя живот съм станал това, което съм, мога само да бъда благодарен на този живот.
към текста >>
Нека се запитаме, колко от това, което е донесло задълбочаване в
живот
а, което е задълбочило душата, се приписва на нашите страдания, на нашите болки и нека се запитаме: - Какво всъщност може да пристъпи в душата, когато с тези въпроси разгледаме нашия
живот
?
Нека си припомним точно някои младежки преживявания, като по този начин отнесем спомените към настоящето. Колко радостни бяха те! Когато в живота често поглеждаме назад, ние можем да открием нещо много значително за настоящето. Лекотата, с която водим в битието нашата душа, а може би и нашето физическо тяло повече или по-малко умело приспособени към живота, дължим всъщност на обстоятелството, че през нашата младост ни е било позволено радостно, а не в депресия да живеем, с радост сме били довеждани до някои неща. Тези душевни възприятия на радостта, които обаче са навлезли в по-дълбоки региони, са същите, които по-късно снабдяват живота ни с известно светло и радостно чувство.
Нека се запитаме, колко от това, което е донесло задълбочаване в живота, което е задълбочило душата, се приписва на нашите страдания, на нашите болки и нека се запитаме: - Какво всъщност може да пристъпи в душата, когато с тези въпроси разгледаме нашия живот?
- Отговорът на този въпрос не трябва да си дадем с разума, а трябва да отговорим с чувствата. А чувствата отговарят: - Аз трябва да съм благодарен на всичко, което се е случило в живота ми, понеже това, което съм и с което повече или по-малко се идентифицирам, дължа само на него. Аз не бих могъл да знам, дали иначе не бих представлявал още по-малко. Понеже чрез малките и големите страдания и радости в моя живот съм станал това, което съм, мога само да бъда благодарен на този живот.
към текста >>
А чувствата отговарят: - Аз трябва да съм благодарен на всичко, което се е случило в
живот
а ми, понеже това, което съм и с което повече или по-малко се идентифицирам, дължа само на него.
Когато в живота често поглеждаме назад, ние можем да открием нещо много значително за настоящето. Лекотата, с която водим в битието нашата душа, а може би и нашето физическо тяло повече или по-малко умело приспособени към живота, дължим всъщност на обстоятелството, че през нашата младост ни е било позволено радостно, а не в депресия да живеем, с радост сме били довеждани до някои неща. Тези душевни възприятия на радостта, които обаче са навлезли в по-дълбоки региони, са същите, които по-късно снабдяват живота ни с известно светло и радостно чувство. Нека се запитаме, колко от това, което е донесло задълбочаване в живота, което е задълбочило душата, се приписва на нашите страдания, на нашите болки и нека се запитаме: - Какво всъщност може да пристъпи в душата, когато с тези въпроси разгледаме нашия живот? - Отговорът на този въпрос не трябва да си дадем с разума, а трябва да отговорим с чувствата.
А чувствата отговарят: - Аз трябва да съм благодарен на всичко, което се е случило в живота ми, понеже това, което съм и с което повече или по-малко се идентифицирам, дължа само на него.
Аз не бих могъл да знам, дали иначе не бих представлявал още по-малко. Понеже чрез малките и големите страдания и радости в моя живот съм станал това, което съм, мога само да бъда благодарен на този живот.
към текста >>
Понеже чрез малките и големите страдания и радости в моя
живот
съм станал това, което съм, мога само да бъда благодарен на този
живот
.
Тези душевни възприятия на радостта, които обаче са навлезли в по-дълбоки региони, са същите, които по-късно снабдяват живота ни с известно светло и радостно чувство. Нека се запитаме, колко от това, което е донесло задълбочаване в живота, което е задълбочило душата, се приписва на нашите страдания, на нашите болки и нека се запитаме: - Какво всъщност може да пристъпи в душата, когато с тези въпроси разгледаме нашия живот? - Отговорът на този въпрос не трябва да си дадем с разума, а трябва да отговорим с чувствата. А чувствата отговарят: - Аз трябва да съм благодарен на всичко, което се е случило в живота ми, понеже това, което съм и с което повече или по-малко се идентифицирам, дължа само на него. Аз не бих могъл да знам, дали иначе не бих представлявал още по-малко.
Понеже чрез малките и големите страдания и радости в моя живот съм станал това, което съм, мога само да бъда благодарен на този живот.
към текста >>
Би трябвало да се отговори на характеризирания въпрос с едно чувство на благодарност към
живот
а.
Би трябвало да се отговори на характеризирания въпрос с едно чувство на благодарност към живота.
И за живота е от голямо значение, ако тази благодарност към земното битие навлезе в човешката душа. При известна задълбоченост на душата винаги се проявява тази благодарност, когато животът се разглежда не с емоции, а от чистата душа. Възможно е да се съжалява за някои неща, които животът е поднесъл, но в повечето случаи това, което изразява едно такова съжаление е чиста заблуда. Защото, ако не бе се случило в живота това, за което се съжалява, човек не би станал това, което е. Накрая чувството, което човек може да има спрямо живота се редуцира въпреки това до тази благодарност към живота.
към текста >>
И за
живот
а е от голямо значение, ако тази благодарност към земното битие навлезе в човешката душа.
Би трябвало да се отговори на характеризирания въпрос с едно чувство на благодарност към живота.
И за живота е от голямо значение, ако тази благодарност към земното битие навлезе в човешката душа.
При известна задълбоченост на душата винаги се проявява тази благодарност, когато животът се разглежда не с емоции, а от чистата душа. Възможно е да се съжалява за някои неща, които животът е поднесъл, но в повечето случаи това, което изразява едно такова съжаление е чиста заблуда. Защото, ако не бе се случило в живота това, за което се съжалява, човек не би станал това, което е. Накрая чувството, което човек може да има спрямо живота се редуцира въпреки това до тази благодарност към живота. Тази благодарност може да се чувства, дори и човек да не е напълно съгласен с живота, когато повече очаква от живота.
към текста >>
При известна задълбоченост на душата винаги се проявява тази благодарност, когато
живот
ът се разглежда не с емоции, а от чистата душа.
Би трябвало да се отговори на характеризирания въпрос с едно чувство на благодарност към живота. И за живота е от голямо значение, ако тази благодарност към земното битие навлезе в човешката душа.
При известна задълбоченост на душата винаги се проявява тази благодарност, когато животът се разглежда не с емоции, а от чистата душа.
Възможно е да се съжалява за някои неща, които животът е поднесъл, но в повечето случаи това, което изразява едно такова съжаление е чиста заблуда. Защото, ако не бе се случило в живота това, за което се съжалява, човек не би станал това, което е. Накрая чувството, което човек може да има спрямо живота се редуцира въпреки това до тази благодарност към живота. Тази благодарност може да се чувства, дори и човек да не е напълно съгласен с живота, когато повече очаква от живота. Човек може и е също благодарен, когато получи от някого и едно малко парче сладкиш, макар че е очаквал голямо парче.
към текста >>
Възможно е да се съжалява за някои неща, които
живот
ът е поднесъл, но в повечето случаи това, което изразява едно такова съжаление е чиста заблуда.
Би трябвало да се отговори на характеризирания въпрос с едно чувство на благодарност към живота. И за живота е от голямо значение, ако тази благодарност към земното битие навлезе в човешката душа. При известна задълбоченост на душата винаги се проявява тази благодарност, когато животът се разглежда не с емоции, а от чистата душа.
Възможно е да се съжалява за някои неща, които животът е поднесъл, но в повечето случаи това, което изразява едно такова съжаление е чиста заблуда.
Защото, ако не бе се случило в живота това, за което се съжалява, човек не би станал това, което е. Накрая чувството, което човек може да има спрямо живота се редуцира въпреки това до тази благодарност към живота. Тази благодарност може да се чувства, дори и човек да не е напълно съгласен с живота, когато повече очаква от живота. Човек може и е също благодарен, когато получи от някого и едно малко парче сладкиш, макар че е очаквал голямо парче. Това, че сме очаквало по-голямо парче, наистина не трябва да попречи на благодарността.
към текста >>
Защото, ако не бе се случило в
живот
а това, за което се съжалява, човек не би станал това, което е.
Би трябвало да се отговори на характеризирания въпрос с едно чувство на благодарност към живота. И за живота е от голямо значение, ако тази благодарност към земното битие навлезе в човешката душа. При известна задълбоченост на душата винаги се проявява тази благодарност, когато животът се разглежда не с емоции, а от чистата душа. Възможно е да се съжалява за някои неща, които животът е поднесъл, но в повечето случаи това, което изразява едно такова съжаление е чиста заблуда.
Защото, ако не бе се случило в живота това, за което се съжалява, човек не би станал това, което е.
Накрая чувството, което човек може да има спрямо живота се редуцира въпреки това до тази благодарност към живота. Тази благодарност може да се чувства, дори и човек да не е напълно съгласен с живота, когато повече очаква от живота. Човек може и е също благодарен, когато получи от някого и едно малко парче сладкиш, макар че е очаквал голямо парче. Това, че сме очаквало по-голямо парче, наистина не трябва да попречи на благодарността. И така може да се каже: - Каквото и да ни е било отказано от живота според нашето мнение, според нашето убеждение, което между другото може да е и заблуждение, животът при всички обстоятелства ни е донесъл нещо.
към текста >>
Накрая чувството, което човек може да има спрямо
живот
а се редуцира въпреки това до тази благодарност към
живот
а.
Би трябвало да се отговори на характеризирания въпрос с едно чувство на благодарност към живота. И за живота е от голямо значение, ако тази благодарност към земното битие навлезе в човешката душа. При известна задълбоченост на душата винаги се проявява тази благодарност, когато животът се разглежда не с емоции, а от чистата душа. Възможно е да се съжалява за някои неща, които животът е поднесъл, но в повечето случаи това, което изразява едно такова съжаление е чиста заблуда. Защото, ако не бе се случило в живота това, за което се съжалява, човек не би станал това, което е.
Накрая чувството, което човек може да има спрямо живота се редуцира въпреки това до тази благодарност към живота.
Тази благодарност може да се чувства, дори и човек да не е напълно съгласен с живота, когато повече очаква от живота. Човек може и е също благодарен, когато получи от някого и едно малко парче сладкиш, макар че е очаквал голямо парче. Това, че сме очаквало по-голямо парче, наистина не трябва да попречи на благодарността. И така може да се каже: - Каквото и да ни е било отказано от живота според нашето мнение, според нашето убеждение, което между другото може да е и заблуждение, животът при всички обстоятелства ни е донесъл нещо. За това, което той ни е донесъл, би трябвало да изпитваме чувство на благодарност.
към текста >>
Тази благодарност може да се чувства, дори и човек да не е напълно съгласен с
живот
а, когато повече очаква от
живот
а.
И за живота е от голямо значение, ако тази благодарност към земното битие навлезе в човешката душа. При известна задълбоченост на душата винаги се проявява тази благодарност, когато животът се разглежда не с емоции, а от чистата душа. Възможно е да се съжалява за някои неща, които животът е поднесъл, но в повечето случаи това, което изразява едно такова съжаление е чиста заблуда. Защото, ако не бе се случило в живота това, за което се съжалява, човек не би станал това, което е. Накрая чувството, което човек може да има спрямо живота се редуцира въпреки това до тази благодарност към живота.
Тази благодарност може да се чувства, дори и човек да не е напълно съгласен с живота, когато повече очаква от живота.
Човек може и е също благодарен, когато получи от някого и едно малко парче сладкиш, макар че е очаквал голямо парче. Това, че сме очаквало по-голямо парче, наистина не трябва да попречи на благодарността. И така може да се каже: - Каквото и да ни е било отказано от живота според нашето мнение, според нашето убеждение, което между другото може да е и заблуждение, животът при всички обстоятелства ни е донесъл нещо. За това, което той ни е донесъл, би трябвало да изпитваме чувство на благодарност. Но когато с най-дълбока сериозност развиваме чувството на благодарност, трябва - човек има нужда само да се замисли и веднага ще прозре - благодарността да бъде там насреща на нещо друго.
към текста >>
И така може да се каже: - Каквото и да ни е било отказано от
живот
а според нашето мнение, според нашето убеждение, което между другото може да е и заблуждение,
живот
ът при всички обстоятелства ни е донесъл нещо.
Защото, ако не бе се случило в живота това, за което се съжалява, човек не би станал това, което е. Накрая чувството, което човек може да има спрямо живота се редуцира въпреки това до тази благодарност към живота. Тази благодарност може да се чувства, дори и човек да не е напълно съгласен с живота, когато повече очаква от живота. Човек може и е също благодарен, когато получи от някого и едно малко парче сладкиш, макар че е очаквал голямо парче. Това, че сме очаквало по-голямо парче, наистина не трябва да попречи на благодарността.
И така може да се каже: - Каквото и да ни е било отказано от живота според нашето мнение, според нашето убеждение, което между другото може да е и заблуждение, животът при всички обстоятелства ни е донесъл нещо.
За това, което той ни е донесъл, би трябвало да изпитваме чувство на благодарност. Но когато с най-дълбока сериозност развиваме чувството на благодарност, трябва - човек има нужда само да се замисли и веднага ще прозре - благодарността да бъде там насреща на нещо друго. Когато някой изпитва благодарност към живота, точно чрез благодарността към живота той ще бъде доведен до признание и до преобразяване на спомнянето в любяща преданост към невидимите духовни дарители на живота.
към текста >>
Когато някой изпитва благодарност към
живот
а, точно чрез благодарността към
живот
а той ще бъде доведен до признание и до преобразяване на спомнянето в любяща преданост към невидимите духовни дарители на
живот
а.
Човек може и е също благодарен, когато получи от някого и едно малко парче сладкиш, макар че е очаквал голямо парче. Това, че сме очаквало по-голямо парче, наистина не трябва да попречи на благодарността. И така може да се каже: - Каквото и да ни е било отказано от живота според нашето мнение, според нашето убеждение, което между другото може да е и заблуждение, животът при всички обстоятелства ни е донесъл нещо. За това, което той ни е донесъл, би трябвало да изпитваме чувство на благодарност. Но когато с най-дълбока сериозност развиваме чувството на благодарност, трябва - човек има нужда само да се замисли и веднага ще прозре - благодарността да бъде там насреща на нещо друго.
Когато някой изпитва благодарност към живота, точно чрез благодарността към живота той ще бъде доведен до признание и до преобразяване на спомнянето в любяща преданост към невидимите духовни дарители на живота.
към текста >>
И това е най-хубавият начин човек да бъде воден от собствената личност към свръхсетивното, като се мине през чувството на благодарност към
живот
а.
И това е най-хубавият начин човек да бъде воден от собствената личност към свръхсетивното, като се мине през чувството на благодарност към живота.
Тази благодарност е също един път към свръхсетивното и тя накрая стига до почит и до любов към животодаряващия дух на човека. Благодарността ражда любов. Любовта тогава, когато сама е родена от благодарността към живота, ражда разтварянето на сърцето за проникващите живота духовни същества. И тъй като животът ни започва с нашето раждане и не е възможно да започнем да храним благодарност само от момента на нашето раждане, понеже ние очевидно сме поставени в живота вече с определени качества, то е несъмнено, че благодарността към живота връща назад от този живот в битието преди раждането. Да се разбере напълно това, което казвам сега, всъщност е необходима проверката в живота.
към текста >>
Тази благодарност е също един път към свръхсетивното и тя накрая стига до почит и до любов към
живот
одаряващия дух на човека.
И това е най-хубавият начин човек да бъде воден от собствената личност към свръхсетивното, като се мине през чувството на благодарност към живота.
Тази благодарност е също един път към свръхсетивното и тя накрая стига до почит и до любов към животодаряващия дух на човека.
Благодарността ражда любов. Любовта тогава, когато сама е родена от благодарността към живота, ражда разтварянето на сърцето за проникващите живота духовни същества. И тъй като животът ни започва с нашето раждане и не е възможно да започнем да храним благодарност само от момента на нашето раждане, понеже ние очевидно сме поставени в живота вече с определени качества, то е несъмнено, че благодарността към живота връща назад от този живот в битието преди раждането. Да се разбере напълно това, което казвам сега, всъщност е необходима проверката в живота. Но нека, когато вече сме развили произлизащата от непредубеденото наблюдение над живота благодарност, да проверим, дали от тази благодарност наистина се ражда вникващата в духа любов и тогава ще видим, че е така.
към текста >>
Любовта тогава, когато сама е родена от благодарността към
живот
а, ражда разтварянето на сърцето за проникващите
живот
а духовни същества.
И това е най-хубавият начин човек да бъде воден от собствената личност към свръхсетивното, като се мине през чувството на благодарност към живота. Тази благодарност е също един път към свръхсетивното и тя накрая стига до почит и до любов към животодаряващия дух на човека. Благодарността ражда любов.
Любовта тогава, когато сама е родена от благодарността към живота, ражда разтварянето на сърцето за проникващите живота духовни същества.
И тъй като животът ни започва с нашето раждане и не е възможно да започнем да храним благодарност само от момента на нашето раждане, понеже ние очевидно сме поставени в живота вече с определени качества, то е несъмнено, че благодарността към живота връща назад от този живот в битието преди раждането. Да се разбере напълно това, което казвам сега, всъщност е необходима проверката в живота. Но нека, когато вече сме развили произлизащата от непредубеденото наблюдение над живота благодарност, да проверим, дали от тази благодарност наистина се ражда вникващата в духа любов и тогава ще видим, че е така. Въпросът, който се поставя тук, може да се отговори само чрез самият действителен живот. Но този действителен живот отговаря така, както аз разясних сега.
към текста >>
И тъй като
живот
ът ни започва с нашето раждане и не е възможно да започнем да храним благодарност само от момента на нашето раждане, понеже ние очевидно сме поставени в
живот
а вече с определени качества, то е несъмнено, че благодарността към
живот
а връща назад от този
живот
в битието преди раждането.
И това е най-хубавият начин човек да бъде воден от собствената личност към свръхсетивното, като се мине през чувството на благодарност към живота. Тази благодарност е също един път към свръхсетивното и тя накрая стига до почит и до любов към животодаряващия дух на човека. Благодарността ражда любов. Любовта тогава, когато сама е родена от благодарността към живота, ражда разтварянето на сърцето за проникващите живота духовни същества.
И тъй като животът ни започва с нашето раждане и не е възможно да започнем да храним благодарност само от момента на нашето раждане, понеже ние очевидно сме поставени в живота вече с определени качества, то е несъмнено, че благодарността към живота връща назад от този живот в битието преди раждането.
Да се разбере напълно това, което казвам сега, всъщност е необходима проверката в живота. Но нека, когато вече сме развили произлизащата от непредубеденото наблюдение над живота благодарност, да проверим, дали от тази благодарност наистина се ражда вникващата в духа любов и тогава ще видим, че е така. Въпросът, който се поставя тук, може да се отговори само чрез самият действителен живот. Но този действителен живот отговаря така, както аз разясних сега. Когато обаче по този начин разгледаме нашите изживявания, така развием благодарността, развием любовта към животодаряващите духовни същества, тогава при това разглеждане на преживяванията получаваме едно съвсем друго чувство, отколкото при разглеждането на спомените.
към текста >>
Да се разбере напълно това, което казвам сега, всъщност е необходима проверката в
живот
а.
И това е най-хубавият начин човек да бъде воден от собствената личност към свръхсетивното, като се мине през чувството на благодарност към живота. Тази благодарност е също един път към свръхсетивното и тя накрая стига до почит и до любов към животодаряващия дух на човека. Благодарността ражда любов. Любовта тогава, когато сама е родена от благодарността към живота, ражда разтварянето на сърцето за проникващите живота духовни същества. И тъй като животът ни започва с нашето раждане и не е възможно да започнем да храним благодарност само от момента на нашето раждане, понеже ние очевидно сме поставени в живота вече с определени качества, то е несъмнено, че благодарността към живота връща назад от този живот в битието преди раждането.
Да се разбере напълно това, което казвам сега, всъщност е необходима проверката в живота.
Но нека, когато вече сме развили произлизащата от непредубеденото наблюдение над живота благодарност, да проверим, дали от тази благодарност наистина се ражда вникващата в духа любов и тогава ще видим, че е така. Въпросът, който се поставя тук, може да се отговори само чрез самият действителен живот. Но този действителен живот отговаря така, както аз разясних сега. Когато обаче по този начин разгледаме нашите изживявания, така развием благодарността, развием любовта към животодаряващите духовни същества, тогава при това разглеждане на преживяванията получаваме едно съвсем друго чувство, отколкото при разглеждането на спомените. При спомнянето трябва да си кажем: - Ние изживяваме нещата живо, интензивно, реално, а след това те се превръщат в бледи сенки.
към текста >>
Но нека, когато вече сме развили произлизащата от непредубеденото наблюдение над
живот
а благодарност, да проверим, дали от тази благодарност наистина се ражда вникващата в духа любов и тогава ще видим, че е така.
Тази благодарност е също един път към свръхсетивното и тя накрая стига до почит и до любов към животодаряващия дух на човека. Благодарността ражда любов. Любовта тогава, когато сама е родена от благодарността към живота, ражда разтварянето на сърцето за проникващите живота духовни същества. И тъй като животът ни започва с нашето раждане и не е възможно да започнем да храним благодарност само от момента на нашето раждане, понеже ние очевидно сме поставени в живота вече с определени качества, то е несъмнено, че благодарността към живота връща назад от този живот в битието преди раждането. Да се разбере напълно това, което казвам сега, всъщност е необходима проверката в живота.
Но нека, когато вече сме развили произлизащата от непредубеденото наблюдение над живота благодарност, да проверим, дали от тази благодарност наистина се ражда вникващата в духа любов и тогава ще видим, че е така.
Въпросът, който се поставя тук, може да се отговори само чрез самият действителен живот. Но този действителен живот отговаря така, както аз разясних сега. Когато обаче по този начин разгледаме нашите изживявания, така развием благодарността, развием любовта към животодаряващите духовни същества, тогава при това разглеждане на преживяванията получаваме едно съвсем друго чувство, отколкото при разглеждането на спомените. При спомнянето трябва да си кажем: - Ние изживяваме нещата живо, интензивно, реално, а след това те се превръщат в бледи сенки. Спомените дължат своето съществуване на преживяванията, но сега ние стигаме до нещо, което е по-мощно от нашия обикновен аз.
към текста >>
Въпросът, който се поставя тук, може да се отговори само чрез самият действителен
живот
.
Благодарността ражда любов. Любовта тогава, когато сама е родена от благодарността към живота, ражда разтварянето на сърцето за проникващите живота духовни същества. И тъй като животът ни започва с нашето раждане и не е възможно да започнем да храним благодарност само от момента на нашето раждане, понеже ние очевидно сме поставени в живота вече с определени качества, то е несъмнено, че благодарността към живота връща назад от този живот в битието преди раждането. Да се разбере напълно това, което казвам сега, всъщност е необходима проверката в живота. Но нека, когато вече сме развили произлизащата от непредубеденото наблюдение над живота благодарност, да проверим, дали от тази благодарност наистина се ражда вникващата в духа любов и тогава ще видим, че е така.
Въпросът, който се поставя тук, може да се отговори само чрез самият действителен живот.
Но този действителен живот отговаря така, както аз разясних сега. Когато обаче по този начин разгледаме нашите изживявания, така развием благодарността, развием любовта към животодаряващите духовни същества, тогава при това разглеждане на преживяванията получаваме едно съвсем друго чувство, отколкото при разглеждането на спомените. При спомнянето трябва да си кажем: - Ние изживяваме нещата живо, интензивно, реално, а след това те се превръщат в бледи сенки. Спомените дължат своето съществуване на преживяванията, но сега ние стигаме до нещо, което е по-мощно от нашия обикновен аз.
към текста >>
Но този действителен
живот
отговаря така, както аз разясних сега.
Любовта тогава, когато сама е родена от благодарността към живота, ражда разтварянето на сърцето за проникващите живота духовни същества. И тъй като животът ни започва с нашето раждане и не е възможно да започнем да храним благодарност само от момента на нашето раждане, понеже ние очевидно сме поставени в живота вече с определени качества, то е несъмнено, че благодарността към живота връща назад от този живот в битието преди раждането. Да се разбере напълно това, което казвам сега, всъщност е необходима проверката в живота. Но нека, когато вече сме развили произлизащата от непредубеденото наблюдение над живота благодарност, да проверим, дали от тази благодарност наистина се ражда вникващата в духа любов и тогава ще видим, че е така. Въпросът, който се поставя тук, може да се отговори само чрез самият действителен живот.
Но този действителен живот отговаря така, както аз разясних сега.
Когато обаче по този начин разгледаме нашите изживявания, така развием благодарността, развием любовта към животодаряващите духовни същества, тогава при това разглеждане на преживяванията получаваме едно съвсем друго чувство, отколкото при разглеждането на спомените. При спомнянето трябва да си кажем: - Ние изживяваме нещата живо, интензивно, реално, а след това те се превръщат в бледи сенки. Спомените дължат своето съществуване на преживяванията, но сега ние стигаме до нещо, което е по-мощно от нашия обикновен аз.
към текста >>
Когато обаче по този начин разгледаме нашите изживявания, така развием благодарността, развием любовта към
живот
одаряващите духовни същества, тогава при това разглеждане на преживяванията получаваме едно съвсем друго чувство, отколкото при разглеждането на спомените.
И тъй като животът ни започва с нашето раждане и не е възможно да започнем да храним благодарност само от момента на нашето раждане, понеже ние очевидно сме поставени в живота вече с определени качества, то е несъмнено, че благодарността към живота връща назад от този живот в битието преди раждането. Да се разбере напълно това, което казвам сега, всъщност е необходима проверката в живота. Но нека, когато вече сме развили произлизащата от непредубеденото наблюдение над живота благодарност, да проверим, дали от тази благодарност наистина се ражда вникващата в духа любов и тогава ще видим, че е така. Въпросът, който се поставя тук, може да се отговори само чрез самият действителен живот. Но този действителен живот отговаря така, както аз разясних сега.
Когато обаче по този начин разгледаме нашите изживявания, така развием благодарността, развием любовта към животодаряващите духовни същества, тогава при това разглеждане на преживяванията получаваме едно съвсем друго чувство, отколкото при разглеждането на спомените.
При спомнянето трябва да си кажем: - Ние изживяваме нещата живо, интензивно, реално, а след това те се превръщат в бледи сенки. Спомените дължат своето съществуване на преживяванията, но сега ние стигаме до нещо, което е по-мощно от нашия обикновен аз.
към текста >>
Но той уредил
живот
а си по друг начин, защото нямал пари да повтори годината или да тръгне из света като пропаднал матурант.
Да кажем, за да вземем един съвсем краен пример, че той е станал прочут поет. Бих могъл да кажа известен психолог, физик, тогава щях да имам по-близък пример, но аз искам да представя един измислен пример. Той поглежда назад до осемнадесетата си година. Спомня си събитията от своята четиридесета година назад до осемнадесетата си година и достига до момента, когато е пропаднал на матурата си. Някога това му е причинило голяма болка.
Но той уредил живота си по друг начин, защото нямал пари да повтори годината или да тръгне из света като пропаднал матурант.
Всичко това е било подготвено. Ако беше си взел матурата, той щеше да стане уважаван финансов инспектор, щеше да постигне много, но нямаше да има време да развие лежащите в дълбините на душата му способности и сили. Разбира се, може да се каже: - Когато тези сили на фантазията са налице, те са така силни, че при всички обстоятелства щяха да се проявят въпреки финансовата му дейност. - Това абстрактно може да се каже, казва се също винаги; но не е истина. В действителност някои поети дължат точно своя особен темперамент, това, което са станали, на обстоятелството, че им се е случило нещо подобно на това, което разказах.
към текста >>
Той само си е изработил силите да посреща външно със спокойствие точно тежките събития в
живот
а; в дълбочината на душата си той ги чувства много по-дълбоко от някой друг.
Той насочва към някакво преживяване поглед, който вече е изострен чрез това, че е достигнал до едно имагинативно, до едно инспиративно познание - какво представлява това, вие можете да прочетете в моята книга «Как се постигат познания за висшите светове? ». Който сгъсти и усили своето познание, той може да насочи това свое познание към някакво настоящо изживяване. Когато човек притежава инициационно познание, бива не по-слабо, а по-силно засегнат от изживяването, отколкото ако няма това познание. Не бива да се прави заключение от обстоятелството, че този, който има инициационното познание, привидно с много по-голямо спокойствие пресреща събитията, отколкото този, който не го притежава; не бива да се мисли, че той по-малко е засегнат от това. Той дори ще бъде по-силно засегнат, отколкото е засегнат друг.
Той само си е изработил силите да посреща външно със спокойствие точно тежките събития в живота; в дълбочината на душата си той ги чувства много по-дълбоко от някой друг.
Оттам събитията се обагрят интензивно и силно, когато надареният със способностите за имагинация и инспирация се изправи срещу тях; и понеже той се е упражнявал - той е правил упражнения за това в този или в предишен живот - сам може да превърне тези събития в имагинации, в пълни със съдържание картини.
към текста >>
Оттам събитията се обагрят интензивно и силно, когато надареният със способностите за имагинация и инспирация се изправи срещу тях; и понеже той се е упражнявал - той е правил упражнения за това в този или в предишен
живот
- сам може да превърне тези събития в имагинации, в пълни със съдържание картини.
». Който сгъсти и усили своето познание, той може да насочи това свое познание към някакво настоящо изживяване. Когато човек притежава инициационно познание, бива не по-слабо, а по-силно засегнат от изживяването, отколкото ако няма това познание. Не бива да се прави заключение от обстоятелството, че този, който има инициационното познание, привидно с много по-голямо спокойствие пресреща събитията, отколкото този, който не го притежава; не бива да се мисли, че той по-малко е засегнат от това. Той дори ще бъде по-силно засегнат, отколкото е засегнат друг. Той само си е изработил силите да посреща външно със спокойствие точно тежките събития в живота; в дълбочината на душата си той ги чувства много по-дълбоко от някой друг.
Оттам събитията се обагрят интензивно и силно, когато надареният със способностите за имагинация и инспирация се изправи срещу тях; и понеже той се е упражнявал - той е правил упражнения за това в този или в предишен живот - сам може да превърне тези събития в имагинации, в пълни със съдържание картини.
към текста >>
Събитията не са сами там; те сега са пронизани от това, което ги е предизвикало в предишни
живот
и и което ще продължи да действа и по-нататък в следващите земни
живот
и.
Когато измине една нощ, тогава преживяването, - което чрез съня се изживява още по-интензивно, понеже астралното тяло и азът излизат от физическото тяло, - се издига в духовния свят. Онова, което във физическия свят човек изживява с физическото и с етерното тяло, може да се изживее в духовния свят с аза и с астралното тяло; обаче при събуждането то отново се изблъсква назад във физическото тяло. Но сега то не се изблъсква така назад, както го прави физическото тяло, което тогава е зависимо от спомнянето, което постепенно избледнява; човек го изпраща така назад, че като с един фантом прониква цялото си същество и го носи със себе си, осъзнавайки неговото присъствие; и то звучи с голяма интензивност от един образ, изглеждащ като действителната реалност на един друг човек, който телесно застава отпред. Минават още два или три дни. И това, което става след тези два-три дни и нощи е следното: Каквото човек е изнесъл със своя аз и с астралното си тяло в духовния свят, каквото отново е върнал така, че е навлязло във физическото тяло, където то живее, усилва се и вибрира, то говори - сега се вижда това - и застава зад изживяванията като тъчащата съдба.
Събитията не са сами там; те сега са пронизани от това, което ги е предизвикало в предишни животи и което ще продължи да действа и по-нататък в следващите земни животи.
Както ние поставяме спомените като призрачни картинни образи зад нас, така този, който има инициационното познание, представя събитията пред себе си така, че изживяванията са непосредствено пред него. Но те стават прозрачни като стъкло и зад тях като в едно мощно световно спомняне застава бъдещата карма, обективният спомен. И се вижда, че човекът не само в себе си има призрачните спомени от земния живот, но че около него в световния етер, в хрониката Акаша се е отпечатала неговата карма. Вътре в него са призрачните спомени, там вън е космическият спомен на нашата съдба през земния ни живот, ако и за обикновеното съзнание това да остава несъзнавано.
към текста >>
И се вижда, че човекът не само в себе си има призрачните спомени от земния
живот
, но че около него в световния етер, в хрониката Акаша се е отпечатала неговата карма.
Минават още два или три дни. И това, което става след тези два-три дни и нощи е следното: Каквото човек е изнесъл със своя аз и с астралното си тяло в духовния свят, каквото отново е върнал така, че е навлязло във физическото тяло, където то живее, усилва се и вибрира, то говори - сега се вижда това - и застава зад изживяванията като тъчащата съдба. Събитията не са сами там; те сега са пронизани от това, което ги е предизвикало в предишни животи и което ще продължи да действа и по-нататък в следващите земни животи. Както ние поставяме спомените като призрачни картинни образи зад нас, така този, който има инициационното познание, представя събитията пред себе си така, че изживяванията са непосредствено пред него. Но те стават прозрачни като стъкло и зад тях като в едно мощно световно спомняне застава бъдещата карма, обективният спомен.
И се вижда, че човекът не само в себе си има призрачните спомени от земния живот, но че около него в световния етер, в хрониката Акаша се е отпечатала неговата карма.
Вътре в него са призрачните спомени, там вън е космическият спомен на нашата съдба през земния ни живот, ако и за обикновеното съзнание това да остава несъзнавано.
към текста >>
Вътре в него са призрачните спомени, там вън е космическият спомен на нашата съдба през земния ни
живот
, ако и за обикновеното съзнание това да остава несъзнавано.
И това, което става след тези два-три дни и нощи е следното: Каквото човек е изнесъл със своя аз и с астралното си тяло в духовния свят, каквото отново е върнал така, че е навлязло във физическото тяло, където то живее, усилва се и вибрира, то говори - сега се вижда това - и застава зад изживяванията като тъчащата съдба. Събитията не са сами там; те сега са пронизани от това, което ги е предизвикало в предишни животи и което ще продължи да действа и по-нататък в следващите земни животи. Както ние поставяме спомените като призрачни картинни образи зад нас, така този, който има инициационното познание, представя събитията пред себе си така, че изживяванията са непосредствено пред него. Но те стават прозрачни като стъкло и зад тях като в едно мощно световно спомняне застава бъдещата карма, обективният спомен. И се вижда, че човекът не само в себе си има призрачните спомени от земния живот, но че около него в световния етер, в хрониката Акаша се е отпечатала неговата карма.
Вътре в него са призрачните спомени, там вън е космическият спомен на нашата съдба през земния ни живот, ако и за обикновеното съзнание това да остава несъзнавано.
към текста >>
Когато човек крачи през света така, той е обгърнат като от една етерна мъгла, в която са записани всички изживявания, но също и всичко това, което в него е било записано от предишния му земен
живот
.
Ние преминаваме така през света, че можем схематично да начертаем нашия път през света по този начин (виж рис. 2, стр. 229). Ние вървим по Земята, в нас са призрачните спомени. Ако си представим един човек и тези призрачни спомени вътре в него, би трябвало да си ги представим като малък облак в областта на неговата глава - там където главата постепенно преминава в тялото, - който облак става все по-призрачен, колкото се приближава към тялото.
Когато човек крачи през света така, той е обгърнат като от една етерна мъгла, в която са записани всички изживявания, но също и всичко това, което в него е било записано от предишния му земен живот.
Ние имаме една вътрешна памет и паметта на света извън нас. Всеки човек е обгърнат с тази аура. Не само като спомен в нас е отпечатан настоящият земен живот,
към текста >>
Не само като спомен в нас е отпечатан настоящият земен
живот
,
Ние вървим по Земята, в нас са призрачните спомени. Ако си представим един човек и тези призрачни спомени вътре в него, би трябвало да си ги представим като малък облак в областта на неговата глава - там където главата постепенно преминава в тялото, - който облак става все по-призрачен, колкото се приближава към тялото. Когато човек крачи през света така, той е обгърнат като от една етерна мъгла, в която са записани всички изживявания, но също и всичко това, което в него е било записано от предишния му земен живот. Ние имаме една вътрешна памет и паметта на света извън нас. Всеки човек е обгърнат с тази аура.
Не само като спомен в нас е отпечатан настоящият земен живот,
към текста >>
а около нас са отпечатани предишните земни
живот
и на човека.
а около нас са отпечатани предишните земни животи на човека.
Не винаги е лесно да се разгадае този спомен, но той е там. Разгадаването е трудно и не беше лесно да се опознаят онези случаи, в които през изминалите дни аз ви разказах за такова разгадаване. Но тук всичко е записано. Човекът има една памет не само в себе си, човекът има една аурична памет около себе си. Не е възможно в един единствен миг - там, където човек се доближава до това, което е прекарал в земния живот - да се почерпи от тази памет.
към текста >>
Не е възможно в един единствен миг - там, където човек се доближава до това, което е прекарал в земния
живот
- да се почерпи от тази памет.
а около нас са отпечатани предишните земни животи на човека. Не винаги е лесно да се разгадае този спомен, но той е там. Разгадаването е трудно и не беше лесно да се опознаят онези случаи, в които през изминалите дни аз ви разказах за такова разгадаване. Но тук всичко е записано. Човекът има една памет не само в себе си, човекът има една аурична памет около себе си.
Не е възможно в един единствен миг - там, където човек се доближава до това, което е прекарал в земния живот - да се почерпи от тази памет.
При тази памет винаги са нужни няколко дни. Там трябва да се работи със събуждането и заспиването, както го описах. Никога не може да се каже, че някакво изживяване е там и човек трябва да си спомни, какво се е случило в предишен земен живот. Човек трябва ясно и имагинативно, и със своята проникваща го инспирация да разгледа това преживяване и тогава трябва да чака, докато то се разкрие. По отношение на духовния свят никога не бива да се спекулира с изследванията, никога не бива нещо да се измисля, а само да се извърши подготовката, за да може нещо да се разкрие от духовния свят.
към текста >>
Никога не може да се каже, че някакво изживяване е там и човек трябва да си спомни, какво се е случило в предишен земен
живот
.
Но тук всичко е записано. Човекът има една памет не само в себе си, човекът има една аурична памет около себе си. Не е възможно в един единствен миг - там, където човек се доближава до това, което е прекарал в земния живот - да се почерпи от тази памет. При тази памет винаги са нужни няколко дни. Там трябва да се работи със събуждането и заспиването, както го описах.
Никога не може да се каже, че някакво изживяване е там и човек трябва да си спомни, какво се е случило в предишен земен живот.
Човек трябва ясно и имагинативно, и със своята проникваща го инспирация да разгледа това преживяване и тогава трябва да чака, докато то се разкрие. По отношение на духовния свят никога не бива да се спекулира с изследванията, никога не бива нещо да се измисля, а само да се извърши подготовката, за да може нещо да се разкрие от духовния свят. Който вярва, че ще може да принуди духовния свят да му разкрие това или онова, той съвсем сериозно се заблуждава, от това той ще почерпи само заблуди. Човек трябва да подготви това, което се надява милостиво да му се разкрие от духовния свят.
към текста >>
Но за това, което човекът така носи около себе си, може да се получи едно предчувствие по този път на благодарността към
живот
а, който ви описах.
Виждате ли, това е пътят на познанието, който с инициационната наука, с науката на посвещението може да разкрие кармата. Чрез него се разкрива, че всеки един човек носи около себе си кармата като един вид аура.
Но за това, което човекът така носи около себе си, може да се получи едно предчувствие по този път на благодарността към живота, който ви описах.
Човек може да получи предчувствие, че е затворен в една такава кармично-аурична обвивка. Само че тя няма да се прояви в течение на няколко дни както при инициационното познание, а постепенно ще се предусети при едно интимно самонаблюдение на човека, често за отдалечени от настоящето събития, към които ниe насочваме поглед. Но когато определено събитие от миналото на нашия земен живот узрее да бъде така преценено от нас, че в него да видим да се отразяват подготвящите сили на предишни земни животи, ние наистина получаваме тогава едно предчувствие. За съжаление в душевния живот на човека днес рядко се случва това, което така дълбоко навлиза в собствената душа, да дойде до токова разбиране на собствените изживявания, до което може също да се достигне и с чувството на благодарност. Животът днес се взима много повърхностно от хората.
към текста >>
Но когато определено събитие от миналото на нашия земен
живот
узрее да бъде така преценено от нас, че в него да видим да се отразяват подготвящите сили на предишни земни
живот
и, ние наистина получаваме тогава едно предчувствие.
Виждате ли, това е пътят на познанието, който с инициационната наука, с науката на посвещението може да разкрие кармата. Чрез него се разкрива, че всеки един човек носи около себе си кармата като един вид аура. Но за това, което човекът така носи около себе си, може да се получи едно предчувствие по този път на благодарността към живота, който ви описах. Човек може да получи предчувствие, че е затворен в една такава кармично-аурична обвивка. Само че тя няма да се прояви в течение на няколко дни както при инициационното познание, а постепенно ще се предусети при едно интимно самонаблюдение на човека, често за отдалечени от настоящето събития, към които ниe насочваме поглед.
Но когато определено събитие от миналото на нашия земен живот узрее да бъде така преценено от нас, че в него да видим да се отразяват подготвящите сили на предишни земни животи, ние наистина получаваме тогава едно предчувствие.
За съжаление в душевния живот на човека днес рядко се случва това, което така дълбоко навлиза в собствената душа, да дойде до токова разбиране на собствените изживявания, до което може също да се достигне и с чувството на благодарност. Животът днес се взима много повърхностно от хората. Човек бърза през живота, не се спира спокойно да почувства отделните събития. Така е, че когато някой е израстнал с известно усещане за космическото значение на човешкия живот, то в наше време може да му изглежда много чудно, да види колко малко хората се намират всъщност в действителността, как мислят, колко силно често пъти просто са грабнати от живота, без в този живот да могат да се проявят като индивидуалности.
към текста >>
За съжаление в душевния
живот
на човека днес рядко се случва това, което така дълбоко навлиза в собствената душа, да дойде до токова разбиране на собствените изживявания, до което може също да се достигне и с чувството на благодарност.
Чрез него се разкрива, че всеки един човек носи около себе си кармата като един вид аура. Но за това, което човекът така носи около себе си, може да се получи едно предчувствие по този път на благодарността към живота, който ви описах. Човек може да получи предчувствие, че е затворен в една такава кармично-аурична обвивка. Само че тя няма да се прояви в течение на няколко дни както при инициационното познание, а постепенно ще се предусети при едно интимно самонаблюдение на човека, често за отдалечени от настоящето събития, към които ниe насочваме поглед. Но когато определено събитие от миналото на нашия земен живот узрее да бъде така преценено от нас, че в него да видим да се отразяват подготвящите сили на предишни земни животи, ние наистина получаваме тогава едно предчувствие.
За съжаление в душевния живот на човека днес рядко се случва това, което така дълбоко навлиза в собствената душа, да дойде до токова разбиране на собствените изживявания, до което може също да се достигне и с чувството на благодарност.
Животът днес се взима много повърхностно от хората. Човек бърза през живота, не се спира спокойно да почувства отделните събития. Така е, че когато някой е израстнал с известно усещане за космическото значение на човешкия живот, то в наше време може да му изглежда много чудно, да види колко малко хората се намират всъщност в действителността, как мислят, колко силно често пъти просто са грабнати от живота, без в този живот да могат да се проявят като индивидуалности.
към текста >>
Живот
ът днес се взима много повърхностно от хората.
Но за това, което човекът така носи около себе си, може да се получи едно предчувствие по този път на благодарността към живота, който ви описах. Човек може да получи предчувствие, че е затворен в една такава кармично-аурична обвивка. Само че тя няма да се прояви в течение на няколко дни както при инициационното познание, а постепенно ще се предусети при едно интимно самонаблюдение на човека, често за отдалечени от настоящето събития, към които ниe насочваме поглед. Но когато определено събитие от миналото на нашия земен живот узрее да бъде така преценено от нас, че в него да видим да се отразяват подготвящите сили на предишни земни животи, ние наистина получаваме тогава едно предчувствие. За съжаление в душевния живот на човека днес рядко се случва това, което така дълбоко навлиза в собствената душа, да дойде до токова разбиране на собствените изживявания, до което може също да се достигне и с чувството на благодарност.
Животът днес се взима много повърхностно от хората.
Човек бърза през живота, не се спира спокойно да почувства отделните събития. Така е, че когато някой е израстнал с известно усещане за космическото значение на човешкия живот, то в наше време може да му изглежда много чудно, да види колко малко хората се намират всъщност в действителността, как мислят, колко силно често пъти просто са грабнати от живота, без в този живот да могат да се проявят като индивидуалности.
към текста >>
Човек бърза през
живот
а, не се спира спокойно да почувства отделните събития.
Човек може да получи предчувствие, че е затворен в една такава кармично-аурична обвивка. Само че тя няма да се прояви в течение на няколко дни както при инициационното познание, а постепенно ще се предусети при едно интимно самонаблюдение на човека, често за отдалечени от настоящето събития, към които ниe насочваме поглед. Но когато определено събитие от миналото на нашия земен живот узрее да бъде така преценено от нас, че в него да видим да се отразяват подготвящите сили на предишни земни животи, ние наистина получаваме тогава едно предчувствие. За съжаление в душевния живот на човека днес рядко се случва това, което така дълбоко навлиза в собствената душа, да дойде до токова разбиране на собствените изживявания, до което може също да се достигне и с чувството на благодарност. Животът днес се взима много повърхностно от хората.
Човек бърза през живота, не се спира спокойно да почувства отделните събития.
Така е, че когато някой е израстнал с известно усещане за космическото значение на човешкия живот, то в наше време може да му изглежда много чудно, да види колко малко хората се намират всъщност в действителността, как мислят, колко силно често пъти просто са грабнати от живота, без в този живот да могат да се проявят като индивидуалности.
към текста >>
Така е, че когато някой е израстнал с известно усещане за космическото значение на човешкия
живот
, то в наше време може да му изглежда много чудно, да види колко малко хората се намират всъщност в действителността, как мислят, колко силно често пъти просто са грабнати от
живот
а, без в този
живот
да могат да се проявят като индивидуалности.
Само че тя няма да се прояви в течение на няколко дни както при инициационното познание, а постепенно ще се предусети при едно интимно самонаблюдение на човека, често за отдалечени от настоящето събития, към които ниe насочваме поглед. Но когато определено събитие от миналото на нашия земен живот узрее да бъде така преценено от нас, че в него да видим да се отразяват подготвящите сили на предишни земни животи, ние наистина получаваме тогава едно предчувствие. За съжаление в душевния живот на човека днес рядко се случва това, което така дълбоко навлиза в собствената душа, да дойде до токова разбиране на собствените изживявания, до което може също да се достигне и с чувството на благодарност. Животът днес се взима много повърхностно от хората. Човек бърза през живота, не се спира спокойно да почувства отделните събития.
Така е, че когато някой е израстнал с известно усещане за космическото значение на човешкия живот, то в наше време може да му изглежда много чудно, да види колко малко хората се намират всъщност в действителността, как мислят, колко силно често пъти просто са грабнати от живота, без в този живот да могат да се проявят като индивидуалности.
към текста >>
Познавах в
живот
а един учител по история[1], един учител, който беше много умен човек и също и пред своите ученици оставяше впечатлението на един много умен мъж, който, би могло да се каже, когато искаше, преподаваше на своите ученици история с известно вътрешно въодушевление, което влагаше в интонацията на своята реч така, че когато се случеше подходящият момент, с този учител можеше да се изпадне в истински ентусиазъм.
Също и тук искам да илюстрирам с конкретни случаи.
Познавах в живота един учител по история[1], един учител, който беше много умен човек и също и пред своите ученици оставяше впечатлението на един много умен мъж, който, би могло да се каже, когато искаше, преподаваше на своите ученици история с известно вътрешно въодушевление, което влагаше в интонацията на своята реч така, че когато се случеше подходящият момент, с този учител можеше да се изпадне в истински ентусиазъм.
Нещо особено беше този учител по история. Аз го видях, когато той наистина беше запалил ентусиазъм всред своите ученици. След това там, където живееше, животът го понесе, той се отпусна, вече не проявяваше даже и собственото си въодушевление, което по-рано влагаше в своите лекции. Той започна да чете от книги, за които мислеше, че учениците не ги познават и че не могат да ги намерят. Веднъж един ученик го проследил и видял от коя книга е това, което той изнасял.
към текста >>
След това там, където живееше,
живот
ът го понесе, той се отпусна, вече не проявяваше даже и собственото си въодушевление, което по-рано влагаше в своите лекции.
Също и тук искам да илюстрирам с конкретни случаи. Познавах в живота един учител по история[1], един учител, който беше много умен човек и също и пред своите ученици оставяше впечатлението на един много умен мъж, който, би могло да се каже, когато искаше, преподаваше на своите ученици история с известно вътрешно въодушевление, което влагаше в интонацията на своята реч така, че когато се случеше подходящият момент, с този учител можеше да се изпадне в истински ентусиазъм. Нещо особено беше този учител по история. Аз го видях, когато той наистина беше запалил ентусиазъм всред своите ученици.
След това там, където живееше, животът го понесе, той се отпусна, вече не проявяваше даже и собственото си въодушевление, което по-рано влагаше в своите лекции.
Той започна да чете от книги, за които мислеше, че учениците не ги познават и че не могат да ги намерят. Веднъж един ученик го проследил и видял от коя книга е това, което той изнасял. Тогава всичките ученици си купили книгата и научили всичко наизуст и така станали отлични ученици. Постепенно той стана така повърхностен, че изобщо не внимаваше, какво преподава на учениците от класа си. Това се случи в толкова кратко време, че човек се учудва как е възможно, след като по-рано е преподавал с такова въодушевление, така да се изостави.
към текста >>
- сега беше потънал в блатото на тривиалния
живот
.
Веднъж един ученик го проследил и видял от коя книга е това, което той изнасял. Тогава всичките ученици си купили книгата и научили всичко наизуст и така станали отлични ученици. Постепенно той стана така повърхностен, че изобщо не внимаваше, какво преподава на учениците от класа си. Това се случи в толкова кратко време, че човек се учудва как е възможно, след като по-рано е преподавал с такова въодушевление, така да се изостави. Отново преминават няколко години и същият преподавател по история, за който чувах учениците му с радост преди да казват: - Това е учител, той така си обича историята, че при него може да се научи нещо!
- сега беше потънал в блатото на тривиалния живот.
След няколко години той така беше изпаднал в най-примитивни жизнени условия, че трябваше да живее извън града, в който беше преподавал, понеже получаваше толкова малко уважение, че не можеше да живее в този град.
към текста >>
Един такъв обрат в съдбата изглежда като голяма загадка и точно при такива обрати в съдбата, когато
живот
ът се наблюдава достатъчно задълбочено, се започва да се поставят въпроси за кармата.
Един такъв обрат в съдбата изглежда като голяма загадка и точно при такива обрати в съдбата, когато животът се наблюдава достатъчно задълбочено, се започва да се поставят въпроси за кармата.
Защото повечето хора живеят така, че си остават такива, каквито са, без да преминават през такива крайни промени. Запознае ли се човек с истинското духовно познание, такива съдби като тази, която ви разказах, се превръщат в големи проблеми. Чрез духовното познание от една страна биваме довеждани до големите проблеми, които ни се показаха вчера на края на една инкарнационна поредица при Уодроу Уилсън, а от друга страна в живота, който непосредствено ни заобикаля, ние мисловно се сблъскваме с големите въпроси за съдбата на хората. Когато непредубедено се наблюдава нещо такова, се вижда, че това не може да произлиза от този живот, в който човекът се намира в момента. В един земен живот ще има още многобройни случаи, които не достигат до такъв поврат в съдбата.
към текста >>
Чрез духовното познание от една страна биваме довеждани до големите проблеми, които ни се показаха вчера на края на една инкарнационна поредица при Уодроу Уилсън, а от друга страна в
живот
а, който непосредствено ни заобикаля, ние мисловно се сблъскваме с големите въпроси за съдбата на хората.
Един такъв обрат в съдбата изглежда като голяма загадка и точно при такива обрати в съдбата, когато животът се наблюдава достатъчно задълбочено, се започва да се поставят въпроси за кармата. Защото повечето хора живеят така, че си остават такива, каквито са, без да преминават през такива крайни промени. Запознае ли се човек с истинското духовно познание, такива съдби като тази, която ви разказах, се превръщат в големи проблеми.
Чрез духовното познание от една страна биваме довеждани до големите проблеми, които ни се показаха вчера на края на една инкарнационна поредица при Уодроу Уилсън, а от друга страна в живота, който непосредствено ни заобикаля, ние мисловно се сблъскваме с големите въпроси за съдбата на хората.
Когато непредубедено се наблюдава нещо такова, се вижда, че това не може да произлиза от този живот, в който човекът се намира в момента. В един земен живот ще има още многобройни случаи, които не достигат до такъв поврат в съдбата. Там с цялото си изследване на човешката същност човек трябва да се намеси в копнежа за разбиране на такива съдбоносни въпроси. И тогава редом с такива случаи застават и други. Аз искам да ви дам още един пример.
към текста >>
Когато непредубедено се наблюдава нещо такова, се вижда, че това не може да произлиза от този
живот
, в който човекът се намира в момента.
Един такъв обрат в съдбата изглежда като голяма загадка и точно при такива обрати в съдбата, когато животът се наблюдава достатъчно задълбочено, се започва да се поставят въпроси за кармата. Защото повечето хора живеят така, че си остават такива, каквито са, без да преминават през такива крайни промени. Запознае ли се човек с истинското духовно познание, такива съдби като тази, която ви разказах, се превръщат в големи проблеми. Чрез духовното познание от една страна биваме довеждани до големите проблеми, които ни се показаха вчера на края на една инкарнационна поредица при Уодроу Уилсън, а от друга страна в живота, който непосредствено ни заобикаля, ние мисловно се сблъскваме с големите въпроси за съдбата на хората.
Когато непредубедено се наблюдава нещо такова, се вижда, че това не може да произлиза от този живот, в който човекът се намира в момента.
В един земен живот ще има още многобройни случаи, които не достигат до такъв поврат в съдбата. Там с цялото си изследване на човешката същност човек трябва да се намеси в копнежа за разбиране на такива съдбоносни въпроси. И тогава редом с такива случаи застават и други. Аз искам да ви дам още един пример. Винаги ми се е струвало, че точно тези примери ми бяха поставяни на пътя от моята лична карма, за да се даде необходимата насока на моите възгледи за кармата.
към текста >>
В един земен
живот
ще има още многобройни случаи, които не достигат до такъв поврат в съдбата.
Един такъв обрат в съдбата изглежда като голяма загадка и точно при такива обрати в съдбата, когато животът се наблюдава достатъчно задълбочено, се започва да се поставят въпроси за кармата. Защото повечето хора живеят така, че си остават такива, каквито са, без да преминават през такива крайни промени. Запознае ли се човек с истинското духовно познание, такива съдби като тази, която ви разказах, се превръщат в големи проблеми. Чрез духовното познание от една страна биваме довеждани до големите проблеми, които ни се показаха вчера на края на една инкарнационна поредица при Уодроу Уилсън, а от друга страна в живота, който непосредствено ни заобикаля, ние мисловно се сблъскваме с големите въпроси за съдбата на хората. Когато непредубедено се наблюдава нещо такова, се вижда, че това не може да произлиза от този живот, в който човекът се намира в момента.
В един земен живот ще има още многобройни случаи, които не достигат до такъв поврат в съдбата.
Там с цялото си изследване на човешката същност човек трябва да се намеси в копнежа за разбиране на такива съдбоносни въпроси. И тогава редом с такива случаи застават и други. Аз искам да ви дам още един пример. Винаги ми се е струвало, че точно тези примери ми бяха поставяни на пътя от моята лична карма, за да се даде необходимата насока на моите възгледи за кармата.
към текста >>
Това биха били личности от настоящето, при които човек има чувството, че в техния аз, те твърде малко са засегнати от
живот
а.
Аз давам този пример, само като пример, понеже бих могъл да прибавя още много подобни примери.
Това биха били личности от настоящето, при които човек има чувството, че в техния аз, те твърде малко са засегнати от живота.
Те застават в живота като личности, които индивидуално слабо са засегнати от живота, а животът ги обгръща само външно. Когато животът им предлага повече тривиалности, те така свикват с тривиалното, доволни са от него, че нищо не разтърсва душата им. Ако става въпрос само за ума, за способността за разбиране - колко много хора биха станали днес антропософи! Защото днес милиони и повече хора са достатъчно умни за да станат антропософи. Това, което в нашата епоха пречи на хората да се доближат точно до антропософията, е следното: Душата възприема живота повърхностно, тя съвсем не се докосва до живота, оставя той така да си тече с неговата дълбочина с неговата повърхностност и баналност.
към текста >>
Те застават в
живот
а като личности, които индивидуално слабо са засегнати от
живот
а, а
живот
ът ги обгръща само външно.
Аз давам този пример, само като пример, понеже бих могъл да прибавя още много подобни примери. Това биха били личности от настоящето, при които човек има чувството, че в техния аз, те твърде малко са засегнати от живота.
Те застават в живота като личности, които индивидуално слабо са засегнати от живота, а животът ги обгръща само външно.
Когато животът им предлага повече тривиалности, те така свикват с тривиалното, доволни са от него, че нищо не разтърсва душата им. Ако става въпрос само за ума, за способността за разбиране - колко много хора биха станали днес антропософи! Защото днес милиони и повече хора са достатъчно умни за да станат антропософи. Това, което в нашата епоха пречи на хората да се доближат точно до антропософията, е следното: Душата възприема живота повърхностно, тя съвсем не се докосва до живота, оставя той така да си тече с неговата дълбочина с неговата повърхностност и баналност. От единия живот човек преминава в другия, може известно време да е училищен реформатор, след това през целия ден да стои в кафенето и да играе билярд.
към текста >>
Когато
живот
ът им предлага повече тривиалности, те така свикват с тривиалното, доволни са от него, че нищо не разтърсва душата им.
Аз давам този пример, само като пример, понеже бих могъл да прибавя още много подобни примери. Това биха били личности от настоящето, при които човек има чувството, че в техния аз, те твърде малко са засегнати от живота. Те застават в живота като личности, които индивидуално слабо са засегнати от живота, а животът ги обгръща само външно.
Когато животът им предлага повече тривиалности, те така свикват с тривиалното, доволни са от него, че нищо не разтърсва душата им.
Ако става въпрос само за ума, за способността за разбиране - колко много хора биха станали днес антропософи! Защото днес милиони и повече хора са достатъчно умни за да станат антропософи. Това, което в нашата епоха пречи на хората да се доближат точно до антропософията, е следното: Душата възприема живота повърхностно, тя съвсем не се докосва до живота, оставя той така да си тече с неговата дълбочина с неговата повърхностност и баналност. От единия живот човек преминава в другия, може известно време да е училищен реформатор, след това през целия ден да стои в кафенето и да играе билярд. Такива неща се случват в нашия живот.
към текста >>
Това, което в нашата епоха пречи на хората да се доближат точно до антропософията, е следното: Душата възприема
живот
а повърхностно, тя съвсем не се докосва до
живот
а, оставя той така да си тече с неговата дълбочина с неговата повърхностност и баналност.
Това биха били личности от настоящето, при които човек има чувството, че в техния аз, те твърде малко са засегнати от живота. Те застават в живота като личности, които индивидуално слабо са засегнати от живота, а животът ги обгръща само външно. Когато животът им предлага повече тривиалности, те така свикват с тривиалното, доволни са от него, че нищо не разтърсва душата им. Ако става въпрос само за ума, за способността за разбиране - колко много хора биха станали днес антропософи! Защото днес милиони и повече хора са достатъчно умни за да станат антропософи.
Това, което в нашата епоха пречи на хората да се доближат точно до антропософията, е следното: Душата възприема живота повърхностно, тя съвсем не се докосва до живота, оставя той така да си тече с неговата дълбочина с неговата повърхностност и баналност.
От единия живот човек преминава в другия, може известно време да е училищен реформатор, след това през целия ден да стои в кафенето и да играе билярд. Такива неща се случват в нашия живот.
към текста >>
От единия
живот
човек преминава в другия, може известно време да е училищен реформатор, след това през целия ден да стои в кафенето и да играе билярд.
Те застават в живота като личности, които индивидуално слабо са засегнати от живота, а животът ги обгръща само външно. Когато животът им предлага повече тривиалности, те така свикват с тривиалното, доволни са от него, че нищо не разтърсва душата им. Ако става въпрос само за ума, за способността за разбиране - колко много хора биха станали днес антропософи! Защото днес милиони и повече хора са достатъчно умни за да станат антропософи. Това, което в нашата епоха пречи на хората да се доближат точно до антропософията, е следното: Душата възприема живота повърхностно, тя съвсем не се докосва до живота, оставя той така да си тече с неговата дълбочина с неговата повърхностност и баналност.
От единия живот човек преминава в другия, може известно време да е училищен реформатор, след това през целия ден да стои в кафенето и да играе билярд.
Такива неща се случват в нашия живот.
към текста >>
Такива неща се случват в нашия
живот
.
Когато животът им предлага повече тривиалности, те така свикват с тривиалното, доволни са от него, че нищо не разтърсва душата им. Ако става въпрос само за ума, за способността за разбиране - колко много хора биха станали днес антропософи! Защото днес милиони и повече хора са достатъчно умни за да станат антропософи. Това, което в нашата епоха пречи на хората да се доближат точно до антропософията, е следното: Душата възприема живота повърхностно, тя съвсем не се докосва до живота, оставя той така да си тече с неговата дълбочина с неговата повърхностност и баналност. От единия живот човек преминава в другия, може известно време да е училищен реформатор, след това през целия ден да стои в кафенето и да играе билярд.
Такива неща се случват в нашия живот.
към текста >>
Разглеждането на голям брой такива личности, каквито описах с двата примера, довеждат назад до първите християнски столетия, където тези личности са преминали през техните значителни предишни
живот
и, в онези християнски столетия, където християнството на Юг, а също вече и в част от средата на Европа придобива такава форма, каквато до голяма степен запазва по-късно за човека; където онази е заглъхнала мистерийна мъдрост, за която показах в моята книга «Християнството като мистичен факт», че от нея е израснало християнството, космическото християнско изживяване, знанието за това, че Христос е слязъл от Слънцето, което е духовно в Космоса и е дошъл на Земята, за да бъде Земята това, което е станала.
Вижте, тук се поражда големият въпрос: Защо се случва това? - За многобройни души се показва, че до това се е дошло по забележителен начин.
Разглеждането на голям брой такива личности, каквито описах с двата примера, довеждат назад до първите християнски столетия, където тези личности са преминали през техните значителни предишни животи, в онези християнски столетия, където християнството на Юг, а също вече и в част от средата на Европа придобива такава форма, каквато до голяма степен запазва по-късно за човека; където онази е заглъхнала мистерийна мъдрост, за която показах в моята книга «Християнството като мистичен факт», че от нея е израснало християнството, космическото християнско изживяване, знанието за това, че Христос е слязъл от Слънцето, което е духовно в Космоса и е дошъл на Земята, за да бъде Земята това, което е станала.
Това знание, което се разширява от Земята до космическата духовност, това знание беше познато на повечето християни през първото столетие и то заглъхна през четвъртото, петото, шестото и седмото столетие от раждането на Христос. То заглъхна толкова много, че днес се е стигнало толкова далеч - но някога наистина беше започнало, - че най-големият упрек относно разбирането на Христос чрез антропософията се състои в това, че антропософията разбира Христос като едно космическо същество, като едно слънчево същество. Вие виждате навсякъде при противниците, че се счита за най-големия грях на антропософията, че тя схваща Христос космологически. Там се казва: - Това е притопляне на онова, което вече е било тук като гностично християнство. - Но хората съвсем не знаят, какво изобщо представлява гностичното християнство.
към текста >>
И във времето, когато най-много е било изтривано, са били най-често инкарнирани онези хора, които, ако днес отново биха дошли, не биха могли да намерят връзката с
живот
а, понеже в тяхната предишна инкарнация, където те също са били умни и разумни, чрез образованието на епохата е било невъзможно да могат да научат нещо за тази взаимовръзка на Земята с духовния
живот
в Космоса.
От произведения, най-често написани от противници, тя не може да се опознае. Нищо друго обаче не е достигнало до по-късното човечество. Но въпреки това, също и то показва, че се смята за голям грях, когато някой си позволи да свърже Христос с духа на Космоса. В едно правилно разбиране на Евангелията, всяко изречение трябва да насочи всяка душа към космическото в Христос. Но това постепенно е било изтрито.
И във времето, когато най-много е било изтривано, са били най-често инкарнирани онези хора, които, ако днес отново биха дошли, не биха могли да намерят връзката с живота, понеже в тяхната предишна инкарнация, където те също са били умни и разумни, чрез образованието на епохата е било невъзможно да могат да научат нещо за тази взаимовръзка на Земята с духовния живот в Космоса.
Понеже в известна степен те така са се носили през живота като че ли Земята е била изцяло затворена в самата себе си и там навън няма нищо друго за гледане, освен физически звезди, те се обръщат при своето прераждане същевременно бленувайки към действащия върху тях реален живот.
към текста >>
Понеже в известна степен те така са се носили през
живот
а като че ли Земята е била изцяло затворена в самата себе си и там навън няма нищо друго за гледане, освен физически звезди, те се обръщат при своето прераждане същевременно бленувайки към действащия върху тях реален
живот
.
Нищо друго обаче не е достигнало до по-късното човечество. Но въпреки това, също и то показва, че се смята за голям грях, когато някой си позволи да свърже Христос с духа на Космоса. В едно правилно разбиране на Евангелията, всяко изречение трябва да насочи всяка душа към космическото в Христос. Но това постепенно е било изтрито. И във времето, когато най-много е било изтривано, са били най-често инкарнирани онези хора, които, ако днес отново биха дошли, не биха могли да намерят връзката с живота, понеже в тяхната предишна инкарнация, където те също са били умни и разумни, чрез образованието на епохата е било невъзможно да могат да научат нещо за тази взаимовръзка на Земята с духовния живот в Космоса.
Понеже в известна степен те така са се носили през живота като че ли Земята е била изцяло затворена в самата себе си и там навън няма нищо друго за гледане, освен физически звезди, те се обръщат при своето прераждане същевременно бленувайки към действащия върху тях реален живот.
към текста >>
Човек разбира, как образованието на епохата придоби такова влияние върху много голям брой от хората, че ги направи повърхности и те се появяват с предразположението за повърхностност в този
живот
така, както ви описах.
Така се разглежда съдбата на човека.
Човек разбира, как образованието на епохата придоби такова влияние върху много голям брой от хората, че ги направи повърхности и те се появяват с предразположението за повърхностност в този живот така, както ви описах.
Защото така изживяват тези хора, които някога в една предишна инкарнация са загубили връзката с духовните същества на Космоса. В следващата си инкарнация, която е била определяща за въпросните хора, те не могат да се справят със земния живот. Всички космически мисли не би трябвало обаче да внесат само наблюдения в нашия живот, а воля и дела. И тук ние трябва да помислим как ще бъде в бъдеще, когато към неразбирането на духа в Космоса се прибави също и неразбирането на земния живот, потъването в тривиалността по същия начин, както в дълбочината на живота? Тогава разглеждането на кармата наистина става сериозно.
към текста >>
В следващата си инкарнация, която е била определяща за въпросните хора, те не могат да се справят със земния
живот
.
Така се разглежда съдбата на човека. Човек разбира, как образованието на епохата придоби такова влияние върху много голям брой от хората, че ги направи повърхности и те се появяват с предразположението за повърхностност в този живот така, както ви описах. Защото така изживяват тези хора, които някога в една предишна инкарнация са загубили връзката с духовните същества на Космоса.
В следващата си инкарнация, която е била определяща за въпросните хора, те не могат да се справят със земния живот.
Всички космически мисли не би трябвало обаче да внесат само наблюдения в нашия живот, а воля и дела. И тук ние трябва да помислим как ще бъде в бъдеще, когато към неразбирането на духа в Космоса се прибави също и неразбирането на земния живот, потъването в тривиалността по същия начин, както в дълбочината на живота? Тогава разглеждането на кармата наистина става сериозно. То може само по най-сериозен начин да бъде приемано от нас.
към текста >>
Всички космически мисли не би трябвало обаче да внесат само наблюдения в нашия
живот
, а воля и дела.
Така се разглежда съдбата на човека. Човек разбира, как образованието на епохата придоби такова влияние върху много голям брой от хората, че ги направи повърхности и те се появяват с предразположението за повърхностност в този живот така, както ви описах. Защото така изживяват тези хора, които някога в една предишна инкарнация са загубили връзката с духовните същества на Космоса. В следващата си инкарнация, която е била определяща за въпросните хора, те не могат да се справят със земния живот.
Всички космически мисли не би трябвало обаче да внесат само наблюдения в нашия живот, а воля и дела.
И тук ние трябва да помислим как ще бъде в бъдеще, когато към неразбирането на духа в Космоса се прибави също и неразбирането на земния живот, потъването в тривиалността по същия начин, както в дълбочината на живота? Тогава разглеждането на кармата наистина става сериозно. То може само по най-сериозен начин да бъде приемано от нас.
към текста >>
И тук ние трябва да помислим как ще бъде в бъдеще, когато към неразбирането на духа в Космоса се прибави също и неразбирането на земния
живот
, потъването в тривиалността по същия начин, както в дълбочината на
живот
а?
Така се разглежда съдбата на човека. Човек разбира, как образованието на епохата придоби такова влияние върху много голям брой от хората, че ги направи повърхности и те се появяват с предразположението за повърхностност в този живот така, както ви описах. Защото така изживяват тези хора, които някога в една предишна инкарнация са загубили връзката с духовните същества на Космоса. В следващата си инкарнация, която е била определяща за въпросните хора, те не могат да се справят със земния живот. Всички космически мисли не би трябвало обаче да внесат само наблюдения в нашия живот, а воля и дела.
И тук ние трябва да помислим как ще бъде в бъдеще, когато към неразбирането на духа в Космоса се прибави също и неразбирането на земния живот, потъването в тривиалността по същия начин, както в дълбочината на живота?
Тогава разглеждането на кармата наистина става сериозно. То може само по най-сериозен начин да бъде приемано от нас.
към текста >>
30.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 14. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
От някои разглеждания, които стоят във връзка с изграждането на съдбата на човека, с кармическото изграждане, вие можете да видите, че този човешки
живот
се разглежда непълноценно, ако в самонаблюдението не се включи и сънят.
От някои разглеждания, които стоят във връзка с изграждането на съдбата на човека, с кармическото изграждане, вие можете да видите, че този човешки живот се разглежда непълноценно, ако в самонаблюдението не се включи и сънят.
Но сънят всъщност остава извън съзнанието. Когато в своето присъщо на сегашната епоха съзнание човекът обикновено се замисли над себе си, той поглежда назад и всъщност вижда само дните; той пропуска нощите, понеже те минават несъзнателно за него. При обикновените сънливци, една трета част от живота се пропуска. При разглеждането обаче на свръхсетивното, на участието на човека в духовния свят, точно тази трета е от огромно значение. Нека с няколко щрихи схематично да покажем, какво се има предвид (чертае се на дъската).
към текста >>
При обикновените сънливци, една трета част от
живот
а се пропуска.
От някои разглеждания, които стоят във връзка с изграждането на съдбата на човека, с кармическото изграждане, вие можете да видите, че този човешки живот се разглежда непълноценно, ако в самонаблюдението не се включи и сънят. Но сънят всъщност остава извън съзнанието. Когато в своето присъщо на сегашната епоха съзнание човекът обикновено се замисли над себе си, той поглежда назад и всъщност вижда само дните; той пропуска нощите, понеже те минават несъзнателно за него.
При обикновените сънливци, една трета част от живота се пропуска.
При разглеждането обаче на свръхсетивното, на участието на човека в духовния свят, точно тази трета е от огромно значение. Нека с няколко щрихи схематично да покажем, какво се има предвид (чертае се на дъската). Когато някой достигне определена възраст и погледне назад най-напред към първия ден, който си спомня, добави предишния ден, още по-предишния и така нататък, толкова далеч, докъдето си спомня. Нощите остават между тях, човекът ги оставя без внимание. Той не си спомня така, че да си каже: - Там помежду им винаги се намира нещо.
към текста >>
В днешния
живот
човек не поглежда ретроспективно назад.
Нека с няколко щрихи схематично да покажем, какво се има предвид (чертае се на дъската). Когато някой достигне определена възраст и погледне назад най-напред към първия ден, който си спомня, добави предишния ден, още по-предишния и така нататък, толкова далеч, докъдето си спомня. Нощите остават между тях, човекът ги оставя без внимание. Той не си спомня така, че да си каже: - Там помежду им винаги се намира нещо. - Това той би трябвало всъщност да го направи.
В днешния живот човек не поглежда ретроспективно назад.
Той обръща твърде малко внимание на живота, за да дойде до едно точно ретроспективно наблюдение. Но ако го би направил, точно чрез това, което не вижда с ретроспективния си поглед, което му липсва за живота му, той би имал една насока, едно указание за кармата. А самонаблюдението дава важни указания за отделната, за личната карма. Човек веднъж трябва само да започне да наблюдава, колко са различни два момента в човешкия живот - този на събуждането и този на заспиването.
към текста >>
Той обръща твърде малко внимание на
живот
а, за да дойде до едно точно ретроспективно наблюдение.
Когато някой достигне определена възраст и погледне назад най-напред към първия ден, който си спомня, добави предишния ден, още по-предишния и така нататък, толкова далеч, докъдето си спомня. Нощите остават между тях, човекът ги оставя без внимание. Той не си спомня така, че да си каже: - Там помежду им винаги се намира нещо. - Това той би трябвало всъщност да го направи. В днешния живот човек не поглежда ретроспективно назад.
Той обръща твърде малко внимание на живота, за да дойде до едно точно ретроспективно наблюдение.
Но ако го би направил, точно чрез това, което не вижда с ретроспективния си поглед, което му липсва за живота му, той би имал една насока, едно указание за кармата. А самонаблюдението дава важни указания за отделната, за личната карма. Човек веднъж трябва само да започне да наблюдава, колко са различни два момента в човешкия живот - този на събуждането и този на заспиването.
към текста >>
Но ако го би направил, точно чрез това, което не вижда с ретроспективния си поглед, което му липсва за
живот
а му, той би имал една насока, едно указание за кармата.
Нощите остават между тях, човекът ги оставя без внимание. Той не си спомня така, че да си каже: - Там помежду им винаги се намира нещо. - Това той би трябвало всъщност да го направи. В днешния живот човек не поглежда ретроспективно назад. Той обръща твърде малко внимание на живота, за да дойде до едно точно ретроспективно наблюдение.
Но ако го би направил, точно чрез това, което не вижда с ретроспективния си поглед, което му липсва за живота му, той би имал една насока, едно указание за кармата.
А самонаблюдението дава важни указания за отделната, за личната карма. Човек веднъж трябва само да започне да наблюдава, колко са различни два момента в човешкия живот - този на събуждането и този на заспиването.
към текста >>
Човек веднъж трябва само да започне да наблюдава, колко са различни два момента в човешкия
живот
- този на събуждането и този на заспиването.
- Това той би трябвало всъщност да го направи. В днешния живот човек не поглежда ретроспективно назад. Той обръща твърде малко внимание на живота, за да дойде до едно точно ретроспективно наблюдение. Но ако го би направил, точно чрез това, което не вижда с ретроспективния си поглед, което му липсва за живота му, той би имал една насока, едно указание за кармата. А самонаблюдението дава важни указания за отделната, за личната карма.
Човек веднъж трябва само да започне да наблюдава, колко са различни два момента в човешкия живот - този на събуждането и този на заспиването.
към текста >>
Естествено човекът обикновено не различава тези фини усещания, но точно тези фини усещания, които може да забележи в себе си, по определен начин насочват към много неща в целия човешки
живот
.
Моментът на събуждането има нещо мрачно за много хора, също и моментът на заспиването. Но когато заспива, човекът има чувството, че той мъкне, така да се каже, със себе си събитията от деня, които е преживял и че те все повече избледняват и го напускат; те стават все по-леки. Моментът на събуждането носи чувство на тежест, едно чувство като че ли човек се издига от някакви дълбини, като носи от тях нещо, което внася в деня и което трябва да се преработи през деня. Оттам идва и тежкото чувство при събуждането. Ние имаме лош вкус, което може да премине в едно лошо усещане на тъпота в главата.
Естествено човекът обикновено не различава тези фини усещания, но точно тези фини усещания, които може да забележи в себе си, по определен начин насочват към много неща в целия човешки живот.
Какво всъщност се случва в човека? Нека да опишем съвсем правилно, от една определена гледна точка също и съвсем точно това, което става с човека, като кажем: - Когато заспиваме, в леглото остават да лежат физическото и етерното тяло, азът и астралното тяло излизат навън в духовния свят. Но как точно става това? За да напреднем точно в разглеждането на кармата, нека днес ясно си представим в душата как всъщност се извършва този процес, който с известно право първо описваме абстрактно.
към текста >>
Когато през деня наблюдавате будния
живот
, първоначално в него ще имате онези изживявания, които са мисловни изживявания, които са предизвикани от различните събития в
живот
а.
Когато през деня наблюдавате будния живот, първоначално в него ще имате онези изживявания, които са мисловни изживявания, които са предизвикани от различните събития в живота.
Те са тук. Но там вътре винаги се примесват спомени от вече преминали земни животи. Опитайте се поне веднъж да проверите какво при всички жизнени ситуации се примесва там от настоящите спомени и какво от това, което изплува отвътре. Чрез тази проверка човек може да си създаде правилна представа, как се смесва това, когато много внимателно погледне, как в различните моменти животът наистина е голяма смесица от спомени и моментни впечатления. Това обаче са два съвсем различни елемента на вътрешния живот - мислите, които се издигат отвътре и мислите, които се пораждат от сетивата.
към текста >>
Но там вътре винаги се примесват спомени от вече преминали земни
живот
и.
Когато през деня наблюдавате будния живот, първоначално в него ще имате онези изживявания, които са мисловни изживявания, които са предизвикани от различните събития в живота. Те са тук.
Но там вътре винаги се примесват спомени от вече преминали земни животи.
Опитайте се поне веднъж да проверите какво при всички жизнени ситуации се примесва там от настоящите спомени и какво от това, което изплува отвътре. Чрез тази проверка човек може да си създаде правилна представа, как се смесва това, когато много внимателно погледне, как в различните моменти животът наистина е голяма смесица от спомени и моментни впечатления. Това обаче са два съвсем различни елемента на вътрешния живот - мислите, които се издигат отвътре и мислите, които се пораждат от сетивата. Два така различни потока на вътрешния живот са налице също и в съня. По време на спането продължава това, което става главно при заспиването и срещу него непрекъснато тече вторият поток, така че напълно ни се изплъзва, каквото изживяваме сутрин при събуждането, понеже тече в посока към главата (виж рис.
към текста >>
Чрез тази проверка човек може да си създаде правилна представа, как се смесва това, когато много внимателно погледне, как в различните моменти
живот
ът наистина е голяма смесица от спомени и моментни впечатления.
Когато през деня наблюдавате будния живот, първоначално в него ще имате онези изживявания, които са мисловни изживявания, които са предизвикани от различните събития в живота. Те са тук. Но там вътре винаги се примесват спомени от вече преминали земни животи. Опитайте се поне веднъж да проверите какво при всички жизнени ситуации се примесва там от настоящите спомени и какво от това, което изплува отвътре.
Чрез тази проверка човек може да си създаде правилна представа, как се смесва това, когато много внимателно погледне, как в различните моменти животът наистина е голяма смесица от спомени и моментни впечатления.
Това обаче са два съвсем различни елемента на вътрешния живот - мислите, които се издигат отвътре и мислите, които се пораждат от сетивата. Два така различни потока на вътрешния живот са налице също и в съня. По време на спането продължава това, което става главно при заспиването и срещу него непрекъснато тече вторият поток, така че напълно ни се изплъзва, каквото изживяваме сутрин при събуждането, понеже тече в посока към главата (виж рис. 4 на стр. 238).
към текста >>
Това обаче са два съвсем различни елемента на вътрешния
живот
- мислите, които се издигат отвътре и мислите, които се пораждат от сетивата.
Когато през деня наблюдавате будния живот, първоначално в него ще имате онези изживявания, които са мисловни изживявания, които са предизвикани от различните събития в живота. Те са тук. Но там вътре винаги се примесват спомени от вече преминали земни животи. Опитайте се поне веднъж да проверите какво при всички жизнени ситуации се примесва там от настоящите спомени и какво от това, което изплува отвътре. Чрез тази проверка човек може да си създаде правилна представа, как се смесва това, когато много внимателно погледне, как в различните моменти животът наистина е голяма смесица от спомени и моментни впечатления.
Това обаче са два съвсем различни елемента на вътрешния живот - мислите, които се издигат отвътре и мислите, които се пораждат от сетивата.
Два така различни потока на вътрешния живот са налице също и в съня. По време на спането продължава това, което става главно при заспиването и срещу него непрекъснато тече вторият поток, така че напълно ни се изплъзва, каквото изживяваме сутрин при събуждането, понеже тече в посока към главата (виж рис. 4 на стр. 238).
към текста >>
Два така различни потока на вътрешния
живот
са налице също и в съня.
Те са тук. Но там вътре винаги се примесват спомени от вече преминали земни животи. Опитайте се поне веднъж да проверите какво при всички жизнени ситуации се примесва там от настоящите спомени и какво от това, което изплува отвътре. Чрез тази проверка човек може да си създаде правилна представа, как се смесва това, когато много внимателно погледне, как в различните моменти животът наистина е голяма смесица от спомени и моментни впечатления. Това обаче са два съвсем различни елемента на вътрешния живот - мислите, които се издигат отвътре и мислите, които се пораждат от сетивата.
Два така различни потока на вътрешния живот са налице също и в съня.
По време на спането продължава това, което става главно при заспиването и срещу него непрекъснато тече вторият поток, така че напълно ни се изплъзва, каквото изживяваме сутрин при събуждането, понеже тече в посока към главата (виж рис. 4 на стр. 238).
към текста >>
Едното течение, чието качество се изживява особено при заспиването, е вече споменатото, което човек изживява силно и съзнателно в първите десетилетия след смъртта, където още веднъж преживява
живот
а си, но като в негатив, по противоположен начин.
Тези две течения са срещуположни.
Едното течение, чието качество се изживява особено при заспиването, е вече споменатото, което човек изживява силно и съзнателно в първите десетилетия след смъртта, където още веднъж преживява живота си, но като в негатив, по противоположен начин.
към текста >>
Аз ви дадох един драстичен пример - когато сте ударили една плесница на някого, в
живот
а след смъртта вие не чувствате това, което сте изпитали като гняв и удовлетворение, когато сте ударили плесницата, а чувствате това, което е почувствал другият от тази плесница, неговите физически болки и морално унижение.
Аз ви дадох един драстичен пример - когато сте ударили една плесница на някого, в живота след смъртта вие не чувствате това, което сте изпитали като гняв и удовлетворение, когато сте ударили плесницата, а чувствате това, което е почувствал другият от тази плесница, неговите физически болки и морално унижение.
Това вие бихте изживели картинно, не в действителност, ако съзнателно бихте продължили изживяването, което имате в момента на заспиването, когато то постепенно помръква. Ако човек изцяло, в ясно съзнание се вживее там, тогава ще изпита това, което е противоположното на дневния живот, но картинно. През първите десетилетия след смъртта то се изживява реално.
към текста >>
Ако човек изцяло, в ясно съзнание се вживее там, тогава ще изпита това, което е противоположното на дневния
живот
, но картинно.
Аз ви дадох един драстичен пример - когато сте ударили една плесница на някого, в живота след смъртта вие не чувствате това, което сте изпитали като гняв и удовлетворение, когато сте ударили плесницата, а чувствате това, което е почувствал другият от тази плесница, неговите физически болки и морално унижение. Това вие бихте изживели картинно, не в действителност, ако съзнателно бихте продължили изживяването, което имате в момента на заспиването, когато то постепенно помръква.
Ако човек изцяло, в ясно съзнание се вживее там, тогава ще изпита това, което е противоположното на дневния живот, но картинно.
През първите десетилетия след смъртта то се изживява реално.
към текста >>
Начинът, по който аз описах това, съответства приблизително на
живот
а, който човек има, когато е буден, когато е отдаден със своите мисли на външния
живот
.
Начинът, по който аз описах това, съответства приблизително на живота, който човек има, когато е буден, когато е отдаден със своите мисли на външния живот.
Но има и едно друго течение. И това другото, то представлява нещо гигантско. Както разясних, то се изживява при събуждане. Само че то има нещо тежко, което се внася в деня и постепенно бавно се преодолява, като човек се освобождава от него. Когато с инициационното наблюдение то напълно се прозре, се вижда, че в това второ течение се крие цялата човешка карма.
към текста >>
Моментът на събуждането е такъв, за който трябва да се каже, че той означава едно леко загатване на всичко това, което човекът носи в себе си от своите изминали земни
живот
и.
Както разясних, то се изживява при събуждане. Само че то има нещо тежко, което се внася в деня и постепенно бавно се преодолява, като човек се освобождава от него. Когато с инициационното наблюдение то напълно се прозре, се вижда, че в това второ течение се крие цялата човешка карма. Цялото кармическо минало минава покрай човека при всеки сън. Докато в това, което човекът може да изживее при заспиването той предчувства предимно своята бъдеща карма, която се изгражда за бъдещето, когато той се събужда, в чувството, което описах, му остава едно леко, съвсем леко усещане за кармата, която той носи.
Моментът на събуждането е такъв, за който трябва да се каже, че той означава едно леко загатване на всичко това, което човекът носи в себе си от своите изминали земни животи.
Това обаче се улавя чрез всичко, през което преминават астралното тяло и азът, когато те влизат и се разпространяват от върха на пръстите на ръцете и краката навътре в човека. Така е обаче, че една тежка карма, една карма, която трудно се понася, има свойството да излъчва в главата всичко онова, което е отложено като нездравословни вещества, докато една добра карма всъщност складира горе добрите вещества. И там духовното и природното се докосват. Доброто в кармата на човека внася нагоре в главата здравословните състояния на организма сутринта, прави главата свободна; от добрата карма в главата не се появяват толкова много болестнотворни изпарения. От лошата карма, от всичко, което е останало, от нашите зли дела, в главата като един вид изпарения се внасят всевъзможни нездравословни отлагания в човешкия организъм.
към текста >>
Точно както бъдещата карма се образува от това, което до края на
живот
а ни ще вършим всеки ден, както цялата тази изработвана до края на
живот
а ни карма през нощта означава същото, както образуваните в момента мисли означават за деня, така онова гигантското, - което тече насреща ни, което ние срещаме, когато, така да се каже, от вечерта до сутринта спим, - представлява световните спомени на нашата карма от миналото.
Доброто в кармата на човека внася нагоре в главата здравословните състояния на организма сутринта, прави главата свободна; от добрата карма в главата не се появяват толкова много болестнотворни изпарения. От лошата карма, от всичко, което е останало, от нашите зли дела, в главата като един вид изпарения се внасят всевъзможни нездравословни отлагания в човешкия организъм. Главата се чувства бръмчаща и затъпяла от това, което е лошата карма. Точно от състоянията, които човек има сутрин, може да се почувства действието на кармата чак до физическото. А кармата се образува във взаимодействията между спящото и будното състояние.
Точно както бъдещата карма се образува от това, което до края на живота ни ще вършим всеки ден, както цялата тази изработвана до края на живота ни карма през нощта означава същото, както образуваните в момента мисли означават за деня, така онова гигантското, - което тече насреща ни, което ние срещаме, когато, така да се каже, от вечерта до сутринта спим, - представлява световните спомени на нашата карма от миналото.
Както в будно състояние ние имаме нашите лични спомени, така, когато съзнанието се разпростре над тях, ние имаме нашите кармични спомени от заспиването до събуждането. Тогава насреща ни идват спомените за различните земни животи, които сме прекарали. Скоро след заспиването, насреща на този, който може да разбере това чрез инициационното познание, чрез инициационното съзерцание, може да дойде предишният земен живот, следван от по-предишния и така нататък, назад до онези земни животи, които стават неопределени, понеже самият човек е живял някога в Космоса с едно неопределено, съноподобно, растително съзнание. Така че сънят наистина е прозорецът, през който човекът може да погледне в своята карма. Той се вживява в своята карма и действа в нея по-нататък чрез своите дела и мисли, които образуват съдържанието на живота му в будното състояние.
към текста >>
Тогава насреща ни идват спомените за различните земни
живот
и, които сме прекарали.
Главата се чувства бръмчаща и затъпяла от това, което е лошата карма. Точно от състоянията, които човек има сутрин, може да се почувства действието на кармата чак до физическото. А кармата се образува във взаимодействията между спящото и будното състояние. Точно както бъдещата карма се образува от това, което до края на живота ни ще вършим всеки ден, както цялата тази изработвана до края на живота ни карма през нощта означава същото, както образуваните в момента мисли означават за деня, така онова гигантското, - което тече насреща ни, което ние срещаме, когато, така да се каже, от вечерта до сутринта спим, - представлява световните спомени на нашата карма от миналото. Както в будно състояние ние имаме нашите лични спомени, така, когато съзнанието се разпростре над тях, ние имаме нашите кармични спомени от заспиването до събуждането.
Тогава насреща ни идват спомените за различните земни животи, които сме прекарали.
Скоро след заспиването, насреща на този, който може да разбере това чрез инициационното познание, чрез инициационното съзерцание, може да дойде предишният земен живот, следван от по-предишния и така нататък, назад до онези земни животи, които стават неопределени, понеже самият човек е живял някога в Космоса с едно неопределено, съноподобно, растително съзнание. Така че сънят наистина е прозорецът, през който човекът може да погледне в своята карма. Той се вживява в своята карма и действа в нея по-нататък чрез своите дела и мисли, които образуват съдържанието на живота му в будното състояние. Точно по време на спането той изгражда своята карма. Това е първото участие в изпридането на кармата - по време на сън.
към текста >>
Скоро след заспиването, насреща на този, който може да разбере това чрез инициационното познание, чрез инициационното съзерцание, може да дойде предишният земен
живот
, следван от по-предишния и така нататък, назад до онези земни
живот
и, които стават неопределени, понеже самият човек е живял някога в Космоса с едно неопределено, съноподобно, растително съзнание.
Точно от състоянията, които човек има сутрин, може да се почувства действието на кармата чак до физическото. А кармата се образува във взаимодействията между спящото и будното състояние. Точно както бъдещата карма се образува от това, което до края на живота ни ще вършим всеки ден, както цялата тази изработвана до края на живота ни карма през нощта означава същото, както образуваните в момента мисли означават за деня, така онова гигантското, - което тече насреща ни, което ние срещаме, когато, така да се каже, от вечерта до сутринта спим, - представлява световните спомени на нашата карма от миналото. Както в будно състояние ние имаме нашите лични спомени, така, когато съзнанието се разпростре над тях, ние имаме нашите кармични спомени от заспиването до събуждането. Тогава насреща ни идват спомените за различните земни животи, които сме прекарали.
Скоро след заспиването, насреща на този, който може да разбере това чрез инициационното познание, чрез инициационното съзерцание, може да дойде предишният земен живот, следван от по-предишния и така нататък, назад до онези земни животи, които стават неопределени, понеже самият човек е живял някога в Космоса с едно неопределено, съноподобно, растително съзнание.
Така че сънят наистина е прозорецът, през който човекът може да погледне в своята карма. Той се вживява в своята карма и действа в нея по-нататък чрез своите дела и мисли, които образуват съдържанието на живота му в будното състояние. Точно по време на спането той изгражда своята карма. Това е първото участие в изпридането на кармата - по време на сън. Второто участие вече разгледахме.
към текста >>
Той се вживява в своята карма и действа в нея по-нататък чрез своите дела и мисли, които образуват съдържанието на
живот
а му в будното състояние.
Точно както бъдещата карма се образува от това, което до края на живота ни ще вършим всеки ден, както цялата тази изработвана до края на живота ни карма през нощта означава същото, както образуваните в момента мисли означават за деня, така онова гигантското, - което тече насреща ни, което ние срещаме, когато, така да се каже, от вечерта до сутринта спим, - представлява световните спомени на нашата карма от миналото. Както в будно състояние ние имаме нашите лични спомени, така, когато съзнанието се разпростре над тях, ние имаме нашите кармични спомени от заспиването до събуждането. Тогава насреща ни идват спомените за различните земни животи, които сме прекарали. Скоро след заспиването, насреща на този, който може да разбере това чрез инициационното познание, чрез инициационното съзерцание, може да дойде предишният земен живот, следван от по-предишния и така нататък, назад до онези земни животи, които стават неопределени, понеже самият човек е живял някога в Космоса с едно неопределено, съноподобно, растително съзнание. Така че сънят наистина е прозорецът, през който човекът може да погледне в своята карма.
Той се вживява в своята карма и действа в нея по-нататък чрез своите дела и мисли, които образуват съдържанието на живота му в будното състояние.
Точно по време на спането той изгражда своята карма. Това е първото участие в изпридането на кармата - по време на сън. Второто участие вече разгледахме. То става през първите десетилетия след смъртта. Ние отново ще извлечем сериозни възгледи за живота, когатопо този начин разгледаме в душата си значението на съня, когато си кажем, че всяка нощ затова потъваме в съня, защото от заспиването до събуждането ние тъчем нашата карма и тогава е времето, когато нашата карма от предишния ни земен живот намира възможност да навлезе в нашия дневен живот.
към текста >>
Ние отново ще извлечем сериозни възгледи за
живот
а, когатопо този начин разгледаме в душата си значението на съня, когато си кажем, че всяка нощ затова потъваме в съня, защото от заспиването до събуждането ние тъчем нашата карма и тогава е времето, когато нашата карма от предишния ни земен
живот
намира възможност да навлезе в нашия дневен
живот
.
Той се вживява в своята карма и действа в нея по-нататък чрез своите дела и мисли, които образуват съдържанието на живота му в будното състояние. Точно по време на спането той изгражда своята карма. Това е първото участие в изпридането на кармата - по време на сън. Второто участие вече разгледахме. То става през първите десетилетия след смъртта.
Ние отново ще извлечем сериозни възгледи за живота, когатопо този начин разгледаме в душата си значението на съня, когато си кажем, че всяка нощ затова потъваме в съня, защото от заспиването до събуждането ние тъчем нашата карма и тогава е времето, когато нашата карма от предишния ни земен живот намира възможност да навлезе в нашия дневен живот.
От нощта кармата постепенно навлиза в дневния живот на човека и от нощта ние черпим нещо съвсем определено, което взимаме с нас за през деня. Който истински си припомни, как през определен ден е преживял някакво значително събитие в своя живот и който притежава едно интимно и фино самонаблюдение, лесно ще почувства, - когато, да речем, това значително преживяване се е случило следобед, - как още от сутринта в душата му се е надигало някакво неспокойствие, което му е предвестило това събитие. Повечето хора, които могат да изпитват нещо подобно, всъщност ще имат чувството, че още от сутринта са тръгнали към едно такова изживяване, което е било от голямо значение в живота им. Предхождащите това изживяване часове през деня са били оцветени от него, дори и когато то е било напълно неочаквано, наистина неочаквано съдбоносно събитие. През дните, когато преживяваме нещо жизнено значително за живота ни, ние се събуждаме различно от друг път, когато нищо не се случва.
към текста >>
От нощта кармата постепенно навлиза в дневния
живот
на човека и от нощта ние черпим нещо съвсем определено, което взимаме с нас за през деня.
Точно по време на спането той изгражда своята карма. Това е първото участие в изпридането на кармата - по време на сън. Второто участие вече разгледахме. То става през първите десетилетия след смъртта. Ние отново ще извлечем сериозни възгледи за живота, когатопо този начин разгледаме в душата си значението на съня, когато си кажем, че всяка нощ затова потъваме в съня, защото от заспиването до събуждането ние тъчем нашата карма и тогава е времето, когато нашата карма от предишния ни земен живот намира възможност да навлезе в нашия дневен живот.
От нощта кармата постепенно навлиза в дневния живот на човека и от нощта ние черпим нещо съвсем определено, което взимаме с нас за през деня.
Който истински си припомни, как през определен ден е преживял някакво значително събитие в своя живот и който притежава едно интимно и фино самонаблюдение, лесно ще почувства, - когато, да речем, това значително преживяване се е случило следобед, - как още от сутринта в душата му се е надигало някакво неспокойствие, което му е предвестило това събитие. Повечето хора, които могат да изпитват нещо подобно, всъщност ще имат чувството, че още от сутринта са тръгнали към едно такова изживяване, което е било от голямо значение в живота им. Предхождащите това изживяване часове през деня са били оцветени от него, дори и когато то е било напълно неочаквано, наистина неочаквано съдбоносно събитие. През дните, когато преживяваме нещо жизнено значително за живота ни, ние се събуждаме различно от друг път, когато нищо не се случва. Само че не го забелязваме.
към текста >>
Който истински си припомни, как през определен ден е преживял някакво значително събитие в своя
живот
и който притежава едно интимно и фино самонаблюдение, лесно ще почувства, - когато, да речем, това значително преживяване се е случило следобед, - как още от сутринта в душата му се е надигало някакво неспокойствие, което му е предвестило това събитие.
Това е първото участие в изпридането на кармата - по време на сън. Второто участие вече разгледахме. То става през първите десетилетия след смъртта. Ние отново ще извлечем сериозни възгледи за живота, когатопо този начин разгледаме в душата си значението на съня, когато си кажем, че всяка нощ затова потъваме в съня, защото от заспиването до събуждането ние тъчем нашата карма и тогава е времето, когато нашата карма от предишния ни земен живот намира възможност да навлезе в нашия дневен живот. От нощта кармата постепенно навлиза в дневния живот на човека и от нощта ние черпим нещо съвсем определено, което взимаме с нас за през деня.
Който истински си припомни, как през определен ден е преживял някакво значително събитие в своя живот и който притежава едно интимно и фино самонаблюдение, лесно ще почувства, - когато, да речем, това значително преживяване се е случило следобед, - как още от сутринта в душата му се е надигало някакво неспокойствие, което му е предвестило това събитие.
Повечето хора, които могат да изпитват нещо подобно, всъщност ще имат чувството, че още от сутринта са тръгнали към едно такова изживяване, което е било от голямо значение в живота им. Предхождащите това изживяване часове през деня са били оцветени от него, дори и когато то е било напълно неочаквано, наистина неочаквано съдбоносно събитие. През дните, когато преживяваме нещо жизнено значително за живота ни, ние се събуждаме различно от друг път, когато нищо не се случва. Само че не го забелязваме. Простите хора, които по-рано живееха на село - това сега се случва все по-рядко, - знаеха за такива неща и затова не искаха веднага да бъдат изтръгвани от съня, защото, когато човек веднага бива събуден и без преход навлезе в будния дневен живот, той ще бъде изтръгван от такива интимни преживявания.
към текста >>
Повечето хора, които могат да изпитват нещо подобно, всъщност ще имат чувството, че още от сутринта са тръгнали към едно такова изживяване, което е било от голямо значение в
живот
а им.
Второто участие вече разгледахме. То става през първите десетилетия след смъртта. Ние отново ще извлечем сериозни възгледи за живота, когатопо този начин разгледаме в душата си значението на съня, когато си кажем, че всяка нощ затова потъваме в съня, защото от заспиването до събуждането ние тъчем нашата карма и тогава е времето, когато нашата карма от предишния ни земен живот намира възможност да навлезе в нашия дневен живот. От нощта кармата постепенно навлиза в дневния живот на човека и от нощта ние черпим нещо съвсем определено, което взимаме с нас за през деня. Който истински си припомни, как през определен ден е преживял някакво значително събитие в своя живот и който притежава едно интимно и фино самонаблюдение, лесно ще почувства, - когато, да речем, това значително преживяване се е случило следобед, - как още от сутринта в душата му се е надигало някакво неспокойствие, което му е предвестило това събитие.
Повечето хора, които могат да изпитват нещо подобно, всъщност ще имат чувството, че още от сутринта са тръгнали към едно такова изживяване, което е било от голямо значение в живота им.
Предхождащите това изживяване часове през деня са били оцветени от него, дори и когато то е било напълно неочаквано, наистина неочаквано съдбоносно събитие. През дните, когато преживяваме нещо жизнено значително за живота ни, ние се събуждаме различно от друг път, когато нищо не се случва. Само че не го забелязваме. Простите хора, които по-рано живееха на село - това сега се случва все по-рядко, - знаеха за такива неща и затова не искаха веднага да бъдат изтръгвани от съня, защото, когато човек веднага бива събуден и без преход навлезе в будния дневен живот, той ще бъде изтръгван от такива интимни преживявания. Затова селянинът казва, че когато човек се събужда, никога не бива веднага да поглежда към прозореца, а по-добре да извърне поглед настрана, за да запази още малко тъмнината и да може да наблюдава, какво се появява там от съня.
към текста >>
През дните, когато преживяваме нещо жизнено значително за
живот
а ни, ние се събуждаме различно от друг път, когато нищо не се случва.
Ние отново ще извлечем сериозни възгледи за живота, когатопо този начин разгледаме в душата си значението на съня, когато си кажем, че всяка нощ затова потъваме в съня, защото от заспиването до събуждането ние тъчем нашата карма и тогава е времето, когато нашата карма от предишния ни земен живот намира възможност да навлезе в нашия дневен живот. От нощта кармата постепенно навлиза в дневния живот на човека и от нощта ние черпим нещо съвсем определено, което взимаме с нас за през деня. Който истински си припомни, как през определен ден е преживял някакво значително събитие в своя живот и който притежава едно интимно и фино самонаблюдение, лесно ще почувства, - когато, да речем, това значително преживяване се е случило следобед, - как още от сутринта в душата му се е надигало някакво неспокойствие, което му е предвестило това събитие. Повечето хора, които могат да изпитват нещо подобно, всъщност ще имат чувството, че още от сутринта са тръгнали към едно такова изживяване, което е било от голямо значение в живота им. Предхождащите това изживяване часове през деня са били оцветени от него, дори и когато то е било напълно неочаквано, наистина неочаквано съдбоносно събитие.
През дните, когато преживяваме нещо жизнено значително за живота ни, ние се събуждаме различно от друг път, когато нищо не се случва.
Само че не го забелязваме. Простите хора, които по-рано живееха на село - това сега се случва все по-рядко, - знаеха за такива неща и затова не искаха веднага да бъдат изтръгвани от съня, защото, когато човек веднага бива събуден и без преход навлезе в будния дневен живот, той ще бъде изтръгван от такива интимни преживявания. Затова селянинът казва, че когато човек се събужда, никога не бива веднага да поглежда към прозореца, а по-добре да извърне поглед настрана, за да запази още малко тъмнината и да може да наблюдава, какво се появява там от съня. Селянинът не иска да погледне веднага прозореца и не обичаше да бъде стряскан при събуждането. Той обича да се събужда естествено от звъна на църковната камбана, която всеки ден го събужда по едно и също време, така че още през цялото време на спането може да се подготви за това.
към текста >>
Простите хора, които по-рано живееха на село - това сега се случва все по-рядко, - знаеха за такива неща и затова не искаха веднага да бъдат изтръгвани от съня, защото, когато човек веднага бива събуден и без преход навлезе в будния дневен
живот
, той ще бъде изтръгван от такива интимни преживявания.
Който истински си припомни, как през определен ден е преживял някакво значително събитие в своя живот и който притежава едно интимно и фино самонаблюдение, лесно ще почувства, - когато, да речем, това значително преживяване се е случило следобед, - как още от сутринта в душата му се е надигало някакво неспокойствие, което му е предвестило това събитие. Повечето хора, които могат да изпитват нещо подобно, всъщност ще имат чувството, че още от сутринта са тръгнали към едно такова изживяване, което е било от голямо значение в живота им. Предхождащите това изживяване часове през деня са били оцветени от него, дори и когато то е било напълно неочаквано, наистина неочаквано съдбоносно събитие. През дните, когато преживяваме нещо жизнено значително за живота ни, ние се събуждаме различно от друг път, когато нищо не се случва. Само че не го забелязваме.
Простите хора, които по-рано живееха на село - това сега се случва все по-рядко, - знаеха за такива неща и затова не искаха веднага да бъдат изтръгвани от съня, защото, когато човек веднага бива събуден и без преход навлезе в будния дневен живот, той ще бъде изтръгван от такива интимни преживявания.
Затова селянинът казва, че когато човек се събужда, никога не бива веднага да поглежда към прозореца, а по-добре да извърне поглед настрана, за да запази още малко тъмнината и да може да наблюдава, какво се появява там от съня. Селянинът не иска да погледне веднага прозореца и не обичаше да бъде стряскан при събуждането. Той обича да се събужда естествено от звъна на църковната камбана, която всеки ден го събужда по едно и също време, така че още през цялото време на спането може да се подготви за това. Тогава му се струва, че църковната камбана бавно зазвучава в живота му и на сутринта той има своите предчувствия за съдбата, за съдбовните събития, а не за свободните волеви импулси. Това му е приятно и той ще мрази да го събужда будилникът, защото съвсем сигурно, също като точността на смъртта той измъква човека от всичко духовно, много по-сигурно, отколкото прозорецът, който човек съзира при събуждането.
към текста >>
Тогава му се струва, че църковната камбана бавно зазвучава в
живот
а му и на сутринта той има своите предчувствия за съдбата, за съдбовните събития, а не за свободните волеви импулси.
Само че не го забелязваме. Простите хора, които по-рано живееха на село - това сега се случва все по-рядко, - знаеха за такива неща и затова не искаха веднага да бъдат изтръгвани от съня, защото, когато човек веднага бива събуден и без преход навлезе в будния дневен живот, той ще бъде изтръгван от такива интимни преживявания. Затова селянинът казва, че когато човек се събужда, никога не бива веднага да поглежда към прозореца, а по-добре да извърне поглед настрана, за да запази още малко тъмнината и да може да наблюдава, какво се появява там от съня. Селянинът не иска да погледне веднага прозореца и не обичаше да бъде стряскан при събуждането. Той обича да се събужда естествено от звъна на църковната камбана, която всеки ден го събужда по едно и също време, така че още през цялото време на спането може да се подготви за това.
Тогава му се струва, че църковната камбана бавно зазвучава в живота му и на сутринта той има своите предчувствия за съдбата, за съдбовните събития, а не за свободните волеви импулси.
Това му е приятно и той ще мрази да го събужда будилникът, защото съвсем сигурно, също като точността на смъртта той измъква човека от всичко духовно, много по-сигурно, отколкото прозорецът, който човек съзира при събуждането. Но в жизнените отношения нашето съвременно културно развитие изцяло е свързано с материализма и ще бъде и по-нататък свързано с тях. Има много неща в съвременния живот, които правят невъзможно за човека да наблюдава духовното, което тъче и твори в света. Колкото повече човекът наблюдава онова неопределено, може да се каже, полумистично, което може да се излъчи от спането и да навлезе в живота му, толкова повече той ще може да съзира своята карма.
към текста >>
Има много неща в съвременния
живот
, които правят невъзможно за човека да наблюдава духовното, което тъче и твори в света.
Селянинът не иска да погледне веднага прозореца и не обичаше да бъде стряскан при събуждането. Той обича да се събужда естествено от звъна на църковната камбана, която всеки ден го събужда по едно и също време, така че още през цялото време на спането може да се подготви за това. Тогава му се струва, че църковната камбана бавно зазвучава в живота му и на сутринта той има своите предчувствия за съдбата, за съдбовните събития, а не за свободните волеви импулси. Това му е приятно и той ще мрази да го събужда будилникът, защото съвсем сигурно, също като точността на смъртта той измъква човека от всичко духовно, много по-сигурно, отколкото прозорецът, който човек съзира при събуждането. Но в жизнените отношения нашето съвременно културно развитие изцяло е свързано с материализма и ще бъде и по-нататък свързано с тях.
Има много неща в съвременния живот, които правят невъзможно за човека да наблюдава духовното, което тъче и твори в света.
Колкото повече човекът наблюдава онова неопределено, може да се каже, полумистично, което може да се излъчи от спането и да навлезе в живота му, толкова повече той ще може да съзира своята карма.
към текста >>
Колкото повече човекът наблюдава онова неопределено, може да се каже, полумистично, което може да се излъчи от спането и да навлезе в
живот
а му, толкова повече той ще може да съзира своята карма.
Той обича да се събужда естествено от звъна на църковната камбана, която всеки ден го събужда по едно и също време, така че още през цялото време на спането може да се подготви за това. Тогава му се струва, че църковната камбана бавно зазвучава в живота му и на сутринта той има своите предчувствия за съдбата, за съдбовните събития, а не за свободните волеви импулси. Това му е приятно и той ще мрази да го събужда будилникът, защото съвсем сигурно, също като точността на смъртта той измъква човека от всичко духовно, много по-сигурно, отколкото прозорецът, който човек съзира при събуждането. Но в жизнените отношения нашето съвременно културно развитие изцяло е свързано с материализма и ще бъде и по-нататък свързано с тях. Има много неща в съвременния живот, които правят невъзможно за човека да наблюдава духовното, което тъче и твори в света.
Колкото повече човекът наблюдава онова неопределено, може да се каже, полумистично, което може да се излъчи от спането и да навлезе в живота му, толкова повече той ще може да съзира своята карма.
към текста >>
А сега ще разберете, защо аз можех да кажа, че лесно сънуваме хора, които сме срещнали в
живот
а и веднага в душата ни се е появила симпатия или антипатия, независимо от отделните външни впечатления.
А сега ще разберете, защо аз можех да кажа, че лесно сънуваме хора, които сме срещнали в живота и веднага в душата ни се е появила симпатия или антипатия, независимо от отделните външни впечатления.
Какво правим ние там? Това са такива хора, с които сме били вече заедно в предишни земни животи. Да кажем, на 14. Юни1924 година следобед се е случило да срещнем един човек, който ни е бил антипатичен. Ние внасяме в съня това усещане, което предизвиква в нас чувства.
към текста >>
Това са такива хора, с които сме били вече заедно в предишни земни
живот
и.
А сега ще разберете, защо аз можех да кажа, че лесно сънуваме хора, които сме срещнали в живота и веднага в душата ни се е появила симпатия или антипатия, независимо от отделните външни впечатления. Какво правим ние там?
Това са такива хора, с които сме били вече заедно в предишни земни животи.
Да кажем, на 14. Юни1924 година следобед се е случило да срещнем един човек, който ни е бил антипатичен. Ние внасяме в съня това усещане, което предизвиква в нас чувства. Но там вътре е кармата, там стои, какъв е бил той в предпоследния и в последния предишен земен живот; там го срещаме в образа му от предишния земен живот. Ние срещаме всичко това, което сме преживели с този човек, който срещаме и който през деня само ни напомня за нещо.
към текста >>
Но там вътре е кармата, там стои, какъв е бил той в предпоследния и в последния предишен земен
живот
; там го срещаме в образа му от предишния земен
живот
.
Какво правим ние там? Това са такива хора, с които сме били вече заедно в предишни земни животи. Да кажем, на 14. Юни1924 година следобед се е случило да срещнем един човек, който ни е бил антипатичен. Ние внасяме в съня това усещане, което предизвиква в нас чувства.
Но там вътре е кармата, там стои, какъв е бил той в предпоследния и в последния предишен земен живот; там го срещаме в образа му от предишния земен живот.
Ние срещаме всичко това, което сме преживели с този човек, който срещаме и който през деня само ни напомня за нещо. Ние го срещаме духовно напълно реално. Нищо чудно, че го сънуваме; с обикновеното съзнание не можем да направим нищо друго. Ако срещнем обаче един човек за първи път в живота, колкото и да са хубави или грозни очите му или носът му, колкото и силно да ни е заинтересувал, ние не го срещаме когато заспим, защото в предишен земен живот не сме били заедно с него. Нищо чудно, че не можем да го сънуваме!
към текста >>
Ако срещнем обаче един човек за първи път в
живот
а, колкото и да са хубави или грозни очите му или носът му, колкото и силно да ни е заинтересувал, ние не го срещаме когато заспим, защото в предишен земен
живот
не сме били заедно с него.
Ние внасяме в съня това усещане, което предизвиква в нас чувства. Но там вътре е кармата, там стои, какъв е бил той в предпоследния и в последния предишен земен живот; там го срещаме в образа му от предишния земен живот. Ние срещаме всичко това, което сме преживели с този човек, който срещаме и който през деня само ни напомня за нещо. Ние го срещаме духовно напълно реално. Нищо чудно, че го сънуваме; с обикновеното съзнание не можем да направим нищо друго.
Ако срещнем обаче един човек за първи път в живота, колкото и да са хубави или грозни очите му или носът му, колкото и силно да ни е заинтересувал, ние не го срещаме когато заспим, защото в предишен земен живот не сме били заедно с него.
Нищо чудно, че не можем да го сънуваме! Вие виждате, как подобни неща стават прозрачни, когато духовно правилно се наблюдават.
към текста >>
И така, това, което се разиграва между заспиването и събуждането в образуването на кармата, може да протече нормално, да протече истински нормално; тогава човекът ще види, как се изгражда съдбата му като изпълнение на онова, което той си е донесъл от предишен земен
живот
.
И така, това, което се разиграва между заспиването и събуждането в образуването на кармата, може да протече нормално, да протече истински нормално; тогава човекът ще види, как се изгражда съдбата му като изпълнение на онова, което той си е донесъл от предишен земен живот.
Или той ще изживее, какво по-късно значение имат онези неща, които той мисли или върши в този земен живот. По правило то ще се прояви в това, което човек мисли или върши. Но може да настъпи и още нещо.
към текста >>
Или той ще изживее, какво по-късно значение имат онези неща, които той мисли или върши в този земен
живот
.
И така, това, което се разиграва между заспиването и събуждането в образуването на кармата, може да протече нормално, да протече истински нормално; тогава човекът ще види, как се изгражда съдбата му като изпълнение на онова, което той си е донесъл от предишен земен живот.
Или той ще изживее, какво по-късно значение имат онези неща, които той мисли или върши в този земен живот.
По правило то ще се прояви в това, което човек мисли или върши. Но може да настъпи и още нещо.
към текста >>
Вижте, човек може да е направил или мислил нещо в един земен
живот
, което е от голямо значение.
Вижте, човек може да е направил или мислил нещо в един земен живот, което е от голямо значение.
Нека предположим, че някой човек, който днес живее на Земята е направил през предишен земен живот нещо много важно. Това, което е кармически резултат, то не живее в тялото, което човек е получил от родителите, не и в етерното тяло, което получава първо от тях, а живее в астралното тяло и в аза; то живее в това, което излиза навън от физическото и етерното тяло. Но нека да приемем, че това, което тежи кармически над един човек, е нещо много силно, че то не може да чака до тази възраст, когато астралното тяло отслабва, понеже в старостта мускулите и костите вече стават чупливи. Да приемем, че нормалният живот на човека трае седемдесет години. В тези седемдесет години, през които човекът обикновено може да живее на Земята, също и астралното тяло и азът преминават през едно развитие.
към текста >>
Нека предположим, че някой човек, който днес живее на Земята е направил през предишен земен
живот
нещо много важно.
Вижте, човек може да е направил или мислил нещо в един земен живот, което е от голямо значение.
Нека предположим, че някой човек, който днес живее на Земята е направил през предишен земен живот нещо много важно.
Това, което е кармически резултат, то не живее в тялото, което човек е получил от родителите, не и в етерното тяло, което получава първо от тях, а живее в астралното тяло и в аза; то живее в това, което излиза навън от физическото и етерното тяло. Но нека да приемем, че това, което тежи кармически над един човек, е нещо много силно, че то не може да чака до тази възраст, когато астралното тяло отслабва, понеже в старостта мускулите и костите вече стават чупливи. Да приемем, че нормалният живот на човека трае седемдесет години. В тези седемдесет години, през които човекът обикновено може да живее на Земята, също и астралното тяло и азът преминават през едно развитие. Астралното тяло при детето е такова, че то въздейства силно, може мощно да въздейства върху целия физически и етерен организъм; в известна степен при детето то може да работи в мускулите и костите.
към текста >>
Да приемем, че нормалният
живот
на човека трае седемдесет години.
Вижте, човек може да е направил или мислил нещо в един земен живот, което е от голямо значение. Нека предположим, че някой човек, който днес живее на Земята е направил през предишен земен живот нещо много важно. Това, което е кармически резултат, то не живее в тялото, което човек е получил от родителите, не и в етерното тяло, което получава първо от тях, а живее в астралното тяло и в аза; то живее в това, което излиза навън от физическото и етерното тяло. Но нека да приемем, че това, което тежи кармически над един човек, е нещо много силно, че то не може да чака до тази възраст, когато астралното тяло отслабва, понеже в старостта мускулите и костите вече стават чупливи.
Да приемем, че нормалният живот на човека трае седемдесет години.
В тези седемдесет години, през които човекът обикновено може да живее на Земята, също и астралното тяло и азът преминават през едно развитие. Астралното тяло при детето е такова, че то въздейства силно, може мощно да въздейства върху целия физически и етерен организъм; в известна степен при детето то може да работи в мускулите и костите. В старостта то не може да го прави, тогава астралното тяло относително отслабва. Азът става по-силен, но той се отдръпва в по-слабото астрално тяло и така той също действа по-слабо. Но именно на астралното тяло се дължи, че през старостта не може повече истински да се работи в мускулите и в костите.
към текста >>
И ако събитието е било толкова важно, че да преобладава над всички останали събития в
живот
а, то трябва с много неща да насити астралното тяло в младежката възраст.
Представете си, че някой, който живее сега през двадесетото столетие, преди е живял в четиринадесето, или в единадесето столетие. Но когато е живял през единадесето столетие, той е направил нещо много тежко, нещо, което е оставило много силни отпечатъци в астралното тяло. Сега това е останало като резултат вътре в астралното тяло. Когато човекът отново дойде в двадесето столетие, той иска да го изживее, иска от астралното тяло да си даде импулсите да изживее това. Когато това, което идва от изживяното през единадесето столетие е така многозначително, че не се задоволява с едно слабо, остаряло астрално тяло, което едва движи краката напред, за да върши големи дела, тогава то трябва да използва едно астрално тяло в по-ранна възраст.
И ако събитието е било толкова важно, че да преобладава над всички останали събития в живота, то трябва с много неща да насити астралното тяло в младежката възраст.
Какво означава това? Това не означава нищо друго, освен, че човекът ще има кратък живот в инкарнацията си през двадесетото столетие. Тук виждате, как времетраенето на живота се определя от начина, по който в астралното тяло са вплетени резултатите от предишните земни мисли и земни дела. Те са вплетени в астралното тяло.
към текста >>
Това не означава нищо друго, освен, че човекът ще има кратък
живот
в инкарнацията си през двадесетото столетие.
Сега това е останало като резултат вътре в астралното тяло. Когато човекът отново дойде в двадесето столетие, той иска да го изживее, иска от астралното тяло да си даде импулсите да изживее това. Когато това, което идва от изживяното през единадесето столетие е така многозначително, че не се задоволява с едно слабо, остаряло астрално тяло, което едва движи краката напред, за да върши големи дела, тогава то трябва да използва едно астрално тяло в по-ранна възраст. И ако събитието е било толкова важно, че да преобладава над всички останали събития в живота, то трябва с много неща да насити астралното тяло в младежката възраст. Какво означава това?
Това не означава нищо друго, освен, че човекът ще има кратък живот в инкарнацията си през двадесетото столетие.
Тук виждате, как времетраенето на живота се определя от начина, по който в астралното тяло са вплетени резултатите от предишните земни мисли и земни дела. Те са вплетени в астралното тяло.
към текста >>
Тук виждате, как времетраенето на
живот
а се определя от начина, по който в астралното тяло са вплетени резултатите от предишните земни мисли и земни дела.
Когато човекът отново дойде в двадесето столетие, той иска да го изживее, иска от астралното тяло да си даде импулсите да изживее това. Когато това, което идва от изживяното през единадесето столетие е така многозначително, че не се задоволява с едно слабо, остаряло астрално тяло, което едва движи краката напред, за да върши големи дела, тогава то трябва да използва едно астрално тяло в по-ранна възраст. И ако събитието е било толкова важно, че да преобладава над всички останали събития в живота, то трябва с много неща да насити астралното тяло в младежката възраст. Какво означава това? Това не означава нищо друго, освен, че човекът ще има кратък живот в инкарнацията си през двадесетото столетие.
Тук виждате, как времетраенето на живота се определя от начина, по който в астралното тяло са вплетени резултатите от предишните земни мисли и земни дела.
Те са вплетени в астралното тяло.
към текста >>
Разгледайте веднъж едно такова астрално тяло, което е преминало през важни жизнени ситуации в някой предишен земен
живот
, през зли дела.
Нека продължим нататък.
Разгледайте веднъж едно такова астрално тяло, което е преминало през важни жизнени ситуации в някой предишен земен живот, през зли дела.
Те така действат в астралното тяло, че това астрално тяло твърде силно навлиза във физическото и в етерното тяло. Това силно навлизане не е здравословно. Само едно известно нормално отношение на астралното тяло към физическото и етерното тяло е здравословно. Силното навлизане, предизвикано например от една лоша карма, разрушава органите и това предизвиква болести в тях. Сега имаме второто.
към текста >>
Точно значителното, което човекът мисли или върши, довежда до ранната смърт през следващия земен
живот
.
Дали и духовно се казва така? Не. Там трябва да се каже обратното.
Точно значителното, което човекът мисли или върши, довежда до ранната смърт през следващия земен живот.
Направеното през единадесето столетие се превръща в смърт през двадесето столетие. А преди смъртта първо се появява болестта. Човекът се разболява, за да умре в подходящия момент. Причината за смъртта, която кармически трябва да настъпи, както видяхте сега, е предхождащата я болест. Това е духовно казано.
към текста >>
Така постепенно се среща това, което човек е прекарал през различните земни
живот
и.
Вижте, когато в една непосредствено предшестваща инкарнация, да кажем, в единадесето столетие е извършено нещо важно спрямо даден човек или друг важен факт в мислене или в дела, то при заспиването срещаме това, което е станало през единадесето столетие преди това, което се среща от някоя по-ранна инкарнация, да речем от второто столетие преди раждането на Христос.
Така постепенно се среща това, което човек е прекарал през различните земни животи.
Но виждате ли (посочва се рисунката 5), когато човек стигне дотук, е така, че първото, което се среща там, е това, което е извървяло пътя от тук до тук. Това, което е било по-рано там, е изминало пътя само от тук до тук. Кармата идва насреща ни. Това обаче показва, че онова, което е тук горе, идва от това, което е тук долу, това, което е тук долу, може би идва от сърцето. Това обаче, което е съвсем долу в организма, което се е преживяло в предишната инкарнация, то идва от главата.
към текста >>
Когато се прозре от колко далеч назад идват значителните събития при болестите, може да се каже от кармата, че това, което се появява като болест в краката, произхожда от сравнително не далеч лежащ земен
живот
, а което идва като болест в главата, от сравнително далечен земен
живот
.
Но виждате ли (посочва се рисунката 5), когато човек стигне дотук, е така, че първото, което се среща там, е това, което е извървяло пътя от тук до тук. Това, което е било по-рано там, е изминало пътя само от тук до тук. Кармата идва насреща ни. Това обаче показва, че онова, което е тук горе, идва от това, което е тук долу, това, което е тук долу, може би идва от сърцето. Това обаче, което е съвсем долу в организма, което се е преживяло в предишната инкарнация, то идва от главата.
Когато се прозре от колко далеч назад идват значителните събития при болестите, може да се каже от кармата, че това, което се появява като болест в краката, произхожда от сравнително не далеч лежащ земен живот, а което идва като болест в главата, от сравнително далечен земен живот.
Така че преходът от духовното във физическото може да се преценява също и според кармата.
към текста >>
Според нашата карма през нашата първа инкарнация, която изобщо може да се нарече инкарнация, с цялото наше тяло ние повече сме били разтворени в природата, били сме просто една общност с другите форми на растителния и
живот
инския
живот
, които днес имат своите приемници.
Каквито са те днес, така че да ни отразяват външния свят, са се развили сравнително по-късно, едновременно например с появяването на кварца на Земята в неговата сегашна форма. Кварцът в природата, какъвто е днес, разбира се съвсем в началното си състояние, е късен продукт в развитието на природата. Геологията разбърква всичко и не знае как стоят нещата. Затова кварцът, силицият, когато се употреби правилно като лечебно средство, действа върху всичко, което е нервно-сетивна система, или по-точно сетивата, разположени в целия организъм. Сетивата в тяхната настояща форма са се формирали във време, когато и камъните, съдържащи силиций, са се формирали в тяхната сегашна форма.
Според нашата карма през нашата първа инкарнация, която изобщо може да се нарече инкарнация, с цялото наше тяло ние повече сме били разтворени в природата, били сме просто една общност с другите форми на растителния и животинския живот, които днес имат своите приемници.
Гъбите и корените на растенията някога не са изглеждали така, но по известен начин това, което днес съществува в гъбите, лишеите, водораслите, в корените на растенията е подобно на това, което сме прекарали тогава в нашата първа значителна инкарнация. При всичко това, което се намира днес в цветовете, в цветята и в равностойно образуваните минерали ....(пропуск в бележките). Аз ви разказвам това, за да видите, как едно правилно разглеждане на кармата съответно също води до развитието на природата. И от съответствието между природата и човека от кармата може да се узнае как трябва да се лекува. Всичко в живота така трябва да се разшири, че постепенно да се влее в духовната наука.
към текста >>
Всичко в
живот
а така трябва да се разшири, че постепенно да се влее в духовната наука.
Според нашата карма през нашата първа инкарнация, която изобщо може да се нарече инкарнация, с цялото наше тяло ние повече сме били разтворени в природата, били сме просто една общност с другите форми на растителния и животинския живот, които днес имат своите приемници. Гъбите и корените на растенията някога не са изглеждали така, но по известен начин това, което днес съществува в гъбите, лишеите, водораслите, в корените на растенията е подобно на това, което сме прекарали тогава в нашата първа значителна инкарнация. При всичко това, което се намира днес в цветовете, в цветята и в равностойно образуваните минерали ....(пропуск в бележките). Аз ви разказвам това, за да видите, как едно правилно разглеждане на кармата съответно също води до развитието на природата. И от съответствието между природата и човека от кармата може да се узнае как трябва да се лекува.
Всичко в живота така трябва да се разшири, че постепенно да се влее в духовната наука.
Защото всичко останало е лутане и напипване в живота, като един живот в духовен мрак и това доведе човечеството до сегашните му проблеми. Ако човечеството отново иска да излезе от тях, то трябва с труд да се издигне на светло; това означава, че физическото трябва да се разшири до духовното. А чрез нищо друго не се стига така, бих казал, съответно в духовното, както точно чрез всичко това, което може да се узнае за кармата.
към текста >>
Защото всичко останало е лутане и напипване в
живот
а, като един
живот
в духовен мрак и това доведе човечеството до сегашните му проблеми.
Гъбите и корените на растенията някога не са изглеждали така, но по известен начин това, което днес съществува в гъбите, лишеите, водораслите, в корените на растенията е подобно на това, което сме прекарали тогава в нашата първа значителна инкарнация. При всичко това, което се намира днес в цветовете, в цветята и в равностойно образуваните минерали ....(пропуск в бележките). Аз ви разказвам това, за да видите, как едно правилно разглеждане на кармата съответно също води до развитието на природата. И от съответствието между природата и човека от кармата може да се узнае как трябва да се лекува. Всичко в живота така трябва да се разшири, че постепенно да се влее в духовната наука.
Защото всичко останало е лутане и напипване в живота, като един живот в духовен мрак и това доведе човечеството до сегашните му проблеми.
Ако човечеството отново иска да излезе от тях, то трябва с труд да се издигне на светло; това означава, че физическото трябва да се разшири до духовното. А чрез нищо друго не се стига така, бих казал, съответно в духовното, както точно чрез всичко това, което може да се узнае за кармата.
към текста >>
Когато човек си представи, как от дълбочината на съня навън се проявява действието на кармата, как тя отново работи вътре в съня при заспиването, как нормалното изграждане на кармата подтиква човека към дейност, как отново внася делата му в кармата и при това човекът изживява обикновената карма на
живот
а; или когато се прозре как
живот
ът трябва да се прекъсне, как човекът трябва по-рано да умре, оттам кармата раздува астралното тяло, което силно трябва да бъде засегнато от неговите предишни действия и това води до човешките болести, той вижда тогава навсякъде да се показва как действа кармата.
Когато човек си представи, как от дълбочината на съня навън се проявява действието на кармата, как тя отново работи вътре в съня при заспиването, как нормалното изграждане на кармата подтиква човека към дейност, как отново внася делата му в кармата и при това човекът изживява обикновената карма на живота; или когато се прозре как животът трябва да се прекъсне, как човекът трябва по-рано да умре, оттам кармата раздува астралното тяло, което силно трябва да бъде засегнато от неговите предишни действия и това води до човешките болести, той вижда тогава навсякъде да се показва как действа кармата.
Или да приемем, че човек преживее катастрофа и от това се разболее. Тогава при известни обстоятелства една такава катастрофа, - която може да е кармически заложена, но не трябва да е непременно такава, - действа в по-нататъшното протичане на кармата през следващите земни животи. Болестта може да бъде и начало на кармата. От своя страна там ще се види, че такива болести, които са начало на карма, правят заспиването неприятно, именно те го затрудняват. Но когато болестите са начало на карма, тогава те имат нещо утешително.
към текста >>
Тогава при известни обстоятелства една такава катастрофа, - която може да е кармически заложена, но не трябва да е непременно такава, - действа в по-нататъшното протичане на кармата през следващите земни
живот
и.
Когато човек си представи, как от дълбочината на съня навън се проявява действието на кармата, как тя отново работи вътре в съня при заспиването, как нормалното изграждане на кармата подтиква човека към дейност, как отново внася делата му в кармата и при това човекът изживява обикновената карма на живота; или когато се прозре как животът трябва да се прекъсне, как човекът трябва по-рано да умре, оттам кармата раздува астралното тяло, което силно трябва да бъде засегнато от неговите предишни действия и това води до човешките болести, той вижда тогава навсякъде да се показва как действа кармата. Или да приемем, че човек преживее катастрофа и от това се разболее.
Тогава при известни обстоятелства една такава катастрофа, - която може да е кармически заложена, но не трябва да е непременно такава, - действа в по-нататъшното протичане на кармата през следващите земни животи.
Болестта може да бъде и начало на кармата. От своя страна там ще се види, че такива болести, които са начало на карма, правят заспиването неприятно, именно те го затрудняват. Но когато болестите са начало на карма, тогава те имат нещо утешително. И при някои от тях ние наистина трябва да си кажем, че болести, които са проявяваща се карма, които въздействат неприятно върху събуждането, са такива, които сочат към предхождащи по-ранни събития. Болести, които са бъдеща карма и въздействат неприятно върху заспиването, които не ни оставят да заспим, са начало на добра карма.
към текста >>
В
живот
а при духовното разглеждане някои неща отново изглеждат по-различно, отколкото при физическото наблюдение.
Но когато болестите са начало на карма, тогава те имат нещо утешително. И при някои от тях ние наистина трябва да си кажем, че болести, които са проявяваща се карма, които въздействат неприятно върху събуждането, са такива, които сочат към предхождащи по-ранни събития. Болести, които са бъдеща карма и въздействат неприятно върху заспиването, които не ни оставят да заспим, са начало на добра карма. Защото това, което изстрадваме от една болест, ще бъде изравнено. Човек сега изпитва болки, а по-късно, така да се каже, ще получи компенсацията за болката - окрилящо и радостно изживяване.
В живота при духовното разглеждане някои неща отново изглеждат по-различно, отколкото при физическото наблюдение.
За физическото изживяване понякога е много болезнено да не може да се заспи. Едно правилно разглеждане на духовното може да донесе утеха на някого. И когато моментното физическо не се поставя над духовния живот на човека, всъщност може да се каже: - Слава Богу, че често съм имал трудности със заспиването, защото това само ми доказва, че в бъдещи земни животи ще изживея много издигащи радостни неща; от моя сегашен земен живот много неща искат да навлязат в следващия ми земен живот. - Безсънието понякога може да бъде добра утеха и ако безсънието не би било кармически нещо добро от духовния свят, тогава безсънието щеше много повече да вреди на човека. Защото някои хора могат да разкажат цели истории за своето безсъние, така че външно-медицински може да се произнесе заключението: - Защо човекът още живее?
към текста >>
И когато моментното физическо не се поставя над духовния
живот
на човека, всъщност може да се каже: - Слава Богу, че често съм имал трудности със заспиването, защото това само ми доказва, че в бъдещи земни
живот
и ще изживея много издигащи радостни неща; от моя сегашен земен
живот
много неща искат да навлязат в следващия ми земен
живот
.
Защото това, което изстрадваме от една болест, ще бъде изравнено. Човек сега изпитва болки, а по-късно, така да се каже, ще получи компенсацията за болката - окрилящо и радостно изживяване. В живота при духовното разглеждане някои неща отново изглеждат по-различно, отколкото при физическото наблюдение. За физическото изживяване понякога е много болезнено да не може да се заспи. Едно правилно разглеждане на духовното може да донесе утеха на някого.
И когато моментното физическо не се поставя над духовния живот на човека, всъщност може да се каже: - Слава Богу, че често съм имал трудности със заспиването, защото това само ми доказва, че в бъдещи земни животи ще изживея много издигащи радостни неща; от моя сегашен земен живот много неща искат да навлязат в следващия ми земен живот.
- Безсънието понякога може да бъде добра утеха и ако безсънието не би било кармически нещо добро от духовния свят, тогава безсънието щеше много повече да вреди на човека. Защото някои хора могат да разкажат цели истории за своето безсъние, така че външно-медицински може да се произнесе заключението: - Защо човекът още живее? - За нормалния живот е необходим нормален сън. Но някои хора разказват колко дълго не могат да заспят. Човек е изненадан, че те още живеят, защото би трябвало да са мъртви, а те не са.
към текста >>
- За нормалния
живот
е необходим нормален сън.
За физическото изживяване понякога е много болезнено да не може да се заспи. Едно правилно разглеждане на духовното може да донесе утеха на някого. И когато моментното физическо не се поставя над духовния живот на човека, всъщност може да се каже: - Слава Богу, че често съм имал трудности със заспиването, защото това само ми доказва, че в бъдещи земни животи ще изживея много издигащи радостни неща; от моя сегашен земен живот много неща искат да навлязат в следващия ми земен живот. - Безсънието понякога може да бъде добра утеха и ако безсънието не би било кармически нещо добро от духовния свят, тогава безсънието щеше много повече да вреди на човека. Защото някои хора могат да разкажат цели истории за своето безсъние, така че външно-медицински може да се произнесе заключението: - Защо човекът още живее?
- За нормалния живот е необходим нормален сън.
Но някои хора разказват колко дълго не могат да заспят. Човек е изненадан, че те още живеят, защото би трябвало да са мъртви, а те не са. Но тук действа тази свежа духовност, която задържана от аза действа в живота изравняващо. И когато малко се разгледа живота, се вижда, че едно малко безсъние при тежки жизнени борби може да се понесе, но да се лежи, когато човек е спокоен, без да може да заспи, напълно буден, да прекара нощта така спокойно буден, това въпреки всичко е прелестно, защото то се поставя във волята и така човекът все повече и повече се вживява във вечността. Но то трябва да навлезе във волята.
към текста >>
Но тук действа тази свежа духовност, която задържана от аза действа в
живот
а изравняващо.
- Безсънието понякога може да бъде добра утеха и ако безсънието не би било кармически нещо добро от духовния свят, тогава безсънието щеше много повече да вреди на човека. Защото някои хора могат да разкажат цели истории за своето безсъние, така че външно-медицински може да се произнесе заключението: - Защо човекът още живее? - За нормалния живот е необходим нормален сън. Но някои хора разказват колко дълго не могат да заспят. Човек е изненадан, че те още живеят, защото би трябвало да са мъртви, а те не са.
Но тук действа тази свежа духовност, която задържана от аза действа в живота изравняващо.
И когато малко се разгледа живота, се вижда, че едно малко безсъние при тежки жизнени борби може да се понесе, но да се лежи, когато човек е спокоен, без да може да заспи, напълно буден, да прекара нощта така спокойно буден, това въпреки всичко е прелестно, защото то се поставя във волята и така човекът все повече и повече се вживява във вечността. Но то трябва да навлезе във волята. Не е същото, когато то се дължи само на физиологията. Но въпреки това за трудното заспиване и за безсънието има една кармична утеха, понеже всъщност то насочва към бъдещата карма, по отношение на някои неща насочва към бъдещето.
към текста >>
И когато малко се разгледа
живот
а, се вижда, че едно малко безсъние при тежки жизнени борби може да се понесе, но да се лежи, когато човек е спокоен, без да може да заспи, напълно буден, да прекара нощта така спокойно буден, това въпреки всичко е прелестно, защото то се поставя във волята и така човекът все повече и повече се вживява във вечността.
Защото някои хора могат да разкажат цели истории за своето безсъние, така че външно-медицински може да се произнесе заключението: - Защо човекът още живее? - За нормалния живот е необходим нормален сън. Но някои хора разказват колко дълго не могат да заспят. Човек е изненадан, че те още живеят, защото би трябвало да са мъртви, а те не са. Но тук действа тази свежа духовност, която задържана от аза действа в живота изравняващо.
И когато малко се разгледа живота, се вижда, че едно малко безсъние при тежки жизнени борби може да се понесе, но да се лежи, когато човек е спокоен, без да може да заспи, напълно буден, да прекара нощта така спокойно буден, това въпреки всичко е прелестно, защото то се поставя във волята и така човекът все повече и повече се вживява във вечността.
Но то трябва да навлезе във волята. Не е същото, когато то се дължи само на физиологията. Но въпреки това за трудното заспиване и за безсънието има една кармична утеха, понеже всъщност то насочва към бъдещата карма, по отношение на някои неща насочва към бъдещето.
към текста >>
31.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 15. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Нека това, което се представя пред нас чрез непосредственото наблюдение на нашето отношение към
живот
а между раждането и смъртта веднъж го сравним с това, което човекът трябва вътрешно да изпитва към връзката на своето душевно-морално поведение, мислене и дейност с резултата от това морално-душевно поведение.
Нека това, което се представя пред нас чрез непосредственото наблюдение на нашето отношение към живота между раждането и смъртта веднъж го сравним с това, което човекът трябва вътрешно да изпитва към връзката на своето душевно-морално поведение, мислене и дейност с резултата от това морално-душевно поведение.
Точно през тези вечери ние изходихме от такива наблюдения и накрая ще оставим нашите разяснения отново да се влеят в такива наблюдения. Когато от една страна погледнем начина, по който нашите морално-душевни действия произлизат от нашите намерения, от цялата нагласа на душата ни, когато непредубедено разгледаме самите нас, ние виждаме, как определяме някои от нашите действия като морално добри, които могат да се причислят към мировия процес, а други като морално лоши, несъвършени; такива, които душевно не могат да се причислят към мировия процес. Но всичко това, което става чрез хората, не може да има само моментно значение - така всъщност всеки сам може да си каже, - както всичко в природата не може да има само своето мигновено значение, а има своите въздействия, своите последствия. Всичко става причина за нещо друго или е следствие от нещо друго. Човешкият живот съвсем не би се включвал в хода на световните събития, ако това, което той носи в себе си, не би могло да бъде причина и следствие.
към текста >>
Човешкият
живот
съвсем не би се включвал в хода на световните събития, ако това, което той носи в себе си, не би могло да бъде причина и следствие.
Нека това, което се представя пред нас чрез непосредственото наблюдение на нашето отношение към живота между раждането и смъртта веднъж го сравним с това, което човекът трябва вътрешно да изпитва към връзката на своето душевно-морално поведение, мислене и дейност с резултата от това морално-душевно поведение. Точно през тези вечери ние изходихме от такива наблюдения и накрая ще оставим нашите разяснения отново да се влеят в такива наблюдения. Когато от една страна погледнем начина, по който нашите морално-душевни действия произлизат от нашите намерения, от цялата нагласа на душата ни, когато непредубедено разгледаме самите нас, ние виждаме, как определяме някои от нашите действия като морално добри, които могат да се причислят към мировия процес, а други като морално лоши, несъвършени; такива, които душевно не могат да се причислят към мировия процес. Но всичко това, което става чрез хората, не може да има само моментно значение - така всъщност всеки сам може да си каже, - както всичко в природата не може да има само своето мигновено значение, а има своите въздействия, своите последствия. Всичко става причина за нещо друго или е следствие от нещо друго.
Човешкият живот съвсем не би се включвал в хода на световните събития, ако това, което той носи в себе си, не би могло да бъде причина и следствие.
Но докато ние напълно можем да бъдем доволни, когато наблюдаваме в природата, как нещо произлиза от своята причина, съвсем не можем да бъдем доволни за връзката на нашето морално-духовно изживяване с хода на света. Ние виждаме, как във физическите събития не се установява непосредствена връзка между това, което трябва да последва от нашата морално-душевна нагласа и това, което в течение на физическия живот наистина се случва. И също така, когато разгледаме това, което се случва между хората, и когато наблюдаваме душите, ние често виждаме, че този, който при дадени обстоятелства, изглежда морален, душевно добър, бива постиган от нещастия, от лоши неща в света, докато този, който е душевно слаб, лош, зъл, е възможно да бъде засегнат от външни нещастия, но не е така, че във всичко получава отплата или нещо подобно за това, което живее в неговата душа. Накратко, когато погледнем в природата, ние не намираме връзка между това, което човекът изживява, което го постига от съдбата и това, което е същността, естеството на неговата воля и би било една, би могло да се каже, съвсем безотговорна илюзия, ако за отделния земен живот човекът си въобрази, че ходът на неговия, определен от съдбата живот, някак си се получава като следствие от неговата морална воля. Лошият може да е щастлив, добрият може да бъде нещастен.
към текста >>
Ние виждаме, как във физическите събития не се установява непосредствена връзка между това, което трябва да последва от нашата морално-душевна нагласа и това, което в течение на физическия
живот
наистина се случва.
Когато от една страна погледнем начина, по който нашите морално-душевни действия произлизат от нашите намерения, от цялата нагласа на душата ни, когато непредубедено разгледаме самите нас, ние виждаме, как определяме някои от нашите действия като морално добри, които могат да се причислят към мировия процес, а други като морално лоши, несъвършени; такива, които душевно не могат да се причислят към мировия процес. Но всичко това, което става чрез хората, не може да има само моментно значение - така всъщност всеки сам може да си каже, - както всичко в природата не може да има само своето мигновено значение, а има своите въздействия, своите последствия. Всичко става причина за нещо друго или е следствие от нещо друго. Човешкият живот съвсем не би се включвал в хода на световните събития, ако това, което той носи в себе си, не би могло да бъде причина и следствие. Но докато ние напълно можем да бъдем доволни, когато наблюдаваме в природата, как нещо произлиза от своята причина, съвсем не можем да бъдем доволни за връзката на нашето морално-духовно изживяване с хода на света.
Ние виждаме, как във физическите събития не се установява непосредствена връзка между това, което трябва да последва от нашата морално-душевна нагласа и това, което в течение на физическия живот наистина се случва.
И също така, когато разгледаме това, което се случва между хората, и когато наблюдаваме душите, ние често виждаме, че този, който при дадени обстоятелства, изглежда морален, душевно добър, бива постиган от нещастия, от лоши неща в света, докато този, който е душевно слаб, лош, зъл, е възможно да бъде засегнат от външни нещастия, но не е така, че във всичко получава отплата или нещо подобно за това, което живее в неговата душа. Накратко, когато погледнем в природата, ние не намираме връзка между това, което човекът изживява, което го постига от съдбата и това, което е същността, естеството на неговата воля и би било една, би могло да се каже, съвсем безотговорна илюзия, ако за отделния земен живот човекът си въобрази, че ходът на неговия, определен от съдбата живот, някак си се получава като следствие от неговата морална воля. Лошият може да е щастлив, добрият може да бъде нещастен. В тези две изречения се изразява това от земния живот, което първоначално прави този земен живот неразбираем относно висшата човечност. И от това ние ще видим, как човекът, както е поставен в света, не е в състояние да остави да се проявят съответните следствия от неговите действия.
към текста >>
Накратко, когато погледнем в природата, ние не намираме връзка между това, което човекът изживява, което го постига от съдбата и това, което е същността, естеството на неговата воля и би било една, би могло да се каже, съвсем безотговорна илюзия, ако за отделния земен
живот
човекът си въобрази, че ходът на неговия, определен от съдбата
живот
, някак си се получава като следствие от неговата морална воля.
Всичко става причина за нещо друго или е следствие от нещо друго. Човешкият живот съвсем не би се включвал в хода на световните събития, ако това, което той носи в себе си, не би могло да бъде причина и следствие. Но докато ние напълно можем да бъдем доволни, когато наблюдаваме в природата, как нещо произлиза от своята причина, съвсем не можем да бъдем доволни за връзката на нашето морално-духовно изживяване с хода на света. Ние виждаме, как във физическите събития не се установява непосредствена връзка между това, което трябва да последва от нашата морално-душевна нагласа и това, което в течение на физическия живот наистина се случва. И също така, когато разгледаме това, което се случва между хората, и когато наблюдаваме душите, ние често виждаме, че този, който при дадени обстоятелства, изглежда морален, душевно добър, бива постиган от нещастия, от лоши неща в света, докато този, който е душевно слаб, лош, зъл, е възможно да бъде засегнат от външни нещастия, но не е така, че във всичко получава отплата или нещо подобно за това, което живее в неговата душа.
Накратко, когато погледнем в природата, ние не намираме връзка между това, което човекът изживява, което го постига от съдбата и това, което е същността, естеството на неговата воля и би било една, би могло да се каже, съвсем безотговорна илюзия, ако за отделния земен живот човекът си въобрази, че ходът на неговия, определен от съдбата живот, някак си се получава като следствие от неговата морална воля.
Лошият може да е щастлив, добрият може да бъде нещастен. В тези две изречения се изразява това от земния живот, което първоначално прави този земен живот неразбираем относно висшата човечност. И от това ние ще видим, как човекът, както е поставен в света, не е в състояние да остави да се проявят съответните следствия от неговите действия. В отделния земен живот моралното остава вътрешна душевна нагласа, вътрешно душевно настроение, не може непосредствено да се разкрие във външната физическа действителност. Но възможно е, душевната нагласа да стане реално следствие на душевното настроение.
към текста >>
В тези две изречения се изразява това от земния
живот
, което първоначално прави този земен
живот
неразбираем относно висшата човечност.
Но докато ние напълно можем да бъдем доволни, когато наблюдаваме в природата, как нещо произлиза от своята причина, съвсем не можем да бъдем доволни за връзката на нашето морално-духовно изживяване с хода на света. Ние виждаме, как във физическите събития не се установява непосредствена връзка между това, което трябва да последва от нашата морално-душевна нагласа и това, което в течение на физическия живот наистина се случва. И също така, когато разгледаме това, което се случва между хората, и когато наблюдаваме душите, ние често виждаме, че този, който при дадени обстоятелства, изглежда морален, душевно добър, бива постиган от нещастия, от лоши неща в света, докато този, който е душевно слаб, лош, зъл, е възможно да бъде засегнат от външни нещастия, но не е така, че във всичко получава отплата или нещо подобно за това, което живее в неговата душа. Накратко, когато погледнем в природата, ние не намираме връзка между това, което човекът изживява, което го постига от съдбата и това, което е същността, естеството на неговата воля и би било една, би могло да се каже, съвсем безотговорна илюзия, ако за отделния земен живот човекът си въобрази, че ходът на неговия, определен от съдбата живот, някак си се получава като следствие от неговата морална воля. Лошият може да е щастлив, добрият може да бъде нещастен.
В тези две изречения се изразява това от земния живот, което първоначално прави този земен живот неразбираем относно висшата човечност.
И от това ние ще видим, как човекът, както е поставен в света, не е в състояние да остави да се проявят съответните следствия от неговите действия. В отделния земен живот моралното остава вътрешна душевна нагласа, вътрешно душевно настроение, не може непосредствено да се разкрие във външната физическа действителност. Но възможно е, душевната нагласа да стане реално следствие на душевното настроение. Въпреки, че нашето добро поведение вътрешно душевно може да ни задоволява, възможно е да ни постигне нещастие, което стои в крещящо противоречие с това, което ние всъщност причиняваме; но това, което се е получило по този начин, въпреки това остава вътрешно-душевно. Човек трябва да си признае, че във физическия живот той не е в състояние да осъществи външно това, което морално-душевно носи в неговата душа.
към текста >>
В отделния земен
живот
моралното остава вътрешна душевна нагласа, вътрешно душевно настроение, не може непосредствено да се разкрие във външната физическа действителност.
И също така, когато разгледаме това, което се случва между хората, и когато наблюдаваме душите, ние често виждаме, че този, който при дадени обстоятелства, изглежда морален, душевно добър, бива постиган от нещастия, от лоши неща в света, докато този, който е душевно слаб, лош, зъл, е възможно да бъде засегнат от външни нещастия, но не е така, че във всичко получава отплата или нещо подобно за това, което живее в неговата душа. Накратко, когато погледнем в природата, ние не намираме връзка между това, което човекът изживява, което го постига от съдбата и това, което е същността, естеството на неговата воля и би било една, би могло да се каже, съвсем безотговорна илюзия, ако за отделния земен живот човекът си въобрази, че ходът на неговия, определен от съдбата живот, някак си се получава като следствие от неговата морална воля. Лошият може да е щастлив, добрият може да бъде нещастен. В тези две изречения се изразява това от земния живот, което първоначално прави този земен живот неразбираем относно висшата човечност. И от това ние ще видим, как човекът, както е поставен в света, не е в състояние да остави да се проявят съответните следствия от неговите действия.
В отделния земен живот моралното остава вътрешна душевна нагласа, вътрешно душевно настроение, не може непосредствено да се разкрие във външната физическа действителност.
Но възможно е, душевната нагласа да стане реално следствие на душевното настроение. Въпреки, че нашето добро поведение вътрешно душевно може да ни задоволява, възможно е да ни постигне нещастие, което стои в крещящо противоречие с това, което ние всъщност причиняваме; но това, което се е получило по този начин, въпреки това остава вътрешно-душевно. Човек трябва да си признае, че във физическия живот той не е в състояние да осъществи външно това, което морално-душевно носи в неговата душа.
към текста >>
Човек трябва да си признае, че във физическия
живот
той не е в състояние да осъществи външно това, което морално-душевно носи в неговата душа.
В тези две изречения се изразява това от земния живот, което първоначално прави този земен живот неразбираем относно висшата човечност. И от това ние ще видим, как човекът, както е поставен в света, не е в състояние да остави да се проявят съответните следствия от неговите действия. В отделния земен живот моралното остава вътрешна душевна нагласа, вътрешно душевно настроение, не може непосредствено да се разкрие във външната физическа действителност. Но възможно е, душевната нагласа да стане реално следствие на душевното настроение. Въпреки, че нашето добро поведение вътрешно душевно може да ни задоволява, възможно е да ни постигне нещастие, което стои в крещящо противоречие с това, което ние всъщност причиняваме; но това, което се е получило по този начин, въпреки това остава вътрешно-душевно.
Човек трябва да си признае, че във физическия живот той не е в състояние да осъществи външно това, което морално-душевно носи в неговата душа.
към текста >>
Когато така разглеждаме кармата, как предишните земни
живот
и проникват в по късните, - както направихме това през последните дни, - ние достигаме до една такава вътрешна, съответна връзка на по-късното с по-ранното в душевно моралната област.
Когато така разглеждаме кармата, как предишните земни животи проникват в по късните, - както направихме това през последните дни, - ние достигаме до една такава вътрешна, съответна връзка на по-късното с по-ранното в душевно моралната област.
С други думи това означава, че тук във физическия земен живот човекът има една организация, която връща в душевността му душевните следствия от неговото морално поведение, не ги оставя да се проявят в единия земен живот. В този земен живот човекът е безсилен да прояви това, което морално носи в душата си. Безсилен е човекът; неговата външна физическа конституция, неговата етерна субстанция го правят безсилен. В живота си между смъртта и едно ново раждане човекът става толкова силен, колкото е безсилен тук във физическото тяло. Щом обаче тук във физическия живот физическото тяло и етерното тяло му пречат, щом го правят безсилен, трябва да има нещо в живота между смъртта и новото раждане, което да го прави силен, за да ги осъществи в по-късния си земен живот.
към текста >>
С други думи това означава, че тук във физическия земен
живот
човекът има една организация, която връща в душевността му душевните следствия от неговото морално поведение, не ги оставя да се проявят в единия земен
живот
.
Когато така разглеждаме кармата, как предишните земни животи проникват в по късните, - както направихме това през последните дни, - ние достигаме до една такава вътрешна, съответна връзка на по-късното с по-ранното в душевно моралната област.
С други думи това означава, че тук във физическия земен живот човекът има една организация, която връща в душевността му душевните следствия от неговото морално поведение, не ги оставя да се проявят в единия земен живот.
В този земен живот човекът е безсилен да прояви това, което морално носи в душата си. Безсилен е човекът; неговата външна физическа конституция, неговата етерна субстанция го правят безсилен. В живота си между смъртта и едно ново раждане човекът става толкова силен, колкото е безсилен тук във физическото тяло. Щом обаче тук във физическия живот физическото тяло и етерното тяло му пречат, щом го правят безсилен, трябва да има нещо в живота между смъртта и новото раждане, което да го прави силен, за да ги осъществи в по-късния си земен живот. С нашето физическо тяло и с нашето етерно тяло тук се намираме всред природните царства.
към текста >>
В този земен
живот
човекът е безсилен да прояви това, което морално носи в душата си.
Когато така разглеждаме кармата, как предишните земни животи проникват в по късните, - както направихме това през последните дни, - ние достигаме до една такава вътрешна, съответна връзка на по-късното с по-ранното в душевно моралната област. С други думи това означава, че тук във физическия земен живот човекът има една организация, която връща в душевността му душевните следствия от неговото морално поведение, не ги оставя да се проявят в единия земен живот.
В този земен живот човекът е безсилен да прояви това, което морално носи в душата си.
Безсилен е човекът; неговата външна физическа конституция, неговата етерна субстанция го правят безсилен. В живота си между смъртта и едно ново раждане човекът става толкова силен, колкото е безсилен тук във физическото тяло. Щом обаче тук във физическия живот физическото тяло и етерното тяло му пречат, щом го правят безсилен, трябва да има нещо в живота между смъртта и новото раждане, което да го прави силен, за да ги осъществи в по-късния си земен живот. С нашето физическо тяло и с нашето етерно тяло тук се намираме всред природните царства. Това, което ние трябва да вземем от природните царства за нашето физическо и за нашето етерно тяло ни прави безсилни, немощни.
към текста >>
В
живот
а си между смъртта и едно ново раждане човекът става толкова силен, колкото е безсилен тук във физическото тяло.
Когато така разглеждаме кармата, как предишните земни животи проникват в по късните, - както направихме това през последните дни, - ние достигаме до една такава вътрешна, съответна връзка на по-късното с по-ранното в душевно моралната област. С други думи това означава, че тук във физическия земен живот човекът има една организация, която връща в душевността му душевните следствия от неговото морално поведение, не ги оставя да се проявят в единия земен живот. В този земен живот човекът е безсилен да прояви това, което морално носи в душата си. Безсилен е човекът; неговата външна физическа конституция, неговата етерна субстанция го правят безсилен.
В живота си между смъртта и едно ново раждане човекът става толкова силен, колкото е безсилен тук във физическото тяло.
Щом обаче тук във физическия живот физическото тяло и етерното тяло му пречат, щом го правят безсилен, трябва да има нещо в живота между смъртта и новото раждане, което да го прави силен, за да ги осъществи в по-късния си земен живот. С нашето физическо тяло и с нашето етерно тяло тук се намираме всред природните царства. Това, което ние трябва да вземем от природните царства за нашето физическо и за нашето етерно тяло ни прави безсилни, немощни. С това, с което преминаваме през портата на смъртта, с нашата собствена душевно-духовна същност, ние ставаме мощни след смъртта, понеже между смъртта и едно ново раждане сме свързани със съществата на висшите йерархии, също както тук на Земята сме свързани с царствата на природата. Съществата от висшите йерархии се разделят на три царства.
към текста >>
Щом обаче тук във физическия
живот
физическото тяло и етерното тяло му пречат, щом го правят безсилен, трябва да има нещо в
живот
а между смъртта и новото раждане, което да го прави силен, за да ги осъществи в по-късния си земен
живот
.
Когато така разглеждаме кармата, как предишните земни животи проникват в по късните, - както направихме това през последните дни, - ние достигаме до една такава вътрешна, съответна връзка на по-късното с по-ранното в душевно моралната област. С други думи това означава, че тук във физическия земен живот човекът има една организация, която връща в душевността му душевните следствия от неговото морално поведение, не ги оставя да се проявят в единия земен живот. В този земен живот човекът е безсилен да прояви това, което морално носи в душата си. Безсилен е човекът; неговата външна физическа конституция, неговата етерна субстанция го правят безсилен. В живота си между смъртта и едно ново раждане човекът става толкова силен, колкото е безсилен тук във физическото тяло.
Щом обаче тук във физическия живот физическото тяло и етерното тяло му пречат, щом го правят безсилен, трябва да има нещо в живота между смъртта и новото раждане, което да го прави силен, за да ги осъществи в по-късния си земен живот.
С нашето физическо тяло и с нашето етерно тяло тук се намираме всред природните царства. Това, което ние трябва да вземем от природните царства за нашето физическо и за нашето етерно тяло ни прави безсилни, немощни. С това, с което преминаваме през портата на смъртта, с нашата собствена душевно-духовна същност, ние ставаме мощни след смъртта, понеже между смъртта и едно ново раждане сме свързани със съществата на висшите йерархии, също както тук на Земята сме свързани с царствата на природата. Съществата от висшите йерархии се разделят на три царства. В най-долното в известна степен царство са Архаи, Архангели и Ангели, в средното царство - Ексусиаи, Динамис, Кириотетес и в най-висшето царство - Престоли, Херувими и Серафими.
към текста >>
Но за да може морално-душевното да се прояви в нашия земен
живот
, трябва да се случи следното:
Това, което ние трябва да вземем от природните царства за нашето физическо и за нашето етерно тяло ни прави безсилни, немощни. С това, с което преминаваме през портата на смъртта, с нашата собствена душевно-духовна същност, ние ставаме мощни след смъртта, понеже между смъртта и едно ново раждане сме свързани със съществата на висшите йерархии, също както тук на Земята сме свързани с царствата на природата. Съществата от висшите йерархии се разделят на три царства. В най-долното в известна степен царство са Архаи, Архангели и Ангели, в средното царство - Ексусиаи, Динамис, Кириотетес и в най-висшето царство - Престоли, Херувими и Серафими. В течение на тези лекции ние представихме, как човекът живее между смъртта и едно ново раждане с истинската същност на звездите и поради това с тези висши йерархии.
Но за да може морално-душевното да се прояви в нашия земен живот, трябва да се случи следното:
към текста >>
Ние трябва да го запазим и да чакаме, докато в
живот
а между смъртта и новото раждане получим помощта на съществата от висшите йерархии.
Най напред ние трябва да запазим като истина в душата си това, което е следствието от нашето морално-душевно мисловно настроение, от чувствата, от волевите импулси.
Ние трябва да го запазим и да чакаме, докато в живота между смъртта и новото раждане получим помощта на съществата от висшите йерархии.
Тогава това, което ние носим в душата си, първо минава през духовния свят, появява се пак в един нов земен живот под формата, под която трябва да се прояви. Какво бихме били, ако в земния живот непосредствено можехме да осъществим това, което душевно-морално носим в нас? Ние не бихме били хората от земния живот! Представете си, че носите нещо морално-душевно във вас, за което с право можете да предполагате, че то би създало една щастлива световна ситуация и това се случи, вие сте могли да го осъществите. Какво бихте били тогава?
към текста >>
Тогава това, което ние носим в душата си, първо минава през духовния свят, появява се пак в един нов земен
живот
под формата, под която трябва да се прояви.
Най напред ние трябва да запазим като истина в душата си това, което е следствието от нашето морално-душевно мисловно настроение, от чувствата, от волевите импулси. Ние трябва да го запазим и да чакаме, докато в живота между смъртта и новото раждане получим помощта на съществата от висшите йерархии.
Тогава това, което ние носим в душата си, първо минава през духовния свят, появява се пак в един нов земен живот под формата, под която трябва да се прояви.
Какво бихме били, ако в земния живот непосредствено можехме да осъществим това, което душевно-морално носим в нас? Ние не бихме били хората от земния живот! Представете си, че носите нещо морално-душевно във вас, за което с право можете да предполагате, че то би създало една щастлива световна ситуация и това се случи, вие сте могли да го осъществите. Какво бихте били тогава? Вие бихте били магьосник, не един човек на земния живот!
към текста >>
Какво бихме били, ако в земния
живот
непосредствено можехме да осъществим това, което душевно-морално носим в нас?
Най напред ние трябва да запазим като истина в душата си това, което е следствието от нашето морално-душевно мисловно настроение, от чувствата, от волевите импулси. Ние трябва да го запазим и да чакаме, докато в живота между смъртта и новото раждане получим помощта на съществата от висшите йерархии. Тогава това, което ние носим в душата си, първо минава през духовния свят, появява се пак в един нов земен живот под формата, под която трябва да се прояви.
Какво бихме били, ако в земния живот непосредствено можехме да осъществим това, което душевно-морално носим в нас?
Ние не бихме били хората от земния живот! Представете си, че носите нещо морално-душевно във вас, за което с право можете да предполагате, че то би създало една щастлива световна ситуация и това се случи, вие сте могли да го осъществите. Какво бихте били тогава? Вие бихте били магьосник, не един човек на земния живот! Защото, ако едно такова душевно-духовно непосредствено се осъществи, то в основата си ще е магическо действие.
към текста >>
Ние не бихме били хората от земния
живот
!
Най напред ние трябва да запазим като истина в душата си това, което е следствието от нашето морално-душевно мисловно настроение, от чувствата, от волевите импулси. Ние трябва да го запазим и да чакаме, докато в живота между смъртта и новото раждане получим помощта на съществата от висшите йерархии. Тогава това, което ние носим в душата си, първо минава през духовния свят, появява се пак в един нов земен живот под формата, под която трябва да се прояви. Какво бихме били, ако в земния живот непосредствено можехме да осъществим това, което душевно-морално носим в нас?
Ние не бихме били хората от земния живот!
Представете си, че носите нещо морално-душевно във вас, за което с право можете да предполагате, че то би създало една щастлива световна ситуация и това се случи, вие сте могли да го осъществите. Какво бихте били тогава? Вие бихте били магьосник, не един човек на земния живот! Защото, ако едно такова душевно-духовно непосредствено се осъществи, то в основата си ще е магическо действие. В отделния земен живот между раждането и смъртта през нашия настоящ миров цикъл човекът не е магьосник, но той е магьосник заедно със съществата на висшите йерархии, като действа между смъртта и едно ново раждане и продължава това действие, когато от този живот между смъртта и едно ново раждане той отново слезе в земния живот.
към текста >>
Вие бихте били магьосник, не един човек на земния
живот
!
Тогава това, което ние носим в душата си, първо минава през духовния свят, появява се пак в един нов земен живот под формата, под която трябва да се прояви. Какво бихме били, ако в земния живот непосредствено можехме да осъществим това, което душевно-морално носим в нас? Ние не бихме били хората от земния живот! Представете си, че носите нещо морално-душевно във вас, за което с право можете да предполагате, че то би създало една щастлива световна ситуация и това се случи, вие сте могли да го осъществите. Какво бихте били тогава?
Вие бихте били магьосник, не един човек на земния живот!
Защото, ако едно такова душевно-духовно непосредствено се осъществи, то в основата си ще е магическо действие. В отделния земен живот между раждането и смъртта през нашия настоящ миров цикъл човекът не е магьосник, но той е магьосник заедно със съществата на висшите йерархии, като действа между смъртта и едно ново раждане и продължава това действие, когато от този живот между смъртта и едно ново раждане той отново слезе в земния живот. Кармическото развитие на човека през тези два така съвсем различни начина на съществуване - земния и този между смъртта и едно ново раждане, - е действително областта, където човекът действа магически. Когато ние разглеждаме физическия човек, както той стои пред нас във външния живот, за нас той се разделя - това аз описах в края на моята книга «За загадките на душата» - в нервно-сетивна система, ритмична система и веществообменно-двигателна система. Обмяната на веществата и двигателната система с крайниците са взаимно свързани, Когато движим нашите крайници ние засилваме обмяната на веществата, тя трябва да действа сама, трябва да се изразходват сили в човека.
към текста >>
В отделния земен
живот
между раждането и смъртта през нашия настоящ миров цикъл човекът не е магьосник, но той е магьосник заедно със съществата на висшите йерархии, като действа между смъртта и едно ново раждане и продължава това действие, когато от този
живот
между смъртта и едно ново раждане той отново слезе в земния
живот
.
Ние не бихме били хората от земния живот! Представете си, че носите нещо морално-душевно във вас, за което с право можете да предполагате, че то би създало една щастлива световна ситуация и това се случи, вие сте могли да го осъществите. Какво бихте били тогава? Вие бихте били магьосник, не един човек на земния живот! Защото, ако едно такова душевно-духовно непосредствено се осъществи, то в основата си ще е магическо действие.
В отделния земен живот между раждането и смъртта през нашия настоящ миров цикъл човекът не е магьосник, но той е магьосник заедно със съществата на висшите йерархии, като действа между смъртта и едно ново раждане и продължава това действие, когато от този живот между смъртта и едно ново раждане той отново слезе в земния живот.
Кармическото развитие на човека през тези два така съвсем различни начина на съществуване - земния и този между смъртта и едно ново раждане, - е действително областта, където човекът действа магически. Когато ние разглеждаме физическия човек, както той стои пред нас във външния живот, за нас той се разделя - това аз описах в края на моята книга «За загадките на душата» - в нервно-сетивна система, ритмична система и веществообменно-двигателна система. Обмяната на веществата и двигателната система с крайниците са взаимно свързани, Когато движим нашите крайници ние засилваме обмяната на веществата, тя трябва да действа сама, трябва да се изразходват сили в човека. Обмяната на веществата трябва сама да работи. Във вътрешното изживяване също трябва да става обмяна на веществата.
към текста >>
Когато ние разглеждаме физическия човек, както той стои пред нас във външния
живот
, за нас той се разделя - това аз описах в края на моята книга «За загадките на душата» - в нервно-сетивна система, ритмична система и веществообменно-двигателна система.
Какво бихте били тогава? Вие бихте били магьосник, не един човек на земния живот! Защото, ако едно такова душевно-духовно непосредствено се осъществи, то в основата си ще е магическо действие. В отделния земен живот между раждането и смъртта през нашия настоящ миров цикъл човекът не е магьосник, но той е магьосник заедно със съществата на висшите йерархии, като действа между смъртта и едно ново раждане и продължава това действие, когато от този живот между смъртта и едно ново раждане той отново слезе в земния живот. Кармическото развитие на човека през тези два така съвсем различни начина на съществуване - земния и този между смъртта и едно ново раждане, - е действително областта, където човекът действа магически.
Когато ние разглеждаме физическия човек, както той стои пред нас във външния живот, за нас той се разделя - това аз описах в края на моята книга «За загадките на душата» - в нервно-сетивна система, ритмична система и веществообменно-двигателна система.
Обмяната на веществата и двигателната система с крайниците са взаимно свързани, Когато движим нашите крайници ние засилваме обмяната на веществата, тя трябва да действа сама, трябва да се изразходват сили в човека. Обмяната на веществата трябва сама да работи. Във вътрешното изживяване също трябва да става обмяна на веществата. Двете са сродни. Когато първо разгледаме обмяната на веществата в човека, как работи във физическото тяло, ние се изкушаваме да я смятаме за най-низшата система в човешката земна същност.
към текста >>
Но без нея изобщо не може да се съществува в земния
живот
.
Във вътрешното изживяване също трябва да става обмяна на веществата. Двете са сродни. Когато първо разгледаме обмяната на веществата в човека, как работи във физическото тяло, ние се изкушаваме да я смятаме за най-низшата система в човешката земна същност. Има хора, които се наричат идеалисти, понеже са свикнали да гледат с известно презрение към веществообменно-двигателната система. За тях тя е най-низшата система, онази система, която идеалистически настроеният човек предпочита изобщо да я няма.
Но без нея изобщо не може да се съществува в земния живот.
Тя е това, което в земния живот представя човека в неговото несъвършенство.
към текста >>
Тя е това, което в земния
живот
представя човека в неговото несъвършенство.
Двете са сродни. Когато първо разгледаме обмяната на веществата в човека, как работи във физическото тяло, ние се изкушаваме да я смятаме за най-низшата система в човешката земна същност. Има хора, които се наричат идеалисти, понеже са свикнали да гледат с известно презрение към веществообменно-двигателната система. За тях тя е най-низшата система, онази система, която идеалистически настроеният човек предпочита изобщо да я няма. Но без нея изобщо не може да се съществува в земния живот.
Тя е това, което в земния живот представя човека в неговото несъвършенство.
към текста >>
Това, което тук се вижда е следното: За изграждането на физическия човек веществообменно-двигателната система е най-низшата и оттам има малко общо със същинската човечност в земния
живот
, но в земния
живот
тя е свързана със съществата от най-висшата йереархия - Престоли, Херувими, Серафими.
Това, което тук се вижда е следното: За изграждането на физическия човек веществообменно-двигателната система е най-низшата и оттам има малко общо със същинската човечност в земния живот, но в земния живот тя е свързана със съществата от най-висшата йереархия - Престоли, Херувими, Серафими.
Когато вървим из света или работим с нашите ръце, тогава в тази тайнствена дейност лежи дейността на Престоли, Херувими, Серафими. Те обаче остават само помощници, когато човекът продължи своя живот след смъртта и продължава да живее между смъртта и едно ново раждане. Там те остават помощници. Пълна заблуда е да се вярва, че морално-душевното идва от главата. Разглеждано от една висша гледна точка, главата съвсем не е така ужасно важен орган в човека.
към текста >>
Те обаче остават само помощници, когато човекът продължи своя
живот
след смъртта и продължава да живее между смъртта и едно ново раждане.
Това, което тук се вижда е следното: За изграждането на физическия човек веществообменно-двигателната система е най-низшата и оттам има малко общо със същинската човечност в земния живот, но в земния живот тя е свързана със съществата от най-висшата йереархия - Престоли, Херувими, Серафими. Когато вървим из света или работим с нашите ръце, тогава в тази тайнствена дейност лежи дейността на Престоли, Херувими, Серафими.
Те обаче остават само помощници, когато човекът продължи своя живот след смъртта и продължава да живее между смъртта и едно ново раждане.
Там те остават помощници. Пълна заблуда е да се вярва, че морално-душевното идва от главата. Разглеждано от една висша гледна точка, главата съвсем не е така ужасно важен орган в човека. Главата повече или по-малко всъщност е огледало на външния свят и ако имахме само главата, не бихме знаели нищо друго, освен нещо за външния свят. В главата просто се оглежда външният свят.
към текста >>
Когато човекът мине през портата на смъртта, от него отпада всичко онова, което лежи в основата на физическата система на веществоовмяната-крайници и той остава със своята азова същност в областта на това, в което той беше още през време на
живот
а си - в областта на Престоли, Херувими и Серафими.
И така, ние трябва да си представим следното, за да получим в тази област съответната представа за човека (чертае се). Този трети член на човешката същност, системата - веществообмяна-крайници, първоначално изглежда да е несъвършен, да, иска ни се да кажем, че човекът не е достатъчно издигнат относно своята физическа и етерна организация. Но там вътре има нещо друго, или по-добре казано, тази система стои в нещо друго. Там вътре живеят Престолите - аз, разбира се, показвам това само схематично - вътре творят Херувимите, вътре пламтят Серафимите.
Когато човекът мине през портата на смъртта, от него отпада всичко онова, което лежи в основата на физическата система на веществоовмяната-крайници и той остава със своята азова същност в областта на това, в което той беше още през време на живота си - в областта на Престоли, Херувими и Серафими.
След това той продължава да живее в лоното на Престоли, Херувими и Серафими. После той се отделя от тях. По-нататък обаче те изграждат - също и към това насочих през тези дни - това, което е било заложено в душевно-нравственото. Тук на Земята човекът поглежда нагоре към небето, за да почувства какво е за него висшето, духовно свръхсетивното. Това човекът прави, докато се намира на Земята.
към текста >>
Когато човекът се намира в
живот
а между смъртта и новото раждане, той гледа надолу и вижда какво става от душевно-нравственото му поведение чрез действията на Престоли, Херувими и Серафими.
След това той продължава да живее в лоното на Престоли, Херувими и Серафими. После той се отделя от тях. По-нататък обаче те изграждат - също и към това насочих през тези дни - това, което е било заложено в душевно-нравственото. Тук на Земята човекът поглежда нагоре към небето, за да почувства какво е за него висшето, духовно свръхсетивното. Това човекът прави, докато се намира на Земята.
Когато човекът се намира в живота между смъртта и новото раждане, той гледа надолу и вижда какво става от душевно-нравственото му поведение чрез действията на Престоли, Херувими и Серафими.
Там той вижда, че когато отново слезе на Земята, долу ще се осъществят последствията. Престоли, Херувими и Серафими работят там за осъществяване на духовното. След като така сме станали внимателни за това, ние виждаме, че човекът по магичен начин изпраща следствията на своите дела от настоящия в следващия земен живот.
към текста >>
След като така сме станали внимателни за това, ние виждаме, че човекът по магичен начин изпраща следствията на своите дела от настоящия в следващия земен
живот
.
Тук на Земята човекът поглежда нагоре към небето, за да почувства какво е за него висшето, духовно свръхсетивното. Това човекът прави, докато се намира на Земята. Когато човекът се намира в живота между смъртта и новото раждане, той гледа надолу и вижда какво става от душевно-нравственото му поведение чрез действията на Престоли, Херувими и Серафими. Там той вижда, че когато отново слезе на Земята, долу ще се осъществят последствията. Престоли, Херувими и Серафими работят там за осъществяване на духовното.
След като така сме станали внимателни за това, ние виждаме, че човекът по магичен начин изпраща следствията на своите дела от настоящия в следващия земен живот.
към текста >>
Но когато човек се издигне до инициационната наука, първо до имагинативното познание, тогава, както ви е познато, чрез имагинативното познание, чрез неговото преобразяване се стига до инспиративното познание и след това чрез интуитивното познание се достига назад до предишните земни
живот
и.
Нека сега, след като сме разгледали системата веществообмяна-крайници, да се обърнем към полярно противоположната система, към нервно-сетивната система, която се намира също в целия човек, но предимно е разположена в главата, нека разгледаме главата на човека. Чрез своята глава човекът наистина изживява отражението на настоящия външен свят. Неговите мисли, неговите представи, в които той единствено е буден, всъщност в главата са само отражения от вън.
Но когато човек се издигне до инициационната наука, първо до имагинативното познание, тогава, както ви е познато, чрез имагинативното познание, чрез неговото преобразяване се стига до инспиративното познание и след това чрез интуитивното познание се достига назад до предишните земни животи.
Тогава се разглеждат предишните земни животи, но те се разглеждат в тяхната духовна форма. В духовния свят също и познанието е нещо изцяло реално. И този, който с истинско инициационно познание прави това, да погледне в предишни земни животи, той не чувства, като че ли сега се намира тук, сега на 15. Юни1924 година, а той се възприема като намиращ се в течението на предишните си животи. Той не само вижда там вътре, а той се възприема с цялото свое същество там.
към текста >>
Тогава се разглеждат предишните земни
живот
и, но те се разглеждат в тяхната духовна форма.
Нека сега, след като сме разгледали системата веществообмяна-крайници, да се обърнем към полярно противоположната система, към нервно-сетивната система, която се намира също в целия човек, но предимно е разположена в главата, нека разгледаме главата на човека. Чрез своята глава човекът наистина изживява отражението на настоящия външен свят. Неговите мисли, неговите представи, в които той единствено е буден, всъщност в главата са само отражения от вън. Но когато човек се издигне до инициационната наука, първо до имагинативното познание, тогава, както ви е познато, чрез имагинативното познание, чрез неговото преобразяване се стига до инспиративното познание и след това чрез интуитивното познание се достига назад до предишните земни животи.
Тогава се разглеждат предишните земни животи, но те се разглеждат в тяхната духовна форма.
В духовния свят също и познанието е нещо изцяло реално. И този, който с истинско инициационно познание прави това, да погледне в предишни земни животи, той не чувства, като че ли сега се намира тук, сега на 15. Юни1924 година, а той се възприема като намиращ се в течението на предишните си животи. Той не само вижда там вътре, а той се възприема с цялото свое същество там. Това не е едно абстрактно-познавателно виждане, това е връщане, идентифициране с това, което човек е бил.
към текста >>
И този, който с истинско инициационно познание прави това, да погледне в предишни земни
живот
и, той не чувства, като че ли сега се намира тук, сега на 15.
Чрез своята глава човекът наистина изживява отражението на настоящия външен свят. Неговите мисли, неговите представи, в които той единствено е буден, всъщност в главата са само отражения от вън. Но когато човек се издигне до инициационната наука, първо до имагинативното познание, тогава, както ви е познато, чрез имагинативното познание, чрез неговото преобразяване се стига до инспиративното познание и след това чрез интуитивното познание се достига назад до предишните земни животи. Тогава се разглеждат предишните земни животи, но те се разглеждат в тяхната духовна форма. В духовния свят също и познанието е нещо изцяло реално.
И този, който с истинско инициационно познание прави това, да погледне в предишни земни животи, той не чувства, като че ли сега се намира тук, сега на 15.
Юни1924 година, а той се възприема като намиращ се в течението на предишните си животи. Той не само вижда там вътре, а той се възприема с цялото свое същество там. Това не е едно абстрактно-познавателно виждане, това е връщане, идентифициране с това, което човек е бил. Душата се оживява, развълнува се и раздвижва, когато се завърне в предишните земни животи. Чрез това обаче, че човек се връща там, се спечелва възможността той да промени гледната точка на своя мироглед.
към текста >>
Юни1924 година, а той се възприема като намиращ се в течението на предишните си
живот
и.
Неговите мисли, неговите представи, в които той единствено е буден, всъщност в главата са само отражения от вън. Но когато човек се издигне до инициационната наука, първо до имагинативното познание, тогава, както ви е познато, чрез имагинативното познание, чрез неговото преобразяване се стига до инспиративното познание и след това чрез интуитивното познание се достига назад до предишните земни животи. Тогава се разглеждат предишните земни животи, но те се разглеждат в тяхната духовна форма. В духовния свят също и познанието е нещо изцяло реално. И този, който с истинско инициационно познание прави това, да погледне в предишни земни животи, той не чувства, като че ли сега се намира тук, сега на 15.
Юни1924 година, а той се възприема като намиращ се в течението на предишните си животи.
Той не само вижда там вътре, а той се възприема с цялото свое същество там. Това не е едно абстрактно-познавателно виждане, това е връщане, идентифициране с това, което човек е бил. Душата се оживява, развълнува се и раздвижва, когато се завърне в предишните земни животи. Чрез това обаче, че човек се връща там, се спечелва възможността той да промени гледната точка на своя мироглед.
към текста >>
Душата се оживява, развълнува се и раздвижва, когато се завърне в предишните земни
живот
и.
В духовния свят също и познанието е нещо изцяло реално. И този, който с истинско инициационно познание прави това, да погледне в предишни земни животи, той не чувства, като че ли сега се намира тук, сега на 15. Юни1924 година, а той се възприема като намиращ се в течението на предишните си животи. Той не само вижда там вътре, а той се възприема с цялото свое същество там. Това не е едно абстрактно-познавателно виждане, това е връщане, идентифициране с това, което човек е бил.
Душата се оживява, развълнува се и раздвижва, когато се завърне в предишните земни животи.
Чрез това обаче, че човек се връща там, се спечелва възможността той да промени гледната точка на своя мироглед.
към текста >>
Тази глава, която е в основата на физическата нервно-сетивна организация, тази глава, която вие сте имали в някой предишен земен
живот
или в предишния земен
живот
, нея не можете да я направите гледна точка на мирогледа, когато сте се върнали назад в предишен земен
живот
.
Каква е гледната точка на външния мироглед, която човек обикновено има? Гледната точка на обикновения външен мироглед е главата.
Тази глава, която е в основата на физическата нервно-сетивна организация, тази глава, която вие сте имали в някой предишен земен живот или в предишния земен живот, нея не можете да я направите гледна точка на мирогледа, когато сте се върнали назад в предишен земен живот.
Това не можете да го направите; тя отдавна вече не е там, тя е изчезнала. Само духовното, което живее в главата, това можете да направите изходен пункт на мирогледа. Инициацията се състои в това, че с връщането в своя предишен живот човек се одухотворява. И всъщност всяко ясновиждане в най-добрия смисъл на думата представлява връщане в предишни земни животи. Да бъдеш иницииран означава, да не стоиш в настоящия земен живот, а ясно да погледнеш нещата, с очите на човека, който си бил в предишния земен живот.
към текста >>
Инициацията се състои в това, че с връщането в своя предишен
живот
човек се одухотворява.
Каква е гледната точка на външния мироглед, която човек обикновено има? Гледната точка на обикновения външен мироглед е главата. Тази глава, която е в основата на физическата нервно-сетивна организация, тази глава, която вие сте имали в някой предишен земен живот или в предишния земен живот, нея не можете да я направите гледна точка на мирогледа, когато сте се върнали назад в предишен земен живот. Това не можете да го направите; тя отдавна вече не е там, тя е изчезнала. Само духовното, което живее в главата, това можете да направите изходен пункт на мирогледа.
Инициацията се състои в това, че с връщането в своя предишен живот човек се одухотворява.
И всъщност всяко ясновиждане в най-добрия смисъл на думата представлява връщане в предишни земни животи. Да бъдеш иницииран означава, да не стоиш в настоящия земен живот, а ясно да погледнеш нещата, с очите на човека, който си бил в предишния земен живот. Докато в обикновения ход на света човек е такова несъвършено същество в земния живот, че вижда само външния физически свят, това, което човек е бил в предишните земни животи, междувременно е станало ясновиждащо. И по правило е така, че когато се премине назад към предпоследния земен живот, се прави откритието, че тогавашният човек всъщност отдавна вече е станал много по-съвършен човек.
към текста >>
И всъщност всяко ясновиждане в най-добрия смисъл на думата представлява връщане в предишни земни
живот
и.
Гледната точка на обикновения външен мироглед е главата. Тази глава, която е в основата на физическата нервно-сетивна организация, тази глава, която вие сте имали в някой предишен земен живот или в предишния земен живот, нея не можете да я направите гледна точка на мирогледа, когато сте се върнали назад в предишен земен живот. Това не можете да го направите; тя отдавна вече не е там, тя е изчезнала. Само духовното, което живее в главата, това можете да направите изходен пункт на мирогледа. Инициацията се състои в това, че с връщането в своя предишен живот човек се одухотворява.
И всъщност всяко ясновиждане в най-добрия смисъл на думата представлява връщане в предишни земни животи.
Да бъдеш иницииран означава, да не стоиш в настоящия земен живот, а ясно да погледнеш нещата, с очите на човека, който си бил в предишния земен живот. Докато в обикновения ход на света човек е такова несъвършено същество в земния живот, че вижда само външния физически свят, това, което човек е бил в предишните земни животи, междувременно е станало ясновиждащо. И по правило е така, че когато се премине назад към предпоследния земен живот, се прави откритието, че тогавашният човек всъщност отдавна вече е станал много по-съвършен човек.
към текста >>
Да бъдеш иницииран означава, да не стоиш в настоящия земен
живот
, а ясно да погледнеш нещата, с очите на човека, който си бил в предишния земен
живот
.
Тази глава, която е в основата на физическата нервно-сетивна организация, тази глава, която вие сте имали в някой предишен земен живот или в предишния земен живот, нея не можете да я направите гледна точка на мирогледа, когато сте се върнали назад в предишен земен живот. Това не можете да го направите; тя отдавна вече не е там, тя е изчезнала. Само духовното, което живее в главата, това можете да направите изходен пункт на мирогледа. Инициацията се състои в това, че с връщането в своя предишен живот човек се одухотворява. И всъщност всяко ясновиждане в най-добрия смисъл на думата представлява връщане в предишни земни животи.
Да бъдеш иницииран означава, да не стоиш в настоящия земен живот, а ясно да погледнеш нещата, с очите на човека, който си бил в предишния земен живот.
Докато в обикновения ход на света човек е такова несъвършено същество в земния живот, че вижда само външния физически свят, това, което човек е бил в предишните земни животи, междувременно е станало ясновиждащо. И по правило е така, че когато се премине назад към предпоследния земен живот, се прави откритието, че тогавашният човек всъщност отдавна вече е станал много по-съвършен човек.
към текста >>
НАГОРЕ